№ 523
гр. Търговище, 21.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VI СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВЯРА М. П.А
при участието на секретаря С. Й. Йорданова
като разгледа докладваното от ВЯРА М. П.А Гражданско дело №
20243530100299 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявеният положителен установителен иск за собственост по чл.124
от ГПК във вр. с чл.54, ал.2 от ЗКИР.
Ищецът твърди в молбата, че е собственик на ПИ 136, с площ от 830
кв.м., в кв.23 по плана на с.Овчарово от 1986 год., а по стария план на селото
парцел V-154 в кв.25, с площ от 690 кв.м., като през 2021 год. при снабдяване
със скица на собствения му имот установил, че част от него – 170 кв.м., не е
отразен на същата. Твърди в молбата, че неговия имот е граничен с парцел IV
152 и 150 от дворище 156 в кв.25 по отменения план на с.Овчарово, с площ от
1340 кв.м., който е бил собственост на Н. Ю. - *** на ищеца. Последния,
заедно със своята съпруга през 2019 год. е прехвърлил на ответницата
собствеността с договор за продажба на собствения си имот – ПИ 134 в кв.23
по плана на селото от 1986 г. , с площ от 1510 кв.м. с 170 кв.м. повоче от
колкото е притежавал. Ищецът счита, че при изготвяне на плана от 1986 год.
на с.Овчарово част от неговия имот, с площ от 170 кв.м. е погрешно заснет
към имота на неговия ***, поради което е инициирал процедура по изменение
на кадастралния план на с.Овчарово, с молба от 25.07.2022 год., но в
административното производство ответницата, настоящ собственик на
съседния имот възразила и процедурата по изменение на ПУП е спряна,
поради спор за материално право. Ищецът твърдят, че грешка в кадастралния
план на с.Овчарово от 1986 год. се изразява в погрешно заснемане и придаване
на 170 кв.м. от собствения му ПИ 136 в кв.23 към ПИ 134 в кв.23, които се
намират в западната част на имота му и представляват естественото му
продължение в западна посока. Твърди, че при изработвана на плана през 1986
год. не е съобразена дворищно-регулационната линия между имотите, по
1
действащия по-стар план на с.Овчарово и при отразяване на границите не е
съобразено правото на собственост по документите за собственост на двата
имота. Считайки, че по документите, легитимиращ го като собственик на ПИ
136 в кв.23 на с.Овчарово, спорните 170 кв.м., отразени към имота на
ответницата са били и са негова собственост, и никога не са били собственост
на праводателите на ответника, респективно не са били и негови, моли съда да
постанови решение, с което да го признае за собственик на процесните 170
кв.м., както и да признае, че е на лице грешка в кадастралния план на
с.Овчарово от 1986 год., по отношение отразяване границата между имотите и
да разпореди отстраняване на същата и отразяване на действителното
положение в кадастралната карта. Претендират разноски. В съдебно заседание
ищците поддържат иска, чрез процесуалния си представител.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответницата, чрез
пълномощник, в който предявения иск е оспорен изцяло. В отговора се
твърди, че спорните 170 кв.м. са били придадени по регулация към имота на
праводателите на ответницата още преди 1976 год., като между имота на
ищеца и нейния собствен не е имало и няма и към момента грешка, при
отразяване на границата. Твърди, че спорните 170 кв.м. винаги са били във
владение на нейните праводатели, като през 80-те години те са изградили в тях
гараж, като ищеца нито тогава, нито по късно е предявявал някакви
претенции, че спорната част не е в имота на *** му, а е негова собственост.
Отделно от това твърди, че нейният праводател – *** на ищеца е заплатил на
последния сума от 134 лв. към момента на сключване на договора за
доброволна делба за придаваемото място По изложените съображения, моли
съда да постанови решение, с което да отхвърли иска. Претендира разноски.
Моли съда да отхвърли иска, ведно с законните последици.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна: Безспорно е по делото, а е видно и
от приложените по делото писмени доказателства, че ищецът и праводателят
на ответницата Н. Ю. са ***я, като на 16.006.1976 год. между тях и останалите
наследници на М. А., починал на 25.09.1966 год. е бил сключен договор за
доброволна делба по силата на който на ищеца е предоставен в дял имот,
представляващ парцел V-154 в кв.25 на с.Овчарово, с площ от около 690 кв.м.,
ведно с построената в него жилищна сграда, при граници на имота : от две
страни улици, блок на ДЗС и парцел 156, а на праводателя на ответницата Н.
Ю. е бил предоставен в дял имот, представляващ парцели IV – 152,150 и
парцел 156 в кв.25 на с.Овчарово, с площ от около 1340 кв.м. при граници за
двата парцела : улица, парцел III-150,151, блок на ДЗС и парцел V-154, като
същият е заплатил на останалите наследници сума в размер на 134 лв. за
уравнение на дяловете им. Установи се по делото, че праводателят на
ответницата още преди сключване на договора за доброволна делба се е
снабдил с констативен нотариален акт за собственост ( приложен на л.8 от
делото) за имота, който му е предоставен в дял с договора за делба. Ищецът от
своя страна след сключване на договора също се е снабдил с констативен
нотариален акт ( л.7) за имота, който му е бил предоставен в дял. И в двата
констативни акта имотите са описани като номера, площ и граници, както в
2
договора за доброволна делба. От приложената по делото скица № 384 / 1976
год. е видно, че западната границата между имота на ищеца V-154 и имота на
Н. Ю. парцел 156 минава по къщата, построена в имота на ищеца, като
спорното място от около 170 кв.м. се намира зад къщата на ищеца. От
заключението на вещото лице и изслушването му в съдебно заседание се
установи, че това спорно място с площ от 124 кв.м. е било придаваемо от
имота на ищеца към имота на праводателя на ответницата, като тази промяна е
била предвидена в отменения план на с.Овчарово, а в новия план на
с.Овчарово изработен през 1982 год., действащ от 1986 год. западната
регулационна граница на парцел V-154, преминаваща по западната фасада на
жилищната сграда на ищеца е отразена и като имотна граница между имоти
№ 134 на ответницата и № 136 на ищеца. Както от изслушването на вещото
лице, така и от заключението се установи, че макар да няма запазени
документи, че регулацията между имотите е приложена по отменения план, от
всички налични данни може да се направи извод, че е приложена и е отразена
в новия план от 1982 год., като част от имота на ищеца е предаден към имота
на праводателя на ответницата. При изслушването на вещото лице се
установи, че поставените на терен граници-огради на западната граница
между двата имота са разположени по линията на къщата на ищеца, а
ответницата има достъп до своя имот само от спорната част, където има
изграден гараж, свързан с къщата, построена от нейния праводател. От
заключението се установи също така, че не е на лице твърдяната от ищеца
грешка в заснемането на имотите, касателно западната граница на имота на
ищеца. Като от тук съдът прави извод, че предявения иск се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Дори да се приеме, че регулацията не е приложена и спорното място не
е преминало в собственост на праводателя на ищеца по делото се събраха
категорични доказателства, че тази реално обособена част от около 170 кв.м.
се е владяла и ползвала от праводателите на ответницата, след прекратяване
на собствеността между наследниците на М. А.. По делото бяха допуснати и
разпитани две групи свидетели, като съдът давя вяра на показанията дадени от
свидетелите на ответницата св.М. и св.Е., които нямат пряка заинтересованост
от изхода на спора и техните показания не противоречат със останалите
събрани по делото доказателства. От показанията на тези свидетели и най-
вече от показанията на св.Е. се установи, че спорната част, която се е намирала
зад къщата на ищеца след 1976 година винаги се е ползвала от Н. и неговото
семейство, като съпругата му е засявала там цветя, а през 1986 год. е построен
гараж за сина на Н., като същия е изграден от готови плочи, свързан с къщата
на Н.. От показанията на св.М. и Е. се установи, че Дядо Н. е споделял, че това
място при подялбата е било заплатено от него на ищеца и е останало към
неговия имот. Показанията на другите двама св.Ю. и Н. съдът не кредитира,
първата поради пряката и заинтересованост от изхода на спора, като съпруга
на ищеца, а втория поради противоречие на показанията му със останалите
доказателства по делото, тъй като същия заяви, че е карал на ищеца
строителен материал – тухли, цимент, арматура за построяване на гараж през
1982-83 год., а видно от приложения снимков материал, че гаража, който е
3
построен от ответницата и се ползва от нея, разположен в спорното място е
изграден от цели пана, а не от тухли и отделно от това се установи безспорно,
че друг гараж в имота на ищеца, или ответника не са изграждани. За пълнота
на изложеното съдът счита, че следва да се отбележи, че гаража е свързан с
къщата на Н., поради което съдът счита, че ако същият е бил изграден от
ищеца то това би противоречило на елементарна житейска логика. С оглед
изложеното съдът приема, че праводателят на ответницата чрез упражнявано
явно и необезпокоявано владение, доколкото се установи, че до смъртта на Н.,
спор за тази част от имота не е съществувала, е придобил собствеността върху
тази реална част, поради което дори и да не е приложена регулацията, поради
придобиване на собствеността границата между имотите на ищеца и
ответника е правилно отразена в плана от 1982 година и не е на лице грешка
по смисъла на чл.54, ал.2 от ЗКИР и предявения иск се явява неоснователен и
като такъв следва да бъде отхвърлен.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответницата направените
по делото разноски в размер на 1000 лв. – адвокатско възнаграждение, на осн.
чл.78, ал.3 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. М. Х., ЕГН ********** от с.Овчарово,
ул.“***, общ.Търговище, действащ чрез пълномощник адв. Н. С. от ТАК
против А. А. М., ЕГН ********** от с.Овчарово, ул.***, общ.Търговище,
действаща чрез пълномощник адв. С. М. от ТАК, със съдебен адрес :
гр.Търговище, ул.“Лилия“ № 4, вх. Б, кантора 9 иск, с правно осн. чл. чл.124
от ГПК във вр. с чл.54, ал.2 от ЗКИР, за признаване право на собственост
върху 170 кв.м. и установяване на грешка в плана на с.Овчарово при
отразяване на границите между ПИ 136 в кв.23 и ПИ 134 в кв.23 и погрешно
заснемане на 170 кв.м. към ПИ 134 в кв.23, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА К. М. Х., ЕГН ********** от с.Овчарово, ул.“***,
общ.Търговище, действащ чрез пълномощник адв. Н. С. от ТАК да заплати на
А. А. М., ЕГН ********** от с.Овчарово, ул.***, общ.Търговище, действаща
чрез пълномощник адв. С. М. от ТАК, със съдебен адрес : гр.Търговище,
ул.“Лилия“ № 4, вх. Б, кантора 9 сумата от 1000 лв. – адвокатско
възнаграждение, представляваща направени по делото разноски, на осн. чл.
78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, в двуседмичен срок, от
връчването му на страните пред Окръжен съд Търговище.
4
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
5