Решение по дело №1148/2022 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 1456
Дата: 2 декември 2022 г.
Съдия: Камелия Първанова
Дело: 20221000501148
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 април 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1456
гр. София, 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов

Димитър Мирчев
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско
дело № 20221000501148 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
С решение № 266418/4.11.2021г, постановено по гр.д.№ 10293/2020г по описа на
СГС, 10 с-в, е осъдено ЗАД „Алианц“ АД с ЕИК ********* да заплати на Е. И. К. с ЕГН
********** на основание чл.432, ал.1 КЗ сумата от 40 000лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за
вреди от ПТП, осъществено на 08.03.2020 г., заедно със законната лихва от 29.08.2020 г. до
окончателното плащане, сумата от 9726,14 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за вреди
от ПТП, осъществено на 08.03.2020 г., заедно със законната лихва от 29.08.2020 г. до
окончателното плащане, като са отхвърлени исковите за обезщетение за неимуществени
вреди за разликата до пълния предявен размер от 120000 лв., а иска за имуществени вреди за
разликата до пълния предявен размер от 19 452,63 лв. Осъдено е ЗАД „Алианц“ АД да
заплати на адв.Я. Д. на основание чл.38, ал.2 ЗА сумата от 1540,09 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ. Осъдена е Е. И. К. да
заплати на ЗАД „Алианц“ АД на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 3162,41 лв.,
представляваща съдебни разноски. Осъдено е ЗАД „Алианц“ АД да заплати по сметка на
Софийски градски съд, на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 1989,05 лв. за държавна
такса и сумата от 400лв. за разноски.
С определение от 25.01.2022г. СГС е оставил без уважение молбата на ЗАД „Алианц
България“ по чл.248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските, като е посочил,
че възнаграждението се определя общо за всички предявени искове, както и, че същото е
правилно изчислено с оглед на уважената част на исковите претенции.
Решението е обжалвано от ЗАД „Алианц България“, представлявано от адв.Цв.В. и
1
адв.К. Б. от САК, в частта му, с която са уважени исковата претенции по чл.432, ал.1 КЗ.
Възразява, че съдът е приел занижен размер на съпричиняване от страна на пострадалата,
която е пресичала на нерегламентирано място, в тъмната част на денонощието. По
отношение на претендираните неимуществени вреди поддържа, че не са доказани по размер,
тъй като представените медицински документи са неясни и не установяват конкретното
лечение. Счита, че съдът неправилно е възприел за доказани факти, свързани с механизма,
причинно-следствената връзка, вината, претърпените вреди. Поддържа, че постановеното
решение противоречи на съдебната практика на ВКС по отношение на определения размер
на обезщетението за неимуществени вреди. Претендира да се отмени решението в
обжалваната му част и да се отхвърли като неоснователен и недоказан предявеният иск.
Подадена е и частна жалба от застрахователното дружество срещу определение от
25.01.2022г, постановено по гр.д.№ 10293/2020г, I-10 с-в, по чл.248 ГПК.
С насрещна въззивна жалба от Е. И. К., чрез адв.Я. Д. от САК, е обжалвано
решението в частта му, с която е отхвърлена исковата претенция по чл.432, ал.1 КЗ за сумата
над 40 000лв. до 60 000лв., с доводи, че е неправилно и необосновано. Сочи, че е определено
обезщетение в занижен размер, като не са съобразени тежестта на травмите, проведеното
лечение, трайните негативни последици. Претендира да се отмени решението в обжалваната
му част и да се уважи исковата претенция за разликата от 40 000лв. до 60 000лв. за
обезщетението за неимуществени вреди, ведно със законната лихва.
Застрахователното дружество е оспорило насрещната въззивна жалба.
Въззивните жалби са подадени в законоустановения срок, от надлежни страни и
против обжалваем съдебен акт. Разгледани по същество са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Ищцата по делото-Е. И. К. е предявила срещу ЗАД „Алианц“ АД искове с правно
основание чл.432, ал.1 КЗ за сумата от 120 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди и за сумата от 19 452,63 лв., представляваща обезщетение
за имуществени вреди за медицински разходи от пътнотранспортно произшествие,
настъпило на 08.03.2020 г., ведно със законната лихва от 29.08.2020 г.
Посочила е, че е пострадала като пешеходец при ПТП, настъпило на 08.03.2020 г., в
резултат на което е претърпяла неимуществени вреди – болки и страдания от травматични
увреждания и имуществени вреди – разходи за лечение. ПТП е било причинено от водача С.
Г. на л.а. „Форд Куга“ с рег. № ********, който се е движел по бул.“Ал.Стамболийски“, с
посока на движението бул.“Хр.Ботев“ към бул.“Кн.Мария Луиза“. Срещу №18 водачът е
ударил пресичащите платното за движение Е. И. К. и Д. Р. К., които са пресичали в района
на кръстовище /бул.“Ал.Стамболийски“ и ул.“Лавеле“/. Изложила е доводи, че ПТП е
настъпило изцяло поради противоправното и виновно поведение на водача на л.а. „Форд
Куга“, с рег. № ******, който е нарушил чл.116 ЗДвП.
Претърпяла е телесни увреждания-счупавне на горния край на раменната кост
/хумерус/ закрито, счупване на сакрума-закрито. Била е откарана в болница. Извършена й е
била операция-репозиция на фрагментите и извършване на стабилизация чрез 4-дупкова
LCP. На 13.03.2020г е лекувана за счупване на сакрума като е била извършена репозиция,
фиксирана с 3 броя винтове с „фи“ 7.5мм. На 19.03.2020г е била приета в МБАЛ „Св.София“
в „Отделение по палиативни грижи“ поради локална болка, силно ограничена подвижност,
мускулна хипотрофия нарушена походка и нарушено самообслужване, като й е била
назначена терапевтична схема. На 19.05.2020г е постъпила в УМБАЛ „Н.И. Пирогов“ за
последващ етап от лечението й. Извършена й е била оперативна интервенция за
отстраняване на остеосинтезния материал и костна пластика на 29.05.2020г.
Изпитвала е постоянни болки, била е напълно обездвижена, затруднени са били
функциите на долните крайници и таза, като общият възстановителен период й е коствал
повече от 12 месеца. Имала е нужда от постоянно обгрижване и чужда помощ. Не е могла да
2
се храни, да изпълнява битовите си и хигиенни нужди. Дълго време е имала слабо и
затруднено дишане. Инцидентът и причинените й увреждания са се отразили сериозно на
нейната психика, не е можела да спи, имала е кошмари, страхове.
Процесният лек автомобил е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“
при ЗАД„Алианц“ АД със срок на действие 24.10.2019г до 23.10.2020г. Сезирала е
дружеството с молба с вх. № 200-00-1793/29.05.2020г за изплащане на обезщетение, но в 3
месечен срок не е имало произнасяне.
Ответникът ЗАД „Алианц“ АД, е оспорил предявените искове по основание и размер.
Възразил е, че произшествието е настъпило при сочения механизъм, както и настъпването
на твърдените от ищеца вреди в причинна връзка с виновното и противоправно поведение
на застрахования водач, тъй като същият не е можел да предвиди, че на пътното платно, при
липса на пешеходна пътека, внезапно ще изскочи пешеходец. Изложил е доводи, че
настъпването на произшествието се дължи изцяло на поведението на пешеходеца,
евентуално – че е налице съпричиняване от нейна страна. Оспорил е претенцията за
запращане на лихва от 29.08.2020г, тъй като ищцата не е представила изисканите
допълнителни документи с писмо от 11.06.2020г.
С решението си първоинстанционният съд е уважил частично исковата претенция по
чл.432, ал.1 КЗ за обезщетение за неимуществени вреди на ищеца за сумата от 40 000лв. и
за имуществени вреди за сумата от 9 726.14лв., ведно със законната лихва върху сумите от
29.08.2020г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил същите до претендираните
размери. Приел е, че е налице съпричиняване от страна на пострадалата в размер на 50 %.
От представените по делото доказателства-констативен протокол от 8.03.2020 г.,
протокол за оглед на местопроизшествие, заедно със скицата на местопроизшествието и
фотоалбума към него, свидетелските показания на св.Г.-водач на автомобила, и
заключението на авто-техническата експертиза по делото, че на 08.03.2020 г. в гр. София,
бул. „Александър Стамболийски”, в тъмната част на денонощието, се е осъществило ПТП
при следния механизъм: на прав пътен участък след кръстовището с ул. „Лавеле”, лек
автомобил Форд с рег. № ********, се е движил от бул. „Хр. Ботев“ към „бул. Мария
Луиза“, със скорост от около 50 км/ч. В същото време, пострадалата пешеходка е
предприела пресичане на платното за движение на бул. „Александър Стамболийски”, от
ляво на дясно за посоката й на движение. Преминала е върху трите пътни ленти за
насрещното движение на процесния автомобил и е навлязла върху лявата пътна лента за
посока на движение на автомобила. Водачът на автомобила не е задействал спирачната
система на автомобила аварийно. Реализирало се е ПТП. Автомобилът с предната си лява
част странично, в зоната на ляв фар, е ударил пешеходката от лявата й страна. В мястото на
настъпилото ПТП не е имало обозначена пешеходна пътека за преминаване на пешеходци и
монтирана светофарна уредба. В района на настъпилото ПТП е нямало ограждения, които да
възпрепятстват движението на пешеходците, при преминаване върху платното за движение
на бул. Ал. Стамболийски. Съгласно изчисленията в експертизата, водачът на процесния
автомобил е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара с пешеходката,
когато е имал възможност да я забележи, при движение на пешеходката със спокоен и бърз
ход. При бягане на пешеходката водачът на процесния автомобил не е имал възможност да
спре преди мястото на удара и да предотврати настъпването на ПТП. Пешеходката от своя
страна е имала възможност да забележи излъчената светлина от фаровете на процесния
автомобил от достатъчно разстояние, при което да прекрати движението си към пътната
лента на процесния автомобил и като не навлиза върху пътната му лента, да предотврати
настъпването на удара от автомобила и настъпването на ПТП.
От заключението на съдебно-автотехническа експертиза се установява, че вещото
лице е направило извод, че причина за настъпване на произшествието са субективните
действия на двамата участници–субективните действия на водача на лекия автомобил със
3
системите за управление на автомобила, който не е задействал спирачната система на
автомобила своевременно, при което е реализирал закъснение, от което е последвал удара с
пешеходеца и субективните действия на пешеходеца, който се е движил върху платното за
движение на място необозначено за преминаване на пешеходци, без да съобрази
местоположението и скоростта на останалите участници в движението. Въз основа на
заключението въззивният съд приема, че се установява наличието на противоправно деяние
от страна на водача С. Г. – в нарушение на чл.20, ал.2, изр.2 ЗДвП, тъй като не е намалил
скоростта и не е спрял при възникване на опасност за движението от преминаващ на
необозначено за пресичане място пешеходец, както и на пешеходеца. Налице е
противоправно поведение и на пешеходеца, който не е използвал намиращото се в близост
кръстовище, а е предприел пресичане на необозначено място, без да спази изискването на
чл.113, ал.1, т.1 ЗДВП.
От представените медицински документи и заключението на съдебно-медицинската
експертиза се установява, че в резултат на произшествието ищцата е получила следните
увреждания: Закрита фрактура на хирургичната шийка на дясната раменна кост. Фрактура
на 8-мо ребро в дясно. Закрита фрактура на тялото на сакралната кост на таза в дясно на
нивото на 1 и 2-ри сакрални прешлени и фрактура на страничния израстък на 4-ти поясен
прешлен. В експертизата се сочи, че описаните травматични увреждания често се срещат
при пешеходци, пострадали при ПТП, когато те са били ударени от автомобил, като
травмите се дължат на нанесени интензивни удари от твърди, тъпи предмети от които е
изградено автомобилното купе. Получените травматични увреждания имат пряка причинна
връзка с претърпяното от нея ПТП на 08.03.2020 г.
Било е извършено лечение в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“. По спешност са били
извършени хематологични, рентгенови, ехографски, КТ-ски изследвания и консултации с
лекари от различни специалности. След проведена предоперативна подготовка, счупената
раменна кост е била оперирана на 11.03.2020 г., като е било извършено: „открито
наместване на счупената кост и стабилизиране на фрактурата с титаниева плака и винтове“.
Включена й е била инфузионна антибиотична, антикоагулантна и обезболяваща терапия.
След операцията пострадалата е била презаписана по друга клинична пътека: Фрактура на
сакралната кост на таза“. След проведени нови хематологични и КТ-ски изследвания, и след
предоперативна подготовка, ищцата е била оперирана на 16.03.2020 г. за втори път:
„открито наместване на фрактурата на сакралната кост и стабилизиране на фрактурата с 3
бр. канюлирани винтове. След гладко протекъл следоперативен период, пострадалата е била
изписана от болницата на 19.03.2020 г., като възстановителният период след извършените
операции ищцата е провела в МБАЛ „Св. София“, където са й били проведени физио- и
рехабилитационни процедури и медикаментозно обезболяване. В периода от 19.05.2020 г. до
02.06.2020 г. е била приета отново в „Пирогов“ за ново оперативно лечение, когато на
29.05.2020 г. чрез операция са били отстранени металните винтове от сакралната кост и
извършена костна пластика на дефекта. Включена й е била инфузионна, антибиотична и
обезболяваща терапия. Изписана е била от болницата на 02.06.2020 г. и лечението е
продължило амбулаторно с назначени контролни прегледи, режим и поддържаща
антикоагулантна и обезболяваща терапия.
Получената фрактура на дясната раменна кост е довела на ищцата – „трайно
затруднение на движенията на десния горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни“ (в случая
до 3 месеца). Претърпяната фрактура на сакралната кост в дясно е причинила-„трайно
затруднение на движенията на десния долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни“ (в случая
до 4 месеца). Всяко едно от уврежданията: фрактурата 8-мо ребро в дясно и тази на
страничния израстък на 4-ти поясен прешлен са довели на пострадалата- „разстройство на
здравето неопасно за живота“. Лечебният и възстановителен (оздравителен ) период на
всички травматични увреждания при пострадалата е продължил общо 6 месеца. През
посоченият по горе период ищцата е търпяла - болки и страдания, като най-интензивни те
4
са били през първите 2 месеца, непосредствено след злополуката и извършените първи две
костни операции. Ищцата е търпяла интензивни болки за период от 2 седмици и след
проведената трета костна операция и когато е започнала провеждане на рехабилитацишята
на дясната раменна и дясната тазобедрена стави. Извън посочените по-горе периоди ищцата
е търпяла само периодично явяващи се болки в зоната на дясната раменна става и дясната
част на таза, които особено са били активни при рязка промяна на времето – при студено и
влажно време, когато тя е била принудена да ползва седативни и обезболяващи средства.
Наред с претърпените болки, в продължение на първите 2 месеца пострадалата е провеждала
амбулаторното си лечение повече на постелен режим, тъй като дясната й ръка е била
оперирана и тя не е можела да стъпва на десния си крак поради фрактурата на сакралната
кост. Затова тя е провела възстановителния период в МБАЛ „Св.София“. През този период
тя е била обслужвана от персонала на болницата и чак в края на 4-тия месец вече е можела
да се предвижва самостоятелно с дозирано натоварване на десния си крак.
От медицинската експертиза и представените писмени доказателства се установява,
че ищцата е извършила разходи за: избор на оперативен екип-ортопед-травматолози за трите
костни операции- 2 700 лв., за самостоятелна стая в „Пирогов“ – общо 900 лв., за купени
метални остеоситези за трите ортопедични операции- 4 661 лв., за закупен Фраксипарин
(антикоагулент) – 155,62лв., за проведено КТ изследване (скенер) – 200 лв., за проведените
палиативни грижи и лечение в МБАЛ „Св. София“ за периодите от 19.03.2020 – м. май 2020
г. – общо 9 000 лв., за санитарен транспорт – общо 320 лв., за прегледи и ренгенови снимки
– 260 лв., за предписани лекарства – общо 842,14 лв., за проходилка – 92,42лв., за патерици
(канадки) – 120 лв., за санитарни материали – общо 201,10 лв. Общо извършените разходи
са 19 452.28лв. Според заключението на вещото лице разходите са извършени от ищцата в
периода, когато е провеждала лечението и възстановяването си от процесните увреждания,
като НЗОК е заплатила на лечебното заведение само извършената болнична дейност: легло,
храна, медикаменти-по съответна клинична пътека (в случая КП 221, 217.1 и 217.2). НЗОК е
заплатила само част от сумата за поставени ендопротези на колянна и тазобедрена става, но
оперативните консумативи за проведените костни операции при ищцата не се заплащат от
НЗОК, затова пациентката сама ги е заплатила.
Вещото лице е посочило, че общото здравословно състояние на пострадалата е
стабилизирано, не е имало негативни последици или усложнения по време на лечебния и
възстановителен период на уврежданията. В областта на дясната раменна става и на дясната
седалищна област има остатъчни постоперативни белези, които са трайни по вид,
пожизнени. Счупената дясна раменна кост е зараснала, а движенията на дясната раменна
става са почти в норма – има дефицит само на движението „абдукция“ (отвеждане встрани),
което е в намален обем с около 25 градуса. Металната остеосинтеза не е извадена. Същата
може да бъде отстранена оперативно след консултация с лекуващият ортопед – обичайно 1
година след извършената първа операция. Изваждането на остеоснитезата води до
допълнителни болки и страдания за срок до 30 дни и нужда от кратка рехабилитация.
Счупената кръстна кост е зараснала окончателно. Металната остеосинтеза (винтовете) са
оперативно отстранени. Пострадалата може да се придвижва самостоятелно, без помощни
средства, но с леко накуцваща походка на дясно. Останалите травматични увреждания
(фрактурата на 8-мо ребро в дясно и фрактурата на страничния израстък на 4-ти поясен
прешлен) са зараснали без негативни последици или усложнения.
По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Е. С., съпруг
на ищцата, който е дал показания, че непосредствено след произшествието ищцата се е
чувствала зле – с болки в цялото тяло, а дори и след изписване от болницата не е можела да
се придвижва самостоятелно, което е наложило ангажиране на линейка. Използвала е
инвалидна количка и проходилка, а следоперативният период е прекарала в болница „Св.
София“ по препоръка на лекарите от „Пирогов“. Преди произшествието е работела като
продавач-консултант, а към датата на разпита на свидетеля не работи, продължава да се
5
оплаква от болки и се изморява бързо.
Въз основа на съдебно-автотехническата експертиза следва да се приеме, че са
налице условията за ангажиране на отговорността на ответника по заявения срещу него иск
с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, уреждащ правото на увреденото лице на обезщетение от
застрахователя, чрез предявяване на иск срещу него в границите на застрахователната сума,
опредЕ. в договора за застраховка „Гражданска отговорност”.
По спорният въпрос за размера на обезщетението съдът съобрази Постановление
№4/23.12.1968г.на Пленума на ВС и съдебната практика на ВКС по чл.290 от ГПК-напр.
решение №130/8.07.2013г. на ВКС по т.д.№669/2012г., № Т.О., решение №151/12.11.2013г.
на ВКС по т.д.№486/2012г, ІІ Т.О., ТК, решение №88/9.07.2012г. на ВКС по т.д.
№1015/2011г, ІІ Т.О., ТК, решение №199/30.11.2016г. на ВКС по т.д.№2432/2015г., ІІ Т.О, в
които се приема, че справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението
при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка при мотивирано
изложение, а не изброяване на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като
характер на увреждането, начин на извършването му, интензитета и продължителността на
търпимите болки и страдания, допълнително влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания. На тази база следва да се
прецени обезщетението за неимуществени вреди за претърпените болки и страдания.
От представената по делото медицинска документация и заключение по съдебно-
медицинска експертиза, се установява, че на пострадалата са й били причинени: закрита
фрактура на хирургичната шийка на дясната раменна кост. Фрактура на 8-мо ребро в дясно.
Закрита фрактура на тялото на сакралната кост на таза в дясно на нивото на 1 и 2-ри
сакрални прешлени и фрактура на страничния израстък на 4-ти поясен прешлен.
Пострадалата е била на 41 години към датата на настъпване на ПТП. Проведени са й били
три операции и предстои още една за изваждане на металната остеосинтеза от раменната
кост. Лечебният период е бил продължителен. Имала е нужда от чужда помощ. Имала е
накуцване и затруднение да изпълнява работата и намален обем с около 25 градуса на
дясната раменна става, които са почти в норма. Въз основа на изложеното въззивният съд
приема, че следва да се определи обезщетение за причинените неимуществени вреди в
размер на 80 000лв.
По спорния въпрос за съпричиняване от страна на пострадалата следва да се
съобрази, че е налице задължителна съдебна практика-т.7 от ППВС №17/1963г., в което е
акцентирано върху предпоставките за намаляване на обезщетението за вреди от непозволено
увреждане-допринасяне от страна на увредения за тяхното настъпване и пряка причинна
връзка между поведението му и настъпилия вредоносен резултат. Приносът следва да бъде
доказан по категоричен начин от страната, която е направила възражение за съпричиняване,
при условията на пълно главно доказване, а не и да е предполагаем. За да е налице принос
на увредения към щетата, е необходимо нарушенията да са в пряка причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно следствие. /Така Решение
№206/12.03.2010г на ВКС по т.д.№35/2009г, II Т.О., ТК, решение №154/31.10.2011г на ВКС
по т.д.№977/2010г, II Т.О., ТК, решение № 45/15.04.2009г по т.д.№525/2008г на II Т.О.,
решение №159/24.11.2010г по т.д.№1117/2009г. и решение №58/29.04.2011г по т.д.
№623/2010г на II Т.О.
От заключението на вещото лице се установи, че е налице и противоправно
поведение и на пешеходката, която не е използвал намиращото се в близост кръстовище, а е
предприела пресичане на необозначено място, без да спази изискването на чл.113, ал.1, т.1
ЗДВП, поради което приносът й е съществен и следва да се определи в размер на 50 % и да
се приспадне от определеното обезщетение.
По отношение на исковата претенция за обезщетение за имуществени вреди не са
наведени възражения относно същата, поради което съдът приема, че от представените
6
медицински разходни документи се установява, че ищцата е направила разходи в размер на
19 452.63лв. и след приспадане на размера на съпричиняване, същата следва да се уважи до
сумата от 9 726.14лв.
Като е достигнал до същите изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно
решение, което следва да се потвърди на основание чл.271, ал.1 ГПК в обжалваната му част.
С частна жалба е обжалвано определение от 25.01.2022г по чл.248 ГПК, постановено
по молба на ЗАД „Алианц“ за изменение на решението в частта му за разноските.
СГС е определил дължимото възнаграждение на ответното дружество като е
съобразил, че уваженият размер на исковите претенции е 49 726.74лв. от претендираната
сума от 139 452.63лв. От това следва, че уваженият размер на исковите претенции е 0.36% за
ищеца и отхвърлената част за ответника е 0.64%. С оглед фактическата и правна сложност
на делото претендираните разноски от ответника следва да се намалят до сумата от 4 500лв.
и прилагане на коефициентът се изчисляват същите в размер на 3 162.41лв. Възраженията,
че адвокатското възнаграждение се дължи за всеки отделен иск е неоснователно, тъй като
при определяне на възнаграждението по искове с определен интерес по реда на чл.7, ал.2
същият се определя от сбора на цената на всички предявени искове. Когато с една искова
молба са предявени от един ищец срещу определен ответник в обективно кумулативно
съединение оценяеми искове, интересът, върху който следва да се определи минималният
размер на адвокатското възнаграждение, е сборът от цената на всички искове, само когато е
налице субективно съединяване се взема предвид цената на всеки иск. В този смисъл е
Определение № 316 от 14.07.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 1728/2021 г., I т. о., ТК. Въз основа
на изложеното частната жалба се явява неоснователна.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК следва да бъде осъдена Е. И.
К. с ЕГН ********** да заплати на ЗАД „Алианц“ АД с ЕИК ********* сумата от
1373.16лв. за разноски пред въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение. Следва да
бъде осъдено ЗАД „Алианц АД с ЕИК ********* да заплати на адвокат Я. Д. от САК с ЕГН
********** сумата от 1006.79лв. Възраженията за прекомерност се явяват неоснователни с
оглед преценяване на размерите на адвокатските възнаграждения съобразно чл.7, ал.2, т.4
от Наредба №1 за минималните размери на същите.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 266418/4.11.2021г, постановено по гр.д.№ 10293/2020г по
описа на СГС, 10 с-в, В ЧАСТТА му, с която е осъдено ЗАД „Алианц“ АД с ЕИК *********
да заплати на Е. И. К. с ЕГН ********** на основание чл.432, ал.1 КЗ сумата от 40 000лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите за вреди от ПТП, осъществено на 08.03.2020 г., заедно със
законната лихва от 29.08.2020 г. до окончателното плащане, сумата от 9726,14 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите за вреди от ПТП, осъществено на 08.03.2020 г., заедно със
законната лихва от 29.08.2020 г. до окончателното плащане, и в частта му за присъдените
разноски, В ЧАСТТА му, с която са отхвърлени исковите за обезщетение за неимуществени
вреди за разликата от 40 000лв. до 60 000лв., за иска имуществени вреди за разликата до
пълния предявен размер от 19 452,63 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК Е. И. К. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
ЗАД „Алианц“ АД с ЕИК ********* сумата от 1373.16лв. за разноски пред въззивната
инстанция за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК ЗАД „Алианц АД с ЕИК ********* ДА
7
ЗАПЛАТИ на адвокат Я. Д. от САК с ЕГН ********** сумата от 1006.79лв. за разноски
пред въззивната инстанция.
В необжалваната му част решението е влязло в сила.
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 от ГПК с касационна жалба
пред ВКС на РБългария в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8