Р Е Ш Е Н И Е
№…………
Гр. Варна, …………………03.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Варна, III тричленен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и
трети март две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Янка
ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Даниела
НЕДЕВА
Ивелин БОРИСОВ
при
участието на секретаря Теодора Чавдарова
и прокурора Александър А,
като
разгледа докладваното от съдия Ганчева КНАХД
№ 187/2023г.
по описа на съда,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр.
чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна, депозирана чрез процесуален представител, срещу решение № 1716/
16.12.2022 г. на Районен съд – Варна, постановено по н.а.х.д. № 4689/2022 г. по
описа на същия съд, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 22-0819-004649 от 12.10.2022 г., с което за извършено нарушение на чл. 174,
ал. 3 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 174, ал.3, предл. ІІ-ро от същия закон
на Г.Л.А. /гражданин на Република Франция/ е наложена глоба в размер на 2000
/две хиляди/ лева и е лишен от право да управлява МПС за 24 месеца.
С жалбата се поддържа, че решението на Районен съд – Варна е постановено в
нарушение на закона – отменително основание по чл.348, ал.1, т.1 от Наказателно-процесуалния
кодекс /НПК/. Оспорва се основният извод на въззивния съд за опорочаване на
административнонаказателното производството поради факта, че в неговия начален
стадий (съставяне на АУАН) не е назначен преводач на невладеещия български език
нарушител, което е довело до ограничаване правото му на защита, съответно –
налице е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е
основание за отмяна на НП като незаконосъобразно. Изложени са съображения, че в конкретния
случай административнонаказващият орган е приложил разпоредбата на чл. 53, ал.2
от ЗАНН след като преценил, че допуснатото нарушение не е съществено –
обстоятелство, което не е обсъдено от съда в мотивите на въззивното решение.
Твърди се, че за характера на производството и причините за извършване на
проверката санкционираното лице, дори и без да разбира български език, е
разбрало от конклудентните действия на полицейските служители с оглед на това,
че и във Франция, чийто гражданин е нарушителят, подобни нарушения се санкционират.
В заключение до съда е отправено искане за отмяна на решението на Районен съд –
Варна и потвърждаване на издаденото наказателно постановление
Ответникът по касация – Г.Л.А., чрез процесуалния си представител адв. Б.
оспорва жалбата. Поддържа, че правилно ВРС е преценил, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Не е спазено изискването на чл. 21, ал.2 от НПК, а
неизпълнението му императивно се приравнява на съществено процесуално
нарушение, тъй като води до ограничаване правото на защита на нарушителя по
повдигнатото му обвинение. В с.з. процесуалния представител поддържа жалбата,
прави искане за присъждане на сторените по делото разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за
неоснователност на касационната жалба.
Административен съд - Варна намира, че касационната жалба е процесуално
допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, която
има правен интерес от обжалване на въззивното решение. Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Предмет на обжалване във въззивното производство е било Наказателно
постановление № 22-0819-004649 от 12.10.2022 г., издадено от Началник група в
Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна, с което на Г.Л.А., гражданин на
Република Франция, за извършено нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и на
основание чл. 174, ал.3, предл. ІІ-ро от същия закон е наложена глоба в размер
на 2000 /две хиляди/ лева и е лишен от право да управлява МПС за 24 месеца.
След анализ на събраните по делото доказателства въззивният съд приел за
установено от фактическа страна, че административнонаказателната отговорност на
френския гражданин Г. Л. А. е ангажирана за това, че на 06.08.2022 г. в 05:45
часа в гр. Варна на бул. „Княз Борис I“, в района на ресторант „Долче Амаро“,
същият управлява собствения си мотоциклет *****, с рег.№ *****, като при
полицейската проверка отказва да му бъде извършена проверка за употреба на
наркотични вещества или техни аналози с техническо средство Дрегер Drug Test
5000 с фабричен номер ARAM 0004. След отказа за тестване с техническо средство
на лицето е издаден талон за медицинско изследване № 133061 от 06.08.22 година. Актосъставителят възприел горното като състав
на административно нарушение, което квалифицирал като такова по чл.174 ал. 3
пр.2 от ЗДвП. В АУАН, въз основа на който е издадено оспореното НП, е
отбелязано, че нарушителят се е запознал със съдържанието на акта, няма възражения
срещу него, но не го е подписал, като този отказ е удостоверен с подписа на
един свидетел.
Въз основа на установените факти съдът приел от правна страна, че АУАН и НП
са съставени и издадени от компетентни лица, в условията на изрична делегация
на правомощия, за което по делото са представени доказателства. Независимо от
това, съдът констатирал, че в хода на проведеното административнонаказателно
производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е
довело до ограничаване правото на защита на санкционираното лице. Според съда,
неговото право на защита започва с първото процесуално действие, т.е. със
съставянето на акт за установяване на административно нарушение по аргумент от
чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. Прието е, че това е моментът, от който за лицето,
посочено за нарушител, възниква правото на защита. Като приел, че ответникът
Г.Л. А. не владее български език, на който по закон се води
административнонаказателното производство, както и това, че в
административнонаказателната преписка липсват каквито и да било доказателства,
че на същия е осигурен преводач, съдът е
стигнал до заключение, че правото му на защита е нарушено. В мотивите си съдът
е коментирал и приложението на Директива
2010/64/ЕС на Европейския
парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 г. като е съобразил т. 16 от
нейния преамбюл, съгласно която когато в държави-членки орган, различен от съд,
с компетентност по наказателно-правни въпроси е компетентен да налага санкции
за относително леки нарушения (например, в случаите на пътнотранспортни
нарушения, извършвани в широк мащаб, установявани след пътнотранспортна
проверка), не може да се изисква от този орган да гарантира всички права
съгласно директивата. В мотивите си съдът е посочил, че, независимо от този
текст, от внимателният прочит на т. 32 и т. 33 от преамбюла на Директива
2010/64/ЕС следва извод, че дори и в такива хипотези компетентните органи не
могат да разширяват правомощията си, а правото на защита на лицата следва да
бъде съобразено с правата на гражданите, гарантирани с Хартата за правата на
човека и ЕКПЧ, както и да се съобразяват с практиката на Европейския съд по
правата на човека и на СЕС, тоест следва да се ръководят от разпоредбите на
международното право, които предвиждат по-високо ниво на защита на гражданите.
Мотивиран така, съдът е отменил оспореното НП.
Решението на ВРС е незаконосъобразно, постановено при
неизяснена фактическа обстановка.
Безспорно е, че нарушителят е френски гражданин и не
разбира български език. Правото на безплатен превод на разбираем за обвиняемия
език в наказателното производство е регламентирано в чл. 6, § 3, б.
"е" на ЕКПЧ. Това право на национално ниво е защитено с нормата на
чл. 21, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/ чрез принципното
правило, че лицата, които не владеят български език, могат да се ползват от
родния си или от друг език, и чрез нормата на чл. 55, ал. 3 от НПК, съгласно
която обвиняемият има право да му се предостави писмен превод на
постановлението за привличане на обвиняем, на определенията на съда за вземане
на мярка за неотклонение, на обвинителния акт, на постановената присъда, на
решението на въззивната инстанция и на решението на касационната инстанция.
Настоящото производство не представлява същинско наказателно производство, т.
е. няма за предмет извършване на престъпление, а в ЗАНН, който регламентира
производството по установяване и санкциониране на административните нарушения,
каквото е процесното санкционирано с оспореното пред ВРС НП, не се предвижда
задължително участие на преводач във фазата на установяване на нарушението.
Субсидиарното прилагане на нормите на НПК по тези въпроси не може да стане на
основание чл. 84 от ЗАНН, тъй като неговите разпоредби са приложими за
производството по обжалване на наказателните постановления пред съда. В тази
връзка неприложима е и нормата на чл. 55, ал. 3 от НПК с която в българското
законодателство е транспонирана директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и
на Съвета от 20 октомври 2010 г., относно правото на устен и писмен превод в
наказателното производство. Директивата не се прилага в случаите, когато
законодателството на държава-членка предвижда налагането на санкция за леки
нарушения от страна на орган, различен от съд с компетентност по наказателно-правни
въпроси, и когато налагането на такава санкция може да бъде обжалвано пред съд.
Няма спор, че при установяване на нарушението и съставянето на акта, както
българските граждани, така и чуждите граждани, които не владеят български език,
имат правото да разберат за какво нарушение са обвинени. Именно с това право на
невладеещото български език лице, следва да се обвърже преценката за наличие на
нарушение, свързано с назначаване на преводач. В случая преценката, дали
липсата на преводач при предявяване на АУАН и при връчване на наказателното
постановление представлява съществено процесуално нарушение обаче, не следва да
се прави формално и да се основава единствено на факта на липсата на преводач,
което автоматично да обосновава засягане правото на защита на наказаното лице.
Засягането на правото на защита следва да се разглежда през призмата на
фундаменталния принцип за върховенството на закона, отразен в чл. 6 от ЕКПЧ и
предвид чл. 47 и чл. 48, § 2 от Хартата на основните права на ЕС, доколкото
последната се явява приложима предвид упражняването на правото на свободно
движение на словенския гражданин. Изхождайки от конкретиката на визираните в
наказателното постановление нарушения, поведението на властите, поведението на
жалбоподателя, сложността на случая, интересите на наказания, засегнати от
наложените наказания, развитието на процедурата в цялост, следва да се направи
извод постигнат ли е справедлив баланс между обществения интерес и
индивидуалния интерес и права на личността. Вярно е, че и ЕСПЧ и Съда на ЕС
приравняват в повечето случаи наказателните постановления за административни
нарушения на "наказателно обвинение" по смисъла на ЕКПЧ, но е вярно и
че правят разграничение с оглед спецификите на всеки казус (Решение на ЕСПЧ по
делото ****** v. Bulgaria mf 16137/04). Следва да се има предвид и че правото
на лицето да бъде информирано за обвинението срещу него на разбираем за него
език е с акцесорен характер - част е от правото му на справедлив процес и на
зачитане на правото му на защита, а последното намира проявление и в рамките на
съдебния процес пред съда. Освен това, следва да се съобрази и факта, че в две
директиви, а именно Директива 2010/64/ЕС на ЕП и на Съвета от 20.10.2010 г.
относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство и
Директива 2012/12/ЕС относно правото на информация в наказателното
производство, изрично е предвидено, че при налагане на санкции за леки
нарушения, например пътнотранспортни нарушения, установени след
пътнотранспортна проверка, изискването за преводач и за осигуряване на
информация важи единствено за производството по обжалване пред съд. т. е.
преценката за нарушено право на защита в случая следва да се направи след
задълбочен анализ на всички горепосочени компоненти на правото на справедлив
съдебен процес.
По силата на служебното начало, въззивната инстанция е
била длъжна да събере доказателства за това Г. управлявал ли е мотоциклет на
посочената в НП дата, спрян ли е за проверка, как е протекла проверката. В
конкретния случай, по делото не са събрани относимите доказателства за
извършване преценка дали А. е разбрал в какво се изразява нарушението, за което
му е съставен акта, разбрал ли е дадената му възможност за извършване на
медицинско и химическо изследване за установяване наличие на наркотични
вещества или техните аналози. От разпита на свид. М. се установява, че същия е
пристигнал на място, за оказване на съдействие на служители от ІІ РУ, като
свидетеля не е спрял А. за проверка, а това е сторено от друго лице. По делото
не са разпитани И.Б.и С. К. Разпита на тези полицейски служители би допринесъл
за изясняване на фактическата обстановка по делото, за преценка
съставомерността на вмененото на наказаното лице нарушение, както и за това
дали А. е разбрал в какво се изразява нарушението.
Предвид гореизложеното, решението следва да бъде отменено
и делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав, при спазване
на дадените в съдебния акт указания.
Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предл.
второ вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 и чл. 224 АПК вр. чл. 63, ал. 1 изр. второ ЗАНН,
трети тричленен състав на Варненският административен съд
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ Решение № 1716/16.12.2022 г., постановено по н.а.х.д. № 4689/2022 г. по описа на ВРС, с което е
отменено Наказателно постановление № 22-0819-004649 от 12.10.2022 г., с което
за извършено нарушение на чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата на
основание чл. 174, ал.3, предл. ІІ-ро от същия закон на Г.Л.А. /френски
гражданин/ е наложена глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева и е лишен от
право да управлява МПС за 24 месеца.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: