Р Е Ш Е Н И Е
№ 2672/16.12.2019г.
Град Пловдив, 16.12.2019
година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на седемнадесети октомври
две хиляди и деветнадесета година в състав:
Административен съдия: Анелия Харитева
при секретар Севдалина Дункова, като разгледа докладваното
от съдията административно дело № 2350
по описа на съда за 2019 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на „Д И М ИНВЕСТМЪНТ“
ООД против заповед за налагане на принудителна административна мярка №
ФК-435-0023618 от 10.07.2019 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив
при ЦУ на НАП – запечатване на търговски обект – хотелска част на комплекс „Свети
Георги“ в село Белащица, ул. „Пенчо Славейков“ № 134, стопанисван от „Д И М
ИНВЕСТМЪНТ“ ООД, и забрана за достъп до него за срок от 7 дни.
Според дружеството-жалбоподател заповедта е
незаконосъобразна поради нарушение на материалния закон – не е налице административно
нарушение, защото дружеството е начислявало ДДС, макар и със ставка 20 %,
вместо 9 %, но дори формално поведението на служителите на дружеството да
покрива признаците на чл.27 от Наредба № Н-18 от 2006 г. и чл.118 ЗДДС, то
нарушението е маловажно. Иска се отмяна на оспорената заповед.
Ответникът чрез процесуалния си представител
моли да се отхвърли жалбата като неоснователна и да се потвърди обжалваната
заповед като законосъобразна, издадена от компетентен орган. Претендира
юрисконсултско възнаграждение. Съображения по същество са изложени в
представените на 21.10.2019 г. писмени бележки.
Административен съд Пловдив в настоящия си
състав намира, че жалбата е подадена от лице с правен интерес, адресат на
оспорената заповед, чиито права са неблагоприятно засегнати от тази заповед, и
в 14-дневния преклузивен срок от нейното съобщаване, извършено на 20.07.2019 г.
Жалбата е против заповед за налагане на принудителна мярка, която съгласно
чл.186, ал.4 ЗЗДС подлежи на обжалване по реда на АПК. Всичко изложено налага
извод, че жалбата е допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна
поради следните съображения:
От представената административна преписка се
установява, че при извършена проверка на 29.06.2019 г. на комплекс „Свети
Георги“, находящ се в село Белащица, ул. „Пенчо Славейков“ № 134, стопанисван
от „Д И М ИНВЕСТМЪНТ“ ООД, за която е съставен протокол за извършена проверка
от същата дата (л.31-33), е констатирано, че всички извършени продажби за
периода 01.01.2019 г. – 29.06.2019 г. са отчетени в данъчна група „Б“ – за
стоки и услуги, чиито продажби се облагат с 20 % ДДС, макар че услугите по
настаняване в хотелската част е следвало да бъдат отразявани в група „Г“ на
фискалното устройство за продажба на стоки и услуги, които се облагат с 9 %
ДДС. Направена е констатация, че дружеството не е спазило реда за издаване на съответния
документ за продажба, с което е извършено нарушение на чл.27, ал.1, т.4, във
връзка с чл.27, ал.2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., във връзка с чл.118,
ал.4, т.1 ЗДДС.
Въз основа на констатациите от проверката е
издадена оспорената заповед за налагане на принудителна административна мярка №
ФК-435-0023618 от 10.07.2019 г. –
предмет на настоящото съдебно производство, като е преценено, че наличието на
административно нарушение е основание по смисъла на чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ ЗДДС за налагане на мярката.
В хода на съдебното производство не са
ангажирани нови доказателства.
Следователно между страните няма спор по фактите.
При така установените факти съдът намира, че
оспорената заповед е законосъобразна и не са налице основания за нейната
отмяна. Спорът е правен относно правилното приложение на закона и
съобразяването с целта на закона.
Чл.118, ал.1 ЗДДС въвежда задължение за всяко регистрирано и нерегистрирано по този
закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в
търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство
(фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон).
Съгласно чл.118, ал.4, т.4 ЗДДС министърът на финансите издава наредба, с която
се определят издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и
касови бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат.
Съгласно чл.186, ал.1, т.1,
б.”а” ЗДДС принудителната
административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за
продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.
Редът и начинът
за издаване на документ за продажба са установени в Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. за регистриране
и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин. Съгласно чл.3, ал.1 от наредбата
всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на
стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва
чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен
дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по
смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски
паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на
пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. А съгласно
чл.27, ал.1 и ал.2 от наредбата лицата по чл.3 са длъжни да регистрират всяка
продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида на продажбите: 1.
група "А" – за стоки и услуги, продажбите на които са освободени от
облагане с данък, за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 0 % ДДС,
както и за продажби, за които не се начислява ДДС; 2. група "Б" – за
стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 % данък върху добавената
стойност; 3. група "В" – за продажби на течни горива чрез
измервателни средства за разход на течни горива; 4. група "Г" – за
стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9 % данък върху добавената
стойност; като е задължително регистрирането на всички продажби по данъчни
групи съгласно ал.1.
При тази правна регламентация за
дружеството-жалбоподател (както и за всички останали правни субекти) е налице
абсолютно задължение да регистрират извършените продажби съгласно установените
данъчни групи, като в случая е безспорно установено, че това задължение не е
изпълнено, и този факт не се оспорва от дружеството-жалбоподател. Следователно
категорично е било налице фактическо и правно основание за административния
орган да наложи принудителната административна мярка по чл.186, ал.1 ЗДДС –
запечатване на търговския обект.
Не може да бъде споделена защитната теза на
дружеството-жалбоподател, че, отчитайки продажбите на нощувки в група „Б“ и
начислявайки 20 % ставка на ДДС, не е нарушен закон и данъчната дисциплина.
Нормата на чл.27, ал.2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. е императивна и не
допуска разширително тълкуване. В цитираната норма се съдържа ясно и еднозначно
определено задължение лицата задължително да регистрират всички продажби по
данъчни групи съгласно ал.1. Неизпълнението на това задължение налага извод, че
в случай са били налице всички предпоставки за налагане на принудителната
административна мярка по чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ ЗДДС.
Не се споделя възражението на дружеството-жалбоподател
за маловажност на установеното нарушение, което за законосъобразността на
оспорената заповед е без правно значение, доколкото законът не поставя такова
условие. Административният орган е длъжен на наложи принудителната мярка дори и само при наличието на едно
единствено административно нарушение, дори и маловажно според разбиранията на
представляващия дружеството.
След като е осъществен фактическият състав на
административно нарушение по чл.185 ЗДДС, административният орган налага принудителната
административна мярка по чл.186 ЗДДС, като действа в условията на обвързана
компетентност и е независим от хода на административно-наказателното
производство, ако такова изобщо се развива. Принудителната административна
мярка има превантивен характер – да осуети възможността на нарушителя да
извърши други противоправни деяния, не представлява административно наказание и
няма санкционен характер. В този смисъл при налагане на настоящата принудителна
мярка съдът намира, че административният орган е спазил целта на закона, която,
противно на застъпеното от дружеството-жалбоподател становище, е да мотивира
нарушителя да не допуска други административни нарушения от същия или друг вид,
както и да се предотвратят и преустановят административните нарушения и
вредните последици от тях чрез коригиране на поведението на задължените лица и
мотивирането им да спазват нормативно разписаното поведение. По аргумент от
чл.22 ЗАНН и с оглед постигане на превантивната цел на закона, за да
преустанови дружеството неправомерната си дейност, процесната мярка се явява
съответна на този законодателен приоритет.
Налагането на принудителната административна
мярка запечатване на обект е основание за прилагане на втората принудителна
административна мярка по чл.187, ал.1 ЗЗДС – забрана на достъпа до обекта.
Нормата е императивна, органът по приходите действа в условията на обвързана
компетентност, като няма право на преценка относно необходимостта от
прилагането на мярката по чл.187, ал.1 ЗДДС. Тази преценка е извършена предварително
от законодателя и затова при налагане на принудителната административна мярка
по чл.186, ал.1 следва да бъде наложена също и мярката по чл.187, ал.1 ЗДДС.
При извършената служебна проверка за
законосъобразност на оспорената заповед съдът констатира, че заповедта е
издадена от компетентен орган – началник отдел „Оперативни дейности“ при ЦУ на
НАП, упълномощена със заповед № ЗЦУ-ОПР-16 от 17.05.2018 г. на изпълнителния
директор на НАП, доколкото нормата на чл.186, ал.3 ЗДДС посочва като компетентен всеки орган по приходите или
оправомощено от него длъжностно лице, в предвидената от закона форма на
мотивирано решение и съдържа всички реквизити по чл.59, ал.2 АПК, при спазване
на административнопроизводствените правила и на материалноправните разпоредби, в
съответствие с целта на закона, която е да не се допускат от страна на
жалбоподателя нови административни нарушения на фискалната дисциплина.
Съобразен е и принципът за съразмерност по чл.6, ал.2 АПК, изискващ
административният акт и неговото изпълнение да не засягат права и законни
интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която се издава. В
случая целта, за която е издадена оспорената заповед, е съобразена с целта на
закона – да се преустанови извършването на други нарушения на фискалната
дисциплина, водещи до неправилно отчитане на приходи в бюджета (като е без
всякакво правно значение за законосъобразността на оспорената заповед
обстоятелството, че се отчитат по-високи ставки на ДДС, което не ги прави нито
правилни, нито съобразени с правната норма), и в този смисъл засягането на
интересите на дружеството, като е препятствана възможността да се извършва
търговска дейност в конкретния търговски обект за срок от 7 дни, е минимално и
необходимо, за да се организира работата в обекта по начин, отговарящ на
изискванията на закона.
Предвид всичко изложено съдът намира, че
жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на делото
и направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение същото като основателно следва да бъде уважено и
да бъде осъдено дружеството да заплати на ЦУ на НАП сумата 100 лева на
основание чл.143, ал.4 АПК и чл.78, ал.8 ГПК, във връзка с чл.24 от Наредбата
за заплащането на правната помощ. Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК
Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Д И М
ИНВЕСТМЪНТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
Пловдив, ул. „Съединение“ № 9, представлявано от управителя К.С.К., против
заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-435-0023618 от
10.07.2019 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив при ЦУ на НАП –
запечатване на търговски обект – хотелска част на комплекс „Свети Георги“ в
село Белащица, ул. „Пенчо Славейков“ № 134, стопанисван от „Д И М ИНВЕСТМЪНТ“
ООД, и забрана за достъп до него за срок от 7 дни..
ОСЪЖДА „Д И М ИНВЕСТМЪНТ“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул.
„Съединение“ № 9, представлявано от управителя К.С.К., да заплати на
Централното управление на Националната агенция по приходите сумата 100 (сто)
лева, юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването.
Административен съдия: