Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 11.03.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Шумен, в публично заседание
на четиринадесети февруари две хиляди двадесет и втора година, в следния
състав:
Административен съдия: Снежина Чолакова
при участието на секретаря Светла Атанасова, като разгледа докладваното
от административния съдия АД № 443 по описа за 2021 година на
Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.77, ал.1 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО), във връзка с чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс
(АПК).
Образувано е по жалба на «Е.В.с.
ЕООД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** ул.Ц.З.№ 20,
обособено офис помещение № 31 представлявано от управителя В.Н., със съдебен
адрес ***, чрез адв.Ц.Д. от ВТАК, срещу Решение № 15-ДО-257-07 от 10.11.2021г.
на Директора на РИОСВ-гр.Шумен, издадено
на основание чл.75, ал.1, т.2 от ЗУО, с което са отнети Разрешение №
15-ДО-257-00 от 18.05.2013г., изменено до № 15-ДО-257-06 от 04.03.2021г.,
издадени на „Е.в.с.“ЕООД, поради това, че за период от три години от
дружеството са извършени административни нарушения, за които лицето е било
наказвано два пъти с влязло в сила наказателно постановление по реда на глава
шеста, раздел II от Закона за управление на отпадъците.
В жалбата се излагат аргументи за незаконосъобразност
на атакуваното Решение, поради издаването му при неспазване на установената от
закона форма, обусловена от неизлагането на фактически и правни основания за
постановяването му; при съществени нарушения на административно производствените
правила, доколкото не е обезпечено участието на дружеството в проведеното
административно производство; в противоречие с материалноправните разпоредби, тъй
като административният орган е указал задължения за безопасно ликвидиране на
дейността и възстановяване на терена, преди влизане в сила на решението за
прекратяване на отнемането на издаденото разрешение, в разрез с изискванията на
чл.72, ал.3, т.1 от ЗУО. Навеждат се и доводи за постановяване на
административния акт при неспазване целта на закона. Въз основа на изложеното
се отправя искане за отмяна на Решение № 15-ДО-257-07 от 10.11.2021г. на
Директора на РИОСВ-гр.Шумен и за изпращане на преписката на компетентния
административен орган за ново произнасяне със задължителни указания по
тълкуването и прилагането на закона. Претендират се направените в хода на
съдебното производство деловодни разноски.
В проведеното на 14.02.2022г. открито съдебно
заседание оспорващото дружество, редовно призовано, се представлява от адвокат Ц.Д.
от ВТАК, редовно упълномощена, която в хода на устните състезания и в
депозирани писмени бележки поддържа жалбата по изложените в нея подробни
аргументи, като ги доразвива. Отправя искане за отмяна на атакувания
индивидуален административен акт и за връщане на преписката за ново
произнасяне. Претендира деловодни разноски, включващи внесената държавна такса
за образуване на дело и заплатеното адвокатско възнаграждение, като аргументира
становище, че същото не е прекомерно, с оглед фактическата и правна сложност на
делото.
Ответната страна – Директор
на РИОСВ-гр.Шумен, чрез процесуалния си представител Н.Г.– служител с
юридическо образование и правоспособност, упълномощена с пълномощно № 411/29.11.2021г.
на Директора на РИОСВ-гр.Шумен (приложено на л.140 от АД № 444/2021г.), в хода
на устните състезания и в представени писмени бележки оспорва основателността
на жалбата, като изразява становище, че административният акт е издаден от
компетентен орган, в кръга на правомощията му, при липса на допуснати
съществени нарушения в хода на производството.
Релевира доводи за материална законосъобразност на заповедта, като сочи, че за
период от три години от страна на дружеството са извършени административни нарушения,
за които лицето е било наказвано два пъти с влязло в сила наказателно
постановление по реда на глава шеста, раздел II,
което е установено по безспорен начин от представените по делото доказателства
и е породило задължение за Директора на РИОСВ-гр.Шумен при условията на
обвързана компетентност да разпореди отнемането на издаденото разрешително. Въз
основа на изложените съображения се отправя искане за постановяване на решение, с което жалбата
да бъде отхвърлена. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като съобрази
аргументите, изложени от страните, събраните по делото доказателства, обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
С Решение № 15-ДО-257-00
от 18.05.2013г. на Директора на РИОСВ-гр.Шумен на основание чл.71, ал.1, във
вр.с чл.35, ал.1, т.1 от ЗУО на «В.суровини»ООД било разрешени да извършва
дейности по третиране на отпадъци на площадка № 1 в гр.Нови пазар; на площадка
№ 2 в гр.Велики Преслав и на площадка № 3 в гр.Шумен, като точното
местонахождение на площадките, кактоно и видът, количеството, произходът на
отпадъците; методите и технологиите за третиране на отпадъците по видове
дейности, вид и капацитет на съоръженията, разрешени за всяка от посочените
площадки, както и условията, при които се извършват дейностите по третиране на
отпадъци, са изчерпателно изброени в решението. Цитираното Решение е поправено
с последващо Решение № 15-ДО-257-01/04.07.2013г. за поправка на очевидна фактическа
грешка.
С Решение № 15-ДО-257-02
от 02.06.2014г. на Директора на РИОСВ-гр.Шумен на основание чл.73, ал.4, във
вр.с ал.1, т.3 от ЗУО било изменено и допълнено с Решение № 15-ДО-257-00 от
18.05.2013г., посредством добавяне на нови дейности, промени в количествата на
вече разрешен отпадък, добавяне на нови отпадъци и т.н.
Решение № 15-ДО-257-02 от
02.06.2014г. на Директора на РИОСВ-гр.Шумен на основание чл.73, ал.4, във вр.с
ал.1, т.3 от ЗУО било изменено и допълнено с Решение № 15-ДО-257-03 от 05.01.2016г.
Решение № 15-ДО-257-03 от
05.01.2016г. на Директора на РИОСВ-гр.Шумен на основание чл.73, ал.4, във вр.с
ал.1, т.3 от ЗУО било изменено и допълнено с Решение № 15-ДО-257-04 от
15.06.2016г.
Решение № 15-ДО-257-04 от
15.06.2016г. на Директора на РИОСВ-гр.Шумен на основание чл.73, ал.4, във вр.с
ал.1, т.3 от ЗУО било изменено и допълнено с Решение № 15-ДО-257-05 от
22.12.2017г.
От цитираните решения следва, че „Е.в.с.“ЕООД
с ЕИК ******* е титуляр на Разрешение за извършване на дейности по управление на отпадъци, на основание Решение № 15-ДО-257-00 от
18.05.2013г., последно изменено и
допълнено с Решение № 15-ДО-257-06 от 04.03.2021г., издадени от Директора на
РИОСВ-гр.Шумен.
С НП № 14 от 21.02.2020г.
на Директора на РИОСВ-гр.Шумен, на оспорващото дружество били наложени
имуществена санкция в размер на 7000 лева за това, че не е изпълнило условие
3.1 от Решение № 15-ДО-257-05 от 22.07.2017г. за дейност с отпадъци, издадено
от РИОСВ-гр.Шумен, с което е извършило нарушение, изразяващо се в съхранение на
отпадъци на площадка, която не е обособена и обозначена, не е с трайна
настилка, с което е осъществен състава на чл.136, ал.2, т.4 от ЗУО; както и
имуществена санкция в размер на 2000 лева за това, че не е водило отчетност по
чл.44, ал.1 от ЗУО, като не е отразило в отчетните книги по отпадъци от Наредба
№ 1 от 04.06.2014г. приетите количества отпадъци, с което е осъществен състава
на чл.135, ал.1, т.1 от ЗУО.
Цитираното НП било
издадено за нарушения, извършени на 15.01.2020г. и било връчено на „Е.в.с.“ЕООД на 25.02.2020г.(видно от известие за
доставяне на л.80), респективно е влязло в сила на 05.03.2020г., като
необжалвано.
С НП № 13 от 27.01.2021г.
на Директора на РИОСВ-гр.Шумен на оспорващото дружество била наложена имуществена
санкция в размер на 7000 лева за това, че на 24.10.2020г. в гр.Нови пазар,
ул.Цар Освободител, УПИ X, XI, XII по
регулацията на града, планоснимачен № 52009.504.197, № 52009.504.198 и №
52009.504.199, в качеството на оператор на площадка за дейности с отпадъци в
гр.Нови пазар, ул.Цар Освободител, съгласно Решение № 15-ДО-257-05 от 22.07.2017г. за дейност с
отпадъци, издадено от РИОСВ-гр.Шумен, е извършило административно нарушение,
изразяващо се неизпълнение на условие 3.1 от Решение № 15-ДО-257-05 от 22.07.2017г. за
дейност с отпадъци, издадено от РИОСВ-гр.Шумен, като е допуснало съхранение на
различни по вид отпадъци, разположени на места, между които не е осигурено
достатъчно голямо разстояние, в следствие на което е констатирано припокриване
на куповете от различните по вид отпадъци, с което е осъществен състава на
чл.136, ал.2, т.4 от ЗУО.
Въпросното НП било
обжалвано от „Е.в.с.“ЕООД пред Районен
съд-гр.Нови пазар, който го потвърдил с Решение № 260043/17.05.2021г. по АНХД №
78/2021г. по описа на НПРС. Решението на районния съд било оставено в сила с
Решение № 232/11.10.2021г. по КАНД № 211/2021г. по описа на ШАдмС, в резултат
на което наказателното постановление влязло в законна сила на 11.10.2021г.
С Решение № 15-ДО-257-07 от
10.11.2021г. за отнемане на разрешение за дейности по отпадъците, издадено Директора
на РИОСВ-гр.Шумен на основание чл.75, ал.1, т.2 от ЗУО, били отнети Разрешение
№ 15-ДО-257-00 от 18.05.2013г., изменено до № 15-ДО-257-06 от 04.03.2021г.,
издадени на „Е.в.с.“ЕООД, поради това, че за период от три години от
дружеството са извършени административни нарушения, за които същото е било
наказвано два пъти с влязло в сила наказателно постановление по реда на глава
шеста, раздел II от Закона за управление на отпадъците. Във връзка с
постановеното прекратяване на дейността на юридическото лице било разпоредено
на лицето, което го управлява/представлява, в срок до 13.12.2021г. наличните на
площадките на дружеството отпадъци, находящи се в гр.Нови пазар, ул.Цар
Освободител, УПИ X, XI, XII по регулацията на града, планоснимачен №
52009.504.197, № 52009.504.198 и № 52009.504.199 и площадка в гр.Шумен,
Промишлена зона, бул.Мадара № 42, УПИ LXVIII, LXIX, LXX и LXXV по регулационния
план на гр.Шумен, поземлени имоти с идентификатори № 83510.670.63,
83510.670.64, № 83510.670.71, № 83510.670.72, кв.340 по плана на гр.Шумен, да
се предадат за последващо третиране въз основа на писмен договор с лица,
притежаващи документ по чл.35 от ЗУО за отпадъци със съответния код съгласно
наредбата по чл.3 от ЗУО. С Решението било указано също в срок до 13.12.2021г.
да се предприемат мерките, предвидени в Проекта за рекултивация, мерки и
технологии за закриване и следексплоатационни дейности на площадките за
третиране на отпадъци, съгласно приложение № 5 към заявлението за издаване на Разрешението;
както и в срок до 17.12.2021г. лицето, представляващо дружеството, да върне на
РИОСВ-гр.Шумен Разрешение № 15-ДО-257-00 от 18.03.2013г., изменено до №
15-ДО-257-06 от 04.03.2021г., ведно с всички негови изменения и допълнения .
Цитираното Решение било съобщено на
оспорващото дружество на 26.11.2021г., видно от приложеното известие за
доставяне с обратна разписка.
Несъгласно с Решението, дружеството го оспорило пред
Административен съд-гр.Шумен с жалба № Ж-54 от 24.11.2021г. по описа на
РИОСВ-гр.Шумен, въз основа на която е образувано настоящото АД № 443/2021г. по
описа на ШАдмС.
Едновременно с жалбата срещу Решението, „Е.в.с.“ЕООД
депозирало и Особено искане за спиране на допуснатото по силата на закона
предварително изпълнение на същото, заведено с вх.№ ДА-01-3147/26.11.2021г. по
описа на ШАдмС, с правно основание чл.166, ал.4, във вр.с ал.2 от АПК. По
същото е образувано ЧАД № 444/2021г. по описа на ШАдмС, приключило с
определение № 934/29.11.2021г., с което е отхвърлено искането на „Е.в.с.“ЕООД за спиране на предварителното изпълнение на
обжалвания ИАА. Цитираното определение е влязло в сила на 01.02.2022г., след
оставянето му в сила с определение № 886/01.02.2022г. по адм.д.№ 744/2022г. по
описа на ВАС.
Към делото са приобщени
писмените доказателства, представляващи цялата административна преписка по
издаване на обжалваното решение, както и материалите по ЧАД № 444/2021г. по
описа на ШАдмС.
Въз основа на приобщените
по делото доказателства, съдът приема за безспорно установено следното:
1. С НП № 14 от
21.02.2020г. на Директора на РИОСВ-гр.Шумен оспорващото дружество е
санкционирано на основание чл.136, ал.2, т.4 от ЗУО с имуществена санкция в
размер на 7000 лева за това, че не е изпълнило условие 3.1 от Решение №
15-ДО-257-05 от 22.07.2017г. за дейност с отпадъци, издадено от РИОСВ-гр.Шумен,
с което на 15.01.2020г. е извършило нарушение, изразяващо се в съхранение на
отпадъци на площадка, която не е обособена и обозначена, не е с трайна
настилка; както и на основание чл.135, ал.1, т.1 от ЗУО с- имуществена санкция
в размер на 2000 лева за това, че на 15.01.2020г. не е водило отчетност по
чл.44, ал.1 от ЗУО, като не е отразило в отчетните книги по отпадъци от Наредба
№ 1 от 04.06.2014г. приетите количества отпадъци. Цитираното НП е влязло в сила
на 05.03.2020 г., като необжалвано.
2. С НП № 13 от
27.01.2021г. на Директора на РИОСВ-гр.Шумен на основание чл.136, ал.2, т.4 от
ЗУО на оспорващото дружество била наложена имуществена санкция в размер на 7000
лева за това, че на 24.10.2020г. в гр.Нови пазар, в качеството на оператор на площадка за дейности с
отпадъци, съгласно Решение № 15-ДО-257-05 от
22.07.2017г. за дейност с отпадъци, издадено от РИОСВ-гр.Шумен, е извършило
административно нарушение, изразяващо се неизпълнение на условие 3.1 от Решение № 15-ДО-257-05 от
22.07.2017г. за дейност с отпадъци, издадено от РИОСВ-гр.Шумен, като е
допуснало съхранение на различни по вид отпадъци, разположени на места, между
които не е осигурено достатъчно голямо разстояние, в следствие на което е
констатирано припокриване на куповете от различните по вид отпадъци. НП е
влязло в законна сила на 11.10.2021 г., след проведено обжалване на същото по
съдебен ред.
Изложената фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на
съдебното дирене годни, относими и допустими доказателства. Въз основа на така
изградената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Предмет на оспорване е Решение №
15-ДО-257-07 от 10.11.2021г. на Директора на РИОСВ-гр.Шумен, издадено на основание чл.75, ал.1, т.2 от ЗУО, с което
са отнети Разрешение № 15-ДО-257-00 от 18.05.2013г., изменено до № 15-ДО-257-06
от 04.03.2021г., издадени на „Е.в.с.“ЕООД - индивидуален административен акт, подлежащ на
съдебен контрол пред съответния административен съд по реда на АПК, съгласно
чл.77, ал.1 от ЗУО. Оспорването е направено от лице с правен интерес – адресат
на акта, за когото същият е породил неблагоприятни правни последици. Решението
е връчено на неговия адресат на 26.11.2021г.,
поради което настоящата жалба, подадена на 24.11.2021г., се явява депозирана в
срока по чл.149, ал.1 от АПК и е процесуално
допустима.
Съгласно разпоредбата на
чл.168, ал.1 от АПК, съдът следва да се произнесе по законосъобразността на
обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява
дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуалноправните и материално правните разпоредби по издаването му, и
съобразен ли е с целта, която преследва законът. Преценявайки фактическите
обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на
административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл.146
от АПК, административният съд приема жалбата за неоснователна, по следните съображения:
Издаденото решение по
правното си действие е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21,
ал.1 от АПК, от който произтичат отрицателни последици за адресата. С него на
основание чл.75, ал.1, т.2 от ЗУО е отнето издадено Разрешение за извършване на
дейности по третиране на отпадъци, поради осъществени от «Метарекс Вторични
суровини»ЕООД административни нарушения за период от три години, за които
лицето, притежаващо разрешение за дейности с отпадъци, е било наказвано два
пъти с влязло в сила наказателно постановление по реда на глава шеста, раздел II
от ЗУО. Съгласно чл.75, ал.1 от ЗУО, Разрешението се отнема от компетентния
орган по чл.67 от ЗУО. Според чл.67, ал.1 от ЗУО, разрешение за извършване на
дейности по третиране на отпадъци се издава от директора на РИОСВ, на чиято
територия се извършват дейностите. С оглед на това и доколкото процесното
решение е издадено от Директора на РИОСВ-гр.Шумен по отношение на издадено от
същия Разрешение за дейности по третиране на отпадъци, осъществявани на
територията на населени места в област Шумен, съдът приема, че същото е постановено
от компетентен административен орган.
Решението е издадено в
изискуемата от чл.59, ал.1 от АПК писмена форма и притежава визираните в чл.59,
ал.2 от с.к. реквизити. В същото са посочени фактическите обстоятелства,
възприети от органа при произнасянето му и изразяващи се в извършване на административни
нарушения за период от три години, за които лицето, притежаващо разрешение за
дейности с отпадъци, е било наказвано два пъти с влязло в сила наказателно
постановление по реда на глава шеста, раздел II
от ЗУО. В обстоятелствената част на Решението се съдържа изложение на
конкретните факти, установени административния орган, като посочването на двете
влезли в сила наказателни постановления и описанието на санкционираните с тях
административни нарушения съставляват фактическата обстановка по случая.
Административният орган е възпроизвел всички обстоятелства, релевантни за постановеното
отнемане на разрешение за дейности по отпадъците, като е посочил и относимото
правно основание – чл.75, ал.1, т.2 от ЗУО.
Обстоятелството, че
Директорът на РИОСВ-гр.Шумен не е посочил в Решението приложените към
преписката констативни протоколи – КП № ДЙ-06/01.03.2021г. за извършена
проверка на площадката в гр.Велики Преслав, КП № СС-071/08.07.2021г. за
извършена на 08.07.2021г. проверка на площадката в гр.Шумен и КП №
ЦК-40/07.10.2021г. за извършена на 07.10.2021г. проверка на площадката в
гр.Нови пазар, респективно не е обсъдил направените при тези проверки
констатации, не води до извод за липса на фактическите основания за издаване на
Решението. Извършените три проверки и установените по време на същите
обстоятелства са ирелевантни за преценка наличието на предпоставките, визирани
в чл.75, ал.1, т.2 от ЗУО, доколкото въпросната разпоредба изисква наличието за
период от три години на извършени административни нарушения, за които лицето е
било наказвано два пъти с влязло в сила наказателно постановление по реда на
глава шеста, раздел II, което се
установява с описаните две наказателни постановления и е подробно описано и
мотивирано в Решението.
Доводите на оспорващото
дружество, че органите на РИОСВ-гр.Шумен не са извършили проверка по чл.119 от
ЗУО на място на двете експлоатирани площадки в гр.Шумен и гр.Нови пазар, нито
по документи, в резултат на което не са установили наличието към 23.11.2021г.
на 151624,360 кг отпадъци на площадката в гр.Шумен и 41766,200 кг отпадъци на
площадката в гр.Нови пазар, също не обуславя нарушение на изискванията на
чл.59, ал.2, т.4 от АПК. За отнемане на Разрешението за дейности по третиране
на отпадъци по реда на чл.75, ал.1, т.2 от ЗУО не се изисква да се установи
наличието или липсата на определени количества отпадъци, нито вида на тези
отпадъци, поради което неизвършването на проверка за установяването на такива, както
и данните относно техните количества, не са част от фактическите основания за
издаване на Решение за отнемане на Разрешението на цитираното основание, и
тяхното установяване е без значение за формиране на властническото
волеизявление на административния орган. А след като тези данни са ирелевантни
за преценка наличието на предпоставките на чл.75, ал.1, т.2 от ЗУО, не е налице
и необходимост от извършване на проверка с цел установяване на количествата
съхранявани отпадъци преди произнасянето на Директора на РИОСВ-гр.Шумен. В този
ред на мисли, липсата на извършена проверка по чл.119 от ЗУО, както и
непосочването на данни относно наличните количества отпадъци на площадките на
дружеството, не обуславя немотивираност на оспорваното Решение.
Обстоятелството, че в
Решението вместо «АУАН № СР-01/10.02.2020г.», въз основа на който е издадено НП
№ 14/21.02.2020г. е посочено «АУАН № ПП-23.12.2021г.», също не съставлява
съществено нарушение на изискванията за форма, тъй като в мотивационната част
на атакувания административен акт подробно са описани като номерация и
съдържание двете наказателни постановления, релевантни за преценката на
административния орган, което позволява еднозначното установяване на
фактическите обстоятелства, въз основа на които е формирано обективираното в
него властническо волеизявление. В този смисъл допуснатата техническа грешка
при изписване номера на АУАН, въз основа на който е издадено НП №
14/21.02.2020г., не съставлява съществено нарушение на изискванията за форма и
не може да послужи като основание за отмяна на обжалваното Решение.
Неоснователни са
наведените в жалбата доводи за допуснато нарушение на чл.59, ал.2, т.4 от АПК,
поради определяне на неизпълними срокове за предаване на наличните отпадъци на
площадките на дружеството, намиращи се в гр.Шумен и гр.Нови пазар, с оглед
количествата на тези отпадъци; както и поради даване на неясни указания за
предприемане на мерките, предвидени в Проекта за рекултивация, мерки и
технологии за закриване и за следексплоатационни дейности на площадките за
третиране на отпадъци, съгласно Приложение № 5 към заявлението за издаване на
Разрешението. На първо място, атакуваното Решение обективира властническо
волеизявление за отнемане на издадено разрешение за извършване на дейности по
третиране на отпадъци, като същото е описано достатъчно подробно и ясно, за да
позволи на адресата на административния акт да разбере, че по същество се отнема
издаденото му разрешение за извършване на разрешените му дейности за третиране
на отпадъци. Дадените със същото указания за предаване на наличните отпадъци,
за изпълнение на мерките съгласно Приложение № 5 към заявлението за издаване на
Разрешението и за връщане на издаденото разрешение на административния орган,
по същество не представляват част от самото властническо волеизявление, а
касаят неговото изпълнение и в частност, какви действия следва да се
предприемат от дружеството и в какви срокове. Дори и да се приеме обратното,
съдът намира, че от съдържанието на дадените указания по недвусмислен начин
става ясно, че всички налични на двете площадки (изрично индивидуализирани в
Решението) отпадъци следва да се предадат за последващо третиране въз основа на
писмен договор с лица, притежаващи документ по чл.35 т ЗУО за отпадъци от
съответния код съгласно наредбата по чл.3 от ЗУО, т.е. няма никакво съмнение,
че следва да бъдат предадени всички налични на площадките отпадъци, без
значение вида и количеството им. В същото време не е необходимо по-конкретно
посочване на лицата, на които следва да се предадат, тъй като следва да се
прецени от самото дружество. Несъстоятелна е и тезата, че не е посочено мерките
от Приложение № 5 към кое от подадените заявления за издаване на Разрешението
подлежат на изпълнение съгласно т.2 от дадените указания, тъй като, независимо,
че първоначално даденото на дружеството Разрешение за дейности, свързани с
третиране на отпадъци е било впоследствие изменяно и допълвано, на изпълнение
подлежат всички действащи към датата на издаване на Решението мерки и
технологии за закриване и за следексплоатационни дейности на площадките за
третиране на отпадъци, които са лесно установими от титуляра на издадените
Разрешения.
Нещо повече, за
изчерпателност следва да се отбележи, че с последващо Решение № 15-ДО-257-08 от
08.12.2021г. Директорът на РИОСВ-гр.Шумен е допълнил Решението, предмет на
обжалване по настоящото дело, като е удължил сроковете за изпълнение на
дейностите, свързани с прекратяване дейността на дружеството и
възстановяването/рекултивацията на терена, както и за връщане на издаденото
разрешение. Въпросното Решение от 08.12.2021г. е връчено на оспорващото
дружество на 21.12.2021г. и е влязло в сила на 05.01.2022г. като необжалвано,
от което следва, че определените на дружеството срокове не са неизпълними, след
като са удължени и жалбоподателя се е съгласил с новоопределените срокове.
При
издаването на Решението не са допуснати съществени нарушения на административно
производствените правила. Административният орган е изпълнил задължението си по
чл.36 от АПК за служебно събиране на доказателствата, необходими за
установяване на релевантните за спора юридически факти. Към административната
преписка са приложени писмени доказателства, удостоверяващи наличието на
фактическите основания, мотивирали органа да издаде оспорваното Решение.
Сочените
от оспорващото дружество нарушения на чл.26, ал.1, чл.34, чл.35 и чл.36 от АПК,
допуснати от административния орган, доколкото последното не е уведомено за
инициирането на административното производство, не му е дадена възможност да
представи доказателства в своя защита, които впоследствие да бъдат обсъдени, не
съставляват съществени нарушения на административно-производствените правила и
не могат да доведат до отмяна на оспорвания акт. Основание за отмяна на
административния акт могат да бъдат единствено съществени нарушения на
административно-производствените правила, т.е. такива, които са довели до
вероятност за неистинност на фактите, които органът е счел за установени, и
чието недопускане би променило обективираното в акта властническо
волеизявление, с оглед събраните доказателства. От друга страна, по повод
съдебното оспорване на акта жалбоподателят разполага с възможността да направи
възражения и да сочи нови доказателства, включително и такива, които биха
оборили направените констатации, в същия обем и последици, ако са били
направени пред административния орган, като от представените от последния
доказателства не се установява фактическа обстановка, различна от възприетата
от административния орган, нито същите са в състояние да обосноват
волеизявление на административния орган, чието съдържание да е различно от
обективираното в оспорваното Решение такова. В случая неуведомяването на
оспорващото дружество за започналото административно производство не е довело
до вероятност за неистинност на фактите, които органът е счел за установени,
нито в хода на съдебното производство от страна на жалбоподателя са представени
доказателства, оборващи констатациите на административния орган. С оглед на
това съдът приема, че атакуваното Решение не е издадено при допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Не може да
се приеме, че с неуведомяване на оспорващото дружество, че е започнало
административно производство по издаване на Решение за отнемане на издаденото
Разрешение по чл.75, ал.1, т.2 от ЗУО, са допуснати съществени нарушения на
чл.28 от АПК, регламентиращ принципа на достъпност, публичност и прозрачност,
както и на чл.12, ал.1 от АПК за осигуряване на откритост, достоверност и
пълнота на информацията в административното производство. Такива биха били
налице ако в резултат на допуснатите нарушения се е стигнало до вероятност за
неистинност на фактите, които органът е счел за установени, т.е. ако те не са
били допуснати, би се стигнало до властническо волеизявление с друго
съдържание. Подобен извод в настоящия казус не може да се направи, тъй като,
дори и да беше уведомено за започналото административно производство,
дружеството не би могло да промени факта на извършване на нарушения,
санкционирани по Глава шеста, раздел II от
ЗУО, с две наказателни постановления.
Обстоятелството,
че дружеството е узнало за Решението случайно, преди неговото връчване по
надлежния ред, също не съставлява нарушение на административнопроизводствените
правила по чл.146, т.3 от АПК, тъй като връчването на административния акт е
действие по неговото изпълнение, а не е част от обективираното в него
властническо волеизявление. От друга страна, датата на връчването е от значение
за определяне срока за обжалване на административния акт, поради което,
по-късното връчване не рефлектира върху правото на оспорване на неговия
адресат. А относно твърдението, че по този начин са съкратени сроковете за
изпълнение на Решението, следва да се отбележи, че това обстоятелство, освен,
че касае изпълнението на властническото волеизявление, в случая е било
съобразено от административния орган, който е удължил определените от него
срокове с последващо Решение, което към датата на приключване на устните
състезания по делото е влязло в законна сила.
Фактът, че
съгласно чл.67 от ЗУО разрешението за дейности по третиране на отпадъците е
безсрочно също не обуславя извод, че оспорващото дружество задължително е
следвало да бъде уведомено за започване на административното производство по
отнемане на разрешението, тъй като подробно императивно изискване не се съдържа
нито в АПК, нито в ЗУО. От друга страна, титулярът на разрешението за третиране
на отпадъци е бил наясно, че спрямо него са издадени наказателни постановления
за нарушения по глава шеста, раздел II от
ЗУО, респективно са му били известни последиците от това и в частност –
визираните в чл.75, ал.1, т.2 от ЗУО такива.
Въз основа
на изложеното Решението се преценява като удовлетворяващо изискванията,
очертани от законовия му статут на утежняващ индивидуален административен акт -
постановена от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при липса на
съществени процесуални нарушения.
При направената преценка
за съответствие на Решението с материалния закон, съдът намира следното:
Дейността
с отпадъци се извършва след издадено разрешение за извършване на дейности по
третиране на отпадъци от директора на РИОСВ, на чиято територия се извършват
дейностите. В разпоредбата на чл. 75, ал. 1 и 2 от ЗУО са посочени хипотезите,
при които решението може да бъде отнето от органа по чл. 67 от ЗУО. В
конкретния случай органът се е позовал на
чл. 75, ал. 1, т. 2 от ЗУО, изискващ като фактическо основание наличието
на две влезли в сила НП, издадени за период от три години, с които дружеството
е санкционирано по реда на глава шеста, раздел II от ЗУО.
Анализът на доказателствения материал по
делото обуславя извод за наличие на предпоставките за отнемане на решението за
извършване на дейности с отпадъци на "Метарекс Вторични суровини"ЕООД при хипотезата на чл. 75, ал. 1,
т. 2 от ЗУО. Безспорно се доказва санкциониране на дружеството с две НП, а
именно:
С НП № 14 от
21.02.2020г., издадено от Директора на РИОСВ-гр.Шумен, влязло в сила на 05.03.2020
г.,с което оспорващото дружество е санкционирано с административно наказание на
основание чл.136, ал.2, т.4 от ЗУО - за неизпълнение на условие 3.1 от Решение
№ 15-ДО-257-05 от 22.07.2017г. за дейност с отпадъци, издадено от
РИОСВ-гр.Шумен, с което е извършило нарушение, изразяващо се в съхранение на
отпадъци на площадка, която не е обособена и обозначена, не е с трайна настилка,
осъществено на 15.01.2020г.; и на основание чл.135, ал.1, т.1 от ЗУО - за това,
че не е водило отчетност по чл.44, ал.1 от ЗУО, като не е отразило в отчетните
книги по отпадъци от Наредба № 1 от 04.06.2014г. приетите количества отпадъци,
осъществено на 15.01.2020г.;
С НП № 13 от 27.01.2021г.
на Директора на РИОСВ-гр.Шумен, влязло в сила на 11.10.2021 г., с което
оспорващото дружество е наказано на основание чл.136, ал.2, т.4 от ЗУО - за
това, че на 24.10.2020г., в качеството на
оператор на площадка за дейности с отпадъци, е допуснало съхранение на
различни по вид отпадъци, разположени на места, между които не е осигурено
достатъчно голямо разстояние, в следствие на което е констатирано припокриване
на куповете от различните по вид отпадъци.
Неоснователно в тази
връзка е възражението на оспорващата страна, че по делото не е доказано
влизането в сила на НП № 14 от 21.02.2020г., издадено от Директора на
РИОСВ-гр.Шумен. Видно от приложеното известие за доставяне с обратна разписка,
въпросното НП е връчено на оспорващото дружество на 25.02.2020г. (л.80), а с
писмо рег.№ ДА-01-3340/09.12.2021г. по описа на ШАдмС Директорът на
РИОСВ-гр.Шумен чрез своя пълномощник е удостоверил, че въпросното НП не е
обжалвано и е влязло в сила. Съдът приема, че представените доказателства са
напълно достатъчни, за да удостоверят факта на влизане в сила на НП. Що се
отнася до твърдението, че липсват доказателства, че наложените с въпросното НП
санкции са заплатени - това обстоятелство е ирелевантно за преценка наличието
на предпоставките на чл.75, ал.1, т.2 от ЗУО, тъй като материалноправната норма
изисква извършване на минимум две нарушения по глава шеста, раздел II за срок от три години, като факта на нарушенията се
установява по безспорен начин с представените влезли в сила НП, като налагането
на прекратителната ПАМ не е обвързано с наличието или липсата на изпълнение на
наложеното административно наказание.
Изхождайки от правното
основание за издаване на двете НП съдът счита, че се установява и условието на
закона наказването да е с наказателни постановления, издадени по реда на глава
шеста, раздел II от ЗУО. И в двата случая е проведено
административнонаказателно производство за установяване и наказване на
осъществени административни нарушения, покриващи санкционен състав от глава
шеста „Принудителни административни мерки и административнонаказателни
разпоредби“, раздел ІІ „Административни нарушения и наказания“ от ЗУО – в
първия случай са наложени имуществени санкции за нарушение по чл.136, ал.2, т.4
от ЗУО - за неизпълнение на условията, определени в разрешението по чл. 35, ал.
1, т. 1; и по чл.135,
ал.1, т.1 от ЗУО – за неводене отчетност на отпадъците, а във втория – по чл.136,
ал.2, т.4 от ЗУО - за неизпълнение на условията, определени в разрешението
по чл. 35, ал. 1, т. 1. И двете НП са влезли в законна сила –
първото – като необжалвано, а второто – след проведен съдебен контрол, по
аргумент от чл.64, букви «б» и «в» от ЗАНН. НП са издадени за нарушения,
извършени в рамките на изискуемия тригодишен период, доколкото НП №
14/21.02.2020г. е издадено за нарушения, реализирани на 15.01.2020г., а НП 13/27.01.2021г.
- за нарушение, осъществено на 24.10.2020г. В този смисъл съдът приема, че
фактическото основание за издаване на акта е доказано, поради което и оспореното
решение се явява издадено при съблюдаване на относимите материалноправни
разпоредби.
По отношение изложените възражения за
незаконосъобразност на оспорения акт за вменените задължения на дружеството във
връзка с отнемането на Разрешението, съдът намира за необходимо отново да
отбележи, че те се явяват последица от отнемането на Разрешението за извършване
на дейности с отпадъци, а на проверка за законосъобразност подлежат само
основанията по нормата на чл. 75, ал. 1,
т. 2 от ЗУО. В тази връзка неоснователно е становището на оспорващия, че
указания за безопасно ликвидиране на дейността и възстановяването на терена
могат да се дадат едва след влизане в сила на решението за отнемане на
разрешението, по аргумент от чл.72, ал.4 от ЗУО, съгласно чийто текст, след
прекратяване действието на разрешението, РИОСВ, на чиято територия се намира
площадката, контролира изпълнението на условията, свързани с безопасното
ликвидиране на дейността и възстановяването (рекултивацията) на терена, като
извършва проверка на място и съставя констативен протокол. Цитираната
разпоредба визира момента на прекратяване действието на разрешението, който не
е еднозначен с момента на влизане в сила на акта, с който е постановено, тъй
като се касае за ИАА, който подлежи на предварително изпълнение по силата на
закона, по аргумент от чл.77, ал.2 от ЗУО,
т.е. подлежи на изпълнение от момента на постановяването му. От друга
страна, с влязъл в сила съдебен акт по ЧАД № 444/2021г. съдът е отхвърлил
искането на оспорващия за спиране на предварителното изпълнение на оспорваното
Решение, поради което то подлежи на изпълнение от датата на постановяването му,
независимо от неговото обжалване.
Изложеното обосновава
категоричния извод, че са налице фактическите основания за издаване на Решение
за отнемане на Разрешение за дейности по третиране на отпадъци по отношение на
жалбоподателя, в качеството му на титуляр на такова разрешение. При наличието
на предвидените в закона материалноправни предпоставки, административният орган
няма право на избор или на свободна преценка дали да отнеме разрешението или
не, а е длъжен да издаде административен акт с указаното от закона съдържание,
доколкото нормата на чл.75, ал.1, т.2 от ЗУО е императивна и административният
орган действа в условията на задължителна администрация. Т.е. преценката и
мотивите за отнемането са направени от законодателя при създаване на самата
правна норма.
Административният орган е
издал процесното Решение, спазвайки целта на закона, тъй като правните му
последици по необходимост предполагат именно ограничаване правото на оспорващото
дружество да извършва дейности по третиране на отпадъци, след като е допуснато
нарушения във връзка с осъществяването на тези дейности. Именно този резултат е
постигнат с издаването на процесното Решение, което обуславя извода, че същото
е съобразено и с целта на закона, а именно предотвратяване и намаляване
вредното въздействие на отпадъците върху човешкото здраве и околната среда,
както и обезпечаване осъществяването му в съответствие с изискванията на нормативните
актове. Мярката действително е драстична и се характеризира със значителни по
тежест неблагоприятни последици, но е приета недвусмислено, представлява част
от действащото право и следва да бъде приложена и изпълнена при наличието на
предвидените в закона материално и процесуално правни предпоставки.
В контекста на горното и
съобразно установеното от фактическа страна, съдът приема, че оспореното
Решение е съобразено с материалния закон и неговата цел. Събраните по
преписката и ангажираните пред съда доказателства сочат наличието на всички
елементи от фактическия състав на 75, ал.1, т.2 от ЗУО, съставляващ основание
за отнемане на издаденото разрешение за дейности по третиране на отпадъци, като
преценката на административния орган е формирана при цялостно изясняване на
фактите и липса на процесуални нарушения, поради което оспореното Решение е
законосъобразно, а подадената срещу него жалба като неоснователна следва да
бъде отхвърлена.
Водим от горното
Шуменският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на «Е.В.с. ЕООД с
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** ул.Ц.З.№ 20, обособено офис
помещение № 31 представлявано от управителя В.Н., срещу Решение № 15-ДО-257-07
от 10.11.2021г. на Директора на РИОСВ-гр.Шумен, издадено на основание чл.75, ал.1, т.2 от Закона за управление на
отпадъците, с което са отнети Разрешение № 15-ДО-257-00 от 18.05.2013г.,
изменено до № 15-ДО-257-06 от 04.03.2021г., издадени на „Е.В.С..“ЕООД с ЕИК *******.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховния административен съд в 14 - дневен срок от връчването
му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: