Определение по дело №83/2020 на Административен съд - Русе

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 25 февруари 2020 г. (в сила от 18 март 2020 г.)
Съдия: Елица Симеонова Димитрова
Дело: 20207200700083
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 3 февруари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

гр.Русе, 25.02.2020 г.

 

Административен съд – Русе, VI-ти състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

 

Съдия: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА

 

като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 83 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 159 вр. чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.84,ал.8 от Закона за Министерство на вътрешните работи.

Образувано е по жалба на В.Б.Н. като управител и представляващ „ Тексим“ ООД- гр.Омуртаг чрез адв. С.Л. ***  против Заповед рег.№ 5403з-21 от 24.01.2020 г. на Началника на ГПУ - Русе, с която на основание чл.84,ал.8 от ЗМВР, е заповядано товарен автомобил марка "Волво", модел 440 български ***, да бъде предаден на представител на компания „BVBA Thetruckcompany –Белгия или на представител на застрахователна компания    Maesstad B.V.Rotterdam, ведно с един брой контактен ключ и свидетелство за регистрация част втора № *********

Касае се за прилагане процедурата по Решение за изпълнение на Комисията от 26 февруари 2013 г. относно наръчника за SIRENE и други мерки за прилагане на Шенгенската информационна система от второ поколение, във връзка със сигнал за издирване, подаден в ШИС от държава-членка на ЕС по чл. 100, § 1 и 3, б. "а" от Конвенцията за прилагане на споразумението от Шенген, във връзка с чл. 38 от Решение 2007/533/ПВР на Съвета на ЕС от 12.06.2007 г. относно обявено за издирване МПС в НШИС от Белгия  със сигнал с шенгенски идентификатор ВЕ 59706740000000000002.

В случая административното производство се е развило по реда и условията на чл. 84, ал. 110 ЗМВР, във връзка със сигнал за издирване в ШИС, със страна инициатор Белгия. Актовете, които издават компетентните органи в това производство – протоколът за принудително изземване/ доброволно предаване/ на вещта от лицето, в което се намира; заповедта за връщане на лицето, посочено в искането от държавата членка и заповедта за връщане на лицето от което е иззета, съответното отказът за връщане, са административни актове по определението на чл. 21, ал. 1 от АПК. Като административен акт, заповедта следва да отговаря на изискванията за законосъобразност, посочени в чл. 146, т. 1 - 5 от АПК и подлежи на оспорване по съдебен ред от заинтересованите страни.

Горепосоченият автомобил – товарен автомобил марка "Волво", модел 440 български *** е придобит от „ Таксим“ с управител В.Б.Н. чрез оригинерен способ за придобиване- чрез постановление за възлагане от 05.05.2017г. в сила от 05.06.2017г. на ЧСИ с район на действие ВнОС по изп.дело № 20167110400802 , след което е регистрирано в ПП-Търговище с рег ***

 Първоначално МПС е било регистрирано в ПП-Търговище на 28.09.2011г.на името на „Силвър Трейд“ ЕООД ЕИК ********* с управител Д.Б., род.на ***г. с рег № ***. Пререгистрацията и публичната продан са  се осъществили след снемане на наложени запори за продажба съответно наложени на 29.06.2012г. и на 15.05.2017г.

От приложената по преписката Справка с рег.№ 5403р-1213 от 24.01.2019 г. /л.24 от преписката/, на която има позоваване в процесната заповед, се установява, че при стандартна проверка на 17.11.2019 г. на ГКПП –Русе, на излизане извън страната, контролните органи са идентифицирали, че автомобилът е обявен за издирване с шенгенски идентификатор в Белгия на 08.06.2019 г. Автомобилът е предаден с протокол за доброволно предаване на 17.11.2019 г. от водача И.Д.Г. , служител при жалбоподателя и извършващ международен превоз на товари от България за Чехия на органите на в РДГП – Русе по реда на чл.84,ал.2 от ЗМВР  /л.12 от преписката/.

За случая е съставен "Формуляр 38" рег № 5403з-16968 от 17.11.2019г, съдържащ цялостно данните относно регистриране, закупуване на автомобила, сигнала за кражба или изгубване и извършените проверки за установено съвпадение на издирваната вещ

На 27.11.2019г. при ответната страна е  получен отговор рег№ А-32105/26.11.2019гт. на сектор  “СИРЕНЕ” – ДМОС,  че в отдела е получено съобщение от бюро СИРЕНЕ- Белгия , че съгласно националните им бази данни процесният автомобил е обявен за издирване във връзка с извършено престъпление – злоупотреба с доверение. Собственик на МПС към момента на престъплението е фирма „BVBA Thetruckcompany“ –Белгия, която желае да се възстанови автомобила.

Престъплението е било извършено от 01.01.2016г. до 30.06.2016г. на адрес 3550 Heusen-Zolder  и на 12.06.2017г. е било заявено пред прокуратурата в  Limburgq Hasselt като заявител е   Geldhof Frederic. Товарният автомобил е бил нает от българската фирма Силвър Трейд ЕООД-Варна, но плащането на лизинга е било прекратено в началото на 2016г., като автомобилът и управителят на фирмата Д.Б., който е заподозрян не са окрити.

Товарният автомобил бил застрахован към  застрахователна компания    Maesstad B.V.Rotterdam

Междувременно на 18.11.2019г. В.Н. като управител на „ Тексим“ ООД се явил в ГПУ-Русе и входирал молба № 540300-473 ,с която молил за връщането на процесния товарен автомобил до приключване на проверката и представил доказателства за собственост. Липсват данни за постановен писмен отказ, макар че в справка № 5404р-1213/24.01.2019г. е описано, че му е отказано като му е била разяснена процудерата, като по-късно му е било позволено да източи съдържащото се количество гориво.

На 24.01.2020 г. е издадена оспорената Заповед № 5403з-21 на началника на ГПУ - Русе, с която на основание чл. 84, ал. 8 от ЗМВР е разпоредено връщането на автомобила на белгийския му собственик или застрахователя  

При така установените факти съдът намира, че е сезиран с недопустима жалба, по която не дължи произнасяне по същество.

Според установената съдебна практика по приложение на чл. 84 от ЗМВР (определение № 13706/13.11.2017 г.

, постановено по адм. д. № 11684/2017 г. по описа на Върховния административен съд, определение № 1834/11.02.2019 г., постановено по адм. д. № 536/2019 г. по описа на Върховния административен съд, определение № 5068/4.04.2019 г., постановено по адм. д. № 3441/4.04.2019 г. по описа на Върховния административен съд, определение № 12634 от 26.09.2019г по адм.д. 10243/19 на ВАС, Определение № 1808 от 4.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 182/2020 г., Решение № 8248 от 3.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 374/2019 г., и др.) заповедите по чл. 84, ал. 8 от ЗМВР, с които се връща вещ, за която има сигнал за издирване в ШИС и/или в информационните фондове на Международната организация на криминалната полиция (Интерпол) на посочено в искането лице не подлежат на оспорване по съдебен ред от лицата, от които тази вещ е иззета. Жалбоподателят не е адресат на оспорената заповед, с която е постановено предаване на лек автомобил на трето лице, който лек автомобил е бил доброволно предаден на служители на ГПУ - Русе. Т. е., дори за жалбоподателя да са настъпили неблагоприятни последици те не резултат от оспорената заповед. Законът не поставя изискване вещта да се изземе от лицето, което е неин собственик, достатъчно е да се намира в него, аналогично е правното положение и при доброволното предаване на вещта. В посочената съдебна практика е разяснено, че възникналите в тази връзка спорове между лицето, от което е иззета вещта и лицата, които имат или претендират вещни и/или облигационни права върху същата са извън обсега на административното производство и не влияят на неговото законосъобразно провеждане. Тези спорове следва да бъдат уредени по съответния процесуален ред в зависимост от правното им естество, макар че в случая съдът счета за нужно да отбележи,че не открива приложими норми за защита на интересите на жалбоподателя.

Със заповедта по чл. 84, ал. 8 от ЗМВР не се засягат претендирани субективни права и законни интереси на жалбоподателя, тъй като актът няма за предмет засягане на правата на собственост или други права върху вещта, а възстановяване на фактическото положение преди възникване на обстоятелствата по чл. 100 от Конвенцията за прилагане на споразумението от Шенген за вещите, изброени изчерпателно в член 100, т. 3, б. "а" от нея - откраднати, незаконно присвоени или изгубени моторни превозни средства с обем на двигателя над 750 кубически сантиметра. Поради това и засягането на обекта на закрила – правото на собственост върху вещта, не е пряко, то не е в резултат на действието на административния акт, с който се разпорежда връщане на вещта на пълномощника на правоимащото лице от държавата – членка, подала сигнала. Пряко неблагоприятно въздействие в правната сфера на жалбоподателя би било налице при издаване на акт за принудително изземване на вещта.

На следващо място, отмяната на заповедта за връщане на вещта на правоимащото лице не поражда преки благоприятни правни последици в правната сфера на жалбоподателя, тъй като не води автоматично до целения от него правен ефект – връщането на вещта в патримониума му. Такива биха настъпили само в хипотезата на чл. 84, ал. 9 от ЗМВР, при реализиране на отрицателното условие в разпоредбата – ако в 60-дневен срок не постъпи искане от държавата – членка, компетентният орган е длъжен да върне иззетата или доброволно предадена вещ. За разлика от правните последици на заповедта по чл. 84, ал. 8 от ЗМВР, при издаване на акт по чл. 84, ал. 9 от ЗМВР, който не е благоприятен за адресата, би бил налице пряк, личен и непосредствен правен интерес от оспорваното му по съдебен ред.

В случая дори да се приеме ,че жалбоподателят е инициирал процедура по връщане на автомобила на 18.11.2019г. и че не е постановен административен акт- отказ по заявлението му, мълчаливият отказ и обжалването с оглед на сроковете по чл.57 и чл149 ал.2 АПК са изтекли и липсват данни за обжалване на мълчалив отказ по чл. 84 ал.9 ЗМВР в срок по заявлението от 18.11.2019г.

При тези факти съдът намира, че за жалбоподателя не е налице правен интерес от оспорване на процесната заповед, тъй като с нея по никакъв начин не се засяга правната му сфера, нито ще настъпят благоприятни за него последици от евентуалната й отмяна. Наличието на правен интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното производство, за чието съществуване съдът следи служебно. Съответно, неговата липса в случая обосновава извод за недопустимост на търсената съдебна защита, поради което жалбата като недопустима следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното съдебно производство следва да бъде прекратено.

Затова и на основание чл. 159, т. 4 АПК Административен съд -Русе, VІ състав,

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на В.Б.Н. като управител и представляващ „ Тексим“ ООД- гр.Омуртаг чрез адв. С.Л. ***  против Заповед рег.№ 5403з-21 от 24.01.2020 г. на Началника на ГПУ - Русе, с която на основание чл.84,ал.8 от ЗМВР, е заповядано товарен автомобил марка "Волво", модел 440 български ***, да бъде предаден на представител на компания „BVBA Thetruckcompany –Белгия или на представител на застрахователна компания    Maesstad B.V.Rotterdam, ведно с един брой контактен ключ и свидетелство за регистрация част втора № *********

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 83/2020 г. по описа на Административен съд – Русе.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването.

 

                                                                                  СЪДИЯ: