РЕШЕНИЕ
№ 100
гр. Горна О. , 22.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА О., II СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и втори март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Еманоел В. Вардаров
при участието на секретаря Мариянка Г. Къцаркова
като разгледа докладваното от Еманоел В. Вардаров Гражданско дело №
20204120101197 по описа за 2020 година
Иск за развод с правно основание чл.49 ал.1 от СК.
Ищцата И. К. К.(чрез адв.С. М. от ВТАК) твърди в исковата си молба, че с Т. Х. са
сключили граждански брак на 04.10.2013г. в гр.Г.О., за което бил изготвен Акт№0114/04.10.2013г.
за сключен граждански брак на Общ.Г.О.. От брака нямат родени деца. Tвърди се, че след
сключване на брака съвместния им живот бил нормален. От около две години, съпругът и се
изнесъл от семейното жилище в гр.Г.О. и заживял с друга жена. Ищцата многократно правила
опити да разговарят и го увещавала да се върне при нея. Трудно изживяла раздялата, надявайки се,
че след известно време, той да се върнел и ще заживеят заедно. Причината да я напусне била
извънбрачната му връзка. Твърди, че с цялото си поведение ответникът демонстрирал
безотговорно отношение към брака, което е в разрез с общоприетите представи за взаимно
уважение и доверие, за разбирателство и вярност. Проявявал пълно безразличие и
незаинтересованост спрямо ищцата. Двамата живеят в условията на фактическа раздяла, като
отношенията им били изчерпани, а бракът бил е дълбоко и непоправимо разстроен. Моли съда да
постанови решение, с което да бъде прекратен с развод сключения между И. К. К. и Т. Х.
граждански брак като дълбоко и непоправимо разстроен без съдът да се произнася по въпроса за
вината за разстройството му. Моли съда да и предостави собствеността и ползването на семейното
жилище находящо се на гр.Г.О. кв.“К.“ ул...... След развода ще ищцата ще носи фамилното си име
- К.. По време на брака нямали придобити общи фирми и дялове от фирми и движими вещи на
значителна стойност. Няма претенции за издръжка.
Ответникът Т. Х. с извършено призоваване, съгласно чл.48 от ГПК чрез публикация в
1
неофициалния раздел на „Държавен вестник”, се представлява от особен представител адв.И.Б. Б.
от ВТАК, съгласно чл.48 ал.2 ввр. чл.47 ал.6 от ГПК. Особеният представител счита иска за
допустим. От събраните доказателства се доказала основателността на исковата претенция за
прекратяване на брака. Фактическата раздяла е трайна и двамата съпрузи не поддържали контакти
и отношения помежду си като съпрузи, в т.ч. и не правили опити да заздравят брачните си
отношения. Така, бракът им изцяло бил лишен от дължимото съдържание и съществувал само
формално. По отношение на съединения иск за ползване на семейното жилище, при извършена
справка се констатирало, че същото не е семейна имуществена общност, а е на ищцата и не се
обитава от семейството.
Съдът, след като прецени доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства съгласно разпоредбите на ГПК, приема за установено следното:
Безспорно е, че И. К. К. и Т. Х. са сключили граждански брак на 04.10.2013г. в гр.Г.О., за
което бил изготвен Акт№0114/04.10.2013г. за сключен граждански брак на Общ.Г.О.. През време
на брака нямат родени деца.
С цел установяването на твърдяното дълбоко и непоправимо разстройство на брака по
делото бяха ангажирани гласни доказателства. Св.Г.И.М. познава страните, като тяхна комшийка.
Т. Х. беше съпруг на И.К., но двамата били разделени повече от две години. Съпругът изоставил
ищцаа и заминал за чужбина. Твърди, че двамата да поддържали контакти след раздялаа. Не знае
да поддържат контакти по телефон, Internet и въобще да имат някакви отношения. Св.П.Ц.Х. също
познава страните, като двамата живели заедно около година и пакистанецът Т. Х. избягал в
чужбина. От около две-три години съпрузите били разделени. И.К. живеела сама. Свидетелката
нямала информация дали страните поддържат някакви контакти. Според свидетеля нямало
никакъв шанс съпрузите да заживеят заедно отново. Съдът дава вяра на свидетелските показания,
като непротиворечащи на останалия доказателствен материал.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът счита, че искът за развод е
основателен и следва да бъде уважен.
Съдът приема, че настъпилата фактическа раздяла е довела до изпразване на брачната
връзка от съдържанието, което изискват законът и моралът. Между съпрузите липсва уважение,
доверие, предвид настъпилото между тях отчуждение. Така бракът е опразнен от онова
съдържание, което влага в него закона и морала. Това довежда до разкъсване на семейната
общност, като брачната връзка съществува само формално. Това състояние на отношенията между
съпрузите обективно не може да се преодолее. Като безспорно обстоятелство по делото се
установи, че съпрузите не живеят заедно. Всеки от двамата съпрузи е започнал да урежда живота
си по свой независим от другия начин. Всичко това, съдът приема като индиция за
безпредметността на бъдещото съществуване на брака. Ето защо съдът намира, че следва да
прекрати брака на страните с развод по реда на чл.49 ал.1 от СК, поради настъпилото дълбоко и
непоправимо разстройство на брачната връзка. С оглед разпоредбата на чл.49 ал.3 от СК и
обстоятелството, че никой от двамата съпрузи не е поискал съдът не следва да изследва вината за
разстройството на брака.
Според §1 от ДР на СК семейно е жилището, обитаваното от двамата съпрузи и техните
2
ненавършили пълнолетие деца, т. е. ирелевантно е обстоятелството относно принадлежността на
правото на собственост. Тук намира приложение и Постановление№12/28.11.1971г. на Пленума
на ВС. При преценката на кого от съпрузите да бъде предоставено ползването на семейното
жилище, когато съпрузите са съсобственици или имат общо право на ползване върху семейното
жилище, съдът изследва жилищната нужда на съпрузите(чл.56 ал.1 от СК), интересите на
ненавършилите пълнолетие деца, вината, здравословното състояние и други обстоятелства(чл.56
ал.5 от СК). Семейното жилище обхваща съвкупността от жилищни и сервизни помещения,
предназначени да задоволяват битовите нужди на цялото семейство - съпрузите, децата и
пълнолетните членове на семейството. В случая следва да се приложи общото правило на чл.56
ал.1 от СК. Не се спори, че семейното жилище(същото е неделимо) е собственост на И. К. К.,
като ищцовата страна желае да продължи да осъществява ползването му. Разпоредбата на чл.56
ал.1 изр.1 от СК повелява, че съдът предоставя ползването на семейното жилище на единия
съпруг, ако той е поискал това и има жилищна нужда. Неслучайно законодателят използва
термина „предоставя”, за да се подчертае, че решаването на въпроса за семейното жилище по
исков ред е в изключителните правомощия на съда като орган на държавна власт. Предвид
изложеното, е ползването на семейното жилище в гр.Г.О. кв.“К.“ ул....., следва да се предостави
на И. К. К..
Съгласно чл.53 от СК след развода съпругът може да възстанови фамилното си име преди
този брак, т.е. съдът дължи произнасяне единствено по заявено желание на съпругът/съпругата/,
каквото в конкретния случай не е налице. По този начин, след прекратяване на брака И. К. К. ще
продължи носи брачното си фамилното име – К..
Съдът определя окончателната ДТ по допускането на развода по т.6.2 по Тарифа за
ЗДТССГПК в размер на 30.00лв., която следва да се заплати поравно от страните(по 15.00лв.),
както и по 5.00лв. - ДТ по чл.11 от Тарифа за ДТССГПК за служебно издаване на изпълнителен
лист.
Съгласно чл.329 ал.1 от ГПК съдебните разноски по брачните дела се възлагат върху
виновния или недобросъвестния съпруг, като при хипотеза на липса на вина или
недобросъвестност или когато и двамата съпрузи са виновни или недобросъвестни, разноските
остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили, както е и конкретния случай.
Водим от изложените съображения и на основание чл.258 и сл. от ГПК, чл.7 ал.2 от ГПК,
съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД сключения граждански брак на 04.10.2013г. в гр.Г.О., за което
бил изготвен Акт№0114/04.10.2013г. за сключен граждански брак на Общ.Г.О., между И. К. К. с
*****, с постоянен адрес: с.Р. ул.“...“№24 Общ.М., с настоящ адрес: гр.Г.О. кв.К. ул....№12 и Т. Х.
- роден на 05.07.1971г., с последен известен адрес: гр.Г.О. ул.”.....”№1 вх.В ет.V, ПОРАДИ
НАСТЪПИЛОТО ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО НА БРАКА по реда на чл.49
ал.1 от СК.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в гр.Г.О. кв.“К.“ ул..... на И.
3
К. К. с *****
ПОСТАНОВЯВА И. К. К. да носи след прекратяване на брака брачното си фамилно име
К..
ОСЪЖДА И. К. К. с ***** с постоянен адрес: с.Р. ул.“...“№24 Общ.М., с настоящ адрес:
гр.Г.О. кв.К. ул....№12, ДА ЗАПЛАТИ по сметката на ГОРНООРЯХОВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД:
сумата 15.00лв./петнадесет лева/, представляваща окончателна държавна такса по чл.6.3 от
Тарифа към ДТССГПК по допускане на развода за развода, както и сумата 5.00лв./пет лева/,
представляваща ДТ по чл.11 от Тарифа за ДТССГПК за служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Т. Х. - роден на 05.07.1971г., с последен известен адрес: гр.Г.О. ул.”.....”№1 вх.В
ет.V, ДА ЗАПЛАТИ по сметката на ГОРНООРЯХОВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД: сумата
15.00лв./петнадесет лева/, представляваща окончателна държавна такса по чл.6.3 от Тарифа към
ДТССГПК по допускане на развода за развода, както и сумата 5.00лв./пет лева/, представляваща
ДТ по чл.11 от Тарифа за ДТССГПК за служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от датата на получаване на съобщението, че е изготвено и обявено.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Горна О.: _______________________
4