ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№757/04.12.2019
гр.Варна
Варненският апелативен
съд, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдия Р . Станчева
въззивно гр. дело
№ 594/2019г.,
за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба на П.А.И., чрез процесуален представител адв.Г.
против определение № 2831/30.09.2019г. на ОС – Варна, постановено по в.гр.д. №
1644/2019г., с което производството по делото е прекратено, а подадената от
жалбоподателката жалба по чл.435 ГПК е върната на съдебния изпълнител за
надлежното й администриране, на основание чл.436 ГПК вр. чл.262 ГПК.
С молба вх. № 32368/01.11.2019г. е отправено искане за връщане на внесената
за настоящото обжалване държавна такса като недължимо платена, на основание
чл.4б ЗДТ. Доводите за недължимост на същата са изложени в самата частната
жалба, като се твърди, че на основание чл.359 КТ и чл.83 ал.1 ГПК
жалбоподателката е освободена от заплащането й, тъй като предмет на
изпълнителното производство са вземания, произтичащи от трудов спор.
Настоящият състав намира така направеното искане за неоснователно.
Видно от материалите по изпълнителното производство е, че същото е
образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 10041/2016г. на
РС – Варна за принудително събиране на суми, съставляващи само присъдени
съдебни разноски за адвокатско възнаграждение за производствата пред районния,
окръжния и Върховния касационен съд. Последните, безспорно са имали за предмет
трудов спор по см. на чл.357 КТ, което обстоятелство е било посочено от
жалбоподателката пред съдебния изпълнител, както и е установено с представените
от нея с частната жалба съдебни решения.
Вземането за разноски обаче, макар и акцесорно спрямо съдебния спор не
попада в хипотезите на чл.83 ал.1 т.1 ГПК, респ. чл.5 ЗДТ и чл.359 КТ. В хода
на изпълнителния процес същото има самостоятелен характер, поради което и
взискателят не се ползва с привилегията, предоставена от законодателя в полза
на ищците-работници досежно вземанията, произтичащи от трудово правоотношение.
Целта на защита е да обезпечи реализирането на трудовите права на работника,
вкл. и при принудителното им изпълнение, но не и на вземания, произтичащи от
основание, различно от трудовото правоотношение.
Ето защо, не са налице предпоставките на чл.4б ЗДТ поради което и искането
за връщане на заплатената по настоящото дело държавна такса следва да бъде
оставено без уважение.
Водим от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на П.А.И. за връщане на заплатената от нея държавна такса за
настоящото производство като недължимо платена, на основание чл.4б ЗДТ.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния касационен
съд в 1-седмичен срок от връчването му на жалбоподателката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.