РЕШЕНИЕ
гр. София, 03.02.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, първи въззивен състав, в
публично заседание, проведено на двадесети януари две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
ВАНЯ
ИВАНОВА
при секретаря Даниела Ангелова,
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. № 795 по описа за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
С решение № 260024 от 31.08.2020
г. по гр.д. № 206/2020 г. И.ският районен съд е
отменил уволнението на Р.И. А., извършено със Заповед № БТГ-ЕИ-Зап.-169/27.12.2019
г., издадена от ръководителя на РЗ-ЮЗЕР – И.на „Б.” ЕАД; възстановил е Р.И. А.
на заеманата преди уволнението работа на длъжност „машинист, пътно-строителни
машини” в „Б.” ЕАД; осъдил е „”Б.” ЕАД да заплати на Р.И. А. сумата
17 813,28 лв., представляваща обезщетение за оставането му без работа за
периода от 27.12.2019 г. до 27.06.2020 г., ведно със законната лихва от
27.02.2020 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен иска за заплащане
на обезщетение до пълния предявен размер от 19 181,46 лв.
Решението е обжалвано от ответника, чрез
юрисконсулт А. М., като неправилно и необосновано, постановено в нарушение на
материалния и процесуалния закон. Излага се оплакване, е първоинстанционият
съд е допуснал нарушение на чл. 131 от ГПК, като е насрочил делото без да е
дадена възможност на ответника да представи отговор на исковата молба и да
направи доказателствени искания в едномесечния срок,
с което са нарушени разпоредбите на чл. 7, ал. 1, чл. 8, ал. 2 и ал. 3, чл. 9 и
чл. 10 от ГПК. Излага възражения срещу
извода на съда за неспазване на процедурата по чл. 193, ал. 1 от КТ.
Твърди, че спазването на тази процедура е установено от събраните писмени и
гласни доказателства. Сочи, че именно за нарушението на трудовата дисциплина,
описано в искането за даване на писмени обяснения и в процесната
заповед, ищецът е дал писмени обяснения, с които е признал, че лично той не е
попълвал коректно месечната справка за посочените автобагери,
с което е изпълнил описаното нарушение. Нарушенията на трудовата дисциплина
били извършени при месечното засичане на наличността на горива, километропоказатели и моточасовници
на МПС в КС И., като след направена справка за разликата между отчетеното и
установеното количество гориво било установено голямо разминаване, подробно
описано в докладна записка № БТГ-ЧР-ДЗ-325/27.11.2019 г., във връзка с която са
изисканите писмени обяснения, и с която ищецът е бил запознат. Изложени са и
възражения срещу извода на съда, че ищецът не е извършил описаните в
уволнителната заповед нарушения на трудовата дисциплина. Оспорва се извода на
съда, основан на заключенията на съдебно-счетоводните експертизи, че няма разлика между отчетеното и наличното
гориво. В тази връзка се сочи, че от приложения № 1 и № 2 към експертното
заключение се установява значителна разлика /в колони 9 и 10/, но въпреки тази
разлика вещото лице е посочило в заключението си, че няма разлика, поради което
неоснователно съдът е кредитирал заключението. Навеждат се доводи срещу
обосноваността на заключението, включително и по отношение на определения от
вещото лице размер на обезщетението по чл. 225 ал. 1 от КТ. Във връзка с
последното жалбоподателят сочи, че определяне на това обезщетение не следва да
се включват суми за извънреден труд, храна ученици, еднократна помощ за учащи
деца, тъй като е в противоречие с разпоредбите на чл. 15, ал.1 и ал. 2, чл. 17
и чл. 20 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Иска
се обжалваното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с
което се признае Заповед № БТГ-ЕИ-Зап. 169/27.12.2019 г. и акт за прекратяване
№ БТГ-ЕИ-Изх. 170/27.12.2019 г. за правилни и законосъобразни.
Ответникът по въззивната
жалба не е представил писмен отговор.
В съдебно заседание
жалбоподателят, чрез юрк. М., поддържа жалбата.
Ответникът по жалбата, чрез пълномощника си адв. Н.,
оспорва жалбата и настоява обжалваното решение да бъде потвърдено.
За да се произнесе, въззивният
съд взе предвид следното:
В исковата молба ищецът Р.И. А. твърди, че по
силата на трудов договор от 12.04.2005 г. е заемал длъжността „машинист пътно-строителни
машини” в КС И., ЮЗЕР „И.” на „Б.” ЕАД. Твърди, че със заповед № БТГ-ЕИ-Зап.-169/27.12.2019
г. му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” за извършено дисциплинарно
нарушение по чл. 187, т. 7 от КТ, въз основа на което му е връчен акт за
прекратяване на трудовото правоотношение №
БТГ-ЕИ-Изх.-170/27.12.2019 г., на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ.
Ищецът твърди, че уволнението му е незаконосъобразно, тъй като не е извършил
нарушението, за което е наказан. Твърди, че е изпълнявал добросъвестно
трудовите си задължения, спазвал е законните нареждания на работодателя, длъжностната
си характеристика, и е действал в съответствие с утвърдената практика в
предприятието. Сочи в тази връзка, че е попълвал справките за посочения в
заповедта период по начина, наложен от години в дружеството. Справките били
попълвани въз основа на обективни данни – отчетени километри и моточасове, а данните за изминатия пробег и работните
часове са били снемани от измервателните уреди на машините. Относно отчета за
гориво, ищецът сочи, че на първо място, в заповедта не е посочено въз основа на
какво се приема наличие на голяма разлика между отчетеното и наличното
количество гориво, нито на какво се дължи тя. Твърди, че горивото е било
попълвано на база данните от фактурите, като на последното число на съответния
месец всяка от трите машини следва да се зареждат до горе. Така в частта
„гориво” справката се попълвала, като се отчитала разликата между зареденото на
последния ден от месеца гориво и наличното количество гориво в първия ден от
месеца, и при попълването на тази справка се използвали изчисления, чрез които
въз основа на определените норми от определени разход за всяка машина се
получавали данни за реален разход. Твърди, че не е попълвал данни в графата
„разлика”, представляваща т.нар. „икономия”, тъй като на ищеца било казано, че
показанията по тази графа се изчисляват автоматично от счетоводството. С оглед
на това счита, че непопълването на въпросната графа не би повлияло на отчетността
на дружеството, а ако е налице разлика, тя не води до негативни последици за
предприятието, защото се отстранява на етап отчитане на горивото в
счетоводството. Навежда и довод, че в предприятието липсват указания как точно
да се процедира при изготвянето на отчета в случаите, когато зачислена на
конкретно лице машина се експлоатира от друго лице в друго поделение на предприятието.
Освен това ищецът твърди, че в периода юни-юли
Ищецът навежда възражение за
нередовност в процедурата по уволнението му, изразяваща се в това, че в изисканите
от него на 09.12.2019 г. обяснения е посочено, че са изискани във връзка със
заповед БТГ-92-06-42/30.10.2019 г., с която заповед се изисква да се представят
подписани и одобрени двустранни протоколи, като това изискване е посочено в
искането за писмени обяснения като „законово разпореждане на работодателя”,
което не е спазено, което е единственото уволнително основание – посочено по
чл. 187, т. 7 от КТ. Сочи, че законовото разпореждане е дадено на 30.10.2019 г.
/без данни кога е връчено/, а заповедта за уволнение е за твърдени нарушения,
обхващащи периода м. март
Въз основа на тези твърдения е
отправено искане за признаване за незаконно и отмяна на наложеното на ищеца
дисциплинарно наказание „уволнение”, за възстановяването му на заеманата преди
уволнението длъжност, за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за
времето, през което е останал без работа поради уволнението за период от шест месеца
/в размер на 19 181,46 лв. съгласно уточнителна
молба/, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба.
С отговора на исковата молба
ответникът оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че дисциплинарното
наказание на ищеца е наложено при стриктно спазване на разпоредбите на КТ, и
оспорва твърденията на ищеца за неспазена процедура по чл. 193, ал. 1 от КТ.
Твърди, че заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е издадена в
съответствие с практиката на ВКС по тълкуването и прилагането на чл. 195, ал. 1
от КТ – нарушението на трудовата дисциплина, извършено от ищеца, е
конкретизирано по обективни признаци. Сочи, че заповедта е подробно мотивирана
и чрез препращане към докладна записка № БТГ-ЧР-ДЗ-325/28.11.2019 г. и докладна
записка № БТГ-ЧР-ДЗ- 354/23.12.2019 г. Оспорва твърдението на ищеца, че не е
запознат с вътрешните правилници и заповеди, цитирани в процесната
заповед за налагане на дисциплинарно наказание, във връзка с което твърди, че
ищецът е бил запознат с Правилника за вътрешния трудов ред, актуализиран на
21.01.2019 г., видно от съдържащата се в трудовото му досие лично попълнена от
него декларация. Твърди, че задълженията
на ищеца във връзка с изготвянето на документите при изпълнение на трудовите му
задължения са подробно регламентирани в длъжностната характеристика, в т. 21 на
която е вменено задължение да познава и спазва вътрешната нормативна уредба на
фирмата, а в раздел 5.7 са посочени правилата за управление на счетоводните
документи. Тези правила са били одобрени на 07.11.2016 г. и са актуализирани на
15.01.2019 г., за което са били уведомени всички служители на дружеството, вкл.
и ищеца. Поддържа, че при налагането на
дисциплинарното наказание са били съобразени
и критериите по чл. 189, ал.1 от КТ – извършена е преценка на тежестта
на нарушението, основана на всички обстоятелства, при които е извършено, както
и с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя.
Софийски окръжен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ.
В тежест на работодателя е да
докаже предпоставките за законосъобразно упражняване на правото му да прекрати
трудовия договор с оглед наведените от ищеца конкретни оплаквания и
възражения срещу законосъобразността на
уволнението.
Трудовото правоотношение с ищеца
е прекратено едностранно от работодателя на основанието по чл. 330, ал. 2, т. 6
от КТ - поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” със заповед №
БТГ-ЕИ-Зап.-169/27.12.2019 г. Налагането на дисциплинарно наказание „уволнение”
има за законна последица прекратяване на трудовото правоотношение, поради което
на контрол за законосъобразност подлежи заповедта, с която е наложено
дисциплинарното уволнение, а не издадената въз основа на нея заповед за
едностранно прекратяване на трудовия договор.
Дисциплинарните наказания се
налагат при регламентирана в КТ процедура, подчиняваща се определени закона
изисквания, неспазването на които води до незаконосъобразност на наложеното
наказание и отмяна на извършеното уволнение.
Съгласно чл.195 ал.1 КТ, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана
писмена заповед, в която следва да бъдат посочени нарушителят, нарушението, времето на извършването
му, наказанието и законния текст, въз основа на който се налага. Задължението по чл. 195, ал.1 КТ за мотивиране за
заповедта за уволнение е въведено с оглед изискването на чл. 189, ал. 2 КТ за еднократност на наказанието; с оглед съобразяване на сроковете по чл.
194 КТ и възможността на наказания работник за защита в хода
на съдебното производство по чл. 344, ал.1, т.1 КТ. Когато изложените мотиви са достатъчни за
удовлетворяване на тези изисквания, заповедта отговаря на чл. 195, ал.1 КТ - нарушението на трудовата дисциплина трябва да е посочено
по разбираем за работника начин;
да са посочени
осъществените от работника действия или бездействия, които са в разрез
със закона или с въведените от работодателя изисквания при осъществяване на трудовата функция. За законосъобразността на наказанието от значение е текстовото
индивидуализиране на нарушението /т.е. фактическото основание на дисциплинарното наказание/ чрез посочване на извършените
от работника действия/бездействия в разрез със закона и/или
с въведените от работодателя изисквания при осъществяване на трудовата функция,
което е достатъчно за реализиране на вложената в посочената разпоредба цел.
Съдът следи служебно за
спазването на установените в чл. 195, ал. 1 от КТ изисквания относно формата и
съдържанието на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, тъй като тази
разпоредба е императивна.
Въззивният съд намира, че процесната заповед № БТГ-ЕИ-Зап.-169/27.12.2019 г., с която
на ищеца е наложено дисциплинарното наказание „уволнение”, не отговаря на
изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ. В началната част на заповедта е посочено,
че същата се издава въз основа на резултатите от проведена процедура по
налагане на дисциплинарно наказание, изразяващи се в неизпълнение от ищеца на
основни функции на длъжността, която заема по силата трудов договор, длъжностна
характеристика, неизпълнение на чл. 187, т. 7, т. 9 и т. 10 от КТ, на т. 3.4.1,
т. 3.4.3 и т. 3.4.19 от Правилника за вътрешния трудов ред. В обстоятелствената
част на заповедта е посочено, че „в качеството си на машинист пътно-строителни
машини в КС И., ЮЗЕР „И.” е станал причина за нарушения по отношение на
правилната отчетност на автомобилите автобагер „Фиат Кобелко”, автокран „МАЗ” и автобагер
„Хидромек” и е предал справки с голяма разлика между
отчетеното и наличното количество гориво и разлика в показанията на километропоказателите и моточасовниците
за периода м. март
Няма пречка заповедта да препраща
към друг документ, съдържащ необходимото описание на нарушението. В случая,
обаче, цитираният в заповедта документ - докладна записка № 325/28.11.2019 г.
г./ също не съдържа описание на съставомерните от
обективна страна признаци на дисциплинарно нарушение, а цитираната докладна записка № 354/23.12.2019 г. е
съставена след отправената покана за даване на писмени обяснения, респ. след
депозирането на писмени обяснения, и няма данни да е станала известна на ищеца
преди издаването на процесната заповед за налагане на
дисциплинарно наказание.
С оглед на горния извод за немотивиране
на процесната заповед съобразно императивните
изисквания на чл. 195, ал. 1 от КТ,
наложеното дисциплинарно наказание е незаконосъобразно и извършеното уволнение
следва да бъде отменено, без да се разглежда въпроса за материалната законосъобразност
на уволнението.
Само за пълнота следва да се
посочи, че в случая е налице и нарушение на императивната разпоредба на чл. 193
от КТ относно процедурата по налагане на дисциплинарното наказание.
Задължението на работодателя преди налагане на дисциплинарното наказание да
изслуша работника или да приеме писмените му обяснения предполага отправена от
него покана за даване на обяснения относно извършеното от работника конкретно
нарушение, предмет на дисциплинарното производство. За да е спазено изискването
на чл. 193 от КТ, следва искането на работодателя за даване на обяснения да се
отнася до нарушението, за което е наложено наказанието, като не е необходимо буквално
възпроизвеждане в заповедта на всички обстоятелства, свързани с нарушението,
описани в поканата за даване на писмени обяснения. В случая, видно от
описанието на нарушението в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание,
същото е продължаващо във времето – осъществено е в рамките на определен
период, но такъв период не е посочен в искането за даване на писмени обяснения,
а е посочен за пръв път в заповедта. Това обстоятелство според първоинстанционния
съд води до неопределеност на нарушението в искането за обяснения и опорочаващо
процедурата по чл. 193, ал. 1 от КТ. Този извод на първоинстанционния
съд е направен след преценка на конкретни факти, свързани с естеството на
нарушението /касаещо се до три превозни средства и
необходимостта от изготвяне на множество документи във връзка с отчетността/,
дългогодишния стаж на ищеца на съответната длъжност, фактическото
неосъществяване на трудова дейност в голяма част от периода поради отпуск по
болест и годишен отпуск, съдържанието на дадените писмени обяснения, с които
ищецът е изложил твърдения за начина, по който обичайно в дружеството е прието
да се изготвят отчетните документи. Във връзка с тези обстоятелства в решението
е обсъдена и посочената в искането за обяснения заповед № БТГ-92-06-42/30.10.2019
г., към която се препраща относно извършеното от работника нарушение,
регламентираща конкретни изискваният относно извършваното от работниците
отчитане във връзка работата с МПС, като е съобразен периодът, за които се
отнася / от 01.11.2019 г. до 31.03.2020 г./, съпоставен с посочения в заповедта
период на извършване на нарушенията /м. март – м. ноември
Дори и да се приеме, че заповедта
за налагане на дисциплинарното наказание отговаря на изискването на чл. 195,
ал. 1 от КТ и е спазена процедурата по налагане на наказанието по чл. 193 от КТ, по делото не е доказано ищецът да е извършил вменените му с оспорената заповед
нарушения, а именно – да е станал
причина за нарушения по отношение на правилната отчетност на посочените
автомобили, чрез предаване на справки с голяма разлика между отчетеното и
наличното количество гориво и разлика в показанията на километропоказателите
и моточасовниците за перода
от м. март
На последно място, ако се приеме,
че дисциплинарното наказание е наложено при спазване на всички процесуални
изисквания и ищецът е извършил описаното в заповедта нарушение, наложеното му
наказание „уволнение” не е съобразено с критериите за индивидуализация на дисциплинарната
отговорност, определени в чл. 189, ал. 1 от КТ. Така наложеното най-тежко
дисциплинарно наказание не съответства на тежестта на нарушението. Установено
е, че ищецът е попълвал необходимите справки и отчети във връзка с работата му
при управление на ППС съобразно утвърдената обичайна практика в дружеството,
като няма данни по делото евентуалните несъответствия между отразеното в тях и
действителното изразходваното количество гориво да се дължи на умишлено
неспазване на утвърдени в предприятието правила, нито да има за цел материално
облагодетелстване на ищеца, респ. увреждане на имуществените интереси на
работодателя. Няма данни по делото поведението на ищеца във връзка с
изпълнението на задължението му по отчитане на разходваното гориво да е довело
до настъпване на материални вреди за работодателя, нито да е създало предпоставки
за такива вреди. С оглед на това и предвид чистото дисциплинарно минало на
ищеца, наложеното му дисциплинарно наказание „уволнение” не съответства на
нарушението съобразно критериите за индивидуализация на дисциплинарната
отговорност по чл. 189, ал. 1 от КТ.
По горните съображения наложеното
на ищеца дисциплинарно наказание „уволнение” е незаконосъобразно, поради което
предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е основателен.
С оглед основателността на главния иск с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 1 от КТ и предвид обстоятелството, че до уволнението си ищеца е
изпълнявал трудовата си функция по трудов договор, сключен за неопределено
време, основателен е и акцесорният иск по чл. 344,
ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди незаконното
уволнение длъжност.
Съгласно чл. 225, ал. 1 от КТ, при незаконно уволнение работникът има
право на обезщетение от работодателя в размер на брутното трудово възнаграждение
за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не
повече от 6 месеца. Предвид безспорно установеното обстоятелство, че в рамките
на шестмесечния период по чл. 225, ал. 1 от КТ ищецът не е сключил нов трудов
договор, работодателят му дължи обезщетение в установения в посочената
разпоредба размер. Брутното трудово възнаграждение за определяне на размера на
обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ е полученото такова за пълен отработен
месец, предхождащ уволнението /чл. 228, ал. 1 от КТ/. Съгласно разпоредбата на
чл. 17, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата,
в брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетението по чл. 228 от КТ се включват основната заплата за отработеното време, възнаграждението над
основната заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда,
както и допълнителните трудови възнаграждения, определени с актовете по т. 3,
които имат постоянен характер, и други изрично посочени в т. 4 – 7 възнаграждения.
Съобразявайки тази разпоредба, в обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ в
настоящия случай следва да се включи основното трудово възнаграждение за пълен
отработен месец преди уволнението в размер на 1828 лв., допълнителното
възнаграждение за прослужено време и
стаж в размер на 723,89 лв. /39,60%/, дължимо съгласно чл. 45 от КТД, както и
възнаграждението за храна в размер на 416,81 лв., дължимо съгласно чл. 71 от
КТД. Така размерът на дължимото обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за период
от шест месеца, считано от датата на дисциплинарното уволнение на 27.12.2019
г., възлиза на сумата 17 813,28 лв., за която искът по чл. 225 ал. 1 от КТ
е приет за основателен от районния съд. В така определеното от районния съд обезщетение
не са включени останалите получени от ищеца за предходния месец допълнителни
плащания /за извънреден труд в почивни дни и за храна учащи/предучилищни/,
поради което искът е отхвърлен за разликата над посочената сума до пълния му
предявен размер от 19 181,46 лв. С оглед на това възражението на
жалбоподателя, че при определяне на обезщетението не следва да се включват
такива суми, е безпредметно.
Предвид гореизложеното и поради
съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния
съд, обжалваното решение следва да бъде изцяло потвърдено в обжалваните му
части.
По изложените съображения
Софийски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 260024/31.08.2020 г., постановено по гр.д. № 206/2020 г. на И.ски районен съд
в обжалваните му части, с които е признато за незаконно и отменено уволнението
на Р.И. А., извършено със Заповед № БТГ-ЕИ-Зап.-169/27.12.2019 г., издадена от
ръководителя на РЗ-ЮЗЕР – И.на „Б.” ЕАД; Р.И. А. е възстановен на заеманата
преди уволнението работа на длъжност „машинист, пътно-строителни машини” в „Б.”
ЕАД; „Б.” ЕАД е осъдено да заплати на Р.И. А. сумата 17 813,28 лв.,
представляваща обезщетение за оставането му без работа за периода от 27.12.2019
г. до 27.06.2020 г., ведно със законната лихва от 27.02.2020 г. до
окончателното й изплащане.
В частта, с която е отхвърлен
иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ за заплащане на обезщетение за
разликата над уважения размер от 17 813,28 лв. до пълния предявен размер
от 19 181,46 лв., решението е влязло в сила като необжалвано.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от
обявяването му на 03.02.2021 г.
Препис от решението да се изпрати
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
2.