Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. София, 09. 12. 2019 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, II-ри състав, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН КОЕВ

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ: СТЕФАН МИЛЕВ                                                                                                      

                                                                                                          АНЕЛИЯ ЩЕРЕВА                                                                                    

                                                           

при секретаря Димитрина Димитрова и с участието на прокурора Деан Маринов, като разгледа докладваното от съдия Щерева в.н.ч.д. № 3365 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава XXI от НПК.

            С определение от 13. 07. 2018 г., постановено по н.ч.д. № 7666/18 г. по описа на СРС, НО, 17 състав, е оставена без уважение молбата на С.К.П. за постановяване на съдебна реабилитация по отношение на осъжданията му.

            Срещу това определение е постъпила жалба от молителя П.. С нея се иска отмяна на същото, постановяване на съдебна реабилитация и „обстойно вникване” е казуса, като е изразено становище, че са налице законовите основания той да бъде реабилитиран.

            По реда на чл. 327 от НПК въззивният съдебен състав е приел, че за изясняване на обективната истина по делото не се налага събиране на доказателства.

            В проведеното публично съдебно заседание представителят на СГП оспори жалбата. Пледира за потвърждаване на първоинстанционния акт като законосъобразен и правилен.

Жалбоподателят не се яви и не заяви становище по жалбата си.

Въззивният съд, като обсъди аргументите на страните, събраните по делото доказателства и съдържанието на контролирания акт, намери за установено следното:

За да откаже да постанови съдебна реабилитация по чл. 87 от НК по отношение осъжданията на П., СРС се е позовал на писмените доказателства – справка за съдимост, копия от бюлетини за съдимост, справки от Прокуратурата на Република България и от Националната агенция по приходите и на представена от жалбоподателя характеристика. На базата на тези документи първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят не е платил наложени му наказания „Глоба” по две от осъжданията, както и не е изтекла давността за принудителното им събиране, поради което е счел, че не е налице предпоставката, визирана в чл. 87, ал. 3, изр. последно от НК и не може да бъде постановена съдебна реабилитация, въпреки че молителят е имал добро поведение в обществото и се е поправил.

Този извод на СРС е законосъобразен.

Видно е от приложената по делото справка за съдимост, че С.П. е осъждан четири пъти, както следва:

- по н.о.х.д. № 13669/11 г. на СРС, с определение от 31. 01. 2012 г., с което е одобрено споразумение за решаване на делото и на молителя за престъпление по чл. 324, ал. 1 от НК, извършено на 17. 03. 2010 г., е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от три месеца, чието изпълнение е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години;

- по н.о.х.д. № 4968/11 г. на СРС с определение от 17. 05. 2011 г., с което е одобрено споразумение за решаване на делото и на молителя за престъпление по чл. 324, ал. 1 от НК, извършено на 11. 07. 2010 г., е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от три месеца, чието изпълнение е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години;

- по н.о.х.д. № 6911/10 г. на СРС с определение от 13. 12. 2010 г., с което е одобрено споразумение за решаване на делото и на молителя за престъпление по чл. 324, ал. 1 от НК, извършено на 15. 11. 2008 г., е наложено наказание „Глоба” в размер на 300 лева;

- по н.о.х.д. № 9903/08 г. на СРС с определение от 23. 11. 2009 г., с което е одобрено споразумение за решаване на делото и на молителя за престъпление по чл. 324, ал. 1 от НК, извършено на 26. 02. 2007 г., е наложено наказание „Глоба” в размер на 300 лева.

Молителят П. не е представил доказателства за плащане на глобите по последно посочените две осъждания, а според справка от НАП за събирането им е образувано изпълнително дело № 22080007124/2008 г. и към 22.06. 2018 г. по него не са постъпили плащания. За него са събрани добри характеристични данни и срещу него няма предявени обвинения за извършени престъпления от общ характер.

Тези фактически изводи следват от представените по делото пред СРС писмени доказателства, които са последователни и неоспорени от страните.

При тези факти на първо място следва да бъде посочено, че молбата на С.П. е допустима, тъй като за описаните 4 осъждания не е настъпила реабилитация по право. С оглед на факта, че след първото осъждане от 23. 11. 2009 г. в реабилитационния срок по чл. 86, ал. 1, т. 3 от НК той е извършил нови две престъпления, за всички осъждания той би могъл да се реабилитира единствено по реда на чл. 88а от НК. Съгласно разпоредбата на чл. 88а, ал. 4 от НК обаче, сроковете по чл. 88а, ал. 1, вр. чл. 82 от НК трябва да са изтекли за всяко от осъжданията. Това в случая не е факт, тъй като последното такова е от 31. 01. 2012 г. и е „Лишаване от свобода” за срок от три месеца с тригодишен изпитателен срок. Реабилитационният срок по чл. 88а, ал. 1, вр. чл. 82, ал. 1, т. 4 от НК, който е с продължителност от 5 години, започва да тече след изтичането на тригодишния изпитателен срок, т.е. на 31. 01. 2015 г. и към датата на произнасянето на този състав все още не е изтекъл.

Затова са налице предпоставките молбата да бъде разгледана по същество за съответствие с изискванията на чл. 87 от НК. Спрямо двете осъждания „Лишаване от свобода” са изтекли трите години, визирани в чл. 87, ал. 1 от НК, които започват да текат от изтичането на всеки от изпитателните срокове – съответно 31. 01. 2015 г. за н.о.х.д. № 13669/11 г. на СРС и 17. 05. 2014 г. – по н.о.х.д. № 4968/11 г. на СРС.

Правилно обаче СРС е посочил, че, освен да е демонстрирал добро поведение, което в случая може да се приеме, че е налице, П. е следвало да заплати наложените му по н.о.х.д. № 9903/08 г. и по н.о.х.д. № 6911/10 г. две глоби от по 300 лева, което той не е сторил в рамките на образуваното пред НАП изпълнително производство за събирането им, което не е било прекратено по давност. Доколкото се касае не до кумулативни, а до основни наказания по посочените две осъждания, за тях не е приложима разпоредбата на чл. 87, ал. 3 от НК и, за да може да бъде постановена съдебна реабилитация за тях, от изтърпяването им или от настъпването на момента, в който са станали несъбираеми по принудителен ред, също следва да е изтекъл тригодишният срок, визиран в чл. 87, ал. 1 от НК, което в случая не е установено.

По изложените съображения атакуваното определение на СРС е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

 

Така мотивиран, Софийският градски съд

 

Р   Е   Ш   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение от 13. 07. 2018 г., постановено по н.ч.д. № 7666/18 г. по описа на СРС, НО, 17 състав, е оставена без уважение молбата на С.К.П. за постановяване на съдебна реабилитация по отношение на осъжданията му по н.о.х.д. № 13669/11 г., н.о.х.д. № 4968/11 г., н.о.х.д. № 6911/10 г. и н.о.х.д. № 9903/08 г., всички по описа на СРС.

 

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                              2.