РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 517
10.03.2021 г.
гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Пловдив,
петнадесети състав, в публично заседание на четвърти март, две хиляди двадесет
и първа година в състав:
Административен
съдия: Любомира Несторова
При секретаря М.Г. като разгледа докладваното
АД № 273 по описа за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145, ал. 1 от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 186 ал.4 от Закона за
данък върху добавената стойност /ЗДДС/.
Образувано е по жалба на „ЛИЛИ 2002“ ООД, с
ЕИК *********, с посочен адрес: ***, представлявано от Н.Г.И., депозирана чрез
адвокат Т., против Заповед за налагане на принудителна административна мярка
/ПАМ/ №ФК-775-0077183 от 09.12.2020г., издадена от Ж.М.– началник отдел
„Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, потвърдена с Решение № ГДФК-6 от 05.01.2021г.
на Директор на Дирекция "Оперативни дейности" в ГДФК в ЦУ на НАП.
Жалбоподателят твърди, че оспорената Заповед
за налагане на принудителна административна мярка №ФК-775-0077183 от
09.12.2020г., издадена от Ж.М.– началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в
ЦУ на НАП, е необоснована, незаконосъобразна, постановена при съществено
нарушение на административнопроизводствените правила.
Претендира се отмяната на оспорената заповед.
Представят се подробни писмени бележки като се претендират и разноските по
делото.
Ответникът – Началник отдел "Оперативни
дейности" Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител,
поддържа, че следва да се потвърди заповедта като правилна и законосъобразна. В
съдебно заседание излага подробни съображения.
Претендира юрисконсултско възнаграждение
съгласно Наредбата за правната помощ.
Административен съд Пловдив намира, че жалбата
е подадена от лице с правен интерес, адресат на оспорената заповед, потвърдена
с Решение на Директора на Дирекция "Оперативни дейности" в ГДФК в ЦУ
на НАП, чиито права са неблагоприятно засегнати от тази заповед и в 14-дневния
преклузивен срок, видно от печата върху жалбата с дата 29.01.2021г.
/л. 3 по делото/.
Жалбата е против заповед за налагане на
принудителна административна мярка –"запечатване на обект", която
съгласно изричната разпоредба на чл. 186, ал. 4 ЗЗДС подлежи на обжалване по
реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Така изложеното налага извод, че жалбата е
ДОПУСТИМА, а разгледана по същество тя е НЕОСНОВАТЕЛНА поради следните
съображения:
От представената административна преписка се
установи, че на 03.12.2020г., в 13:05 часа, е извършена проверка на търговски
обект по смисъла на § 1 т. 41 от ДР на ЗДДС - бензиностанция и газстанция № 1,
находящи се в ***, стопанисван от „ЛИЛИ - 2002" ООД, с ЕИК
*********. В хода на проверката е констатирано, че дружеството, в
качеството му на задължено лице по чл. 3 от Наредба № Н -18/13.12.2006г, на МФ
за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към
лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, не регистрира и
отчита всяка извършена продажба от търговския обект, чрез издаване на фискални
касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство.
Установено е, че
при извършена контролна покупка на 1 л. антифриз на стойност 6,00 лв., платени
в брой, от М.Н.Д. - проверяващ, на А.Т.М /обслужващ касата в обекта/, преди
легитимацията, не е издаден фискален касов бон от въведеното в експлоатация и
работещо в обекта фискално устройство модел ОЙЛ СИС 2-0-Д-КL. Фпр. FР-800 с ИН на ФУ 0S005261 и ИН на ФП 58005261, нито касова бележка от
кочан с ръчни касови бележки, отговаряща на изискванията на разпоредбите на
Наредба Н-18/ 13.12.2006г. на МФ.
Установено е, че последният
издаден фискален бон от описаното ФУ е с № 0091442/03.12.2020г. -12:52ч. За
извършената покупка е следвало да бъде издаден фискален бон с №
0091443/03.12.2020г. - 13:06ч. С този номер е изведен дневен отчет „X" от
проверяващите. Констатирано е, че не са отразявани приходи.
Съставен е протокол
за извършена проверка сер. АА № 0077183 от 03.12.2020г. на основание чл. 110,
ал. 4, вр. чл. 50, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/,
съставен от М.Н.Д., на длъжност инспектор по приходите в дирекция
"Оперативни дейности" - Пловдив, Главна дирекция „Фискален
контрол" при Централно управление на НАП.
Прието е, че „ЛИЛИ
- 2002" ООД не е спазило редът за издаване на съответни документи за
продажба, издадени по установения ред за продажба- чл. 3, ал. 1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, което се явява
основание по смисъла на чл. 186, ал.1, т. 1, б. „а" от ЗДДС за прилагане
на принудителна административна мярка.
В административната
преписка, представена по настоящото дело е наличен и опис на паричните средства
в касата към момента на започване на проверката /л. 31/; декларации /л. 32./,справка
актуално състояние на всички действащи трудови договори, фискални бонове;
дневен отчет.
За установеното
нарушение е издадена процесната заповед за налагане на ПАМ - запечатване на
търговски обект - бензиностанция и газстанция №1, находящ се в ***, стопанисван
от „ЛИЛИ - 2002" и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл. 186, ал. 1 от ЗДДС и
чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.
Заповедта е
обжалвана пред Директор на Дирекция "Оперативни дейности" в ГДФК в ЦУ
на НАП, който с Решение № ГДФК - 6 от 05.01.2021 г. я потвърждава.
В заповедта са
изложени съображения относно продължителността на срока на действие на мярката,
като е посочено, че при конкретното му определяне от административния орган са
взети предвид тежестта на извършеното нарушение и последиците от същото,
местоположението на търговския обект, находящ се в ***, големината на обекта -
с площ около 1600 кв. м., с множество потенциални клиенти и с възможност за
реализиране на значителни обороти с оглед характера на дейността — търговия със
стоки с висок стопански интерес - горива антифриз, работното време на обекта -
без прекъсване, всеки ден, като се почива по график.
Съобразени са и
други индикации, които сочат за извършвани нарушения. Допуснатото от дружеството предходно
нарушение на данъчното законодателство: съставен на дружеството АУАН № Р410739/25.09.2018г., респективно
издадено Наказателно постановление №366748-Р410739/23.10.2018г. /влязло в сила на
06.11.2018г./ за нарушение на чл. 31, ал. 2 от ПР към Наредба за изменение и
допълнение на Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.16а, ал.2 от
Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ във вр. с чл. 118, ал.4, т.5 от ЗДДС.
Установена в хода на проверката отрицателна касова разлика между наличните
парични средства в касата, съгласно приложен опис, и тези, маркирани във ФУ в
размер на 407, 92 лв., която съгласно дадените обяснения в Описа на паричните
средства към ПИП сер. АА № 0077183/03.12.2020г., се дължи на извършени
зареждания на автомобили, които не са заплатени.
В мотивите органът
е определил и целите, които се иска да бъдат постигнати с налагането, а именно
да се осигури защитата на обществения интерес, като се предотврати възможността
за извършване на нови нарушения. Посочено е, че целта на наложената ПАМ е да
гарантира, че всички лица ще спазват законовите изисквания и ще се осигурят
бюджетните приходи както и и надлежното и законово деклариране на движението на
стоки и на всички реализирани обороти. Формиран е извод, че ако не бъде
приложена ПАМ, съществува възможност от извършване на ново нарушение, от което
за фиска ще настъпят значителни и труднопоправими вреди.
В мотивите на заповедта е отразено още, че при
определяне на срока на ПАМ е съобразен принципът за съразмерност, както и че
срокът на наложената ПАМ е съобразен с целената превенция за преустановяване на
незаконосъобразните практики в обекта, както и необходимото време за създаване
на нормална организация за отчитане на дейността на търговеца. Целта му е
промяна в начина на извършване на дейността в конкретния обект, като прекият
резултат е правилно отразяване на оборота, спазване отчетността и предаване на
изискуемите данни към НАП, а индиректният недопускане на вреда за фиска.
При така установените факти съдът намира, че
оспорената заповед е законосъобразна и не са налице основания за нейната
отмяна.
Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, законосъобразността на оспорения административен акт следва да бъде
преценена на всички основания по чл. 146 от АПК.
Процесната заповед е издадена от компетентен
орган с оглед нормата на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС и правомощията предоставени му
със Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020г. на изпълнителния директор на Националната
агенция по приходите и Заповед № ЗЦУ-1157 от 27.08.2020г. на изпълнителния
директор на Националната агенция по приходите.
При издаването на обжалваната заповед от
административния орган не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа задължителните
реквизити - наименование на органа, който я издава, наименование на акта,
адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата,
начина и срока на изпълнение на ПАМ, срока и реда за обжалване и подпис на
физическото лице, персонализиращо административния орган.
Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС принудителната
административна мярката се налага с мотивирана заповед от орган по приходите
или от оправомощено от него длъжностно лице. От тази правна норма следва
изводът, че заповедта издадена по този ред, в качеството й на индивидуален
административен акт, следва да отговаря на всички законови изисквания по чл. 59
от АПК. Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, административният акт следва да
съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване, каквито са
изложени в заповедта.
Оспорената заповед съдържа както фактическите
основания, изложени и в Протокола за извършена проверка, така и правните
основания с посочване и описание на нарушението-дружеството не е спазило реда и
начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения
ред за продажба, като е нарушен състава на чл. 3, ал.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006 г. вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Оспорената заповед съдържа
мотиви както относно необходимостта от налагане на принудителната
административна мярка, така и относно срока на продължителност на същата. При
определяне на срока не се констатира нарушаване на принципа за съразмерност,
установен с чл. 6, ал. 2 АПК. При проверката е установено нарушение на
данъчното законодателство, за контролната покупка не е издаден фискален бон от
въведеното в експлоатация фискално устройство, не е издадена ръчна касова
бележка от кочан.
Съдът намира, че административният орган е
изпълнил задължението си и е изложил съображения за конкретния срок, за който
се налага запечатването на обекта, и обстоятелствата, които са го мотивирали да
определи този срок – тежестта на извършеното нарушение и последиците от него,
като при тази преценка е съобразил и големината на търговския обект, неговото
местонахождение, характера на дейността-търговия със стоки с висок стопански
интерес-горива, антифриз, работно време без прекъсване всеки ден, възможност за
реализиране на големи обороти.
Посочено е също изрично, че извършеното
нарушение засяга утвърдения ред на данъчна дисциплина, която трябва да осигури
пълна отчетност на извършваните продажби чрез тяхната регистрация и
последващата възможност за проследяване на реализираните обороти. Срокът на
наложената принудителна административна мярка е съобразен с целената превенция
за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта и необходимото
време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността от
търговеца – правилно отразяване на оборота, спазване на отчетността на относимите
към ФУ документи и предаване на изискуемите данни в НАП, недопускане на вреда
за фиска. Т. е., в оспорената заповед са изложени достатъчно подробни и ясни
мотиви относно определения срок от 14 дни за налагане на принудителната
административна мярка. Срокът на принудителната административна мярка се
определя по целесъобразност от органа, като в настоящия случай преценката по
целесъобразност е упражнена в рамките на закона. Ето защо доводите, развити в
жалбата се явяват неоснователни.
Съдът намира, че оспорената заповед е издадена
и при правилно приложение на материалния закон.
При проследяване на приложимата нормативна уредба
съдът съобразява следното:
Нормата на чл. 118, ал.4, т.4 от ЗДДС
определя, че министърът на финансите издава наредба, с която се определят:
издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки
от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и
задължителните реквизити, които трябва да съдържат.
Редът и начинът за издаване на документ за
продажба/или доставка на услуги са установени в Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.
Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б.
"а" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за
срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се
прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен
документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.
Съгласно чл. 118, ал.1 от ЗДДС всяко
регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и
отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване
на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг
данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и
да ги съхранява до напускането на обекта.
При така дадената
правна регламентация и с оглед събраните по делото доказателства безспорно се
установява описаното административно нарушение, осъществено от
дружеството-жалбоподател. Като не е издадена фискална касова бележка или ръчна
касова бележка от кочан е изпълнен съставът на чл. 3, ал.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл. 118, ал.1 от ЗДДС.
Събраните по делото доказателства съдържат
достатъчно еднозначни данни, които позволяват да се формира несъмнена констатация
за това, че в случая, нормативно установеният ред за издаване на документ при
извършената продажба, е нарушен от жалбоподателя, като в оспорената заповед са
изложени подробни мотиви относно възможността провереният субект да извърши
друго подобно нарушение, което следва да бъде предотвратено посредством
налагането на процесната принудителна мярка.
В тази връзка следва да се посочи, че след
като е осъществен фактическият състав на административно нарушение по чл.
3, ал.1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл. 118, ал.1 от ЗДДС, административният
орган налага принудителната административна мярка по чл. 186 ЗДДС, като действа
при условията на обвързана компетентност и е независим от хода на
административнонаказателното производство, ако такова изобщо се развива. Принудителната
административна мярка има превантивен характер – да осуети възможността на
нарушителя да извърши други противоправни деяния, не представлява
административно наказание и няма санкционен характер. В този смисъл при налагане
на настоящата принудителна административна мярка, съдът намира, че
административният орган е спазил целта на закона. Целта на всяка, включително и
на настоящата, принудителна административна мярка винаги е да се предотвратят и
преустановят административните нарушения, както и да се предотвратят и
преустановят вредните последици от тях, чрез коригиране на поведението на
задължените лица и мотивирането им да спазват нормативно разписаното поведение.
По аргумент от чл. 22 ЗАНН и с оглед постигане на превантивната цел на закона,
за да преустанови дружеството незаконосъобразната си дейност, процесната мярка
се явява съответна на този законодателен приоритет.
Относно изложените в жалбата доводи, че е издадена
заповедта за прилагане на ПАМ преди да бъде издадено наказателно постановление,
следва да се посочи, че е без значение, съгласно трайната съдебна практика, за
настоящото производство, изходът от административнонаказателното производство.
Материалноправната разпоредба на чл. 186, ал.
1 от ЗДДС не изисква, като предпоставка за прилагането си, да е налице
стабилизиран административнонаказателен акт, с който се установява
административно нарушение и се налага съответното наказание.
Налагането на принудителната административна
мярка запечатване на обект е основание за прилагане и на втората принудителна
административна мярка по чл. 187, ал. 1 ЗЗДС – забрана на достъпа до обекта.
Нормата е императивна, органът по приходите действа в условията на обвързана
компетентност като няма право на преценка относно необходимостта от прилагането
на мярката по чл. 187, ал. 1 ЗДДС. Тази преценка е извършена предварително от
законодателя и затова при наличие на хипотезата – т. е., при прилагане на
принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 – следва да наложи и мярката
по чл. 187, ал. 1 ЗДДС.
В заключение на изложеното, в хода на
служебната проверка по чл. 168 от АПК, съдът установи, че оспорената заповед е
издадена от компетентен орган съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, в производството
по издаването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила
като самостоятелни основания за отмяна, материалният закон е приложен правилно,
а доколкото е постановена в условията на обвързана компетентност (при
установеното наличие на предвидените от закона предпоставки за прилагане на
ПАМ) заповедта е съответна и с целта на закона, поради което липсват основания
за ревизия. Горното квалифицира жалбата против нея като неоснователна и налага
отхвърлянето й.
При този изход на делото претенцията за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение се преценява като основателна и
следва да бъде уважена чрез присъждане на такова в размер на 100 лева на
основание чл. 143, ал. 4 АПК и чл. 78, ал. 8 ГПК /ред. ДВ бр. 8/24.01.2017 г.
/, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Воден от гореизложеното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, Административен съд-Пловдив, ХV
състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ЛИЛИ
2002“ ООД, с ЕИК *********, с посочен адрес: ***, представлявано от Н.Г.И.,
против Заповед за налагане на принудителна административна мярка №ФК-775-0077183 от 09.12.2020г., издадена от Ж.М.–
началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „ЛИЛИ 2002“ ООД, с
ЕИК *********, с посочен адрес: ***, представлявано от Н.Г.И., да заплати на
Националната агенция за приходите сумата в размер на 100 лв. /сто/ лева.
Решението може да се обжалва, в 14-дневен срок
от съобщаването му, пред Върховния административен съд.
Административен съдия: /П/