№ 20
гр. София, 04.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
при участието на секретаря ЕПИ
като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
Административно наказателно дело № 20211110209021 по описа за 2021
година
Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 04.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в открито
заседание на пети октомври две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ
при секретар Е.Илиева като разгледа докладваното от съдията а.н.д. № 9021 по описа
за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на "фирма" ООД срещу наказателно постановление /НП/
№543209—F557352 от 31.12.2020 г. на началник на отдел в ЦУ на НАП, с което на
жалбоподателя на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена
санкция в размер на 6000 лева за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г.
на МФ.
Жалбоподателят иска отмяната на НП като незаконосъобразно, поради неправилно
приложение на процесуалния закон.
В съдебно заседание, редовно призованият жалбоподател поддържа жалбата чрез
1
своя процесуален представител. Претендира разноски.
Въззиваемата страна в съдебно заседание иска отхвърляне на жалбата и
потвърждаване на НП като издадено при спазване на разпоредбите на закона. Моли за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, приема за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд е
винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното НП, т. е.
дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на
изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане на
административно наказание.
На 03.07.2020 г. К.И. –инспектор по приходите в НАП, след извършена проверка,
съставил срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
за извършено на 29.06.2020 г. нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на
МФ в присъствие на един свидетел. Представител на нарушителя подписал АУАН без
възражения. Такива не били депозирани и в тридневния срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
Въз основа на АУАН на 31.12.2020 г. Л.Х – Началник на отдел в „Оперативни
дейности“ в ЦУ на НАП София издал НП, предмет на проверка в настоящото производство.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са
издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност – чл. 193, ал. 2 от ЗДДС и
представените заповеди на ИД на НАП, в предвидените от закона срокове за съставянето и
издаването им – чл. 34 от ЗАНН. Формата и съдържанието им съответстват на изискванията
на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Неоснователни са доводите на жалбоподателя за неспазване на
процедурата по чл. 40 от ЗАНН, доколкото видно от АУАН, в него е положен подпис от
управителя на дружеството в деня на съставянето му, като жалбоподателят не оспорва
автентичността на положения подпис. С оглед на това настоящият съдебен състав не
констатира допуснати съществени процесуални нарушения, които да са основание за отмяна
на НП.
По отношение на релевантната за правилното приложение на материалния закон
фактическа обстановка, съдът намира за установено следното:
На 29.06.2020 г. служители на НАП извършили проверка на търговски обект – бърза
закуска, находящ се в гр. София, бул адрес, стопанисван от "фирма" ООД. Дневният оборот
съгласно междинен отчет от монтирано в обекта ФУ бил 133, 40 лв. Фактическата
наличност на парични средства в касата на обекта към момента на проверката била 142, 20
лв., поради което била установена положителна разлика в касовата наличност в размер от 8,
80 лв., която представлявала въвеждане на пари в касата, което не било отразена във
фискалното устройство. Същото притежавало функциите "служебно въведени" и "служебно
изведени суми".
В резултат на проверката било прието, че жалбоподателят е извършил
административно нарушение и бил издаден процесният АУАН.
С НП № 475290- F485891 от 12.11.2019 г. на "фирма" ООД била наложена
имуществена санкция за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ,
като НП било обжалвано и не било влязло в сила.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
на показанията на св. К.И. и приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства
и доказателствени средста, които съдът кредитира като еднопосочни и непротиворечиви в
своята цялост, поради което по аргумент на обратното от чл. 305, ал.3 НПК не се налага по-
2
детайлното им обсъждане, като по същество по делото липсва и спор по отношение на
фактите.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбоподателят е
осъществил състава на административно нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г.
С въпросната разпоредба е установено задължението на търговците да регистрират
във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми всяка промяна
на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на
ФУ, извън случаите на продажби.
По делото се установи от обективна страна, че жалбоподателят не е регистрирал във
фискално устройство промяна на касовата наличност, като към момента на проверката е
констатирана положителна разлика спрямо отчетената във ФУ в размер от 8, 80 лв.
С оглед на това съдът приема, че жалбоподателят е извършил вмененото му
нарушение от обективна страна. Доколкото имуществената санкция по чл. 83 от ЗАНН е
правен институт, въведен като обективна, безвиновна отговорност на юридическите лица и
едноличните търговци за неизпълнение на задължения към държавата или общината при
осъществяване на тяхната дейност не следва да се изследва въпросът за наличието на вина.
Съгласно § 11 от ПЗР на Наредба № Н-18/13.12.2006 г., същата се издава на
основание чл. 118, ал. 2 и 4 от ЗДДС. Санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС
предвижда налагане на имуществена санкция в размер от 3000 до 10 000 лв за юридическите
лица и едноличните търговци, които нарушат или допуснат извършването на нарушение по
чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, ако нарушението е довело до
неотразяване на приходи. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се
налагат санкциите по ал. 1, а именно – имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв. за
юридически лица и еднолични търговци.
Безспорно не всяка положителна разлика между фактическата и фискална наличност
на каса представлява укриване на приходи, като това обстоятелство във всеки случай следва
да бъде изрично посочено и доказано от административнонаказващия орган. В случая в
АУАН и НП липсват каквито и да е фактически твърдения, че нарушението е довело до
неотразяване на приходи, поради което остава неясно защо имуществената санкция е
определена в пределите по чл. 185, ал. 2, изр. 1 от ЗДДС, при условие, че като правно
основание е посочено чл. 185, ал.2, вр. ал. 1 от ЗДДС. Именно на основание тази разпоредба
следва да бъде определена санкцията на нарушителя в посочените по-горе предели.
При определяне размера на имуществената санкция АНО е посочил повторният
характер на извършеното нарушение като отегчаващо обстоятелство, което съобразно
установените в чл. 27 от ЗАНН принципи обуславя налагането на по-тежко наказание. НП, с
което е била наложена предходната имуществена санкция на жалбоподателя, обаче не е било
влязло в сила към онзи момент или към момента, в който настоящото дело е обявено за
решаване, поради което е неправилен изводът на АНО, че нарушението, предмет на
настоящото дело, е извършено повторно. Други отегчаващи обстоятелства не се твърдят и
установяват, а като се взе предвид размерът на неотразената промяна в касовата наличност
съдът намира, че прогласените в чл. 12 от ЗАНН цели могат да бъдат постигнати в пълна
степен с налагане на имуществена санкция в минималния нормативно предвиден размер от
500 лв.
Съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя за приложение на чл. 28
от ЗАНН към описаното в НП нарушение. Съгласно чл. 28 от ЗАНН при маловажни случаи
на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като
предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще
му бъде наложено административно наказание. ЗАНН не съдържа легално определение на
понятието "маловажен случай", затова на основание чл. 11 от същия закон субсидиарно
следва да се приложи НК. Според чл. 93, т. 9 НК, съотнесен към ЗАНН, "маловажен случай"
е този, при който извършеното деяние с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
3
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.
Преценката за обществена опасност на нарушението следва да се извърша на база на
това какви обществени отношения засягат типичните нарушения от този вид и степента на
засягането им в конкретния случай. В настоящия казус нарушението на Наредбата е
формално, но разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН е обща и може да намери приложение при
всички видове административни нарушения, като докато наличието на определени вредни
последици не е от значение за съставомерността на нарушението, именно въз основа на тях
се прави преценка за конкретната обществена опасност на деянието.
Регистрирането на промените в в касовата наличност във фискалното устройства има
за цел да съдейства за установяване и събиране на публичните вземания, възложени на
органите по приходите, съответно пропускът за подаване на информация, възпрепятства
дейността на държавните органи по попълване на фиска. При преценка на обществената
опасност следва да се вземе предвид абсолютният размер на неотразената промяна в
касовата наличност, относителният размер на сумата спрямо общата касова наличност и
причините за нерегистриране на промяната. В съдебната практика като маловажни се
преценяват случаите, когато фактическата наличност в брой е по-малка от отчетената с ФУ
наличност, т. е. когато разликата е отрицателна, защото тогава негативните последици са
единствено за търговеца и не могат да застрашат обществените отношения, свързани с
публичните задължения. В настоящия казус разликата във фактическата наличност в касата
обаче е положителна и не може да бъде определена като незначителна. Настоящото
нарушение разкрива типичната степен на обществена опасност за нарушенията от този вид,
поради което не може да намери приложение хипотезата на маловажен случай.
По гореизложените причини, настоящият съдебен състав приема, че НП следва да
бъде изменено като бъде намален размерът на наложената санкция до сумата от 500 лв.
При този изход на делото въззиваемата страна има право на разноски и своевременно
претендира такива, като на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН вр. чл. 37 от ЗПП
жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страната сумата от 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение. Предвид изхода на делото, жалбоподателят няма право на
разноски. Съгласно чл. 143, ал. 1 АПК, към който препраща чл. 63, ал. 3, респективно чл. 65д
от ЗАНН в полза на жалбоподателя се присъждат разноски, само ако обжалваният акт бъде
отменен. В случая не се касае за отмяна – пълна или частична, на обжалваното НП, а само до
изменението му в санкционната му част. В този случай не следва да се присъждат разноски
в полза на жалбоподателя, като разпоредбата на чл. 144 АПК, препращаща към правилата на
ГПК, касае неуредените в АПК случаи, каквато не е настоящата хипотеза, доколкото е
налице законова регламентация в чл. 143, ал. 1 АПК. В този смисъл е Определение № 12679
от 27.09.2019 г. по адм. дело № 8590/2018 г. на ВАС. Приложение в случая намира и
указаното в т. 2, б. "а" от Тълкувателно решение № 3 от 08.04.1985 г. на ОСНК на ВКС, в
която е посочено, ако наказателното постановление бъде потвърдено или изменено,
разноските се възлагат на нарушителя, защото с виновното си поведение е станал причина
те да бъдат направени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ №543209—F557352 от 31.12.2020 г. на
началник на отдел в ЦУ на НАП, с което на "фирма" ООД на основание чл. 185, ал. 2, вр.
4
ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 6000 лева за нарушение на чл.
33, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, като НАМАЛЯВА размера на наложената
имуществена санкция до сумата от 500 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН "фирма" ООД, ЕИК //// да заплати на
Национална агенция за приходите сумата от 100 лв. – възнаграждение за юрисконсулт.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд –
София-град в 14 дневен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5