О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ /06.10.2020 г.,
гр. Провадия
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, IІI състав, на 06.10.2020 г., в закрито заседание в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
като
разгледа докладваното от съдията г. д. № 516/2020 г. по описа на РС - Провадия,
взе предвид следното:
Делото е образувано въз основа на искова молба, уточнена
с молба вх. № 3135/06.07.2020 г., подадена от И.Д.Р. с ЕГН **********, с постоянен адрес:***,
действаща със съгласието на своята майка и законен представител М.В. Ж. с ЕГН **********,
с постоянен адрес:***, със съдебен адрес:***, чрез адвокат Д.К., срещу А.Ю.В.,
с ЕГН **********,***.
В
срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата
молба. На основание чл. 140 от ГПК съдът следва да насрочи делото; да се
произнесе по доказателствените искания, като допусне доказателствата, които са
относими, допустими и необходими; да определи размер и срок за внасянето на
разноски за събиране на доказателства, да изготви проект за доклад по делото.
Съдът на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК изготви следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:
В исковата молбата са изложени следните обстоятелства,
на които се основават претендираните права:
Ищецът твърди, че с ответника са родители на
малолетното дете Д. А.Ю., родена на *** г. в гр. *****, за което е съставен акт
за раждане № 1805 от 26.09.2018 г. на Община *****. Майката била все още
непълнолетна и като дете се подлъгала по думите на ответника за това, че я
обича, че иска да гради дом и семейство с нея. По детски наивна се съгласила,
макар и в крехка възраст, защото и тя имала чувства към него. Заживели на
семейни начала в неговия дом. Всичко било добре, имало хармония и
разбирателство между тях. Забременяла и родила детето им. Започнала да се учи
да отглежда Д., като ѝ обръщала повече внимание отколкото на А.. Това го
вбесявало. Започнал да я обижда, да вдига скандали за всичко, заплашвал я. Тя не
могла да издържи и напуснала дома им на 17.06.2019 г. Сочи, че ответникът довел
друга жена, с която заживял и нямало как тя да остане с нея по един покрив.
Твърди, че с нищо не е предизвиквала това унизително поведение, продължавала да
е добра и отзивчива и за неговите нужди, но така и отношенията им не се
подобрили. След като напуснала дома им търсила контакти с детето многократно.
Бащата обаче не ѝ давал да вижда детето си. Не я допускал до него,
въпреки че е родител, ограничавал всички нейни опити за контакт с Д.. На
молбите ѝ той отговарял с обиди, гонил я и не ѝ давал да вижда
дъщеря си. Посочва, че е купувала дрехи и др. неща на детето, но когато ги
занесла А. не ги взел и пак я отпратил със закани и обиди. Твърди, че е ходила
веднъж за съдействие в полицията и Агенция „Закрила на детето", но не
получила помощ от никъде. Това била причината да заведе настоящото дело.
Твърди също, че новата жена на ответника също
я обиждала и ругаела, и не я допускала до собственото ѝ дете. Счита, че
тази среда е вредна за дъщеря ѝ, че такива хора не следва да отглеждат и
възпитават едно дете, че същите нямат родителски капацитет за това, нямат
възпитателски качества. Излага, че за нея детето е най-ценното, което има. Обичала
го много и искала то да расте в семейна среда с много любов. Мислила за Д. през
цялото време, тревожела се за здравето ѝ. Тя много ѝ липсвала и ѝ
тежало това, че не може да я вижда. Счита, че едно дете на такава възраст има
нужда от майка си ежедневно, че в интерес на дъщеря ѝ е тя да живее при
нея и майката да упражнява родителските права по отношение на нея, а на бащата
да бъде определен режим на лични контакти. Твърди, че тя, като майка, имала
добри родителски качества, а връзката между бащата и детето не била такава, че
да дава възможност родителските права да бъдат предоставени на него. Сочи, че провинение,
което съдът следва да обсъди в изводите си при кого да остане детето, бил
факта, че бащата ограничавал и напълно я е лишил от възможността да осъществява
контакти с детето.
Моли съда да постанови решение, с което да ѝ
предостави упражняването на родителските права по отношение на детето Д. А.Ю.,
а на ответника да се определи режим на лични отношения, както следва: всяка
втора и четвърта неделя от месеца от 08:00ч. до 18:00ч., пет дни през
пролетната ваканция на детето и един месец през лятната ваканция на детето, когато
бащата не ползва платен годишен отпуск. Моли да бъде определено местоживеене на
детето при нея на адрес: с. *****, общ. *****, област *****, както и да бъде
осъден ответникът да заплаща месечна издръжка на детето, чрез неговата майка и
законен представител И.Д.Р., в размер на 160 лева с падеж – 25 – то числона
текущия месец, считано от датата на завеждане на исковата молба до отпадане на
основанието или изменение на същото, ведно със законната лихва върху всяка
закъсняла вноска. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор от ответника, в който изразява становище за
допустимост на предявените искове, но оспорва същите изцяло, като
неоснователни.
Твърденията наведени от ищеца в исковата
молба не отговаряли на действителността. Признава фактите, че с ищеца Р. са живели
няколко месеца на семейни начала и от тази връзка се родила дъщеря им Д. А.Ю..
Сочи, че след един семеен скандал И. напуснала ответника и дъщеря им с думите:
„Оставям ти детето, да видим колко време ще го гледаш“. Така, майката на детето
го оставила да се грижи сам за него. Твърди, че в грижите за малката им дъщеря,
бил подпомаган от своята майка. Няколко месеца след като И. ги напуснала, той
се събрал с друга жена, която от този момент нататък полагала грижи за Д..
Излага, че в първите месеци, след като
напуснала детето, И. и майка ѝ на няколко пъти му се обаждали по
телефона, за да кажат, че ще дойдат да я вземат. Той винаги показвал готовност
и не искал да пречи на контакта на дъщеря им с нейната майка. Около 3-4 пъти да
приготвяли бебето с всичко необходимо и чакали те да се появят с часове, но те
така и не идвали.
През месец септември 2019 година, И. отново
се обадила, че иска да вземе детето за няколко дни. Жената, с която сега
съжителствал, и той приготвили детето за посещението при майка ѝ. За
първи път И. наистина дошла и взела Д.. Върнала я след три дни, но състоянието
след престоя в нейния дом било повече от неприемливо. Д. била мръсна, некъпана
откакто е напуснала дома му, с дрехите, с които я изпратили, а за негов
най-голям ужас, вследствие факта, че не е къпана три дни, тя била получила и
обрив по тялото, който трябвало да лекуват. Състоянието, в което И. върнала
детето в дома му, силно го разгневило и взел решение, че няма да дава малкото
си момиче повече, докато няма постановено съдебно решение за това. Така, когато
през месец ноември И. отново пожелала да вземе Д., той отказал. Сочи, че от
този момент нататък, до получаване на призовката и документите по настоящото
дело, И. не е ходила в дома му нито веднъж и не е търсила дъщеря си. Свързала
се веднъж с жената, с която той живее, в социалните мрежи, за да я нагруби и
обиди, но не и да попита как е детето.
Твърди, че от раждането на дъщеря му до
настоящия момент, средства за нейната издръжка осигурявал само и единствено той.
Непълнолетната И. никога била работила - нито през периода, в който са
съжителствали, нито след това. Тя или нейни близки не били давали средства на
издръжката на общото им дете. Детето дори не получавало подаръци от нея за
рождения си ден или по повод други празници.
Категорично се противопоставя упражняването
на родителските права по отношение на малолетната им дъщеря да бъде предоставено
на майката на детето. Навежда, че И. живеела в дома на майка си, която също била
безработна и средствата за издръжката на И., на майка ѝ, а и на другите
обитаващи това жилище, идвали само от възнаграждението, което съжителят на
майка ѝ получавал. И. била непълнолетно лице без каквито и да било доходи
и не била в състояние да осигури собствения си жизнен минимум, а още по - малко
да осигури средства за отглеждане на малко дете. Освен това към момента
непълнолетната майка на дъщеря му била бременна с второ дете, което
допълнително усложнявало нейното финансово положение. Отглеждането на две
невръстни деца от майка, която не само е непълнолетна, но няма нито трудови
доходи, нито дом, нито каквато и да установеност в живота, било изключително
рисковано и не следвало да се толерира. Счита, че за всяко дете е от съществено
значение средата, в която живее и расте. Твърди, че в дома му в град ***** имало
всички необходими условия за отглеждане на малко дете. В грижите за Д. помощ му
оказвали, както жената, с която в момента живеел, така и майка му, която живеела
в същата къща. В град *****, Д. щяла да
има по-добър достъп до детска градина и училище, както и до медицинска помощ,
отколкото в село *****.
Той работел в строителството и заплащането му
било редовно и стабилно, което му позволявало да посреща изцяло разходите по
издръжката на малолетната си дъщеря, дори и без финансовата помощ на майка ѝ,
която никога не била считала за нужно да дава пари за издръжката на своето
дете.
По изложените съображения моли съда да
отхвърли така предявения срещу него иск, като неоснователен и недоказан и да предостави
упражняването на родителските права на него - бащата на детето, да определи местоживеенето на детето
при него на адрес: гр. *****, ул. “Академик Андрей Сахаров“ № 19 и режим на
лични отношения на майката с детето, както следва: две седмици през лятото
всяка година по време на ползване на годишен
платен отпуск от бащата; по 1 ден за Великден, Коледа
и Нова година, всяка втора седмица от месеца от събота 10:30 до неделя 17:00 с
преспиване, както и по всяко друго време, по взаимна уговорка между родителите,
както
и да бъде осъдена майката да заплаща месечна издръжка в размер на 155 лева на
малолетната им дъщеря, считано от деня на предявяване на исковата молба, с
падеж 1-во число на текущия месец. Заявява, че няма претенции за издръжка за
минало време.
Съдът, на основание чл. 145, ал. 2 от ГПК, указва на ответника в тридневен срок
от получаване на настоящото определение с писмена молба с препис за ищеца да
конкретизира и уточни претенцията си относно режима на лични отношения на майката
с детето в частта, в която се иска определяне на такъв две седмици през лятото,
доколкото същевременно се сочи време на престоя на детето при майката, съвпадащо
с времето на ползване на платения годишен отпуск на бащата.
Правна квалификация на предявените искове и насрещните възражения:
Предявените от ищеца искови претенции и насрещните
възражения на ответника са с правна чл. 127, ал. 2 от СК и чл.
143 СК – за предоставяне
на родителските права спрямо детето Д. А.Ю.; определяне на местоживеенето на детето, определяне
на режим на лични отношения на другия родител с детето; чл. 143 от СК – за
осъждане на другия родител да заплаща на малолетното дете месечна издръжка.
На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1,
т. 3 и т. 4 от ГПК,
като безспорни и ненуждаещи се от доказване се отделят следните обстоятелства:
че страните са живели на съпружески начала; че от съвместното им съжителство
имат родено едно дете - Д. А.Ю., малолетна,
родена на ***
г.; че родителите са се
разделили, като майката е напуснала дома на бащата, в който са живели заедно, и
е оставила детето на грижите на бащата, че понастоящем то се отглежда от бащата,
подпомаган от неговата майка и жената, с която живее на съпружески начала; че през
месец септември 2019 г. майката е взела детето за три дни с разрешението на
бащата; че през месец ноември 2019 г. майката отново е поискала да вземе
детето, но бащата е отказал.
Не
са налице други факти и обстоятелства, които се признават, както и такива,
които не се нуждаят от доказване.
При разпределяне на доказателствената тежест:
Съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК указва
на ищеца, че следва посредством
пълно и главно доказване несъмнено да установи наведените от нея положителни твърдения и в частност тези
относно ограниченията и пречките, които създава бащата за контактите на майката
с детето; наличие на нужния родителски капацитет по поемане грижите за детето
от нея и възможности да прави това в бъдеще.
В тежест на ответника е
да установи наведените от него положителни твърдения и в частност неглижиране на
родителските задължения и отговорности от страна на майката; че
разполага с нужния родителски капацитет и че е по – пригодния родител за
отглеждане и възпитание на детето; възможностите си да обезпечи всичко
необходимо за нормалното израстване и развитие на детето – добри
жилищни и битови условия, достатъчно храна, дрехи, внимание и не на последно
място образование и здравеопазване.
Съдът на основание чл. 140 от ГПК следва да се произнесе по допускане
на доказателствата.
По доказателствените искания на страните:
Следва да бъдат
допуснати за приемане като писмени доказателства представените с исковата молба
и отговора писмени документи, като допустими и относими към предмета на спора.
Искането на ищеца да
допускане на гласни доказателствени средства следва да бъде уважено, като на
същия бъде допуснат един свидетел при режим на довеждане, различен от
разпитания в производството по привременните мерки, с показанията на който ще
се установяват обстоятелствата, посочени в молба вх. № 3135/06.07.2020 г.
По искането на ответника за допускане на
гласни доказателствени средства съдът ще се произнесе след конкретизиране на
обстоятелствата, които ще се установяват посредством разпита на свидетелите,
които обстоятелства страната следва да посочи в тридневен срок от получаване на
настоящото определение с писмена молба с препис за другата страна и за което ще
й бъдат дадени указания.
Предвид засягането в
настоящото производство на права и законни интереси на малолетно дете, следва
на основание чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето Дирекция „Социално
подпомагане” – гр. Провадия да изготви ПОДРОБЕН социален доклад по случая, като
социален работник посети на място домовете и на двамата родители.
На основание чл. 59,
ал. 6 от СК следва да бъдат изслушани родителите.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 от ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТА ЗА ДОКЛАД по
делото, обективиран в мотивната част на настоящото определение
НАСРОЧВА
делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 29.10.2020 г. от 10:00 часа, за които дата и час да се
призоват страните.
ДОПУСКА за
приемане като писмени доказателства приложените към исковата молба и отговора писмени
документи.
ДОПУСКА на ищеца един
свидетел при режим на довеждане, различен от разпитания в производството по
привременните мерки, с показанията на който ще се установяват обстоятелствата,
посочени в молба вх. № 3135/06.07.2020
г.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ответника за
допускане на гласни доказателствени средства след конкретизиране на
обстоятелствата, които ще се установяват посредством разпита на свидетелите,
като УКАЗВА на страната в тридневен срок от получаване на настоящото
определение с писмена молба с препис за другата страна да посочи изрично тези
обстоятелства.
УКАЗВА на основание чл. 145, ал. 2 от ГПК на ответника
в тридневен срок от получаване на настоящото определение с писмена молба с препис за ищеца да конкретизира и уточни
претенцията си относно режима на лични отношения на майката с детето в частта,
в която се иска определяне на такъв две седмици през лятото, доколкото
същевременно се сочи време на престоя на детето при майката, съвпадащо с
времето на ползване на платения годишен отпуск на бащата.
ЗАДЪЛЖАВА
Дирекция „Социално подпомагане” – гр. Провадия да изготви ПОДРОБЕН социален
доклад по случая, като социален работник посети на място домовете и на двамата
родители. Социалният доклад следва да бъде представен в съда в срок до 3 дни
преди насроченото по делото съдебно заседание.
УКАЗВА, на основание чл. 59, ал. 6 от ГПК, на
родителите да се явят в съдебно заседание за лично изслушване по въпросите за
родителската отговорност и издръжката на детето.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ на
основание чл. 146, ал. 1, т. 5, вр. ал. 2 ГПК, че съгласно чл. 153 и чл. 154,
ал. 1 ГПК, всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на които основава
своите искания или възражения, както и връзките между тях.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ
на страните по делото в хода на насроченото по делото съдебно заседание да
изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото,
както и да предприемат съответни процесуални действия, съобразно изразеното от
всяка от тях становище, на основание
чл. 146, ал. 3 ГПК.
УКАЗВА на страните, че съобразно чл.
238 от ГПК срещу тях може да бъде постановено неприсъствено решение по искане
на другата страна и при следните предпоставки: за ответника – ако не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото по делото
заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; за
ищеца – ако не се е явил в първото по делото заседание, не е взел становище по
отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово
отсъствие.
УКАЗВА на страните, че тази страна, която
отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на
който ѝ е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес.
Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощника на
страната. При неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, като им разяснява, че сключването на
спогодба е доброволен способ за
уреждане на спора и има преимущество пред спорното производство по реда на
основание чл. 140 от ГПК.
НАСОЧВА на
основание чл.11, ал. 2 от Закона за медиацията страните към разрешаване на спора си чрез медиация.
Указва на същите, че чрез Медиатора могат да постигнат доброволно разрешаване
на спора, като там може да им бъде оказана помощ за постигане на споразумение,
което да бъде утвърдено в съда.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че при използван способ чрез
медиация, страните могат да решат и други свои конфликтни отношения, извън
предмета на съдебния спор и сключат по тях споразумение.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че медиацията може да бъде
осъществена в Център за медиация към Окръжен съд – *****, адрес гр. *****, ул.
„Ангел Кънчев” №12, ет.4 , в сградата, в която се помещава СИС при ВРС.
Участие в медиация страните следва да заявят на тел. 052 662 596, като могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.
Да се изпрати на страните
копие от определението, а на ищеца – и от отговора.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: