Р Е Ш Е Н И Е
№ 341
гр. Велико Търново, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, Четвърти състав, в публично
заседание на двадесет и шести октомври две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ЙОРДАНКА
МАТЕВА
При секретаря Д. С. разгледа
докладваното от съдия Матева адм. дело №
189/2022 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно -
осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 4, ал. 1 и чл. 9б
от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ).
Предмет на настоящето производство са 2 жалби. Първата
е подадена от М.М.М. *** против Акт за установяване на задължения по чл. 107,
ал. 3 от ДОПК № 110-1/17.02.2022 г. на старши инспектор по приходите в Отдел „Общински
приходи“ при Община Свищов, потвърден с Решение изх. № 94-В-5/29.03.2022 г. на началник
Отдел „Общински приходи“ при Община Свищов, в частта, в която на оспорващия са установени
задължения за такса битови отпадъци (ТБО) за периода 2017 г. – 2021 г. в общ
размер 494,10 лв. и лихви в размер на 122,91 лв. Втората е подадена от съпругата
на първия жалбоподател - М.И.М. *** против Акт за установяване на задължения по
чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 111-1/17.02.2022 г. на старши инспектор по приходите в
Отдел „Общински приходи“ при Община Свищов, потвърден с Решение изх. № 94-В-4/29.03.2022
г. на началник Отдел „Общински приходи“ при Община Свищов, в обжалваната част,
с която са установени задължения за довнасяне за ТБО за периода 2018 г. – 2021 г.
в общ размер от 386,59 лв. главница и лихви в размер на 70,15 лв., за
притежавания от жалбоподателите съсобствен недвижим имот, находящ се в с. Ореш,
Община Свищов, представляващ сграда – селскостопански обект „краварник“ с
партиден № 59110814120.
В жалбите (които касаят установени задължения на
съпрузите за един и същ имот) се излагат идентични доводи за
незаконосъобразност на оспорените актове поради противоречие с материалния
закон. Твърди се, че имотът, за който са установени задълженията за ТБО, представлява
сграда, без земя, намираща се извън строителните граници на с. Ореш, и за
същата не се дължи ТБО. Посочва се, че до сградата няма изграден общински път,
по който да се влиза в стопанския двор и лично оспорващите са обособили такъв
през частните земеделски земи. Отбелязва, че през процесния период от страна на
общината не е извършвана услугата, за която се претендират такси, като дори
оспорващите сами се грижат за чистота по този път, както и доброволно, без
заплащане, са почиствали през зимата улиците на селото с тяхна техника. По
изложените съображения се иска отмяна на актовете в обжалваните части.
В съдебно заседание, жалбоподателката М.М. не се явява
и не се представлява, а жалбоподателят М.М. лично и чрез упълномощения адв. С. поддържа жалбата си
по изложените в същите съображения, като се уточнява, че се оспорват
изцяло установените задължения за ТБО. Намира, че от събраните по делото
доказателства не се доказва да е извършвано почистване извън регулационните
граници на с. Ореш, а единствено такова в населеното място. Представя писмена
защита. Претендират се разноски.
Ответникът – Началникът на Отдел „Общински приходи“ в
Община Свищов, в представено писмено становище вх. № 3213/13.06.2022 година чрез
упълномощеното адвокатско дружество намира жалбата за недопустима,
алтернативно, за неоснователна като излага подробни съображения в тази насока.
В съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. Р. оспорва жалбата и
моли същата да бъде отхвърлена. Счита че от събраните по делото доказателства безспорно
се установява, че ТБО е дължима и правилно начислена, а оспорените
административно актове – законосъобразни. Представя писмени бележки. Претендира
присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното от
жалбоподателите адвокатско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид жалбите, доводите на страните
и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Съгласно Нотариален акт № 87, том IV, рег. № 3928, дело № 413 от 2005 г., на 09.06.2005 г.
на
нотариус с район на действие Районен съд – Свищов, М.И.М. е придобила чрез
покупко - продажба собствеността върху
следния недвижим имот, находящ се в с. Ореш, община Свищов, местност „Ливадето,
а именно: краварник за 100 глави, разположен в Стопански двор Гарата, за което
е отреден парцел № 302015, построен върху държавна земя през 1987 г. със
ЗП 897,12 кв.м. и представляващ масивна сграда с панелни стени, при граници: имот № 302012 – стопански двор
на ДПФ; имот №302018 – полски път на ДПФ; имот №000130 – полски път на Община
Свищов и имот №302016 – стопански двор на ДПФ.
От М.И.М. е подадена декларация по чл. 14 от Закона за
местните данъци и такси (ЗМДТ) с вх. № 599/26.05.2008
г., с която е декларирала ½ идеална част от притежавания
от нея нежилищен недвижим имот, представляващ селскостопанска сграда -
краварник, описана по-горе. В декларацията като съсобственик на останалата
½ идеална част от имота е посочен съпругът й - М.М.М..
През 2022 г.
от общинската приходна администрация е извършена проверка за установяване на
задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, в резултат на която на М.И.М. е издаден Акт за установяване на задължения по декларация
№ 111-1/17.02.2022 г. на инспектор по приходите в Отдел „Общински приходи“ при
Община Свищов, с който за притежаваната идеална част от селскостопанския имот –
краварник, за периода от 2018 г. до 2021 г. са установени задължения за
довнасяне за ДНИ в размер на 99,63 лв. и лихва в размер на 18,38 лв., както и
ТБО за довнасяне за същия период в размер на 386,59 лв. и лихви в размер на
70,15 лв.
Предвид обстоятелството, че имотът,
за който на М.И.М. са установени задължения за
ДНИ и ТБО е в режим на СИО, органът по приходите е издал и Акт за установяване
на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК № 110-1/17.02.2022 г., в разпоредителната
част на който за периода от 2017 г. – 2021г. в тежест на съпруга й - М.М.М., са
установени задължения за ДНИ в размер на 131,74 лв. и лихви в размер на 31,97
лв. и ТБО за същия период в размер на 494,10 лв. и лихви в размер на 122,91
лв.
И в двата акта са посочени в
табличен вид задълженията за ДНИ и ТБО за всяка една година поотделно, като са
вписани данъчните оценки на обекта и следващия се размер на ДНИ/ТБО за
притежаваната ½ идеална част от имота.
Следва да се отбележи, че с
издадените АУЗ са установени и задължения за данъци за други притежавани от
жалбоподателите недвижими имоти и превозни средства, но същите не са предмет на
настоящото дело.
И двата АУЗД са връчени на М.М.М.
на 23.02.2022г., видно от приложените по делото известия за доставяне (л.25 и
л. 35 от делото).
С жалби (наименовани
„възражение“) с рег. № 94-В-4/09.03.2022 г. и рег. № 94-В-5/09.03.2022 г. М.И.М. и М.М.М. са оспорили издадените им АУЗД по
административен ред в частта, с която са установени задължения за ТБО за
сградата – краварник в с. Ореш с доводи за тяхната недължимост поради
непредоставяне на услугата от страна на общината.
По повод така депозираните
жалби началникът на отдел „Общински приходи“ при Община Свищов е постановил Решение № 94-В-5/29.03.2022г., с което е
потвърдил Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 110-1/17.02.2022 г., и Решение № 94-В-4/29.03.2022 г., с което е потвърдил Акт за
установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК № 111-1/17.02.2022 г. Като мотиви за отказ да бъдат уважени жалбите е
посочено, че жалбоподателите „нямат правни основания за това“ (цит. от
решенията). В потвърдителните решения на горестоящия орган е посочено, че така
определените задължения за ТБО за периода включват единствено два от трите
възможни компонента по чл. 62 от ЗМДТ, а именно: „третиране на битовите отпадъци
в съоръжения и инсталации“ и „поддържане на чистотата на териториите за
обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината“.
Според решенията в дължимите суми за ТБО не е включен компонента „събиране и
транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното
третиране“, тъй като обектът „краварник“ се намирал извън строителните граници
на населеното място.
Двете потвърждаващи решения са връчени на съпруга М.М.М. на
04.04.2022 г., видно от известие за доставяне на л. 141 от делото.
Недоволни от резултата от
оспорването по административен ред, М.М. и М.М. са оспорили двата АУЗД в
частта, в която са установени задължения за ТБО за периода 2017 г. – 2021 г.
(за М.М. ) и ТБО за периода 2018 г.-2021 г. (за М.М.) по съдебен ред чрез
решаващия орган с жалба с рег. № 94-Ж-25 от 18.04.2022 г., видно от
дадения входящ номер от ответника /л. 203 от делото/, въз основа на която е
образувано и настоящото дело.
Като писмени доказателства
по делото са приети административната преписка, изпратена с писмо изх. № 94-Ж-25
от 20.04.2022 г. на Община Свищов, както и представено от процесуалния
представител на ответника становище с вх. №3213/13.06.2022г., ведно с приложени
доказателства по опис.
Във връзка с дадените от
съда указания в о.с.з от 15.06.2022 г. относно изпълнението на спорните услуги
като компонент от ТБО, с молба вх. № 4278/09.08.2022 г. от процесуалния
представител на ответника са представени допълнителни доказателства по опис, в
т.ч свидетелство за регистрация на специален автомобил, трудов договор от
29.12.2008 г., пътни листи, график с маршрути и т.н. С молба вх. №
5353/13.10.2022 г. от ответника са представени още писмени доказателства във
връзка предоставяне на услугите, по опис, както и такива в проведеното открито
съдебно заседание от 26.10.2022 г.
От процесуалния представител
на жалбоподателя са представени допълнително в проведеното съдебно заседание от
26.10.2022г. писмени доказателства, а именно - приходна квитанция от 22.04.2019
г. за заплатени задължения за ДНИ и ТБО за периода 2017 г. – 2019 г.; приходна
квитанция от 22.01.2021 г. за заплатени задължения за ДНИ и ТБО за периода 2019
г.-2021 г.; скица на поземлен имот в с. Ореш с идентификатор 53672.302.12;
Удостоверение за регистрация на животновъден обект № 125/23.02.2007 г.; НА за
покупко – продажба на недвижим имот /краварник за 100 глави/ № 87, рег. № 3928,
дело № 413/2015 г. на нотариус с район на действие РС- Свищов.
По искане на жалбоподателя в
качеството на свидетел е разпитан Л.И. ***, през периода от 2007 г. до сега,
който в своите показания посочва, че имотът на М.М. се намирал извън селото, в
близост до гарата, която е в северна посока от селото, като самият краварник е
на север след жп линията и не попада в маршрута на движение на почистващата
кола от гарата до село Ореш. Завява, че за целия период отпадъците от контейнерите
в селото се събирали веднъж на две седмици – в сряда, но специализираният
автомобил не ходел до краварника на жалбоподателите, тъй като там изобщо нямало
контейнер за събиране на отпадъци. Според свидетеля два различни автомобила
посещавали селото, за да извозват отпадъците от контейнерите, като същите не
били на селото, а изпращани от град Свищов. Не знае накъде се извозват
отпадъците, но би трябвало да към сметището, без да уточнява на кое точно. Отбелязва,
че в кметството имало един работник на длъжността „чистач“, който отговарял за
почистването на обществените места единствено в рамките на селото - паркове,
градини, извършвал косене на тревни площи, но не и извън населеното място,
където е процесния краварник. Твърди, че след като имотът на М.М. е извън
рамките на селото, съответно там почистване не се извършвало изобщо и от кметството.
Заявява, че към имота на жалбоподателя имало път, но този път бил под жп
линията, селскостопански, черен път, който не бил част от системата на
населеното място и никой не го поддържал, освен жалбоподателят, който сам го
почиствал през зимата. Предполага, че за имотите извън регулация не се събира
такса за почистване и сметосъбиране, тъй като не знае такива реално да се
осъществяват.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбите са процесуално допустими, като подадени в
законоустановения срок, от надлежни страна, имащи право и интерес от
обжалването, до компетентния съд, след изчерпване на процедурата по
административно оспорване.
Неоснователно в становището от 13.06.2022 г. /л. 134
от делото/ се поддържа от процесуалния представител на ответника възражение за
недопустимост на оспорването, поради образуване на настоящото производство след
изтичане на преклузивния срок за обжалване. От значение за спазване на
предвидения в разпоредбата на чл. 156, ал. 1 от ДОПК 14 – дневен срок за
обжалване е не датата на образуване на съдебното производство, а датата на
подаване на жалбата срещу административния акт. В настоящия случай и двете
потвърждаващи решения на началника на отдел „Общински приходи“ при Община
Свищов са получени лично от М.М. на 04.04.2022 г.,
съгласно приложената разписка на л. 141 от делото, а жалбата до съда е подадена
чрез административния орган, като за целта е постъпила в деловодството на
общината на 18.04.2022 г., видно от дадения й входящ номер /л. 203 от делото).
Предвид това, съдът намира за спазен предвидения в закона преклузивен срок за
обжалване на двата АУЗД и жалбата е процесуална допустима.
Доводите за недопустимост на жалбата поради това,
че била бланкетна, също не намират опора в процесуалния закон, тъй като по
принцип съдържанието на една жалба е условие за нейната редовност, а не
допустимост. В случая още при постъпване на жалбата и образуване на делото,
съдът е направил нужната проверка в закрито съдебно заседание, при което е
установил, че същата има предписаното в чл. 150 от АПК форма и съдържание и
предвидените в чл. 151 от АПК приложения и не се налага да бъдат давани
указания за отстраняване на нередовности.
Разгледани по същество, жалбите са частично основателни, като съображенията на съда за това са следните:
Задълженията за такса битови отпадъци (ТБО) представляват
публично общинско вземане, което е изрично регламентирано в чл. 162, ал. 2, т.
3 от ДОПК, вр. с чл. 6, ал. 1, б. „а“ от ЗМДТ. Според чл. 166, ал. 1 от ДОПК
установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа,
определен в съответния закон. Относно вземанията за ТБО приложимият ред е
регламентираният такъв в ДОПК, доколкото съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ и във
вр. с чл.9б от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните
данъци и местните такси се извършва от служители на общинската администрация по
реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия
ред. В чл. 4, ал. 3 във вр. с ал.4 от ЗМДТ е предвидено, че в производствата по
чл. 4, ал. 1 служителите на общинската администрация, определени със заповед на
кмета на общината, имат правата и задълженията на органи по приходите, а в ал. 5
на чл. 4 е регламентирано че кметът на общината упражнява правомощията на
решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от ДОПК, а ръководителят на звеното за местни
приходи в съответната община упражнява правомощия на Териториален директор на
НАП.
В конкретния случай, установяването на процесните
вземания ТБО е осъществено с административни актове, които са издадени от К.А.Б.-старши
инспектор „Приходи“ при Община Свищов, която въз основа на Заповед № 24- РД 01-03/14.01.2022
г. на Кмета на Община Свищов /л. 143 от делото/ и съобразно заеманата от нея
длъжност е определена да осъществява
функции на орган по приходите, съгласно изискванията на чл.4, ал.4 във вр. с
ал.3 от ЗМДТ и да съставя актове за установяване на вземания за местни такси. С оглед на
това, настоящият състав на АСВТ намира, че процесните актове са издадени от
оправомощено за това длъжностно лице, в кръга на неговите правомощия. Потвърждаващите АУЗ решения
са издадени от началника на отдел „Общински приходи“ при Община Свищов, който
съгласно Заповед
№ 74-РД-01-03/29.01.2018 г. на Кмета на Община Свищов /л. 145 от делото/ е
определен за ръководител
на отдела „Общински приходи“ в тази община по отношение на обжалване на актове
по чл. 107, ал. 3 от ДОПК.
Оспорените актове са постановени в предписаната
от закона форма и съдържат фактическите и правни основания за тяхното издаване.
В необходимата и достатъчна степен са индивидуализирани и обосновани
установените задължения за ТБО от гледна точка на субекта и обекта на
задълженията, основанието за тяхното възникване и размера на дължимите суми.
Съдът не констатира допуснати съществени
нарушения на административно-производствените правила, включително при
извършеното установяване на релевантните за определените задължения факти и
обстоятелства. АУЗ са издадени в хипотезата на чл. 107, ал.3 от ДОПК –
служебно, поради неподадена декларация и неплатени публични задължения и това
обстоятелство изрично е посочено в същите.
По отношение съответствието на оспорените актове с материалноправните
разпоредби на закона:
Както се каза по-горе, предмет на настоящото
производство са Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 110-1/17.02.2022 г. на старши инспектор по приходите в Отдел „Общински
приходи“ при Община Свищов, потвърден с Решение изх. № 94-В-5/29.03.2022 г. на началник
Отдел „Общински приходи“ при Община Свищов, в частта, в която на М.М. са установени задължения за ТБО за
периода 2017 г. – 2021 г. в общ размер от 494,10 лв. и лихви в размер на 122,91
лв., и Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 111-1/17.02.2022
г. на старши инспектор по приходите в Отдел „Общински приходи“ при Община Свищов,
потвърден с Решение изх. № 94-В-4/29.03.2022 г. на началник Отдел „Общински
приходи“ при Община Свищов, в частта с която на М.М. са установени задължения
за довнасяне за ТБО за периода 2018 г. – 2021 г. в общ размер от 386,59 лв.
главница и лихви в размер на 70,15 лв., за притежавания от същите съсобствен
недвижим имот, находящ се в с. Ореш, Община Свищов, представляващ сграда –
селскостопански обект „краварник“ с партиден № 59110814120.
Не е спорно по делото, че задълженията за ТБО на М.М.
и М.М. са определени за недвижим имот, представляващ нежилищна сграда -
краварник, находящ се в стопански двор, в с. Ореш, община Свищов. Не е спорно
също, че жалбоподателите имат сключен граждански брак и въз основа на това
придобитият въз основа на нотариалния акт от 2005 г. селскостопански обект от М.М.
е собствен и на съпруга й М.М., а подадената от същата декларация по чл. 14 от ЗМДТ ползва и останалите съсобственици, в случая М.М.. От приложения документ за собственост
се установява, че в
рамките на периодите, за които са определени задълженията за ТБО,
жалбоподателите са били собственици на описания имот и в резултат на това имат качеството
на данъчно задължено лице на основание на чл. 64, във връзка с чл. 11, ал.1 от ЗМДТ.
Не е спорен
и фактът, а и се установява от представения по делото нотариален акт за покупко
– продажба на процесния имот и приложената скица на поземлен имот и
удостоверение изх. №11-00-1168/09.06.2022г. на Община Свищов, че процесната селскостопанската сграда е разположена
извън регулационните граници на с. Ореш, в местността „Ливадето“, в поземлен имот
с идентификатор 53672.302.15 и с начин на трайно ползване „за стопански двор“.
ТБО е една
от местните такси, които се събират от общините по чл. 6, ал. 1, б.
"а" от ЗМДТ. Съгласно чл. 8, ал. 2 от ЗМДТ за услуга, при която
дейностите могат да се разграничат една от друга, се определя отделна такса за
всяка от дейностите. Предвид обстоятелството, че при таксата за битови отпадъци
отделните дейности могат да се разграничат една от друга, съобразно разпоредбата
на чл. 62 от ЗМДТ (в приложимата за периода редакция, ДВ, бр. 153 от 1998 г.,
доколкото измененията с ДВ бр. бр. 88 от 2017 г. ще са в сила от 1 януари на
втората година, следваща публикуването на резултатите от преброяването на
населението и жилищния фонд в Република България през 2021 г., съгласно изменение
със ЗИД на Закон за изменение и допълнение на Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г., и за преодоляване на последиците на § 21 от ПЗР на ЗИД на ЗМДТ, публикувано в
ДВ бр. 14 от 2021 г.) таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването
и обезвреждането в депа или други съоръжения битовите отпадъци, както и за
поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените
места. Изрично е предвидено, че размерът на таксата се определя за всяка услуга
поотделно по реда на чл.66 от ЗМДТ ( в приложимата редакция) – в годишен размер
с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка
дейност. Нормата на чл. 63, ал. 1 ЗМДТ (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила
от 1.01.2015 г.) предвижда, че за имоти,
намиращи се извън районите, в които общината е организирала събиране и
извозване на битови отпадъци, се събира такса за ползване на депо за битови
отпадъци и /или за поддържането на чистотата на териториите за обществено
ползване. Според ал. 2 на същата разпоредба границите на районите и видът на
предлаганите услуги по чл. 62 в съответния район, както и честотата на
сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват
публично до 30 октомври на предходната година. В чл. 71 от ЗМДТ (в приложимата редакция) са регламентираните случаите, при
които не се заплащат отделните елементи на ТБО.
От анализът на цитираните разпоредби следва, че в
рамките на ТБО се включва такса за три отделни компонента, самостоятелни услуги
- сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или
други съоръжения и поддържане на чистота на териториите за обществено ползване.
Това разграничение не е самоцелно, тъй като в разпоредбата на чл. 71 от ЗМДТ (в
приложимата редакция) е регламентирано, че такса не се събира за услугите,
визирани в чл. 62 от посочения закон, когато те не се предоставят от общината,
т.е. ТБО е вид финансово вземане, чието заплащане се дължи при наличие на
реално извършени услуги по чл. 62 от ЗМДТ. Задължението за заплащане на ТБО е установено
в закона, но то не възниква ex lege, а само когато общината реално извършва
съответната дейност.
В случая, установените с двата оспорени АУЗ
задължения за ТБО за процесните периоди включват само два от трите нормативно
допустими компоненти на таксата - услугите по третиране на битовите отпадъци в
съоръжения и инсталации и поддържане на чистотата на териториите за обществено
ползване в населените места и селищните образувания в общината, т.е изобщо не е
определена ТБО за услугите по събиране и транспортиране на битови отпадъци до
съоръжения и инсталации за тяхното третиране, т.нар. „сметосъбиране и
сметоизвозване“ и това е така, тъй като процесният имот е разположен в
землището на с. Ореш, местността „ Ливадето“ и видно от приложените по делото
заповеди на кмета на Община Свищов по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ (л.160-168 от
делото) тази местност не попада в районите, в които е организирано събирането и
извозването на битови отпадъци (разположен е извън строителните граници на
селото). Това обстоятелство се установява и от потвърдителните решения на
началника на отдел „Общински приходи“ при Община Свищов и становището на
ответника с вх. № 3213/13.06.2022 г. /л. 134 от делото/. Всъщност, в чл. 20,
ал. 4 от действащата Наредба за определянето и администрираните на местните
такси и цените на услугите на територията на Община Свищов е предвидено, че
такса не се събира, когато услугите не се предоставят от общината, а за нежилищните
имоти, намиращи се извън районите, в които общината организира събиране и
извозване на битови отпадъци относимите за периода Решение № 412 по протокол № 27/21.12.2016
г., Решение № 709 по протокол № 46/30.11.2017 г., Решение № 948 по протокол № 61/25.10.2018
г., Решение № 31 по протокол № 4/19.12.2019 г., и Решение № 351 по протокол № 21/17.12.2020
г. на Общински съвет Свищов, определят, че такса за компонента „сметосъбиране и
сметоизвозване“ изобщо не се начислява. След като за целия период от 2017 г. до
2021 г., вкл. за процесния имот не е начислявана и установявана като дължима
ТБО за сметосъбиране и сметоизвозване, то въпросът за извършването на тези
услуги е без значение. Представените от административния орган множество
писмени доказателства, касаещи извършването на услугата по сметосъбиране и
сметоизвозване като например решението от 19.12.2014 г. по ЗУО на директора на
РИОСВ – Велико Търново за регистриране на ОП „Чистота – Свищов“ за извършваме
на дейности по транспортиране на посочените в същото конкретен вид отпадъци с
описаните превозни средства, договорите с дружеството – изпълнител „Еко феникс“
ЕООД за извършване на услугата по извозване на битови отпадъци до регионално
депо; фактури за извършване на услугите с получател ОП „Чистота-Свищов“, график
на маршрутите на конкретно МПС и указания за разполагане на съдове за събиране на
битови отпадъци на територията на община Свищов, пътни листи на обслужващите
машини с посочен номер на автомобила и маршрут, от който са събрани отпадъците,
товарителници, трудови договори за наети лица на длъжността „събирач смет“ и
водач на товарен и специализиран автомобил“, фактури за гориво, количествени
сметки за извозване на отпадъци и т.н. не следва да бъдат обсъждани от съда поради
непредоставянето на компонента сметосъбиране и сметоизвозване и същевременно са
неотносими към другите два компонента, спрямо които в АУЗ са установени
задължения за ТБО (третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации и
поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените
места и селищните образувания в общината).
С оглед направените уточнения и изложените в
жалба съображения, спорът пред настоящата инстанция се свежда до това дължат ли
за процесния имот жалбоподателите заплащане на таксата за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване
в населените места и таксата за обезвреждане в депа за битови отпадъци и други
съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци, като основното възражение е
за недължимост поради липсата на предоставяне на услугите от страна на община
Свищов в района около местонахождението на имота на жалбоподателите и предвид
обстоятелството, че същият се намира извън строителните граници на селото.
От представените по делото Заповед № 1618-РД-01-03/18.10.2016
г., Заповед № 1246-РД-01-03/19.09.2017 г., Заповед № 1237-РД-01-03/17.09.2018 г.,
Заповед № 1859-РД-01-03/18.09.2019 г. и Заповед № 1313-РД-01-03/09.09.2020 г.,
всички на кмета на Община Свищов, се установява, че в съответствие с чл. 63,
ал. 2 от ЗМДТ (в приложимата редакция) за процесния период 2017 – 2021 г. са
определени границите на районите и видът на предлаганите услуги в съответния
район за периода (л. 160- 168 от делото). Според
съдържанието на цитираните заповеди, декларираната от жалбоподателите сграда –
краварник, находяща се в местността „Ливадето“ в землището на с. Ореш (извън регулационните
граници на селото), попада в границите и районите, определени в т.3 от
заповедите, в които община Свищов организира предоставяне на услугите третиране
на битови отпадъци в съоръжения и инсталации и поддържане на чистотата на
териториите за обществено ползване в населените места и селищни образувания в
общината. В заповедта изрично е посочено, че в населените места се извършва
зимно и лятно поддържане на чистотата на улици, тротоари, площади, паркове,
градинки, детски и спортни площадки, междублоковите пространства, зелени площи
и др. площи за обществено ползване (т. 4 от заповедите), а извън населените
места се извършва зимно и лятно почистване на местните пътища, автобусни
спирки, отбивки и т.н, ликвидиране на нерегламентирани сметища, възникнали на
териториите за обществено ползване, почистване на замърсени терени и други
дейности по поддръжка на чистотата на териториите за обществено ползване(т. 5
от заповедите).
Относима към материалната законосъобразност на оспорените
два АУЗ е и нормата на чл. 71 от ЗМДТ, която следва да се приложи в редакцията
ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., тъй като както е каза по –
горе, с изменението в ДВ, бр. 88 от 2017 г., видно от ПЗР на ЗИД на ЗМДТ, § 21,
законът влиза в сила от 1 януари 2020 г., с изключение на § 5 относно чл. 66,
ал. 3, т. 1, § 15, 16, 17 и 20, които влизат в сила от деня на обнародването на
закона в "Държавен вестник". Разпоредбата на чл. 71 от ЗМДТ не е
между посочените, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в
"Държавен вестник". Преди 01.01.2020 г. отново е направено изменение
с ЗИД на ЗКПО на § 21 от ПЗР на ЗИД на ЗМДТ, публикувано в ДВ бр. 14 от 2021
г., като е предвидено, че направените изменения на ЗМДТ, включително и на чл.
71 влизат в сила от 01.01.2022 г. Отново с § 15 г) от ПЗР на Закон за
изменение и допълнение на Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020
г., и за преодоляване на последиците, обн. ДВ бр. 14 от 2021 г., в сила
от 17.02.2021 г., е отложено влизането в сила на измененията на § 21 от ЗИД на
ПЗР на ЗМДТ като същите щели да влязат в сила първи януари на втората година,
следваща публикуването на резултатите от преброяването на населението и
жилищния фонд в Република България през 2021 г., т.е на 01.01.2023г.
Следователно, изменената редакция на чл. 71 от ЗМДТ, влиза в сила на 01.01.2023 г. При това положение за релевантния период е приложима
редакцията на чл. 71, т. 2 и т. 3 от ЗМДТ /ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от
01.01.2014 г./, съгласно която не се заплаща такса за поддържане чистотата на
териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от
общината; и за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови
отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма
такива. Или иначе казано, таксата битови отпадъци не е данък и нейната
дължимост не се поражда само и единствено от наличието на установена в закон
правна връзка между недвижим имот и съответния правен субект, а се изисква и
фактическо престиране и ползване на услугата в отделните компоненти като
условие за законосъобразното установяване на този вид задължения, в какъвто
смисъл е константна практиката на Върховен административен съд. В настоящия
случай следва да бъде доказан фактът на извършена дейност по компонента
„поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване“ при това спрямо
районът, посочен в т. 3 и т. 5 от заповедите на кмета на общината по чл. 63,
ал. 2 от ЗМДТ, в който се намира имотът на жалбоподателите, респ. - наличието
на депо за обезвреждане на отпадъци,
По отношение на услугата по поддържане на
чистотата на териториите за обществено ползване ще е налице задължение за
плащане при наличието на определени материалноправни предпоставки: 1. общината да е
определила вида и териториалния обхват (границите) на предоставяне на услугата;
2. имотът на лицето да попада в границите на територията, на която общината е
определила, че ще предоставя услугата; 3. общината фактически да e предоставяла
услугата като доказателствената тежест за тяхното възникване носи от административния
орган. В случая, съдът намира, че от доказателствата по делото не се установява
наличието на всички предпоставки, от които възниква задължението за заплащане на този
компонент от такса битови отпадъци. От страна на административния орган са
представени издадените заповеди на кмета на Община Свищов по чл. 62, ал. 3 от ЗМДТ, с които са определени вида и териториалния обхват на предоставяне на
услугата за процесните периоди, както и че в района на краварника на
жалбоподателите, като находящ се
извън регулационните граници на селото, ще бъде предоставяна от страна на
общината услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване,
но в случая не са представени доказателства за фактическото й осъществяване в границите
на територията, в която се намира имотът на М.М. и М. М.. По делото са
представени множество доказателства за наличие на кадрови и технически ресурси
за организирането на услугата - свидетелства за регистрация на специални
автомобили, собственост на Община Свищов и на общинското предприятие, както и трудови
договори, допълнителни споразумения, длъжностни характеристики за лица, назначени
като „водач на товарен и специализиран автомобил“ и „събирач на смет в ОП „Чистота
–Свищов“ и в Община Свищов в отдел „Чистота“ /папка 6/, но същите не
установяват главно и пълно действителното осъществяване на спорната услуга за
периода 2017 г. – 2021 г., а единствено създадена организация за предоставянето
й. Съгласно утвърдената от кмета на Община Свищов длъжностна характеристика за
тези длъжности, трудовите им задължения включват поддържането на териториите за
обществено ползване през лятото и през зимата. Така, например, в длъжностната
характеристика за длъжността „водач на товарен и специализиран автомобил“ към
ОП „Чистота – Свищов“ в задълженията на лицата, заемащи тази длъжност, се
включва и управление на МПС, свързани със снегопочистването и опесъчаването в определен район
и график, а съгласно длъжностната характеристика за длъжността „събирач на
смет“, лицата, заемащи тази длъжност, освен задълженията, свързани със
сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци, участват и в измиването на
улиците, почистването на дъждовно – приемни шахти, почистване на улици от
натрупван сняг и лед, разпръскване на сол и пясък за обезопасяване на
движението – все дейности, свързани с компонента „поддържане на чистотата на
териториите за обществено ползване“. Но при липса на съпътстващи документи като
утвърдени графици от прекия ръководител, на дневни отчети/протоколи за
извършена работа за процесните периоди и т.н., от които да е видно, че услугата
се е предоставяла именно в района, в който се намира имотът на жалбоподателя, не
се обуславя нейната дължимост.
Обратното не се установява и от приложения единствен
трудов договор № 2 от 02.06.2014 г. между кмета на с. Ореш и Е.Й. за длъжността
работник „чистота“ към Кметството на с. Ореш /папка 6/, който договор е сключен
на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ и
е за определен срок – до 31.08.2014 г., т.е неотносим е към процесния период
2017 г. – 2021 г. Но дори да се приеме, че след изтичане на определения срок на
основание чл. 69, ал. 1 от КТ срочният трудов договор се е превърнал в такъв за
неопределено време, не се установяват дейности по почистване извън населено
място, където се намира имота на жалбоподотелите. Впрочем, според утвърдената
от кмета на кметството длъжностна характеристика за длъжността работник „чистота“
в основните задължения се включват поддръжка на чистотата в и около сградата на
Кметството, а през зимния сезон – почистване на улицата и мястото около
сградата от сняг. Т.е лицето основно е било ангажирано с поддръжката на
чистотата на сградата на кметството и прилежащите части, но не и с останалите
обществени места дори в населеното място. Само по себе си назначаването на лице, което да
осъществява функции по почистване на обществените места не доказва, че спорната
услуга действително е извършена. В тази връзка съдът изцяло кредитира като
кореспондиращи със събрания доказателствен материал показанията на св. Л.И. ***,
според които през процесния период в кметството е имало назначен един работник,
който се е грижил за почистването на публичните обществени терени, но само в границите
на населено място, но не и извън него. Ангажираните от административния орган
доказателства като фактура №166 от 31.01.2017 г., издадена от ЗП К.Й.К., с
предмет „снегопочистване и опесъчаване на участък от общински път гара Ореш - с.
Ореш“, приложените количествена сметка за м.01.2017 г., пътни листове и дневни
отчети за м. 01.2017 г. /л. 226-243 от делото/ установяват дейности по зимно
почистване и опесъчаване по маршрут гара Ореш - с. Ореш - гара Ореш (общо 5
км), но от тях не се установява извършването на дейности по зимно почистване в
района, в който попада имотът на жалбоподателите и за който е обявено, че
такава услуга ще се предоставя (т. 5 от заповедите на кмета на Община Свищов по
чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ), тъй като са извършени в границите на населеното място.
За 2018г. са представени фактура № 2573 от 22.03.2018
г. и фактура №2575 от 26.03.2018 г., издадени от „Сортови семена – Инвест“ АД,
с предмет „снегопочистване“, и количествена сметка за снегопочистване за
периода януари – март 2018 г. с изпълнител „Сортови семена – Инвест“ АД, както
и маршрутни листи от м. януари – м. март 2018 г. за извършени дейности по
ринене на сняг, като съобразно вписаното в тях същите обхващат маршрути като с.
Ореш, Орехова градина, с. Божорлук,
района на ДЗС, дигата и т.н. /л. 244-253/, т.е отново не касаят района извън
строителните граници на с. Ореш, където попада имотът /кравaрник/ на
жалбоподателите. Освен че изброените доказателства са относими само за част от
процесния период като обхващат само м. януари 2017 г. и месец януари – м. март
2018 г., други доказателства, в т.ч за периода 2019 г. – 2021 г. за предоставяне
на услугата „поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване“ извън
регулационните граници на с. Ореш, за които е определено, че този вид услуга ще
се предоставя, не са представени.
Заключението е, че ответникът не е ангажирал
доказателства, които обосновават реалното предоставяне на услугата по
поддържане на чистотата на територии за обществено ползване като компонент от
ТБО през процесните периоди в районите, извън строителните граници на с. Ореш, където
попада и процесният имот на жалбоподателите. Фактът, че е декларирано
задължение за такса за този вид услуга в заповедта на кмета по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, не я прави законово дължима за адресатите. При това положение таксите по
този компонент от ТБО за периода 2017 г. - 2021 по отношение на М.М. и за
периода 2018 г. – 2021 г. по отношение на М. М. са неправилно установени и начислени
в оспорените АУЗД № 110-1/17.02.2022 г. и АУЗД № 111-1/17.02.2021 г. на орган
по приходите при Община Свищов в тази част следва да бъдат отменени.
По отношение на таксата за обезвреждане на
битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения като
компонент от ТБО, както се каза вече, влизането в сила на разпоредба на чл. 71,
т. 1 от ЗМДТ с направените изм., бр. 88 от 2017 г., според които не се събира
такса само тогава, когато имотите попадат в райони, в които тези услуги не се
предоставят, е отложено за 2023 г. и за релевантния период 2017 г. – 2021 г. е
приложима редакцията на чл. 71, т. 3 от ЗМДТ /ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г./, съгласно
която не се събира такса за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на
депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци само
когато няма такива. По аргумент от изричната разпоредба на чл. 63, ал. 1 ЗМДТ,
в относимата редакция, нейната дължимост, за разлика от другите две услуги,
законодателят не обвързва с доказването на фактическото предоставяне на
услугата, а се приема, че услугата се предоставя винаги, когато общината ползва
депо за обезвреждане на битови отпадъци. Поради това единствената хипотеза, по
аргумент от чл. 71 ЗМДТ, в приложимата редакция, при която лицата могат да
бъдат освободени от заплащане на такса за този компонент на ТБО, е когато
липсва изградено депо, обслужващо района на общината.
В конкретния случай, съдът намира, че таксата по
този компонент е дължима, тъй като от събраните по делото доказателства се
установява, че за спорните периоди генерираните на територията на Община Свищов
отпадъци са обезвреждани в депо и общината е извършвала разходи за тази
дейност. За периода от 2017 г. до 2021 г., след проведени обществени поръчки,
са сключени съответно Договор № 94-Д-41 от 12.01.2017 г. /относим за 2017 г./, Договор
№94-Д-1099 от 18.12.2017 г. /относим за 2018 г./; Договор №94-Д-1076 от 17.12.2018
г. /относим за 2019 г./; Договор №94-Д-730 от 30.10.2019 г. /относим за 2020 г./;
Договор №94-Д-647 от 17.11.2020 г. /относим за 2021 г./, между Община Свищов и
ОП „Чистота - Свищов, като възложител, и „Еко Феникс“ ЕООД, като изпълнител,
по които
изпълнителят се задължава срещу заплащане да извършва услугата по извозване със
специални транспортни средства твърди битови отпадъци от територията на Община
Свищов до Регионално депо с. Санадиново, Община Никопол /папки 1-5/. В
преписката по делото се съдържат данни за извозване на битови отпадъци от ОП
„Чистота – Свищов, в т.ч. от село Ореш, до претоварната станция за битови
отпадъци в град Свищов, откъдето същите са натоварени и извозени от „Еко
Феникс“ ЕООД към регионалното депо за неопасни битови отпадъци в с. Санадиново.
Налични са още фактури, издадени от „Еко Феникс“ ЕООД към общинското
предприятие за извършвани услуги по товарене и транспортиране на битови
отпадъци до регионалното депо в с. Санадиново, количествено – стойностни сметки
за съответните периоди за депонирани количества в депото от Община Свищов,
платежни нареждания за извършени плащания от общината във връзка със сключените
договори за превозени битови отпадъци от „Еко Феникс“ ЕООД към депото в с.
Санадиново за процесния период. Обстоятелството дали от имота на жалбоподателя
се генерират отпадъци или не е изцяло ирелевантно по отношение хипотезата на
чл. 71, т. 3 от ЗМДТ (в приложимата редакция) и следователно, таксата за
обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и
други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци се дължи.
При изчисляване на дължимия размер на
задължението за ТБО за услугата „обезвреждане на битови отпадъци в депа или
други съображения, следва да бъдат съобразени приетите от Общински съвет –
Свищов стойности в т.III.1 от Решение № 412
по протокол № 27, Решение № 709 по протокол № 46/30.11.2017 г., Решение № 948 по
протокол № 61/25.10.2018 г., Решение № 31 по протокол №4/19.12.2019 г., и
Решение № 351 по протокол № 21/17.12.2020 г., към който препраща т. III.3 от същите, като съгласно таблицата за
нежилищни имоти, намиращи се извън районите, в които общината организира
събиране и извозване на битови отпадъци и конкретно за с. Ореш ставката по този
компонент за 2017 г. е 4,26 промила, за 2018г. е 4,10 промила, за 2019г. – 3,9
промила, за 2020г. – 4,02 промила, за 2021г. - 4,05 промила, а основата за
облагане е данъчната оценка на имота. След прости аритметически сметки и
предвид данъчната оценка на имота от 24 438,30 лв. /12 219,15 лв. за
½ ид. част/ по отношение на която не е налице спор, следва че по този
компонент дължимата за 2017 г. такса от М.М. е 52,05 лв. доколкото единствено
за него в АУЗ е налице установено задължение за тази календарна година. За
периода 2018 – 2021 г. в оспорените актове са установени задължения за ТБО и за
двамата жалбоподатели, при което за този период за от всеки един от тях таксата
е както следва: за 2018г. – 50,10 лв.; за 2019г.- 47,65 лв., за 2020 г. - 49,12
лв. и за 2021г. е 49,49 лв. Тъй като за 2018г. задължението на М.М. за ТБО е
частично платено в размер на 23,12лв. (съгласно отразеното в таблицата в АУЗ),
за този период дължимият от същата размер на таксата следва да бъде редуциран
на 26,98 лв. При това положение, общият дължим размер за ТБО за периода 2017г.
– 2021г. по отношение на М.М. е в размер на 248,41 лв. Общият размер на
дължимите от М.М. задължения за ТБО за периода 2018 г. – 2021 г. са в размер на
173,24 лв. Изменението в дължима от жалбоподателите главница се отразява и на
определените в АУЗ лихви за просрочие.
По отношение на акцесорното задължение за лихви
следва да намери приложение чл. 18 от общинската наредба за определяне и администриране
на местните такси и цени на услуги, според който таксата се заплаща на четири
равни вноски в следните срокове: до 30 април, до 30 юни, до 30 септември и до
30 ноември на годината, за която се дължи. При това положение, съобразявайки
датата на падежа по всяка една от четирите вноски, дължимите лихви за просрочие
към 17.02.2022г. по отношение на М.М. са общо в размер на 63,71 лв., а по
отношение на М.М. са в размер на 31,25 лв. Извършените от съда математически
пресмятания са елементарни и не изискват специални знания.
В обобщение и предвид гореизложеното, съдът
намира жалбите на оспорващите лица за частично основателни. Това е така, тъй
като при изчисляване размера на таксата за битови отпадъци за всеки един от
процесните периоди по отношение на притежаваната от всеки един от
жалбоподателите идеална част от селскостопанската сграда – краварник в с. Ореш,
административният орган правилно е включил при изчисленията услугата за обезвреждане
на битови отпадъци в депа или други съображения, но неправилно е установил
задължения по компонента „поддържане на чистотата на териториите за обществено
ползване“ като част от ТБО, тъй като по делото не се представиха надлежни
доказателства за реалното предоставяне на услугата за периода. Размерът на
дължимата такса за битови отпадъци следва да бъде намалена за всяка една от
годините, включвайки единствено компонента за обезвреждане на битовите отпадъци
в депо, а от тук и размерът на законната лихва върху таксата за релевантния
период също следва да редуциран предвид изменението на главницата за
задължението.
Предвид това, издаденият АУЗ № 110-1/17.02.2022
г. на старши инспектор по приходите в Отдел „Общински приходи“ при Община
Свищов, в обжалваната част за установените на М.М. за периода 2017 г. – 2021 г.
задължения за ТБО за горницата над 248,41 лв. - главница и за лихвите над 63,71
лв., както и АУЗ № 111-1/17.02.2022 г. на старши инспектор по приходите в Отдел
„Общински приходи“ при Община Свищов, в обжалваната част, с която се
установяват задължения за ТБО на М.М. за периода 2018 г. – 2021 г. за горницата
над 173,24 лв. – главница и за лихвите за просрочие над 31,25 лв. върху
притежаваната от същите идеална част селскостопански обект в с. Ореш като
постановени в противоречие с материалния закон следва да бъде отменени като
незаконосъобразни.
При този изход на спора, при направено и от двете
страни искане за присъждане на разноски, такива следва да се присъдят съобразно
спечеления материален интерес. Съдът приема, че направените от М.И.М. разноски
са в размер на 10 лева – заплатена държавна такса за образуване на делото, а
направените от М.М.М. са общо в размер на 405 лева, от които 10 лв. - държавна
такса за образуване на делото пред АСВТ, 350 лв. - адвокатско възнаграждение
пред настоящата инстанция, съгласно договор за правна защита и съдействие от
14.06.2022г., и 45 лв. – заплатен и изплатен депозит за свидетел. От страна на
ответника е направено възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, което
предвид материалния интерес на делото и приложимата разпоредбата на чл. 8, ал.
1, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в редакцията й към ДВ, бр. 68 от 2020 г., съдът намира за
неоснователно. При това положение и съобразено уважената част от
жалбата срещу всеки един от оспорените АУЗД, в полза на М.И.М. следва да бъдат
присъдени разноски размер на 5,52 лв. (при уважена част от 252,25 лв.) и в
полза на М.М.М. разноски в размер на 186,92 лв. (при уважена част от 267,53
лв.).
Направените и претендирани от ответника разноски
са общо в размер на 364,81 лв. с ДДС, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение
на упълномощеното адвокатско дружество, съгласно фактура №**********/10.06.2022
г. Предвид отхвърлената част от жалбата, в полза на Община Свищов се следват
разноски в общо размер на 175,52 лв.
С оглед размера на установените и оспорени задължения за ТБО по всеки
един от оспорените в настоящото производство АУЗ по чл. 107, ал. 3 от ЗМДТ,
съответно в размер на 494,10 лева и 386,59 лева (главница), определени на М.М.М. и М.И.М.
като
физически лица, по силата на чл. 160, ал. 7 от ДОПК, приложим и по отношение на съдебните
решения, постановени по актовете за установяване на публични задължения по ЗМДТ,
настоящото решение е окончателно.
Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът
ОТМЕНЯ по жалба на М.М.М. ***, Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 110-1/17.02.2022 г. на старши инспектор по приходите в Отдел „Общински
приходи“ при Община Свищов, потвърден с Решение изх. № 94-В-5/29.03.2022 г. на началник
Отдел „Общински приходи“ при Община Свищов, в обжалваната част, в която са установени
задължения за такса битови отпадъци за притежавания в съсобственост недвижим
имот, находящ се в с. Ореш, Община Свищов, представляващ сграда –
селскостопански обект „краварник“ с партиден № 59110814120 за периода 2017 г. –
2021 г. за горницата над 248,41 лв. (главница) до определения с
акта размер от 494,10 лв., и за лихвите за просрочие върху тях за разликата над
63,71 лв. до пълния размер от 122,91 лв., изчислени до 17.02.2022 г.
ОТМЕНЯ по жалба на М.И.М.
***, Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 111-1/17.02.2022
г. на старши инспектор по приходите в Отдел „Общински приходи“ при Община Свищов,
потвърден с Решение изх. № 94-В-4/29.03.2022 г. на началник Отдел „Общински
приходи“ при Община Свищов, в обжалваната част, с която са установени
задължения за довнасяне за ТБО за притежавания в съсобственост недвижим имот,
находящ се в с. Ореш, Община Свищов, представляващ сграда – селскостопански
обект „краварник“ с партиден № 59110814120 за периода 2018 г. – 2021 г. за разликата
над 173,24 лв. – главница до определения с акта размер от 386,59 лв., и за лихвите
за просрочие към тях за горницата над 31,25 лв. до пълния размер от 70,15 лв., изчислени към
17.02.2022 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбите в останалите им части.
ОСЪЖДА Община Свищов
да плати на М.И.М. ***, направените по делото разноски
общо в размер на 5,52 лева
(пет лева и петдесет и две стотинки).
ОСЪЖДА Община Свищов
да плати на М.М.М. ***, направените по делото разноски
общо в размер на 186,92 лева
(сто осемдесет и шест лева и деветдесет и две стотинки).
ОСЪЖДА М.М.М. и М.И.М. ***, да заплатят на Община Свищов направените по делото разноски в размер на 175,52 лева (сто
седемдесет и пет лева и петдесет и две стотинки).
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно
оспорване на основание чл. 160, ал. 7 от ДОПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: