Р E Ш Е Н И Е
град София, 18.08.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение - брачни
състави, II-ри въззивен брачен състав,
в открито съдебно заседание на
седми април,
през две хиляди двадесет и втора
година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛЯ М.ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА
МИЛЕН ЕВТИМОВ
при секретаря Мариана Ружина, като разгледа докладваното от съдия Галя М.въззивно гр. дело № 4049 по описа за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно - по реда на чл. чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
С Решение № 276230 от 15.11.2019 г., постановено
по гр. дело № 51640 по описа за 2018 г., Софийският районен съд, III ГО, 91-ви състав, е
определил, на основание чл. 128, ал. 1 от Семейния кодекс (СК), режим на лични отношения на бабата И.И.Д., ЕГН **********,
с малолетната й внучка Д.Д.С., ЕГН **********, както следва: има
право да вижда и взема детето на територията на Република България, град София,
всяка първа и трета събота от месеца за времето от 1000 часа до 1600
часа, без преспиване. Съдът е отхвърлил претенциите на страните за присъждане
на разноски, като неоснователни.
Ответникът Д.Г.С.
(въззивник в
настоящото производство) е останал недоволен от така постановеното Решение и го
е обжалвал, с въззивна жалба,
вх. № 5216770 от 27.12.2019 г. В жалбата са наведени твърдения за противоречиви
мотиви на първата инстанция, която е приела, че отношенията между бащата и
бабата са влошени и, че последната “използва процесуалните и гражданските си
права с явно недопустими искания и непроверени твърдения”, но въпреки всичко е
уважил претенцията по чл. 128, ал. 1 СК и е определил лични отношения на бабата
с малолетната Д.. Поддържа се, че постановеният режим на лични отношения не е в
интерес на детето, а за интереса съдът е задължен да следи служебно. Сочат се и
доводи, че при срещите в Детския контактен център Д. не е проявила инициатива
да общува с баба си, а напротив – всеки път била раздразнена и плачела. Изтъква
и доводи, че е установено по делото обстоятелството, че детето Д. контактува с
всички останали членове от разширеното й семейство, включително с дядо й по
майчина линия и бивш съпруг на И.Д., както и с братята на починалата й майка и
нейни вуйчовци. В жалбата се поддържа, че не е налице потребност детето да
общува с бабата, а поставянето й насила в самостоятелно общуване с нея, без
присъствие на бащата или на друг член от семейството, ще постави малолетната Д.
в състояние на дискомфорт и стрес.
Въззивникът не
претендира присъждане на разноски. Въззивникът, чрез пълномощник – адвокат С.,
поддържа жалбата в хода на въззивното производство.
Ищцата И.И.Д.
(въззиваема в
настоящото производство) е подала отговор на въззивната жалба от
28.02.2020 г. – в срок, в който е оспорила жалбата, като изцяло
неоснователна. Въззиваемата Д. е изложила съображения, че жалбата изразява личното
отношение на жалбоподателя към нея, но доводите в нея са ирелевантни към
нормата на чл. 128 СК. Изтъква и доводи, че липсва правно основание да се
отрече възможността за личен контакт на баба и внуче, още повече предвид
установеното по делото, че точно И.Д. можела да замени липсващата майчина
грижа. Въззиваемата Д. поддържа оспорването на жалбата в хода на въззивното
производство, лично, и чрез пълномощника й адвокат Б.. Заяви окончателно
становище за нейната неоснователност и относно наличие на основание за
определяне на максимално разширен режим на лични отношения с внучката й, в
представена на 28.04.2022 г. писмена защита.
Въззиваемата
претендира разноски по делото.
Софийският градски съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и
обсъди становищата и възраженията на страните, приема за установено
следното:
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК,
от страна в първоинстанционното производство, имаща правен интерес от
обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден и допустим съдебен акт.
Софийският
районен съд бил сезиран с иск по чл. 128, ал. 1 СК, предявен от И.И.Д.
– баба по майчина линия на Д.Д.С., родена на *** г. Ищцата е сочила, че майката
на Д. починала при катастрофа на 17.02.2018 г. Твърдяла е, че от момента на
раждането й до смъртта на нейната майка, Д. се отглеждала с помощта на бабата И.,
но след катастрофата бащата Д.Г.С. отвел Д. и ищцата не била виждала детето от
м. юни 2018 г. Тя нямала и информация за адреса, на който бащата и детето
живеят, нито дали малолетната Д. се отглежда в подходящи условия и грижи.
Ищцата е изложила твърдения, че при така създалото се положение нейната внучка
ще израсте със заличен спомен за нейната майка и роднините си по майчина линия.
Молила е да бъде
постановено съдебно решение, с което да бъде определен режим на контакти с
внучката й Д.Д.С., съгласно СК.
Ответникът Д.Г.С.
– баща на детето Д.Д.С., е оспорил иска. Заявил е, че не оспорва факта, че е
живял на съпружески начала с починалата дъщеря на ищцата - А.С.М., както и че е
баща на детето Д.. Сочил е обаче, че били неверни твърденията в исковата молба
на бабата И.Д., че същата от раждането на Д. до смъртта на майката на детето е
участвала активно при отглеждането на внучката си. Според ответника никога
фактически детето не било отглеждано в дома на баба си, нито тя го е водила на
почивки. Изложил е възражения за неоснователност на исковата молба, като определянето
на режим на лични отношения на И.Д. с Д. С. не било в интерес на малолетното
дете.
Видно от приетите по делото
удостоверения за раждане (не е било и спорно по делото), че ищцата И.И.Д. е баба по майчина линия на детето Д.Д.С.,
ЕГН **********, родена на *** г., от родители – майка А.С.М. и баща Д.Г.С..
Майката на детето А.С.М. е починала на 17.02.2018 г., установено от приетия по
делото препис – извлечение от акт за смърт, съставен в град Бобошево, Област - Кюстендил.
По делото не е
било спорно и, че детето Д. живее с ответника, който е нейн баща, и той полага
непосредствените грижи за неговото отглеждане и възпитание, както и че
отношенията между бабата И.Д. и ответника Д.С. са влошени.
В първоинстанционното
производство са приети Доклади на “Детски контактен център“ от 30.04.2019 г.,
от 01.07.2019 г. и от 17.09.2019 г., както и социален доклад, изготвен от Д”СП”
– ”Красно село”, като от тази доказателствена съвкупност са установени
целенасочените усилия на бабата И.Д. за контакти с нейната внучка Д., както и
първоначалното съдействие от страна на ответника за осъществяване на
супервизираните срещи в Детския контактен център, до отказа на ответника такива
да продължат да се осъществяват, като последната среща на баба и внуче е
осъществена на 10.07.2019 г. В последния изготвен Доклад, с изх. №
66/17.09.2019 г., становището на детския психолог е, че по време на срещите се
наблюдавал процес на свързване на детето с неговата баба, като отказът на
бащата да продължи да ползва социалната услуга и да се осъществяват срещите с
Детския контактен център е прекратило процеса на възстановяване на емоционалната
връзка със значим възрастен за детето.
В хода на съдебното дирене в
първата инстанция са събрани гласни доказателства, чрез разпит на св. С.К.М.,
сочена от ищцата. Същата е установила, че от години се познава с И.Д., както и
че е била близка и с нейната дъщеря, преди тя да почине. Сочила е, че до
смъртта на А., майка й активно се грижила за бебето Д., тъй като дъщеря й
нямало на кого друг да разчита. Понякога и свидетелката помагала. Св. М.нямала
лични впечатления от ответника, тъй като не го била виждала никога. Св. М.е
била заедно с И.Д., когато адвокатът на бащата се обадил, за да каже, че повече
няма да се осъществяват срещите им в Контактния център.
При тази
доказателствена съвкупност Софийският районен съд е постановил обжалваното съдебно решение, приемайки,
че доколкото не са налице достатъчно доказателства колко И.Д. е годна да общува
с детето Д. и доколко това е в негов интерес, на бабата и ищец по делото И.Д. следва
да се определи ограничен режим на лични контакти с нейната внучка, който да
бъде без преспиване два пъти месечно.
Във въззивната
инстанция
са изготвени и предоставени социални доклади от компетентната Д”СП” –
”Възраждане” от 17.02.2021 г. и от 25.03.2022 г. (относно
бабата И.Д.). Относно детето социален доклад не е изготвян, като
въззивникът Д.С. в молба от 07.04.2022 г. е направил изявления, че не е
съдействал на Д”СП” – “Красно село” за изготвяне на актуално социално проучване,
тъй като счита, че такова вече е изготвено в първоинстанционното разглеждане на
делото. Въззивникът обаче е изразил съгласие контакта на дъщеря му
Д. С. с въззиваемата и нейна баба - И.Д.
да се осъществява съобразно със заключението
на назначената в хода на въззивното производство съдебно – психологична
експертиза (СПЕ). В актуалния социален доклад на Д”СП” – “Възраждане” се съдържат
данни, че И.Д. живее в собствено жилище, което е двустайно и разполага с всички
необходими условия за отглеждане на детето, включително и с детска стая.
Становището на социалните работници е, че бабата има добър подход и може да
задоволи потребностите на детето при евентуален негов престой при нея.
В хода на
въззивното производство е изслушано заключение
на СПЕ, което не е оспорено от страните и въззивният съд го кредитира като
обективно, пълно и компетентно изготвено. СПЕ предлага подходящ режим на лични
контакти на бабата с нейната внучка. Мнението на експерта – психолог е дадено не
само след като се е запознал с материалите по делото, но и след проведено лично
психологическо изследване на въззивника, въззиваемата и малолетната Д. С.,
включително и след наблюдавана лична среща между И.Д. и Д. С. на 16.03.2022 г.
Вещото лице е обосновало необходимост от
период на медиирани срещи на баба и внуче, в защитена за детето среда в примерен период от 6 месеца, през което
време срещите да са два пъти месечно в Контактен център, с участие на психолог,
и още половин година - в присъствие на лице, определено от бащата и на което
детето има доверие. Предвид ниската и уязвима възраст на детето, дори и след
първата година на медиирани контакти, препоръките на експерта – клиничен
психолог са бабата да се отнася щадящо към неговата психика и да не показва
пред него негативизма й към бащата на детето, като негов единствен родител,
както и към партньорката му, с която детето има изградени близки отношения.
Опора на така дадената препоръка на вещото лице е установеното при изследването
действително наличие на такива чувства у бабата, които обаче са прикрити. След
изтичане на първоначалния период на адаптация на детето, според заключението на
СПЕ следва да се премине към самостоятелни срещи на бабата с малолетната Д. С.,
които да се осъществяват първоначално почасово месечно два пъти в рамките на
съботния и неделния ден от 1000 часа до 1700 часа (в рамките на около 3 месеца)
и след това - с преспиване от съботния ден в 1000 часа до 1700
часа в неделя.
По делото в двете
инстанции не са ангажирани други допустими и относими доказателства.
При разглеждането на делото във въззивната инстанция е изслушана
въззиваемата И.Д.. Въззиваемата при
изслушването й поддържа твърденията, изложени последователно в хода на процеса,
че е отглеждала активно малолетната Д. от раждането й до смъртта на нейната
майка през 2018 г., както и че последно е виждала внучката си през м. юли 2019
г.
Съобразно тази фактическа установеност и приложимия закон, по свое
убеждение, въззивният съд достигна до следните правни изводи:
Предвид така установената доказателствена
съвкупност, заявеното от въззивника в молбата му от 07.04.2022 г., заявеното от
въззиваемата Д. при изслушването й от въззивния съд, становищата в социалните
доклади в настоящата инстанция и приетото заключение на СПЕ (неоспорено), въззивният съд приема, че обжалваният
съдебен акт се явява неправилен и следва да бъде отменен. Въззивният съд, като съобрази мнението на вещото лице намира, че следва да
бъде постановен първоначален адаптационен режим, щадящ психиката на
детето и даващ възможност на въззиваемата И.Д., която от 2019 г. е била лишена
от възможността да общува с внучката й, да се опознаят и детето да няма
притеснения от баба му по майчина линия и постепенно да се възстанови
прекъснатата им емоционална връзка, причинена от влошените отношения между
бащата Д.С. и бабата И.Д. (вследствие смъртта на нейната дъщеря А.М.). Този факт е довел до негативни чувства на бабата към бащата и неговата
сегашна партньорка, както и до прехвърляне върху детето на заместващи чувства
спрямо починалата му майка. Адаптационният режим на контакти се налага и поради
обстоятелството, че заради влошените тоношения между бащата и бабата на детето
по майчина линия, а и поради особеностите на самата ситуация, която все още не
е известна на детето, Д. не знае за баба си И. като за негова биологична баба (самото дете е споделило при провеждане в психологичното изследване, че има баби
и дядовци, и като такива е назовало родителите на своя баща).
В своя смисъл този първоначален адаптационен период представлява защитни мерки, по чл. 59, ал. 8 СК.
С оглед изложеното във въззивната жалба въззивният съд намира за необходимо
да обоснове следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 128, ал. 1 СК бабата и дядото имат право да
поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да определи мерки за лични
отношения с него, ако това е в интерес на детето. Законодателят изисква, на
първо място, съдът да следи за интереса на детето и едва, ако исканите мерки за
лични контакти с прародителите са в негов интерес, да постанови такива.
Поддържането на близки отношения между прародител и внуче е традиция и социална
норма в българското общество.
Преченето или
възпрепятстването за осъществяване на личен контакт от страна на ответника е първата необходима предпоставка, за
основателността на иска по чл. 128, ал. 1 СК. В конкретния случай, от
доказателствената съвкупност по делото категорично се установи наличието на
сочената предпоставка – въззивникът Д.С. е прекратил контактите на въззиваемата
с детето Д. и до молбата му от 07.04.2022 г. се противопоставя на тях. Вещото
лице по СПЕ е установило, че бащата има негативно отношение към контактите на бабата
с детето Д.. Безспорно е по делото, че баба и внучка нямат срещи и контакти от
м. юли 2019 г., като е осъществена една такава спорадична среща за времето след
посочения период (едва на 16.03.2022 г.), във връзка с изготвяне на заключението по
допуснатата СПЕ.
Втората предпоставка за уважаване на иска по чл. 128, ал. 1 СК е осъществяването
на тези контакти да е в най - добър
интерес на детето. От подробно обсъдения доказателствен материал по делото
не могат да се извлекат данни, сочещи на категоричен извод, че контактите между
въззиваемата - ищца и нейната внучка са в противоречие с интересите на детето Д.,
нито че общуването на детето с нейната баба по майчина линия би могло да бъде
рисково за детето. Съдът отчита в тази връзка и препоръките на вещото лице по
СПЕ и уточненията, направени по реда на чл. 200 ГПК при изслушването на
експерта в съдебно заседание, че бабата следва да се въздържа от действия,
посредством които да се опитва да запознава детето с истината за неговата
починала биологична майка, тъй като това е отговорност на родителя – в случая
на бащата Д.С. (който според
вещото лице вече е психически подготвен в близко време да потърси специалисти,
които да го насочат как това да се случи по най-добрия начин). Освен това, след наблюдаваната по време на
психологичното изследване среща между бабата и детето, вещото лице - клиничен
психолог е изследвало способността на въззиваемата Д. да полага грижи за
детето, като е заключила, че И.Д. е в състояние да задоволява всичките му
потребности от гледна точка на емоционално въвличане, задоволяване на
интересите му и непосредствена грижа за него. В този смисъл е и становището на
компетентната Д“СП“ – “Възраждане“, според което въззиваемата Д. има добър
подход и може да задоволи потребностите на малолетната Д. при евентуален
престой при нея.
Допълнително
следва да се обоснове, че въззиваемата И.Д. е мотивирана да осъществява по - пълноценни
контакти със своята внучка, да се грижи за нея и взаимно да се радват. По
делото са установени нейните усилия да търси възможност за контакти с
малолетната Д., за което е искала и съдействие от компетентните служби, именно
поради невъзможността да се вижда с внучката си.
Интересът
на детето е винаги нещо конкретно, тъй като е интерес на отделна личност. Всяко дете
трябва да познава и съхранява родовите си връзки, да получава любов и подкрепа
и от членовете на разширеното му семейство. На следващо място, най - добър
интерес на детето означава, че следва да се предвиди и подходящ период от време
със съответен режим на лични контакти, с оглед възрастта на детето и
особеностите на конкретния случай, през който детето да възприеме и да се
адаптира към установената с този режим промяна в начина му на живот. След който
адаптационен период (така нар.
медиирани срещи) да се определи и
постоянен режим на лични контакти на бабата по майчина линия с внучката й Д..
Въззивният съд взема предвид предложеният от вещото лице - клиничен психолог
примерен режим, както и изявеното съгласие
на въззивника този режим да бъде съобразен от въззивната инстанция,
обективирано в молбата му от 07.04.2022 г. При това положение настоящият
съд определя следния режим на лични контакти на бабата И.Д. с нейната внучка Д.:
1. първите 12 срещи да се осъществяват в Контактен център (посочен в диспозитива на решението) - всяка първа и трета събота на месеца, за времето
от 1000 часа до 1300 часа; 2. след първите 12 срещи,
следващите 12 срещи да се осъществяват всяка първа и трета събота и неделя на
месеца - за времето от 1000 часа до 1300 часа, без
преспиване, в присъствие на трето определено от бащата лице, с което лице
детето има изградена доверителна връзка. След осъществяване на посочените общо
24 срещи (така нар. медиирани срещи),
следващите лични контакти на бабата с детето да се осъществяват самостоятелно,
като бабата има право да вижда и взема детето, както следва: 12 пъти - всяка
първа и трета събота и неделя на месеца, за времето от 1000 часа до
1700 часа, без преспиване, и след това бабата има право да вижда и
взема детето всяка първа и трета събота и неделя на месеца - за времето от 1000
часа в събота до 1700 часа в неделя, с преспиване.
С решението си съдът не
следва да задължава страните да ползват социална услуга, доколкото приема, че разпоредбата
на чл. 138а, ал. 3 СК е приложима само при
спорове между родители, респ. в отношенията “родители – деца“. Освен това,
настоящият състав на съда, с оглед защита интересите на детето, е сезирал компетентните Д“СП“ – “Възраждане“ и Д“СП“ – “Красно
село“, на които е изпратен протокол от проведеното на 11.03.2021 г. открито
съдебно заседание, съдържащ направеното искане от въззиваемата, чрез пълномощника
й, социалните служби да предприемат действия съобразно с правомощията им по
ЗЗДт. С оглед
разпоредбата на чл. 138а, ал. 3 СК съдът с решението може да определи ползване
на задължителни социални услуги от родителите, самостоятелно или заедно с
детето -
по предложение
на Д“СП“.
По настоящото дело липсва такова предложение на съответната компетентна Д“СП“.
За пълнота
следва да се посочи, че новоопределеният режим на лични контакти включва в себе
си защитна мярка за осигуряване на неговото изпълнение и е съобразен с най –
добрия интерес на детето, дефиниран с критериите от нормата на § 1, т. 5 от
Допълнителните разпоредби на ЗЗДт.
По разноските.
Претенция за присъждане на
разноски е заявена от въззиваемата, която обаче няма право на разноски.
Производството по делото е такова на спорна съдебна
администрация, приложима при спор относно режим на лични отношения,
предпоставен от невъзможност да се постигне споразумение. Съдебното решение се
постановява за защита по най - добрия начин на интересите на ненавършилото
пълнолетие дете, като ползва и двете страни. Затова всяка страна следва да
понесе разноските, които е направила, както в първоинстанционното производство,
така и във въззивното, независимо от изхода на спора.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 276230 от 15.11.2019 г., постановено по гр. дело № 51640 по описа за 2018 г. на Софийския районен
съд, III Гражданско отделение, 91-ви състав, и вместо него
ПОСТАНОВИ:
ОПРЕДЕЛЯ, на
основание чл. 128, ал. 1 СК, следния режим на лични отношения на И.И.Д., ЕГН **********, с
внучката й Д.Д.С., ЕГН **********, както
следва:
Първоначален
адаптационен режим (медиирани срещи).
1. Първите 12 срещи
да се осъществяват в Детски контактен център към сдружение “Център отворена
врата“ и асоциация “Деметра“, с адрес град София, кв.“*******“, ул*******,
телефон *******, всяка първа и трета събота на месеца, за времето от 1000
часа до 1300 часа;
2. След осъществяване
на първите 12 срещи, следващите 12 срещи да се осъществяват всяка първа и трета
събота и неделя на месеца, за времето от 1000 часа до 1300
часа, в присъствие на трето определено лице от бащата Д.Г.С., ЕГН **********, с
което лице детето Д. има изградена доверителна връзка;
Самостоятелни лични контакти.
1. След
осъществяване на постановените общо 24 медиирани срещи (по
предходните т. 1 и т. 2 от решението), И.И.Д. има
право да вижда и взема детето Д.Д.С. всяка първа и трета събота и неделя на
месеца, за времето от 1000 часа до 1700 часа, без преспиване – 12 пъти;
2. След това И.И.Д. има право да вижда и взема
детето Д.Д.С. всяка първа и трета събота и неделя на месеца, за времето от 1000
часа в събота до 1700 часа в неделя, с преспиване.
ОСТАВЯ без уважение искането на въззиваемата И.И.Д.
за присъждане на разноски по делото, като неоснователно.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано, с
касационна жалба пред Върховния касационен съд, в едномесечен срок от
връчването му на страните, при условията на чл. 280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.