РЕШЕНИЕ №
гр. Ловеч, 19.03.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, касационен
състав на десети март две хиляди и двадесета година в публично заседание в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
Членове: ЙОНИТА ЦАНКОВА
ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
при секретар Татяна Тотева
и с участието прокурор Светла Иванова
сложи за разглеждане докладваното от съдия ПАВЛОВА
к.н.а.д. № 38 по описа за 2020 година на същия съд, и
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производството
е по реда на глава дванадесета от Административно процесуалния кодекс, във връзка
с чл.63 алинея 1 от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по
касационна жалба от Началник сектор „Пътна полиция” при ОДМВР гр.Ловеч, чрез гл. юрисконсулт
Р. Р., против решение № 392 от
21.12.2019 година, постановено по наказателно административен характер дело №
819 по описа за 2019 година на Ловешкият районен съд, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление №18-0906-000671
от 22.05.2018 година,
издадено от Началника на сектор „Пътна полиция” /ПП/ при ОДМВР Ловеч.
В касационната жалбата се
съдържат оплаквания за неправилност на решението, като постановено в нарушение на
материалния закон.
Касационният жалбоподател излага доводи, че законът не
освобождава водача несобственик от задължението да управлява надлежно
регистрирано МПС, минало годишен технически преглед, с платена гражданска
застраховка и заплатена винетка при използване на републиканските пътища. Счита,
че противното би означавало, че всеки път когато несобственик управлява чуждо
МПС, което не е изрядно няма да носи отговорност, като каже че не е знаел.
Контролните и наказващи органи няма как да докажат този субективен факт на
„знанието“. Излага, че Законът презумтира, че щом водач се качва да управлява
чуждо МПС е длъжен да се увери, че всичко свързано с него е изрядно, като недобросъвестното
поведение на водача не го оправдава. Счита, че нарушението е доказано по
безспорен начин и издаденото НП е правилно и законосъобразно. В заключение моли обжалваното решение да
бъде отменено и потвърдено наказателното постановление като законосъобразно.
В съдебно заседание и по същество касаторът, чрез процесуалният си представител поддържа
касационната жалба по изложените в нея съображения.
Ответникът по касационната
жалба - А.М.А., чрез процесуалният си представител оспорва
касационната жалба и моли да остане в сила постановеното решение като правилно
и законосъобразно. Поддържа становището си в представения по делото писмен
отговор. В същия се излага, че наказателното постановление е издадено в
противоречие с разпоредбата на чл.54 от ЗАНН. Твърди, че в същото е посочено
постановлението на Районна прокуратура гр.Ловеч, за прекратяване на досъдебното
производство, от което е видно, че деянието не е извършено виновно и прокурорът
е посочил, че деянието което А. е извършил е явно малозначително. Счита, че първоинстанционния
съд правилно е приел, че при издаване на НП наказващият орган не е взел предвид
обстоятелствата по чл.27 от ЗАНН, не е обосновал конкретната обществена
опасност на извършеното и не е обсъдил и изложил съображения за приложението на
чл.28 от ЗАНН.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Ловеч в съдебно заседание дава заключение, че касационната жалба е неоснователна по изложените в нея и в хода по
същество съображения и
пледира да
остане в сила постановения
съдебен акт като правилен.
Споделя изводите на съда, че от
обективна страна са осъществени елементите от състава на административното нарушение,
но не и от субективна, тъй като не се доказва по безспорен начин А. да е знаел,
че управлява МПС, на което срокът на транзитните номера е бил изтекъл няколко
месеца по-рано.
Административен съд Ловеч, в настоящия касационен състав, като съобрази
наведените в касационната жалба доводи и служебно провери валидността,
допустимостта, и съответствието на решението с материалния закон съгласно чл.218 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е
подадена в законоустановения срок
по чл.211 от АПК, във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН, от надлежно легитимирана страна, съгласно чл.210
ал.1 от АПК, срещу валиден и
допустим съдебен акт подлежащ на касационно обжалване, поради което е
процесуално допустима. Оплакванията в жалбата са за неправилно приложение на материалния закон,
представляващо касационно основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК, във връзка с
чл.63 ал.1 изр.2 от ЗАНН.
Разгледана по същество е основателна
по следните съображения:
Производството
пред Районен съд - Ловеч е образувано по жалба на А.М.А. *** против Наказателно постановление №18-0906-000671 от
22.05.2018 година
на Началника на сектор ПП при ОДМВР Ловеч. С наказателното постановление /НП/, издадено въз основа
на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ бланков № 994974/15.08.2017 г., е наложено на ответника в настоящото
производство административно
наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6
месеца, на основание чл.175 ал.3 пр.1 от Закона за движението по пътищата
/ЗДвП/, за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП.
Административнонаказателната
отговорност е била ангажирана за това, че на 15.08.2017 г., около 09.15 часа на посоченото място в
гр.Ловеч е управлявал лек автомобил „******” с peг. №******транзитен,
собственост на В.Р.К. от гр. Луковит, който е с изтекъл срок на разрешително за
временно пребиваване /11.03.2017 г./
В РП Ловеч било образувано ДП №546/2017 г. по описа на РУ на МВР Ловеч за
престъпление по чл.345 ал.2 във вр. с ал.1 от НК. В хода на разследването било
установено, че на 15.08.2017 г. жалбоподателят А. закупил л.а. „******” с peг.
№******транзитен, собственост на В.Р.К. от гр. Луковит от лице, живеещо в гр.Луковит.
Още същия ден последния тръгнал за гр. Ловеч, за да прехвърли автомобила. Във
връзка с контрол на пътното движение е спрян за проверка в гр.Ловеч, установила
че водач на л.а. е А., както и че управлявания от него автомобил е с изтекъл
срок на разрешително за временно пребиваване /11.03.2017 г./, като за
констатираното нарушение е бил съставен АУАН №994974 от 15.08.2017г., който
А. отказал да подпише, както и да впише
възражения по него. В хода на разследването било установено, че в АИС КАТ -
Регистрация, процесното МПС било регистрирано на 15.08.2017 г. под номер В.Р.К.,
както и че срока на валидност на транзитните номера бил до 11.03.2017 г. На А.
било повдигнато обвинение за престъпление по чл.345 ал.2 във вр. с ал.1 от НК,
по което същия дал обяснения, че не е знаел, че срокът на валидност на
транзитните номера е изтекъл. При така събраните доказателства наблюдаващия
прокурор е приел, че формално макар и да осъществява признаците от състава на
престъпление по чл.345 ал.2 във вр. с ал.1 от НК, обществената опасност на
деянието е явно незначителна с оглед степента на обществена опасност на дееца,
предвид на което е приел, че са налице предпоставките на чл.9 ал.2 от НК и на
основание чл.243 ал.1 т.1 от НПК във вр. с чл.9 ал.2 от НК е прекратил
наказателното производство по делото за престъпление по чл.345 ал.2 във вр. с
ал.1 от НК, като е постановил след влизане на Постановлението в сила същото да
се изпрати на ОД на МВР Ловеч за налагане на административно наказание по ЗДвП.
Първоинстанционният
съд е проявил процесуална активност и е събрал по предвиденият в НПК
процесуален ред относимите към спора доказателства, въз основа на които
правилно е установил фактическата обстановка. При тези доказателства е приел,
че наказателното
постановление е издадено при спазване на чл.36 ал.2 от ЗАНН, от компетентен
орган и описаното в обжалваното НП нарушение от обективна страна е извършено от
лицето, посочено като нарушител, осъществил състава на административно нарушение, визирано
в чл. 140 ал. 1 от НПК, като в издаденото НП пълно и точно е описано
нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които то е
било извършено, и законовите разпоредби, които са нарушени с извод, че НП не
противоречи на буквата и духа на материалния закон.
За да отмени обжалваното наказателно постановление Съдът
е счел, че наказващият орган преди да издаде НП не е съобразил разпоредбите на
чл.52 ал.4 от ЗАНН и чл.54 от ЗАНН, а именно да прецени административното
нарушение дали е извършено виновно, като не е отчел и причините за управление
на л.а., които са станали известни в хода на разследването по ДП, отразени и в
постановлението на РП - Ловеч.
Приел е, че събраните писмени и
гласни доказателства установяват по
безспорен начин, че А. е осъществил елементите от обективната страна, но че не
е осъществил елементите от субективната страна на административното нарушение
по чл.140 ал.1 от ЗДвП и тъй като не е
налице вина, деянието не е извършено виновно и не е налице и административно
нарушение по аргумент от чл.6 от ЗАНН. С оглед на което е направил извод, че издаденото
наказателно постановление е незаконосъобразно.
Така постановеното решение е неправилно.
Приетата от съда фактическа обстановка, подробно изложена
в мотивите на решението, съответства на събраните по делото доказателства и се
споделя изцяло от настоящият касационен състав на съда. Последният не споделя правните
изводи на решаващият съд относно отчетените причини за управление на процесния
автомобил и в тази връзка преценката административното нарушение дали е извършено
виновно.
Първоинстанционният съд правилно е приел, че от събраните
в хода на процеса доказателства безспорно се установява, че е извършено нарушение по текста на чл.140 ал.1 от ЗДвП, за което е наказан ответника в настоящото
производство по
административен ред, като същия безспорно е
управлявал моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. Разпоредбата на чл.140 ал. 1 от НПК, изисква по
пътищата, отворени за обществено ползване, да се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места. ...”. Нормата на чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП предвижда, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач,
който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния
ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Следователно законът определя,
че водачът на превозно средство не може да го управлява, ако не е надлежно регистрирано.
От съществено значение в настоящия случай
за съставомерността на деянието по чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП е да се установи дали по делото е
доказано управлението на МПС, което не е надлежно регистрирано. По делото е безспорно
установено, че към момента на проверката водачът е управлявал
нерегистрирано МПС,
поради което е осъществил от обективна и субективна страна вмененото му
нарушение и правилно е бил санкциониран от АНО.
Предвид казаното до тук, ответникът в настоящото
касационно производство, в качеството си на водач е извършил административно
нарушение на транспортното законодателство по смисъла на посочената норма,
което е основание за реализирането на административно-наказателната
отговорност, установена в същата разпоредба. Съставения АУАН, така и издаденото
въз основа на него наказателно постановление съдържат в достатъчна пълнота
описание на извършеното административно нарушение, с посочване съставомерните
му признаци. И в акта, и в наказателното постановление пълно и точно е описано
нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които е
извършено, и законовите разпоредби, които са били нарушени.
Правната квалификация е прецизна и в съответствие с
текстовото описание на състава на административното нарушение. В образуваното
административнонаказателно производство не се констатира да е нарушено или
ограничено по някакъв начин правото на защита на наказаното лице, реализирано в
пълнота и в проведеното съдебното производство. Извършеното деяние е основание за реализирането на
административно - наказателна отговорност, като по делото не съществува спор
относно личността на административно - наказателно отговорното лице.
Предвид формалния характер на нарушението не е
необходимо събирането на доказателства от които да се установява, че
жалбоподателят, ответник в настоящото
производство е знаел, че управлява МПС на което срока на транзитните номера са
до 11.03.2017 г., както е приел РС. Същият като правоспособен водач е бил
длъжен да знае правилата за движение и да съобрази поведението си с тях. Като е
достигнал до изводи в обратния смисъл, районният съд е постановил решението си
при неправилно приложение на закона.
По делото не са налице доказателства за
предишни нарушения от страна на водача, поради което двете кумулативни санкции правилно
са били определени в минималния възможен размер. В този смисъл за процесното нарушение на транспортното
законодателство, наложеното административно
наказание е съобразено с извършеното нарушение, с неговата обществена опасност
и е в предвидените от закона граници, поради което отговаря на целите на
закона, очертани в чл.12 от ЗАНН.
Процесният случай не попада в приложното
поле на чл.28 от ЗАНН, както е приел мълчаливо наказващият орган с факта на
издаването на НП, респ. налагането на санкция на извършителя на нарушението. Съобразявайки признаците на
осъществения фактически състав на административно нарушение, процесното деяние
не разкрива обществена опасност, по-ниска от обичайната за този род нарушения,
нито липса на такава, поради което не съставлява маловажен случай. И това е
така, както поради неговия формален характер – за съставомерността му не е
предвиден и не се изисква настъпване на вредоносен резултат.Поради това липсват
предпоставки за преквалифициране на нарушението като маловажно, респ. за
приложението на чл.28 от ЗАНН и в този смисъл преценката на АНО по чл.28 ЗАНН е
съответстваща на закона. От тук, законосъобразно, правилно и обосновано е
издадено НП. Ето защо не е налице и това
материалноправно основание за отмяна на обжалваното НП.
По изложените
мотиви, настоящият състав на съда намира касационната жалба за основателна, а
решението на Ловешки районен съд за валидно и допустимо, но постановено в
противоречие със закона, поради което същото следва да бъде отменено. Тъй като
делото е изяснено от фактическа страна и не се налага събирането на нови
доказателства, настоящият състав следва да се произнесе по съществото на спора,
като потвърди НП №18-0906-000671 от 22.05.2018 година, издадено от Началника на
сектор „Пътна полиция” при ОДМВР Ловеч.
Мотивиран така и на основание
чл.63 ал.1 изр. последно от ЗАНН, във връзка с чл.221 ал.2 предложение второ и
чл.222 ал.1 от АПК, Ловешки административен съд, касационен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение №392 от
20.12.2019 година, постановено по наказателно административен характер дело № 819 по описа за 2019 година на
Ловешкият районен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №18-0906-000671
от 22.05.2018 година, издадено от Началника на сектор „Пътна полиция” при ОДМВР Ловеч, с което на А.М.А. с ЕГН: ********** и адрес: *** е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, на основание чл.175 ал.3 пр.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, за нарушение на чл.140 ал.1 от същия закон, като законосъобразно.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.