Р Е Ш Е
Н И Е
Гр. София, 13.08.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-11 състав, в открито заседание на десети март през две хиляди и двадесет и първа
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
МАРИЯ ВРАНЕСКУ
при секретаря ……….. разгледа докладваното от съдия
ВРАНЕСКУ т. д. №1447 по описа за 2020 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр.чл.327 и чл.266 от ЗЗД от „П.“ АД ЕИК *******срещу „В.М.“ ЕООД ЕИК *******.
ИЩЕЦЪТ твърди, че през месец юли 2015
година „П.“ АД е извършило продажба на асфалтови смеси и битум от асфалтова
база „Ръждавец“, като е извършило и полагане на асфалтови смеси на ответното
дружеството. Твърди, че в периода от 01.07.2015 г. до 29.07.2015 г. на
ответното дружество са предадени общо 109.460 т. асфалтови смеси, 1139.780 т. НСТК
минерал бетон и 340 кг. битум. Също
така е положен плътен асфалтобетон на 2304 кв.м. . Твърди, че всички продадени
количества са извършени франко на асфалтова база „Ръждавец“ и трошачно
сортировъчна инсталация „Ръждавец“ и са приети и усвоени от купувача. Твърди,
че в периода 09.07.2015 г. – 14.07.2015 г., е извършено полагането на асфалтови
смеси на базата на „В.М.“ ЕООД в гр. Етрополе.
Твърди, че за
извършени доставки са издадени 2 фактури : № **********/31.07.15г. за извършените
продажби на стойност 24 303.98 лева с ДДС и № ********** /31.07.2015г. на стойност 33 177.60
лева с ДДС. Твърди неизпълнение на задължението на ответното дружество да
заплати стойността
на предоставените материали и извършените СМР. Твърди между страните на
18.11.2015 г., да е постигнато споразумение за разсрочване на задълженията, но
изпълнение на задълженията на „В.М.“ ЕООД не е последвало. Твърди между
страните на 23.06.2016 г. да е постигната договореност с нов погасителен план
за плащане на задълженията, но изпълнение на паричните задължения не е
последвало. Счита, че предвид просрочие на задължението на ответното дружество
да изпълни паричните си задължения, то му се следва и обезщетение за забава.
Моли, ответното дружество да бъде осъдено да му заплати дължимите по фактури №**********
и №********** от дата 31.07.20215 година, общо в размер на 57 481,58 лева
(петдесет и седем хиляди четиристотин осемдесет и един лева и петдесет и осем
стотинки) с включен ДДС, ведно със законната лихва върху главницата за периода
от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
Претендира направените в производството разноски.
ОТВЕТНИКЪТ „В.М.“ ЕООД, редовно уведомен по
реда на чл. 50, ал. 2 ГПК, не подава отговор на исковата молба.
Съдът, като взе в предвид
становищата на страните, както и събраните в хода на съдебното производство
доказателства намира следното :
От представените към делото писмени
доказателства – двете фактури за процесните доставки, и кантарни бележки за
получените материали – асфалтови продукти, подписани от представител на
страните се установява, че твърдените стоки са доставени от ищцовата на
ответната страна и съответно асфалта е положен .
От представените по делото две споразумения за
разсрочване на задължение от 18.11.2015г. и от 23.06.2016г., подписано от
представител на двете страни се установява, че ответникът изрично е признал
като дължими спрямо ищеца вземанията по двете фактури, като част от по-голямо
вземане и към датата на второто споразумение
вземанията и по двете процесни фактури са дължими. В тежест на ответника е и
същият не е ангажирал доказателства да е заплатил сумите, поради което следва
да се приеме, че същите са дължими и към настоящия момент.
От приетата по делото и неоспорена от страните
съдебно – счетоводна експертиза , която съдът кредитира като обективна и компетентна
и постъпилия документ от НАП – дневник за покупки на В.М. ЕООД се установява,
че ищецът е осчетоводил доставките в своето счетоводства, а ответникът е
включил двете фактури в дневникът за покупки и съответно е ползвал право на
данъчен кредит
При така установената фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи :
Между
страните са сключени две договора – от една страна за покупко-продажба на
асфалтови смеси и втори такъв за изработка – полагане на асфалт на базата на
ответника в гр.Етрополе. От събраните доказателства се установява изпълнение от
страна на ищеца на неговите задължения като продавач на стоките – асфалтови
продукти и като изпълнител на възложените от ответника СМР – полагане на асфалт
. Ответникът като купувач и възложител на СМР не установи да е заплатил
дължимата цена нито за получените от него продукти, нито за изработения по
негово възлагане продукт чрез асфалтиране. Същият изрично е признал
задълженията й по двете фактури и не е ангажирал доказателства по делото да е
заплатил дължимата цена. Предвид на изложеното същия дължи процесните суми,
които са установени по размер предвид фактурите, остойностили продуктите и
труда, като ввземането по първата фактура е за цена на продадения продукт –
чл.327 от ТЗ, а по втората фактура е за цена на изработеното – чл.266 от ЗЗД .
С оглед на изложеното ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 24 303.98 лева с ДДС по фактура
№ **********/31.07.15г. за извършените продажби по договора за
покупко-продажба и сумата от 33 177.60 лева с ДДС по фактура № ********** /31.07.2015г. за извършените СМР
по договора за изработка.
Предвид, че
ответникът е в забава да заплати дължимите цени, същият дължи на осн.чл.86 от ЗЗД върху всяка от главниците законната лихва от предявяване на исковата молба
и до окончателното заплащане на главниците.
Предвид
изходът на спора и на осн.чл.78 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца
направените по делото разноски общо в размер на 2 299.26 лв. ДТ, 700 лв.
възнаграждение за в.л. и 100 лева за юристконсултско възнаграждение или общо
3099.26 лв. разноски за настоящото съдебно производство.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА на
осн.чл.327 от ТЗ и на осн.чл.266 от ЗЗД „В.М.“ ЕООД ЕИК ******* да заплати на „П.“ АД ЕИК *******сумата
от общо 57 481.58 лв. / петдесет и седем хиляди четиристотин осемдесет и
един лева и петдесет и осем стотинки/ по фактури №********** и №********** от
дата 31.07.20215 година, в едно със законната лихва от предявяване на иска
-03.08.2020г. до окончателното заплащане на сумата, както и сумата от 3099.26
лв./ три хиляди и деветдесет и девет лева и двадесет и шест стотинки / разноски
на осн.чл.78 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва в двуседмичен срок от уведомяването пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: