Присъда по дело №1134/2024 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: 162
Дата: 1 ноември 2024 г. (в сила от 19 ноември 2024 г.)
Съдия: Христина Янева Костадинова - Чолакова
Дело: 20242230201134
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 16 септември 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 162
гр. Сливен, 01.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Христина Ян. Костадинова -

Чолакова
СъдебниДимитър Н. Димитров

заседатели:Ченгиз В. Йорданов
при участието на секретаря Росица Н. С.
и прокурора Е. Хр. П.
като разгледа докладваното от Христина Ян. Костадинова - Чолакова
Наказателно дело от общ характер № 20242230201134 по описа за 2024
година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимата Д. Г. В. - роден на ........г., в гр. Сливен,
постоянен адрес: гр. Сливен, ул. С.С. №....., живуща в гр. Сливен, ул. Д. №....,
циганка, българска гражданка, с основно образование, неомъжена, не работи,
неосъждана, ЕГН **********, за ВИНОВНА в това, че в периода от
26.03.2024г. до 03.04.2024г. в гр. Сливен, в условията на продължавано
престъпление, отнела чужди движими вещи, както следва: На 26.03.2024г. в
гр. Сливен, от храм „Св. Димитър“ отнела чужди движими вещи – един брой
мъжко портмоне с копче, черно на цвят, от изкуствена кожа на стойност 4 лева
и парична сума в размер на 80 лева, на обща стойност 84 лева, от владението и
собственост на Й. Г. Д. от гр. Сливен, без нейно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои и на 03.04.2024г. в гр. Сливен от храм „Св.
Богородица“ отнела чужди движими вещи - един брой дамско портмоне с два
ципа, черно на цвят, от изкуствена кожа на стойност 3 лева и парична сума в
1
размер на 280 лева, на обща стойност 283 лева, от владението и собственост
на Ф. А. М. от гр. Сливен, без нейно съгласие с намерение противозаконно да
ги присвои, като всички отнети вещи са на обща стойност 367 лева (триста
шестдесет и седем лева), поради което и на основание чл. 194, ал. 1, вр. с чл.
26, ал. 1, вр. с чл. 58А, ал. 4 във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК й
НАЛАГА наказание „ПРОБАЦИЯ”, изразяваща се в следните пробационни
мерки:
- „Задължителна регистрация по настоящ адрес”, а именно: гр. Сливен,
ул. Д. №...., за срок от ШЕСТ месеца като подсъдимата следва да се явява и
подписва пред пробационен служител или определено от него длъжностно
лице ДВА пъти седмично;
- „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от
ШЕСТ месеца.
ОСЪЖДА подсъдимата Д. Г. В. да заплати направените на досъдебното
производство разноски в размер на 69,98 лева ( шестдесет и девет лева и
деветдесет и осем стотинки) в полза на бюджета на държавата по сметка на
ОДМВР – Сливен.
Присъдата подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от
днес пред ОС-Сливен.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

М О Т И В И
към Присъда № 162 от 01.11.2024 г. по НОХД № 1134/2024 год. на РС-С.
гр. С., 05.11.2024г.

РП - С. е внесла обвинителен акт против подсъдимата Д. Г. В. за
извършено престъпление по чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Производството се движи по реда на глава 27 от НПК.
Съдът, след като изслуша становището на подсъдимата и нейния
защитник, и след като установи, че самопризнанията на подсъдимата се
подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство доказателства,
премина към процедура по чл. 371, т. 2 от НПК.
В съдебно заседание представителят на РП-С. поддържа обвинението,
така както е предявено. Пледира на основание чл. 58а, ал. 4, вр. чл. 55, ал. 1, т.
2, б. „б“ от НК да й бъде наложено наказание „Пробация“ с двете
задължителни пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ
адрес – гр. С., ул. Др. №...., с подписване два пъти седмично за срок от 6
месеца и за същия срок задължителни периодични срещи с пробационен
служител.
В съдебно заседание подсъдимата редовно призована се явява лично,
признава се за виновна и дава съгласие делото да се разгледа по реда на глава
27 от НПК, в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, а именно: признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се
съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Моли да й бъде
наложено наказание „Пробация“.
Служебният защитник на подсъдимата не оспорва фактическата
обстановка по обвинителния акт и правната квалификация, изразява съгласие
делото да се гледа по реда на глава 27 от НПК. Пледира на подсъдимата да
бъде наложено наказание „Пробация“ с двете задължителни пробационни
мерки.
Пострадалата Й. Г. Д., редовно призована, се явява лично като заявява,
че не желае да бъде конституирана в качеството на граждански ищец.
Пострадалата Ф. А. М., редовно призована, не се явява и не изразява
становище.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното от фактическа страна:
Подсъдимата Д. В. е родена на .......г. в гр. С., с основно образование,
неомъжена, не работи, неосъждана. Същата изпитвала затруднение в
осигуряване на битовите си нужди и прехрана, което я мотивирало да извърши
противозаконно посегателство върху чуждо имущество.
На 26.03.2024г. подсъдимата решила да извърши кражба от храм „Св.
Димитър“ в гр. С.. Тя влязла в храма, от дясна страна на входната врата, в
1
залата за отслужване на ритуали, забелязала оставена дамска чанта - тип
раница. Чантата била собственост на св. Й. Д. - църковен настоятел. Известно
време преди това св. Д. оставила чантата си на пейка и отишла по-напред до
олтара, където пеела по време на църковната служба. Подсъдимата В. отишла
до мястото където била чантата и успяла да измъкне намиращото се вътре
черно мъжко портмоне с копче, от изкуствена кожа. В портмонето имало
парична сума в размер 80 лв. След това подсъдимата напуснала храма,
изхвърлила портмонето, а взетите пари изхарчила.
На 03.04.2024г. в гр. С. подсъдимата В. извършила отново кражба, но този
път от храм „Св. Богородица“ в гр. С.. В храма на доброволни начала работела
св. Ф. А. М.. Тя държала личните си вещи в самата църковна зала. На
посочената дата св. М. била на работа. Тъй като в храма имало много лица,
които бързала да обслужи, тя оставила чантата си за кратко време на скамейка.
Докато изпълнявала храмовите си задължения, в църквата влязла и
подсъдимата, която забелязала оставената чанта. Приближила скамейката и
отворила ципа на външен джоб на чантата на св. М. като взела отвътре 1 бр.
дамско портмоне с два ципа, черно на цвят. В портмонето имало сума в размер
на 280 лева. След това подсъдимата напуснала храма. В последствие
похарчила взетата сума, а портмонето не запазила. След два дни подсъдимата
видяла св. М. и я познала по снимката от личната й карта, която се намирала в
откраднатото портмоне. Решила да покаже на пострадалата къде е изхвърлила
други вещи без стойност (документи, бележки, картички). Пострадалата се
усъмнила в поведението на подсъдимата В., уведомила органите на реда и
след проведените ОИМ самоличността на подсъдимата била установена.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз
основа на самопризнанието на подсъдимата и събраните в хода на
досъдебното производство писмени и и гласни доказателства, взети в тяхната
съвкупности и поотделно.
Съдът кредитира събраните в хода на досъдебното производство
писмени доказателства, предявени на страните по съответния процесуален ред
и неоспорени от тях. Кредитира показанията на свидетелите, разпитани в хода
на досъдебното производство, а именно: св. Д. - л. 41, св. М. - л. 44, св.
Кацаров - л. 48.
Даде вяра на обясненията на подсъдимата, дадени в хода на досъдебното
производство, като на основание чл. 372, ал. 4 от НПК ги приобщи към
доказателствата по делото, тъй като подсъдимата призна вината си и изрази
съгласие да не се събират доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съдът кредитира заключението на вещото лице по назначената и
изготвена в хода на досъдебното производство съдебно-оценителна
експертиза, тъй като не беше оспорено от страните, а съдът няма основание да
се съмнява в компетентността и безпристрастността на експерта.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът
2
направи следните правни изводи:
Безспорно се установява, че подсъдимата В. с деянията си е осъществила
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 194, ал. 1,
вр. чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като в периода от 26.03.2024г. до 03.04.2024г. в гр.
С., в условията на продължавано престъпление, отнела чужди движими вещи,
както следва: на 26.03.2024г. в гр. С., от храм „Св. Димитър“ отнела чужди
движими вещи - един брой мъжко портмоне с копче, черно на цвят, от
изкуствена кожа на стойност 4 лв. и парична сума в размер на 80 лв., на обща
стойност 84 лв., от владението и собственост на Й. Г. Д. от гр. С., без нейно
съгласие е намерение противозаконно да ги присвои и на 03.04.2024г. в гр. С.,
от храм „Св. Богородица" отнела чужди движими вещи - един брой дамско
портмоне с два ципа, черно на цвят, от изкуствена кожа на стойност 3 лв. и
парична сума в размер на 280 лв., на обща стойност 283 лв., от владението и
собственост на Ф. А. М. от гр. С., без нейно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои, като всички отнети вещи са на обща стойност
367 лв.
Престъплението, извършено от подсъдимата В. представлява
продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК, т.к. двете му
деяния осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление,
извършени са през непродължителен период от време, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, при което всяко последващо се явява
от обективна и субективна страна продължение на предшестващото.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината-пряк
умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК- съзнавала е общественоопасния му
характер, предвиждала е неговите общественоопасните последици и е искала
настъпването на съставомерните общественоопасни последици. Имала е
психическата годност да се въздържи от извършване на противоправните си
прояви, но не го е сторила.
Деянието е довършено, вещите, предмет на престъплението са били във
владение на подсъдимата, която се е разпоредила с тях. Имуществените вреди
не са възстановени на пострадалите.
При индивидуализацията на наказанието съдът отчете като смекчаващо
отговорността обстоятелство оказаното съдействие на досъдебното
производство, чистото й съдебно минало. Направеното от подсъдимата
самопризнание не може да бъде отчетено от съда като смекчаващо
отговорността обстоятелство, защото това би означавало тя да бъде
„облагодетелствана“ два пъти за това-веднъж при определяне на наказанието
и втори път при приложението на чл. 58а, ал. 4 от НК. Съдът не отчете
отегчаващи отговорността обстоятелства.
При определяне вида и размера на наказанието, съдът се съобрази с
всички индивидуализиращи вината на подсъдимата обстоятелства,
обществената опасност на деянието и дееца, причинения престъпен резултат и
целите на генералната и специалната превенция.
3
Предвид императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК, съдът
определи наказание на подсъдимата В. при условията на чл. 58а, ал. 4 във вр. с
чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК, като за извършено от нея престъпление по чл.
194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и наложи наказание „пробация”, изразяваща
се в следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ
адрес”, а именно: гр. С., ул. Др. №...., за срок от шест месеца като подсъдимата
следва да се явява и подписва пред пробационен служител или определено от
него длъжностно лице два пъти седмично и „Задължителни периодични
срещи с пробационен служител” за срок от шест месеца.
Така наложеното наказание, съдът счита за максимално справедливо,
отговарящо в пълна степен на обществената опасност на деянието като чрез
него ще бъдат постигнати целите и задачите на наказанието, визирани в чл. 36
от НК.
Съгласно правилата на процеса, подсъдимата бе осъдена да заплати
направените на досъдебното производство разноски в размер на 69,98 лева в
полза на ОД на МВР - С..
Ръководен от изложеното съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:









4
Съобщи за изтекли лични данни