Р Е Ш Е Н И Е
№ 2338 гр. Пловдив, 08.12.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXV състав в публично съдебно заседание
на 10.11.2016 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
при секретаря Д.Т., като разгледа
докладваното от Председателя адм. дело № 1676 по описа за 2016 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Дял
трети, Глава десета, Раздел І от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на Е.В.И., ЕГН
**********,***, подадена чрез процесуалния му представител адв. Л.П., против
отказ, обективиран в писмо изх. № 14П12367-4 от 10.06.2016г. на Заместник кмет
на ОСУТСИ на Община Пловдив за удовлетворяване на искане за закупуване на
общински жилищен имот,находящ се в гр.Пловдив, ***** Навеждат се доводи за
нищожност на оспорения административен акт, алтернативно се иска неговата
отмяна от съда като незаконосъобразен. Твърди се, че същият е необоснован и
постановен в нарушение на материалноправните норми и при допуснати съществени
процесуални нарушения на административнопроизводствените правила. Допълнителни
съображения са изложени в приложена по делото писмена защита. Претендират се
сторените в производството разноски, съгласно представен списък.
Ответникът - Заместник кмет на Община Пловдив
– ОСУТСИ, чрез процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е
недопустима, поради което се иска да бъде оставена без разглеждане,
алтернативно като неоснователна да бъде оставена без уважение. Подробни съображения
са изложени в приложено по делото писмено становище. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като разгледа становищата и възраженията на страните по делото и
след преценка на събраните доказателства по приложената административна
преписка, намери за установено следното:
Жалбата е подадена в рамките на
предвидения за това срок и при наличие на правен интерес, срещу подлежащ на
оспорване административен акт, поради което се явява ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
В
изпълнение на задълженията си по чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК,
за служебна проверка на обстоятелствата дали административният акт е издаден от
компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и
материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която
преследва законът, съдът констатира, че оспореният административен акт е
постановен при съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
водещи до неговата отмяна. В следващото изложение ще бъдат конкретизирани
съображенията за тези изводи.
Административното производство е
започнало по Заявление вх. № 14П12367/4/ от 02.06.2016 г. /л. 80/, с което жалбоподателят е
отправил искане до Кмета на Община Пловдив за закупуване на общинското жилище,
в което е настанен със Заповед № ЖН-18 от 16.01.1995 г. на Началник Отдел
„Жилищно настаняване“ /л.21/.
Именно във връзка с това подадено
заявление, И. е получил въпросното писмо от Зам. Кмет на Община Пловдив –
ОСУТСИ, с което е уведомен, че не е възможно да бъде удовлетворено искането му
за закупуване на въпросния общински жилищен имот. Мотивите за това са следните:
“Със Заповед № ЖН-18/16.01.1995 г. на
Кмета на община Пловдив на основание чл. 5, ал. 2 от ННОЖ /отм./, а именно: “В резервните
жилища могат да бъдат настанявани временно семейства и домакинства, които са
осъдени да освободят заеманите от тях жилища и когато са налице остри социални
или здравословни проблеми.”, във връзка с решение на Комисията по замените и
реституционните закони, взето с Протокол № 21 от 02.08.1994 г. Вие сте настанен
временно, за срок от две години в общинското жилище от фонд “Резервен”,
находящо се на горепосочения адрес, което се състои от една стая, бокс и
сервизни помещения.” Посочено е също така в писмото, че съгласно чл. 49 от
НУРУЖННОЖП, жилищата от фонд „Резервен“ не подлежат на продажба. И не на
последно място е цитирана Заповед № 6-Z-16-260/27.04.2016
г., с която е
наредено да се изземе заявеният за закупуване общински имот, както и че срещу
същата е подадена жалба в Административен съд Пловдив, но съгласно чл. 65, ал.
4 от ЗОС, това не спира изпълнението й, поради което жалбоподателят следва да
освободи общинското жилище, в противен случай ще бъдат предприети действия по
принудително освобождаване на същото по реда на чл. 65 от ЗОС. Тази заповед
обаче съдът констатира, че е оттеглена от издателя й – Кмет на Район “Тракия”
при Община Пловдив.
От всичко
изложено по-горе, съдът намира, че постановеният отказ за продажба на общинско
жилище от Зам. кмет ОСУТСИ на Община Пловдив, обективиран в писмо изх. №
14П12367-4 от 10.06.2014 г., е индивидуален административен акт по смисъла на
чл. 21 от АПК дотолкова, доколкото с него се засягат права и интереси на жалбоподателя.
Това е така, тъй като за него /за жалбоподателя/ съществува правен интерес
законосъобразно да се установят наличните и всички изискуеми условия и
предпоставки, посочени в приложимите нормативни актове, с цел законосъобразно
провеждане на процедура по продажба на общинско жилище, регламентирана в Глава
шеста от Наредбата за условията и реда за установяване на жилищни нужди, за
настаняване в общински жилища и продажбата им /НУРУЖННОЖП/, а именно: разглеждане на заявлението от
комисията по чл. 12, ал. 3 от НУРУЖННОЖП, впоследствие от разпоредителната
такава по чл. 48 от Наредбата за реда за придобиване, управление и
разпореждане с общинско имущество /НРПСУРОИ/, съответно внасяне на преписката
на сесия на ОбС Пловдив, досежно неговото съгласие като принципал на
собствеността, за продажба на жилището.
“Позитивното”
решение за продажба на Общинския съвет е част от сложен фактически състав, но в
процесния случай нито в Закона за общинската собственост /ЗОС/, нито в
приложимите наредби - НУРУЖННОЖП и НРПСУРОИ на Община Пловдив, са
регламентирани хипотези за отказ, материализиран в решение на ОбС Пловдив. В този
смисъл, кметът на Община Пловдив се явява компетентният орган да направи отказ
за продажба на общинско жилище.
Процесният
отказ е постановен от Зам. кмет ОСУТСИ на Община Пловдив, който обаче със
заповед № 11ОА3000/21.11.2011 г. /л. 81/ на
основание чл. 44, ал. 1, т. 1 и ал. 2, чл. 39, ал. 4 от ЗМСМА и във връзка с
чл. 4, ал. 4 и ал. 7 и чл. 7 от Устройствения правилник на общинската
администрация на Община Пловдив, надлежно е оправомощен от Кмета на Община
Пловдив да ръководи, организира и контролира работата на общинската
администрация в областта на общинска собственост, устройство на територията,
строителство и инвестиции, както и да го представлява във връзка с правата и
задълженията му, произтичащи от съответните законови и подзаконови нормативни
актове, касаещи предходните правомощия, сиреч, да издава актове от категорията
на процесния такъв.
В този смисъл,
направените възражения от страна на ответника, че оспореното писмо не
представлява индивидуален административен акт и от страна на жалбоподателя за нищожност
на същия, съдът намира за неоснователни.
Административното производство, каза се, е започнало по
Заявление вх. № 14П12367/4/ от 02.06.2016 г., с което жалбоподателят е отправил
искане до Кмета на Община Пловдив за закупуване на общинското жилище, в което е
настанен със Заповед № ЖН-18 от 16.01.1995 г. на Началник Отдел „Жилищно
настаняване“.
Видно от текста на чл. 47, ал. 3
от ЗОС, във връзка с глава VІ от НУРУЖННОЖП и глава ІV, раздел І от НРПСУРОИ,
извършването на продажбата на жилища, частна общинска собственост на
наемателите, настанени по административен ред в тях, е сложен фактически състав,
включващ в себе си административно и гражданско правоотношения между кандидата
за покупка и съответния общински съвет.
Административното такова започва
с искане на настанения по административен ред наемател за закупуване по реда на
чл. 45, ал. 1, т. 5 от НУРУЖННОЖП, адресирано до кмета на общината. То
преминава през процедурата по чл. 47, ал. 1 от посочената наредба, според която
молбите за покупка на общинско жилище по чл. 45 и чл. 46, придружени с
мотивирано становище на комисията по чл. 12, ал. 3 от настоящата наредба, се
разглеждат от разпоредителната комисия по чл. 48 от НРПУРОИ, като се прилага
редът, предвиден за продажба на общинските недвижими имоти.
С оглед изложеното, по делото не
се констатира молбата на жалбоподателя за покупка на общинско жилище да е
придружена с мотивирано становище на комисията по чл. 12, ал. 3 от НУРУЖННОЖП,
нито пък да е разгледана от разпоредителната комисия по чл. 48 от НРПУРОИ,
което е съществено процесуално нарушение и само по себе си е самостоятелно
основание за отмяна на спорния административен акт. Няма данни и да е била
сведена до знанието на ОбС Пловдив.
В тази насока е необходимо да
бъде съобразено, че едно от изискванията за законосъобразност на
административните актове е именно спазването на административнопроизводствените
правила, установени като нормативни изисквания при тяхното издаване. Самото
административно производство е съвкупност от действия, подготвящи крайния акт.
Касае се за производствени действия, чрез които се стига до вземане на
решението от страна на органа, до оформяне на неговото волеизявление. Основното
предназначение на административното производство е да се изясни пълно,
всестранно и обективно фактическата обстановка от значение за законосъобразното
решаване на въпроса - главен предмет на производството и по този начин да се
подготви и обезпечи издаването на законосъобразен административен акт.
Казано с други думи,
административнопроизводствените правила са процесуална гаранция за
законосъобразността на административните актове и неспазването им, води до
тяхната незаконосъобразност.
В подкрепа на изложеното, следва
да се добави, че незаконосъобразното провеждане на процедурата по продажба на
общинско жилище, е попречило да се изяснят всички факти и обстоятелства от
значение за случая, а именно: налице ли са всички изискуеми условия и
предпоставки у жалбоподателя И. за закупуване на общинското жилище, в което
същият е бил настанен със Заповед № ЖН-18/16.01.1995 г.
В тази връзка следва да се има
предвид, че първоначално жалбоподателят е бил настанен със Заповед №
ЖН-132/07.10.1994 г. /л.20/,
впоследствие е била издадена Заповед № ЖН-18/16.01.1995 г. /л.21/, като и в двете заповеди като
мотиви е посочено, че настаняването се извършва на основание чл. 12, ал. 4 от
ЗНО /отм./, във връзка с чл. 5, ал. 2 от ННОЖ. Заповед № ОА-1719/12.08.1994 г.
и Протокол № 21/1994 г. Нито от мотивите на настанителните заповеди, нито от
цитираните Заповед № ОА-1719/12.08.1994 г. и Протокол № 21/1994 г. обаче става
ясно като как изобщо и на какво основание жалбоподателят е бил настанен в
жилище от фонд “Резервен”, каквото обстоятелство се твърди от ответния
административен орган. Още повече, че видно от наличните по делото
доказателства Акт № 90 за частна общинска собственост от 19.01.1998 г. /л.95/, Решение № 199, взето с Протокол №
23/12.07.2000 г. и Решение № 327, взето с Протокол № 24/05.10.2001 г. на
Общински съвет Пловдив /л. 117 и сл./,
към момента на настаняване на жалбоподателя в това жилище, същото не е било
част от фонд “Резервен”. В тази връзка е следвало да бъде проследено към
момента на настаняване на И. *** то част от кой фонд е било, при съобразяване
на действащите тогава нормативни актове – жилища за отдаване под наем, оборотни
жилища или резервни жилища. В случай, че не е било част от резервните жилища,
кога, в кой момент е станало такова, уведомен ли е жалбоподателят за
настъпилата промяна, съответно за възможността за отпочване на процедура по
пренастаняването му в друго жилище във връзка с това.
Не е изследван и въпросът със
статута на жалбоподателя към момента на подаване на искането за закупуване на
общинското жилище – е ли същият наемател на общинско жилище на основание
настанителна заповед за жилище от фонд “Настаняване под наем” или не е. Горното
е необходимо, с оглед на това, че съгласно разпоредбата на чл. 41, ал. 2 от
НУРУЖННОЖП, наемното правоотношение се прекратява със заповед на органа, издал
настанителната заповед, а по делото липсва такъв влязъл в сила административен акт.
Издадената от Кмета на Район “Тракия” Заповед № 6-Z-16-260/27.04.2016 г. каза
се, е оттеглена от издателя й и до момента няма данни друга такава заповед да е
била издавана.
Изложеното до тук налага извода, че административният орган в нарушение на чл.
35 от АПК не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая, не е изпълнил
задължението си по чл. 36 ал. 1 от АПК да събере служебно всички доказателства, относими към конкретния случай,
вследствие на което е нарушил основен принцип, залегнал в чл.
9 ал. 2 от АПК да събира всички необходими доказателства независимо дали има искане от
страните за това.
Ето защо, контролираният
индивидуален административен акт ще следва да се отмени, а преписката да се
върне за произнасяне на ответния административен орган, след изпълнение на
указанията в настоящото съдебно решение по приложение на закона.
При този изход на спора на жалбоподателя се
следват сторените по делото разноски, които общо са в размер на 310 лева -
заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение
ОТМЕНЯ изричен
отказ, обективиран в писмо изх. № 14П12367-4 от 10.06.2016 г. на Заместник кмет
ОСУТСИ на Община Пловдив.
ИЗПРАЩА преписката
на административния орган за произнасяне, съобразно дадените по-горе указания
по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати на Е.В.И.,
ЕГН **********,*** сумата в размер на 310 лв./триста и десет лева/ разноски по
производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба в 14 - дневен срок от съобщението му пред Върховния
административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /П/
Вярно с оригинала!
Секретар: ДТ
МЗ