№ 293
гр. Варна, 13.10.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Даниела П. Костова
Членове:Дарина Ст. Маркова
Георги Н. Грънчев
при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева
и прокурора Н. Л. Д.
Сложи за разглеждане докладваното от Даниела П. Костова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20223000600216 по описа за 2022
година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
За Апелативна прокуратура - Варна се явява прокурор АРНАУДОВА
Подсъдимият Д. К. Д., редовно призован, явява се лично и с адв.С. А.
В. от АК – ПЛОВДИВ, надлежно упълномощен и приет от съда от преди.
ПОДС.Д.: Актуалният ми адрес е гр.Варна, кв.„Вл.Варненчик“, бл.406,
вх.7, ет.1, ап.51.
Телефон: 0876 666 619.
Подсъдимата Й. А. В., редовно призована, явява се лично, и с адв.Е. И.
М. от АК – ВАРНА, надлежно упълномощен и приет от съда от преди.
СВИДЕТЕЛИТЕ:
Р. Р. С., редовно призована, явява се лично.
Н. Й. Р., редовно призован, явява се лично.
Н. Г. Н., редовно призован, явява се лично.
Р. А. В., редовно призована, явява се лично.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да се даде ход на делото. Нямам искания за
отводи. Нямам искания по доказателства.
АДВ. В.: Считам, че не са налице процесуални пречки по хода на
делото. Нямам искания за отводи. На този етап нямам доказателствени
искания.
АДВ.М.: Считам, че не са налице процесуални пречки по хода на
1
делото. Не правя искания за отводи на състава на съда. Нямаме искания за
събиране на нови доказателства към настоящия етап.
ПОДС.Д.: Да се даде ход на делото.
ПОДС.В.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради
което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ КОСТОВА
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ПРЕД ВЪЗЗИВНАТА ИНСТАНЦИЯ
СЪДЪТ пристъпи към снемане самоличността и разпит на свидетелите:
СВИД. Р. Р. С. – 40 г., омъжена, неосъждана, висше образование, без
родство със страните. Предупредена за отговорността по чл. 290 ал.1 от НК.
Същата обещава да говори истината.
СВИД. Н. Й. Р. – 48 год., неженен-живее на семейни начала,
неосъждан, средно образование, без родство с подсъдимите. Предупреден за
отговорността по чл. 290 ал.1 от НК. Същият обещава да говори истината.
СВИД. Н. Г. Н. – 60 г., женен, неосъждан, средно образование, без
родство с подсъдимите. Предупреден за отговорността по чл. 290 ал.1 от НК.
Същият обещава да говори истината.
СВИД. Р. А. В. – 36 год., неомъжена, неосъждана, средно образование,
подс.Д. Д. е баща на сина й, но в момента не живеят заедно. Предупредена за
отговорността по чл. 290 ал.1 от НК. Същата обещава да говори истината.
На основание чл.273 от НПК свидетелите се отстраняват от съдебната
зала.
Съдът докладва служебно изискана справка за съдимост на двамата
подсъдими, с оглед нейната актуалност.
ПРОКУРОРЪТ: Не се противопоставям да бъде приобщено това
доказателство.
АДВ.В.: Също не се противопоставям.
АДВ.М.: Не възразявам да бъде приобщено към доказателствения
материал.
2
Съдът намира, че следва да приеме към доказателствения материал
постъпилите писмени документи, поради което и
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствения материал 2 бр. актуални
справки за съдимост на подсъдимите Д. Д. и Й. В..
АДВ.В.: Подзащитната ми ще дава обяснения по делото след разпита на
свидетелите.
АДВ.М.: Подзащитната ми ще дава обяснения по делото след разпита
на свидетелите.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетелите:
СВИД. Р. Р. С.:
На въпроси на съда:
Свид.Георгиева: Аз бих казала, че изпадането в конкретика ми е малко
трудно вече. Ако става на въпрос за конкретни детайли наистина бих подвела
съда на този етап и изобщо процеса. Освен, че е минало достатъчно дълъг
период от време за мен, омъжила съм се, родила съм две деца, случили са ми
се куп други важни неща и съм направила необходимото да забравя тази
неприятна случка. Така, че не знам колко бих могла да бъда полезна.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да се прочетат показанията на свидетелката,
дадени в хода на ДП, находящи се в том 2 от дати 17.06.2013 г., 24.06.2013 г.,
както и от 04.03.2014 г. Тези разпити са дадени пред съдия от ВОС. Също
така моля да се прочетат показанията дадени в хода на НОХД № 1748/2015 г.
от 06.04.2016г.
АДВ.М.: Не възразяваме, с подзащитната ми даваме съгласие да се
прочетат тези показания.
АДВ.В.: Също с моя подзащитен даваме съгласие да се прочетат
показанията.
Съдът с оглед становищата на страните намира, че са налице
основанията на разпоредбата на чл. 281, ал.5, вр. ал.1, т.2, предл.2 от НПК за
прочитане показанията на свид.Р. С. от 17.06.2013 г. от ДП, от 24.06.2013 г. от
ДП, от 04.03.2014 г. от ДП, а на осн. чл.281, ал.1, т.2, пр.2 от НПК и тези по
НОХД № 1748/2015 г., дадени пред друг състав на съда от 06.04.2016 г. ,
поради което и
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА показанията на свид. Р. С., обективирани в протокол за
разпит от 17.06.2013 г., находящи се на л.7, том 2 от ДП.
Съдът предявява на свидетелката протокола за разпит
Свид.С.: Да, мой е подписа. Вярно е това, което съм казала. Според мен
3
в полицията на самия разпит съм стояла обичайно време, в рамките на
половин час всичко приключи. Щом не си спомням нещо, което да ми е
направило впечатление, значи всичко е било нормално. Нямам спомен да е
имало паузи. След като нямам спомен за такова нещо, значи е нямало нищо
нередно.
ПРОЧИТА показанията на свид. Р. С., обективирани в протокол за
разпит от 24.06.2013 г.– л.67 от том 2 от ДП.
Съдът предявява на свидетелката протокола за разпит
Свид.С.: Мой е подписа, вярно е това, което съм казала.
ПРОЧИТА показанията на свид. Р. С., обективирани в протокол за
разпит от 04.03.2014 г., находящ се на л.10 том 2 от ДП,
Съдът предявява на свидетелката протокола за разпит
Свид.С.: Подписа е мой. Вярно е това, което ми прочетохте.
ПРОЧИТА показанията на свид. Р. С., обективирани в протокол за
разпит от с.з. от 06.04.2016 г. по НОХД № 1748/2015 г. – л.113 и гърба.
Свид.С.: Вярно е това, което съм заявила тогава. Мъжът и момичето за
които говоря в разпита си на ДП са двамата подсъдими, които присъстват в
залата.
На въпроси на прокурора – Сега след като Ви се прочетоха всички
разпити сещате ли се какво сте видяла отвън, какви автомобили сте видяла и
кой къде се е качил?
Свид.С.: Нямам обяснение за разминаването, не мога да Ви дам такова.
Считам, че по-достоверно е това, което съм дала в самото начало, в първите
разпити. Считам, че понеже е по-близко до самата случка, би следвало то да е
с по-голяма достоверност. Не мога да кажа за последния прочетен разпит
защо съм казала две коли. По-скоро е била една. След като в първите разпити
съм казала така, мисля че е така. Не помня, понеже първите показания са по-
близки до случката, затова така мисля. Не мога да обясня защо така съм
казала.
Въпрос: Със съпруга си коментирахте ли го този случай, какво е
възприел той отвън?
Свид.С.: Това, което сме коментирали, аз съм го казала. Нашите маси
бяха първи ред по отношение на там, където е бара и последен по отношение
на входа. То беше на две нива самото заведение. Като разстояние от изхода
до масата може би беше на пет-шест метра, максимум десет метра. Тези хора
тръгнаха заедно.
Въпрос: А разстоянието от изхода до там, където бяха спрели хората и
се качваха в коли колко беше?
Свид.С.: Изходът е в самата улица, където се движат автомобилите.
Хората бяха непосредствено на улицата до изхода.
На въпроси на съда:
4
Свид.С.: За мен това не е нормална ситуация. Да излезеш на заведение
и да ти се случи такова нещо, и то в пълно заведение. Това не е нормално. По-
малко ненормалното е викането, защото то някак си се сля с целия шум, но
това, че ни заобиколиха плътно, и аз ако не искам да присъствам на тази
случка, нямаше как да го избегна, защото нямаше от къде да стана и да
изляза. Това просто ме шокира. Аз не съм била свидетел друг път на такива
житейски случки. Другото което е, че не беше нормално по такъв начин да се
говори, да накараш някой да стане, и ако имате някакви неуредени отношения
да ги уреждаш на такова публично място, и то сред хора, които не искат да
стават свидетели на това. Аз се стреснах като ги видях тези мъже. Те не
излъчваха приятелско поведение. Безизразно поведение, защото аз ако исках
да стана нямаше как да стана докато те не преценят.
На въпроси на адв.М.: Във връзка с въпроса на прокурора, и у мен
възникна един въпрос уточняващ на важно съставомерно обстоятелство
според мен. Вие лично видяхте ли пред заведението подс.Д., подс.В. и Н. Р.
дали се качват в автомобил?
Свид.С.: Не мога да се сетя дали аз го възприех, или го каза съпруга ми.
Аз мисля, че за жената не съм казвала да е влизала и тя в колата.
На въпроси на адв.В.: Масата, на която Вие бяхте настанени в
заведението „Балканска скара“ как беше разположена спрямо изхода -
диагонално, фронтално?
Свид.С.: Диагонално. Това разстояние, за което говорихме от 5-6-7 до
10 метра е пряк път.
Въпрос: Вие как стояхте спрямо изхода?
Свид.С.: От изхода на заведението беше зад дясното ми рамо -
диагонално.
Въпрос: След като въпросната жена и Н. станаха от масата заедно с
мъжете, Вие станахте ли от Вашата маса?
Свид.С.: Не, аз си останах на масата. Заведението беше пълно, имаше и
много други маси.
Адв.В.: Да разбирам, че сте нямала пряка видимост.
Прокурорът: Противопоставям се на така зададения въпрос, тъй като
на мой въпрос преди малко свидетелката отговори и в момента не виждам
защо трябва да се задават подвеждащи въпроси.
Адв.В.: Не е подвеждащо, въпроса ми е дали е имало пряка видимост
или между Вас и изхода е имало маси.
Свид.С.: Заведението е на две нива, и за да имам пряка видимост,
трябва просто да си обърна главата надясно. Ние бяхме на второто ниво. Не
са ми пречели хора или маси за да мога да видя вход-изход. Имаше хора и
маси, но те бяха на по-ниското ниво, поради което видимостта ми не беше
препятствана.
5
Въпрос: Обърнахте ли си главата когато мъжете бяха навън?
Свид.С.: Сигурно съм я обърнала, но както казах вече не знам дали
моите впечатления от това колко хора са се качили в колата с Н. дали е по
мои впечатления или от това, което ми е казал мъжа ми. Това го пояснявам с
оглед изминалия голям период от време.
Въпрос: Възприехте ли Н. във въпросната вечер след завръщането му
да е сядал на негова маса?
Свид.С.: Видях, че ходеше до някаква друга маса, но мисля, че мъжа ми
каза, че до тази маса до която ходи е лицето, което го е шляпнало.
На въпроси на съда: В какво състояние Ви изглеждаше Н. на фона на
това, че Вие се събирате за рожден ден за почерпка, в началото настроението
му беше ли за почерпка, и след прибирането му какво беше?
Свид.С.: След като се върна той, ние си тръгнахме. Като, че ли имаше
някакво зачервяване по лицето, и някаква драскотина. Психически не бих
казала, че беше весел, просто бързаше да си тръгнем, и мъжа ми също
бързаше да си тръгнем, защото не беше за празнуване. Когато се върна Н.
мъжа ми мисля, че не направи опит да го разпита какво се е случило.
Относно плащането на сметката е такъв детайл, че не мога да си спомня
със сигурност и да го твърдя. Мисля, че мъжа ми плати в действителност.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетелката и
същата беше освободена с тяхно съгласие.
АДВ.В.: Моля за кратка почивка. Нямам възражения Р. да бъде
разпитан последен.
АДВ.М.: Нямаме никакви претенции относно реда на съдебното
следствие и кой свидетел кога да бъде разпитан. Предоставяме това на Вас.
Съдът обявява почивка от десет минути.
Съдебното заседание продължава в 11.25 часа в присъствието на
страните.
СВИД.В.: Може ли да бъда разпитана сега, тъй като трябва да отида да
взема детето от училище.
Съдът пристъпи към разпит на СВИД.Р. А. В.:
Свид.В.: Синът ми вече е на 11 години и Д. е негов баща. През 2013 г. с
Д. живеехме на семейни начала. Зная за какво съм тук. Въпросната вечер
бяхме на вечеря на крайбрежната алея. Бяхме с Д., аз шофирах автомобила
6
му, защото той към него момент нямаше книжка. Автомобилът беше
мерцедес, черен „Ес класа“. Влязохме в едно от заведенията, не си спомням
как се казва заведението, беше доста шумно, доста хора имаше, настанихме
се, вечеряхме. С нас беше и един от двамата братя - дали И. или Р. не знам,
защото аз не мога да ги оправя кой, кой е. Фамилия не зная. Вечеряхме и Р.
или И. си говориха с Д.. В един момент един от братята посочи нещо на
съседната маса и Д. стана и отиде там, като беше леко изнервен. Д. седна на
масата. По принцип си е сприхав Д.. След една две минути излязоха от
заведението. Там мисля, че бяха двама мъже и две жени. Той седна при тях.
След това Д. излезе от заведението. Нямаше го може би 7-8-10 минути. След
това се върна в заведението и ми каза „ставай да караш“. Излязохме от
заведението, качихме се в колата и ми каза да карам след таксито. То на
плажната алея лятно време има толкова много хора и толкова много таксита,
а по принцип ми беше трудно да карам неговата кола, а пък хем да карам, хем
да следвам таксито. Имаше много коли, а пък когато карам колата на Д.
трябва да я карам много внимателно. Направихме обратен на „почивка“, на
кръговото, и тръгнахме посока морско у-ще. Отбихме се вдясно, към стадион
„Черно море“ и продължихме да караме само направо по ул. „Доктор
Желязкова“. Спряхме на бензиностанция ОМВ. Там слязоха някакви хора, Д.
се огледа и каза „не, не са тези хора“ и тръгнахме напред. То таксита много,
той казваше карай зад това, карай зад онова. Ние спирахме, слизаха някакви
хора и се качваха. Около техникумите бяхме, пак спря някакво такси, но пак
не беше нашето такси. След това мисля, че се пуснахме към образцов дом,
после из кварталите и до Дом Младост. Там се въртяхме 20-30-40 мин. След
това се върнахме в заведението. В крайна сметка не намерихме таксито, което
търсихме. Като се върнахме в заведението си продължихме вечерята. Там
беше един от двамата братя, но не знам кой е, дали е Р. и или И.. Беше само
единия от братята. Като се върнахме, повече никой не е идвал, и Д. не е ходил
никъде да говори с някого.
На въпроси на прокурора - Докато карахте автомобила Д. караше ли
Ви да правите снимки?
Свид.В.: Да, когато шофирах и спирах правихме снимки на такситата,
и на хората които слизаха и се качваха. Колата не се управлява трудно, тя е
автоматик. СИМ-карта на мое има, и съм я ползвала аз по принцип, но като
сме били заедно и той я ползваше. Това е картата и телефонния номер, който
завърша на 261. Става на въпрос за телефонен номер, който завършва с тези
цифри.
Въпрос: Къде беше тази СИМ карта, във Ваше държание ли към
м.06.2013 г.?
Свид.В.: По принцип да, аз съм си ги ползвала. Но съм му давала и той
да ползва този телефон, тогава все пак живеехме на семейни начала. В
конкретната вечер дали сме се разделяли с Д. - да. Доколкото си спомням той
излезе навън от заведението преди да ме накара да шофирам. Другия момент
7
беше, когато отиде на другата маса при двамата мъже и двете жени. След това
като приключихме в заведението заедно се прибрахме във Виница.
Подс.В. я познавам. Аз я познавам горе-долу от 2013 година. С нея
тренирахме в една зала. Д. дали я познаваше към него момент не зная, нямам
спомен. Може би я е познавал, тъй като и той тренираше в тази зала. Нейният
телефонен номер го имах. Разполагах с нейни координати. Не мога да кажа от
кой номер съм я търсила през 2013 г. През тази година ползвах двата номера.
Излизали сме заедно с нея. Не ми е споделяла да има някакви проблеми.
Говорихме си с нея за женски работи. С нея комуникирах през двата мои
номера 260 и 261. Тази вечер въпросната подс.В. също беше в заведението, но
не беше на нашата маса. Тя стоеше на масата на която отиде Д., както казах
където имаше две жени и двама мъже.
На въпроси на адв.М. - След като Д. отиде на другата маса, някой от
неговата компания мъже последва ли го?
Свид.В.: Не съм сигурна. Мисля, че излязоха един-двама, но не мога да
кажа.
ПРОКУРОРЪТ: Ако съдът няма въпроси, аз имам искане за
констатиране на противоречия. Считам, че са налице противоречия между
показанията на свид.В. дадени в днешното с.з. пред Вас и тези в хода на ДП.
Налице са противоречия по отношение на обстоятелството кой е ползвал
двете мобилни карти. На този разпит на ДП на 23.04.2014 г., л.18, том 2 от ДП
свидетелката е заявила, че една от картите не я ползва въобще, а другата се
ползва изрично и единствено от подсъдимия. А днес съобщи нещо друго,
поради което считам, че са налице противоречия и на основание ал.5, вр. ал.3,
вр. чл.281, ал.1, т.1 НПК да констатираме тези противоречия.
АДВ.М.: Аз и моята подзащитна даваме съгласие.
АДВ.В.: Ние с моя подзащитен също даваме съгласие.
Съдът с оглед становищата на страните намира, че са налице
основанията на чл. 281, ал.5, вр. ал.1, т.1 от НПК за прочитане показанията
на свид.Р. В. от 23.04.2014 г., находящи се на л.18, том 2 от ДП, с оглед
констатирани противоречия между дадените днес и тези дадени пред
съответния орган на ДП, поради което и
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА показанията на свид.Р. В., обективирани в протокол за
разпит от 23.04.2014г., находящи се на л.18, том 2 от ДП.
Съдът предявява на свидетелката протокола за разпит
Свид.В.: Да, това е мой подпис. Не знам дали е вярно, но към днешна
дата твърдя, че двете карти са мои, и аз съм ги ползвала. Но преди 10 години
кой ги е ползвал не мога да твърдя. Вярно е това, което казвам днес по
отношение на констатираните противоречия.
Подс.Д.: Тя казва, че когато сме се върнали отново в заведението никой
не е идвал, въпросът ми е дали си спомня въпросния човек при който съм
8
отишъл на масата, дали е идвал отново при нас.
Свид.В.: Аз отговорих, че нямам спомен, може и да е идвал някой, но
нямам спомен.
Съдът с оглед констатирани противоречия на заявеното в днешното с.з.
от свидетелката и това, което е заявено на 12.03.2021 г. по ВНОХД
№266/2020 г. намира, че са налице основанията на чл. 281, ал.5, вр. ал.1, т.1
от НПК за прочитане показанията на свид.Р. В. в частта при кого е седнал Д.
Д. и по какъв начин когато е отишъл на масата, поради което и
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА показанията на свид.Р. В., обективирани в протокол за
разпит от с.з. от 12.03.2021 г. по ВНОХД № 266/2020 г. – л.98 и гърба.
Свид.В.: Опитвам се да се сетя ситуацията как е била. Мисля, че Д. е
седнал на масата с въпросните двама мъже и две жени, а не зад, както съм
казала предходния път.
На въпроси на съда - В крайна сметка разбрахте ли защо трябваше да
го правите това, да ставате, да ходите с колата с Д. Д.?
Свид.В.: Не зная. Той беше изнервен. Не си спомням дали Д. седна на
масата до Н.. Аз Н. не си го спомням от нея вечер, виждала съм го тук по
делата. От нея вечер не мога да кажа кой е бил точно мъжа. Познавам лицето
от самите дела. Не мога да се сетя дали Д. се е обаждал през това време
докато пътувахме из града да издирваме таксито.
Отношенията ни с подсъдимия в момента са като баща на сина ми. Той
има и други деца. Със сина ми се разбират чудесно. Малкият ходи при баща
си, и това е най-важното. Плаща издръжка.
ПРОКУРОРЪТ: Правя искане за прочитане на показанията на
свидетелката, тъй като има противоречия на дадените днес с тези, дадени на
съдебното следствие по НОХД № 1462/2017г. от 15.05.2018г., където
свидетелката обяснява, че сама по нареждане на подс.Д. е шофирала сама
автомобила и е правила снимки, а днес обяснява, че това е правила с
подсъдимия в автомобила. Моля да се констатират тези противоречия.
Всъщност оттеглям си искането.
По принцип моето мнение е, че има възможност за прочитане на тези
показания, доколкото в хода на процеса един свидетел може да дава различни
показания и във всеки един етап от свидетелстването могат да бъдат
констатирани противоречия.
АДВ.М.: Според мен въпросния протокол е част от доказателствата,
които са предмет на проверка от настоящия въззивен състав. Но няма да бъде
процесуално нарушение ако бъдат и прочетени. Сега вече, констатирането на
противоречията, това според мен е въпрос по същество. А констатирането и
коментирането на противоречията от съдебния състав, следва да бъде
извършено в мотивите. Ако трябва да даваме съгласие за прочитане, аз и
подсъдимата не възразяваме.
