РЕШЕНИЕ
№ 4869
гр. София, 19.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20231110154353 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск от “ТС” ЕАД, ЕИК //////, със седалище и адрес на управление гр.ссссс,
представлявано от /// и//// в, с който е поискало да бъде установено по отношение на
ответника В. С. Х., ЕГН: **********, с адрес гр. /////, че същия дължи на ищеца следните
суми:: сумата от 3327,04 лева - главница, представляваща стойността на ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., за имот, находящ
се на адрес: гр. ////, отчитан под абонатен № ///, ведно със законна лихва от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение –03.08.2023 г. до
окончателното плащане на дължимото, сумата от 479,71 лева, представляваща законна
лихва за забава за периода .09.2021 г. до 26.07.2023 г., сумата от 28,12лева, представляваща
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2022
г., ведно със законна лихва от 03.08.2023 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на
5,99 лева за периода от 15.08.2020 г. до 26.07.2023 г.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че ответника е потребител на топлинна енегрия
топлинна енегрия по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ - като вещен ползвател на процесния
имот.
Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се
регулира от общи условия, които са одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР и са в сила от
10.07.2016. Сочи се, че с Общите условия се въвежда задължение за потребителите на
топлинна енергия да заплащат месечните суми за потребена такава енергия в 45-дневен от
публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон на интернет странцита на
дружесвтото. С това, ищцовото дружество обосновава иска си за обезщетение за забава.
В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се
извършва дялово разпределение от „Бруната“ ООД, като начисляваните месечни суми са
прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово разпределение на
1
база реален отчет.
В срока за отговор, ответника по делото е депозирал такъв. Оспорва иска, като излага
съображения за неоснователност. Оспорва наличието на облигационно правоотношение с
ищцовото дружество, като твърди, че жилището не е негово от 2010г.
С Определение от 18.01.2024 г. е конституирана като трето лице помагач на страната
на ищеца „Бруната“ ООД.
В съдебно заседание ищеца се представлява от процесуален представител, който
поддържа исковата молба. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски, за
което представя списък.
Ответника, редовно призован, се явява лично. Поддържа писмения отговор и моли
съда да отхвърли иска, тъй като не е ползвал топлинна енергия и жилището е продадено
през 2010г.
Третото лице помагач не изпраща представител.
По делото са събрани писмени доказателства.
От събраните по делото писмени доказателства се установява следното:
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 43712/2023 г. по описа на СРС е видно,
че въз основа на заявление по реда на чл. 410 ГПК в полза на дружеството ищец е била
издадена заповед за изпълнение за сумата от 3327,04 лева (три хиляди триста двадесет и
седем лева и 04 стотинки), представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за имот, находящ се на адрес: гр. /////,
ап.137, инсталация //////аб.№ 126993, ведно със законна лихва от 03.08.2023 г. до изплащане
на вземането, лихва в размер на 479,71 лева (четиристотин седемдесет и девет лева и 71
стотинки), за периода от 15.09.2021 г. до 26.07.2023 г., сумата от 28,12лева (двадесет и
осем лева и 12 стотинки), представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от
03.08.2023 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 5,99 лева (пет лева и 99
стотинки), за периода от 15.08.2020 г. до 26.07.2023 г.. С възражение от 30.08.2023 г.
ответника е оспорил вземането с мотив, че не дължи.
Съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №//////г., ответника
е продал процесния недвижим имот, находящ се в гр. /////, представляващ ап. №137, на терто
лице, като е запазил безвъзмездно вещното право на ползване върху имота, докато е жив.
От приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „ТС“ АД на клиентите в гр. София, се установява съдържанието
на правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна енергия и потребителя
(собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава.
По делото са представени Протокол от ОС на ЕС на сграда с адрес гр. София, гр. ////,
ведно със списък на етажните собственици, от който е видно, че последните са решили
дяловото разпределение в сградата да бъде извършвано от „Б“ ООД и със същото да се
сключи договор. Такъв е сключен на 06.02.2001г. Представени са доказателства за наличие
на договорни отношение и от страна на ищеца с посочената ФДР – договор от 09.06.2020г.
