Р Е Ш Е Н И Е
874/
21.2.2020 г., гр.Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
четиринадесети състав, гражданско отделение
в открито съдебно заседание,
проведено на двадесет и първи
януари две хиляди и двадесета година
в състав:
Районен съдия: Даниела Павлова
при
участието на секретаря Кичка Иванова като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 10667 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по молба на
Д.Д.Ч., ЕГН **********,***, чрез адвокат Е.Ф., вписана в САК, съдебен адрес Адвокатско дружество „ Е.Ф."***, партер, ел.поща: ******@***********.**, тел. 02/423 37 17 срещу "Н.Т." ЕООД, вписано в търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК ***, седалище и адрес на управление:*** представлявано от законния представител МУХСИН
НИШИКЛИ с която са предявени кумулативно съединени осъдителни искове с
пр.осн.чл. чл.128, т.2 КТ,
чл.215 КТ, чл. 224, ал.1 КТ и чл.86 ЗЗД
за заплащане на следните суми:осъждане на ответника да му заплати следните
суми: 926.00 лева, представляваща неизплатени брутни основни
трудови възнаграждения за периода юни 2016 г. - юли 2016 г.
ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на
сумата; 582.36 лева, представляваща неизплатени брутни допълнителни трудови
възнаграждения за извънреден труд за периода юни 2016 г. - юли 2016 г., посочени във вариант 2, т.4.3 от заключението на ССЕ, ведно
със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата;
2059,49
лева, представляваща неизплатени обезщетения по чл.215 от КТ за
командировка за периода от юни 2016 г. - юли 2016 г.,
посочени в т.4.6 от заключението на ССЕ, ведно със законната лихва от предявяване на
иска до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът моли на основание чл.38, ал.2 във връзка с чл.38,
ал. 1, т.2 от ЗА ответникът
да му заплати полагащото се адвокатско възнаграждение ведно
с дължимия ДДС на процесуалния му представител, съдружник в
Адвокатско дружество „Е.Ф.", с ИНДДС BG176365757.
Моли съдът да допусне
предварително изпълнение на решението и е посочил банкова сметка ***, на осн.чл.
127, ал.4 от ГПК, с титуляр Адвокатско дружество „Е.Ф.", банкова сметка ***,
ПРОКРРЕДИТ БАНК, IBAN ***: PRCBBGSF.
Твърденията в молбата са, че
ищецът работи по трудово правоотношение при ответното дружество от м.август
2015 г. на длъжност „шофьор на автобус“ и извършва международен превоз на
пътници от България до Турция по няколко утвърдени линии, за което ответникът
притежава лиценз. Започнал работа на 18.08.2015 г. по силата на сключен трудов договор
№193/18.08.2015 г. Работел по едната от
международните автобусни линии на работодателя му, а именно Добрич- Истанбул
-Добрич. Според разписанието тази линия
има по два курса на ден в двете посоки: от Добрич за Истанбул - с часове на тръгване в 09.00 ч. и 21.00ч., съответно пристигане в Истанбул в
17,30ч и 06,30ч.; и от Истанбул за Добрич - с часове на
тръгване 09.00ч и 20.00ч и часове на пристигаме 19,30ч. и 05,45ч., но де факто
началната спирка на тръгване по линията Добрич- Истанбул- Добрич, бе гр.
Тервел, където бе и крайната спирка на връщане. Тръгването, респ. пристигането
от/в гр. Тервел бе с 1 час разлика спрямо съответните часове за начадна и крайна спирка гр.
Добрич.
Преди започване на всеки
курс е бил задължен да извършва прегледи
на автобуса, проверка на гориво, охладителна течност, налягането в гумите на
автобуса, състоянието и работата на двигател, скоростна кутия и други механични
елементи от състава на автобуса, наличността и състоянието на инструментите и
принадлежностите, както в случай на констатирани нередовности е следвало да
уведомява компетентните технически специалисти
от фирмата, както и да получи писмено
разрешение, пътен лист и разписание, поради което се е явявал на работа в 7.00 часа за сутрешния курс и в 19.00 часа за вечерния курс. След пристигане на крайната спирка, задължение на
водача е да извърши проверка на състоянието на автобуса, след
завръщане в гаража го зарежда с гориво и предоставя на механик, като го
информира за евентуални неизправности. Тези дейности отнемат поне 12 часа работно време, понякога и повече в случай на
закъснения поради бавене на граничния контрол или други обстоятелства.
С трудовият
договор страните се уговорили за основно
трудово възнаграждение в размер на 431 лева на месец,
работно време 8 часа на ден с платен годишен отпуск в размер на 20 дни.
Допълнително възнаграждение за продължителна работа не е било уговорено между тях, но такова се дължи по силата на закона в
минимален фиксиран размер на 0,6% на година, поради което ищецът счита, че работодателят му дължи
заплащане в този размер.
В трудовия договор не е
уговорено работа на смени или сумирано
отчитане на работното време на ищеца, не му
е връчван правилника за вътрешния трудов ред в предприятието, не му
е връчвана и заповед за въвеждане на
сумирано отчитане на работното време, нито графици към такава заповед. Устно
бил уведомяван за дните, в които трябва
да се яви на работа и за времето. Винаги е изпълнявал точно задълженията си
като дневните му смени при курсове от гр. Тервел до гр. Истанбул започвали в
7.00 ч. и приключвали в 19.00 ч., като по разписание автобусът потегля от гр.
Добрич в 9,00 ч. и пристига в гр. Истанбул в 17,30 ч. Месеци наред не е получавал фишове за начислените възнаграждения и
обезщетения за командироване, дори
работодателят не ми изплащал никакви възнаграждения. Тъй като това Това
положение станало непоносимо за ищеца - той работел много, дори в някои месеци отработвал почти двойни часове, а
не получавал възнаграждение, през август
2016 г. трудовото му правоотношение било
прекратено на основание чл.325,
ал.1, т. 1 КТ със заповед № 176 от 01.08.2016 г.
В повечето месеци ищецът
има отработени много часове над пълното
му работно време за месеца, които се явяват извънреден труд. За полагането му
не му е връчвана писмена заповед, но
същото е било със знанието и без противопоставяне на работодателя и той дължи допълнително трудово възнаграждение с
увеличение по чл.262 от КТ, което увеличение е
не по-малко от 50%. На база на издаденото му удостоверение за задграничните пътувания,
ищецът е изчислил извънреден труд за
всеки месец, съобразявайки както разписанието на курсовете по линията, така
и факта, че началната и крайна точка на
всеки курс е била гр. Тервел и че се
явявал на работа поне 1 час преди отпътуването на автобуса. Това се
налагало от задълженията му по
длъжностна характеристика преди да започне всеки курс да извършва преглед на
автобуса, проверка на гориво, охладителна течност, налягането в гумите на
автобуса, състоянието и работата на двигател, скоростна кутия и други механични
елементи от състава на автобуса, както и да получава писмено разрешение, пътен
лист и разписание.
Освен заплащане
на извънреден труд на основание чл.31,
ал.1 от Наредбата за командировките и специализациите в чужбина работодателят
му дължи обезщетение по чл.215 от КТ за всеки ден от изпълнението на
международните рейсове в размер на по 27 евро на ден в левовата им равностойност.
I. Дължими суми за периода юни
2016г.- юли 2016г.
През юни 2016г. за 22 работни дни, които при пълно работно време от 8 часа на ден,
включват 176 работни часа ( 22 дни х8ч/ден=176 часа). Уговореното месечно възнаграждение е 431 лева; на месец, като предвид броя работни дни за юни 2016г.,
часовото възнаграждение е 2,45 лева на час (431 лева : 176 часа).
Увеличеното възнаграждение за извънреден
труд при сумирано отчитане на работното време по чл.262, ал.1,т.4 от КТ за
месец юни е по 3,67 лева на час извънреден труд ( 2,45 лева + 50%*2,45 лева).
През юни 2016г. съм бил на смяна
на следните дати: 1,2,
5,6,7,8,11,12,15,16,21,22,27,28,29,30 юни 2016г. общо 16 дни, в които съм отработил общо 185 часа. При часова норма за месеца 176 часа извънредният ми труд възлиза на 9 часа (185 часа - 176 часа). Полагащото се допълнително възнаграждение за извънредния труд
през месец юни 2016г. е 3,67 лева на час, т.е. общо 33,06 лева ( 9 часа х 3,67 лева на час).
Във всеки един от
тези 16 дни ищецът е бил единствен
шофьор, управляващ рейса, поради което дневните командировъчни се полагат в
размера, предвиден за единична езда - по 27 евро на ден, които са с левова равностойност 52,81 лева. За всеки един от тези 16 дни работодателят му дължи обезщетение по чл. 215 от КТ във връзка с чл. 31, ал.1 от Наредбата за командировките и специализациите в чужбина по т.1 от
Приложение 3 към същата наредба в размер на по 27 евро на ден,
които са с левова равностойност 52,81 лева. Дължимото обезщетение общо за тези 16 дни през юни 2016г. е 432 евро, чиято левова равностойност е 844,92 лева.
Основното брутно трудово възнаграждение е в размер на 431 лева и допълнителното възнаграждение за продължителна работа в размер на 2,59 лева, които също не са му
изплатени.
През юли 2016 г. за 21 работни дни, които при пълно работно време от 8 часа на ден, включват 168 работни часа (21 дни х8ч/ден=168
часа). Уговореното месечно възнаграждение е 431 лева на месец,
като предвид броя работни дни за юли 2016г., часовото възнаграждение е 2,57 лева на час (431 лева : 168 часа).
Увеличеното възнаграждение за
извънреден труд при сумирано отчитане на работното време по чл.262, ал.1,т.4 от КТ за месец юли е по 3,85 лева на час извънреден труд ( 2,57 лева + 50%*2,57 лева).
През юли 2016 г. ищецът е бил на
смяна на следните дати: 2,3,4,5,6,8,9,10,11,12,13,14,15,16,17,18,19,20,21,23,24,25 юли 2016 г. - общо 23 дни, в които е отработил общо 271 часа. При часова норма за месеца 168 часа
извънредният ми труд възлиза на 103 часа (271 часа - 168 часа). Полагащото му се допълнително възнаграждение
за извънредния труд през месец юли 2016 г. е 3,85 лева на час или
общо 396,37 лева (103 часа х 3,85 лева на час).
Във всеки един от тези 23 дни съм е бил единствен шофьор, управляващ рейса, поради което дневните
командировъчни се полагат в размера, предвиден за единична езда - по 27 евро на ден, които са с левова равностойност 52,81 лева. За всеки
един от тези 23 дни работодателят му дължи обезщетение по чл. 215 от КТ във връзка с чл. 31, ал.1 от Наредбата за командировките и специализациите в чужбина по т.1 от
Приложение 3 към същата наредба в размер на по 27 евро на ден,
които са с левова равностойност 52,81 лева. Дължимото обезщетение общо за тези 23 дни през юли 2016г. е 621 евро, чиято левова равностойност е 1214,57 лева.
Основното брутно трудово
възнаграждение е в размер на 431 лева и допълнителното възнаграждение за
продължителна работа в размер на 2,59 лева също не са му изплатени. В табличен вид са
посочени задълженията за всеки период по основание и размер.
Съгласно
съдебната практика на ВКС исковете за заплащане на възнагражденията за
труд /обезщетенията могат за бъдат предявени, респ. присъдени за брутния или за нетния им размер - Решение №154 от 24.06.2015г. по гр.д.№6134/2014г. на ВКС, Трето Г.О. Когато тези искове са
уважени за брутния размер, при събирането им съдебният изпълнител изчислява
нетния размер за изплащане и заделя сумите за данъци и осигуровки, които следва
да се удържат от брутното вземане. Посочените по-горе суми съставляват брутните
размери на всяко отделно възнаграждение/ обезщетение.
В срока по чл.131 ГПК ответникът
е представил отговор на исковата молба. Счита
предявените искове за допустими, но частично неоснователни по основания
и размер по следните съображения:
С исковата молба
ищецът претендира заплащане на следните суми и за следните периоди: за м. 06.2016 год. сумата
в размер на
431 лв.
- брутно
трудово възнаграждение, сумата в размер на 2.59 лв. - брутно трудово възнаграждение за продължителна
работа, сумата в размер на 844.92 лв. -командировъчни за
16 дни командировка и сумата в
размер на 33.06 лв.
-брутно трудово
възнаграждение за 9 часа
извънреден труд; за м. 07.2016 год. на сумата в размер на
431 лв.
- брутно
трудово възнаграждение, сумата в размер на 2.59 лв. - брутно трудово възнаграждение за
продължителна работа, сумата в размер на 1214.57 лв. -командировъчни за 23 дни командировка и сумата в размер на
396.09 лв. -брутно трудово
възнаграждение за 103 часа
извънреден труд.
Възразява срещу искането за заплащане на
сумите по всяка от претенциите, а
именно: по първата претенция на ищеца за заплащане на сумите в размер на 431 лв. - брутно трудово възнаграждение, сумата в
размер на
2.59 лв. -брутно трудово
възнаграждение за продължителна работа, сумата в размер на 844.92 лв. - командировъчни за
16 дни командировка и
сумата в размер на 33.06 лв.
- брутно трудово
възнаграждение за 9
часа извънреден труд, тъй като от
представеното копие на ведомост за заплати за процесният период се установя, че
начисленото трудово възнаграждение по трудов договор е изплатено след
приспадане на съответните данъци и осигуровки, поради което претенцията се явява неоснователна и като
такава следва да се отхвърли. По
отношение на иска за неизплатени командировки за същия период счита същият за неоснователен, тъй като липсват заповеди
за командировка, както и отчет от страна на ищеца на командировката, което е
основание за заплащане на полагащото се обезщетение за командировка; по втората
претенция за заплащане на сумата в размер на 431 лв. -брутно трудово възнаграждение, сумата в размер на
2.59 лв. - брутно трудово
възнаграждение за продължителна работа, сумата в размер на 1214.57 лв. - командировъчни за 23 дни командировка и сумата в размер на 396.09 лв. - брутно трудово възнаграждение за
103 часа извънреден труд, счита
същата за основателна по отношение на претенциите за заплащане на сумите от
431 лв.
- брутно
трудово възнаграждение и за сумата в размер на 2.59 лв. - брутно трудово
възнаграждение за продължителна работа. По отношение иска за
неизплатените командировки за периода счита същата за неоснователна, тъй като
липсват заповеди за командировка, както и отчет от страна на
ищеца на командировката, което е основание за заплащане на полагащото се
обезщетение.
Моли за отхвърляне на исковите претенции с
изключение на признатите такива за сумата 431 лв. брутно трудово възнаграждение и за сумата 2.59 лв. брутно трудово възнаграждение за продължителна работа, като претендира
заплащането на разноски за отхвърлената част на молбата.
В съдебно заседание след изслушване
на заключението на вещото лице, по искане на ищеца Д.Ч. е допуснато изменение
на предявените искове по реда на чл.214 ГПК.
Ответникът е заявил, че е налице
възможност страните да постигнат спогодба, но такава не е представена.
Съдът след преценка на събраните в производството доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
От
доказателствата по делото се установява по
безспорен начин, че ищецът и ответното
дружество са били в трудови правоотношения
по силата на трудов договор № 193/18.08.2015
г. и Д.Ч. е работил при ответника „Н.Т.“ ЕООД на длъжност „шофьор на автобус“ с
посочено основно месечно трудово възнаграждение.
От удостоверение, издадено от ОД на МВР гр.Добрич се установява, че за
периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. Д.Ч. има
регистрирани 133 броя излизания през ГКПП Малко Търново и съответния брой
влизания в страната с автобус „Ман“ с рег.№ В7637РТ – листи 9-12 от делото.
Представено е уведомително писмо от ИА „Автомобилна администрация“ в което е посочено, че ответното дружество е
вписано в списъка на международните редовни автобусни линии с направление от
Република България до гр.Истанбул,
Република Турция.
От заключението на проведената съдебно – счетоводна експертиза, неоспорено от страните, което
съдът цени като пълно, ясно, обосновано и компетентно дадено се установява след справка в счетоводството
на ответника и предоставени документи от страните, че общо
за м.юни 2016 г. ищецът има отработени часове както следва: дневни 158 и нощни
113. При вариант 1 - при сумирано отчитане на работното време дължимото
възнаграждение за м.юни 2016 г. е 499.05 лева, за м.юли – 983.91 лева. При вариант
2 – без въведено сумиране на работно време задължението за м. юни е 504.90
лева, а за м.юли – 1032.21 лева. При това отчитане извънредният труд в
почивните дни се заплаща с коефициент 1.75 /чл.10, т.2 от ВПРЗ/. Обобщеният
размер на начислените брутни трудови възнаграждения /БТВ/ за периода
м.юни-м.юли 2016 г. по вариант 1 е 1482.96 лева, а по вариант 2 – 1537.11 лева.
Обобщеният размер на дължимите нетни трудови възнаграждения /НТВ/ за периода
м.юни-м.юли 2016 г. по вариант 1 е 1162.50 лева, а по вариант 2 – 1204.94
лева. Дължимите и неизплатени
командировъчни на ищеца за същия период са в размер на 2059.49 лева.
Неизползваният платен годишен отпуск от ищеца
за 2015 г. е 8 дни, а за 2016 г. – 12 дни съгласно трудовия договор и
заповеди за отпуск на работодателя. Към датата на напускането 01.08.2016 г.
ищецът има полагаем и неизползван отпуск общо 20 дни. Обезщетението по чл.224 КТ, изчислено на база чл.177, ал.1 КТ, вр.чл.17,
чл.18 и чл.19 от НСОРЗ е както следва: за м.юни 2016 г. по първи вариант 27.43
лева и по втори вариант 28.80 лева и за м.юли 2016 г. по първи
вариант 548.60 лева и по втори вариант 576.00 лева. Към заключението е
представено приложение – правилник за вътрешния трудов ред, трудова книжка,
вътрешни правила за работната заплата, ведомости за заплати за м.юни 2016 г.
От заключението на проведената
съдебно – криминалистическа експертиза за почерково
изследване на документи, неоспорено от страните, което съдът цени като пълно,
ясно, обосновано и компетентно дадено се
установява, че подписът, положен на ред 14 в оригинала на ведомост за заплати
за м.юни 2016 г. срещу името на Д.Д.Ч. не е
изпълнен от ищеца по делото Д.Д.Ч..
При така установеното от събраните
в производството доказателства, съдът намира, че ищецът е установил по
категоричен начин твърденията си в молбата, че е престирал
труд при определени от работодателя условия на трудов договор №
193 от 18.08.2015 г., който е прекратен
на осн.чл.325, ал.1, т.1 КТ със заповед на
законния представител на ответното дружество
№ 176/01.08.2016 г. При изпълнение на служебните си задължения като
шофьор на автобус, извършващ международен превоз, ищецът е пътувал по
направление от различни населени места в България до гр.Истанбул, Турция през
целия процесен период м.юни-м.юли 2016 г., което е
установено от официални документи, издадени от ОД на МВР Добрич и от ИА
„Автомобилна администрация“. Доказателствената сила
на събраните в тази връзка писмени доказателства
не е оборена от ответната страна.
В трудов договор № 193 от 18.08.2015 г. е посочен размер на възнаграждението на ищеца,
съобразено с Кодекса на труда. Структурата и организацията
на работната заплата, видовете и минималните размери на допълнителните трудови
възнаграждения, редът и начинът за определяне и изчисляване на трудовите
възнаграждения на работниците и служителите се определят с Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4 от
17.01.2007 г., обн., ДВ, бр. 9 от 26.01.2007 г., в
сила от 1.07.2007 г. Съгласно чл.
12, ал.1 за придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и
служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху
основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор. Минималният
размер на това възнаграждение е 0,6 на сто от основната заплата и се заплаща
ежемесечно.
Съдът
като взе предвид липсата на оспорване от
страна на ответника на заключението на
ССЕ, както и че същият не е провел успешно доказване на правоизключващите му възражения
в отговора на исковата молба. Установи се по категоричен начин от заключението на СКрЕПИД,
че подписът във ведомостта за заплати за същия месец не е изпълнен от ищеца Д.Ч.,
поради което и възражението на ответника, че е заплатил на ищеца дължимото му възнаграждение за месец юни 2016 г. в пълен размер е
неоснователно. Доколкото ответното дружество не е представило доказателства за
изпълнение на задълженията си към ищеца при прекратяване на трудовото
правоотношение, както и обстоятелството, че страните не са постигнали спогодба
до постановяване на решението, съдът намира, че предявените искове са
основателни и доказани по размер, поради
което следва да се уважат. Поради изпадане в забава, работодателят дължи
обезщетение в размер на законната лихва върху главницата от подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на дължимата сума на осн.чл.84, ал.1 ЗЗД.
По въпроса за разноските:
При този изход на спора, предвид
обстоятелството, че ответникът е станал причина за завеждане на делото, съдът намира молбата на ищеца с пр.осн.чл.78 ГПК за основателна,
поради което същата следва да се уважи за сумата 1529.04 лева, представляваща
заплатено възнаграждение на един адвокат
за предявени отделни искови претенции в
минималния размер по Наредба № 1/2004 г. за МРАВ. С молбата са представени доказателства съгласно изискването на т.1 и
т.2 на тълкувателно решение №6/6.11.2013 г., постановено по тълк.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС,
които са предпоставка за нейното
уважаване.
По
въпроса за дължимите държавна такса и разноските за производството:
На осн.чл.78, ал.6, вр.чл.77 ГПК ответникът следва да заплати по
сметка на РС Варна държавна такса в размер на 4% върху цената на всеки иск, но не по-малко от 50 лева, както и сумата 394 лева, включваща изплатено от бюджета възнаграждение на вещо лице или общо
576.38 лева.
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА "Н.Т." ЕООД, вписано в търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК ***, седалище и адрес на управление:*** представлявано от законния представител МУХСИН
НИШИКЛИ да заплати на Д.Д.Ч., ЕГН **********,***, чрез адвокат Е.Ф., вписана в САК, съдебен адрес Адвокатско дружество „ Е.Ф."***, партер, следните суми: 926.00 /деветстотин двадесет
и шест/ лева, представляваща дължимо
неизплатено брутно основно възнаграждение
за периода м.юни 2016 г. – м.юли 2016 г. ведно със
законната лихва от предявяване на иска – 08.7.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата; 582.36 /петстотин осемдесет и два лева и 36 ст./
лева, представляваща дължимо неизплатено брутно допълнително възнаграждение за извънреден труд за периода м.юни
2016 г. – м.юли 2016 г., съгласно вариант 2, т.4.3 от заключението на вещото
лице по ССЕ, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 08.7.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата; 2059,49 /две хиляди
петдесет и девет лева и 49 ст./ лева, представляваща дължимо неизплатено обезщетение по чл.215 от КТ за командировка за периода м. юни 2016 г. – м. юли 2016 г., съгласно т.4.6 от заключението на вещото лице по ССЕ, ведно със законната лихва от предявяване на
иска – 08.7.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл.128, т.2 КТ, чл.215
КТ, чл. 224, ал.1 КТ и чл.86 ЗЗД, както и разноски за производството в
размер на 1529.04 /хиляда петстотин двадесет и девет лева и 04 ст./ лева,
на ос.чл.78 ГПК.
ОСЪЖДА "Н.Т." ЕООД, вписано в
търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК ***, седалище и адрес на управление:*** представлявано от законния представител МУХСИН
НИШИКЛИ да заплати по сметка на РС Варна в полза на бюджета държавна
такса и разноски за производството в размер на 576.38 /петстотин
седемдесет и шест лева и 38 ст./ лева, на осн.чл.78,
ал.6 ГПК.
Постановява на осн.
чл.242, ал.1 ГПК предварително изпълнение на решението в частта за
дължимото трудово възнаграждение в
размер на 926.00 лева, представляваща
неизплатени брутни основни трудови възнаграждения за периода юни 2016 г. - юли 2016 г. ведно със законната лихва от предявяване на иска – 08.7.2019
г. до окончателното изплащане на сумата и в размер на 582.36 лева, представляваща
неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд за периода юни 2016 г. - юли 2016 г. ведно със законната
лихва от предявяване на иска – 08.07.2019 г. до окончателното изплащане на
сумата.
Решението може да се обжалва с
въззивна жалба пред ОС Варна в двуседмичен
срок от съобщаването му на
страните.
Районен съдия: