№ 2633
гр. София, 30.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Виктория Мингова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Виктория Мингова Въззивно гражданско дело
№ 20231100506575 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК).
С Решение № 4956 от 29.03.2023 г., постановено по гр. д. № 46773 по
описа за 2022 г. на Софийски районен съд, 63 състав е признато за установено
в отношенията между страните, че ответникът М. Л. К., с ЕГН **********, с
адрес в гр. София, ул. **** дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Ястребец“
№ 23Б, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и вр. чл.
86 ЗЗД, следните суми: 622 лева - главница, представляваща цена на
доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София,
общ. „Триадица“, ул. **** /партер/, ап. 4, с абонатен № 262138 за периода от
01.01.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от подаване на
заявление по чл. 410 ГПК – 13.05.2022 г. до окончателно изплащане на
задължението, 63,18 лева – мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до
28.04.2022 г., 34,75 лева - цена на извършена услуга за дялово разпределение
за периода от 01.04.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от
подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 13.05.2022 г. до окончателно
изплащане на задължението, като са отхвърлени предявените искове за
главница за топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 31.12.2018 г.,
иска за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за разликата
над уважения размер от 63,18 лв. до пълния предявен размер от 74,34 лв.,
както и иска за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в
размер на 6,55 лв. за периода от 31.05.2019г. до 28.04.2022 г., за които суми
1
има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 25012/2022
г. по описа на СРС, 63 състав. С решението е разпределена отговорността за
разноски. Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца „МХ Елвеко“ ООД.
В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу решението в
частта, с която предявените от ищеца искове са уважени, е подадена въззивна
жалба от ответника в първоинстанционното производство – М. Л. К., с ЕГН
**********, който го обжалва с оплаквания за неправилност – нарушение на
материалния закон, на съдопроизводствените правила, на събрания по делото
доказателствен материал и необоснованост. Поддържа, че от приетата по
делото СТЕ се установява, че количеството топлинна енергия, постъпила в
сградата, е измервано чрез монтиран в абонатната станция топломер, чиято
проверка е направена след изтичане на законовия срок за това. Счита, че
наличието на метрологична проверка след изискуемия срок със заключение
„съответства” не може да даде основание на първоинстанционния съд за
заключение, че същият отговаря на изискванията за техническа годност.
Неправилно районният съд приел, че е възникнало задължение за плащане на
топлинна енергия, след като средството за търговско измерване не е
отговаряло на изискванията на закона. Поддържа, че неправилни са изводите
на първоинстанционния съд относно приложимостта на чл. 60, ал. 1 от
Наредба № 16-334 от 2007 г. (отм.), съотв. чл. 60, ал. 1 от Наредба № Е-РД-
04-1 от 12.03.2020 г. Излага, че от разясненията на вещото лице по СТЕ става
ясно, че процесната абонатна станция захранва две сгради, като имотите били
третирани като такива в една етажна собственост, а топлинната енергия не
била разпределяна предварително между двете отделни сгради в нарушение
на глава осма от наредбата. Счита за неправилен извода на районния съд, че
липсата на монтиран контролен водомер и споразумение по чл. 35, ал. 1, т. 4
не означава, че топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване въобще
не се дължи, каквито възражения не били направени. Излага, че възраженията
на ответника са свързани с липсата на контролни топломери и водомери респ.
на споразумение по чл. 35, ал. 1, т. 4 от Наредба № 16-334 от 2007 г., които
били от значение за правилното изчисление на размера на задълженията. По
изложените аргументи моли съда да отмени първоинстанционното решение в
атакуваните части и вместо това да постанови друго, с което да отхвърли
исковете изцяло. Претендира разноски.
Въззиваемата страна по жалбата на ответника – „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК ********* – ищец в първоинстанционното производство, с
писмен отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли съда да
потвърди първоинстанционното решение в обжалваните части като правилно
и законосъобразно. Претендира разноски.
Трето лице помагач на страната на ищеца – „МХ Елвеко“ ООД, не е
депозирало отговор на въззивната жалба.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за
наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, приема следното:
2
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна
страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.
д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Решението е валидно и допустимо в обжалваните части, постановено в
рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в
съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Настоящият състав намира, че при постановяване на решението не са
нарушени императивни материалноправни норми.
Решението в частта, с която предявените от ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ“ ЕАД искове са отхвърлени, е влязло в сила като необжалвано.
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз
основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява
законосъобразността само на посочените процесуални действия и
обосноваността само на посочените фактически констатации на
първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното
решение, е обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна
инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на
първоинстанционния съд, поради което препраща към мотивите на
първоинстанционното решение, съгласно процесуалната възможност за това,
изрично установена с разпоредбата на чл. 272 ГПК, а предвид разпоредбите
на чл. 269, изр. 2 и чл. 272 ГПК по конкретно наведените във въззивната
жалба доводи, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка,
намира следното:
Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация
София“ ЕАД срещу М. Л. К., с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 86 ЗЗД за
признаване на установено, че ответната страна дължи сумите, за които е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 25012/2022 г.,
СРС, 63 с-в, а именно: 622 лв. – цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва
върху главниците от подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 13.05.2022 г. до
изплащане на вземането, 74,34 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2019
г. до 28.04.2022 г., 34,75 лв. - суми за дялово разпределение, дължими за
периода от 01.04.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва върху
главниците от подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 13.05.2022 г. до
изплащане на вземането и 6,55 лв. – мораторна лихва за периода от 31.05.2019
г. до 28.04.2022 г.
На етапа на въззивното производство не е спорно, а и се установява от
3
приетите в първоинстанционното производство писмени доказателства и
заключението на приетата съдебно-техническа експертиза, че процесният
имот е топлоснабден, както и че сградата, в която се намира е присъединена
към топлопреносната мрежа. Общите условия на ищцовото дружество са
влезли в сила, доколкото са публикувани, като по делото не са налице данни
ответната страна да е упражнила правото си на възражение срещу Общите
условия. От приложения нотариален акт за дарение на недвижим имот № 143,
том I, рег. № 2172, дело № 122/2015г. от 05.11.2015г. се установява, че
ответницата М. Л. К. е придобила собствеността върху процесния имот,
находящ се в гр. София, район „Триадица“, ул. **** /партер/, ап. 4.
Следователно като собственик на имота ответницата има качеството
потребител на топлинна енергия и е страна по облигационно отношение с
ищеца във връзка с предоставянето . Етажните собственици на процесната
сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите
за отопление и топла вода на „МХ Елвеко“ ООД.
От приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че
количеството топлинна енергия, постъпило в сградата-етажна собственост е
измервано чрез монтиран в абонатната станция топломер, който отговаря на
изискванията за техническа годност. Посочено е още, че в процесния имот е
ползвана топлинна енергия за отопление, отдадена от щранг-лира в банята
без индивидуален разпределител на разходите за отопление, топлинна
енергия за битово горещо водоснабдяване съобразно показанията на 1 бр.
водомер за топла вода в имота и отдадена от сградната инсталация,
разпределяна на абонатите пропорционално на отопляемите обеми по проект.
Установено е, че стойността на потребената топлинна енергия през процесния
период се равнява на 799,70 лв.
Неоснователно е възражението на въззивника относно изтеклия срок за
метрологична проверка на средството за търговско измерване (СТИ), тъй като
от приетата експертиза се установява, че макар и извършена след
законоустановения срок, метрологичната проверка на СТИ установява, че
същото е било изправно. При проверката не са констатирани повреди или
неправомерно въздействие върху СТИ, за да се приеме, че е имало период на
неточно отчитане или неотчитане, което от своя страна, да разколебае извода,
че СТИ е отговаряло на метрологичните изисквания през целия исков период.
Неоснователен е доводът на въззивника, че след като по отношение на СТИ е
пропуснат 24-месечния законов срок за метрологична проверка, то от същото
не може да се установи доставената в имота топлинна енергия. Вещото лице –
топлотехник изрично е посочил в изготвеното от него заключение на СТЕ, че
от техническа гледна точка макар че метрологичната проверка е била
извършена след изискуемия срок, след като е дадено заключение
„съответства”, то това е основание да се приеме, че за процесния период е
налице годно СТИ, от което се установява доставеното количество топлинна
енергия за топлоснабдения имот за исковия период от време. Съгласно
констатациите на вещото лице по СТЕ, топломерът е преминавал периодични
метрологични проверки, обхващащи и исковия период, като заключенията са,
4
че съответства на одобрения тип. Обстоятелството, че метрологичната
проверка през 2021 г. е извършена след законоустановения срок за това,
макар и да представлява нормативно нарушение, не води до извод, че СТИ е
негодно да измерва количеството реално доставена ТЕ в сградата, защото
такъв извод се опровергава от заключението на компетентния орган,
извършващ проверката, и сочещо, че СТИ съответства на одобрения тип, т. е.
е годно да измерва правилно количеството ТЕ. При контрола не са
установени отклонения от изискванията за точно измерване на СТИ. По
делото не са ангажирани доказателства, които да разколебават
гореизложеното.
Неоснователни са и възраженията на ответника, свързани с
приложението на чл. 60, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 2007 г. (отм.), съотв.
чл. 60, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. В цитираните
разпоредби е предвидено, че когато към една абонатна станция са
присъединени повече от една сгради, количеството доставена топлинна
енергия се разделя между тях от топлопреносното предприятие или от
доставчика самостоятелно или чрез възлагане на лице по чл. 139б ЗЕ по
контролни топломери и водомери за топла вода за отделните сгради,
инсталирани в абонатната станция преди присъединителните топлопроводи
(т. 1) или пропорционално на инсталираната мощност на сградните
инсталации съгласно споразумението по чл. 35, ал. 1, т. 4 (т. 2). От
заключението на вещото лице се установява, че процесната абонатна станция
захранва две сгради, в които има монтиран контролен топломер, противно на
твърденията на въззивника, но няма монтиран контролен водомер за топла
вода. Наличието на поставен контролен топломер означава, че е спазено
изискването по чл. 60, ал. 1, т. 1 от Наредбата, в частта относно потребената
топлинна енергия за отопление и сградна инсталация. Липсата на контролен
водомер, както обосновано сочи и вещото лице, би могло да се отрази
единствено на потребените количества топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване. Показанията на контролния водомер са от значение само за
размера на разликата между отчетеното количество вода, измерено при общия
водомер и сумата от отчетените количества от индивидуалните водомери за
топла вода, но не се отразява на количеството топла вода, отчетено от
индивидуалния водомер в имота. В конкретния случай, от приложените към
молбата на третото лице помагач от 15.02.2023г. отчети, както и от таблицата
на в.л. на л. 79 от делото, се установява, че начислената разлика е
незначителна (-0,11м3), поради което няма основание да се смята, че
извършената корекция води до неправомерно начисляване на допълнителни
количества в тежест на потребителя. След като не е монтиран контролен
водомер, както и не се установява да е налице решение на етажната
собственост за друг начин на разпределение по чл. 35, ал. 1, т. 4 от Наредбата
за топлоснабдяването, единственият възможен начин да се разпределя ТЕ в
общата абонатна станция е като се разглежда като една сграда с обща
инсталирана мощност на база общ обем на всички присъединени към
абонатната станция и показанията на уредите на индивидуално потребление.
В процесния случай обаче се установява, че процесната абонатна станция
5
захранва две сгради, в които има монтиран контролен топломер.
Жалбоподателят не е изложил други доводи относно дължимостта и
определения с обжалваното решение размер на претенциите за главници и
лихва. Ето защо и с оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК, тези въпроси са извън
пределите на въззивния контрол, поради което не следва да се обсъждат.
Доводите в жалбата са неоснователни, а крайните изводи на двете
инстанции съвпадат, поради което първоинстанционното решение в
обжалваната част, следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция и направеното от
въззиваемата страна искане за разноски, въззивникът следва да бъде осъден
да заплати юрисконсултско възнаграждение на въззиваемия на основание чл.
78, ал. 1, вр. с ал. 8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ в размер 100 лева.
По отношение обжалваемостта на въззивното решение:
Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно разпоредбата
на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. първо ГПК, тъй като цената на исковете е под
5000 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд, Гражданско
отделение, II-Д въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4956 от 29.03.2023 г., постановено по гр.
д. № 46773 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд, 63 състав В
ЧАСТТА, с която е признато за установено в отношенията между страните,
че ответникът М. Л. К., с ЕГН **********, с адрес в гр. София, ул. ****
дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 422
ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и вр. чл. 86 ЗЗД, следните суми: 622
лева - главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, общ. „Триадица“, ул. ****
/партер/, ап. 4, с абонатен № 262138 за периода от 01.01.2019 г. до 30.04.2021
г., ведно със законната лихва от подаване на заявление по чл. 410 ГПК –
13.05.2022 г. до окончателно изплащане на задължението, 63,18 лева –
мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 28.04.2022 г., 34,75 лева – цена
на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.04.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законната лихва от подаване на заявление по чл. 410
ГПК – 13.05.2022 г. до окончателно изплащане на задължението, за които
суми има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
25012/2022 г. по описа на СРС, 63 състав.
РЕШЕНИЕТО в останалата част е влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА М. Л. К., с ЕГН ********** да плати на „Топлофикация
София” ЕАД, ЕИК ********* сумата в размер 100 лева, представляваща
6
разноски за юрисконсултско възнаграждение във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца „МХ Елвеко“ ООД.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване
по аргумент от чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7