РЕШЕНИЕ
№ 3769
гр. Пловдив, 15.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Таня Асп. Георгиева Точевска
при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова
като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева Точевска Гражданско
дело № 20225330108681 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 79 от Закона за платежните услуги и
платежни системи и по чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „Пента Груп” ЕООД, ЕГН: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, бул. „Цар Борис III Обединител- Продължение“ № 1, представлявано от
управителя Н. И. Г., чрез пълномощник адв. Ц. К., е предявил против „Кей Би Си Банк“ (с
предходно наименование „Райфайзенбанк /България/“) ЕАД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: град София, бул. „Никола Вапцаров” № 55, Бизнес център „Експо
2000“, представлявана от изпълнителния директор А. В. А. и прокуриста М. Т. П., иск за
осъждане на ответника да му заплати сумата от общо 7 982, 68 лева- главница,
представляваща обща стойност на пет неразрешени платежни онлайн операции с банкова
карта и сумата от 26, 80 лева- мораторна лихва върху главницата за периода ******* г.-
***** г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба- ****** г. до окончателното ѝ погасяване.
В исковата молба е посочено, че на ****** г. между ищеца и клон на ответната банка
в гр. П. бил сключен договор за откриване на разплащателна сметка с IBAN: ***********,
като на дружеството била издадена ***********. На управителя било обяснено да научи
ПИН кода на картата наизуст и да унищожи листа, на който той е записан, като това
изискване било веднага изпълнено. През годините в тази сметка се внасяли, както и от нея
се теглили различни суми. Към дата ******** г. в сметката имало 38 100 лева, но в
следващите дни управителят забелязал, че без да я е нареждал, сумата от 7 982, 68 лева
1
липсвала. Банката веднага била уведомена, като бил подаден и писмен сигнал по въпроса на
********* г., а в отговор се установило, че парите били наредени и преведени на ********
г. по електронен път чрез операция ******** в чужбина. Твърди се, че банката не била взела
съответни мерки по спиране на плащанията, въпреки че била сигнализирана преди това и
разрешила преводите. Били извършени пет платежни операции, описани по вид в исковата
молба, до **** и *****- страни, с които ищецът нямал никакви отношения, нито пък бил
разрешавал или одобрявал тези плащания. Твърди се, че пин кодът не бил предоставян на
трето лице извън управителя на дружеството, нито пък картата била отнемана от владението
му. Банката отказала да удовлетвори молбата и да възстанови сумата, въпреки че била
сигнализирана и имала такива задължения по специалния ЗПУПС в 21- дневен срок. За
забавата се дължала и съответна лихва- 26, 80 лева, за периода ****** г.- ****** г. Моли за
осъждане на ответника да заплати сумите за главница и лихва. Претендират се и разноските
по делото. В допълнителна молба ищецът посочва, че посетил ****** при ОД на МВР- П., за
да информира за евентуално извършено престъпление, но дежурен служител там му
обяснил, че сигнал по този случай можела да подаде само банката, защото парите били в
нейно владение. В съдебно заседание пълномощникът на страната поддържа иска.
Представя и писмена защита.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез пълномощника си е депозирал писмен
отговор, с който оспорва иска. Посочва се, че от банковата сметка на дружеството имало
направени 5 трансакции на дати ****** и ****** г., като преводите били извършени с карта
в интернет и потвърдени чрез приложението *****. Картата била регистрирана в
приложението, като при регистрацията били въведени всички данни- потребителски име и
код, получен на мобилен номер, който съответствал на посочения в рекламацията на
клиента, като тези данни можело да бъдат достояние само на клиента. Трансакциите били
извършени с допълнително средство на сигурност, поради което те не можело да бъдат
извършени без съдействието на картопритежателя. Банката била осигурила възможните
средства за сигурност, но без участието на клиента било невъзможно да се извършат
операциите. Имало създадени индивидуални потребителско име и парола, с които била
регистрирана картата в приложението. Възможно било и управителят да бил проявил груба
небрежност, като допуснал да бъде въведен в заблуждение от трети недобросъвестни лица,
за да представи личните си данни от профила в онлайн банкирането. Когато имало подобно
предоставяне на трети лица на тези данни, било невъзможно да се предотврати съответната
трансакция. Възможно било и случаят да касаел „фишинг измама“ - изпращане на фалшиво
съобщение от недобросъвестно лице по електронна поща от името на банка, за да се получат
съответните лични данни до профила на клиента. Банката била изпълнила задължението си
да създаде необходимите системи и процедури за сигурност. Картата на ищеца била
блокирана на ****** г. По смисъла на чл. 80 ал. 3, предложение последно, вр. чл. 75 т. 3 от
ЗПУПС при груба небрежност платецът понасял всички загуби по платежни операции.
Оспорва се и акцесорният иск. Моли за отхвърляне на исковете. Също претендира разноски.
В съдебно заседание пълномощникът на страната поддържа отговора.
2
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
Представен е формуляр от ********* г. за рекламация на неразпознати/ измамни
трансакции с карта, подаден от ищеца, в който са посочени пет онлайн трансакции,
извършени на ******** г., за сумите, съответно от 2 026, 71 лева, от 2 026, 71 лева, от 1 965,
90 лева, от 1 013, 35 лева и от 950 лева и за които се твърди, че не са разпознати от
картодържателя, нито пък са извършени от него. Изрично е декларирано, че картата се
намирала в притежание на лицето, че се ползвала само от него, като ПИН кодът е запомнен
и не е записван на друг носител. Картата е била предадена на банката и е блокирана.
Прието е и писмо от банката до ищеца в отговор на рекламацията.
Страните не са ангажирали други доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
С исковата молба се търси отговорност от доставчик на платежни услуги (в случая-
банката ответник) за неразрешени платежни операции. Ищецът обаче в хода на процеса не
ангажира абсолютно никакви доказателства за твърденията си в исковата молба- не се
представя договорът за откриване на въпросната разплащателна сметка, не се представят
нарежданията за петте описани платежни операции, дори не е поискана техническа
експертиза, която да изследва от къде, по какъв начин и как е разрешено всяко от
нарежданията по картата. Единственият относим документ по случая е представен от
ответника с отговора, но формулярът за рекламация представлява едностранно изявление на
клиента за начина на ползване на картата и съхранение на ПИН кода, т.е. той удостоверява
изгодни за издателя на документа обстоятелства, които също не са подкрепени от други
данни по делото, нито пък за тяхното установяване такива се ангажират. От съдържанието
на отговора става ясно, че действително съответните операции са били извършени от картата
на ищеца, като посредством пет отделни трансакции чрез преводи на суми в интернет, от
въпросната карта е потвърдено нареждането на сумата от общо 7 982, 68 лева. Всичко това
обаче не означава, че се касае за неразрешени платежни операции, за да е задължена банката
да възстановява на клиента тези суми. В тежест на ищеца е да установи, че действително са
налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника по смисъла на чл. 79
от ЗУПС, което в случая е недоказано, защото са направени само твърдения в тази насока,
без никакви доказателства в тяхна подкрепа. Дори напротив- от отговора на ответника се
установява, че единствено клиентът, който разполагал със съответния код, потребителско
име и парола за достъп до мобилно банкиране, можел да разреши съответните парични
преводи в интернет, чрез тегления от картата си. След като във формуляра за рекламация
законният представител на дружеството изрично декларира, което се твърди и в исковата
молба, че нито картата била предоставяна на трети лица, нито пък друг освен него знаел
кодът, който не бил записван и никъде другаде, следва извод, че онлайн преводите са
извършени от титуляря на картата и в случая не е налице хипотезата на неразрешена
платежна операция. Така отговорност не може да бъде инициирана спрямо доставчика на
3
платежните услуги, независимо дали се твърди наличие на имуществени вреди, доколкото
не се доказва причиняването им да е по вина на ответника, чрез пробив в системите му за
сигурност, за което той да носи отговорност. Обстоятелството, че клиентът веднага, след
като е установил за преводите е информирал банката, която е блокирала картата, не
означава, че операциите не са били одобрени от платеца, а само установява негово дължимо
поведение при неразрешена трансакция, без обаче това само по себе си да прави тази
трансакция нерегламентирана. Няма как, без да е установено по делото, че е имало
„фишинг“ измама или „хакване“ на сметката, както се твърди от ищеца, да се приеме за
доказано, че наистина някой недобросъвестно и в нарушения на правилата за защита е
получил достъп до пароли и кодове на сметката на дружеството и е извършвал нареждания
без съгласие или знание на клиента. При това положение, на база единствено представения
формуляр за рекламация искът за главница не може да бъде уважен и като недоказан той
следва да се отхвърли.
По отношение на втората претенция- за мораторна лихва, доколкото искът е
акцесорен и е поставен в зависимост от резултата по главния иск, който е неоснователен, без
да се излагат повече съображения и този иск следва да бъде отхвърлен, защото без наличие
на главно задължение за парично вземане не може да има и забава в плащането му.
С оглед изхода на делото- отхвърляне на исковите претенции и на основание чл. 78
ал. 3 от ГПК, ищецът дължи на ответника направените от него разноски в процеса, които се
претендират. Такива са дължими обаче само за юрисконсултско възнаграждение, доколкото
ответникът е представляван от свой пълномощник в процеса, на когото с оглед фактическата
и правна сложност на делото следва да се определи възнаграждение в размер на 100 лева,
съгласно чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, вр. чл. 78 ал. 8 от ГПК.
Разноските на ищеца пък си остават за негова сметка, без да се възлагат на другата страна.
Поради изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на „Пента Груп” ЕООД, ЕГН: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, бул. „Цар Борис III Обединител- Продължение“ № 1,
представлявано от управителя Н. И. Г., против„Кей Би Си Банк“ (с предходно наименование
„Райфайзенбанк /България/“) ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
град София, бул. „Никола Вапцаров” № 55, Бизнес център „Експо 2000“, представлявана от
изпълнителния директор А. В. А. и прокуриста М. Т. П., за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 7 982, 68 лева (седем хиляди деветстотин осемдесет и два лева и
шестдесет и осем стотинки)- главница, представляваща обща стойност на пет неразрешени
платежни онлайн операции с банкова карта и сумата от 26, 80 лева (двадесет и шест лева и
осемдесет стотинки)- мораторна лихва върху главницата за периода ******* г.- ******** г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
4
молба- ******** г. до окончателното ѝ погасяване.
ОСЪЖДА „Пента Груп” ЕООД, ЕГН: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, бул. „Цар Борис III Обединител- Продължение“ № 1,
представлявано от управителя Н. И. Г., да заплати на „Кей Би Си Банк“ (с предходно
наименование „Райфайзенбанк /България/“) ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град София, бул. „Никола Вапцаров” № 55, Бизнес център „Експо 2000“,
представлявана от изпълнителния директор А. В. А. и прокуриста М. Т. П., разноските по
делото, възлизащи в размер на 100 лева (сто лева)- определено от съда юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- П. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________
5