РЕШЕНИЕ №….
гр. Добрич, 26.02.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият
районен съд, Гражданска колегия, девети състав, в открито съдебно заседание,
проведено на първи февруари две хиляди и десета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ЛЮБОМИР ГЕНОВ
при
участието на секретаря Г.Х. сложи за разглеждане гр. дело № 909 по описа за
2008 г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.124 ал.1 от ГПК
и чл.59 от Закона за задълженията и договорите.
Образувано
е по искова молба на ЕТ***със седалище и адрес на управление *** представляван
от В.Г.В. с ЕГН **********, чрез процесуалния представител адвокат М.В.Т.,
срещу *** с адрес ***, представлявана от директора С. Т., и срещу “***”АД със
седалище и адрес на управление ***, по чл.124 ал.1 от ГПК за признаване за
установено по отношение на двамата ответници, че първият ответник не е
собственик на трафопост, намиращ се в УПИ с идентификатор №72624.630.27 по
кадастралната карта на гр. Д., като трафопостът е със застроена площ от 2 кв.м.
и идентификатор №72624.630.27.7 по кадастралната карта на гр. Д., както и по
чл.59 от ЗЗД за осъждане на първия ответник да заплати сумата от 500 лева,
заедно със законната лихва върху нея от 23.05.2008 г. до окончателното плащане,
с която неоснователно се е обогатил в резултат на ползването на процесния
трафопост през периода от 01.09.1995 г. до 23.05.2008 г.
В исковата си молба ищецът сочи, че е
собственик на недвижим имот с идентификатор №72624.630.27 по кадастралната
карта на гр. Д., в който е изградил трафопост – сграда за енергопроизводство с
идентификатор №72624.630.27.7 по кадастралната карта на гр. Д. с цялостно
оборудване към него, за собствеността върху който се е снабдил с нотариален акт
за поправка на нотариален акт за собственост на недвижим имот №..., том ...,
рег. №..., дело №.../08.11.2007 г.; в съседство на посочения имот се намира
имот с кадастрален идентификатор №72624.630.24 по кадастралната карта на гр. Д.,
който се ползва от ***– гр. Д. и чието електрозахранване се извършва от
трафопоста на ищеца поради неговата добра воля; ищецът е настоявал ***– гр. Д.
да преустанови ползването на процесния трафопост, заедно с неговото оборудване,
както и да уведоми “...”АД – гр. В., че преустановява електрозахранването на
своя имот посредством процесния трафопост; ***– гр. Д. неоснователно твърди, че
е съсобственик на процесния трафопост и неговото оборудване, като неправомерно
го е използвала за електроснабдяването на своя имот за периода от 01.09.1995 г.
до настоящия имот; поддръжката на процесния трафопост и неговото оборудване са
заплащани от ищеца; изграждането му също е заплатено от ищеца;”**” – гр. Д. твърди,
че е придобила собствеността върху 1/2 идеална част от трафопоста и неговото
оборудване с фактура №1/29.10.1996 г.; всички тези действия на ответника
препятстват нормалното упражняване на правото на собственост на ищеца върху
процесния трафопост; ищецът е собственик на процесния трафопост и по силата на
приращението като собственик на намиращата се под него земя; настоява се за
уважаване на предявените искове и присъждане на направените по делото разноски.
В законоустановения едномесечен срок са
били получени отговори от ответниците. “***”АД - гр. В. сочи, че предявеният
иск е процесуално недопустим, а по същество - неоснователен, тъй като ищецът не
е обосновал интереса си от завеждане на отрицателен установителен иск по
отношение на електроснабдителното дружество; освен това ищецът неправилно е
определил пасивната процесуална легитимация на “***”АД - гр. В., тъй като това
дружество е страна единствено в правните, но не и в техническите аспекти на
електроснабдяването; разпределителното дружество е това юридическо лице, което
е собственик на всички енергийни съоръжения и което определя по технически съображения
начина, по който електроенергията достига до потребителите; настоява се за
присъждане на направените съдебно-деловодни разноски, както и юрисконсултско
възнаграждение; моли се за задължаването на основание на чл.190 от ГПК на ищеца
да представи намиращите се в него документи, послужили като основание за
съставяне на констативния нотариалния акт на ищеца. *** - гр. Д. посочва, че
отрицателният установителен иск за собственост е недопустим поради липса на
правен интерес, след като в обстоятелствената част се твърди, че ответникът
осъществява владение върху процесния имот; освен това отрицателният
установителен иск за собственост е неоснователен, тъй като”***” – гр. Д. е
станала собственик на 1/2 идеална част от процесния имот въз основа на
изтеклата в периода от 1996 г. до предявяването на иска придобивна давност;
макар и да не е извършена в предвидената от закона форма, между ищеца и
ответника е извършена покупко-продажба на 1/2 идеална част от процесния имот,
обективирана с фактура №1/29.10.1996 г., която е послужила за начало на
установяването на давностно владение; искът за заплащане на обезщетение за
ползването на процесния имот е неоснователен, тъй като ***е ползвала
съсобствения трафопост съобразно правата си в съсобствеността от 1/2 идеална
част, а алтернативно е погасен по давност за периода от 5 и повече години преди
предявяването на иска; оспорва се верността на извършените нотариални удостоверявания
в представените от ищеца 3 нотариални акта; настоява се за приемане като
писмени доказателства на договора за продажба на електрическа енергия от
14.10.2005 г., проекта за изграждане на обект “Електрозахранване на краварници
на ЕФ”***” и ТВМ – кв.“***” и писмо с изх. №ПП 388/23.02.1995 г. на “НЕК”АД;
иска се на основание на чл.192 от ГПК да бъдат изискани заверени преписи от
3-те нотариални дела по издаване на посочените по-горе 3 нотариални акта, както
и допускането на 3 свидетели за установяването на владението от ***върху
процесния имот от октомври 1996 г. до настоящия момент.
В
последното съдебно заседание процесуалният представител на ищеца е посочил, че в
хода на делото с гласни и писмени доказателства се е установило, че претенциите
на ЕТ”***”*** са основателни и доказани; твърденията на първия ответник се
опровергават от събраните по делото доказателства, като стойността на процесния
трафопост с оглед на претенцията му е следвало да бъде определена към момента
на въвеждането му в експлоатация, а не към момента на завеждането на исковата
молба и към момента на изготвянето на заключението на вещото лице; той се
позовава на изтекла погасителна давност на всички претенции на първия ответник
към него, която е започнала да тече от момента на въвеждането на трафопоста в
експлоатация; по отношение на твърдението, че процесният трафопост е движима
вещ, ако съдът определи, че той е движима вещ, то търговецът се позовава на
непрекъснатото му владение за целия период от въвеждането му в експлоатация до
настоящия момент; ЕТ”***”*** се позовава на изтекла погасителна давност и за
заплащането на стойността му; фактура №1/29.10.1996 г. съгласно заключението на
вещото лице не е била изплатена изцяло; настоява се за присъждане на
направените по делото разноски съгласно представения списък на разноските. В
писмената си защита процесуалният представител на ищеца е посочил, че
процесният трафопост е изграден изцяло със средства на ищеца, който се явява
негов инвеститор и собственик съгласно представените писмени доказателства,
изслушаната съдебно-счетоводна експертиза и показанията на разпитаните
свидетели; безспорно е установено, че процесният трафопост се ползва единствено
от ищеца, който го е поддържал, заплащал е всички разноски по функционирането
му и всички текущи ремонти; това показва осъщественото от него спокойно и
необезпокоявано владение за целия период от въвеждането му в експлоатация до
настоящия момент; установено е, че първият ответник замерва потребената
електроенергия единствено чрез процесния трафопост, което не представлява
осъществявано от него давностно владение; *** – гр. Д. никога не е владяла
процесния трафопост от изграждането му до настоящия момент; достъп до
трафопоста имат единствено ищецът и служителите на енергоразпределителното
дружество; безспорно е установено, че поземленият имот, върху който се намира
процесният трафопост, е собственост на ищеца – върху него не е учредявано право
на строеж в полза на първия ответник и по принципа на приращението всяка
построена върху същия поземлен имот сграда е собственост на ищеца; самият
трафопост представлява недвижим имот, за който има надлежно съставен нотариален
акт, а същият е нанесен и върху кадастралната карта със самостоятелен
идентификатор; съгласно представеното по делото платежно нареждане за 288000
лева ”***” – гр. Д. е заплатила на ищеца само 288000 лева, а остатъкът от
200000 лева, дължим съгласно представената фактура №1/29.10.1996 г., не е
заплатен от първия ответник; настоява се за отхвърляне като недопустими,
неоснователни и недоказани на всички възражения на *** – гр. Д., като ищецът се
позовава на изтекла погасителна давност по отношение на направените от ***
възражения; началната дата, от която е започнала да тече погасителната давност,
е въвеждането в експлоатация на процесния трафопост; първият ответник не е
предявил срещу ищеца насрещен иск, а само е направил възражение, което е
недопустимо като процесуално действие, защото е следвало да бъде предявено като
насрещен иск; ако съдът приеме, че е предявен насрещен иск, то същият не е
квалифициран и за него не е платена дължимата държавна такса; той е
неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен изцяло; датата за извършване
на оценка на процесния трафопост, релевантна към фактическите твърдения и
възражения на *** – гр. Д., е датата на въвеждането в експлоатация на процесния
трафопост, а не датата на подаването на исковата молба или датата на изготвянето
на експертизата; настоява се за отхвърлянето като недопустими, неоснователни и
недоказани на всички възражения на втория ответник по делото “***”АД – гр. В.
В последното съдебно заседание процесуалният
представител на *** – гр. Д. е посочил, че предявените искове са неоснователни
и следва да бъдат отхвърлени; процесният трафопост е движима вещ, като титулите
за собственост, на които се позовава ищеца, не могат да докажат неговите права;
спорът трябва да бъде решен в зависимост от това кой е представил писмени
доказателства за собствеността върху трафопоста, което се установява от
счетоводната експертиза; евентуалното възражение за подобренията не е погасено
по давност, защото едно възражение за подобренията в чужд имот става изискуемо
тогава, когато владелецът бъде отстранен от владението на имота, което към
настоящия момент още не е станало; гимназията продължава да ползва трафопоста,
заедно с ищеца; настоява се за присъждане на направените по делото разноски. В
писмената си защита процесуалният представител на *** – гр. Д. е посочил, че съгласно
съществуващата нормативна уредба през периода от изграждането на процесния
трафопост (Закон за енергетиката и енергийната ефективност (отм.) и Закон за
енергетиката) електроразпределителното предприятие е длъжно да осигури доставка
на електрическа енергия на всички абонати с редовно сключени договори към
момента на влизането в сила на Закона за енергетиката; именно по тази причина
трафопостовете, които обслужват повече от един абонат, следва да бъдат изкупени
от електроразпределителните (електропреносните) предприятия; затова дори и да
се приеме, че процесният трафопост е собственост на ищеца, първият ответник има
правно основание да го ползва, тъй като към момента на влизането в сила на
Закона за енергетиката е имал редовно сключен договор с
електроразпределителното предприятие; с предявяването само на установителен иск
ищецът избягва произнасянето по този въпрос и цели да му бъдат признати права,
на които се позовава, за да препятства ползването на процесния трафопост от гимназията;
вярно е, че за да се отстрани **** – гр. Д. от трафопоста, следва да има
произнасяне по осъдителен иск и снабдяване с изпълнителен лист, но действията
по препятстването на ползването могат да бъдат осъществени и в други форми, а
евентуално признатите права – предявени пред трети лица, които не биха
направили разлика между признаването на права и отричането на възможността за
ползване на трафопоста; предявеният установителен иск е недопустим; липсва
правен интерес за ищеца от воденето на отрицателен установителен иск, с който
се отрича правото на собственост на ответника, тъй като позицията му е, че
ответникът ползва процесния трафопост и упражнява фактическа власт върху него; следователно
е налице правен интерес от предявяването на ревандикационен, а не на
установителен иск; вярно е, че всеки път при споменаване на възражението за
недопустимост на предявения установителен иск ищецът е твърдял, че ответникът
не владее трафопоста, а само го ползва; субективният елемент на упражняваната
фактическа власт върху определен предмет има значение когато се решава въпроса
дали е налице владение или държане, но не и при решаването на въпроса за
наличието на правен интерес от предявяването на установителен иск за
собственост; наличието на друга форма на защита на накърнените права изключва
правния интерес от воденето на установителен иск; самият факт, че наред с иска
за собственост се претендира и обезщетение за лишаването от ползването на
вещта, предмет на иска за собственост, сочи на признанието за установена от
ответника фактическа власт върху спорната вещ без значение дали тя се нарича
владение или ползване; при условията на евентуалност първият ответник сочи, че
предявеният иск е неоснователен до размера на 1/2 идеална част от процесната
вещ; по делото е установено, че процесният трафопост е движима вещ по своето
естество, което е категорично заявено от експерта по допуснатата
съдебно-техническа експертиза, изслушана в съдебното заседание на 01.02.2010
г., който извод се подкрепя и от представените по делото писмени доказателства
– проект за изграждането на трафопоста, от обяснителната записка и графичната
част на който е видно, че съоръжението се “монтира”, т.е. то е преместваемо и
не е трайно прикрепено към земята, каквото е и описанието на свидетелите;
твърдението на ищеца, че мачтовият трафопост е недвижима вещ, тъй като е бил
нанесен в кадастралната карта и има съставен нотариален акт, са неоснователни –
съоръженията на техническата инфраструктура (движими или недвижими) също се
отразяват в кадастралната карта; основното е, че за естеството на една вещ не
следва да се съди от съставените документи с правно значение, а от нейните
технически характеристики; установено е, че отразената в нотариален акт №***,
том ***, дело №***/2007 г. “сграда със застроена площ от 2 кв.м. на един етаж с
предназначение сграда за енергопроизводство” не отговаря на действителното
положение; мачтовият трафопост представлява стълб със стоманено-решетъчна
конструкция, на който в специален кош е разположена трафомашината, т.е. въобще
липсва сграда или друго помещение; придобиването на движима вещ става чрез
сключването на договор, за който не се изисква форма за действителност, а в случая
е налице фактура, която удостоверява сключения между страните договор за
продажба; допуснатата съдебно-счетоводна експертиза установява, че фактура
№1/29.10.1996 г. е осчетоводена при ищеца по сметка “***”, а също и по сметка
№203 – сгради като намаление на стойността на заприходена сграда; за периода
1996 г. – 2007 г. ищецът и ответникът не са представили описи на ДМА; ищецът е
завел процесния трафопост като ДМА на 01.12.2007 г., а ответникът е представил
опис на задбалансово заведени активи за 2007 г., в който фигурира 1/2 идеална
част от трафопост; част от стойността по фактура №1/29.10.1996 г. е изплатена в
брой, а останалата – чрез предаване на продавача на стока, чиято стойност
покрива остатъка от дължимото съгласно протокола от 23.11.1995 г.; с оглед на
изложеното се налага изводът, че първият ответник е придобил 1/2 идеална част
от процесната движима вещ чрез покупко-продажба през 1996 г., което се признава
и от ищеца в писмото му до *** – гр. Д. от 15.08.2005 г., където е посочено, че
трафопостът е съсобствен между страните; с останалите писмени доказателства –
писма до електроразпределителното предприятие и изготвеният проект за
изграждането на съоръжението – се доказва, че трафопостът е бил предвиден и
изграден за обслужване на сградите в двата съседни имота на ищеца и ответника,
поради което след въвеждането му в експлоатация ищецът е прехвърлил
собствеността върху 1/2 идеална част от съоръжението на гимназията и тя е
заплатила половината от разходите; *** – гр. Добрич сочи, че ако въпреки
категоричните данни за характера на трафопоста като движима вещ, се възприеме
становището на ищеца, че той е недвижима вещ, то гимназията е придобила по
давностно владение собствеността върху 1/2 идеална част от него – чрез спокойно
и непрекъснато владение от момента на въвеждането му в експлоатация (04.05.1996
г.) до подаването на исковата молба; несъмнено върху трафопоста е установена
фактическа власт от страна на *** – гр. Д., като дори ищецът иска обезщетение
за лишаването от ползването върху трафопоста – тази фактическа власт не е
свързана само с правото на потребителя с валидно сключен договор за потребление
на електроенергия към момента на влизането в сила на Закона за енергетиката да
ползва трафопост, собственост на трето лице, а със съзнанието, че ползва
собствена вещ; обсъдени в съвкупност изложените факти сочат на своене на
процесния трафопост от първия ответник до размера на 1/2 идеална част;
установената от *** – гр. Д. фактическа власт с намерение за своене е
продължила от момента на въвеждането на трафопоста в експлоатация до момента на
подаването на исковата молба, т.е. повече от 10 години, като възникналите
спорове между страните около 2007 г. не са факт, който е прекъснал давността;
затова 1/2 идеална част от процесния трафопост е придобита от първия ответник
по давност; настоява се за отхвърляне на предявените искове за собственост и
неоснователно обогатяване, тъй като вещта е ползвана до размера на правата в
съсобственосттта, а също и за присъждане на направените по делото разноски.
Добричкият районен съд, след като прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
С фактура №1/29.10.1996 г. ЕТ”***”*** е
продал на ТВМ – гр. Д. 1/2 идеална част от трафопост за сумата от 488000 лева;
фактурата е подписана двустранно.
Според покана с изх. №А-5/17.07.2007 г.
ЕТ”***” *** е поканил *** – гр. Д. да преустанови ползването на неговия
трафопост с оборудването му в 7-дневен срок от нейното получаване; в противен
случай търговецът е посочил, че ще потърси правата си по съдебен ред и ще
уведоми “**”АД – гр. Д. да преустанови захранването на имота на *** – гр. Д.
Съгласно скица №7213/20.05.2008 г. на СГКК
– гр. Д. поземлен имот с идентификатор №72624.630.27 по кадастралната карта на
гр. Добрич е с площ от **** кв.м. и представлява стопански двор с начин на
трайно ползване за животновъдна ферма; със стар идентификатор парцел ** и парцел
**; за негов собственик е записан ЕТ”***” – гр. Д. съгласно акт №***, издаден
на 13.02.2003 г. от РС – Добрич, том ***, рег. №2057; имотът включва масивна ***
с частични стоманобетонни елементи с идентификатор №72624.630.27.1 и застроена
площ от *** кв.м., масивна селскостопанска сграда с частични стоманобетонни
елементи с идентификатор №72624.630.27.2 и застроена площ от *** кв.м., масивна
селскостопанска сграда с частични стоманобетонни елементи с идентификатор
№72624.630.27.3 и застроена площ от *** кв.м., масивна селскостопанска сграда с
частични стоманобетонни елементи с идентификатор №72624.630.27.4 и застроена
площ от *** кв.м., масивна селскостопанска сграда с частични стоманобетонни
елементи с идентификатор №72624.630.27.5 и застроена площ от *** кв.м., масивна
селскостопанска сграда с частични стоманобетонни елементи с идентификатор №72624.630.27.6
и застроена площ от *** кв.м., както и масивна със железен гредоред сграда за
енергопроизводство с идентификатор №72624.630.27.7 и застроена площ от ***
кв.м.
Видно от нотариален акт за поправка на
нотариален акт за собственост на недвижим имот *** г. на нотариус с рег. №*** в
регистъра на Нотариалната камара, по молба на ЕТ”***”*** е изготвен нотариален
акт за поправка на нотариален акт за собственост на недвижим имот – в
нотариален акт за собственост на недвижим имот, вписан под **** г. на Службата
по вписванията – Д., изготвен от нотариус с рег. №*** в регистъра на
Нотариалната камара, на страница 2, на ред 16 се добавя следния текст “сграда с
кадастрален идентификатор №72624.630.27.7 със застроена площ от 2 кв.м. на един
етаж и предназначение сграда за енергопроизводство с конструкция масивна със
железен гредоред”. В намиращия се по нотариалното дело работен проект относно
електрозахранването на краварници на ЕФ”****” в кв.”***” относно подобект
мачтов трафопост 20/0.4 кV част електрическа
с проектант Е. Н. в обяснителната записка е посочено, че проектът се изготвя
въз основа на искане на инвеститора и писмо №ПП-338/23.02.1995 г. по втория
вариант на “Електроснабдяване” – гр. Д.; електропроводното отклонение е
предназначено за захранване на ВТП”***; трасето започва от съществуващ
стоманорешетъчен стълб от 20 кV извод за гр. Тервел
и завършва на ВТП, като дължината му възлиза на 105 метра; стълбовете са
типови; проектът предвижда направата на мачтов трафопост върху стоманорешетъчен
стълб с кош от стоманена конструкция, произведен и доставен заедно със стълба;
в коша може да се помести трансформатор с мощност до 250 кW; към обяснителната записка е представена и
спецификация на материалите за изграждането на въздушния трафопост. По
нотариалното дело е приложен сключеният на 06.09.1995 г. между “НЕК”АД – гр.
София, клон “Електроснабдяване” – Д. и В.Г.В. договор за продажба на
електрическа енергия №1480/06.09.1995 г.; към договора е представен списък на
обектите, ползващи ел. енергия по договора – ***.
В
докладна записка с изх. №VІІ-3-340/31.07.2007 г. на Директора на *** – гр. Д.
до Директора на Дирекция “***” – гр. Д. е посочено, че на 20.07.2007 г. е
постъпило писмо от ЕТ”***”***, с което се настоява да бъде преустановено
ползването на трафопост, който е обща собственост, да бъде прекъснато ползването
на електрическа енергия, за което да бъде уведомено “***”АД – гр. В. и за
демонтиране на “малката част от оборудването на трафопоста, собственост на ***
– гр. Д.” в едноседмичен срок от връчването му; сочи се, че трафопостът е
съсобствен между ЕТ”***”*** и гимназията (по 1/2 идеална част), което е видно
от фактура №1/29.10.1996 г., издадена от търговеца, както и от Протокол от
23.11.1995 г., издаден от *** – гр. Д. (сега *** – гр. Д.); демонтирането на
която и да е част от трафопоста ще доведе до невъзможност за ползването му и ще
причини огромни вреди на училището, защото ще разруши държавна собственост, а
изграждането на нов трафопост или направата на ново трасе за захранването на
фермата ще изисква инвестиране на държавни средства и техническо време за
проектирането, финансирането и изграждането; подобен проблем с търговеца е
имало през лятото на 2005 г., когато търговецът е скъсал кабела за ел.
захранването и не е допускал аварийните групи на “Енергоснабдяване” да
отстранят повредата, за което е образувана преписка между училището и Районна
прокуратура – Добрич, а проблемът е отстранен след намесата на полицията; през
2006 г. и 2007 г. търговецът е внесъл 3 молби за промяна на ПУП, срещу които
след надлежно уведомление от Община гр. Д. Директорът на *** – гр. Д. е изпратил
възражение, тъй като при направените предложения за промяна на ПУП от училището
се отнема асфалтовия път, обслужващ фермата, събаря се изградената ограда и
изграждането на свинеферма в съседния имот противоречи на нормативните
изисквания за минимални отстояния; на училището е издадена скица
№1766/12.12.2005 г. (презаверена на 07.03.2007 г. от СГКК – гр. Д.), която
видимо се различава от постъпилото предложение за промяна на ПУП и има реална
опасност да бъде отнета значителна част от територията, която е част от имота
на училището и представлява асфалтов път, предназначен за обслужване на
животните във фермата; изградена е ограда от бетонна основа, бетонни колове и
мрежа.
Съгласно нотариален акт за собственост на
недвижим имот по писмени доказателства *** на нотариус с рег. №*** в регистъра
на Нотариалната камара, въз основа на писмена молба и предвид на представените
с нея писмени доказателства, на основание на чл.483 от ГПК (отм.) е съставен
констативен нотариален акт, с който е признато правото на собственост на ЕТ”***”***
върху следния недвижим имот, намиращ се в гр. Д., *** – поземлен имот с
идентификатор №72624.630.27 по кадастралната карта на гр. Д. с площ от ***
кв.м., заедно с построените в поземления имот сгради: А. Сграда с кадастрален
идентификатор №72624.630.27.1 със застроена площ от *** кв.м. с предназначение
за селскостопанска сграда и масивна с частични стоманобетонни елементи
конструкция. Б. Сграда с кадастрален идентификатор №72624.630.27.2 със
застроена площ от *** кв.м. с предназначение за *-** и масивна с частични
стоманобетонни елементи конструкция. В. Сграда с кадастрален идентификатор
№72624.630.27.3 със застроена площ от *** кв.м. с предназначение за *** и
масивна с частични стоманобетонни елементи конструкция. Г. Сграда с кадастрален
идентификатор №72624.630.27.4 със застроена площ от *** кв.м. с предназначение
за *** и масивна с частични стоманобетонни елементи конструкция. Д. Сграда с
кадастрален идентификатор №72624.630.27.5 със застроена площ от *** кв.м. с
предназначение за *** и масивна с частични стоманобетонни елементи конструкция.
Е. Сграда с кадастрален идентификатор №72624.630.27.6 със застроена площ от ***
кв.м. с предназначение за **** и масивна с частични стоманобетонни елементи
конструкция. В намиращия се по нотариалното дело нотариален акт за собственост
върху недвижим имот (сгради) по ЗСПЗЗ *** е посочено, че на основание на
приложените към молбата писмени доказателства съобразно ЗСПЗЗ и чл.483 от ГПК
(отм.) ЕТ”***” – гр. Д. е признат за
собственик въз основа на договор за продажба на основни средства на купувач,
определен чрез търг от 20.07.1995 г. на *** (в ликвидация) на следния недвижим
имот, а именно **** 2 броя със застроена площ от *** кв.м., помощна пристройка
със застроена площ от *** кв.м., построена в имот №*** извън регулация, върху
държавна земя, както и имот *** със застроена площ от *** кв.м. и помощна
пристройка със застроена площ от *** кв.м., построени в имот №*** извън
регулация върху държавна земя. Според договор №48 з) за замяна на недвижими
имоти от 11.09.1996 г. на основание на чл.27 ал.6 от ЗСПЗЗ и Заповед
№УЗ-00-191/21.08.1996 г. на Първия заместник – министър на земеделието и
хранителната промишленост е сключен договор за замяна, според който Държавата е
прехвърлила на ЕФ”***”*** следните недвижими имоти, състоящи се от общо *** дка
държавна земя – имот №*** с площ от *** дка, върху който има изградени трайни
активи “***” и имот №*** с площ от *** дка, върху който има изградени трайни
активи “***” от *** в гр. Д., в замяна на което ЕФ”***” е прехвърлило на Държавата
следния свой собствен недвижим имот – земеделска земя в землището на с. З.,
общ. К. с площ от ... дка, представляваща ***.
На 14.10.2005 г. “***”ЕАД – клон Д. е
сключило договор за продажба на електрическа енергия №18/14.10.2005 г. с *** –
гр. Д.; към договора е представен списък на обектите, ползващи ел. енергия по
договора – ** с вид дейност УОБ, номер на електромера 047267 и инсталирана
мощност от 20 кW.
Представена е скица за електрозахранване на
краварници на ЕФ”***” и ТВМ в кв.”***”, съгласувана с “Електроснабдяване” – гр.
Д. на 01.08.1995 г.; за инвеститор е посочен ЕФ”***” – гр. Д., фазата е РП
(работен проект), частта е ЕЛ (електрическа); годината е 1995 г., а проектант –
Е. Н.; предвиденото захранване е с 20 кV електропровод. В приложение са
посочени необходимите видове услуги и тяхната цена – проектиране (20000 лева) и
строителни и други разрешения (3500 лева).
В писмо
до В.Г.В. и *** – гр. Д. “НЕК”АД – гр.
София, клон “***” – гр. Д. относно електрозахранването на *** на ЕФ”***” със
заявена мощност от 50 кW и **** със
заявена мощност от 20 кW е дало
съгласието си електрозахранването на посочените обекти да бъде извършено по
един от следните 3 варианта: 1) Вариант. Да се положи нова кабелна линия с ниско
напрежение от трафопост “ПМБЕ” или изгради въздушна линия, която да се оразмери
за нуждите на краварниците. Меренето на консумираната ел. енергия да става от
страната на ниското напрежение в трафопоста, независимо от съществуващото
мерене. В случай, че всеки от тях желае да се регистрира като абонат, то следва
да се изградят 2 линии с ниско напрежение от трафопоста. 2) Вариант. В района
на обектите да се изгради нов трафопост 20/04 кV, оразмерен за необходимата мощност, може и тип
“мачтов”. Захранването на трафопоста да се осъществи с ел. проводно отклонение
от ЕЛ 20 кV, преминаващо в близост. Меренето
на консумираната електроенергия за всеки от собствениците да става на ниското
напрежение при трафопоста. 3) Вариант. Да се възстанови кабелното захранване от
трафопоста на бившето ***. Меренето на консумираната ел. енергия в трафопост ***
да става в съответствие с ПМС №52/23.03.1994 г. Страните са помолени
изработените проекти да съгласуват с подателя на писмото; предвидено е всички
разходи по ел. изграждането да са за сметка ***.
По делото е изискан заверен препис от
докладна записка с вх. №РД-05-02058/01.08.2007 г. на ОД”***” – гр. Д. Според намиращия се в нея протокол от
23.11.1995 г. в присъствието на лицата А. Т. Д., А. М. Р. и С. Г. С. –
работници в УОБ в кв.”***” ръководителят
на УОБ към *** в гр. Д. Б. К. е предал на В.Г.В. 4060 броя тухли, от които 3220
броя четворки, 730 броя три четвърти и 110 броя единични, собственост на ** в
гр. Д. във връзка с изграждането на електрическата мрежа от далекопровода до
трафопоста; протоколът е подписан от Б. К., В.Г. и 3-те присъствали лица. Съгласно
жалбата от Директора на *** – гр. Д. до Районна прокуратура – Добрич с изх.
№VІІ-3-144/04.08.2005 г. училището е собственик на 1/2 идеална част от въздушен
трафопост, намиращ се в съседен имот, за който през 1995 г. е имало изготвен
проект и е издадена фактура за заплащането на 1/2 идеална част на ЕТ”**”***;
електрическият кабел, който свързва трафопоста с ***, е подземен, като трасето
му минава през съседния имот в близост до общата граница; на 01.08.2005 г.
собственикът на съседния имот В.Г.В. при подравняването на терена на имота си е
скъсал ел. кабел, захранващ *** на училището и е съборил 4 стълба от оградата
на училището; на 03.08.2005 г. В.В. е заплашил Директора на гимназията, че даже
и да се възстанови повредата, той отново ще скъса кабела, защото трафопостът е
негов и му трябва цялата мощност, тъй като ще строи и *** – гр. Д. да търси
други варианти за захранване на *** си с ел. ток; през периода 01.08.2005 г. –
04.08.2005 г. положението във фермата е било критично и е причинило големи
загуби; на 04.08.2005 г. Директорът на гимназията е извикал аварийната група на
частна фирма за отстраняване на аварията, но не са били допуснати до скъсания
кабел от търговеца и са били отправени от него заплахи за физическа
саморазправа; преди 2 години при изграждането на оградата около фермата е била
отправена молба от търговеца да не я завършват от страна на пътя, защото няма
да има асфалтиран път до неговата ферма и няма да може да доставя фураж, за
което училището е проявило разбиране и до днес оградата в тази част е
незавършена; настоява се за бърза намеса и решаване на конфликта. Повторна
жалба с подобно съдържание е била пусната и на 11.08.2005 г. с оглед
недопускането на аварийната група и след отправеното предупреждение от
полицията на търговеца. Според жалбата на Директора на **** – гр. Д. до Районна
прокуратура – Добрич с изх. №VІІ-3-330/23.07.2007 г. в гимназията е постъпило
писмо с вх. №VІІ-3-446/20.07.2007 г. от ЕТ”***”***, с която търговецът настоява
гимназията да преустанови ползването на трафопост, който е обща собственост на
страните и да прекъсне ползването на електрическа енергия, като уведоми за това
“****” – гр. В. и демонтира малка част от оборудването, което е на училището;
молбата е неоснователна, тъй като ползването на електрическа енергия е жизнено
важно за работата на *** на училището; подобен проблем с търговеца е имало през
лятото на 2005 г., като след намесата на Районна прокуратура – Добрич и
полицията проблемът е бил разрешен; настоява се за защита на законните права на
училището и предотвратяване на опитите за еднолично управление и ползване на
спорния имот от В.Г.В.; с Постановление от 24.07.2007 г. ДРП е отказала
образуването на наказателно производство, тъй като са налице граждански
правоотношения.
На 01.06.2006
г., 02.05.2007 г. и 09.07.2007 г. *** – гр. Добрич е подала възражения срещу
предложеното от ЕТ”***”*** изменение на ПУП – ПЗ за поземлен имот №72624.630.27
по плана на стопански двор в кв.”***” в гр. Д., тъй като с предлаганата промяна
се отнема част от територията на гимназията, представляваща асфалтов път, а
изградената от училището ограда остава в съседния имот.
Съгласно
скица №1766/12.12.2005 г. на СГКК – гр. Добрич поземлен имот с идентификатор
№72624.630.24 по кадастралната карта на гр. Добрич е с площ от *** кв.м., с
начин на трайно ползване за база за селскостопанска или горскостопанска
техника; със стар идентификатор парцел ***; за негов собственик е записана ***
– гр. Д. съгласно акт, издаден на 29.12.1994 г. от Община Добрич; имотът
включва *** №72624.630.24.1 и застроена площ от *** кв.м.,
С
молба с вх. №VІІ-3-200/15.08.2005 г. ЕТ”***”*** е помолил Директора на *** в
гр. Д. с оглед на възникналия спор относно ползването и управлението на общия
за двете страни обект – трафопост, чрез който се осъществява
електрозахранването на ***, собствени на двете страни, разрешен на среща от
12.08.2005 г., да бъде съгласуван нов начин на електрозахранване на обекта на
училището, който да не създава пречки по-големи от нормалните при ползването на
собствения му недвижим имот, чрез преместване на кабелното захранване от
трафопоста, като бъде разпоредено изработването на проект по посочения вариант,
съгласуван с “НЕК”АД – гр. София, клон “Електроснабдяване” – гр. Добрич, и
уведомяването му в 7-дневен срок от получаването на молбата за същността и
сроковете за изработване и реализиране на посочения проект.
Видно от фактура №4768/17.07.2006 г. *** –
гр. Д. е закупила на 17.07.2006 г. от “***”ООД – гр. Д. 5 броя предпазители 63
А и 5 броя предпазители 50 А за сумата от 5.75 лева. Съгласно фактура
№10000989/27.03.2006 г. *** – гр. Д. е закупила от ЕТ”***” – гр. Д. на
27.03.2006 г. 1 брой автоматичен предпазител Elmark 3P/25А; 10 броя патрона; 5 броя PVC лустер клема; 2 броя ГСВ и 5 броя автоматичен предпазител Elmark 1P/25А за сумата от 60.40 лева.
С
платежно нареждане от 31.10.1996 г. *** – гр. Д. е превел на ЕТ”***” – гр. Д.
сумата от 288000 лева за закупуване на ел. съоръжения.
Съгласно фактура №973/18.03.1996 г. “НЕК”АД
– гр. София, клон “Електроснабдяване” – гр. Варна е извършило следната услуга
на ЕТ”***” – гр. Д.– ремонт на силов трансформатор №61346 – 100 кV 20/04 съгласно приложена поръчка №69/14.03.1996 г. за
сумата от 1952.90 лева. С фактура №61893/01.11.1995 г. “НЕК”АД – гр. София, клон
“Електроснабдяване” – гр. Добрич е извършило следните услуги на ЕТ”***” – гр. Д.
– издаване на разрешение за мощност до 100 кV и узаконяване – 2 броя – на обща
стойност от 2861 лева.
С акт №1 за въвеждане в експлоатация от
04.05.1996 г. комисия в състав Е. Н. и В.Г.В. (управител на ЕТ”***” – гр. Д.) е
въвела в експлоатация сграда, състояща се от *** и 1 брой мачтов трафопост. Със
Заповед №642/16.08.1995 г. на Управителя на “НЕК”АД – гр. София, клон
“Електроснабдяване” – гр. Добрич е наредено включването под напрежение за 72 –
часово изпробване на обект ВТП”***” с технически данни ТМ – 100/20 1 брой НЦГ 1
брой ЖР ПС-70Д на инвеститора ЕФ”**” – гр. Добрич.
С фактура №149/07.03.1995 г. “***”СД – гр.
София е продало на ЕТ”***” – гр. Д. за ВТП жаре с кош на стойност от 79000
лева, РОС на стойност от 24900 лева, трафомашина тип ТМ 100/20 №61346/1967 с
мощност 100 кV на
стойност от 148700 лева, стълб на стойност от 25000 лева и табло на стойност от
9500 лева – всичко на стойност от 287100 лева.
В отговорите
си на зададените му в съдебното заседание на 02.02.2009 г. по реда на чл.176 от ГПК въпроси *** на ***– гр. Д. С. Т. е посочила, че през октомври 1996 г. е
била назначена за *** в ** – гр. Д., като се е занимавала с производствената
дейност и е отговаряла за *** към училището; преди това от 1988 г. е била *** в
гимназията и председател на синдикална организация; през 1995 г. тогавашният
директор, който по-късно е починал, съобщил на всички, че с протокол са
предадени тухли на ищеца за изграждането на трафопост; през 1996 г. директорът
е споделил, че процедурата с оформянето на собствеността върху трафопоста не е
приключила и затова се предприема процедура по неговото оценяване; тогава
ответникът е бил запознат с оценката и е представил съответните документи в
училището; имало е експертна оценка за стойността на трафопоста и след
остойностяването на тухлите, предадени през 1995 г., директорът е разпоредил да
бъде изплатена останалата сума на В.В. с банково нареждане; през цялото това
време в училището се е знаело, че се придобива половината от трафопоста срещу
сумата и тухлите; през годините до 2003 г. или до 2005 г. страните не са имали
лоши взаимоотношения с изключение на момента, когато са предоставили 2 трактора
на В.В. да оре земята си; тракторите не са били върнати в определения срок и
след връщането им с полиция и прокуратура се е установило, че единият е с
вериги от друг модел, за което има съставени протоколи; впоследствие са били
върнати и другите части; през 2003 г. е започнало изграждането на ограда между
двата имота, като е бил направен цифров модел и са били трасирани точките, а
оградата е била изградена в по-голямата си част; заради добрите отношения между
страните тогавашният директор С. К. се е съгласил да не се завършва оградата от
страната на гимназията, за да може В.В. да има достъп до имота си; през лятото
на 2005 г. поради изравняване на терена В.В. е скъсал кабела, който е захранвал
имота на гимназията; те не са били допуснати с групата за възстановяване и това
е наложило да се пишат 2 жалби до полицията и прокуратурата за възстановяването
на електрозахранването на ***; след този случай е имало уговорка да се направи
нов проект за прекарване на самия кабел от трафопоста до ***, който е бил
представен през януари 2006 г. за съгласуването им като съсобственици; преди
2005 г. е нямало проблеми при отстраняването на авариите; през 2006 г.
гимназията е изградила със собствена мрежа и колове ограда, която да бъде
по-стабилна и са използвали портичката за трафопоста; от *** – гр. Д. са
закупили катинара за старата вратичка, за другата врата и за самото табло, като
уговорката е била единият ключ да бъде в управителя на ***, а другият във В.В.;
от 1995 г. до настоящия момент *** функционира и постоянно има дейност; по
думите на тогавашния директор на гимназията И. Х. затова е направена оценката
на проектирането и изграждането на трафопоста, за да може да се изравнят
стойностите и да се види какво следва да се плати на ищеца с платежното
нареждане; предварителното финансиране, изграждането и проектирането до 1996 г.
е извършено от В.В., но с фактурата от 29.10.1996 г. и впоследствие с
платежното нареждане е изравнена 1/2 идеална част и тя е придобита;
впоследствие са закупувани части в зависимост от авариите; не се оспорва, че
процесният трафопост се намира в имота на ищеца и че между имота на ищеца и
имота на гимназията има поставена ограда; железобетонните стълбове, откъдето се
захранва трафопоста, се намират в двора на гимназията; през 2005 г. – 2006 г.
са възникнали спорове с ищеца, като преди това е нямало проблеми; при аварии
след уведомяване на “Енергото” ключът за таблото е държан от управителя на ***
и той е отварял на аварийната група за отстраняване на авариите; заради добрите
отношения между страните дворът не е бил заграден в тази си част, където
асфалтът е между двете ферми, за да може ищецът да го ползва; първото
твърдение, че ищецът е единствен собственик на трафопоста, датира от 2005 г. и
прекъсването на захранването на фермата; тогава ищецът е отишъл с адвокат И. М.,
но тя след като е видяла документите се е извинила и е посъветвала ищеца да
осигури достъп на аварийната група на “Енергото” да отстрани аварията; след
повторна жалба и намеса на полицията и прокуратурата аварийната група е била
допусната; последвало е споразумение за проектирането и задължението да се
представи проекта на ищеца за съгласуване като съсобственик; проектът за
промяна на линията на кабела, минаваща през имота на търговеца, не е бил
съгласуван заради отказа на ищеца; след възникване на авария и след консултация
с аварийните групи съответните необходими материали ги закупува домакинът;
последната ограда е изградена през 2006 г., когато ищецът не е извършвал
дейност в имота си и е нямал необходимост от електрическа енергия;
предписанията за построяването на тази ограда са били дадени от “Енергото” до
двете страни; през всичкото това време *** – гр. Д. е била самостоятелен платец
към “Енергото”; до 2003 г. училището се е наричало ****, а след това ***.
В
отговорите си на зададените му в съдебното заседание на 02.02.2009 г. по реда
на чл.176 от ГПК въпроси ищецът В.Г.В. е посочил, че има незаградено място
между неговия имот и имота на гимназията; това място е незаградено, защото
земята е общинска – асфалтовият път е общински и той минава по него; от страна
на гимназията няма свободен достъп. С оглед на обстоятелството, че ищецът без
основателни причини е дал уклончиви и неясни отговори и на основание на чл.176
ал.3 от ГПК съдът е приел за доказано обстоятелството, за изясняването на което
ищецът е дал уклончив и неясен отговор, а именно че има свободен достъп между
имота на В.Г.В. ***, който не е възпрепятстван от ограда или врата.
Според свидетеля Д. З. Д.
той е работил в *** – гр. Д. през периода от август 2002 г. до август 2003 г. и
при В.Г.В. от август 2003 г. до март 2008 г.; процесният трафопост се намира в
имота на ищеца и повече се обслужва от него; положението с трафопоста в момента
е същото, каквато е било през 2002 г.; те са знаели, че трафопостът е на ищеца
и са ползвали единствено ток; в трафопоста има 2 прекъсвача – един на *** – гр.
Д. и един на ищеца; докато свидетелят е бил в гимназията, е нямало спорове за
трафопоста; веднъж са правели нещо в *** – гр. Д., скъсал се е кабел и ищецът с
временен кабел им е захранил имота с ток; трафопостът е машина, вдигната на
винкели и до нея има табло с 3 прекъсвача, като всичко това е оградено с мрежа,
без да има постройка; трафопостът е бил ограден с колове и мрежа, защото така
са искали от “Енергото”; *** – гр. Д. не е имала ключ от заградената територия,
като дори един прекъсвач не е сменян, а
площта на заграденото място е 3.5 метра на 3.5 метра; Д. З. Д. до напускането
на работа не е знаел да има спорове за трафопоста; страните са си помагали; има
подземен кабел от трафопоста към помещенията на *** – гр. Д.; докато свидетелят
е работил при ищеца, при всяка авария постоянно са изгаряли предпазители;
тогава обикновено В.Г.В. е ходил да сменя предпазителите на тяхната част; по
отношение на предпазителите при захранването от таблото на гимназията той не
знае кой е сменял предпазителите; ищецът е купувал предпазителите за високото
напрежение, които са скъпи – по 40 -50 лева единия; от 2003 г. до март 2008 г.
ищецът е гледал животни (прасета) и ежедневно е имало негови работници;
отношенията между страните са били нормални и те са си помагали;
електроенергията се засича от служител на “Енергото”, който записва показанията
на двете табла; свидетелят не е виждал работници на *** – гр. Д. да влизат там,
където е трафопоста; имотът на ищеца няма ограда, а имотът на гимназията има
ограда с мрежа; когато е бил работник на гимназията, той е влизал в имота на
ищеца, но не и в тази част, където е трафопоста; и на двете места Д. З. Д. е
работил като *** вътре в помещенията; при големи аварии винаги ищецът е викал
“Енергото”; *** – гр. Д. постоянно ползва ток от трафопоста; след всяка авария
на гимназията ищецът им е давал ток с времянка; около месец те са ползвали ток
от ищеца, ремонтирали са своя кабел и са възстановили ползването от трафопоста;
свидетелят не е информиран ищецът да е искал да спира електрозахранването на ***
– гр. Д.; той не знае гимназията да е плащала наем на В.Г.В. и не е запознат с
подробностите защо ищецът е давал ток на училището; свидетелят е сигурен, че от
*** – гр. Д. са нямали ключ от вратата на трафопоста докато той е бил там и не
е видял да са ходили в имота на търговеца.
Свидетелят М. И. М. посочва, че е работил
като ... в *** – гр. Д. през периода от 1995 г. до 1997 г., когато е напуснал,
а преди 1995 г. е живеел на село; през 1999 г. до 01.08.2008 г. отново е
работил там; когато е започнал работа в *** – гр. Д., ищецът е гледал прасета в
своя имот; когато е отишъл на работа в гимназията, В.Г.В. е направил трафопоста
и той си го е поддържал; Директорът на *** – гр. Д., по това време И. С., нищо
не е дал за изграждането на трафопоста; М. И. М. е започнал работа на
01.07.1995 г. и тогава ищецът е строил трафопоста; разходите по изграждането на
трафопоста е поемал единствено ищецът, като от *** – гр. Д. не са сложили един
бушон; ищецът е плащал разходите за бензин, закупуването на предпазители и
други материали, а при авария той винаги се е обаждал на “Енергото”; свидетелят
смята, че трафопостът е на ищеца, защото той го е построил; М. И. М. не знае да
е имало спорове за трафопоста между страните; спорове са възниквали, когато са
минавали с кравите покрай мястото на В.Г.В.; доколкото той знае, мястото е на
ищеца, а *** на гимназията е сложила колове и го е заградила; свидетелят е
напуснал на 01.08.2008 г. и тогава е била останала само половината от оградата;
свидетелят е виждал само ищецът да ходи в трафопоста, когато е имало проблеми с
тока; през неговата смяна работници на гимназията не са ходили; **** на
гимназията е нямала ключ от трафопоста; служителят на “Енергото” е имал ключ и
си е отварял, когато отиде да засича; свидетелят не е влизал в трафопоста;
трафопостът се намира в мястото на В.Г.В.; неговата работа не е била свързана с
трафопоста, защото е работил ***; когато е имало авария, ако не са се обадели
на ищеца, са се обаждали на директорката; трафопостът е открит навън – една
птичка да мине и бушоните са изгаряли; свидетелят работи в закрито помещение и
е имал поглед към трафопоста; той не знае ищецът да се е противопоставял да
дава ток на ***– гр. Д.; свидетелят смята, че директорката е заградила мястото
на ищеца, защото страните са спорили; М. И. М. не знае кой от гимназията се е
занимавал с отчитането на тока; през своите дежурства свидетелят не е виждал
работници на гимназията да ремонтират нещо в трафопоста.
Г. Г. Г. посочва, че познава ищеца покрай
строежа на един трафопост; това е било през 1995 г. – 1996 г.; В.Г.В. го е
извикал за изграждането на трафопоста като работник в “***”ЕАД – клон Д.;
ищецът е имал разрешение за изграждането на трафопоста; свидетелят и неговите
колеги не са контактували с представители на ***– гр. Д.; работата е включвала
изкопна работа за стълбове, изправяне на същите, монтиране на железобетонен
стълб – тип реле, опъване на проводника, поставяне на табло за ниско напрежение
до самото реле; на самата мачта е имало трафомашина, която се свързва с
високото напрежение и оттам с ниското напрежение; те са изградили трафопоста и
ищецът им е платил; свидетелят не е свързал ниското напрежение към ***– гр. Д.
когато са изграждали трафопоста; после разбрал, че има свързан кабел с ***– гр.
Д., защото впоследствие при аварии са ходили до трафопоста; при аварии ги е
викал лично ищеца и той им е плащал; свидетелят не знае кой стопанисва
трафопоста в момента; имало е един период, когато трафомашината е била изгоряла
– тогава ищецът я е носил в гр. Варна на поправка, а те само са я замервали да
разберат защо е изгоряла; В.Г.В. при аварии го е вземал като частно лице, за да
стане всичко по-бързо; от самото начало ищецът се е представял за собственик на
трафопоста; всичко това е продължило до 02.06.2008 г., когато свидетелят е
напуснал работата си в “***”; последно през 2007 г. Г. Г. Г. е ремонтирал
изгорял предпазител; задължително е трафопостът да има ограда, за да нямат
външни лица достъп до съоръжението; имало е ограда, а вратичката е била
заключена с катинар и винаги ищецът е отключвал катинара; той не знае
трафопостът да е съсобствен с други лица; когато “Електроразпределение –
Варна”ЕАД – клон Добрич е станало “Е.ОН БЪЛГАРИЯ МРЕЖИ”АД – гр. Варна, те са
нямали конкретни райони, за които да отговарят; с отстраняването на проблемите
се е занимавало “Е.ОН БЪЛГАРИЯ МРЕЖИ”АД – гр. Варна; по общия ред дежурните
екипи са отстранявали авариите; той не може да каже дали е имало други аварии,
на които не е ходил, както и дали друг е имал ключ за вратата на трафопоста; в
имота си ищецът е извършвал стопанска дейност, което е налагало спешното
отстраняване на авариите.
Според свидетелските показания на В. С. В.(***
в ***– гр. Д. и съсед на ищеца) тя от 25 години работи в ***– гр. Д.;
процесният трафопост е построен през 1995 г. – 1996 г. в мястото на ищеца, но
страните са го ползвали заедно; двете страни си имат отделни електромери и си
заплащат отделно потребената електроенергия; В. С. В.като ** е имала връзка с
банките и е пишела платежните нареждания; имало е едно плащане по “***” за
половината от стойността на трафопоста по уговорка между ищеца и Директора на
гимназията; тя е пуснала платежно за половината от сумата, вероятно през 1995
г. – 1996 г.; свидетелката не може да каже какво е било закупено с тези пари;
трафопостът е бил ограден с тел от гимназията, за да бъде опазен от животните;
през годините страните не са имали спорове и те са се появили вероятно сега; в
момента гимназията черпи ток от този трафопост, защото има животни за
отглеждане; преди последното заграждане оградата на трафопоста не е била
стабилна; имало е аварии при бури, изгаряли са предпазители; директорката на
гимназията е купувала предпазители за трафопоста, който снабдява с ток
страните; трафопостът представлява един голям стълб; има едно табло, което е
заключено с 2 електромера и въз основа на показанията се заплаща тока; имало е
уговорка страните да ползват трафопоста заедно, за която е чувала от
директорката и главната счетоводителка; ***– гр. Д. има платежно за половината
от стойността на трафопоста; засичането на тока се извършва от служители на
“Енергоснабдяване”; В. С. В.не може да каже кой има ключ от вратата на
трафопоста; тя е *** и дава пари на домакина за закупуването на различни
материали; след закупуването на материалите се представя фактурата и на гърба
се пише какво е закупено със сумата и за какво са тези материали; свидетелката
предполага, че служители на гимназията са викали “Енергото” при аварии и не
може да каже дали ищецът е помагал на гимназията; тя не знае кой е слагал
оградата, но знае, че във *** гимназията е имало тел, която е била използвана
като ограда на трафопоста.
Свидетелят Х. Р. П. сочи, че е работил като ***
в гимназията от 1995 г. до 2003 г., а от 2003 г. до настоящия момент работи
като *** в гимназията; той е започнал работа в гимназията на 01.08.1995 г. и в
края на месец септември 1995 г. е започнало даването на тухли от гимназията за
изграждането на трафопоста, а през 1996 г. е започнал същинският строеж; имало
е платежно нареждане; трафопостът е бил разделен на двете страни по тяхно
споразумение; трафопостът е средно висока желязна конструкция и има големи пури
предпазители за високото напрежение, а отдолу има предпазители за ниското
напрежение; в долната част има 4 клетки за гимназията и 4 клетки за ищеца, които
са били отваряни и се е налагало да ги сменят; най-малко веднъж той е сменял
предпазителите на гимназията с клещи; през 1996 г. е била сложена мрежа и
ограден трафопоста заради животните; в момента има по-стабилна мрежа; на
вратата на трафопоста има катинар; свидетелят предполага, че ръководителят на ***
гимназията е имал ключ от вратата на трафопоста; имало е смени на големите пури
– предпазители най-вероятно през 1998 г. – 1999 г. при един гръм, когато е
станала авария и от “Енергото” са сменили предпазителите; гимназията е закупила
предпазителите за общите части, които са за високото напрежение; по документи
трафопостът е и на двете страни; материалите за трафопоста са карани с автобуса
на гимназията; свидетелят предполага, че материалите са закупувани от
управителя на *** към гимназията; Х. Р. П. се е занимавал повече със животните
и знае, че директорът на гимназията и ищецът са имали някакви отношения; той
предполага, че и В.Г.В. е давал пари за строежа на трафопоста; оградата към
1995 г. е била с мрежа, но той не знае кой я е поставил; сегашната мрежа той
смята, че е поставена от гимназията; трафопостът е разделен на две и има
електромери на гимназията и на търговеца; ако предпазителите на гимназията
изгорят, те си ги сменят и си отиват, което лично на него се е случило веднъж;
през 1998 г. – 1999 г. големите пури са били сменени от “Енергото” и никой от
гимназията не е влизал в трафопоста, защото те са на високо място; според Х. Р.
П. ключ от вратата на трафопоста може би е имал управителят на *** гимназията;
отношенията тогава са били съседски, но той не знае дали ищецът е помагал на
гимназията; трафопостът си има катинар и мрежа и понякога при аварии се е
налагало да се обръщат към ищеца; в трафопоста няма тухли и той не знае защо са
давани тухли; свидетелят е присъствал лично при даването на тухли на В.Г.В. и
лично ги е нареждал.
Свидетелят
Д. И. У.посочва, че е служител на ***– гр. Д. и познава ищеца, като от
08.09.2005 г. е организатор производство в ***– гр. Д.; фермата се захранва с
електрическа енергия от трафопоста, като има ограда в долната част между двата
имота към ***– гр. Добрич; до трафопоста има плътна ограда, може би 20 метра
мрежа с циментови колове; гимназията е дала мрежа за трафопоста, като той и
работниците на ищеца са оградили трафопоста; ищецът е имал 2 пазачи и с тях
свидетелят е направил оградата; имотът на търговеца не е ограден, а мястото на
гимназията е оградено, въпреки че са спрели проекта и сега има някои колове без
мрежа; доколкото свидетелят знае, трафопостът се намира в мястото на В.Г.В.;
между двата имота гимназията е направила ограда, която той така е заварил;
ищецът, за да отиде в своя имот, минава през общ асфалт, през който минават и
от гимназията; в тази част, където се срещат двата имота, както и пътя, е щяло
да има ограда, но проектът е бил спрян и сега няма ограда; в момента там има
изкопани две дупки; през 2005 г. тези дупки също така са си стояли; учебната
база на гимназията е оградена отвсякъде с изключение на мястото към това на
търговеца и към трафопоста; през 2005 г., когато свидетелят е приел обекта,
трафопостът е бил заключен, а после някой е счупил халката на катинара и сега
трафопостът не е заключен; при аварии Д. И. У.2 пъти е викал “Енергото” –
единият път са изгорели предпазителите, като от “Е.ОН” са дошли и са ги
сменили, а вторият път заради една птичка е станало късо съединение и пак са
изгорели предпазителите, като отново са дошли от “Е.ОН” и са отстранили
аварията; свидетелят се е обадил да отстранят аварията, защото ***, а ищецът не
е имал животни; с ищеца спорове не са имали; свидетелят е влизал в трафопоста,
когато от “Е.ОН” са им казали да го оградят през 2007 г. и когато засичат
електроенергията; служителят на “Е.ОН” минава и си засича електрическата енергия,
а понеже няма катинар понякога не се и обажда; при аварии той сигнализира
“Енергото”, защото те имат животни, а ищецът има двама пазачи, един фургон и
една – две крушки; в трафопоста влиза само този, който засича електроенергията;
Д. И. У.не знае кой е изградил трафопоста, защото е на работа там от 2005 г.;
старият служител на ищеца е ходил при него и му е казвал да се обади на
“Енергото”; последната авария е станала през есента на 2008 г.
Според
изготвената и приета по делото единична съдебно-счетоводна експертиза от
30.06.2009 г. за периода от 1996 г. до 2007 г. ЕТ”***”*** не са предоставили
описи на ДМА, поради което не може да бъде даден точен отговор на въпроса
описаният в исковата молба трафопост дали е заприходен и осчетоводен като ДМА в
счетоводствата им; представен е опис на ДМА от ЕТ”***”***, в който е записан
трафопост – железен гредоред на стойност от 910 лева с дата на въвеждане 01.12.2007
г. и опис на задбалансово заведените активи от *** – гр. Д. за отчетната 2007
г., в който под номер 31 фигурира 1/2 идеална част от трафопост на стойност от
512.97 лева; фактура №1/29.10.1996 г. е осчетоводена в *** – гр. Д. като
разход, а по фактурата има извършено плащане в размер на 288 лева по банков път
на 31.10.1996 г., при което останалата част от стойността е издължена в натура
съгласно Протокол от 23.11.1995 г.; фактура №1/29.10.1996 г. е осчетоводена в
ЕТ”***” по дебита на сметка *** – “клиенти” и по кредита на сметка *** –
“сгради” в намаление на стойността на заприходената сграда; намалението в
стойността на трафопоста по сметка ***ра №1/29.10.1996 г.
Съгласно изготвената и приета по делото единична
съдебно-техническа експертиза от 26.09.2009 г. мачтовият трафопост е монтиран в
поземлен имот с идентификатор №72624.630.27 по кадастралната карта на гр.
Добрич; стойността му към момента на подаването на исковата молба (23.05.2008
г.) е била 8100 лева, а на 1/2 идеална част от него е била в размер на 4050
лева; трафопостът е действащ; в нотариалния акт неправилно е посочено, че
недвижимият имот е с площ от 2 кв.м., защото при изграждането на такъв
трафопост заради минималните отстояния изграждането му трябва да бъде най-малко
на 4-4.5 кв.м. В молбата си от 02.11.2009 г. вещото лице е посочило, че
спорният трафопост не е недвижим имот, тъй като съоръжението може да бъде
демонтирано и преместено на друго място при смяна на неговия собственик, като
към експертизата са приложени снимки, които доказват, че то не е недвижим имот.
Съгласно изготвената и приета по делото
единична съдебно-техническа експертиза от 14.12.2009 г. мачтовият трафопост е
монтиран в поземлен имот с идентификатор №72624.630.27 по кадастралната карта
на гр. Добрич; на стоманорешетъчен стълб КМ 951 с кош е монтирана трафомашината
ТМ 100/20/04 кV; стойността на процесния
трафопост към датата на подаването на исковата молба (23.05.2008 г.) е 8100
лева; справедливата пазарна стойност на трафопоста към момента е 7970 лева;
поземленият сервитут е тежестта, наложена върху един недвижим имот, наречен
служещ имот, в полза на друг недвижим имот, наречен господстващ имот, който
принадлежи на друг собственик или право на преминаване или ограничено право на
ползване върху чужда имот; съгласно Наредба №16/09.06.2004 г. минималният
размер на сервитутните зони около електроенергийния обект мачтов трансформаторен
пост е площадка с размери 4.5 на 4.5 метра; трафопостът при условията на
действащите закони е реално продаваем, но единственият, който има право да го
закупи в работно положение, е енергоснабдителното предприятие (“Е.ОН БЪЛГАРИЯ”
– гр. Варна), за да продължи да го използва по предназначение; трафопостът е
работещ и е в добро техническо състояние; трафопостът е мачтов, той
представлява решетъчен стълб на височина около 3 метра, на който има платформа
и площадка, на която е поставен трансформатор, монтиран е с болтове за
площадката, като си има и съответната изолация; самият стълб е движим, всичко
това е движимо, при необходимост от ремонт може да се демонтира, да се занесе
на ремонт или да се замени с нов.
При
така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Отрицателният установителен иск по чл.124
ал.1 от ГПК на ЕТ”***”*** срещу “***”АД – гр. В. за признаване за установено по
отношение на ответника, че *** – гр. Д. не е собственик на процесния трафопост,
е процесуално недопустим.
Липсва каквото и да е съдебно или
извънсъдебно признаване или оспорване на правата на която и да е от останалите
страни по делото върху процесния трафопост от страна на “***”АД – гр. В. Нещо
повече – по делото дори не са направени твърдения от която и да е от страните
(включително ищеца) за наличието на такова признаване или оспорване. Съгласно
чл.124 ал.1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или
несъществуването на едно правно отношение или едно право, когато има правен
интерес от това. В случая ищецът няма никакъв правен интерес от воденето на
такъв иск срещу “***”АД – гр. В., поради което производството в тази му част
следва да бъде прекратено. Липсата на правен интерес произтича и от
обстоятелството, че не “***”АД – гр. В., а “***”АД – гр. В. поддържа
електроразпределителната мрежа за високо, средно и ниско напрежение, поради
което единствено второто дружество (което не е страна в настоящото
производство) би имало правото и задължението да закупи процесния трафопост
съгласно Закона за енергетиката.
Отрицателният
установителен иск по чл.124 ал.1 от ГПК на ЕТ”***”*** срещу ***– гр. Д. е
процесуално допустим.
Правният интерес на ищеца произтича от
претендирането от страна на ответника на отричаното от ищеца право, като
правният интерес се свързва с извънсъдебното и съдебното оспорване на правата
на ищеца, каквото е снабдяването на ищеца с констативен нотариален акт за
собственост (в този смисъл са Решение №1942/15.01.2002 г. по гр. дело №298/2001
г. на ІV г.о. на ВКС и Решение №885/12.06.2002 г. гр. дело №95/2001 г. на ІV
г.о. на ВКС). От преценката на ищеца зависи обемът на търсената защита и искът
е допустим, ако защитата е ефикасна. Затова от волята на ищеца зависи дали да
предяви положителен или отрицателен установителен иск, въпреки че при
положителен установителен иск за собственост ищецът получава по-широка защита,
отколкото при отрицателен установителен иск за собственост. Допустимостта на
настоящото производство произтича и от обстоятелството, че при отрицателният
установителен иск в съдебната практика е прието, че ищецът не е задължен да
посочи фактите, от които произтича липсата на отричаното с предявения иск
право, а ответникът трябва да докаже фактите, от които черпи правото си; не е
необходимо ищецът, който отрича правото на собственост на ответника, сам да
претендира за собственост върху имота, защото може да е само владелец, ако
владението му е защитимо от закона и има интерес от предявяването на иска (в
този смисъл е и Решение №2428/13.12.1955 г. по гр. дело №7395/1955 г. на ІV
г.о. на ВС). Искът е допустим и с оглед спецификата на спора (той касае спор за
собственост относно трафопост, посредством който се захранват с електроенергия
и двете страни по делото), при който към момента на предявяването на иска никоя
от страните не е имала яснота за счетоводното му отразяване в книгите на
другата страна по делото. В този смисъл са неоснователни възраженията на
ответника ***– гр. Д. за недопустимостта на иска поради наличието на възможност
за предявяването на осъдителен или положителен установителен иск.
Разгледан по същество, искът е частично
основателен.
Налице са
всички предпоставки за уважаване на иска в частта му за признаването за
установено по отношение на ищеца, че първият ответник не е собственик на 1/2
идеална част от процесния мачтов трафопост и изцяло на земята, върху която
същият е временно монтиран. Показанията на повечето от разпитаните по делото
свидетели са непротиворечиви, с някои разминавания, дължащи се на изминалия
значителен период от време, като в общи линии съответстват на събраните по
делото писмени доказателства и заключенията на вещите лица. По безспорен начин
от свидетелските показания най-вече на Х. Р. П. и В. С. В.(първият от които
работи в гимназията от 1995 г. до настоящия момент и е присъствал на уреждането
на отношенията между страните при изграждането на трафопоста, а втората работи
като *** в гимназията от 25 години и е запозната с извършените плащания и счетоводното
оформяне на документите във връзка с изграждането на трафопоста; тези свидетели
имат най-непосредствени възприятия за станалото с процесния имот през периода
1995 г. – 2009 г.) и Д. И. У.се установява, че ищцовото и ответното дружество съвместно
са стопанисвали трафопоста от 1995 г. до настоящия момент и са се грижили за
него като обща вещ. Показанията на свидетелите Д. З. Д., М. Иванов Н. и Г. Г. Г.
не дават ясна и пълна информация за отношенията между страните и противоречат
на някои от събраните по делото писмени доказателства (според които още от 2005
г. датират споровете между страните относно собствеността върху трафопоста), а освен
това не засягат периода на неговото изграждане през 1995 г. – 1996 г. Всички
свидетели споделят, че ЕТ”***”*** са осъществявали захранването с електрическа
енергия на своите имоти посредством спорния трафопост през процесния период. От
заключенията на вещите лица по приетите по делото съдебно-технически експертизи
се установява, че въпреки отразяването му в кадастралната карта и нотариалния
акт за поправка на нотариален акт като недвижим имот, процесният имот всъщност
се състои от 2 части – земя с площ от 2 кв.м., която безспорно представлява
недвижим имот, а върху нея временно е монтиран движимият имот мачтов трафопост
(планоснетата и посочена в нотариалния акт сграда за енергопроизводство на
практика не съществува). В този смисъл са и показанията на разпитаните по
делото свидетели Г. Г. Г. и Д. З. Д.. Не се спори между страните, а това става
ясно и от отговорите на зададените по реда на чл.176 от ГПК въпроси на *** на ***–
гр. Д., от разпита на всички свидетели, от приетите експертизи и от писмените
доказателства, че имотът с кадастрален идентификатор №72624.630.27.7 по
кадастралната карта на гр. Д. с площ от ** кв.м. като част от земната
повърхност (върху който по кадастралната карта би следвало да има сграда за
енергопроизводство, но всъщност няма такава) е собственост на ищеца.
Следователно в тази му част искът е напълно основателен и следва да бъде
уважен. В останалата част отрицателният установителен иск касае движимият имот
мачтов трафопост, временно монтиран върху имот с кадастрален идентификатор
№72624.630.27.7 по кадастралната карта на гр. Д. От заключението на съдебно –
счетоводната експертиза, от фактура №1/29.10.1996 г., от протокола от
23.11.1995 г., от извънсъдебното признание на ищеца за съсобствеността между
страните в молбата му до първия ответник от 15.08.2005 г., от кореспонденцията
на страните с “НЕК”АД – гр. София през 1995 г. – 1996 г. (от която става ясно,
че за процесния трафопост още първоначално е било предвидено да захранва и
двете страни по делото), както и от показанията на посочените по-горе свидетели
се установява, че 1/2 идеална част от мачтовият трафопост като движима вещ е
собственост на ищеца и 1/2 идеална част е собственост на ***– гр. Д. До 2005 г.
страните не са имали каквито и да е спорове за собствеността върху него, поради
което неоснователно е направеното при условията на евентуалност твърдение на
ищеца за придобиването му по давност до датата на подаването на исковата молба
(23.05.2008 г.), въпреки по-кратката 5-годишна давност, приложима за движими
вещи съгласно чл.80 от Закона за собствеността. Следователно доказано остава
посоченото от първия ответник основание за придобиването на собствеността върху
1/2 идеална част от процесния мачтов трафопост, монтиран върху земята, а именно
на основание на сключените на 23.11.1995 г. и 29.10.1996 г. договори за
покупко-продажба на 1/2 идеална част от него с ищеца (а евентуално и на
основание на давностно спокойно и непрекъснато давностно съвладение на
страните, продължило през периода 1995 г. – 2005 г.). По изложените причини
предявеният иск по чл.124 ал.1 от ГПК е частично основателен в частта за
признаването за установено по отношение на ищеца, че първият ответник не е
собственик на 1/2 идеална част от процесния мачтов трафопост, временно монтиран
върху имот с кадастрален идентификатор №72624.630.27.7 по кадастралната карта
на гр. Д., както и не е собственик на имот с кадастрален идентификатор
№72624.630.27.7 по кадастралната карта на гр. Д. с площ от ... кв.м. като част
от земната повърхност, а е неоснователен за останалата 1/2 идеална част от мачтовия
трафопост.
Въпреки указанието, че доказателствената
тежест лежи върху него, ищецът не е ангажирал никакви доказателства по предявения
иск по чл.59 от ЗЗД за осъждане на ***– гр. Д. да му заплати сумата от 500
лева, заедно със законната лихва върху нея от 23.05.2008 г. до окончателното
плащане, с която неоснователно се е обогатила в резултат на ползването на
процесния трафопост през периода от 01.09.1995 г. до 23.05.2008 г. Но дори и да
беше ангажирал такива доказателства, искът пак би бил неоснователен с оглед на
обстоятелството, че гимназията като собственик на 1/2 идеална част от мачтовия
трафопост го е ползвала съобразно правата си в съсобствеността и не дължи
обезщетение за това.
С оглед на изложеното производството по
отрицателният установителен иск по чл.124 ал.1 от ГПК на ЕТ”***”*** срещу “***”АД
– гр. В.за признаване за установено по отношение на ответника, че ***– гр. Д.
не е собственик на процесния трафопост, следва да бъде прекратено; по отношение
на ЕТ”***”*** трябва да бъде признато за установено, че ***– гр. Д. не е
собственик на имот с кадастрален идентификатор №72624.630.27.7 по кадастралната
карта на гр. Д. с площ от ... кв.м. като част от земната повърхност, както и на
1/2 идеална част от временно монтирания към него мачтов трафопост, намиращ се в
имот с идентификатор №72624.630.27.7 по кадастралната карта на гр. Д., а искът
за останалата 1/2 идеална част от мачтовия трафопост трябва да бъде отхвърлен. Предявеният
от ЕТ”***”*** иск по чл.59 от ЗЗД за осъждане на ***– гр. Д. да заплати сумата
от 500 лева, заедно със законната лихва върху нея от 23.05.2008 г. до
окончателното плащане, с която неоснователно се е обогатил в резултат на
ползването на процесния трафопост през периода от 01.09.1995 г. до 23.05.2008
г., също следва да бъде отхвърлен. На ищеца с оглед изхода от спора съобразно
уважената част от исковете следва да бъдат присъдени поисканите и заплатени от
него съдебно-деловодни разноски в размер на 50 лева от общо заплатената 100 лева
държавна такса за първия и третия иск, 250 лева от общо заплатеното адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лева, 50 лева от общо заплатените депозити за
вещите лица в размер на 100 лева, 15 лева от общо заплатените 30 лева депозити
за свидетелите и 4.15 лева от общо направените 8.30 лева други разноски, т.е. в
общ размер от 369.15 лева. На ***– гр. Д. с оглед изхода от спора съобразно
отхвърлената част от исковете следва да бъдат присъдени поисканите и заплатени
съдебно-деловодни разноски в размер на 200 лева от общо заплатеното адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лева, 120 лева от общо заплатените депозити за
вещите лица в размер на 240 лева и 2.60 лева от общо направените 5.20 лева
други разноски, т.е. в общ размер от 322.60 лева.
Водим
от горното, Добричкият районен съд
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството
по гр. дело №909/2008 г. по описа на ДРС в частта относно предявения от ЕТ***със
седалище и адрес на управление ***, представляван от В.Г.В. с ЕГН **********,
срещу “***”АД със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, иск
по чл.124 ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че
*** с адрес ***, представлявана от директора С. Т., не е собственик на имот с
кадастрален идентификатор №72624.630.27.7 по кадастралната карта на гр. Д. с
площ от .. кв.м. като част от земната повърхност, както и на временно монтирания
към него мачтов трафопост, намиращ се в имот с идентификатор №72624.630.27.7 по
кадастралната карта на гр. Д.
РЕШЕНИЕТО
в горната част има характера на
определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред Добричкия окръжен съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ЕТ***със седалище и адрес на
управление ***, представляван от В.Г.В. с ЕГН **********, че *** с адрес ***,
представлявана от директора С. Т., не е собственик на имот с кадастрален
идентификатор №72624.630.27.7 по кадастралната карта на гр. Д. с площ от .. кв.м.
като част от земната повърхност, както и на 1/2 идеална част от временно монтирания
към него мачтов трафопост, намиращ се в имот с идентификатор №72624.630.27.7 по
кадастралната карта на гр. Д, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за разликата от 1/2 до 2/2
идеална част от процесния мачтов трафопост, временно монтиран в имот с
идентификатор №72624.630.27.7 по кадастралната карта на гр. Д.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от ЕТ***със седалище и адрес
на управление ***, представляван от В.Г.В. с ЕГН **********, срещу *** с адрес ***,
представлявана от директора С. Т., иск по чл.59 от ЗЗД за осъждане на ***– гр.
Д. да заплати сумата от 500 лева, заедно със законната лихва върху нея от
23.05.2008 г. до окончателното плащане, с която ответникът неоснователно се е
обогатил в резултат на ползването на посочения по-горе трафопост през периода
от 01.09.1995 г. до 23.05.2008 г.
ОСЪЖДА *** с
адрес ***, представлявана от директора С. Т., да заплати на ЕТ***със седалище и
адрес на управление ***, представляван от В.Г.В. с ЕГН **********, направените от
него разноски съобразно уважената част от исковете по гр. дело №909/2008 г. по
описа на ДРС в размер на 369.15 лева.
ОСЪЖДА
ЕТ***със седалище и адрес на управление ***,
представляван от В.Г.В. с ЕГН **********, да заплати на *** с адрес ***,
представлявана от директора С. Т., направените разноски съобразно отхвърлената част от
исковете по гр. дело №909/2008 г. по описа на ДРС в размер на 322.60 лева.
УКАЗВА
на ищеца в 6-месечен срок от влизането в
сила на съдебното решение да извърши вписването му в Службата по вписванията –
гр. Добрич.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ДОС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: