Р Е Ш Е Н И E
№
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.***,………………г.
***ски окръжен съд, гражданско отделение , в публичното заседание на осми ноември през двехиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА ДИМИТРОВА
при секретаря Петър Петров като разгледа докладваното от ЧЛЕН СЪДИЯ
ПАНОВА възз.гр. дело № 671 по описа на ***ски окръжен съд за 2018 г и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл.
От ГПК .
С решение
№ 121 от 18.06.2018 г по гр. дело № 243/2014 г по описа на
РС – Левски състав на същия съд е ОБЯВИЛ ЗА
НИЩОЖЕН НА ОСНОВАНИЕ чл. 26 ал.2 изр.1 пр.2
от ЗЗД предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот от
26.05.2009 г. сключен между В.Л.Л., ЕГН ********** ***, действащ лично за себе
си и като пълномощник на П.Д.Л. ***, ЕГН ********** - като продавачи и В.П.К. ***,
ЕГН ********** - като купувач, по силата на който продавача е продал на
купувача следния свой /собствен/ недвижим
имот, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в гр. ***, обл. *** ул. „***”
№ ***с идентификатор № ***с площ от 450 кв.м., заедно с построените в него
сграда № 80501.802.230.1 със застроена площ от 92 кв.м. и сграда №
80501.802.230.2 със застроена площ от 34 кв.м., при граници на целия имот: имот
№ 80501.802.246; имот № 80501.802.231; имот № 80501.802.227 и имот № 80501.802.229
за сумата от 13700 лв., с нотариално заверени подписи на В.Л.Л. и В.П.К. с рег.
№ 1646 на 26.05.2009 г. от нотариус И.И.с район на действие РС гр. ***.
ОБЯВИЛ
е също така ЗА НИЩОЖНА НА
ОСНОВАНИЕ чл. 44 от ЗЗД във връзка с чл. 26
ал.2 изр.1 пр.2 от ЗЗД упълномощителната сделка, обективирана в пълномощно, с
което В.Л.Л., ЕГН ********** ***, действащ лично за себе си и като пълномощник
на П.Д.Л. ***, ЕГН ********** е
упълномощил адв. Ц.К.Ц. ***, с ЕГН **********
да извършва всякакви фактически действия на разпореждане с правата им /продава,
дарява, заменя/ или друг възмезден способ относно следния недвижим имот, а
именно ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в гр. ***, обл. *** ул. „***” № ***с
идентификатор № ***с площ от 450 кв.м., заедно с построените в него сграда №
80501.802.230.1 със застроена площ от 92 кв.м. и сграда № 80501.802.230.2 със
застроена площ от 34 кв.м., при граници на целия имот: имот № 80501.802.246;
имот № 80501.802.231; имот № 80501.802.227 и имот № 80501.802.229, както и да сключва
от тяхно име и за тяхна сметка договори за покупко-продажба, договори за наем и
всички други относно описания имот, да ги подписва и оформя, както и да ги
анексира в последствие, да се разпорежда с всички техни права по действащото
законодателство на РБългария, което пълномощно е с нотариално заверен подпис на
В.Л.Л. с рег. № 1643 на 26.05.2009 г. от нотариус И.И.с район на действие РС
гр. ***.
ОБЯВИЛ е също така НА ОСНОВАНИЕ чл. 42 ал.2 от ЗЗД ЗА НИЩОЖЕН договора за
покупко-продажба на недвижим имот от 27.07.2009 г., обективиран в нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 9 том 4 рег. № 2256 н.д.
289/27.07.2009 г. на нотираиус И.И.– с рег. № 023 на Нотариалната камара и
район на действие РС ***, вписан в Службата по вписванията гр. ***, с вх. рег.
№ 1298/27.07.2009 г., акт № 86 том ІІІ дело № 489/2009 г. , с който адв. Ц.К.Ц.
***, с ЕГН ********** в качеството му на пълномощник на В.Л.Л., ЕГН ********** ***,
действащ лично за себе си и преупълномощен за П.Д.Л. ***, ЕГН ********** - като
продавачи е продал на С.Х.К. ***, ЕГН ********** – като купувач следния
недвижим имот, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ,
находящ се в гр. ***, обл. *** ул. „***” № ***с идентификатор № ***с площ от
450 кв.м., заедно с построените в него: сграда № 80501.802.230.1 със застроена
площ от 92 кв.м. и сграда № 80501.802.230.2 със застроена площ от 34 кв.м., при
граници на целия имот: имот № 80501.802.246; имот № 80501.802.231; имот №
80501.802.227 и имот № 80501.802.229 за сумата от 10750,20 лв. – като сключен
без представителна власт от пълномощника адв. Ц.Ц..
ОТХВЪРЛИЛ е като
неоснователен предявения иск от В.Л.Л., ЕГН ********** *** и П.Д.Л. от с. гр. и
адрес, ЕГН ********** с правно основание чл. 26 ал.2 пр.1 от ЗЗД за
прогласяване нищожността на сделката, обективирана в нотариален акт № 65 том №
1 рег. № 266 дело № 38 от 13.02.2012 г. на нотариус И.И.с рег. № 023 на
Нотариалната камара и район на действие РС ***, вписан в Службата по
вписванията гр. ***, с вх. рег. № 192/13.02.2012 г., акт № 84 том І дело №
86/2012 г., с който С.Х.К. ***, ЕГН ********** е продала на К.П.В. с ЕГН **********
*** следния недвижим имот, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в гр. ***, обл. ***
ул. „***” № ***с идентификатор № ***с площ от 450 кв.м., заедно с построените в
него: сграда № 80501.802.230.1 със застроена площ от 92 кв.м. и сграда №
80501.802.230.2 със застроена площ от 34 кв.м., при граници на целия имот: имот
№ 80501.802.246; имот № 80501.802.231; имот № 80501.802.227 и имот №
80501.802.229 за сумата от 18000 лв.
ПРИЗНАЛ е ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.
108 от ЗС по отношение на В.Л.Л.,
ЕГН ********** ***; П.Д.Л. от с. гр.
и адрес, ЕГН **********; К.П.В., с
ЕГН ********** *** и В.Ц.В., от с.с.
и адрес, с ЕГН **********, че
собственици на недвижимия имот, представляващ: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в
гр. ***, обл. *** ул. „***” № ***с идентификатор № ***с площ от 450 кв.м.,
заедно с построените в него: сграда № 80501.802.230.1 със застроена площ от 92
кв.м. и сграда № 80501.802.230.2 със застроена площ от 34 кв.м., при граници на
целия имот: имот № 80501.802.246; имот № 80501.802.231; имот № 80501.802.227 и
имот № 80501.802.229 са В.Л.Л., ЕГН **********
*** И П.Д.Л. от с. гр. и адрес, ЕГН **********, И Е ОСЪДИЛ К.П.В., с ЕГН ********** *** и В.Ц.В., от с.с. и адрес, с ЕГН **********
да предадат владението върху имота на
неговите собственици В.Л.Л., ЕГН ********** *** И П.Д.Л. от с. гр. и
адрес, ЕГН **********.Съдът се
е произнесъл и по въпроса за разноските.
Въззивна жалба срещу решението е постъпила от
В.П.К. , в която се възразява, че решението на РС – Левски е нищожно, респективно недопустимо. Възразява
се, че РС е подменил основанието на предявените искове, измислил си е
доказателства, позовал се е на чл. 300 от ГПК , но е тълкувал превратно
постановената и приложена по делото присъда на наказателен съд относно
извършено престъпление от въззивника К.. Възразява се също така ,че са
допуснати нарушения на съдопроизводствените правила като на въззивника не е
била дадена възможност пред първата инстанция да задава въпроси на осн. Чл.176
от ГПК, бил е държан с белезници в залата, свидетелите не са извеждани от
залата след снемане на тяхната самоличност.Възразява се, че извън позоваването
на влязлата в сила присъда, РС – Левски не е изложил други мотиви относно
изводите си. Възразява се също така, че
неправилно РС е възприел теза за нищожност на сделки при липсата на
доказателства за това като ,според въззивника, се касае за унищожаемост на
процесните сделки, а последиците при двата порока са различни. Претендира се постановяване на решение, с
което решението на РС – Левски се обяви за нищожно, респективно недопустимо.
Въззивна жалба е подадена и от К.П.В.
и В.Ц.В. чрез техния процесуален представител, в която се възразява, че в
решението на РНС – Левски липсват мотиви относно начина на достигане на извода за
нищожност на предварителния договор за
покупко – продажба на недвижим имот от 26.05.2009г, както и на
упълномощителната сделка в пълномощно на В.Л., както и относно договора за
продажба на недвижим имот от 27.07.2009г. Възразява се ,че съдът не е взел
предвид доказателствата по делото, не става ясно как е повлияно на волята на П.Л.,
която също е прехвърлител. Възразява се
,че съдът се е позовал на влязлата в сила присъда на наказателния съд, но не е
изложил никакви други съображения относно изводите си за нищожност. Възразява
се, че за уважаване на иск по чл. 108 от ЗС следва ищецът да установи ,че е
собственик на имота, а тази предпоставка не е била налице, както не са били
налице и другите две предпоставки, за които не са били налице доказателства и
изобщо не са коментирани от първоинстанционния съд. Възразява се, че съдът се е
произнесъл по непредявени искове, не са били налице доказателства за вписване
на исковата молба. Претендира се постановяване на решение, с което да обезсили
първоинстанционното решение и производството да бъде прекратено, респективно да
бъде върнато на РС, или решението да бъде отменено като неправилно.
Въззиваемите страни В.Л.Л. и П.Д.Л. чрез техния процесуален
представител оспорват жалбите като
неоснователни и възразяват, че РС е обсъдил всички обстоятелства по делото и е
постановил правилно и законосъобразно решение. Възразява се, че по делото правилно съдът се е позовал на влязлата в сила
присъда. Не са основателни възраженията за допуснати процесуални нарушения. Претендира
се потвърждаване на атакуваното решение на РС.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията в
жалбата,взе предвид направените доводи, прецени събраните доказателства и се
съобрази със законовите изисквания,
намира за установено следното:
С решение №88 от 28.05.2013
г по гр. дело № 364/2012 г по описа на РС – Ч.Бряг състав на същия съд се е произнесъл като е отхвърлил исковете на В.Л.Л. и П.Д.Л. против С.Х.К. с пр. квалификация чл. 26 ЗЗД,
чл. 30 от ЗЗД, както и иска срещу К.П.В. с пр. осн. Чл. 108 от ЗС. Отхвърлен и
иска на осн. Чл. 576 от ГПК за отмяна на
нотариален акт № 65 том 1, рег.№ 266, дело № 38/13.02.2012 г за покупко
– продажба на недвижим имот от С.Х.К. на К.П.В. , който недвижим имот се е
намирал в *** на ул. *** ***и е подробно описан в решението.
С решение № 43 от 28.01.2014
г по в.гр. дело № 806/2013 г на ***ски окръжен съд състав на същия съд е
обезсилил гореописаното решение на РС – Ч.Бряг и е върнал делото за ново
разглеждане на действително предявените искове и при участието на надлежните
ответници.
СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ касаят наличието на
основания за нищожност ,респективно унищожаемост на въведени с исковата молба
договори и упълномощителна сделка, наличието на права на собственост върху
процесния недвижим имот в полза на
ищците пред първата инстанция, последици от евентуални пороци на договори и
упълномощителна сделка
РС е приел, че е било видно от представения по делото
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 48 том 3 рег. № 1571 дело
169 от 20.05.2009 г. , че със същия Л.В.Л. и Ч.В.Л. са продали на В.Л.Л.
собствения си недвижим имот, находящ се в гр. ***, ул. „***“ № 41, с посочен идентификатор. От данните по делото се
установява,според РС, че продажбата е
извършена по време на брака на В.Л.Л. с П.Д.Л., поради което същите са станали
съсобственици в режим на СИО на прехвърления имот. Имота е придобит по време на
действието на СК от
Представен
е бил предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, видно от
който е било , че е сключен на 26.05.2009 г. между В.Л.Л. – действал лично за
себе си и като пълномощник на П.Д.Л. от една страна като продавач и В.П.К. от
друга страна като купувач, по силата на който Л. е продал на К. недвижим имот,
находящ се в гр. *** на ул. „***“ № 41. Договора е с нотариално заверени
подписи на В.Л. и В.К. от 26.05.2009 г. заверени от нотариус И.И., с район на
действие РС ***.
Представено
е било пълномощно с нотариално заверен подпис от същия нотариус и същата дата,
с което В.Л.Л. – лично за себе си и като пълномощник на П.Д.Л. е упълномощил
адв. Ц.К.Ц. *** да ги представлява пред съответните институции, с правото да
извършва всякакви фактически действия на разпореждане с правата им /продава,
дарява, заменя/ или друг възмезден способ относно недвижим имот, находящ се в
гр. ***, ул. „***“ № 41.
Представен
е бил и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 9 том 4 с рег. №
2256 н.д. 289/27.07.2009 г., на нотариус И.И.с район на действие РС *** и с
рег. № 023 на нот. Камара, от който се установява, според РС, че адв. Ц.,
реализирайки правата си по цитираното по-горе пълномощно на 27.07.2009 г. от
името на П.Д.Л. и В.Л.Л. е продал недвижимия имот находящ се в гр. *** на ул. „***“
№ ***на С.Х.К., а последната с нотариален акт № 65 том 1 рег. № 266 дело № 38
от 13.02.2012 г. на същия нотариус /също приложен към делото/, на 13.02.2012 г.
е продала имота на К.П.В..
По делото е
приложено заверено копие от присъда, постановена на 07.04.2017 г. по внохд №
236/2016 г. на първи състав на Апелативен специализиран наказателен съд –
влязла в законна сила на 14.12.2017 г. , от която се установява, че В.П.К. е
признат за виновен и осъден затова, че през месец май
Според РС съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския
съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
При това
положение, съдът е приел, че при
сключване на предварителния договор и подписване на пълномощното пред нотариуса
В.Л. – лично за себе си и като пълномощник на П.Л. е направил волеизявлението
под въздействието на упражненото по отношение на него насилие /каквото в случая
е установено с влязлата в сила и цитирана по-горе присъда/, поради което е
налице липса на съгласие и сключения предварителен договор е нищожен на
основание чл. 26 ал.2 изр.1 пр.2 от ЗЗД, а подписаното пълномощно е нищожно на
основание чл. 44 във връзка с чл. 26
ал.2 изр.1 пр.2 от ЗЗД.
Предвид
нищожността на пълномощното, според РС, адв. Ц. при прехвърляне на недвижимия имот на С.
Хр. К. е действал без представителна власт и тъй като мнимо представлявания по
договора се позовава на недействителността на договора, то договора,
обективиран в нотариален акт № 9/28.07.2009 г., с който имота, находящ се в гр.
*** на ул. „***“ № ***е продаден на С. Хр. К. е недействителен на основание чл.
42 ал.2 от ЗЗД.
Според РС по делото е бил представен и нотариален акт №
65/13.02.2012 г., с който С. Хр. К. е продала имота, находящ се в гр. *** на
ул. „***“ № ***на ответника К.В.. По делото е налице доказателство, от което се
установява, че тази сделка е сключена по време на брака на отв. К.В. с отв. В.В.. Според РС сделката, с която имота е продаден на С.К. е
недействителна, поради което същата е продала на Василеви чужд имот. Съгласно трайната съдебна практика, според
РС, сделката за продажба на чужд имот не
е нищожна, но не прехвърля вещни права. На действителния собственик са непротивопоставими
правата, които трето лице е придобило върху вещта, макар и чрез валидна правна
сделка, но от несобственик. Обстоятелството, че придобивната сделка от
несобственик не е нищожна и обвързва страните по нея не означава, че
придобитите с нея права са противопоставими на действителния собственик, тъй
като намира приложение принципът, че никой не може да прехвърли повече права от
тези, които притежава. Без значение е добросъвестността на приобретателя – той
не придобива собствеността по силата на самата сделка, в негова полза, обаче
тече кратката придобивна давност. В този
смисъл съдът е приел, че възражението на
Василеви, че са собственици на имота е неоснователно. Видно е било, според РС, от
нотариалния акт, цитиран по-горе, че
имотът е закупен от тях на 13.02.2012 г. от несобственик, поради което,
последните макар и да не знаят, че купуват от несобственик не са придобили
собствеността върху имота. От тази дата – 13.02.2012 г. в тяхна ползва е
започнала да тече кратката придобивна давност, която съгласно чл. 79 ал.2 от ЗС
е пет години. Този срок е прекъснат с предявяването на иска – на 10.03.2014 г..
Съгласно разпоредбата на чл.116 б.б от ЗЗД давността се прекъсва с
предявяването на иск, а съгласно разпоредбата на чл. 115 б.ж от ЗЗД давност не
тече, докато трае съдебния процес относно вземането. Следователно,според РС, ответниците К.В. и В. Василеви не са придобили
собствеността върху имота и въз основа на давностно владение, каквато
възможност има за придобилия от несобственик, ако не знае това – съгласно
разпоредбата на чл. 70 ал.1 от ЗС.
В този смисъл РС – Левски е приел,че предявеният иск с
правно основание чл. 26 ал.2 изр.1 пр.2 от ЗЗД е основателен и доказан и като
такъв следва да бъде уважен. Следва да бъде прогласена нищожността на
предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот от 26.05.2009 г.
сключен между В.Л. – лично и като пълномощник на П.Л. като продавачи и В.П.К.
като купувач на имота по този договор. Поради уважаване на главния иск с правно
основание чл. 26 ал.2 изр. 1 пр.2 от ЗЗД, съдът не следва да се произнася по
предявеният при условията на евентуалност иск за унищожаване на предварителния
договор за покупко-продажба на недвижим имот от 26.05.2009 г. сключен между В.Л.
– лично и като пълномощник на П.Л. като продавачи и В.П.К. като купувач на
имота по този договор на основание чл. 27 във връзка с чл. 30 от ЗЗД.
Основателен и доказан, според РС, е и предявеният иск за прогласяване на
нищожността на упълномощителната сделка в полза на адв. Ц.Ц. – отразена в
пълномощното от 26.V.2009 г. на
основание чл. 44 от ЗЗД във връзка с чл. 26 ал.2 изр.1 пр.2 от ЗЗД и поради
уважаване на главния иск, съдът не следва да се произнася по предявеният при
условията на евентуалност иск за унищожаване на упълномощителната сделка в
полза на адв. Ц.Ц. – отразена в пълномощното от 26.V.2009 г. по чл. 44 от ЗЗД
във връзка с чл. 30 от ЗЗД; иск по чл.
42 ал.2 от ЗЗД.
Основателен и доказан, според РС, е и предявеният иск за прогласяване
нищожността на договора за продажба на недвижимия имот от П.Л. и В.Л. чрез
пълномощника им адв. Ц.Ц. на С.Х. – обективиран в нотариален акт № 9/27.07.2009
г. и да се отмени нот. акт № 9/27.07.2009 г. в следствие на прогласяване
нищожността на отразената в него сделка
по чл. 42 ал.2 от ЗЗД.
Неоснователен
се явява, според РС, предявеният иск за
прогласяване нищожността на последващата продажба на същия недвижим имот от С.Х.
на К.В. – обективиран в нот. Акт № 65/13.02.2012 г. и с искане да се отмени
нот. акт № 65/13.02.2012 г. в следствие
на прогласяване нищожността на отразената в него сделка по чл. 2 ал.2 пр.1 от ЗЗД.
Основателен
и доказан, споерд РС, се явява и
предявеният иск с правно основание чл. 108 от ЗС, като следва да бъде прието за
установено, че ищците В.Л.Л. и П.Д.Л. са собственици на недвижимия имот,
находящ се в гр. *** на ул. „***“ №***и следва да бъдат осъдени ответниците К.В.
и В.В. да предадат владението върху имота на неговите действителни собственици В.Л.Л.
и П.Д.Л..Съдът е изложил мотиви и по отношение на разноските в производството.
ВЪЗЗИВНИТЕ ЖАЛБИ СА НЕОСНОВАТЕЛНИ
РЕШЕНИЕТО на ***ски районен съд е законосъобразно като краен резултат
Не са
основателни възраженията и в двете въззивни жалби относно недопустимост на
постановеното решение. Съдът не се е произнесъл по непредявени искове и не е
смесил вида и характера на предявените искове. РС е изпълнил указанията на
въззивната инстанция след обезсилване на първоначално постановеното решение по
процесната искова молба по гр. дело № 364/2012 г на РС – Ч.Бряг, указал е
уточняване на исковата молба, което е сторено от ищцовата страна. Може да се
желае по – висока степен на съответствие на уточнената искова молба с
изискванията на ГПК, но като цяло от
същата става ясно какво се претендира от съда, кои са главни искове, кои
са предявени при условия на евентуалност, на кои договори и сделки се
претендира нищожност, респективно унощожаемост и какви са фактическите
твърдения на ищците. РС е уважил главните искове за нищожност на визираните в
исковата молба договори и упълномощителна сделка и не се е произнесъл по
предявените искове при условия на евентуалност. Не е основателно и възражението
за нищожност по въззивната жалба на В.К.. Решението е постановено от
компетентен за това съд.
Не са основателни възраженията във
въззивната жалба на В.П.К. за
допуснати нарушения на
съдопроизводствените правила. Редът в съдебната зала, вкл. И относно наличието
на белезници на страната, се определя от председателя на съдебния състав с
оглед актуалните условия. Не е основателно и възражението за неотстраняване от
залата на свидетелите със снета самоличност преди техния разпит пред съда. В
протокола от с.з. на 18.05.2018 г, стр. 3 от протокола и л. 232 от делото,
горе, изрично е записано отстраняването на св. И.И.от залата. На
въззивника В.П.К. в качеството му на ответник пред първата инстанция е
изпратено съобщение, надлежно оформено и върнато / л. 33 и 34 от
първоинстанционното дело/ за подаване на отговор, но такъв не е постъпил в
указания за това срок. По исканията
на В.П.К. с молба по първоинстанционното
дело на л. 295 РС се е произнесъл в
открито съдебно заседание на 16.04.2018г,
а след произнасянето на съда е налице изрично записване в протокола от заседанието,
че В.К. няма други искания.В това съдебно заседание съдът е постановил и
доклада по делото като е разпределил и доказателствената тежест по отношение на
страните. Въззивният съд счита, че не може да се направи извод за перфектност
на постановения по делото доклад, но във въззивните жалби няма конкретни възражения
относно доклада по делото, а съгласно разрешението ,дадено в ТР 1/2013 г от
9.12.2013 г,т.2, За допуснати от първата инстанция
процесуални нарушения във връзка с доклада на делото въззивният съд не следи
служебно /чл. 269,изр. 2 ГПК/. Когато във въззивната жалба или отговора
страната се позове на допуснати от първата инстанция нарушения във връзка
сдоклада, дори и да прецени тези оплаквания за основателни, въззивниятсъд не
извършва нов доклад по смисъла и в съдържанието, уредено вчл. 146, ал. 1 ГПК,
тъй като характерът на въззивната дейност изключваповторение на действията,
дължими от първата инстанция.Освен това,извършването на изцяло нов доклад от
въззивната инстанция с различна квалификация на предявения иск би имало за
резултат предварително определяне на действията на първоинстанционния съд като
неправилни,а тази преценка се дължи едва при постановяване на
въззивноторешение. В тази хипотеза въззивният съд дължи единствено даване на
указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални
действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали
да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на
доклада и дадените указания, което по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК е
извинителна причина за допускането на тези доказателства за първи път във
въззивното производство.
РС е
изложил мотиви, които твърде кратко обуславят крайните
изводи на съда и не отговарят на всички въведени възражения от страните в хода
на първоинстанционното производство. Основателни са възраженията и в двете
въззивни жалби относно краткостта и непълнотата на мотивите на РС. РС се е
позовал като аргумент за изводите си единствено на влязлата в сила присъда на
наказателния съд с оглед разпоредбата на чл. 300 от ГПК. Изводът за
задължителността на тази присъда за
гражданския съд по принцип е правилен. Следвало е обаче РС да изложи по –
подробни мотиви относно въведените от страните възражения, както и относно
аргументацията си за извода за наличието на нищожност на процесните договори и
едностранна упълномощителна сделка, основанието за това с оглед преплитането на фактическите твърдения в
исковата молба за наличието и на основания за унищожаемост и соченето на
конкретни действия, които обуславят това.Във въззивните жалби са налице
възражения относно липсата на основание за нищожност на процесните договори и
упълномощителна сделка, за различните последици
на нищожност и унищожаемост на същите, за порока на волята на П.Д.Л. при
извършването на сделката за покупко – продажба на С.Х.К.. Неоснователни са
възраженията във въззивната жалба на В.П.К. за липсата на основания за
нищожност. Неоснователни са и възраженията във въззивната жалба на К.В. и В.В. за взаимноизключващи се предявени
искове. Исковете за нищожност и унищожаемост на визираните в исковата молба
сделки са предявени при условия на евентуалност.Неоснователно е възражението
относно вписването на исковата молба. При първоначалното разглеждане на делото
това действително не е било налице и РС – Ч.Бряг е приключил производството при
невписана искова молба. Този недостатък е бил отстранен след указания на
въззивния съд по в.гр. дело № 806/2013 г на Пл ОС.
В правната доктрина и
съдебната практика се приема, че волеизявление,
направено в резултат на упражнено физическо насилие срещу лицето, което го
извършва, е равнозначно на липса на волеизявление, респективно липсва сделка.
Когато волеизявлението е извършено при физическо насилие, сделката не може да
породи правни последици - тя е нищожна.Липсата на съгласие като
основание за нищожност следва да е налице към момента на сключването на
сделката. За доказване на физическото насилие
са допустими всякакви доказателства. По делото пред РС – Левски са
разпитани свидетелите И.И.и бащата на ищеца пред РС – Левски - Л.Л. като
първата свидетелка не установява обстоятелства, свързани с упражнено физическо
насилие, а вторият свидетел дава показания без преки впечатления, основаващи се
на предадено му от неговия син. По делото обаче е налице присъда от 7.04.2017г по ВНОХД 236/2016 г на Ап СНС,
влязла в сила на 14.12.2017г, която присъда е задължителна за гражданския съд
по отношение на извършването на деянието и вината на дееца – л 151 от
първоинстанционното дело. Видно от същата В.П.К. е признат за виновен, че през м. май 2009 г с цел да
набави за С.Х.К. имотна облага, принудил В.Л.Л. чрез сила – нанасяне на удари ,
да претърпи нещо против волята му – да подпише предварителен договор за покупко
– продажба на недвижим имот на ул. *** ***в *** и пълномощно на адв. Ц.Ц. да извършва фактически действия на
разпореждане със същия имот.При наличието на тази влязла в сила присъда
гражданският съд следва да приеме, че при посочените сделки е налице липса на съгласие от страна В.Л.Л.
доколкото с присъдата е установено наличието на физическо насилие.
Неоснователни са възраженията във връзка със съгласието на П.Л.. Видно от
доказателствата по делото, респективно пълномощното в полза на адв. Ц.Ц. ,
същото е подписано от В.Л. лично и като пълномощник на П.Л., а по – горе са
изложени съображения за нищожността на упълномощителната сделка. В този смисъл
крайните изводи на РС – Левски са основателни и се обуславят от събраните по делото доказателства. Правилни са
изводите за липса на нищожност на прехвърлителната сделка на К.В., но и за
невъзможност прехвърлителката С.К. да прехвърли повече права от тези, които
притежава. Нищожните сделки не пораждат правни последици, не могат да се
заздравяват освен по изключение при опорочена форма. За яснота на изложението и с оглед наличието
на възражения във въззивните жалби за
основания за унищожаемост ,а не за нищожност на сделките и за преплитане на
фактическите твърдения следва да се отбележи, че заплашването като основание за
унищожаемост на сделките по чл. 27 предл. 2 и чл. 30 от ЗЗД е съзнателно,
умишлено действие , което има за цел да възбуди основателен страх, но принудата
в случая е психическа, а не физическа. Психическата принуда следва да е в
резултат на човешко поведение, а не на други обстоятелства. Упражняването на
психическа принуда като основание за унищожаемост следва да се разграничава от
физическата принуда, което е упражняване на насилие и е основание за нищожност
на сделката.
Предвид гореизложеното следва да се потвърди
решението на РС – Левски.
При този изход на делото
въззивниците В.К. от една страна и К. и В.
Василеви от друга страна следва да се осъдят да заплатят на В.Л.Л. и П.Д.Л. по
500 лв деловодни разноски за адвокатски
хонорар съгласно представените договори за правна помощ и съдействие за
въззивната инстанция при липса на
възражение за прекомерност на възнагражденията.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
РЕШЕНИЕ №№ 121 от 18.06.2018 г по гр. дело № 243/2014 г
по описа на РС – Левски КАТО ПРАВИЛНО
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
ОСЪЖДА В.П.К. ***,
ЕГН ********** от една страна и К.П.В.,
с ЕГН ********** *** и В.Ц.В., от
с.с. и адрес, с ЕГН ********** от друга страна ДА ЗАПЛАТЯТ на В.Л.Л. ЕГН ********** *** И П.Д.Л. от с. гр. и
адрес, ЕГН ********** ПО 500 лв на
всеки един деловодни ръзноски за въззивната инстанция
РЕШЕНИЕТО
подлежи
на касационно
обжалване пред ВКС на РБ в месечен срок от съобщението за изготвянето му
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :