№ 240
гр. гр.Велинград, 25.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, IV - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА
при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА Гражданско
дело № 20225210101008 по описа за 2022 година
Производството е във фаза по извършване на делбата.
Предявен е иск за делба с правно основание чл. 34 ЗС от Д. С. Б. с ЕГН
**********, с адрес: гр. Велинград, бул. Иван Асен 2, № 20А, чрез адв. К. С.
против С. Ж. Ж. с ЕГН **********, с адрес: гр. Велинград, бул. Съединение
№ 206, ет. 5, ап. 1.
С влязло в сила Решение № 283/18.07.2024 г. по делото е допуснато
извършване на делба на самостоятелен обект с идентификатор
10450.502.677.1.21 по КККР на гр. Велинград, одобрени със Заповед № РД-
18-1214/06.06.2018г. на ИД на АГКК /последно изменение със Заповед № РД-
18- 7726-14.09.2018г. на Началник СГКК-Пазарджик/, адрес на имота: гр.
Велинград, бул. „Съединение“ № 206, ет.6, ап.1, който самостоятелен обект се
намира в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор
10450.502.677, предназначение на самостоятелния обект – жилище,
апартамент; брой нива на обекта – 1/едно/; площ по документ – 55,30 кв.м.;
ведно с прилежащи части – съответните ид. части от общите части на сградата
и таванско помещение с площ 62,00 кв.м., при съседни самостоятелни обекти
на апартамента в сградата: на същия етаж - няма, под обекта –
10450.502.677.1.15, 10450.502.677.1.12, 10450.502.677.1.14, над обекта – няма,
като делбата се извърши между страните: Д. С. Б. с ЕГН ********** и С. Ж.
Ж. с ЕГН ********** – при равни квоти от по 1/2 идеална част от
делбената маса за всеки от съделителите.
В първото по делото съдебно заседание, след допускане на делбата е
прието за разглеждане искане на ищеца Б. по реда на чл. 344 ГПК, да се осъди
1
ответницата да плаща месечно сумата от 250 лв. за ползването от нейна
страна на целия съсобствен апартамент, считано от 15.09.2023 г., както и
законна лихва от същата дата.
Приета за разглеждане е и претенцията по сметки на ищеца Б., за
осъждане на ответницата да плати направените от ищеца подобрения,
подробно описани в молба с вх. № 1478/04.03.2025 г., възлизащи на обща
стойност 38795 лв.
Становището на насрещната страна по претенцията е, че същата е
неоснователна, тъй като процесното жилище е предоставено на общата
дъщеря между страните по делото с Решение на РС Велинград, а срещу Б. има
издадена заповед за защита по реда на ЗЗДН. В този смисъл, твърди, че
именно дъщеря им живее в частта на Б..
След като прецени събраните по делото доказателства, съдът прие
за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е приета, като неоспорена от страните съдебно-техническа
експертиза, относно пазарната цена на делбения имот и неговата реална
поделяемост. Съгласно заключението на вещото лице, допуснатият до делба
имот, самостоятелен обект с идентификатор 10450.502.677.1.21 по КККР
на гр. Велинград, одобрени със Заповед № РД-18-1214/06.06.2018г. на ИД на
АГКК /последно изменение със Заповед № РД-18- 7726-14.09.2018г. на
Началник СГКК-Пазарджик/, адрес на имота: гр. Велинград, бул.
„Съединение“ № 206, ет.6, ап.1, който самостоятелен обект се намира в сграда
№1, разположена в поземлен имот с идентификатор 10450.502.677,
предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент; брой нива на
обекта – 1/едно/; площ по документ – 55,30 кв.м.; ведно с прилежащи части –
съответните ид. части от общите части на сградата и таванско помещение с
площ 62,00 кв.м., при съседни самостоятелни обекти на апартамента в
сградата: на същия етаж - няма, под обекта – 10450.502.677.1.15,
10450.502.677.1.12, 10450.502.677.1.14, над обекта – няма; има пазарна
стойност 79820 лв. Имотът е неподеляем на два дяла, съгласно нормите,
посочени в чл. 108 – 110 от Наредба № 7 за ПНУОВТУЗ – еднофамилно
жилище.
Законът предвижда четири способа за извършване на делба: 1./ чрез
съставяне на разделителен протокол по чл. 350 ГПК и теглене на жребий по
чл. 352 ГПК; 2./ чрез разпределяне на съсобствените имоти между
съделителите без теглене на жребий по чл. 353 ГПК, когато съставянето на
дялове и теглене на жребий е невъзможно или много неудобно; 3./ чрез
изнасяне на имота на публична продан по чл. 348 ГПК, когато се касае до
неподеляем имот, който не може да бъде поставен в един от дяловете и 4./ чрез
поставяне на имота в дял на един съделител по чл. 349, ал. 1 или ал. 2 ГПК,
приложим по отношение на делбен имот-жилище, в с случаите, когато
съсобствеността произтича от наследяване и при заявена своевременно
възлагателна претенция, най-късно в първото открито съдебно заседание след
2
допускане на делбата.
В настоящия случай, по отношение на допуснатия до делба апартамент
неприложим се явява способът по чл. 349, ал. 2 ГПК, с оглед на това, че
имотът никога не е бил СИО, а в същото време съсобствеността не е
възникнала от наследяване. Делбата не може да се извърши чрез съставяне на
разделителен протокол и теглене на жребий, както и чрез разпределяне на
съсобствените имоти между съделителите без теглене на жребий по чл. 353
ГПК, тъй като в случая има двама съделители и само един дял.
Съдът счита, че съсобствеността върху делбения имот може да бъде
ликвидирана единствено чрез предвидения в чл. 348 от ГПК способ, а именно
изнасяне на публична продан. Съгласно чл. 348 от ГПК, когато един имот е
неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете, единствения
способ за прекратяване на съсобствеността по отношение на същия е
изнасянето му на публична продан. Установи се, че допуснатият до делба
недвижим имот е неподеляем, заради което съдът счита, че делбата следва да
се извърши като имотът бъде изнесен на публична продан, при което всеки
съделител ще получи паричната равностойност на своя дял.
Относно претенцията по реда на чл. 344 ГПК, съдът намира
следното:
Съдът е сезиран с искане за привременни мерки, а не със самостоятелен
иск по чл. 31, ал. 2 ЗС, заявен по реда на член 346 ГПК, тъй като предмет на
произнасяне е претенция за период следващ образуването на делбеното
производство до приключване на делбата. Съгласно предвиденото в
разпоредбата на член 344, ал. 2 ГПК, съдът може да постанови кой от
съделителите от кои от делбените имоти ще се ползва до окончателното
извършване на делбата или какви суми ще следва да бъдат заплащани
между съделителите срещу ползването, като по този начин се извършва
привременно разпределение на ползването на имотите, предмет на делбата до
приключване на делбеното производство. В този случай така определените
суми, които следва да бъдат заплащани между съделителите по реда на член
344, ал. 2 ГПК уреждат отношенията им по повод ползването само по време на
висящността на делбеното производство и имат характер на привременна
мярка досежно ползването
Претенцията е за период от 15.09.2023 г., тъй като с Решение
постановено по гр. дело № 910/2023 г. ответницата е осъдена да плати на
ищеца на основание чл. 31, ал. 2 ЗС, сумата от 2 275,02 лв., представляваща
обезщетение за ползване на притежавана от ищеца 1/2 идеална част от
недвижим имот - самостоятелен обект в сграда и идентификатор
10450.502.677.1.21 по КККР на гр. Велинград, за периода от 06.06.2022 г до
14.09.2023 г.
Ответницата Ж. счита искането за неоснователно, тъй като заявява, че тя
ползва своята ½ ид. ч., а останалата ½ ид. ч., собственост на Б. се ползвало от
дъщеря им, в чиято полза пък имало издадена заповед за защита от домашно
3
насилие срещу ищеца Д. Б.. По силата на издадената ЗЗ било забранено на Б.
да приближава жилището на Ж.М.Д Б.а, находящо се на адрес: гр.
Велинград, бул. Съединение № 206, ет. 5, ап. 1, заради което не се дължало
обезщетение.
Съдът намира искането на ищеца за частично основателно. На първо
място, не може да се приеме, че делбеният апартамент има характер на
семейно жилище по смисъла на чл. 56 от СК. Цитираната разпоредба урежда
правоотношения между съпрузи, по повод прекратяване на брака с развод.
Страните не твърдят, че са бивши съпрузи. Сочат, че са придобили имота не в
режим на СИО, а в обикновена дялова съсобственост. По делото липсват
каквито и да било доказателства за сключен между тях граждански брак,
прекратен с развод. Институтът на семейно жилище е уреден единствено в
отношения по повод образувани дела за развод. Но тук следва правилото на
чл. 57, ал. 2 от СК да се приложи по аналогия, доколкото процесният имот е
жилище, в което се отглежда и ненавършилата пълнолетие дъщеря на
съделителите, На ответницата е предоставено упражняването на родителските
права, затова по аналогия на цитираната разпоредба следва обезщетението,
което се дължи на родителя съсобственик, лишен от ползването на жилището
да се намали на половина – в размер на 142,50 лв., като за горницата до 250 лв.
следва искането да се отхвърли.
Обстоятелството, че в защита на дъщерята на страните - Ж.М.Д Б.а е
издадена Заповед за защита на 23.02.2025 г., за срок от 12 месеца, по силата на
която е забранено на Д. Б. да се приближава до жилището й – процесния
делбен апартамент, не се отразява на правоотношението между съделителите.
Производството по ЗЗДН има единствена цел да защити пострадалото от
домашно насилие лице, но законът не дава възможност за неоснователно
обогатяване в следствие на тази защита. Освен това претенцията на ищеца е за
периода след 15.09.2023 г., а заповедта за защита е издадена на 23.02.2025 г.
Липсват данни по делото за издавана заповед за незабавна защита.
Съделителите не спорят, че за периода след 15.09.2023 г. имотът се
ползва единствено от С. Ж. и дъщеря й. Размерът на претенцията е установен
от Заключението по допусканата съдебно- оценителна експертиза. Вещото
лице установява, че реалната наемна цена за ½ ид. ч. от процесния имот е 285
лв., при горните уточнения, че следва да се плати единствено частта, ползвана
от ответницата в размер на 142,50 лв., то искането е основателно до този
размер.
Относно претенцията по чл. 346 ГПК.
Преди произнасяне на съда в тази част следва да се направят някои
бележки. В т. І.5 на ППВС № 6/1974 г. на ВС, както и в Тълкувателно решение
№ 85 от 2.XII.1968 г. по гр. д. № 149/68 г., ОСГК, е прието, че ако
съсобственикът не е владелец на частите на останалите съсобственици,
отношенията му с тях за необходимите разноски и подобренията се уреждат
съгласно чл. 30, ал.3 от ЗС. Това принципно положение е развито в практиката
4
на ВС и ВКС – решение 532/17.06.94 г. по гр. д. №382/94 г. на ВС, І ГО;
решение № 615/02 г. по гр. д. № 93/02 г. на ВКС, І ГО, Р № 339/10.10.2011 г. по
гр. д. 1072/2010 г. 1 гр. отд. на ВКС и др.
В случая страните не спорят, а и от събраните по делото доказателства
се установява, че съделителите са владели в рамките на своето правомощие от
правото им на собственост всеки своята част от имота, като Б. не е бил дори и
държател на частта на Ж.. Техните отношения по повод на извършените
необходими и полезни разноски се уреждат изцяло от правилата на чл. 30, ал. 3
от ЗС, а именно всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата
вещ съразмерно с частта си. Освен това, не е спорно между страните, че
ответницата С. Ж. е знаела за извършването на ремонтни дейности и не се е
противопоставяла на тях. Същата е участвала в редица процедури пред
общината по повод на извършвания ремонт, видно от приложените по делото
справки от Община Велинград.
Ищецът претендира заплащането както на необходими, така и на
полезни разноски. При определяне на характера на всяка претенция, съдът
следва да прецени, че необходими разноски са тези, които са запазили вещта
от погиване или повреда или са условие за нейното запазване или
използване, т.е. следва да е налице обективна наложителност за извършването
им. В случая съдът счита, че с оглед развилите се производства за
установяване на незаконно преустройство на първоначалния извършен
ремонт, в следствие на което се е наложило да се премахне преустроения
покрив, е възникнала необходимост от изграждането на нов такъв, което е
безусловно разход във връзка със запазването на вещта от погиване или
повреждане. Тук се включват следните претендирани дейности: премахване
на стария трискатен покрив на таванското помещение от 62 кв. м., който е бил
изпълнен от циментови керемиди, но некачествено; изхвърляне на изгнилите
греди и керемиди с тегло около 10 тона; пренасяне на новите материали за
построяване на покрива от края на търговската улица до входа на блока,
качване на материалите през стрехата на сградата от алпинисти; изграждане
на нов покрив от 85 кв. м. над цялото помещение и строителни материали за
него; полагане на ондулиново покритие върху дървената ламперия,
изграждане на метална носеща конструкция с площ от 25 кв. м., прикрепена
към дървената конструкция на покрива, изнасяне и изхвърляне на
строителните отпадъци от изграждането на покрива.
Останалите дейности, представляващи изграждане на три броя вградени
прозорци с капандура, отваряема от ПВЦ и остъкляване на стената с плъзгаща
ПВЦ дограма с двоен стъклопакет водят до увеличаване на стойността на
имота, без същите да са били необходими за неготово запазване. Така
описаните ремонти са довели до трайно прикрепяне на вградените прозорци и
остъкляване, така че ако същите бъдат премахнати ще се намали стойността
на имота.
Но в случая, поради отношенията между страните, при които
претендиращия разноски и подобрения не е нито владелец на частта на Ж.,
нито държател, правилата по които следва да се развият отношенията по
5
сметки са по чл. 30, ал. 3 от СК – и за необходимите разноски и за
подобренията.
С оглед на горното двамата съделители са длъжни да участват в
разноските /и необходимите и полезните/ съразмерно с притежаваното от тях
право на собственост. Тук меродавна е стойността на материалите и труда към
момента на извършването на ремонта.
В конкретния казус съдът намира за установено, че действителни
цялостния ремонт се е извършвал от ищеца Б., като даде вяра на показанията
на свидетелите З. и Б.а. Първият установява, че е работил за „Митко“, като
само той му е плащал. Уточнява вида на работата, която е извършил, а именно
единствено в изграждането на новия покрив, не и в събарянето на неказонно
изградения. Сочи, че е получил около 7-8 хиляди само за труда. Документи не
бил издал на възложителя. От показанията на свидетеля Б.а, майка на ищеца
се установява, че С. и Д. заедно са решили да усвоят таванското помещение.
Второто изграждане станало по време на „Ковид“ пандемията, което се
потвърждава от показанията на св. З. и от документите по делото. Плащането
на работниците обикновено се извършвало в дома на свидетеля Б.а. Съдът
даде вяра на показанията на двамата свидетели, тъй като са логични,
последователни и вътрешно непротиворечиви. Освен това са в пълно
съответствие помежду си, а от друга страна с писмените доказателства по
делото. Видно от приложената прокурорска преписка № 734/2019 г., касаеща
първото изграждане на преустроения покрив, на л. 23 от ДП ищецът е дал
обяснения, че „Съпругата ми няма отношение към извършвания ремонт.“
Макар отнасящ се за предходен момент, съдът счита факта, че Б. е извършил
сам първия ремонт е една индиция, че той е извършил и следващите такива.
Този извод се подкрепя и от приетите по делото преписки, развили се пред
Община Велинград. Съгласно приложения по делото Договор за изработка с
„Елит Консулт – 6“ ЕООД като възложител е посочен единствено Д. С. Б..
Именно от правоотношението по повод на сключения договор за изработка
става ясно кой е възложителят, който дължи плащане на цената на
изпълнителя. В този смисъл съдът даде вяра на показанията на тази част от
свидетелите.
Съдът счита, че показанията на свидетеля Димка Ж. не могат да
установят плащане от страна на С. Ж., тъй като на първо място има известна
непоследователност в изложеното пред съда – веднъж сочи, че дъщеря й е
дала 4000 лв. на Б. за ремонта, но после родителите й възстановили 4600 лв.
Тя ги е дала за ремонта тези 4600 лв. Освен това, дори и свидетелят да е дала
посочената сума на ответника, не се установи, че тези пари са отишли по
направление за ремонта.
Затова съдът счита, че С. Ж. дължи половината от стойността на
вложените материали и труд на Д. Б., изчислени към момента на
извършването им – 2020 г.
Съгласно приетото по делото заключение на вещото лице по назначената
съдебно-оценителна експертиза, се установява, че за извършените ремонти
разходите за материали и труд към 2020 г. възлизат, както следва: демонтаж на
6
покрив на сграда - 527,31 лв.; направа и разваляне на тръбно инвентарно
фасадно скеле – 250,80 лв.; Направа частично на покривна конструкция и
дървен скелет от бичен и иглолистен материал и свързващи части – 1653,75
лв.; обшивка покрив с използвани иглолистни дъски – 1147,55 лв., покриване
с битумни плоскости – 2646,15 лв., монтаж челни дъски и обшивка стрехи –
524 лв., доставка и монтаж на улуци – 364 лв.; метална конструкция покрив –
3250 лв.; и полезните разноски поставяне на остъклени прозорци с капандура
на покрива от ПВЦ – 162 лв. и доставка и монтаж на остъклени витрини с
нова ПВЦ бяла дограма с плъзгащи крила със стъклопакет – 9457,40 лв. или
общо разходи за материали и труд, възлизащи на 19982,96 лв., от които в
тежест на ответника Ж. следва да се възложи ½ от тях или сумата от 9991,48
лв.
Предвид гореизложеното предявения иск за подобрения с оглед
заключението на вещото лице и разпоредбата на чл. 30, ал. 3 от ЗС, съгласно
която всеки съсобственик участва в тежестите на общата вещ съразмерно с
частта си, се явява частично основателен, а именно до сумата в размер на
9991,48 лв. При това положение искът за разликата от установения по- горе
размер до пълния претендиран от 38795 лв., следва да бъде отхвърлен.
По разноските
Разпоредбата на чл. 355 изр. първо от ГПК предвижда страните да
заплащат разноските за делбата съобразно стойността на дяловете си.
Следователно всеки от съделителите следва да бъде осъден да заплати на
основание чл. 8 от Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата по
ГПК по сметка на Районен съд Велинград в полза на бюджета на съдебната
власт държавна такса, определена върху установената в настоящата инстанция
актуална пазарна стойност на делбената вещ съобразно стойността на дела му.
Предвид пазарната стойност на делбената вещ и квотите на
съделителите в съсобствеността ищецът и ответницата следва да платят ДТ за
всеки по 1596,40 лв.
Ответницата следва да плати и ДТ в размер на 4 % върху уважената част
от претенцията по чл. 346 ГПК, в размер на 399,66 лв., дължими по сметка на
РС Велинград. На ищеца следва да се присъди за сметка на ответника
сторените разноски по претенцията за сметки за вещо лице в размер на 600 лв.
/400 лв. + 200 лв./.
Страните претендират и разноски за адвокат. Съгласно приетото в
ППВС № 7/ 28. 11. 1973 г.- т.9, съдебно-деловодните разноски, които са
направени във връзка с ликвидирането на съсобствеността следва да се
разпределят между страните съобразно с признатия им дял в прекратената
общност. Правилата за присъждане разноски по чл. 78 ГПК, които включват и
възнаграждение за един адвокат, намират приложение в делбеното
производство само във връзка с предявени претенции по сметки. Това
следва от редакцията на нормата на чл. 355 ГПК и направеното с нея
препращане към чл. 78 ГПК, заради което адвокатско възнаграждение следва
да се присъди на ищеца Б., за представителството от адв. С. в производството
7
по сметки в размер на 800 лв., както и хонорар за вещо лице по задачите,
касаещи претенциите по чл. 344 и чл. 346 от ГПК.
Поради горното, съдът
РЕШИ:
ИЗНАСЯ на публична продан недвижим имот, представляващ:
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10450.502.677.1.21 по
КККР на гр. Велинград, одобрени със Заповед № РД-18-1214/06.06.2018г. на
ИД на АГКК /последно изменение със Заповед № РД-18- 7726-14.09.2018г. на
Началник СГКК-Пазарджик/, адрес на имота: гр. Велинград, бул.
„Съединение“ № 206, ет.6, ап.1, който самостоятелен обект се намира в сграда
№1, разположена в поземлен имот с идентификатор 10450.502.677,
предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент; брой нива на
обекта – 1/едно/; площ по документ – 55,30 кв.м.; ведно с прилежащи части –
съответните ид. части от общите части на сградата и таванско помещение с
площ 62,00 кв.м., при съседни самостоятелни обекти на апартамента в
сградата: на същия етаж - няма, под обекта – 10450.502.677.1.15,
10450.502.677.1.12, 10450.502.677.1.14, над обекта – няма,
Дяловете на съсобствениците са: Д. С. Б. с ЕГН ********** - 1/2
идеална част и С. Ж. Ж. с ЕГН ********** – 1/2 идеална част от делбената
маса.
ОСЪЖДА С. Ж. Ж. с ЕГН **********, с адрес: гр. Велинград, бул.
Съединение № 206, ет. 5, ап. 1, ДА ЗАПЛАТИ на Д. С. Б. с ЕГН **********, с
адрес: гр. Велинград, ул. Иван Асен 2, № 20А, на основание по чл. 30, ал. 3 от
ЗС сумата от 9991,48 /девет хиляди деветстотин деветдесет и един лева и
четиридесет и осем стотинки/ лв., представляваща ½ част от стойността на
небходимите и полезни разноски в имота, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 04.03.2025 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
установения размер от 9991,48 лв. до пълния претендиран от 38795 лв.
ОСЪЖДА С. Ж. Ж. с ЕГН **********, с адрес: гр. Велинград, бул.
Съединение № 206, ет. 5, ап. 1, ДА ЗАПЛАТИ на Д. С. Б. с ЕГН **********, с
адрес: гр. Велинград, ул. Иван Асен 2, № 20А, на основание по чл. 344, ал. 2 от
ГПК сумата от 142,50 лв. на месец, считано от 15.09.2023 г., представляваща
обезщетение за лично ползване на делбения имот до окончателно
приключване на делбата, ведно със законната лихва, считано от 15.09.2023 г.,
като отхвърля претенцията над 142,50 до 250 лв. на месец.
ОСЪЖДА на основание чл. 355, във вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК С. Ж. Ж. с
ЕГН **********, с адрес: гр. Велинград, бул. Съединение № 206, ет. 5, ап. 1,
ДА ЗАПЛАТИ на Д. С. Б. с ЕГН **********, с адрес: гр. Велинград, ул. Иван
Асен 2, № 20А сторените по делото разноски по съединените искове, в общ
размер на 1400 лв. /хиляда и четиристотин лева/.
8
ОСЪЖДА Д. С. Б. с ЕГН **********, с адрес: гр. Велинград, ул. Иван
Асен 2, № 20А, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд Велинград държавна такса в размер на 1596,40 лв.
/хиляда петстотин деветдесет и шест лева и четиридесет стотинки/, както
и 5 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА С. Ж. Ж. с ЕГН **********, с адрес: гр. Велинград, бул.
Съединение № 206, ет. 5, ап. 1, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд Велинград държавна такса в размер
на 1596,40 лв. /хиляда петстотин деветдесет и шест лева и четиридесет
стотинки/, както и 5 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен дневен срок, от
съобщаването му на страните, пред Пазарджишки окръжен съд, а в частта по
чл. 344 ГПК има характер на определение и подлежи на обжалване в
седмодневен срок от съобщаването.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
9