По делото са приети 2бр. индивидуални справки за използвана ТЕ, представени от
„Б“ ООД, за следните периоди: от 01.05.20г. до 30.04.21г. и 01.05.21г. до 30.04.22г. и 2 бр.
формуляра за извършен отчет през 2021г. и 2022г.
Ищецът е ангажирал доказателства относно начислените на ответника суми, като е
представил съобщение към фактура № //////г., съобщение към фактура № ////г., справка за
задължения на абонат №////.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и има за предмет
установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед
за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е
провел заповедно производство по отношение на процесното вземане и искът е предявен в
срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално допустим.
По основателността на иска, съдът намира следното:
От представения по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№//////г., с който ответника е продал процесния недвижим имот, се установява по
2
категоричен начин, че ответника е запазил пожизнено правото на ползване върху
процесния имот, за който ищцовото дружество твърди, че е доставяло топлинна енергия.
Предвид въведените в ЗЕ императивни норми - чл.153 ЗЕ, страна в облигационното
правоотношение по доставката и ползването на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие, са собствениците и титулярите на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.
С оглед обстоятелството, че правото на ползване изключва две от правомощията на
собственика, а именно на владение и плодоползване, които се упражняват от
ползвателя, то именно последният е този, който отговаря за възникналите в тази
връзка задължения. В този смисъл при конкуренция на собственик и ползвател, в
качеството им на потребители, респ.клиенти на топлоенергия, пасивно легитимиран да
отговаря по иска за доставена, но незаплатена топлинна енергия, е ползвателя на
имота. По делото делото няма данни учреденото вещно право на ползване да е
погасено, поради което легитимиран да отговаря по предявения иск е ответника.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР /сега КЕВР/. Следователно между страните за процесния
период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни Общи условия за продажба, съответно одобрените с Решение от 2016г. на ДКЕВР.
Доводите в противната насока, съдът отхвърля като неоснователни. По силата на закона –
чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена
за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36,
ал. 3.
Посочените Общи условия уреждат взаимоотношенията между страните относно
продажбата на топлинна енергия за битови нужди между ищцовото дружество, наричано за
краткост “продавач” и всички потребители на топлинна енергия, наричани за кратко
"купувач", присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията на гр. София и са
издадени на основание чл. 150 ЗЕ. Касае се за закон, който урежда договорните отношения
между страните само по отношение на договорите в областта на енергетиката, поради което
същият е специален такъв по отношение на ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане
на общите условия. Поради това договорът се счита сключен при определените от
дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към
топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата.
В този смисъл съдът намира, че в настоящия случай в между ищеца и ответника
съществува облигационно правоотношение за времето на исковия период, а именно
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., чието съдържание е установено в Общите условия.
Освен съществуването на договора, за да бъде уважен установителния иск ищецът
следва да установи и размера на претендираните задължения на ответника.
По делото са представени издадените от ищеца общи фактури след края на всеки от
отоплителните сезони, включени в исковия период, както и справка за задълженията за
абонатен № /////, под който се води партидата на процесния имот. Същите не са оспорени от
ответника, поради което съдът ги кредитира при преценка на размера на предявените
искове.
По така изложените съображения съдът приема, че през исковия период, а именно от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., в процесния имот, находящ се гр. /////, ап.137, е доставена и
потребена топлинна енергия на обща стойност от 3357,06 лв. /съобразно отразеното във
фактурите, приложени на л.23-26 от делото/, а именно сумата от 1505,34лв. по фактура №
/////1г. и сумата от 1851,72лв. по фактура № **********/31.07.2022г. Или предявеният иск за
главница от 3327,04 лева следва да бъде уважен изцяло.
Както бе посочено по-горе, задължението за заплащане на сметките е с определен
срок и се извършва ежемесечно, като при неизпълнение се дължи законна лихва за забавено
3
плащане в сроковете по чл.33, ал.1 и 2 от ОУ, публикувани във вестник Монитор през
м.юли 2016 г., а именно 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят.
Предвид своя акцесорен характер и изхода по главния иск, искът за заплащане на
обезщетение за забава също се явява доказан за периода от 15.09.2021 г. /след датата на
срока за плащане по фактура №/////1г./ до 26.07.2023 г., която сума, съобразно служебните
изчисления на съда възлиза на сума в размер на 447,90 лв., (или сумата от 298,48 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода 15.09.2021 г. -26.07.2023г. върху
дължимата по фактура №/////1г. главница от 1505,34 лв. и сумата от 179,42 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода 15.09.2022 г. -26.07.2023г. върху
дължимата по фактура №**********/31.07.2022г. главница от 1851,72 лв.). С оглед на това,
иска следва да бъде уважен до размера от 447,90 лв., като за разликата до пълния предявен
размер от 479,71 лв., искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
По отношение претендираните суми за дялово разпределение, следва да се отбележи,
че от данните по делото се установи, че тази услуга се извършва от ФДР „Бруната“ ООД.
Ищцовото дружество не анажира доказателства за активната си материална легитимация по
иска, а именно за основанието, на което му се дължи възнаграждение на него за извършена
от трето лице услуга. Ето защо исковете се явяват неоснователни, поради което и следва да
се отхвърлят.
По разноските:
Предвид изхода на спора, всяка от страните има право на разноски, съобразно
уважената и отхвърлената част от исковите претенции. В съответствие с възприетото в т.12
на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва съдът в настоящето исково производство да
разпредели разноските и във воденото преди това заповедно такова. Предвид това и данните
по ч.гр.д.№ 43712/2023 г. по описа на СРС, по което се е развило заповедното производство
между страните, съдът намира, че ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца
разноски в общ размер на 308,08 лв., от които сумата от 183,08 лв. за внесена държавна
такса и 125,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Ответника не е претендирал разноски, поради което такива не следва да му бъдат
присъждани.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. С. Х., ЕГН: **********, с
адрес гр. /////, ап.137, че дължи на „ТС“ ЕАД, с ЕИК //////, със седалище и адрес на
управление: гр. /////, сумата от 3327,04 лева (три хиляди триста двадесет и седем лева и 04
стотинки), представляваща стойност на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. ////,
отчитан под абонатен № ////, ведно със законна лихва върху главницата от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 03.08.2023 г. до
окончателното плащане на дължимото и сумата от 447,90 лв. (четиристотин четиридесет и
седем лева и 90 стотинки), представляваща законна лихва за забава за периода от 15.09.2021
г. до 26.07.2023 г., за които суми е издадена Заповед №23780/10.08.2023г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 43712/2023 г. на СРС, 159 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за забава за разликата над уважения размер до пълния
предявен размер от 479,71 лв.
ОТХВЪРЛЯ исковете на „ТС“ ЕАД, с ЕИК //////, със седалище и адрес на
управление: гр. /////, за признаване за усатновено по отношение на ответника В. С. Х., ЕГН:
**********, с адрес гр. /////, ап.137, че дължи на ищеца суми за дялово разпределение на
4
имот, находящ се на адрес: гр. /////, отчитан под абонатен № ////, както следва: сумата от
28,12лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.06.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 03.08.2023 г. до изплащане на
вземането, лихва в размер на 5,99 лева за периода от 15.08.2020 г. до 26.07.2023 г.
ОСЪЖДА В. С. Х., ЕГН: **********, с адрес гр. /////, ап.137, да заплати на „ТС“
ЕАД, с ЕИК //////, със седалище и адрес на управление: гр. /////, сумата от 308,08 лв., (триста
и осем лева и 08 стотинки), представляваща направени от ищеца разноски по настоящото
дело и по ч.гр.д.№ 43712/2023 г. по описа на СРС, съобразно изхода по делата.
Решението е поставено при участието на третото лице помагач „Б“ ООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с частно гражданско дело № 43712/2023 г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5