Определение по дело №10108/2023 на Административен съд - Велико Търново

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ:

ДИАНА КОСТОВА

ЕВТИМ БАНЕВ

при секретар

…………………………………….

и с участието

на прокурора

……………………………………..

изслуша докладваното

от съдия

КАЛЧЕВ

по административно дело № 10108 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2023 г.

Производството е образувано по частна жалба, подадена от Г.В.В., лишен от свобода в Затвора Ловеч срещу определение № 122 от 30.03.2023 г. по административно дело № 800/2022 г. на Административен съд – Велико Търново, с което е оставено без разглеждане повторното искане на Г.В.В., понастоящем в затвора в гр. Ловеч, за освобождаване от заплащане на държавна такса по адм. дело № 800/2022 г. по описа на Административен съд Велико Търново и е оставено без уважение искането на лицето за предоставяне на правна помощ за оспорване на прекратително определение по адм. дело № 800/2022 г. по описа на Административен съд Велико Търново.

Частният жалбоподател моли оспореното определение да бъде отменено като неправилно и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Намира същото за несправедливо, преграждащо хода на делото, издадено в противоречие с материалноправните и процесуални разпоредби и с трайно наложената вътрешноправна практика на националните съдилища, вкл. по негови дела, както и с европейската такава и европейските норми. Излага подробни доводи за невъзможността му да заплати държавната такса, както и за недължимостта на същата. В частната жалба е инкорпорирано искане за назначаване на правна помощ.

Административен съд Велико Търново намира частната жалба срещу определението за допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК против подлежащо на оспорване определение от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването.

Разгледана по същество е  частично основателна, по следните съображения:

Установява се, че адм. дело № 800/2022 г. по описа на АСВТ е образувано по жалба (с наименование искова молба) на Г.В.В., със статут на лишен от свобода, понастоящем в ОЗ – Ловеч срещу писмо рег. № 94-Г-181/05.09.2022г. на зам. министъра на Министерство на правосъдието, с което на негово заявление с рег. № 94-Г-181/05.09.2022г. не са му представени, като вътрешноведомствен акт, съдържащ служебна информация, „Правилата за условията и реда за осъществяване на конвойната дейност от служителите на Главна дирекция „Охрана“, които са утвърдени от министъра на правосъдието със Заповед ЛС-04-1228/14.07.2017г. С разпореждане от 21.12.2022г. жалбата е оставена без движение с указание да се приложи документ за внесена държавна такса за образуване на делото по сметката на Административен съд – Велико Търново, която съгласно чл. 2б, б. “а” от Тарифа №1 към Закона за държавните такси е в размер на 10 лева. С молба вх. № 154/11.01.2023г. от Г.В.В. е направено искане за освобождаване от държавна такса и разноски. С определение от 18.01.2023г. е отхвърлено искането на лицето за освобождаване от заплащане на държавна такса по адм. дело № 800/2022г. по описа на ВТАдмС. Това определение е било обжалвано, като с  определение № 10 от 16.02.2023г. по КАХД № 10031 по описа на ВТАдмС за 2023г. на тричленен състав, същото е оставено в сила.

Поради невнасяне на дължимата държавна такса с определение № 91 от 09.03.2023г. по адм. дело № 800/2022 г. е оставена без разглеждане жалбата (с наименование искова молба) на Г.В.В., със статут на лишен от свобода, понастоящем в ОЗ – Ловеч срещу писмо рег. № 94-Г-181/05.09.2022г. на зам. министъра на Министерство на правосъдието, с което е отказано да му бъдат предоставени „Правилата за условията и реда за осъществяване на конвойната дейност от служителите на Главна дирекция „Охрана“ и делото е прекратено.

Срещу определение № 91 от 09.03.2023г. е подадена с вх. № 1604/29.03.2023г. частна жалба до тричленен състав на ВТАдмС. Към същата е приложена молба за  предоставяне на правна помощ.

При тази фактическа обстановка Административен съд Велико Търново, V състав е постановил обжалваното определение № 122 от 30.03.2023 г. по административно дело № 800/2022 г. на Административен съд – Велико Търново, с което е оставено без разглеждане повторното искане на Г.В.В., понастоящем в затвора в гр. Ловеч, за освобождаване от заплащане на държавна такса по адм. дело № 800/2022 г. по описа на Административен съд Велико Търново и е оставено без уважение искането на лицето за предоставяне на правна помощ за оспорване на прекратително определение по адм. дело № 800/2022 г. по описа на Административен съд Велико Търново. Съдът е  приел, че по искането за освобождаване от държавна такса вече е налице произнасяне по делото с определение от 18.01.2023г., с което е отхвърлено искането, като същото е потвърдено от определение № 10 от 16.02.2023г. по КАХД № 10031 по описа на ВТАдмС за 2023г. на тричленен състав, поради което съдът не дължи произнасяне по идентично искане. Според съда не е налице промяна на обстоятелствата, доколкото видно от постъпила с вх. № 1516/23.03.2023г. в АСВТ по адм. дело № 162/2023г. служебна справка от  началника на ОЗ-Ловеч за периода от м. 08.2022 г. до 20.03.2023 г. жалбоподателят е получил суми общо в размер на 1 907.95 лв., поради което разполага със средства, което изключва кредитирането на представената декларация по делото в обратния смисъл. Предвид това е оставил без разглеждане повторното искане за освобождаване от държавна такса.

По отношение на искането за правна помощ съдът е приел, че предвид на данните за имущественото състояние на Г. В. и тези за семейно и здравословно състояние - женен, клинично здрав, същият има средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, а освен това в действащата редакция на чл. 212, ал. 2 от АПК е предвидено, че жалбата се приподписва от адвокат или юрисконсулт, освен по дела, по които жалбоподателят е лице, лишено от свобода с влязла в сила присъда, каквото безспорно е Г. В.. На последно място са изложени доводи, че предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за нея, поради което съдът е отказал предоставянето на такава.

Настоящият състав намира, че обжалваното определение е недопустимо в частта, в която е оставено без разглеждане повторното искане на Г.В.В., за освобождаване от заплащане на държавна такса по адм. дело № 800/2022 г. по описа на АСВТ. Доводите на съда са принципно правилни, но в случая нито в частната жалба, нито в приложените към нея молби е направено искане за освобождаване от държавна такса, а единствено за предоставяне на правна помощ. Приложената декларация за имуществено състояние е във връзка с молбата за предоставяне на правна помощ, а в самата ЧЖ срещу прекратителното определение е отразено, че според жалбоподателя държавна такса не се дължи на основание чл. 213а, ал. 7 от АПК. Като е разгледал непредявено искане съдът се е произнесъл свръх петитум и е постановил недопустим съдебен акт. Определението в тази част следва да бъде обезсилено съобразно чл. 236 вр. чл. 221, ал. 3 от АПК и производството по делото да се прекрати.

В останалата част, в която е оставено без уважение искането на Г. В. за предоставяне на правна помощ, определението е правилно и изложените в него мотиви се споделят от настоящия състав. Съгласно разпоредбата на чл. 24, т. 1 от Закона за правната помощ безплатна правна помощ, в това число и за процесуално представителство, не се предоставя когато предоставянето й не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ. В случая интересите на правосъдието не изискват участие на адвокат в производството по чл. 229 и сл. от АПК, в което тричленният състав на АСВТ проверява доколко процесуалните действия и изводите на първоинстанционния състав съответстват на данните по делото и са съобразени с приложимите процесуални и материалноправни норми в закрито заседание, без участието на страните по делото. По силата на чл. 218, ал. 2 от АПК в рамките на служебния съдебен контрол съдът следи за валидността, допустимостта и съответствието на обжалвания пред него съдебен акт с материалния закон, без да се ограничава до възраженията на жалбоподателя. Съдебното производство се осъществява по реда на глава XIII от АПК като сезираният съд действа всякога като инстанция по същество /чл. 235, ал. 1 от АПК/ и при засилено служебно начало, което включва и служебно събиране на доказателства /чл. 234, ал. 2 от АПК./ Поради това не е налице едно от кумулативно дадените условия по чл. 23, ал. 2 от ЗПП за упражняване на правото по чл. 21, т. 3 от ЗПП, с оглед на което искането на частния жалбоподател за предоставяне на правна помощ следва да бъде оставено без уважение – така напр. Определение № 9350 от 01.09.2021 г. на ВАС, 5-чл. състав по адм. д. № 2254/2021 г., Определение № 11040 от 02.11.2021 г. на ВАС, 5-чл. състав по адм. д. № 10543/2021 г., Определение № 15217 от 12.11.2019 г. на ВАС, 5-чл. състав по адм. д. № 12929/2019 г. и др.

По тези съображения следва да се остави без уважение и искането на жалбоподателя за предоставяне на правна помощ за настоящото производство.