Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 09. 12. 2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, II-ри състав, в публично заседание на осемнадесети септември през две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАН КОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТЕФАН МИЛЕВ
АНЕЛИЯ ЩЕРЕВА
при секретаря Димитрина
Димитрова и с участието на прокурора Деан Маринов, като разгледа докладваното
от съдия Щерева в.н.ч.д. № 3365 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава XXI от НПК.
С определение от 13. 07. 2018 г.,
постановено по н.ч.д. № 7666/18 г. по описа на СРС, НО, 17 състав, е оставена
без уважение молбата на С.К.П. за постановяване на съдебна реабилитация по
отношение на осъжданията му.
Срещу
това определение е постъпила жалба от молителя П.. С нея се иска отмяна на
същото, постановяване на съдебна реабилитация и „обстойно вникване” е казуса,
като е изразено становище, че са налице законовите основания той да бъде
реабилитиран.
По реда
на чл. 327 от НПК въззивният съдебен състав е приел, че за изясняване на
обективната истина по делото не се налага събиране на доказателства.
В
проведеното публично съдебно заседание представителят на СГП оспори жалбата.
Пледира за потвърждаване на първоинстанционния акт като законосъобразен и
правилен.
Жалбоподателят не се яви и не
заяви становище по жалбата си.
Въззивният съд, като обсъди
аргументите на страните, събраните по делото доказателства и съдържанието на
контролирания акт, намери за установено следното:
За да откаже да постанови съдебна
реабилитация по чл. 87 от НК по отношение осъжданията на П., СРС се е позовал
на писмените доказателства – справка за съдимост, копия от бюлетини за съдимост,
справки от Прокуратурата на Република България и от Националната агенция по
приходите и на представена от жалбоподателя характеристика. На базата на тези
документи първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят не е платил наложени
му наказания „Глоба” по две от осъжданията, както и не е изтекла давността за
принудителното им събиране, поради което е счел, че не е налице предпоставката,
визирана в чл. 87, ал. 3, изр. последно от НК и не може да бъде постановена
съдебна реабилитация, въпреки че молителят е имал добро поведение в обществото
и се е поправил.
Този извод на СРС е
законосъобразен.
Видно е от приложената по делото
справка за съдимост, че С.П. е осъждан четири пъти, както следва:
- по н.о.х.д. № 13669/11 г. на
СРС, с определение от 31. 01. 2012 г., с което е одобрено споразумение за
решаване на делото и на молителя за престъпление по чл. 324, ал. 1 от НК,
извършено на 17. 03. 2010 г., е наложено наказание „Лишаване от свобода” за
срок от три месеца, чието изпълнение е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години;
- по н.о.х.д. № 4968/11 г. на СРС
с определение от 17. 05. 2011 г., с което е одобрено споразумение за решаване
на делото и на молителя за престъпление по чл. 324, ал. 1 от НК, извършено на
11. 07. 2010 г., е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от три
месеца, чието изпълнение е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от
три години;
- по н.о.х.д. № 6911/10 г. на СРС
с определение от 13. 12. 2010 г., с което е одобрено споразумение за решаване
на делото и на молителя за престъпление по чл. 324, ал. 1 от НК, извършено на
15. 11. 2008 г., е наложено наказание „Глоба” в размер на 300 лева;
- по н.о.х.д. № 9903/08 г. на СРС
с определение от 23. 11. 2009 г., с което е одобрено споразумение за решаване
на делото и на молителя за престъпление по чл. 324, ал. 1 от НК, извършено на
26. 02. 2007 г., е наложено наказание „Глоба” в размер на 300 лева.
Молителят П. не е представил
доказателства за плащане на глобите по последно посочените две осъждания, а
според справка от НАП за събирането им е образувано изпълнително дело №
22080007124/2008 г. и към 22.06. 2018 г. по него не са постъпили плащания. За
него са събрани добри характеристични данни и срещу него няма предявени
обвинения за извършени престъпления от общ характер.
Тези фактически изводи следват от
представените по делото пред СРС писмени доказателства, които са последователни
и неоспорени от страните.
При тези факти на първо място
следва да бъде посочено, че молбата на С.П. е допустима, тъй като за описаните
4 осъждания не е настъпила реабилитация по право. С оглед на факта, че след
първото осъждане от 23. 11. 2009 г. в реабилитационния срок по чл. 86, ал. 1,
т. 3 от НК той е извършил нови две престъпления, за всички осъждания той би
могъл да се реабилитира единствено по реда на чл. 88а от НК. Съгласно
разпоредбата на чл. 88а, ал. 4 от НК обаче, сроковете по чл. 88а, ал. 1, вр.
чл. 82 от НК трябва да са изтекли за всяко от осъжданията. Това в случая не е
факт, тъй като последното такова е от 31. 01. 2012 г. и е „Лишаване от свобода”
за срок от три месеца с тригодишен изпитателен срок. Реабилитационният срок по
чл. 88а, ал. 1, вр. чл. 82, ал. 1, т. 4 от НК, който е с продължителност от 5
години, започва да тече след изтичането на тригодишния изпитателен срок, т.е.
на 31. 01. 2015 г. и към датата на произнасянето на този състав все още не е
изтекъл.
Затова са налице предпоставките
молбата да бъде разгледана по същество за съответствие с изискванията на чл. 87
от НК. Спрямо двете осъждания „Лишаване от свобода” са изтекли трите години,
визирани в чл. 87, ал. 1 от НК, които започват да текат от изтичането на всеки
от изпитателните срокове – съответно 31. 01. 2015 г. за н.о.х.д. № 13669/11 г.
на СРС и 17. 05. 2014 г. – по н.о.х.д. № 4968/11 г. на СРС.
Правилно обаче СРС е посочил, че,
освен да е демонстрирал добро поведение, което в случая може да се приеме, че е
налице, П. е следвало да заплати наложените му по н.о.х.д. № 9903/08 г. и по
н.о.х.д. № 6911/10 г. две глоби от по 300 лева, което той не е сторил в рамките
на образуваното пред НАП изпълнително производство за събирането им, което не е
било прекратено по давност. Доколкото се касае не до кумулативни, а до основни
наказания по посочените две осъждания, за тях не е приложима разпоредбата на
чл. 87, ал. 3 от НК и, за да може да бъде постановена съдебна реабилитация за
тях, от изтърпяването им или от настъпването на момента, в който са станали
несъбираеми по принудителен ред, също следва да е изтекъл тригодишният срок,
визиран в чл. 87, ал. 1 от НК, което в случая не е установено.
По изложените съображения
атакуваното определение на СРС е правилно и законосъобразно и като такова
следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
определение от 13. 07. 2018 г., постановено по н.ч.д. № 7666/18 г. по описа на
СРС, НО, 17 състав, е оставена без уважение молбата на С.К.П. за постановяване
на съдебна реабилитация по отношение на осъжданията му по н.о.х.д. № 13669/11
г., н.о.х.д. № 4968/11 г., н.о.х.д. № 6911/10 г. и н.о.х.д. № 9903/08 г.,
всички по описа на СРС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.