№ 242
гр. София , 19.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ в закрито
заседание на деветнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20201000503823 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК.
С решение № 84 от 27.07.2020г. постановено по т. д. № 144/2019г. по описа на
Врачански окръжен съд, ГО, 4 състав, е частично уважен иск с правно основание чл.432 КЗ
вр.чл.52 ЗЗД, като "ЗД БУЛ ИНС" АД, е осъден да заплати в полза на Х. Д. П., сумата 7
000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП,
настъпило на 22.03.2019г., ведно със законната лихва, считано от 04.09.2019г. до
окончателното й изплащане,
Със същото решение е отхвърлен иска за неимуществените вреди за разликата над
сумата от 7000 лв. до сумата от 26 000лв., частичен осъдителен иск от общо 50 000лв., като
неоснователен в тази част.
Присъдени са разноски, като "ЗД Бул Инс" АД, е осъден да заплати в полза на ОС-
Враца д.т. в размер на 280лв., а в полза на адв.С. С. Ч., възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА в
размер на 816лв. с вкл.ДДС. По компенсация Х. Д. П., е осъден да заплати на "ЗД Бул Инс"
АД, разноски в размер на 1 242.30лв.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от
ответника по делото.
Жалбоподателят-ответник "ЗД Бул Инс" АД оспорва решението в неговата
1
осъдителна част, за разликата над сумата от 3 000 лв. до присъдените 7000 лв. и моли да
бъде намален размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Посочва, че
травма на гръден прешлен няма, не само поради липсата на травма в описанието на по-
високоспециализираното образно изследване (компютърна томография), но и поради факта,
че няма взето становище от специалисти (ортопед-травматолог или неврохирург) за
твърдяната травма на 5-ти гръден прешлен. Аналогично твърди, че в представената
епикриза няма никакви данни за наличие на травма в областта на лицето, която да бъде
свързвана с избиване на два предни зъба. Описано е единствено наличие на „кръвонасядане
в зоната на левия клепач (без да става ясно кой клепач - долен или горен. Охлузване на
горната вежда“. Тези зони са далеч от зоната около устните и предните зъби. Няма и
никакви описани данни за травма на зъбите. Затова вследствие на инцидента от 22.03.2019г.
категоричните травми, които Х.П. е получил са само повърхностните наранявания:
кръвонасядане в зоната на левия клепач и охлузване на горната вежда. Диагнозата мозъчно
сътресение е приета единствено поради необходимостта да бъдат остойностени направени
обстойни образни изследвания. Няма никакви данни за клинични, неврологични и образни
изследвания за черепно- мозъчна травма. Описва се, че „Няма ясен спомен за инцидента“,
което в никакъв случай не означава, че е изпадал в безсъзнателно състояние или даже, че е
имало някаква промяна в съзнанието.
В заключение изтъква факта, че предвид представената медицинска документация и
направения анализ, може да се каже, че твърдените в исковата молба телесни увреждания -
счупен гръден прешлен и избити предни зъби - не почиват на категорични медицински
доказателства и не могат да бъдат приети за доказани пълно и главно. В приетата по делото
СМЕ са записани следните травми, които се намират в пряка връзка с процесното ПТП:
Лекостепенно мозъчно сътресение със замъгляване на съзнанието; охлузване в областта на
челото /за което не се знае на каква площ и с каква дълбочина/; кръвонасядане и оток на
клепачите; охлузване и кръвонасядане на лява подбедрица /за която също не се знае на
каква площ и с каква дълбочина е/. Претендира разноски.
Въззиваемата страна Х. Д. П. оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението
като правилно и законосъобразно. Посочва, че при наличието на открита рана в областта на
челото и при получаването на същата по време на ПТП, т.е. със силен потенциал за
нанасянето й при силен удар в главата, обичайно следствие, от което е именно мозъчното
сътресение, макар и в лека степен, то при прием в спешно отделение и при заявената от
самия пострадал и близките му симптоматика, добрите медицински практики и правила
повеляват да се извърши рентгенография на глава и гръбнак. А предвид напредналата му
възраст това обстоятелство е налице с още по-голяма степен на опасност, поради наличните
дегенеративни процеси, характерни за нея.
На следващо място, както в СМЕ, въз основа на която в съдебния акт е прието, че при
пострадалия е налице лекостепенно мозъчно сътресение със замъгляване на съзнанието, без
да е описано където и да е било в посочените документи наличието на безсъзнателно
2
състояние. За замъглено такова са налице данни, както от снетата анамнеза, отразена в
Епикриза към И3№3552 от 22.03.2019г., така и от свидетелските показания на св. Х. С.,
участник в ПТП-то и пряк очевидец на състоянието на пострадалия непосредствено след
настъпване на удара. С. твърди, че дядо му бил неадекватен и викал покойната си съпруга.
В това описание става ясно, че пострадалият не е бил в безсъзнание, но опредлено е бил в
замъглено състояние. Що се отнася до коментара за зъбния статус на П., представената по
делото документация, напълно се покрива със заявеното от разпитаните двама свидетели, че
посочените зъби са фрактурирани именно при процесното ПТП.
От друга страна в заключението на СПЕ се констатира наличието на индиции за
преживяна остра стресова реакция и последвало посттравматично стресово разтройство.
Твърди, че към момента се наблюдава присъствието в поведението на П. на негативните
емоционални преживявания, характерни за преживяното травматично събитие - ПТП от
22.03.2019г. В каквато насока са и показанията на разпитаните двама свидетели, които
описват промяна в поведението на пострадалия. Иначе ведрия старец след ПТП е нервен и
често без причина сприхав, много по-затворен и изолиран от околните. Всичко това вещото
лице по СПЕ, определя като последици от ПТП , като счита, че пострадалият все още не е
възстановил нормалното си ниво на личностно и функционално развитие. Претендира
разноските.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като
разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 432 ал.1 КЗ
вр.чл.45 и чл.52 ЗЗД.
Ищецът Х. Д. П. твърди, че на 22.03.2019г. Т. С. Т. е управлявала л.а. марка "Сузуки",
модел "Вагон Р" с рег.№***, като се движила с несъобразена с пътните условия и със
законовите ограничения скорост и не контролирала непрекъснато управлението на л.а.,
вследствие на което загубила контрол и навлязла в насрещната пътна лента, където е
реализирала ПТП. В резултат е получил телесни повреди, като пътник на предна дясна
седалка, а именно: клиновидно снишаване на тялото на прешлен Т5, охлузване в областта на
лявата подбедрица и избити два предни зъба, оплаквал се от болки в областта на главата,
левия крак и кръста, бил откаран в Спешен център при МБАЛ"Христо Ботев"-Враца, като
след седмичен престой бил изписан с назначено медикаментозно лечение и препоръка за
щадящ режим и почивка. Бил силно уплашен, нямал спомен за катастрофата, което предизвиквало
силно чувство на обърканост и пълна липса на ориентация за време и място, имал силни
болки и скованост както в крайниците, така и в областта на кръста, главата, получил силно
главоболие, бил трудно подвижен, движенията му били бавни и премерени, защото всяко
ставане, навеждане и обръщане му причинявало болка, имал затруднения в храненето, а
липсата на зъби затруднява и бъдещото поставяне на протези. Имал нужда от чужда помощ
3
в ежедневната си дейност, не можел да се навежда и да носи тежки предмети, докато преди
катастрофата бил деен и самостоятелен и дори помагал на близките си. След ПТП се
променил, станал унил и затворен, изживяното се отразило на емоционалното и
психическото му състояние, станал нервен, избухлив, безпричинно тревожен, което довело
до остро душевно разстройство и стресова реакция - потиснатост, безпокойство, изострена
чувствителност и ранимост. Посочва, че л.а."Сузуки Вагон Р" е сключена при ответника
валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите по полица №BG/02/l
19000369895 със срок на валидност от 29.01.2019г. до 28.01.2020г., поради което е предявил
пред застрахователя извънсъдебна претенция за заплащане на обезщетение вх.№ОК-
323914/03.06.2019г., на която получил уведомление за отказ от 20.06.2019г. Претендира
сумата 26 000лв., част от сумата 50 000лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от получените телесни увреждания, ведно със законната лихва,
считано от 04.09.2019г. до окончателното й изплащане.
Ответникът "ЗД Бул Инс" АД оспорва исковете по основание и размер, като оспорва
наличието на виновно и противоправно поведение от страна на водача на Т. С. Т..
Оспорва механизма на настъпване на ПТП и причинно - следствената връзка между
твърдените от ищеца телесни увреждания и произшествието. Твърди, че съгласно
констативния протокол за ПТП в произшествието е участвал и л.а., управляван от М. С., и в
него липсват данни за обстоятелствата, при което е настъпило същото, за вина на някой от
водачите и за пострадалите лица. В протокола е отразено, че обстоятелствата и причините за
ПТП са в процес на изясняване и тази е причината ответникът да не се произнесе по
предявената пред него извънсъдебна претенция. Оспорва твърдението на ищеца, че всички
описани в исковата молба увреждания са настъпили в резултат от ПТП и се намират в
причинна връзка с него. Оспорва и твърденията във връзка наличието на душевно
разстройство и стресова реакция и с невъзможност да се упражнява продължителен
физически труди. В условие на евентуалност релевира възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца, като твърди, че последният, в нарушение
разпоредбата на чл.137а, ал.1 ЗДвП, не е бил с правилно поставен обезопасителен
колан, с което е допринесъл значително за настъпване на вредите. Оспорва и обема на
твърдените неимуществени вреди, техния интензитет и периода, през който се твърди,
да са търпени. Оспорва да е налице причинно-следствена връзка между всички
твърдени увреждания и процесното събитие. Оспорва иска по размер, като твърди, че е
в завишен размер и не отговаря на действително претърпените вреди, принципа на
справедливост и съдебната практика. Претендира разноски.
От фактическа страна се установява, че на 22.03.2019г. около 12.50ч. на път III-
101 Враца-Криводол, км. 12+900 е настъпило ПТП с участници л.а. марка "Сузуки", модел
"Вагон", рег.№ ***, управляван от Т. С. Т., и л.а. марка "Волво", модел "В40" с рег.№ ***,
управляван от М. Х. С..
От заключението на депозираната на л.99 от делото авто-техническа експертиза,
кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се
установява, че произшествието е настъпило на третокласен път ІІІ-101 гр.Враца-гр.Криводол
в светлата част на денонощието, при нормална видимост и сухо пътно платно в условия на
продължителен десен завой на хоризонтален участък. Към момента на удара л.а.”Волво" се е
движил в полагащата му се дясна лента в посока Враца-Криводол в условия на десен за него
завой със скорост от около 73км/ч. Намирайки се на около 37 метра от удара, водачът на
4
автомобила е възприел като опасност на разстояние от около 66.5 метра движещия се в
лентата му за движение срещу него л.а."Сузуки", но поради липса на време и разстояние при попадане на
мястото на удара в опасната му зона за спиране го блъснал в предната челна част.
Л.а."Сузуки" се е движил в посока Криводол-Враца в условията на ляв за него завой със
скорост към момента на удара от около 65.36км/ч. На около 29 метра от мястото на удара
същият вероятно е сякъл завоя с навлизане на левите колела на автомобила в лентата за
насрещно движение и при достигане на мястото на удара в процес на излизане от нея с
челна лява част и със скорост от около 54.36км/ч се е блъснал в предна челна част на
насрещно движещия се в полагаща му се лента л.а."Волво". В резултат от удара между
автомобилите и настъпилите ударни импулси л.а."Волво" се е завъртял в посока обратна на
часовниковата стрелка и след изминаване на разстояние от мястото на удара от около 2
метра се е установил в покой. Л.а."Сузуки" се е завъртял в посока на движение на
часовниковата стрелка, върнал се е в обратна посока и след около 4.5 метра се е установил в
покой. Експертизата приема, че ударът е настъпил в лентата, полагаща се за движение
на л.а."Волво", и насрещна за движението на л.а."Сузуки". Заключението на вещото
лице е, че скоростта на движение на л.а."Волво" в условията на ПТП преди началото на
аварийното спиране е била около 73км/ч, а в момента на удара - 55км/ч. Скоростта на
движение на л.а."Сузуки" в условията на ПТП и към момента на удара е била около
54.36км/ч. От техническа гледна точка водачът на л.а."Волво" не е имал възможност
да предотврати настъпването на ПТП. Водачът на л.а."Сузуки" е навлязъл в лентата
за насрещно движение и е имал техническа възможност за възприеме и оцени пътните
условия, състоянието е релефа на пътя преди мястото на произшествието и без да
навлиза в насрещната лента да предотврати същото.Според експертизата при скорост
от около 58км/ч водачът на л.а."Волво" е имал техническа възможност да спре автомобила,
но не би избегнал удара с л.а."Сузуки".
Посочва още, че ако пътникът на задна лява седалка на л.а."Волво" е бил с поставен
предпазен колан, не биха се задействали никакви допълнителни системи за сигурност и че в
досъдебното производство не са установени данни за начина на ползване на предпазен колан
от този пътник. Не са установени счупени или деформирани части от интериора в зоната на
разположение на пътника на задна лява седалка, а при произшествието е деформирана
предимно предната част на л.а."Волво". Ето защо не е възможно уврежданията на ищеца
да са причинени от деформирани части на автомобила, в който е пътувал, нито от навлезли
детайли. Затова от техническа гледна точка пътникът на задната лява седалка на
л.а."Волво" не е имал техническа възможност с използването на колан да
предотврати настъпването на уврежданията.
С оглед гореизложеното настоящата съдебна инстанция намира за
неоснователно направеното възражение за съпричиняване, изразяващо в движение на
л.а. Волво с несъобразена скорост, която му е попречила да спре, доколкото за него
ударът е бил непредотвратим.
5
От заключението на депозираната на л.157 и л.182 от делото съдебно-
медицинска експертиза от вещо лице-травматолог и съответно зъболекар, кредитирано
от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че
вследствие на ПТП ищецът е получил лекостепенно мозъчно сътресение със замъгляване
на съзнанието, охлузване в областта на челото, кръвонасядане и оток на клепачите на
лявото око, охлузване и кръвонасядане на лява подбедрица. Интензивността на болката
към момента на увреждането е била характерна за този вид травми, като време на лечението
е намалявала и понастоящем не би трябвало да има такава. Предприетото лечение е било
консервативно с продължителност около една седмица. Според в.л. при процесното ПТП
той е бил с правилно поставен предпазен колан. Във връзка с твърдението на ищеца, че в
резултат от произшествието е получил клиновидно снишение на тялото на пети гръден
прешлен в о.с.з. вещото лице пояснява, че такова е описано при приемането му в болница,
но при направения скенер не са открити данни за травматични лезии, което говори, че това
снишение е от друг характер и може да се дължи на стара травма или на остеопорозни
изменения, тъй като в гръбначния стълб на ищеца са открити тежки дегенеративни промени,
свързани с възрастта му и износването на дисковете, тези изменения сами по себе си
причиняват оплаквания, а самото снишаване е рентгенов белег и само по себе си не е
причина за оплаквания. По искане на ищеца е допусната и изслушана и специализирана
експертиза с вещо лице лекар по дентална медицина, който установява, че в периода от
30.06.2016г. до 22.03.2019г. той е загубил два странични горни резци /един отпаднал изцяло
и един, фрактуриран под нивото на венеца/. Тази загуба може да бъде получена по време и
начин, описан от ищеца при удар на главата и зъбите в твърда повърхност. В о.с.з. вещото
лице пояснява, че в момента ищецът има 4 зъба на долната челюст /по два предкътника от
двете страни/, а на горната си челюст има един зъб и два корена. Ищецът страда от
хроничен парадонтит, който води до по-лесно падане на зъби.
Видно от заключението по СМЕ, в медицинската документация няма описани
увреждания, които да индицират дали по време на ПТП, ищецът е бил или не е бил с
правилно поставен предпазен колан. Вещото лице е посочило, че със сигурност
уврежданията не се дължат на притискане между твърди тъпи предмети - части от
интериора на автомобила. Посочва, че дори при правилно поставен колан, вредите
отново биха настъпили.
С оглед гореизложеното настоящата съдебна инстанция намира за недоказано
пълно и главно направеното възражение за съпричиняване, изразяващо в непоставяне
на предпазен колан, доколкото и с правилно поставен такъв, вредите биха настъпили
отново.
По делото са събрани гласни доказателствени средства - разпит на св.К. /дъщеря/
и св.С. /внук/ разпитани в о.с.з. на 22.05.2020г., кредитирани като логично обосновани
и вътрешно непротиворечиви, при условията на чл.172 ГПК.
Св.К. предава съобщени от сина й факти за приема на баща й в болница, че същият
6
бил неподвижен и в безсъзнание, изгубил десен горен зъб, изпитвал болки в коляното,
гърдите и гърба. Тя самата се намирала в Италия към този момент и затова не е посещавала
баща си лично, но разговаряла с него по телефон и скайп. Месец по-късно същата се
върнала в България и тогава баща й ползвал инвалидна количка, тъй като го болели краката
и споделил, че заради натъртването на гърдите лекарите не му разрешават да става. Твърди,
че баща й ползвал инвалидната количка около два месеца, а след това още два месеца я
ползвал като проходилка, тъй като не можел да пази равновесие. Започнал да се движи
самостоятелно, но ставането от леглото било проблематично и не можел да раздвижи
краката си. Заявява, че преди катастрофата баща й бил в добро физическа здраве, грижел се
за болната си съпруга и не се оплаквал от болки в краката, а след произшествието станал
нервен и изпитвал страх от пътуване.
Св.С. пътувал с дядо си по време на катастрофата. Заявява, че след удара дядо му
нямал признаци на живот, а след като започнал да го вика, издавал хрипове и се опитвал да
си поеме въздух. При приемането му в болница не можел да се движи, бил неадекватен и
викал покойната си съпруга. Тъй като ставал трудно, ползвал инвалидна количка за
придвижване, а по-късно и за опора, тъй като залитал. Твърди, че към настоящия момент се оплаква от
изтръпване и трудно раздвижване на левия си крак.
От заключението на депозираната на л.160 от делото съдебно-психиатрична
експертиза, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от
страните, се установява, че са налице индикации за преживяна от него остра стресова
реакция след травматичния инцидент и последвало посттравматично стресово разстройство.
Вещото лице сочи, че няма данни, от които да се съди за продължителността на острата
стресова реакция. В рамките на болничното лечение и условията там ищецът е натрупвал
травматичен материал, свързан с продължаващите болки, ограничението на възможностите
за самообслужване, манипулациите и обстановката като цяло. В психичния му живот до
днес неотменно присъства палитра от негативни емоционални изживявания, той не е
възстановил обичайното си ниво на личностно и социално функциониране.
Между страните не се спори, че за л.а."Сузуки Вагон Р" е налице сключена при
ответника валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите по полица
№BG/02/l 19000369895 със срок на валидност от 29.01.2019г. до 28.01.2020г., както и че
пострадалият е предявил пред застрахователя извънсъдебна претенция за заплащане на
обезщетение вх.№ОК- 323914/03.06.2019г., на която получил уведомление за отказ от
20.06.2019г.
Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
С приложимата по делото разпоредба на чл.498 ал.3 КЗ допустимостта на прекия иск
на увреденото лице при настъпване на застрахователно събитие е обвързана от предявяване
на претенция за плащане пред застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите и изтичане на тримесечен срок от искането за доброволно
плащане. По този начин законодателят е въвел допълнителна процесуална предпоставка за
7
възникване на право на иск на увреденото лице.
При проверка на предпоставките, обуславящи правото на иск, включително и от
въззивната инстанция, се дължи самостоятелна проверка както на общите условия, от които
зависи съществуването на правото на иск, така и на допълнителните /специални/
предпоставки - в случая започнала процедура за доброволно плащане на застрахователно
обезщетение и изтичане на тримесечния срок по чл.496 ал.1 ГПК. С оглед самостоятелният
характер на тази преценка, образуваният исков процес остава висящ пред
първоинстанциония съд и тогава, когато законосъобразността на извършената от първата
инстанция проверка на правото на иск е предмет на въззивно обжалване. Именно с оглед
обхвата на проверката за валидност на процесуалното правоотношение, извършвана от
въззивния съд последният е длъжен да съобрази и данните по делото, относими към
изтичане на срока по чл.496 КЗ в хода на образуваното пред него производство.
Съгласно чл.432 ал.1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен,
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" при спазване на изискванията на чл.380 КЗ.
По силата на сключения договор, застрахователят се задължава да покрие в
границите на застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от
него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване,
вината на причинителя, както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по
застраховката "Гражданска отговорност", са безспорно установени.
Установи се, че ищецът е пострадал при пътен инцидент, представляващ резултат от
противоправно и виновно /по презумпция от чл. 45, ал. 2 ЗЗД/ поведение на водач, който е
нарушил правилата за движение по пътищата. Непосредствената причина за настъпване
на произшествието е единствено поведението на водача на л.а."Сузуки", която се е
движила в посока Криводол-Враца в условията на ляв за нея завой, като вероятно е сякла
завоя с навлизане на левите колела на автомобила в лентата за насрещно движение и при
достигане на мястото на удара в процес на излизане от нея с челна лява част и със скорост от
около 54.36км/ч се е блъснала в предна челна част на насрещно движещия се в полагаща му
се лента л.а."Волво".
На второ място, това противоправно и виновно поведение се намира в пряка
причинна връзка с претърпените от ищеца травматични увреждания, наложили разходване
на парични средства за лечение и обусловили временно влошаване на здравето, съпътствано
със значителни болки и страдания, главно от емоционален и битов характер в резултат на
преживения психически стрес от създалата се ситуация.
Застрахователят не е доказал пълно и главно релевираното от него възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат, изразяващо се в непоставяне на колан, поради
което съдът приема, че нормата на чл.51 ал.2 ЗЗД е неприложима. Предпазният колан
фиксира тялото на пътника към седалката, но главата и крайниците остават
8
относително подвижни. Със сигурност уврежданията не се дължат на притискане
между твърди тъпи предмети - части от интериора на автомобила, тъй като се е
намирал на задната седалка. В случай, че пострадалият е бил с поставен предпазен
колан, той отново би получил тези увреждания.
Гореизложените правни констатации обосновават извода за наличието на
предпоставките на чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД по отношение на причинителя на вредата, а
именно: вреди, виновно противоправно деяние от страна на причинителя на вредата,
причинна връзка между това деяние и част от причинените вреди. При това положение
ищецът има правото да получи обезщетение за причинените му вреди - неимуществени и
имуществени .
Досежно размера на обезщетението, съдът съобрази следните обстоятелства:
В процесния случай ищецът претендира претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от факта на обездвижване в резултат на полученото при
процесното произшествие увреждане - лекостепенно мозъчно сътресение със замъгляване
на съзнанието, охлузване в областта на челото, кръвонасядане и оток на клепачите на
лявото око, охлузване и кръвонасядане на лява подбедрица. Предприетото лечение е
било консервативно с продължителност около една седмица. Всички останали наведени
травми нямат пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, а се дължат на стари
заболявания и дегенеративни проблеми при пострадалия.
От изложеното по-горе, както и предвид факта, че пострадалият е бил в пенсионна
възраст /на 75 години/ към датата на ПТП през 2019г., че с поред приетото по делото заключение на
назначената СМЕ са причинени четири леки телесни повреди, но в различни части на тялото, че е проведено
изцяло консервативно лечение, че лечебният и възстановителен период е продължил общо около 1 м. след
процесното ПТП, че ищецът не е лекуван оперативно с оглед вида на травмите, че влошеното му
състояние се дължи на остеопорозни изменения, тъй като в гръбначния стълб на ищеца са
открити тежки дегенеративни промени, свързани с възрастта му и износването на дисковете,
а тези изменения сами по себе си причиняват оплаквания, а самото снишаване е рентгенов
белег и само по себе си не е причина за оплаквания. Отделно от това ищецът страда от
хроничен парадонтит, който води до по-лесно падане на зъби, но това няма връзка с
процесното ПТП.
Ето защо съдът намира, че обезщетението за неимуществени вреди, в присъдения
размер от общо 7000 лв. за ПТП през 2019г. е законосъобразно и не следва да бъде
намалявано. При липса на жалба от страна на пострадалия, съдът не може да влошава
положението на жалбоподателя-застраховател.
С оглед гореизложеното и при съвпадане изводите на първа и настоящата инстанции
решението следва да бъде потвърдено в обжалваната осъдителна част.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Обжалваем интерес от общо 5000 лв., като жалбата на застрахователя е
изцяло неоснователна.
На основание чл.78 ал.1 ГПК жалбоподателят-ответник дължи в полза на
въззиваемата страна направените по делото разноски, но такива няма направени и не следва
9
да се присъдят.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК, вр. чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА, вр. чл. 7, ал.2 от
Наредба № 1 за минималният размер на адвокатските възнаграждения, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на адв. К. С. Г., сумата от 510 лева - адвокатско
възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска, без ДДС.
Воден от горното и на основание чл. 272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 84 от 27.07.2020г. постановено по т. д. № 144/2019г. по
описа на Врачански окръжен съд, ГО, 4 състав, в обжалваната осъдителна част.
ОСЪЖДА "ЗД Бул Инс"АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул."Джеймс Баучер"№876 ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА адв. К. С. Г.,
преупълномощена от АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „Ч., П. И И.” БУЛСТАТ **********,
гр.***, ул.„***" № 8, ет.4, САК, сума в размер на 510 лв. /петстотин и десет лева/ без ДДС,
адв. възнаграждение за явяване пред въззивна инстанция, на основание чл.38 ал.2 ЗА
Решението, като необжалвано, е влязло в сила в осъдителната част - до 3000 лв., както и
в отхвърлителната част за разликата над 7000 лв. до 26 000 лв.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10