9
АДВ.В.: Аз също ако става на въпрос за съгласие, ще дам такова, но
считам, че е недопустимо. Показанията, дадени от свидетелката по НХОД №
1462 не могат да бъдат четени, тъй като са част от настоящото дело, предмет
на въззивна проверка и считам, че съпоставянето на тези показания на
свид.В., с показанията дадени в хода на ДП и в хода на днешното с.з. е въпрос
по същество и би следвало Вие да дадете отговор в мотивите към съдебния
акт, какъвто и да е той.
ПРОКУРОРЪТ: Оттеглям си искането си.
Свид.В.: Нямам спомен какво съм казала пред съда през 2019г. Аз съм
сигурна, че Д. беше в колата.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетелката и
същата беше освободена с тяхно съгласие.
СВИД.Н. Г. Н.:
На въпроси на съда
Свид.Н.: Долу горе имам спомен за случилото се. Беше вечерта след
10.00 часа, когато Н. ми позвъни и беше пред нас. Искаше ми голяма сума
пари, и аз му казах, че не мога да му дам. Той е идвал и преди това при мене,
играли сме табла и съм му давал по 100-200-300 лв., но този път ми поиска
над 6 хиляди лева. Беше с едно такси. Той като ми се обади аз бях в къщи.
Той отдолу ми звънна и аз слязох. Поговорихме и не му дадох тази сума пари.
Аз я нямах тази сума. Казах му, че нямам такава сума и той си тръгна.
Разговора беше около минута и половина. Беше с такси и с него имаше
някаква дама. Пред нас има един голям тунел, който много добре се осветява
от една лампа. В таксито видях една дама. Видях и таксиметровия шофьор, а
дамата стоеше до него на предната седалка. На задната седалка нямаше други
хора, сигурен съм. Н. беше спокоен. Той по принцип си е спокоен, и нея вечер
също беше спокоен. Наранявания не съм забелязал да има. Други хора и
автомобили на около не съм видял. Спомена ми, че му трябват тези пари,
защото нещо имал да връща, или щял да купува нещо. Нещо такова беше.
На въпроси на прокурора - Къде се видяхте с Н.?
Свид.Н.: С Н. се видяхме пред нас, пред входа. Там където се
срещнахме е осветено. Има лампа, тя е на метър и половина два височина и
осветява гаражите на входа. Това е улична лампа, но е скъсена за да може да
осветява вътре гаражите. Това се случи всъщност пред входа. Този тунел за
която говорих е точно там, където са тези гаражи. Осветено е от тази улична
лампа. Пряка видимост към този тунел имах. Той е на около три метра, и в
този тунел аз забелязах автомобила. Сигурен съм, че този автомобил беше
таксиметров автомобил. Беше жълта кола, имаше лампа и светеше. Не помня
да ми ми е звънял преди това, за да се срещнем. Помня, че ми звънна когато
беше долу и аз слязох. А след това по-късно аз вече бях пил и ми звънна пак,
10
избръщолеви ми нещо, и аз му затворих. Преди да се срещнем не бях пил.
На въпроси на адв.М. - Каква сума като размер Ви поиска Н.?
Свид.Н.: Над 6 хиляди лева ми поиска. Между 6 и 8 хиляди ми поиска.
След като не му ги дадох, му дадох съвет, че има кола, и може да я заложи
някъде да вземе пари. Да отиде в някоя заложна къща. Аз като закъсам така
правя.
Адв.В.: Нямам въпроси.
ПРОКУРОРЪТ: Имам искане за констатиране отново на противоречия
по отношение на този свидетел. Считам, че са налице противоречия в
свидетелските му показания дадени днес пред Вас и в тези от ДП от
16.10.2013 г. Противоречията са по всички направления. Първо как е била
уговорена срещата между него и Н. Р.; второ къде са се видели и осветеността
на това място; трето къде е бил автомобила, с който е пристигнал Н. Р. отново
относно осветеността на това място и относно употребата на алкохол преди
срещата от страна на свидетеля. Във всички пунктове в този разпит
свидетелят е изразил коренно различна фактология, поради което считам, че
са налице основанията на чл.281, ал.1, т.1, т.1, вр. ал.5 НПК и моля да се
прочетат тези показания.
Адв.М.: Аз и подсъдимата даваме съгласие.
Адв.В.: Ние с моя подзащитен също даваме съгласие.
Съдът с оглед становищата на страните намира, че са налице
основанията на чл. 281, ал.5, вр. ал.1, т.1, пр.1 и 2 от НПК за прочитане
показанията на свид.Н. Н. от 16.10.2013 г., находящи се на л.16, том 2 от ДП,
с оглед констатирани противоречия между дадените днес и тези дадени на
ДП, поради което и
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА показанията на свид.Н. Н., обективирани в протокол за
разпит от 16.10.2013 г., находящи се на л.16, том 2 от ДП.
Съдът предявява на свидетеля протокола за разпит
Свид.Н.: Мой е подписа. Вярно е това, което прочетохте.
Потвърждавам това, което съм казал. По принцип и той пие, но дали е лъхал
тогава на алкохол не мога да си спомня.
Съдът с оглед констатирани противоречия на заявеното в днешното с.з.
от свидетеля и това, което е заявено в с.з. на 12.09.2016 г. по НОХД №
1748/2015 г. пред друг състав на съда, намира, че са налице основанията на
чл. 281, ал.5, вр. ал.1, т.1 от НПК за прочитане показанията на свид.Н. Н.,
поради което и
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА показанията на свид.Н. Н., обективирани в протокол за
11
разпит от с.з. от 12.09.2016 г. по НОХД № 1748/2015 г.
Свид.Н.: Вярно е това, което съм казал тогава. Избягвам много да пия,
но поне 100 грама съм изпил сигурно.
На въпроси на адв.В. - Вие някои от подсъдимите познавате ли ги?
Свид.Н.: Не ги познавам. Само Н. познавам. С него играехме табла
заедно, бяха ни запознали и идваше в къщи. Не са ни били чак толкова
приятелски отношенията, но се имахме.
На въпроси на прокурора: И сега кое е вярното, тъмно ли е в тунела,
или е осветено?
Свид.Н.: Колата е вътре в тунела. Отвън свети лампата пред входа, но в
тунела е малко по-тъмно, но се вижда всичко, защото тя колата светеше.
На въпроси на адв.М.: Кое по-точно светеше на колата – фаровете или
вътре?
Свид.Н.: Лампата на колата светеше.
АДВ.В.: Аз нямам повече въпроси, но моля свидетелят да остане в
залата, ако евентуално възникнат противоречия с другия свидетел Н. Р., за да
се съпоставят в очна ставка.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси, но същият се задържа в
залата до приключване на разпита на другия свидетел.
СВИД.Н. Й. Р.:
На въпроси на съда
Свид.Р.: Тъй като е минало доста години вече, а и до миналата година
бях в реанимация на хуманно дишане повечето неща ми се губят. През 2020 г.
бях болен от Ковид, наложи се да вляза в болница, бях в реанимация и 7
дена бях на хуманно дишане. След Ковида ми се случиха доста проблеми с
паметта. Забравям много неща, консултирах се с доктори и те казаха, че това
е нормално състояние за след Ковид особено по начина, по който аз го
изкарах.
Знам, че имаше някакво спречкване тогава. Бяхме се скарали с Д..
Другата подсъдима я познавам. Тогава тя беше в заведението през
въпросната вечер на рождения ми ден. Навън стана скандала. Те бяха доста
хора. Излязохме навън, и там си спомням, че се карахме, но подробности не
мога да кажа.
На въпроси на прокурора – Вие взехте ли пари на заем от Й. В. и ако
да върнахте ли ги?
Свид.Р.: Да, взех. Доколкото си спомням не съм ги върнал. Тя ме търси
тогава да й ги върна. В момента когато ми ги искаше да й ги върна, аз ги
12
нямах и й казах да изчака. Имаше някакъв срок за връщането на тези пари, но
не знам как точно беше. По-рано ми се обади, но аз й казах, че ги нямам и да
ме изчака. На рождения ми ден отидох в заведението с двамата свидетели -
Наско и Р.. Почерпихме се. Колата ми беше в Трошево, пред дома на Наско.
На масата докато се черпихме с Наско и Р. първи дойде Д.. Седна при мен,
такъв ми е спомена. Говорихме си, но какво точно не мога да се сетя. И след
това дойде М. зад мене, бутна ме по рамото, удари ме с главата по носа. Той
седна зад мен. До тогава не го познавах този човек. Знам, че от там ме вземаха
и ме изкараха навънка. Другите не ги познавам. Те бяха 7-8 човека. Такъв ми
е спомена.
Въпрос: Някакви закани, заплахи дали е имало, доброволно ли
тръгнахте с тях?
Свид.Р.: Знам, че двама ме държаха с два ножа и ме качиха в кола.
Това беше докато бях прав. М. имаше агресивно поведение тогава, имаше
скандали, но точно какво не мога да си спомня, много неща ми се губят. В
колата аз седнах отзад по средата. Имаше отзад още двама мъже. Колата я
караше Д.. От пред беше Д.. Ние тръгнахме на някъде. Тези двама мъже ми
опираха ножове. Тогава ми одраска лицето с нож. Това беше отвън пред
заведението, преди да се качим в колата. Не зная защо ме одраска. Аз също
бях въоръжен. Аз не изкарах моето оръжие, защото по принцип, когато са
повече хора гледам всичко да мине гладко. Естествено, че бях притеснен. Не
можех да се върна обратно в заведението, тъй като тези двамата ме държаха
за ръцете. Тези двамата не ги познавам. В колата като влязохме тръгнахме по
улиците из Варна. После отидохме до Трошево. Бяхме с автомобил БМВ. Не
мога да кажа друго за колата. Каква серия беше не знам, доста неща ми се
губят. В колата имаше скандали, но е минало толкова време и не мога да кажа
дума по дума какво са говорили. Те искаха пари от мен. Първо искаха 7
хил.лева, после 10 хил.лв.
Въпрос: Как така станаха от 7хил. на 10 хил лева?
Свид.Р.: Те го казаха, не знам как така стана, не мога да се сетя. Д.
питаше Д. колко пари да ми иска. Първо беше 7, после 10. Доколкото си
спомням мисля, че Д. ги казваше тези суми. Аз й дължах 3500 лв., но тя каза
на Д. 7 хил., и после 10 хил. Аз трябваше да й върна 3500 лв. без лихва. С тази
кола отидохме до Трошево, до един мой познат. Казаха ми да намеря от
някой на заем. И аз звъннах на Н. Г. да се видим, и той каза ела до в къщи.
Попитах го дали има 10 хил. лева налични, а той каза, че ги няма тези пари и
няма от къде да ги намери. За тази сума му казах вече като бяхме пред тях, но
той каза, че няма от къде да ги намери тези пари.
Въпрос: Той нещо предложи ли Ви, някаква идея как да си върнете
заема на тази жена?
Свид.Р.: Не ми е предлагал да си заложа колата, златата. Тогава аз имах
един автомобил БМВ, но не съм сигурен.
Въпрос: Спомняте ли си как така стана, че отидохте до Вашата кола?
13
Свид.Р.: Там като не можах да намеря пари, Д. каза да си дам златото,
часовника и парите ми взеха, и попитаха къде ми е колата. Тогава отидохме
до Наско. Тя колата ми беше там спряна. Оттам взе ключовете и тръгна с
моята кола. Аз ги дадох на Д. тези вещи. Аз не исках да й ги дам. От там тя си
тръгна с моята кола, и ние се върнахме обратно долу. Преди да се върнем
обратно долу, мисля, че ходихме до Владиславово, такъв спомен имам, там
завъртяхме и после обратно. Но от къде сме минали не помня. Когато дадох
ключовете на Д., аз си взех лекарствата от колата. Тя ми каза да си взема
всичко, което е мое, и аз си ги взех. Тези лекарства ги пия, защото имам
аневризма на възходяща аорта, пластика на възходяща аорта и пия хапчета за
това нещо. Много рядко пия алкохол. Аз си взех само хапчетата от колата,
друго нямаше. Копия на лични карти на други лица не съм съхранявал. Ние
отидохме с тяхната кола до моята кола. Отвън дали са разговаряли двамата
подсъдими не мога да кажа.
Въпрос: Ставало ли е на въпрос за прехвърляне на автомобила?
Свид.Р.: Да, на другия ден трябваше да минем през нотариус да го
прехвърля на Й..
Въпрос: Някакви заплахи от страна на подсъдимия дали е имало?
Свид.Р.: Не мога да си спомня. То имаше скандали. Той през цялото
време крещеше, но точно какво каза не мога да възпроизведа точно конкретни
словесни изрази. Те ми направиха запис с телефона. Трябваше да кажа, че съм
правил нещо фалшиво, или нещо такова, но не мога да се сетя. Ако нещо се
оплача в полицията да го използват. По време на това ходене с автомобила не
се чувствах много добре. Стана ми лошо по едно време, и го помолих да ме
свалят от колата, за да си хвана такси и да отида до болницата. Тогава ми
каза, че е обещал на някой да ме върне долу в заведението. И така стана,
върна ме. Не мога да се сетя дали сме се уговаряли нещо с подсъдимия.
Сметката в заведението я плати Наско, защото аз нямах пари. Преди да
тръгна от заведението, не съм оставял пари на Наско за сметката. Имах към
200 лв., но те ми ги взеха тогава, когато ми взеха златото, докато бяхме в
тяхната кола, докато бяхме в Трошево. Взеха ми тези 200 лв., часовник,
златен синджир и колата. Синджирът имаше кръст на Исус Христос. Златен
беше. Д. ми каза да свалям всичко, и аз ги свалих, защото тези двамата с
ножовете бяха до мен на задната седалка. Аз седях по средата. От двете ми
страни имаше двама непознати. Д. караше, и Д. беше на предната седалка.
С Н. Г. се срещнахме пред тях. Не мога да кажа в колко часа
беше.Тъмно беше пред тях. Той има един гараж от едно време като тунелче и
аз му звъннах да слезе. Колата беше спряна пред предния вход. На разстояние
от около 15 метра. Нашият автомобил не си спомням дали е бил със светнати
фарове. Докато говорех с Н., дойдоха и тези двамата с ножовете. Другите
също слязоха, и Д. и Д.. Само мъжете бяха до мен, а Д. и Д. стояха по
настрани. От тези хора не мога да се сетя дали някой е говорил с Н. Г..
Въпрос: Когато се върнахте в заведението, след това ходил ли сте до
14
масата на подсъдимия?
Свид.Р.: Доколкото си спомням, той ми каза да му се обадя когато си
тръгвам и затова отидох до него само за да му кажа, че си тръгвам. Той ми
каза като си тръгвам да му се обадя и това беше. Конкретни заплахи и точни
думи няма как да се сетя.
На въпроси на адв.М.: Можете ли да посочите на съда след като
излязохте от заведението „Балканска скара“, по какъв маршрут се
придвижихте до дома на Н. Г.?
Свид.Р.: На следващия ден полицаите като ме взеха минахме по един
маршрут, но точно какъв беше няма как да се сетя. Спомням си само, че на
следващия ден го проходих с полицаите.
Въпрос: След като на другия ден Н. и другите двама негови приятели
Ви изкарваха от заведението, разминахте ли се с управителя на заведението?
Свид.Р.: Аз познавам П. - собственика на заведението. Ние сме големи
приятели с него. Дори си спомням, че докато се карахме той беше казал, че
грешат за мене, че може да се оправят нещата и да се разберем. Това беше
отвън . Ние се познаваме от много години с него. Те ме държаха през цялото
време с ножове. Ние бяхме отвън, когато той дойде. Не знам какво е видял.
Помощ от него не съм искал. Той просто каза, че правят грешка.
На въпроси на съда - По-късно потърсихте ли помощ?
Свид.Р.: Да, след като излязохме от „Балканска скара“ е си тръгнахме,
слязох на „мак драйф“. Там живее един полицай и го попитах какво да правя.
Обясних му какво се е случило, и той ме попита в кой раойн е било и да отида
там. След това той ме закара до в къщи, защото нямах пари и нямаше с какво
да се прибера.
На въпроси на адв.В.: Когато се върнахте след инцидента обяснихте
ли на Наско и на приятелката му какво се е случило?
Свид.Р.: Не, нямаше нужда да им обяснявам какво е станало. След като
си тръгнахме, просто ги помолих да ме оставят на „мак драйф“ и да платят
таксито.
Въпрос: Лице на име Р. познавате ли и то беше ли въпросната вечер в
това заведение?
Свид.Р.: Да, познавам го, той беше в това заведение въпросната вечер.
Той беше отвън също. Всички бяха заедно.
Въпрос: Беше ли из между лицата заобиколили масата?
Свид.Р.: Аз разговарях тогава с М. и не съм обърнал внимание кои хора
са там. Чак навън видях, че измежду тия хора е и лицето Р.. Не му зная цялото
име.Р. има брат. Той се казва И.. С него бяхме колеги, работихме в СОТ
Фараон. Бяхме колеги охранители. Този Р. не съм го виждал предните пъти
като са ме викали на делото. Аз го знам като Р. – патката.
АДВ.М.: Става на въпрос за Р.стин Саваков по прякор патката и
15
доколкото си спомням той твърди, че не е бил в заведението и че го е нямало
на инцидента, а в момента има нови обстоятелства, които влизат в делото.
Подс.Д.: Искам да уточним седейки масите ни как са били
разположени?
Свид.Р.: През 2-3 маси мисля бяха нашите маси. Аз стоях с гръб към
неговата маса.
Въпрос: След като се върнахте при приятелите си Р. и Атанас и
подсъдимия пак се е върнал в заведението и Вие сте му казали кога си
тръгвате, тогава имали ли сте пряка видимост към неговата маса?
Свид.Р.: Да, имах видимост. Аз когато съм седнал бях с гръб, но ако се
обърна към тяхната маса, тогава имам видимост. И отидох при него защото
той така ми каза.
На въпроси на адв.В.: В кой момент съобщихте на полицаите, че сте
ходил в дома на свид.Н. Г. Н. още изначално или известно време след това и
ако е след известно време колко е това време?
Свид.Р.: Когато ме разпитваше следователката, тогава й казах. При
разпита в РПУ-то, и това беше на сутринта след въпросната вечер.
На въпроси на съда
Свид.Р.: Подс.Д. си стоеше на шофьорското място.
Въпрос: За да предадете тези вещи заплашиха ли Ви?
Свид.Р.: Два ножа има опрени в мен. И аз свалих вещите и ги дадох на
Д.. Нараняването по бузата беше пред заведението. Направи ми го М. с малка
ножка. Беше джобно ножче. Като си тръгнах и на сутринта отидох в
болницата. Не знам защо ме нарани. Имаше скандали, но точни думи какво е
било не мога да кажа. Преди да ме нарани имаше скандали. Аз споделих, че е
станало преди 10 години и точни думи няма как да се сетя.
На въпроси на адв.М.: Отговорихте, че имало опрени ножове, в коя
част на тялото бяха опрени?
Свид.Р.: В ребрата отстрани бяха опрени.
На въпроси на прокурора: В хода на разследването когато съобщихте
за този инцидент, след това подсъдимият търсеше ли контакт с Вас чрез други
хора или лично, и притесняван ли сте бил?
Свид.Р.: Тогава даже мисля, че имах още две жалби пуснати. Срещу Д.
бяха жалбите затова, че ме притесняваха. Д. лично ме притесняваше. Аз
ходих на 2-3 срещи. Общи познати ме викаха на тези срещи. Единия беше И. -
брата на въпросния Р.. П. идва до в къщи, но не мога да се сетя как беше.
Мисля, че и другия се казва П., който работи на Пристанище Варна-запад. И.
познавам, но Драгнев кой е не знам.
ПРОКУРОРЪТ: Моето искане е следното. За да съкратим
прочитането на показанията и констатиране на противоречия, аз се
ограничавам с искане за прочитане показанията на свидетеля, дадени в
16
първия му разпит на 17.06.2013 г. от 03.55 часа, когато разпита е бил
непосредствено след инцидента. Считам, че са налице противоречия и
непълноти, тъй като за много от обстоятелствата в този разпит в който е
обяснявал за конкретни заплахи, закани от страна на подсъдимите и
конкретно от подсъдимия Д., той в детайли е обяснявал какви думи и изкази и
как точно е бил притесняван от подсъдимите, къде се срещнал. По отношение
на маршрута на движение в този разпит няма конкретика, но във втория
разпит от 26.03.2013 г. на л.114 от ДП, в този разпит пък говори за
последващите заплахи от страна подсъдимия, чрез свидетеля- собственика на
заведение Балканска скара, и точно в тази част искам да се прочете този
разпит. Третият разпит, който считам, че трябва да бъде прочетен и приобщен
към материалите по делото, това е разпита в който свид.Р. обяснява за
маршрута.
АДВ.М.: Аз и моята подзащитна даваме съгласие.
АДВ.В.: Ние с подсъдимия Д. също даваме съгласие.
Съдът с оглед становищата на страните намира, че са налице
основанията на чл. 281, ал.5, вр. ал.1, т.1, пр.1 и 2 от НПК за прочитане
показанията на свид.Н. Р. от 17.06.2013 г., находящи се на л.105-108 от ДП, с
оглед констатирани противоречия между дадените днес и тези дадени на ДП,
поради което и
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА показанията на свид.Н. Р., обективирани в протокол за
разпит от 17.06.2013 г., находящи се на л.105-108 от ДП.
Съдът предявява на свидетеля протокола за разпит
Свид.Р.: Подписа е мой. Вярно е това, което ми прочетохте, но в
началото има една грешка относно парите, всичко друго е вярно.
Изключението, за което говоря е, че съм взел 7 хил. лева на заем, но не е така
- сумата е 3500 лв. Вероятно не съм си чел показанията, и съм се доверил на
разследващия. Мисля, че съм разпитван около 7 пъти по делото само в
полицията.
На въпроси на адв.В.: Преди малко заявихте, че изначално сте ходили
до свид.Г. с някакъв автомобил. Къде го съобщихте това, и каква е причината
да не съобщите ходенето до свид.Н.?
Свид.Р.: Не знам. Това, което са ме питали, това съм казал. Нямам
отговор на въпроса Ви. Смятам, че това са ме питали. Каквото съм казал, това
са ме питали.
ПРОКУРОРЪТ: По отношение на маршрута, моля да се прочете
разпита на свидетеля на ДП, даден на 11.12.2013 г. - л.114 и сл. от ДП, като за
яснота посочвам, че той в два разпита е обяснявал за маршрут, и този е
последен и най-подробен, и затова искам да се прочете този разпит.
ПОДС.В.: Адвоката ми излезе, но аз давам съгласие за прочитането на
тези показания.
17
АДВ.В.: Ние с подсъдимия Д. също даваме съгласие.
Съдът с оглед становищата на страните намира, че са налице
основанията на чл. 281, ал.5, вр. ал.1, т.1, пр.1 и 2 от НПК за прочитане
показанията на свид.Н. Р. от 11.12.2013 г., находящи се на л.114 е сл. от ДП, с
оглед констатирани противоречия между дадените днес и тези дадени на ДП,
поради което и
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА показанията на свид.Н. Р., обективирани в протокол за
разпит от 11.12.2013 г., находящи се на л.114 и сл. от ДП.
Съдът предявява на свидетеля протокола за разпит
Свид.Р.: Да това е мой подпис. Вярно е това, което прочетохте.
Доколкото си спомням това е маршрута.
На въпроси на адв.В.: В този разпит, във връзка с описания маршрут,
тогава ли за пръв път споменахте свид.Н. Г.?
ПРОКУРОРЪТ: Противопоставям се на задаването на този въпрос, тъй
като ако бяхме действително констатирани прочели всички разпити на
свидетеля, ще видим и къде е за първи път.
Съдът отклонява въпроса.
ПРОКУРОРЪТ: Другият разпит, който бих искала да се констатират
противоречия от 24.06.2013 г. - л.113, т.1 от ДП. Но ако свидетелят сега си е
припомнил за заплахи и конкретни срещи чрез собственика на заведение
„Балканска скара“ да каже.
Свид.Р.: П. дойде в къщи, нещо говорихме там, но не мога да кажа
точно.
АДВ.М.: Аз и моята подзащитна даваме съгласие.
АДВ.В.: Ние с подсъдимия Д. също даваме съгласие.
Съдът с оглед становищата на страните намира, че са налице
основанията на чл. 281, ал.5, вр. ал.1, т.1, пр.1 и 2 от НПК за прочитане
показанията на свид.Н. Р. от 24.06.2013 г., находящи се на л.114, том 1 от ДП,
с оглед констатирани противоречия между дадените днес и тези дадени на
ДП, поради което и
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА показанията на свид.Н. Р., обективирани в протокол за
разпит от 24.06.2013 г., находящи се на л.114, том 1 от ДП.
Съдът предявява на свидетеля протокола за разпит
Свид.Р.: Да, подписа е мой. Вярно е това, което прочетохте.
ПРОКУРОРЪТ: И последния разпит, тъй като считам, че са отново
налице противоречия в показанията дадени днес с тези дадени пред съдия в
18
ДП на л.119 от 04.03.2014 г. по отношение на дължимите пари, които
уточнява все пак пред Вас, но и в този разпит ги е уточнил, на второ място
противоречията са в това, че Д. е бил въоръжен с нож, а тук казва друго на
л.121, и трето по отношение на срещата му с Н. Г.. Кои лица са били там,
също е обяснявал нещо друго и да отстраним тези противоречия, тъй като тук
в този разпит се обяснява за обстановката каква е била при срещата с Н. Г..
АДВ.М.: Аз и моята подзащитна даваме съгласие.
АДВ.В.: Ние с подсъдимия Д. също даваме съгласие.
Съдът с оглед становищата на страните намира, че са налице
основанията на чл. 281, ал.5, вр. ал.1, т.1, пр.1 и 2 от НПК за прочитане
показанията на свид.Н. Р. от 04.03.2014 г., находящи се на л.119-121, том 1 от
ДП, с оглед констатирани противоречия между дадените днес и тези дадени
на ДП, поради което и
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА показанията на свид.Н. Р., обективирани в протокол за
разпит от 04.03.2014 г., находящи се на л.119-121, том 1 от ДП.
Съдът предявява на свидетеля протокола за разпит
Свид.Р.: Да вярно е това, че сумата е 3500 лв. и, че не беше изтекъл
срока.
Боцкането с ножа от страна на Д. не беше по време на карането от
страна на М., а след като спряхме в Трошево. Мисля, че беше боцкането след
разговора ми с Г.. Боцкането беше в колата. Ние когато говорихме с Г. и се
върнах в колата, тогава дадох всичко. Не се сещам преди или след като съм
дал вещите, но боденето беше в колата, след като се върнах без пари от Г..
Мисля, че и по пътя имаше, но в конкретика не мога да се сетя.
Въпрос: Бихте ли обяснили как М. Ви боцкаше с дясната си ръка в
лявото коляно, като то се намира зад седалката зад него? Би следвало по-
логично да Ви боцка в дясното коляно.
Свид.Р.: Когато бяхме спрели, той се обърна към мене, и тогава ме
боцкаше. Всички слязохме заедно от колата. Това, което ми прочетохте, че Н.
не е видял става на въпрос само за колата. Колата беше в предния вход. Ние
слязохме всички. Двамата ме държаха, а Д. и М. бяха по назад. Звъннах на Г.
пред неговия вход. Не съм отишъл сам до Г..
На въпроси на адв.В.: Тогава някой плашеше ли Ви, за да кажете друго
на този разпит.
Свид.Р.: Всичко, което съм казал в този разпит е вярно, с изключение
на абзаца, където е казано, че съм отишъл пеша до входа на Г., и Н. не видя
нито колата, нито лицата в нея. Тука искам да уточня, че аз отидох с двете
лица при Н.. Тук съм искал да кажа, че Г. не познава двете лица, които са с
мене, но и аз не ги познавам. А Д. и М. бяха настрани. Беше тъмно, нищо не
светеше. Твърдя, че нямаше осветление и нямаше как Г. да ги види.
19
На въпроси на адв.В.: При този разпит пред съдия сещате ли се да е
възникнал някакъв инцидент, за който да сте давал обяснение по- късно, да
сте виждали подзащитния ми да излиза от някаква стая, да Ви е заявявал, че
всичко е уредено?
Свид.Р.: Да, имам такъв спомен. Преди да влезем на разпита пред
съдията М. каза, че всичко е уредено. М. беше с неговия адвокат преди да ме
разпита пред съдията. И тогава ми каза, че всичко е уредено. Трябваше да си
сменя някакви показания, и всичко е окей. Аз не можах да повярвам. В
първия момент си помислих, че всичко е уредено, но когато влязох вътре
казах истината както си беше.
Въпрос: След този инцидент оплаквал ли сте за пореден път?
Свид.Р.: Пускал съм 2-3 жалби, но не мога да си спомня дали едната от
тях е касаела точно този разпит пред съдия, за който в момента ми
прочетохте.
Съдът с оглед обстоятелствата по делото и събрани писмени
доказателства пред други съдебни състава приобщава към доказателствената
съвкупност декларация от Н. Й. Р., находяща се на л.117 -118 от ВНОХД №
328/2019 г. по описа на Апелативен съд Варна.
Съдът предявява на свидетеля декларацията находяща се на л.117-118
от ВНОХД № 328/2019 г.
Свид.Р.: Нямам спомен да съм попълвал такава декларация пред
нотариус. Не познавам адв.Цветан Банков.
Съдът предоставя пълномощно на свидетеля
Свид.Р.: Почерка и подписа е мой на пълномощното, както и в
декларацията също е мой. Не си спомням за такъв адвокат Цветан Банков.
Подписите и почерка наистина са мои, но нямам спомен да съм изготвял
такива документи.
На въпроси на адв.М.: Един въпрос във връзка с текста на
декларацията. Заявили сте в декларацията, че сте взел пари от Д. за да
свършите тази работа, за коя работа става въпрос?
Свид.Р.: Аз купувах стари автомобили, поправях ги и ги препродавах,
затова исках пари от Д..
На въпроси на прокурора: Някой да Ви е притискал, да Ви е отправял
заплахи да не давате показания пред Апелативен съд?
Свид.Р.: Аз съм пускал жалби заради заплахите, но точно кога и кой
ден са ми звъняли, но това е било назад във времето. Мисля, но не съм
сигурен, че жалби съм подавал и след като започна делото през 2015г.
АДВ.В.: С оглед възникналите противоречия на свидетелските
показания депозирани днес от Н. Г. Н. и Н. Й. Р. относно фактите с какъв
автомобил и с кого е отишъл пред дома на свид.Н. Г. Н. свид.Н. Й. Р. през
инкриминираната дата – 13.06.2013 г. и какви лица са били с него.
20
Съдът с оглед констатираните противоречия в свидетелските
показания на Н. Р. и Н. Г., намира, че са налице основанията на чл.143 от
НПК за провеждане на очна ставка, поради което и
ОПРЕДЕЛИ:
СЪПОСТАВЯ в очна ставка свидетелите Н. Р. и Н. Г.
Въпрос: Познавате ли се?
Свид.Р.: Познати сме, приятели.
Свид.Г.: Играехме табла заедно, пиехме по някое питие, в нормални
отношения сме.
Въпрос: В деня, когато се случи инцидента, Вие – свид.Р. с кого
отидохте пред дома на Г.?
Свид.Р.: С двамата, които ме държаха за ръцете, и Д. и М. също. С
автомобил БМВ отидохме.
Свид.Г.: Заявявам категорично, че беше сам пред нас. Беше с такси. Н.
слезе от едно такси. На предната седалка на таксито имаше една дама, седнала
до таксиметровия шофьор.Не съм видял автомобил БМВ. Видимостта беше
много добра.
Прокурорът: Имам въпрос към свид.Г.. Как ще обясните факта, че към
2013 г. в разпита, който Ви прочетохме не бяхте сигурен какъв е автомобила
и дали това е, а в днешния момент казвате друго?
Свид.Г.: Тогава ме извикаха в полицията, и ме разпитваха в едно
районно. Там съм дал нещо, което просто ме питаха някакви въпроси. Но
сега съм убеден с какво е бил. Също съм убеден, че мястото е осветено.
Свид.Р.: Как ще е светело 2013 год. В този гараж там такси трудно ще
обърне. Там такси надали ще влезе в този гараж, тъмно е. Сега вече може и да
е осветено. Колата беше спряна пред предния вход, както твърдя от началото
на разпита. В този тунел може да влезе кола, но много трудно.
Свид.Г.: Напротив, 6 коли може да влязат и да обърнат вътре.
Гаражното пространство вътре е около 300 квадрата. Влизат една след друга,
могат да завъртят и да обърнат.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси по очната ставка и
съдът освобождава свид.Н. Г. с тяхно съгласие.
Подс. Д.: Искам да попитам след толкова години дали е върнал тези
пари на Д..
Свид.Р.: Не съм ги върнал до ден днешен.
На въпроси на прокурора: Д. обещавал ли Ви е той да Ви върне
заема към Й. и при какви условия?
Свид.Р.: Нямам спомен да сме говорили за това. Не мога да се сетя.
21
ПРОКУРОРЪТ: Правя искане за прочитане показанията на свидетеля
от 05.03.2014г. Този разпит е важен не само заради обстоятелството дали
подсъдимият е обещавал да върне пари от негово име, а и по отношение на
обстоятелствата преди провеждане на разпита пред съдия.
АДВ.В.: Точно тези обстоятелства за които спорихме с прокуратурата
аз също щях да правя искане да бъдат прочетени изцяло, така, че ние с
подсъдимия Д. даваме съгласие.
АДВ.М.: Аз и моята подзащитна също даваме съгласие.
Съдът с оглед становищата на страните намира, че са налице
основанията на чл. 281, ал.5, вр. ал.1, т.1, пр.1 и 2 от НПК за прочитане
показанията на свид.Н. Р. от 05.03.2014 г., находящи се на л.129 том 1 от ДП,
с оглед констатирани противоречия между дадените днес и тези дадени на
ДП, поради което и
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА показанията на свид.Н. Р., обективирани в протокол за
разпит от 05.03.2014 г., находящи се на л.129, том 1 от ДП.
Съдът предявява на свидетеля протокола за разпит
Свид.Р.: Подписа е моя, вярно е това, което съм казал.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля и
същият беше освободен с тяхно съгласие.
Съдът обявява почивка в 14.20 до 15.00 часа.
Съдебното заседание продължава в 15.00 часа в присъствието на
страните със започнатите процесуално следствения действия.
Съдът пристъпва към разпит на подсъдимите
ПОДС.В.: Мога да кажа, че както и на предходното дело обясних, че
предвид тежките обвинения, в които съм обвинена спестих познанството си с
Д., тъй като считах, че ако кажа, че не се познаваме ще бъде по-добре,
предвид това, в което сме обвинени заедно.
Познавам Д. от фитнеса, в който тренираме, както и жена му Р. също.
Познавам Д. по-малко, с нея повече. Д. като разбра, че съм инструктор ме
попита дали имам познат, да може да урежда неща, като не се явяваш и да
вземеш книжка. Тогава аз му казах, че на този етап нямам такива познанства.
Аз по това време работех като инструктор. След известно време въпросния Н.
Р. ми каза, че се занимава с такива неща, имало човек, който урежда нещата,
22
че всичко било легално, че нямало нищо фалшиво, защото аз му казах, че с
фалшиви документи не ми се занимава. Тогава споменах на Д., че вече имам
човек, който може да му помогне да се изкара книжка по легален начин, т.е.
да бъде легален документ. Тогава му споделих, че имам вече човек. Той не ми
повярва. Аз му казах, че човека е почти роднина, не би ме излъгал, и така
започна всъщност сагата. Той не искаше да ми дава всъщност пари, каза ми
„сериозен човек съм, знаеш, ако стане дори ще ти платя двойно, но аз пари
напред не давам“ и не ми даде. Впоследствие когато разбрах, че въпросния Н.
ме лъже, защото и друго лице беше поискало по този начин да се сдобие с
документ, той тогава ме прати пред КАТ да ми даде на другия човек книжката
и някакъв човек излезе, даде ми някаква книжка и си замина. След това аз
видях, че талона на книжката не отговаря на книжката. Има номер на талона,
който пише че важи към документ еди кой си, и разбрах, че това не е реален
документ. И така започнах да го търся, за да му кажа, че това не е реален
документ според мен. Той пак започна „не може да бъде, не е вярно“,
поисках да се видим и така той започна да не си вдига телефона и да отказва
срещи, до въпросния момент, в който Д. го е видял в това заведение и ми се
обади да ми каже да идвам, защото бях му взела копие на негова лична карта,
за да може Н. да му свърши услугата. Понеже нещата се промениха, казах, че
ме е излъгал, и той ми каза „вие ме набутахте тука в нещо, искам си копието
на личната карта“, но Н. не ми го връщаше. Той ми каза ,че започнал да си
мисли, че аз съм в някаква схема. И когато го видял във въпросното заведение
ми каза „ела тука тоз е долу да ви гледам сеира“. Попитах го къде е седнал, а
той каза, че няма да ми каже, като отида искал да ни види и да ни гледа сеира.
Д. си помисли, че аз съм в схема с Н.. Тогава слязох във въпросното
заведение. Попитах го къде е седнал, той ми обясни и аз отидох до Н..
Въобще не видях къде е Д.. Седнах до Н. и го попитах кога ще ми върне
парите и защо не си вдига телефона. Той ми каза „как да не го вдигам,
напротив вдигам го“. Попитах го „кога си ми вдигнал, само се криеш“ и
някакви такива приказки сме си казали, дори мисля, че ме прегърна тогава,
едва ли не сме първи приятели и нищо не ми дължи и не ме е излъгал. Тогава
Д. дойде отзад. На тази маса беше сам от едната страна на пейката, а от
отсрещната страна бяха въпросното момиче Р. и мъжа й. Двама човека имаше
– мъж и жена, дори не ги и помня. Аз ги зная от делото. Тогава Д. дойде
отзад, зад гърба ми, леко се бях обърнала на една страна и видях, че го шибна
отзад в тила. С шамар ли не знам с какво го удари. Попита „ти мен познаваш
ли ме, помниш ли ме кой съм“ или нещо от сорта, и то вече стана суматоха.
Каза му нещо „хайде сега да ставаш и да излизаме отвън“, и всички станахме
и излязохме без въпросните двама, които останаха на масата. Един-двама
човека може и да е имало зад гърба ми, не съм обърнала специално внимание,
но със сигурност не са били осем човека и с ножове. Ако беше така, щях да
забележа. Така излязохме отпред. Там имаше пак някакви разправии. Аз казах
„Н. искам да ми върнеш парите“. Той пък – Д. говореше за документа си, да
му върне копието на личната карта, спрямо която щеше да му вади книжката.
23
Това беше и цялата идея че му трябва копие на лична карта, защото спрямо
нея вади и пише на книжката неговите данни. След това хванахме едно такси
от алеята и тръгнахме Н. да иска пари от въпросния Г., който аз не познавах.
Каза, че щял да му поиска пари назаем. С таксито бяхме само аз и Н.. Подс.Д.
остана в заведението или отвън, не знам. Отидохме до въпросния Г. в
Трошево, който му отказал пари, и му казал, че няма възможност да му даде
пари ида си заложи часовника, синджира, каквото имаше и колата, докато ми
върне парите. И така отидохме до неговата кола, която беше малко по-нагоре
в Трошево, до една задънена улица, не знам как се казва, където той ми даде
ключовете за колата, даде малкия талон, взе си някакви хапчета от вратата,
свали си синджира и часовника, и ми каза, че като залог ми ги дава докато ми
върне парите, и ако не успее ще ми направи пълномощно за този автомобил.
Така и си замина, и аз тръгнах с неговата кола, слязох долу, където я
паркирах на Археологическия музей, за да не си я вземе той с друг ключ.
Всъщност това беше. После се прибрах в къщи, и на другия ден полицията
дойде. Аз се прибрах с моя приятелка, която извиках да ме прибере. На
другия ден дойде полиция.
На въпроси на прокурора: От къде научихте за разговора между Н. и
свид.Г. за темата на разговора?
Подс.В.:Той Н. още като влезе в колата ми каза, че нямало да му даде
пари и му дал съвет да си заложи нещата. Аз не съм излизала от автомобила.
Попитах го тогава какво правим. Вече нямам спомен къде е била спряна
колата, но беше наблизо и ги виждах, и наистина има огромна лампа, която
осветява.
Въпрос: След като оставихте колата на паркинга на Археологическия
музей, какво направихте?
Подс.В.: Аз казах вече, че се обадих на приятелката ми да дойде да ме
прибере. С подсъдимия през цялата вечер си говорихме – кога, какво е
станало и кой къде е отишъл. Имаше доста разговори.
Въпрос: А Вие защо на него му обяснявате?
Подс.В.: Е как защо, той ми каза, че го вижда там и си иска
документите. Заради неговата книжка става всичко това. В крайна сметка не
се уреди тази книжка. С подсъдимия не сме се придвижвали в града.
На въпроси на адв.М.: Моля да посочите колко общо пари дадохте на
Н. и за колко книжки?
Подс.В.: Дадох му пари за три книжки, по три хиляди лева, като едната
беше на Д. и ги изкарах от джоба си. Аз платих две книжки, които бяха
поръчани преди това, и третата платих от джоба си, тъй като от Д. разбрах, че
няма да ми даде пари предварително, тъй като не вярвал, а пък аз му вярвах и
реших да ги дам от джоба си. Той ще си плати впоследствие.
Въпрос: Можете ли да посочите някакви установъчни данни като имена
на двете лица, които Ви дадоха пари за книжки?
24
Подс.В.: Единия Д. е от лом, а пък другия вече не се сещам как се
казваше. С тях се познавам от други познати. По принцип редовно и още
продължават да ми звънят да ме питат дали може да си изкарат така книжки.
Другите лица, като не си получиха книжките, аз им върнах парите от себе си,
защото не искам мен да притесняват. Разбрах, че Н. няма да ми върне парите,
а пък аз съм ги подвела, аз съм ги излъгала и затова аз ги върнах. Въпросната
вечер Д. си искаше копие на лична карта, която ми беше дал. И в жабката на
колата на Н. имаше въпросните пари, които намериха после в мен. Те бяха
около 5-6 банкноти от по 20 лв. и докато ги прибирах видях, че има и други
копия на лични карти, но за какво бяха не знам. Но той се славеше, че прави и
дипломи. На Д. копието на личната му карта я нямаше. Н. ми каза, че го бил
загубил. Не знам Д. от кога познава Н.. Доколкото после разбрах, някой от
масата е казал на Д. „абе този не е ли оня нашия човек“ и той тогава е
разбрал. Той е разпитвал преди това кое е това въпросното лице, за да го
види.
Въпрос: Вие давахте ли някакви установъчни данни на Н., въз основа на
които Д. може да го намери?
Подс.В.: Не си спомням да съм давала. А пък аз и не знаех нито къде
живее, нито нищо. Аз нямах и нито снимка негова. Не съм разполагала с
такива данни.
Въпрос: Когато Ви се обади Д. въпросната вечер, какво Ви каза точно?
Подс.В.: Каза ми, че мошеника е долу на това въпросно заведение, и да
съм слезела да поискам да ми върне документа, и да ни гледал сеира, защото
вече си мислел, че съм в комбина с Н. за да го прецакаме двамата. Аз живеех
в местност Пчелина тогава, в апартамента на приятеля ми.
На въпроси на прокурора: Какво се случи с Н. след като взехте
автомобила на Н.?
Подс.В.: Той замина с такси мисля, и аз след това тръгнах. Не знам той
накъде тръгна. Уговорихме се когато събере парите или ако не ги събере, на
другия ден да ми направи пълномощно за колата, евентуално да ми я
прехвърли, за да ми върне поне част от сумата.
След като взех автомобила с документите отново говорих с Д. по
телефона, за да му кажа какво стана. Той най-вече се интересуваше за
копието на личната си карта, той пари не е давал. Н. не ми каза къде е
копието, каза, че уж го бил хвърлил, но защо го е хвърлил като ще вади
книжка не ми е ясно. Д. искаше да му се върне копието, за да не направи
някаква измама с него. До тогавашния момент не ми е бил толкова близък, че
да ми прави такива услуги и да си връщам парите. Указа се, че човека лежи в
затвора заради мен. Така излезе.
ПРОКУРОРЪТ: Имам искане за констатиране на противоречия в
обясненията на подсъдимата, дадени в хода на ДП на 17.06.2013 г. пред
защитника й тогава, редовно упълномощен на л.7 от ДП, като считам, че в
този разпит тя е обяснила, че не познава никое от лицата, които са отишли на
25
масата в заведението „Балканска скара“, за да фиксираме това, което обясни
днес защо е спестила тези данни и в крайна сметка да уточним това
противоречие. Втората част, в която съзирам противоречие, това е начина на
придвижването на подсъдимата до автомобила на пострадалия, като днес
обяснява, че се е придвижила с него в таксиметровия автомобил, до това
място, а в този разпит обяснява съвсем различни неща. Моля да поясни кое е
вярното.
Съдът разяснява на подсъдимия Д., че обясненията на подс.В. ще се
ползват при постановяване на присъдата
ПОДС.Д.: Съгласен съм да се прочетат показанията.
Съдът намира, че искането от страна на представителя на обвинението
е основателно, доколкото такива противоречия се съдържат в разпита на
подс.В., дадени в днешното с.з. с тези дадени в хода на ДП обективирани в
протокол за разпит от 17.06.2013, находящи се в том 1, л.65 от ДП, поради
което и на основание чл.279, ал.3, вр. ал.1, т.3 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА показанията на подс..Й. В. в коментираната част,
обективирани в протокол за разпит от 17.06.2013, находящи се в том 1, л.65
от ДП.
Съдът предявява на подсъдимата протокола за разпит
Подс.В.: Да, това е мой подпис. Аз Ви обясних защо съм казала така
първия път. Това, което казах сега, това е вярното. Тогавашния ми адвокат ме
посъветва така, и затова по-нагоре в разпита си съм казала, че съм видяла Н.
докато случайно се разхождам по алеята.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да бъдат прочетени и констатирани
противоречия в обясненията на подсъдимата, дадени пред друг състав на ВОС
по НОХД № 1748/2015 г. на 26.05.2017 г., л.347 гръб, в който разпит
подсъдимата обяснява, че след ситуацията в заведението, тя с такси директно
е отишла до колата на Н. в Младост, и не си спомня да е ходила на друго
място, а днес твърди, че заедно с пострадалия са ходили до свид.Г..
Съдът разяснява на подс.Д. разпоредбата на чл.279 ал.3 изр.2 от НПК, а
именно, че при съгласие за прочитане на обясненията на подс.Васлиева, те
биха могли да се ползват при постановяване на присъдата.
ПОДС.Д.: Съгласен съм да се прочетат показанията.
Съдът намира, че са налице противоречия в изложеното от
подсъдимата пред ВОС в рамките на НОХД № 1748/2015 г. в нейния разпит
от 26.05.2017 г., находящ се на л.347, поради което и на основание чл.279,
ал.1, т.3 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА показанията на подс.Й. В., обективирани в протокол от с.з.
от 26.05.2017 по НОХД № 1748/2015 г.
26
Подс.В.: Пак казвам, това което се разминава е въпрос на това, че е
защитната ми версия преди и реших да спестя, че познавам Д. лично. Не съм
казала, че сме ходили при Г. при този разпит, защото така съм преценила,
така са ме посъветвали адвокатите.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към подсъдимата.
Съдът пристъпва към разпит на подсъдимия Д. Д.
ПОДС.Д. Д.: Йорданка я познавам от фитнеса Макс Фитнес, в който
тренираме заедно аз и тогавашната ми приятелка Р.. Аз по него време нямах
книжка, защото нямах и диплома за основно образование, но сега вече съм
завършил и образование и книжка съм си изкарал. От дума на дума стана на
въпрос, че тя е инструктор и, че има начин да се изкара книжка. Попитах дали
може без диплома, защото имал съм доста контакти, разпитвал съм доста
адвокати, които са били в КАТ и те ми казаха, че няма вариант, ще трябва да
се даде фалшива и ще те хванат. Аз първо й казах да запита дали може без
диплома. Тя провери и каза, че може без диплома, което много ме усъмни.
По-голям съм от нея и със сигурност имам повече контакти от нея, нищо че е
инструктор. Казах „добре, щом може окей, колко е цената“. Каза съответната
цена, като мисля, че каза около 2500 лв. Аз й казах, че ще ги дам, дори и
двойно повече, но не сега, защото й казах точно така „ще се наложи после да
Ви търся, ще Ви намеря, ще Ви напляскам, ще стигна до едно място и на
всичкото отгоре ще съм Ви дал пари, искам да отида да си взема книжката от
гишето от КАТ“. Тя каза „добре, така ще бъде“. Поиска ми копие от личната
карта, и като й ги дадох тогава й казах „внимавай, давам ти данните си“. Поне
за себе си имам самочувствие и мнение, че не мога да позволя на хората да ми
се подиграват. Тя ги взе, след две седмици трябваше някакъв човек да се яви
на изпит вместо мен, после стана след 20 дни и долу горе започна да ми се
изяснява картината. Казах й „виж какво момиченце, дай да не разваляме супер
много отношенията, донеси ми копието, ти си тренирай, аз си тренирам и
всичко ще е наред“. Тя каза „добре, до седмица ще ти ги върна“. След
седмица се засякохме пак във фитнеса, и тя ми каза, че този човек, който
трябваше да й бъде някакъв чичо или вуйчо, близък някакъв, не й вдигал
телефона. Тя ми каза, „абе знаеш ли, това май е схема, нещо не е наред“.
Имала и други хора, и на тях им дал фалшиви книжки и т.н.
Аз й казах „слушай, мен не ме интересува дали ти е дал, дали не ти е
дал, намери го, и ми върни моите документи“. Каза, че няма как да ми ги
върне, защото вече не си вдигал и телефона, дори си показа телефона, че
няма осъществен разговор до момента, в който аз, Р. и Р. излязохме на
вечеря. Това е 16.07.2013 г. , неделен ден в морската алея, заведението
„Балканска скара“, доста голямо заведение, на три нива и мога да обясня
всички как бяха седнали, всичко ми е все още пред очите. Седнахме, имаше
доста хора, управителката дойде и ме попита дали имам нещо напротив да ме
27
сложи на маса с други хора, които съм ги виждал бегло и са познати, но не
чак толкова. Казахме, че нямаме нищо напротив. Бяхме аз, Р. Саваков по
прякор „Патока“ и Р.. Отидохме с автомобила, който към него момент
управлявах черна ЕС класа. Но тъй като нямах книжка към него момент Р.
караше, тъй като когато Р. го караше, постоянно правихме джанти. По едно
време дойде до мене и вика „я виж кой е тука“, и ми прави с поглед като ми
сочи Н.чо, но аз не съм го виждал никога. И аз казах „тоз пък плондер за
какво го търсим“. А той ми каза „ами заради документите на онова момиченце
от фитнеса вуйчото“. Попитах го дали е сигурен, и каза, че му е колега.
Поисках телефона на Р. да звънна на Д.. Звъннах й и й викам „ела бе
хубосничке, ела да си видиш човека“, защото тя ми твърди, че го търси, да
видя сега какво ще ми обясни. Дойде тя след около 20 минути. Седна до него,
започнаха да си говорят, и не си личи че тя го е търсила, а пък той не й вдига.
Дори по едно време я прегърна, и аз казах на Р. „ей сега тез ще им счупя
схемаджиите“. И станах и отидох, извъртях го малко за да се поосъзнае и
седнах зад него. Ние бяхме през една маса. Разстоянието не е било повече от
пет метра. Това още повече ме изнервяше, защото аз бях почнал да го търся и
бях стигнал до един М., беше правел едни изказвания „аз тези агнета как ги
редя, как ги правя“ и той точно срещу мене. Отново го попитах дали е
сигурен, че е точно той. Отидох и след мене тръгна Р., още един приятел от
Виница Ж., който беше на съседна маса, и той каза „ей сега ще стане голям
проблем“. Отивам и му викам на този „ставай, ставай, няма какво да ти се
обяснявам“. Нещо казах и на другите, които бяха там на масата. Ж. ме
дръпна, Р. вика „чакай, чакай да не правим тука проблеми“. Дойде и
управителката, двама сервитьори, шефа на заведението дойде. Той ми вика
„Митак, недей виж колко хора има тука, не прави глупости“. Викам му „аз
пък да не мислите, че съм артист и да знам къде ще правя глупости“. Аз си
говоря с мои думи, мога ли да се владея кога ще ми дойде да му хакна един.
Казах му да излезем навън. Те там нещо си казаха П. и Н., даже Н. каза на П.,
че всичко ще е наред. П. каза „абе той е наше момче, моля ти се“. Аз му
каз0ах „хубаво че е наше момче, ама мене ли ще върти“. Обясняваше ми, че
Жейнов му е човека, че ще ми оправи книжката, че няма да има проблеми. Аз
му казах до 10 минути да ми донесе или книжката или документите и парите
на момичето. Каза добре всичко ще е шест. Заведението има два входа. Ние
излязохме през главния ход пред който стоят таксита. Пред втория вход,
който е по-малък там се оставят личните автомобили. Качих ги в едно такси и
им казах „вършете работа“. Малко след заведението има кръгово, завъртяха
на кръговото, аз минах, върнах се на масата и казах на Р. да става да отиваме.
Р. не си спомням дали остана отвън или беше на масата. Не мога да си
спомня. Качихме се с Р. и тръгнахме след таксито по алеята, но явно съм ги
изтървал горе вече, защото там стана още една друга случка. На един му
свирнахме, пък той се обърна и вика какво става. Аз пък викам „все на мене
ли ще се падате такива“. Там вече явно съм се забавил и тръгнахме като
малоумници и да не се излагам пред жена ми, викам карай след този, спри,
28
давай тук, карай там, снимай, ходихме до зоологическата градина, дори на
ОМВ-то уплаших бензинаджията. След това й казах „карай към Младост“.
Ходихме до Младост, и там се позавъртяхме. После мисля, че ходихме до
Владиславово, и после обратно се прибрахме. Общо взето преследвахме
таксита. Това такси беше по мъничко и търсихме такова такси. Тази обиколка
ни отне според мене около час. През това време мисля, че не съм звънял на
подс.В.. Аз до последно си мислех, че те двамата си играят. После се
върнахме в заведението, седнах си на масата, продължих си вечерята.
Попитаха ме какво стана, казах „провалих се като издирвач“. След това се
върна въпросния господин, дойде при мене и каза че всичко ще е точно, да не
му развалям рождения ден, каза че ще се обади на Жейнов, ще ми даде да
говоря с него, ще видя, че ще имам книжка. Попитах го къде ми е копието.
Ами то копието било при инструктора. Общо взето това е. Като се върна той
не веднъж, а три пъти идва до масата ми, да ми покаже, че звъни на Жейнов.
Каза тъй-тъй съм си развалил рождения ден отиваме си и на другия ден се
разбрахме да се видим. Докато се разхождахме, аз не съм звънял на подс.В..
Аз исках да ги изненадам за да видя дали са в схема. Тя също не ми е звъняла.
Тя ми звънна чак когато се върнах аз в заведението. Каза ми, че няма да може
да ми намери копието от личната карта, защото той май го бил загубил, но
май бил й казал на нея, че било в инструктура и щял да ме оправи да взема
книжка. Каза ми, че след като към нея е точен, и към мен щял да бъде точен,
че на нея е оставил разни неща да си оправят парите, и да съм спокоен, че и
към мен ще е точен. Каза, че е оставил някакви неща в залог. Това е по повод
срещите, за които четохте показанията.
По повод жалбите му срещите бяха инициирани от него към мен. По
тази причина той малко по-късно съобщава за тези срещи – три-четири-пет
месеца. Идеята беше такава. Той каза „тази цигания трябва да се спре, но
трябва да ми гарантират, че няма да ме осъдят, няма да има последствия за
мене, и някой лев и ще се оправи“. В още едно дело щеше да ме вкара, че
ходих да търся Тошко брадвата, защото се бил събрал с някакви опасни. Дори
ходих да го търся в Каварна.
Идеята беше такава, че ме изчаквал два-три месеца за да му дам
парички, не лично на него, а на неговите хора. Но не стана това нещо.
Искам да Ви се извиня на всички, нищо лично не е, но става на въпрос
за моя живот. Аз нямам вариянта да не ми е на мен лично. На адвокатите им е
работа.
На въпроси на прокурора: В крайна сметка като отидохте на масата
на Н. Р., казахте „извъртях му един“. Обяснете на съда какво означава това?
Подс.Д.: Ами лявата ръка ми е по-слабата, и хубаво си го загрях зад
врата. В лицето, в главата не съм го удрял. Това беше в заведението. Отвън не
съм го удрял. Един зад врата с лявата ръка го ударих. Бяхме си допрели
главите, но не се килна неговата глава, че чак да се удари в масата. Това,
което твърди, че е одраскан може да е станало в таксито като се е качвал. До
29
там го придружих също. Аз като отидох до неговата масата, бяхме аз, Ж., Р.,
управителя.
Р. каза, че са били 4-5 човека. Те първо бяха осем, веднъж даже си
спомням, че и тя беше казала, че са имали оръжие. На масата може и да съм
му викнал нещо. Може ли да го ударя без да му викам. Със сигурност не съм
му казал, че ще го убия, защото разбрах, че е безсмъртен. Да е имало ножове,
ваденки, дърпанки, разбити носове - не.
Аз май го питах пред таксито, защото си държеше нещо и му викам „ама
ти и пистолет ли имаш бе льохмане, що не стреляш“. Ама май имаше нещо
такова. Не е заради едното копие на личната карта. Там са по друг начин на
улицата, това е за срама. За този специално зная, че са ходили и са викали „Ти
знаеш ли такива как ги сготвяме“. После като го питах ми каза, че много пъти
ме е виждал в това заведение, ама го е нямало Р. за да се случат тези неща.
Когато Н. се върна в заведението каза, че с Д. са си оправили отношенията, но
не могъл да намери копието на личната ми карта, тъй като звънял на
инструктора Жейнов. Поне така ми каза.
На въпроси на адв.М.: Посочихте, че на някаква бензиностанция е
станал някакъв конфликт, къде се намира тя?
Подс.Д.: Аз казах, под фитнеса на ул. „Д-р Желязкова“, срещу майчин
дом. А фитнеса е от другата страна на булеварда.
На въпроси на съда: Колко пъти го ударихте?
Подс.Д.: Два пъти. Единият път на запознаване, и после на изпращане в
таксито. Там пак с шамар зад врата. Не мога да обясня как се е одрал.
Сигурно на влизане след шамара. Може да е залитнал малко. Едно му ударих,
той няма нужда от две.
Като се върна два-три пъти идва на масата ми, но аз не забелязах да е
имал някакво нараняване. Той по-добре ме е наблюдавал. Ако той имаше
някакво нараняване щях да го забележа.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че са налице противоречия в обясненията на
подсъдимия, дадени на ДП, там където обяснява за момичето в средата на
втората страница
Съдът разяснява на подсъдимата В. разпоредбата на чл.279 ал.3 изр.2 от
НПК, а именно, че при съгласие за прочитане на обясненията на подс.Д., те
биха могли да се ползват при постановяване на присъдата.
ПОДС.В.: Съгласна съм да се прочетат показанията.
Съдът намира, че са налице противоречия между обясненията на
подсъдимия, дадени в днешното с.з., и тези дадени на 24.06.2013 г. по ДП,
поради което и на основание чл.279, ал.1, т.3 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА обясненията на подс.Д. Д., обективирани в протокол за
разпит на обвиняем от 24.06.2013 година, находящи се на л.81-гърба, том 1 от
30
ДП.
Съдът предявява на подсъдимия протокола за разпит
Подс.Д.: Подписа е мой. М. в случая е Й.. Тя държеше контакта с вуйчо
си. Всичко това е вярно. Тя като не идваше във фитнеса аз започнах да си
мисля, че е в чужбина и са заедно в схемата. Аз към него момент не съм искал
да замесвам приятелката си, и затова така съм казал тогава. И Г. също е в
играта, и отива да оправя нещата. Не отричам, че съм се държал грубо с Н..
То остана и да се държа миличко.
На въпроси на съда
Подс.Д.: Когато качвах Н. в таксито освен мен и В. отвън беше със
сигурност и Р.. Но то е лято, по алеята има супер много хора. П. собственика
беше на три метра от таксито. Като излезеш от заведението, веднага в дясно
спират такситата. Знам, че Р. със сигурност беше до мен, и Ж. беше. П. също,
може и някои от барманите/сервитьора да са били. Общо взето може да са го
възприели така, защото всички знаят, че съм правил скандали в това
заведение и знаят, че мога да понапляскам някого и са гледали да си опазят
заведението и да ме дръпнат да не става нещо. И се е създала суматоха, че са
пет-шест човека. П. ми каза, че Н. е супер точно момче, всичко ще е наред и
няма нужда да се държа така с него. В интерес на истината така казаните от
него думи са, че е „наше момче“ с преки думи не е казал не го бий.
Страните заявиха че нямат повече въпроси към подсъдимия.
Съдът служебно констатира приложени писмени доказателства по
предходно разглеждане общ характер дела, които имат отношение към
правилното решение на настоящото производство, поради което и
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА И ПРИОБЩАВА към писмените доказателства
изготвената справка от МВР, находящо се на л.145-150 от НОХД №
1748/2015 г.; справка от Трето РУ, касаеща обстоятелството, че Н. Р. има
издадено разрешително за служебно оръжие, находящо се на стр.334-335 от
НОХД № 1748/2015 г.; у-ние за раждане на Д. Д. К., находящо се на стр.54 от
ВНОХД № 266/2020 г.; у-ние за раждане на Мартин Минков Милев,
находящо се на л.131 от ВНОХД 266/2020 г.
АДВ.В.: Моля да приемете у-ние за раждане на Д. Д. К. от 13.03.2022 г.
ПОДС.Д.: Аз имам четири деца общо – двамата са Косьовци, и двамата
са Д.ци. Константин Д. К., роден на 17.05., Костадин Д. К. е на 24.01. и
неговата майка е свидетелката Р.. И от Христина имам двама Д.ци.
Съдът намира, че следва да приеме към доказателствения материал
представеното днес копие от у-ние за раждане на детето на подсъдимия,
поради което и
ОП РЕДЕЛИ:
31
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствения материал представеното
днес копие от у-ние за раждане на Д. Д. К., род. на 13.03.2022 г.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да се приключи съдебното дирене, няма да
представяме нови доказателства.
АДВ.В.: Моля да се приключи съдебното дирене, няма да представяме
нови доказателства.
АДВ.М.: Моля да се приключи съдебното дирене, няма да представяме
нови доказателства.
Съдът също към този момент намира, че няма нужда от събиране на
допълнителни доказателства, и делото като изяснено от фактическа и правна
страна предпоставя да бъде приключено съдебното дирене, поради което и
ОПРЕДЕЛИ:
На основание чл.286 ал.2 от НПК ОБЯВЯВА съдебното дирене за
приключено.
Съдът с оглед напредналия час - 16.46 часа, предлага на страните
отлагане на делото за друга дата, в която да протекат съдебните прения.
С оглед на горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 11.11.2022 г.
АДВ.В.: От 11. до 21.11. съм на санаториум, тъй като съм с влошено
здравословно състояние и не мога да отложа насрочените ми процедури.
Съдът предлага на страните следващото разглеждане да бъде на датата
25.11.2022 г.
ПОДС.В.: Имам резервирани билети за Унгария от 23-27.11.2022 г.
Съдът предлага на страните следващото разглеждане да бъде на датата
16.12.2022г.
Страните заявяват, че разполагат с възможност да присъстват в с.з. на
посочената дата.
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 16.12.2022 г. от 10.00 часа, за
която дата и час страните се считат за редовно уведомени от днешното с.з.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в
16.50 часа.
32
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
33