Р Е Ш Е Н И Е
град Ловеч, 04.12.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, осми наказателен състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети ноември, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА ВУТОВА
при секретаря: ВАЛЯ ДОЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 600 по описа за 2020 година и за да се произнесе, съобрази:
С наказателно постановление №20-0906-000550/22.06.2020 година на Н. Васков Недялков, Началник на сектор ПП към ОД на МВР - Ловеч, упълномощен с 8121з - 515/14.05.2018 г., са наложени на Б.Т.Т.,***, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец, за това, че на 12.06.2020 г., около 12.00 часа в гр. Ловеч на ул. „Патриарх Евтимий“ като водач на лек автомобил с рег. ******, при обстоятелства: Ловеч, ул. ******до дом номер 15 с посока на движение към ул. Димитър Пъшков управлява *******, собственост на ********, като при преминаване покрай паркирания в дясно лек автомобил ****с регистрационен номер ******* го удря в лявото странично огледало и му нанася имуществени вреди. Реализира ПТП с материални щети по автомобилите. Същата не оставя на място за да установи последствията от произшествието. Контролен талон иззет с АУАН сер. G А номер 252707, с което е извършил:
1. Не спира и не установява последиците от ПТП, с което виновно е нарушил чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Недоволна от наказателното постановление останала жалбоподателката Б.Т.Т., която го обжалва в срок и излага, че не е доволна от цитираното по – горе НП, и че същото е незаконосъобразно поради противоречие с материалноправните норми и съществено нарушение на процесуалните правила, и моли същото да бъде отменено. Излага, че не е извършила дейние, което да е противоправно, общественоопасно и да нарушава обществения ред, както и да е извършено виновно. Сочи, че тъй като деянието не е противоправното не може да бъде и наказуемо. Сочи, че в хода на административно наказатеното производство, при съставянето на акта и при издаването на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, с които е било нарушено правото и на защита.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована не се се явява. За нея се явява адв. Х., която моли НП да бъде отменено. Излага, че АУАН и НП са издадени при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и по точно на разпоредбите на чл.42, т.3, т.4, т.5 и т.9 и чл.57, ал.1, т.5, т.6 и т.9 от ЗАНН, с което е ограничено правото и на защита. Сочи, че НП е издадено при неизяснена фактическа обстановка, като от показанията на доведеният от тях в с.з. свидетел се установявало, че е налице разлика в записания час, посочен като час за извършване на нарушението. Сочи, че жалбоподателката не е извършила нарушението, че не е напуснала местопроизшествието, а че се е върнала на посоченото в акта място, проверала е разговор с водача на другото ПТП, но двамата не се разбрали за сумата, която този водач твърдял, че му дължи жалбоподателката. Представя писмени бележки, в които е посочила подробни аргументи за отмяна на обжалваното НП.
Ответникът – ОД на МВР – Ловеч, сектор ПП-Ловеч, редовно призован не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
От събраните по делото писмени доказателства, от показанията на свидетелите С.Н.Д., И.Г.Б. и Н.Н.Д., и от становището на процесуалния представител на жалбоподателката, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 12.06.2020 г. бил съставен АУАН серия GА с №252708 за установяване на административно нарушение от св. С.Н.Д. в присъствието на св. И.Г.Б. против Б.Т.Т.,***, за това, че на 12.06.2020 г., около 12.00 часа в гр. Ловеч на ул. „Патриарх Евтимий“ при обстоятелства: Ловеч, ул. ******до дом номер 15 с посока на движение към ул. Димитър Пъшков управлява *******, собственост на ********, като при преминаване покрай паркирания в дясно лек автомобил ****с регистрационен номер ******* го удря в лявото странично огледало и му нанася имуществени вреди. Реализира ПТП с материални щети по автомобилите. Същата не оставя на място за да установи последствията от произшествието. Контролен талон иззет с АУАН сер. G А номер 252707, с което виновно е нарушила:
1. Чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП - Не спира и не установява последиците от ПТП.
С акта не са иззети доказателства. Не е посочено в акта, какви вреди са претърпели от ПТП, двата автомобила, а само е посочено, че от нарушението са претърпени имуществени вреди. В акта е вписано в графа възражения „Нямам възражения”. Въз основа на акта за нарушение е постановено обжалваното наказателно постановление.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.
Съдът намира, че в случая АУАН е съставен от св. Д., мл. автоконтрольор в ОД на МВР Ловеч, Сектор ПП. От приобщените по реда на чл. 281 от НПК писмени доказателства и в частност от Заповед с МЗ №8121з - 515 от 14.05.2018 год. се установява, че както актосъставителят, така и началника на Сектор ПП при ОД на МВР Ловеч са упълномощени по надлежния ред, единия да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП, а другия да издава НП по същия закон. НП е редовно връчено лично на нарушителката на 07.07.2020 г. съгласно отбелязването направено в текста на НП.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че ответника не ангажира доказателства в подкрепа на установената в АУАН и НП фактическа обстановка. Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал.2 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН, в съдебното производство констатациите в АУАН нямат доказателствена сила. Това е и позицията категорично застъпена от Пленума на ВС в Постановление № 10/1973 год. В случая съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено административно нарушение, като нарушителят не е длъжен да доказва невиновността си, а административно - наказващият орган е този, който следва да събере доказателства за извършването на нарушението от нарушителя и вината , т.е. тежестта на доказване на нарушението лежи върху него. Преди да издаде процесното НП обаче, АНО не е сторил това. От събраните по делото доказателства не може да се достигне до категоричният извод, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение.
Съдът намира, че НП е издадено при неизяснена фактическа обстановка на извършеното ПТП. От свидетелските показания на актосъставителят С.Н.Д. и свидетелят по акта И.Г.Б. се установява, че АУАН е съставен от неочевидец, а вписания като свидетел по акта св. Б., също не е очевидец, а е само такъв по съставяне на акта. Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал.1 от ЗАНН, акта за установяване на административно нарушение следва да бъде съставен в присъствието на свидетели, присъствали при извършването или констатирането на нарушението. Когато липсват такива свидетели – очевидци, актът следва да бъде съставен в присъствието на други двама свидетели, като това обстоятелство съгласно нормата на чл. 40, ал.3 от ЗАНН се отразява изрично в самия акт. Присъствието на свидетели при съставянето на акта не е необходимо единствено в хипотезата, когато самото нарушение е установено, въз основа на официални документи /чл. 40, ал.4 от ЗАНН/. Законът изисква още в акта да са посочени трите имена и точните адреси на свидетелите и техните ЕГН, като поне един от свидетелите да подпише акта. При съставянето на АУАН е нарушена разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН. Тъй като в случая, и актосъставителят и свидетелят по акта не са очевидци на нарушението, актосъставителят е следвало да осигури присъствието на двама свидетели, което обстоятелство изрично е следвало да се отбележи в акта. Това не е сторено. При така установената фактическа обстановка, липсата на втори свидетел, се явява допуснато съществено нарушение на административно наказателната процедура и е основание за отмяна на НП, като незаконосъобразно. В хода на съдебното следствие, в качеството на свидетел беше разпитан св. Н.Д. от показанията на когото се установи, че жалбоподателката минавайки покрай л.а. „Пежо 306“ закачила огледалото на последния, но тъй като на това място нямало къде да спре, тъй като улицата била еднопосочна, а местата за спиране и паркиране били заети от други автомобили, продължила движението си по – нагоре по улицата, където паркирала и го извикала, за да се върнат двамата на мястото на ПТП и да установят последиците от същото. Установява се, че двамата отивайки на мястото на ПТП, установили, че огледалото на автомобила не е счупено, а само провиснало. За тази щета водачът на л.а. ****поискал на жалбоподателката 300 лева, които последната отказала да му даде след което те двамата си тръгнали. Установява се, че няколко часа след произшествието водачът на л.а. ****отново ги намерил, в центъра на град Ловеч, като отново поискал от жалбоподателката сумата от 300 лева, които последната отказала да даде при което той си тръгнал. Установява се, че едва след този разговор водача на л.а. ****извикал полицейски служители, които съобщили на жалбоподателката по телефона да отиде отново на мястото на ПТП, което тя този път посетила сама и и съставили процесния АУАН. Установява се от показанията на св. Н. Д., че същия ден, няколко часа по – късно, видял в движение въпросния л.а. Пежо 306, който бил с оправено огледало, както и че процесното ПТП е станало между 10.00 и 11.00 часа сутринта, а не в посочения в акта и НП час, както и че щетата по л.а. ****се изразявала в провиснало странично огледало, което не било счупено. По никакъв начин показанията на разпитаните по делото свидетели Д. и Б., които не са очевидци на нарушението, не опровергаха възраженията на жалбоподателката и показанията на св. Н. Д.. Нещо повече показанията на този свидетел съответстват и на приложения по делото снимков материал, направен от отишлите на място полицейски служители, в частност снимка намираща се на стр. 30 от делото, от която е видно, че лявото странично огледало на л.а. Пежо 306, е било само провиснало, като капачето му си е било на мястото.
Съдът споделя и направените от адв. Х. възражения за допуснати в хода на административното производство нарушения, преценени като съществени, засягащи правото на защита на жалбоподателя – нарушения на актосъставител по чл.42 т.4 от ЗАНН и на административно – наказващ орган по чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН – да изложат всички обстоятелства на нарушението, които са от значение за преценката за съставомерност, които са част от състава на деянието като административно нарушение в случая по см. на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДВП. Съгласно чл.123 ал.1 т.1 от ЗДВП „Водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен: 1. без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието;”. Част от обективната страна на състава на нарушението по чл.123 ал.1 т.1 от ЗДВП, видно от цитираната норма, е дължимото от страна на адресата поведение, да е изпълнимо при условие - без да се създава опасност за движението по пътя. Никъде нито в АУАН, нито в НП при излагане на обстоятелствата на приетото за осъществено административно нарушение съответно актосъставител и административно – наказващ орган са изложили такива, които да сочат за наличие или не и съответно да допълват задължението за спиране при условието за дееца да стори това без да се създава опасност за движението по пътя. След като спрямо лицето нарушител се вменява с наказателното постановление извършването на определено административно нарушение, но без да са изложени всички елементи от обективна и субективна страна на самото нарушение, то и субектът на административната отговорност се явява ограничен в правото си на защита – поставен в положение да не е наясно с пълния обем на повдигнатото му с НП обвинение за извършено административно нарушение. Засягането на правото на защита до степен да бъде ограничено това право съставлява съществено процесуално нарушение, опорочаващо наказателното постановление и налагащо отмяната му като незаконосъобразно. Нещо повече в хода на съдебното следствие от показанията на св. Н. Д. се установи, че жалбоподателката е спряла, но по – нагоре по улицата, тъй като на мястото, където е било извършено ПТП е било невъзможно да спре, където между двамата водача участници в ПТП е бил проведен разговор, което се установява и от показанията на отишлите на сигнала полицейски служители – актосъставител и свидетел по акта, от показанията на които се установява, че водачът на л.а. „Пежо 306“ им е споделил, че е разговарял с жалбоподателката, която било спряла автомобилът си малко по – нагоре по улицата.
На следващо място в акта за нарушение е посочено само, че водачът не си е изпълнил задължението като участник в ПТП, като не е останал на място и не уведомил органите на МВР. В нарушение на чл.42, т.4 от ЗАНН липсва описание на нарушението и обстоятелствата при които е извършено. Липсва конкретно посочване, какви точно обстоятелства са настъпили, за да се приеме, че е осъществено ПТП по смисъла на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП. Разпоредбата на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП дефинира "Пътнотранспортно произшествие" като събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. Тези фактически обстоятелства, касаещи нараняване на хора, материални щети, за кого са настъпили липсват, поради което е невъзможно както да се приеме, че е настъпило ПТП, което е елемент от обективната страна на нарушението, така и деянието да бъде правилно квалифицирано. При издаването на наказателното постановление също е допуснато нарушение на чл.57, т.5 от ЗАНН, тъй като фактическата обстановка и в него страда от същия порок-липсва описание на фактическите обстоятелства, касаещи съставомерни признаци на деянието.
В настоящия случай нарушена е и разпоредбата на чл.42, т.9 от ЗАНН, като не са посочени имената и точните адреси, както и ЕГН на лицата, които са претърпели имуществени вреди от нарушението. Липсва и описание на настъпилите щети. Съдът е задължил АНО да представи доказателства установяващи обстоятелството дали е съставен протокол за ПТП за случая, като такъв е представен пред съда, но никъде, както в акта, така и в НП не е посочено, че такъв протокол е бил съставен, като това обстоятелство е следвало да бъде вписвано в акта, с което отново е допуснато нарушение. На следващо място въпреки, че в случая е бил съставен протокол за ПТП, това не санира допуснатото нарушение по чл.42, т.9 от ЗАНН, тъй като тази обстоятелства следва да се надлежно изложени в описателната част на акта, а не да се извличат от приложени по делото писмени доказателства. С неизясняването на тези съществени факти, които да се установят по един законов ред от контролните органи и да се подкрепят със съответните за това доказателства, се е стигнало до необоснованост на издадените административни актове, което съставлява нарушение на изискванията на посочените по – горе задължителни законови разпоредби, касаещи изискването за форма. Неспазването на тези изисквания е довело до съществено ограничаване на правото на защита на нарушителя, който има правото да знае защо е приет за извършител, как е установено неговото конкретно участие в извършеното административно нарушение и от кое негово неправомерно поведение произлиза търсената му административно – наказателна отговорност.
За да се ангажира отговорността на лице, привлечено да отговаря за определен вид деяние или простъпка, е необходимо по безспорен и категоричен начин да се установи, както неговото противоправно поведение от обективна страна, така и наличието на субективната страна на деянието. При липсата на който и да е от елементите от състава на нарушението, то не е налице нарушение. В конкретния случай не бе доказано наличието на обективната страна на нарушението, поради което не е необходимо да се изследва въпросът за вината.
Предвид изхода на делото искането на процесуалният представител на жалбоподателят за присъждане на направените разноски следва да бъде уважено. В случая е приложима разпоредбата на чл.18, ал.2 във вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и на основание чл.63, ал.4 от ЗАНН, следва да се определи размерът на сторените разноски за възнаграждение за един адвокат. В конкретния казус санкцията, наложена с НП, е в размер на 50 лв. и изчислен по приложимата разпоредба на чл.18, ал.2 във вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, претендираното в случая адвокатското възнаграждение от 300.00 лева се явява основателно. С оглед на гореизложеното на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН /ДВ бр. 94/ 29.11.2019 г. / ОД на МВР Ловеч следва да заплати на Б.Т.Т.,***, сумата от 300.00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство пред Районен съд Ловеч. Същото е определено в съответствие с обхвата на защитата, фактическата и правна сложност на делото.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №20-0906-000550/22.06.2020 година на Н. Васков Недялков, Началник на сектор ПП към ОД на МВР - Ловеч, упълномощен с 8121з - 515/14.05.2018 г., с което са наложени на Б.Т.Т.,***, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец, за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД на МВР Ловеч да заплати на Б.Т.Т.,***, сумата от 300.00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство пред Районен съд Ловеч. Същото е определено в съответствие с обхвата на защитата, фактическата и правна сложност на делото.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Ловеч по реда на АПК, в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :