Р Е
Ш Е Н
И Е
№346
гр.Перник, 21.10.2016 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Пернишкият окръжен
съд - гражданска колегия, в откритото заседание на четиринадесети септември
през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Милена
Даскалова
Членове: Нели Тошева
Рени Ковачка
при секретаря Златка
Стоянова като разгледа докладваното от съдия Даскалова въззивно гражданско дело
N 438 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
В установения от закона срок „М.ц.
– Р. „ЕООД, гр. Р. е обжалвало решение №
44/12.04.2016 г., постановено по гр.д.№252/2015 г. по описа на Р. районен съд в
частта му, с която е осъдено да заплати на К.А.Д. сумата от 1 500 лв.,
като част от общо дължимо обезщетение в размер на 50 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се
в болки и страдания, вследствие на телесната повреда, получена при падането му
в необезопасена шахта на **** г., ведно със законната лихва за забава, считано
от датата на увреждането – ***** г. до окончателното й изплащане.
Въззиваемият К.А.Д. е изразил
становище за неоснователност на жалбата.
Пернишкият окръжен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда на
чл.268 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Пред районния съд е предявен иск с
правно основание чл.49 ЗЗД, като към него е съединен обективно иск с правно
основание чл.86 ЗЗД.
За да уважи иска с правно
основание чл.49 ЗЗД, районният съд е приел, че ищецът е претърпял неимуществени
вреди в резултат на падане в необезопасена шахта, която е била предоставена за
стопанисване на ответника.
Обжалваното решение е валидно и
допустимо, а по същество, съдът е обвързан от направените в жалбата доводи.
Жалбоподателят твърди, че не е
имал задължение да поддържа шахтата, както и че размерът на присъденото
обезщетение е завишен.
Окръжният съд намира, че жалбата е
неоснователна по следните съображения :
От показанията на свидетелите И. А.М.
и О. К. А., се установява, че на ****г. да били на работа. Същите са полицаи в
РПУ – Р.. По повод получен сигнал те
били изпратени в района на болницата в гр. Р.. Отивайки на място те видели
ищец,, който бил паднал в шахта, намираща се , намираща се под първия прозорец
в лявата част на сградата на болницата. Мястото било неосветено, а шахтата –
дълбока и без капак. Ищецът бил със счупен крак, като на същия била оказана
медицинска помощ. След като ищецът бил изваден от шахтата е поставена лента за
обезопасяване на мястото на инцидента.
От фиш за спешна медицинска помощ
от *** г., епикриза ЛИЗ № **** г., както и от изслушаната по делото съдебно –
медицинска експертиза се установява, че на **** г. при падане в шахта, ищецът е
получил счупване на дясната бедрена кост
в средната трета. Първа помощ му е оказана в ЦСМП – Р., след което е транспортиран
за ВМА – С.. Проведено е оперативно лечение със закрито наместване на
счупването и фиксиране на фрагментите с интерамедуларен пирон. Периодът на
възстановяване от такъв вид травми е около 6 месеца, при нормално протичане на
възстановителния процес. По време на лечението ищецът търпял болки и страдания,
по – силни в първите 30 дни от травмата. При извършения от вещото лице преглед
на ищеца на **** г. не се установили отклонения от костно – двигателната и
ортопедична активност.
От представените болнични листове
се установява, че ищецът е бил в отпуск поради временна неработоспособност общо
180 дни от **** г. с диагноза: счупване на дясно бедро.
От показанията на свидетеля Д. С. Д.,
се установява, че 20 минути след инцидента той е отишъл при ищеца. Последният бил на носилка, превивал се от силна болка. В
последствие е извършена операция и в
продължение на 10 дни ищецът е бил неподвижен. Лечението продължило в домашни условия, като през
първите три месеца бил изцяло на постелен режим. За елементарните му битови
нужди се грижели съпругата му и свидетелят. След третия месец започнал да се
изправя и да става, но само с патерици и бастун. Възстановяването му продължило
общо около 6 – 7 месеца. Дълго време след инцидента не излизал от вкъщи, станал
затворен, не искал да контактува с други хора, отклонявал предложения да излиза
с близки и приятели. Към настоящия момент ищецът се оплаквал от болки в
травмираните места.
Със заповед **** г. на
Министерство на здравеопазването е наредено преобразуването на съществуващите публични
здравни заведения за извънболнична помощ
в лечебни заведения за извънболнична помощ – еднолични търговски
дружества с общинско имущество, като новообразуваните лечебни заведения поемат активите
и пасивите на здравните заведения , с чието имущество са преобразувани. Видно
от протокол № ***г. Общински съвет – Р. е взел решение за учредяване на
търговско дружество „М.ц. – 1 „ ЕООД, гр. Р. с едноличен собственик на капитала
община Р.. Видно от представеното удостоверение изх. № ***г. , изд. от Пернишки
окръжен съд, то дружеството – жалбоподател е вписано в търговския регистър с
решение № ****г. по ф.д. № ***г по описа на ПОС.
Със Заповед **** г. на
Министерство на здравеопазването е определен състав на комисия, която да
изготви разделителен протокол , в който да се определят активите и пасивите, преминаващи
към преобразуваното амбулаторно – поликлинично заведение и общинска болница.
Такива протоколи по делото са представени.
Видно от разделителен протокол от **** г. и описа към част от
поликлиниката, която остава в сградния фонд на дружеството – жалбоподател е
както 1 –вия етаж на югозападното крило, така и мазетата, намиращи се в
югозападното крило.
От заключението на приетата
съдебно – техническа експертиза, се установява, че процесната шахта
представлява неразделна част от сградата на УПИ *** отреден „за болница“ по
рег.план на гр.Р.. Шахтата е т.нар. „английски двор“, т.е. бетонна ограждаща
конструкция на нивото на прозорците на сутеренния етаж за влизане на светлина,
чиято метална решетка е липсвала по време на инцидента. Самата сграда е актувана като общинска
собственост с акт за публична общинска собственост № *****г.
Видно от заключението на изготвената
комплексна съдебно- техническа и съдебно- икономическа експертиза, ползвател на
югоизточната част от сградата, където е процесната шахта е дружеството –
жалбоподател.
При така установената фактическа обстановка
изводът на районния съд, че са налице предпоставките за ангажиране
отговорността на жалбоподателя е правилен.
Съгласно чл.49 от ЗЗД този, който
е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него
при или по повод изпълнението на тази работа. Т.е. за да възникне отговорността
по чл.49 от ЗЗД е необходимо да се установи : наличие на причинени вреди на
ищеца; противоправно и виновно поведение на физическо лице; причинна връзка
между това поведение и настъпилите вреди, както и възлагане на физическото лице
на определена работа от страна на ответника и съответно противоправното и
виновно действие на физическото лице да е било извършено при изпълнението на
тази работа или да е било в пряка връзка с нея
Съдът намира, че в случая са
налице посочените изисквания на закона, тъй като е установено по делото , че
ответникът е претърпял вреди от падане в необезопасена шахта, която, видно от
приетите по делото експертизи, е неразделна част от сграда, ползвана от
дружеството – жалбоподател. Поддръжката на сградата е била задължение на това дружеството
и е следвало да се извършва чрез съответните служители или работници, които не
са изпълнили задължението си да я обезопасят.
Във въззивната жалба се поддържа,
че неправилно съдът е приел, че не е спорно, че шахтата се намира в терен,
предоставен за ползване на жалбоподателя .
Видно от отговора на исковата
молба дружеството – жалбоподател е оспорило иска с твърдения, че не са налице
основанията за ангажиране на отговорността му. В съдебно заседание от 13.01.2016г.
процесуалният представител на ответника е конкретизирал твърденията си, като е посочил,
че теренът, в който се намира шахтата не е част от имуществото за което носи
отговорност дружеството жалбоподателя
Предвид установеното от вещите
лица, че шахтата, представлява неразделна част от сградата, то направеното
оспорване, че теренът, в който се намира същата не е предоставен на
жалбоподателя , е ирелевантно за спора. Това е така, защото тази шахта не е
част от уличната мрежа, както и не е самостоятелна такава, а е неразделна част
и елемент от сграда и следователно е без значение кой е имал задължение за
поддръжка на терена, върху който е построена сградата. От значение за спора е
кой е ползвал частта от сградата, неразделна част от която е шахтата. Фактът,
че тази част от сградата се е ползвал от жалбоподателя, не е оспорен, а е и
установен от заключението на комплексната съдебно- техническа експертиза. Т.е.
дружеството – жалбоподател е реален ползвател на тази част от сградата, като
няма данни общината като собственик на сградата да се е противопоставила на ползването
. След като жалбоподателят е фактически ползвател на посочената част от
сградата и то със знанието и без противопоставянето на собственика, то следва да понесе и тежестите , щом извлича ползите
от имота .
Неоснователни са и доводите, че
размерът на обезщетението за неимуществени вреди е завишен.
В настоящия случай се касае за
счупване на бедрена кост , проведено е оперативно лечение,като общия период на
нетрудоспособност е 180 дни. От събраните по делото гласни доказателства се установява, че след поставянето на гипса
ищецът не е можел сам да се обслужва.
Предвид горното, то съдът намира,
че правилно при спазване принципа на справедливостта, визиран в чл. 52 ЗЗД
районният съд е уважил иска така, както е предявен – за сумата от 1 500
лв. Действително искът е предявен като
частичен – от общо претендирани 50 000 лв., но с произнасянето по
настоящия спор не се формира сила на
пресъдено нещо относно сумата над тази, за която е предявен искът – т.е. за
сумата над 1 500 лв. Дали ще се
уважи искова претенция над присъдените 1 500 лв. до претендираните
50 000 лв. и в какъв точно размер е въпрос, по който се дължи произнасяне
от съда при предявен иск за цялото вземане.
С оглед горното, то съдът намира
,че решението като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото в полза
на въззиваемия следва да се присъдят направените пред настоящата инстанция
разноски в размер на 360 лв.
С оглед на гореизложеното,
окръжният съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 44/12.04.2016
г., постановено по гр.д.№252/2015 г. по описа на Р.районен съд.
ОСЪЖДА М.ц. – Р. „ЕООД, гр. Р. да
заплати на К.А.Д. сумата от 360 лв., представляващи направени пред настоящата
инстанция разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: