РЕШЕНИЕ №
11.01.2021 г., гр.
Пазарджик
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХVІ граждански състав, в открито заседание на единадесети декември две хиляди и
шестнадесета година в следния състав:
СЪДИЯ: МИРА
МИРЧЕВА
СЕКРЕТАР: Стоянка Миладинова
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4091 по описа на съда за 2019 г.
Производството е образувано по жалба на С.А.Р. ***
против заповед № РД-04-200 от 30.09.2019 г. на директора на Областна
дирекция „Земеделие“ – Пазарджик и подлежи на разглеждане от районния съд по
реда на АПК.
Обжалва се заповед на директора на Областна дирекция
„Земеделие“ – гр. Пазарджик, с която е одобрено служебното разпределение на
масивите за ползване по реда на чл. 37в, ал. 3 от ЗСПЗЗ за землището на с. Росен,
общ. Пазарджик, за стопанската 2019/2020 г.
В жалбата се сочи, че правният интерес на
жалбоподателката произтича от обстоятелството, че тя в качеството си на
земеделски производител има „сключени договори за наем за ползването на
земеделски имоти, находящи се в с. Росен“ и с извършеното
разпределение се ограничава реалното ползване на земеделските имоти, за които
тя има сключени договори за наем. Не се описва изрично по какъв начин се
ограничава ползването, но се заявява, че наетите от жалбоподателката имоти
попадат „в масив и по площи от посочените в заповедта“. Не се сочат конкретните
имоти, наети от жалбоподателката. Като пороци на заповедта се сочи още това, че
не бил направен опит за споразумение, преди да се пристъпи към служебно
разпределяне, както и че по отношение на цитираните в заповедта имоти изобщо не
е назначавана комисия по ал. 1 на чл. 37в от ЗСПЗЗ, а освен това липсват
конкретни мотиви на заповедта, единствено е посочена общата цел на процедурата,
но не и защо в конкретния случай административният орган е приел, че тези земи
подлежат на разпределение.
Ответникът по жалбата – директорът на ОД „Земеделие“ –
Пазарджик, в подадения отговор заявява, че тя е недопустима поради липса на
правен интерес, тъй като жалбоподателката не е страна в административното
производство и с оспорваната заповед не са ѝ разпределени имоти за
ползване. Не са представени доказателства също жалбоподателката да е собственик
или ползвател, както и дали е подала предвидените в чл. 69 и 70 от ППЗСПЗЗ
декларации и заявления за стопанската 2019-2020 г.
Становище за недопустимост на жалбата изразява чрез
своя пълномощник и едното от заинтересованите юридически лица – ползватели по
атакуваната заповед – „В и Д“ ООД, като съображенията са сходни –
жалбоподателката като физическо лице не е участник в разпределението на
земеделски земи по реда на чл. 37в от ЗСПЗЗ, такива са били две управлявани от
нея търговски дружества, но жалбата не е подадена от тяхно име.
Останалите две заинтересовани лица – ползватели – „Михаела
трейд“ ООД – Пазарджик и ЕТ „Мони – М.М.“***, изразяват общо становище за
неоснователност на жалбата.
По допустимостта и редовността на жалбата съдът
намира, че достатъчно условие за тях е направеното от жалбоподателката
твърдение, че тя е наемател на земеделски площи, които са разпределени със
заповедта.
От писмените доказателства по делото се
установяват следните факти:
На 21.08.2019 г. 8-членна комисия,
определена със заповед на директора на ОСЗ – Пазарджик, включваща 7 служители
на ОСЗ и кмета на с. росен, е провела заседание, отразено в представения по
делото протокол, и е установила, че заявление за участие в споразумение по чл.
37в от ЗСПЗЗ са подали трите заинтересовани лица и още едно дружество,
управлявано от С.Р. – „Юнайтед сървисиз“ ЕООД, а впоследствие „Юнайтед
сървисиз“ ЕООД е оттеглило заявлението си. Комисията е взела решениеза
изработване на проект на споразумение за ползването на масивите. На 26.08.2019
г. същата комисия е провела ново заседание, на което е констатирала, че доброволно
споразумение не е било постигнато, и следва да се изработи проект за служебно
разпределение. На 04.09.2019 г. комисията е приела проект за разпределение.
Този проект е одобрен с обжалваната заповед.
В разпределението са включени три имота,
собственост на „С.Р. агрокомпания“ ЕООД – с идентификатори 163.54, 59.152 и
161.21 (ЕКАТТЕ 63032), които са предоставени за ползване на ЕТ „Мони – М.М.“ и
на „Михаела трейд“ ЕООД. По делото е представен писмен договор за наем без
нотариално заверени подписи с предмет тези три имота заедно с имот 118.3, с посочена
дата на сключване 01.07.2019 г., сключен между „С.Р. агрокомпания“ ЕООД и
самата С.Р. като физическо лице, със срок от „една стопанска година до
31.10.2020 г.“. Имот 118.3 също е включен в служебното разпределение, но е
посочен като собственост на Н.П. Д.. Представени са още два договора за наем с
нотариално заверени подписи с наемател С.Р. и наемодатели трети лица, които са
сключени през 2012 г. за срок от 6 стопански години с уговорка, че ако след
изтичането на срока договорът не бъде прекратен, той се счита за продължен за
още 6 стопански години. Имотите, предмет на тези договори, се намират в
землището на с. Росен, като са посочени с предходните си идентификационни
номера и по делото не са представени данни на кои актуални идентификатори
отговарят тези номера.
Няма данни за четирите имота, предмет на
договора за наем от 01.07.2019 г., да е подадена декларация по чл. 37б от
ЗСПЗЗ, съответно чл. 69 от ППЗСПЗЗ, за стопанската 2019/2020 г., или договорът
за наем да е регистриран от наемателя по реда на чл. 37б от ЗСПЗЗ.
При тези факти съдът от правна страна не установява
наличие на някое от основанията по чл. 146 от АПК за отмяна обжалвания на
административен акт. В заповедта са посочени фактическите обстоятелства, довели
до издаването ѝ, както и законовите разпоредби, на основание които тя се
издава – това е достатъчно да се приеме, че тя е мотивирана, но дори да не беше
така, липсата на мотиви не представлява нито нарушение на съществени
процесуални правила, нито нарушение на необходимата форма. Видно от
представените протоколи за заседания на комисията по чл. 37в, такава е била
създадена и е провела заседания, като е предоставила на заинтересованите лица
срок за сключване на споразумение.
Чл. 37в, ал. 3 наистина съдържа думите: „за които няма
сключени договори“, но сключването на такива договори се установява от ОД
„Земеделие“ за целите на разпределянето на ползването на земите с подаване на
декларация от собственика или уведомяване от ползвателя по реда на чл. 37б от
ЗСПЗЗ. Като употребява израза „за които няма сключени договори“, законът
несъмнено има предвид липса на сключени и регистрирани по реда на чл. 37б
договори. Обратното тълкуване би означавало да се внесе нестабилност в
служебното разпределяне на ползването на масивите, като се даде възможност
заповедите за утвърждаването му да бъдат отменяни по жалба на собственици или
ползватели, неподали декларации, за чиито сключени договори административният
орган не би могъл да има информация и да ги вземе предвид.
Отделно от това, дори да се приеме, че неподаването на
декларация по чл. 37б от ЗСПЗЗ не води до невъзможност да се иска отмяна на
служебното разпределение, не датата на
договора за наем от 01.07.2019 г. не може да се противопостави на
административния орган и на заинтересованите страни по делото съобразно
правилото на чл. 144 от АПК във връзка с чл. 181 от ГПК. Колкото до двата
договора за наем от 2012 г., те имат достоверна дата, но не става ясно за кои
имоти се отнасят.
Поради всичко изложено съдът счете жалбата за
неоснователна, и
РЕШИ:
Оставя без уважение жалбата на С.А.Р.,
ЕГН **********,***, срещу заповед № РД-04-200 от 30.09.2019 г. на
директора на Областна дирекция „Земеделие“ – Пазарджик, с която е одобрено
служебното разпределение на масивите за ползване по реда на чл. 37в, ал. 3 от
ЗСПЗЗ за землището на с. Росен, общ. Пазарджик, за стопанската 2019/2020 г.
Осъжда С.А.Р. да заплати на
заинтересованото лице „В и Д“ ООД, ЕИК *********, гр. Пазарджик, ул. „*******“ № *, ет. *, ап. *, сумата 500
лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по настоящото дело.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Пазарджишкия административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: