№ 4957
гр. София, 02.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 102-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ Б. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНА П. ТАШЕВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Б. ВАСИЛЕВ Административно
наказателно дело № 20231110210449 по описа за 2023 година
СЪДЪТ се оттегли на тайно съвещание и след неговото приключване
установява следното:
Производството се развива по реда на Дял Трети, Глава Десета на
АПК, като производството е образувано по инициатива на М. Е. К., която
обжалва индивидуален административен акт, обективиран в Заповед с рег. №
3282-зз-45 от 22.06.2023г., издадена от служител на длъжност „инспектор”
при ГД „Гранична полиция” – МВР – В. Т. Б., с която заповед, на осн. чл.72,
ал.1, т.1 от ЗМВР жалб. М. К. е била задържана за 24 часа.
Нейните упълномощени представители адв. Х. и адв. М. считат, че
заповедта е незаконосъобразна поради неяснота в правното основание за
издаване на тази заповед, т. к. според тях в нея е посочена разпоредбата на
чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, тоест че лицето е задържано за престъпление по
чл.281 от НК – незаконна миграция, но без данни за досъдебно производство,
нямало и положен подпис на жалб. К., нито на лицето, което е нанасяло
поправки в заповедта. Посочват също, че жалбоподателката е била разпитана
по досъдебното производство, което е започнало, само като свидетел и е
освободена в 13:55 ч. Цитирали са многобройна практика на различни
състави на СРС по този тип дела в представените писмени бележки.
В противовес на тяхната теза, представителят на ответника по жалбата –
юрк. К. сочи, че са налице законовите основания за издаване на заповедта, тя
е законосъобразна и следва да бъде потвърдена.
Двете страните претендират разноски, като процесуалният
1
представител на ответника по жалбата възразява относно размера на
претендираното адвокатско възнаграждение на процесуалните представител
на жалбоподателката, поради неговия прекомерен размер.
В производството по оспорване на индивидуални административни
актове съдът следва да прецени пет обстоятелства, при наличието на които
актът би бил законосъобразен, а при липсата им – незаконосъобразен, като в
зависимост от порока, установен в рамките на съдебното дирене, би се
стигнало или до нищожност на индивидуалния административен акт, или до
неговата незаконосъобразност. Те са посочени в разпоредбата на чл.146 от
АПК и се извеждат по аргумент a contrario на посочените в нея обстоятелства.
Първото основание е наличие на компетентност на лицето, който
издава акта, който се оспорва пред съда. Второто основание е установената
форма и реквизитите на съответния административен акт да бъдат спазени;
третото е да бъдат спазени предвидените в закона административно-
производствени правила; на четвърто място, наличие на спазен материален
закон и най-важното, петото, съотв. административен акт да е съобразен с
целта на закона.
По отношение на първото обстоятелство, по делото са представени
доказателства каква длъжност е заемал В. Т. Б., издател на процесната
заповед. Представена е заповед, че е бил служител на „Гранична полиция” –
на длъжност „инспектор” в група „ОИД” при ГПУ – Калотина към
РД „Гранична полиция” – Драгоман при ГД „Гранична полиция” – МВР,
което сочи, че лицето, макар да заема съответната длъжност и да е
полицейски орган, е служител на териториална структура на МВР, която
няма териториална компетентност на територията на гр. София, защото
РДГП – „Драгоман” не би следвало да отговаря за Столицата, вкл. и
служителите на ГПУ-Калотина, което означава, че е налице нарушение на
териториалната компетентност при издаването на оспорения акт, от което
следва, без да се изследват другите въпроси по чл.146 от АПК, че издадената
заповед е нищожна, т. к. най-тежкият порок при незаконосъобразност на
административен акт е липсата на компетентност (материална и/или
териториална).
По отношение на формата и реквизитите, то същите са налице,
защото заповедта е издадена в писмена форма със съответните реквизити в
своята съдържателна част, каквито се изискванията на разпоредбата на чл.74
от ЗМВР.
Дали са нарушени в съществена степен административно-
производствените правила, то с оглед липсата на териториалната
компетентност, следва да се приеме, че са нарушени съществено правилата
при издаване на заповедта. Служителите на „Гранична полиция” – МВР
2
нямат компетентност на територията на Столична община, тъй като по
презумпция една гранична полиция и нейните подразделения се разполага
само в граничните райони на страната, а не в столицата. Това следва и от
нейното наименование – става дума за Гранична полиция. Последната няма
компетентност във вътрешността страната, вкл. на територия на гр. София,
следователно лицето М. К., в нарушение на съдопроизводствените правила е
била задържана от орган, който не може да издава такава заповед на
територията на гр. София. Всеки друг полицейски служител би могъл да
издаде такава заповед, стига да притежава териториална компетентност ,
без значение къде се води досъдебното производство и от коя прокуратура се
наблюдава то, т. к. наказателното и административното производство са
различни по своите характеристики.
По отношение на поправките в самата заповед, няма пречки органът,
издал заповедта, да поправя грешка в съдържанието със съответно
отбелязване и подписването си, като видно това го е направил полицейският
орган, издал акта и е поправил фамилното име на задържаното лице и това не
представлява съществен порок в заповедта. Още повече, че самата
жалбоподателка М. К. знае как се казва и какви са нейните имена. Съвсем
различно би било, ако имаше поправки в заповедта, без да се удостовери кой
ги извършва, което би засегнало формата на индивидуалният
административен акт, но в случая е видно, че това е полицейският орган,
издал административния акт, и той се е подписал на поправката във бащиното
име на жалб. К..
Принципно по отношение на спазване на материалния закон ,
разпоредбата на чл.72 от ЗМВР дава възможност на полицейските органи да
задържат лице, за което имат данни, че е извършило престъпление. От
краткия разказ на събитията, обективиран в полицейския доклад на
граничната полиция с дата 08.06.2023г. и писмената справка от СРП от
03.10.2023г. става ясно, че събитията са се развили в началото на месец юни
2023г., към който момент са били изяснени определени обстоятелства по
случая, а въпросната заповед е издадена чак на 22.06.2023г., когато в рамките
на 20-дневен срок е би следвало полицейските органи да имат яснота дали
лицето е съпричастно към някаква престъпна дейност, или няма данни за
такова нещо.
След като в заповедта е посочено, че лицето М. К. се задържа на осн.
чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, това означава, че полицейският орган има данни, че
това лице е извършило престъпление, като е достатъчно да се посочи
цифровата квалификация на престъплението и най-важните му обективни
признаци, без да е необходимо в заповедта да се пишат дълги текстове и
романи, каквито очаквания има адв. М.. Това е административен акт, а не
многотомна енциклопедия, и той следва да е максимално кратък по
3
възможност, но да дава нужна информация за какво точно престъпление и с
какви най-важни обективни признаци, даденото лице е задържано.
В този ред на мисли, след като към 22.06.2023г. граничната полиция не
е изяснила въпроса с жалбоподателката М. К. и с нейното участие в
инкриминираното престъпление, което се е развило в началото на месец
юни, не е имало основание да бъде задържано същата.
Хипотезата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР визира случаи, в които
полицейските органи, почти винаги, наблюдават действията на лицето-
извършител, непосредствено и пред тях се извършва съответно действие или
бездействие от съответното лице-извършител и дали това, което върши
лицето, е престъпление. По принцип тази разпоредба, в редки случаи, се
прилага post factum, т. е. когато полицията е извършила определени действия,
събрала е нужните данни и информация, изяснила е, че лицето има някакво
участие в престъпната дейност, и предприема действия по задържане и
отвеждане на лицето в полицейското управление. В повечето случаи
основанията по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР са хипотези на непосредствено
извършване на престъпление пред очите на полицейските органи (напр.
шофьор, който е пил и управлява МПС или лице, което разбива магазин и
отнема вещи от него).
В конкретния случай, с оглед на установените факти, не е било
необходимо жалб. М. К. да бъде задържана, след като не е установено има ли
участие тя в незаконната миграция, както е цитирано в заповедта. Дали
същата има участие в някакви престъпни действия, предстои да изяснява
прокурорът от СРП. Според състава на тази инстанция не е налице и т.4 на
чл.146 от АПК, защото е налице противоречие с материалния закон.
Целта на закона също не е съобразена. Не бива полицейските органи
„да прибират” всеки гражданин, който им хрумне или им се изпречи пред
очите само защото той трябва да се разпита като свидетел. Смисълът на
разпоредбата (чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР) е лицето, за което има данни да е
извършило престъпление, да бъде веднага отведено в полицейското
управление, съотв. за предприемане на действия по изясняване на случая.
Лице, което е свидетел, няма данни да е предприело някакви действия по
укриване, да е избягало от полицейски проверки, и няма основания да бъде
задържано. Същото важи и за т. нар. „профилактика” на криминалния
контингент, където полицията задържа лица без да е ясно защо, само за да
проведе беседи с тях. За това има друг институт, нарича се „връчване на
призовка за явяване в поделение на МВР” или т. нар. „явяване за справка”.
По тези съображения, след като съдът установява пороци, които водят
до основание да се приеме, че административният акт е незаконосъобразен
поради наличие на осн. по чл.146, т.1, т.3, т.4 и т.5 от АПК, съгласно
практиката на ВАС, съдът прилага най-тежкия порок, който в конкретния
4
случай е липса на териториална компетентност , от което следва, че
заповедта следва да бъде обявена за нищожна.
На жалбоподателката М. Е. К., по нейна сметка и в нейна полза, следва
ГД „Гранична полиция” – МВР да заплати сумата от 610.00 (шестстотин и
десет) лева за разноски, които е направила за адвокатска защита. Представен
е списък с разноски (чл.80 от ГПК вр. чл.144 от АПК), в който сумата
отговаря на чл.8, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 2004г. за минималните
адвокатски възнаграждения, то възражението за прекомерност следва да се
отхвърли, защото сумата отговаря на изискванията за минималните
възнаграждения, а ответникът по жалбата няма право да претендира разноски
за възнаграждение за юрисконсулт.
Воден от горното и на осн. чл.172 и чл.172а от АПК, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за НИЩОЖЕН оспорения индивидуален административен
акт – Заповед рег. № 3282-зз-45 от 22.06.2023г. , издадена от В. Т. Б. – на
длъжност „инспектор” в група „ОИД” при ГПУ – Калотина към
РД „Гранична полиция” – Драгоман при ГД „Гранична полиция” – МВР, за
задържане по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР на М. Е. К., поради липса на
териториална компетентност за издаване на тази заповед.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция” – МВР ДА
ЗАПЛАТИ в полза и по сметка на жалбоподателката М. Е. К. сумата от
610.00 (шестстотин и десет) лева за направени разноски от нея за адвокатско
възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ поради неоснователност възражението
за прекомерност, направено от юрк. К., относно присъденото адвокатско
възнаграждение.
Решението може да се оспорва в 14-дневен срок по реда на Глава XII
от АПК пред Административния съд – София-град, който срок за страните
тече от днес.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ПРЕПИС от протокола да се предостави на страните при изразено с
писмено заявление желание от тяхна страна.
5
Съдебното заседание приключи в 10:19 часа.
Протоколът е изготвен съгл. чл.311 вр. чл.129, ал.1 от НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6