№39
гр.Силистра, 19.09.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренски окръжен съд, наказателно
отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети септември две
хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮДМИЛ ХЪРВАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ:1. АНЕЛИЯ ВЕЛИКОВА
2. АНА АВРАМОВА
при
секретаря Антоанета Ценкова с участието на прокурора Стефка Ганчева , като разгледа докладваното от съдия Великова
ЧНД №199/19г. по описа на СсОС, вземайки предвид данните по делото и на основание чл.32, във връзка с чл.16, ал.7, т.1
от ЗПИИРКОРНФС , СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА Решение № 1062
5422 2337 7084 /18.02.2019г., в сила от 01.04.2019г., издадено от Рolitie Limburg-Noord, TM –
Nederland, срещу българския гражданин Т.С.С.
, с което е наложена финансова санкция от 273,81 лева, представляваща
равностойността на наложената парична глоба в производството, в размер от
140.00 евро, за извършване на нарушение по чл.2 от Закон за административната
уредба при нарушаване на разпоредбите на Кодекса за движение по пътищата на
Нидерландия И ГО ИЗПРАЩА НА НАП ЗА НЕЗАБАВНО ИЗПЪЛНЕНИЕ.
Решението
може да се обжалва в 7-дневен срок от днес пред Варненски Апелативен съд, като
обжалването не спира изпълнението му.
ЗАДЪЛЖАВА НАП да уведомява
незабавно Окръжен съд за предприетите действия по изпълнението, както и при
приключване изпълнението на решението.
Уведомление за настоящото решение да се изпрати незабавно
на издаващия орган и на Министъра на правосъдието.
МОТИВИ КЪМ РЕШЕНИЕ № 39/20.09.2019 г.
по ЧНД№261/2017г. по описа на СсОС
Производството е
по реда на чл. 32, вр. чл. 16, ал. 1-8 ЗПИИРКОРНФС.
Образувано е по
искане на Centraal Justitieel Incassobureau Nederland, обективирано в
Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции, за признаване и изпълнение на Решение № 1062
5422 2337 7084 /18.02.2019г., в сила от 01.04.2019г., издадено от Рolitie Limburg-Noord, TM –
Nederland, срещу българския гражданин Т.С.С., с което е
наложена финансова санкция от 273,81 лева, представляваща равностойността на
наложената парична глоба в производството, в размер от 140.00 евро, за
извършване на нарушение по чл.2 от Закон за административната уредба при
нарушаване на разпоредбите на Кодекса за движение по пътищата на Нидерландия.
Прокурорът в съдебно заседание изразява
становище за основателност на искането и моли същото да бъде уважено.
Засегнатото лице, редовно призовано,
явява се лично. Не признава основателността на искането,
но декларира готовност за плащане на санкцията в изразената последна дума.
От
Удостоверението по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно
прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции е видно, че
решението, с което е наложена финансовата санкция е влязъл в сила акт на
компетентен орган в Нидерландия, с който
е наложено задължение за плащане на санкцията,
с което е изпълнено условието на чл. 3, ал. 1 т.1 ЗПИИРКОРНФС.
От описаните
факти в Удостоверението е видно, че на 09.02.2019г. в 13:52 не е използвала
предпазен кола като пътник . Видно е, че
се касае за поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата -
деяние, изрично посочено в списъка на
Удостоверението, така че съгласно чл. 30, ал. 2, т. 1 ЗПИИРКОРНФС проверка за
двойна наказуемост не се изисква, макар същата да е налична.
Налице е
изискването лицето, срещу което е постановено решението да има местоживеене на
територията на Република България.
Горното
обосновава извода за наличието на общите положителни предпоставки за
признаване, съгласно изискванията на чл. 30, ал. 1 и ал. 3 ЗПИИРКОРНФС.
Същевременно с
това, липсват факултативните предпоставки за отказ от признаване и изпълнение
на решенията, визирани в чл. 35 от закона, а именно:
Представеното
удостоверение е пълно и отговаря на решението на издаващата държава.
Срещу
засегнатото лице не е постановено и приведено друго решение за налагане на
финансова санкция за същото деяние, не е изтекла давността по българското
законодателство и не се отнася за деяние, подсъдно на български съд, не е
налице имунитет или привилегия, съгласно българските закони и не са налице
условията на чл. 35, т. 5 от закона.
Решението не се
отнася за деяние, което не е престъпление или административно нарушение според
българския закон в случаите на чл. 30, ал. 1 от Закона.
Физическото
лице, срещу което е постановено решението, е наказателно отговорно и подлежи на
наказателно преследване за деянието, което обосновава решението.
Производството е
било писмено и засегнатото лице е уведомено за правото и срока на обжалване,
като не са налице обстоятелствата по чл. 35, т. 9-11 ЗПИИРКОРНФС.
Финансовата
санкция е в общ размер от 140 евро - глоба, като не е налице и условието по чл.
35, т. 6 от закона, тъй като стойността й е по-голяма от 70 евро.
Въз основа на
фиксирания курс на еврото към българския лев, към деня на постановяване на
решението, равностойността на дължимата сума е в размер на 273,81 лв.
Давностният срок за изпълнение на финансовата санкция изтича на 01.04.2024г.,
според правото на издаващата държава.
Въз основа на
гореизложеното и на основание чл. 32, във връзка с чл. 16, ал. 7, т. 1 от
ЗПИИРКОРНФС съдът прие, че са налице всички условия за признаване, изискващи се
от Закона, поради което постанови съдебен акт, с който призна решението на издаващия орган.
Приходите от
изпълнение на това решение са в полза на изпълняващата държава – Република
България, а НАП е задължена да уведомява съда за предприетите действия по
изпълнението, както и при приключване на изпълнението, съобразно изискванията
на чл.22 и чл.24 от Закона.
Водим от тези
съображения, съдът постанови своето решение.