Р Е Ш
Е Н И Е
№ …….
гр. В. Търново, 12.08.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновският районен
съд, четвърти състав, в публично заседание на 03.08.2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КИРИЛ ХАДЖИТАНЕВ
при секретаря В. Минчева,
като разгледа докладваното АНД № 794 по описа за 2020 год., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производство по реда на
чл.59 и следващите от
Образувано е по жалба на А.И.И., ЕГН ********** против Наказателно постановление № 20-1739-000054
от 30.04.2020 г., издадено от ВПД Началник РУ Велико Търново при
ОД на МВР - гр. Велико Търново с което за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.5 от ЗДвП е наложено административно наказание
глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
В съдебно заседание
жалбоподателят не се явява, не се представлява. Представено е писмено становище
от пълномощник – адв. П.С. – ВТАК. Пледира се за отмяна на НП поради твърдяно
нарушение по чл.57, т.3 от ЗАНН.
Въззиваемата страна не се
представлява.
Съдът, след като обсъди
приобщените по делото доказателства, намери за установено от фактическа и
правна страна следното :
Административно наказателното производство е
започнало със съставянето на акт за установяване на
административно нарушение Серия Г, № 707963 от дата 05.04.2020 г. с актосъставител Д.М.Х. - мл. експерт при ГООР РУ - Велико
Търново в
присъствието на свидетелите И.Б.И. и И.З.В..
В АУАН е прието за
установено, че на 05.04.2020 г. около 04.05 часа в община Велико Търново на път
ІІ-55, км. 0, в посока към гр. Габрово жалбоподателят управлява т.а. марка
Дачия Докер с рег. № ***, собственост на „Порше лизинг“ ЕООД, като на изградено
КПП, с цел осъществяване на пропускателен режим на лица и МПС, при подаден
точен и ясен сигнал със стоп палка по образец на осветен участък водачът да
спре на посоченото място, жалбоподателят не се подчинява, като напуска мястото
на проверката. Водачът е сам в МПС-то.
Актосъставителят е приел,
че при така установената фактическа обстановка е налице нарушение на чл.103,
ал.1 от ЗДвП.
В АУАН е записано, че
жалбоподателят няма възражения. В законоустановения срок са подадени писмени
възражения.
Въз основа на АУАН е издадено
обжалваното НП.
В НП се приема за
установено, че на 05.04.2020 г. около 04.05 часа в община Велико Търново на път
ІІ-55, км. 0, в посока към гр. Габрово жалбоподателят управлява т.а. марка
Дачия Докер с рег. № ***, собственост на „Порше лизинг“ ЕООД, като на изградено
КПП, с цел осъществяване на пропускателен режим на лица и МПС, при подаден
точен и ясен сигнал със стоп палка по образец на осветен участък водачът да
спре на посоченото място, жалбоподателят не се подчинява, като напуска мястото на
проверката. Водачът е сам в автомобила.
Прието е, че водачът
отказва да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението
при въведена временна организация на движението или временна забрана за
движение.
При
така описаната фактическа обстановка, наказващият орган е приел, че е налице нарушение
на чл.6, т.2 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.5 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 3 месеца.
АУАН
и НП са издадени от оправомощени за това лица, в рамките на законоустановените
срокове.
Съдът счита, че административно
наказателното производство е протекло при съществено нарушение на процесуалните
правила.
Съдът счита, че описаната
в обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление фактическа
обстановка не съответства изцяло на тази описана в АУАН. Това е така защото в
обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление, е описано, че водачът
отказва да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението
при въведена временна организация на движението или временна забрана за
движение, обстоятелства които не са били описани в акта за установяване на
административно нарушение. Липсата на описание на съществени елементи от
обективната страна на деянието в АУАН е винаги съществено процесуално
нарушение, тъй като нарушава значително правото на жалбоподателя да научи въз
основа на какви фактически констатации контролните органи са стигнали до извод
за извършено административно нарушение. Това представлява процесуално нарушение на чл.42, ал.1, т.4 от ЗАНН,
съответно чл.57, т.5 от ЗАНН.
Съдът констатира, че е
налице и нарушение по чл.42, ал.1, т.5 от ЗАНН и чл.57, т.6 от ЗАНН, тъй като
съществува неяснота относно законните разпоредби които са нарушени. В АУАН е
посочено, че е налице нарушение по чл.103, ал.1 от ЗДвП, докато в обжалваното
НП се твърди, че е налице нарушение по чл.6, т.2 от ЗДвП. Чл.103 от ЗДвП не
съдържа алинеи, поради което посочването на ал.1 не внася неяснота, тъй
законовата норма следва да се приема като алинея единствена. От гледна точка на
административно наказателния процес обаче следва да е налице идинство между посочените
като законови разпоредби, които са нарушени в акта и тези в наказателното
постановление. Противното вади до неяснота за жалбоподателя досежно правната
същност на административно наказателното обвинение и нарушава правото му на
защита.
Съдът счита, че актосъставителя
и наказващият орган са определили приложимите материални разпоредби. Чл.6, т.2 от ЗДвП
въвежда общото задължение за участниците в движението да изпълняват
разпорежданията на лицата, упълномощени да регулират или да контролират
движението по пътищата, независимо от светлинните сигнали, пътните знаци,
маркировката на пътя и правилата за движение. Чл.103 от ЗДвП урежда правилата
за поведение от водачите на ППС при подаден сигнал за спиране от контролните
органи, като те са длъжни да спрат плавно в най-дясната част на платното за движение
или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълняват
неговите указания. В настоящия казус приложимата материална разпоредба е
чл.175, ал.5 от ЗДвП, където се съдържа в цялост както състава на нарушението,
така и санкционната разпоредба. Деянието в настоящия казус се състои в отказ на
водача на ППС да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на
движението при въведена временна организация на движението или временна забрана
за движение. Безспорно по делото е установено,
че деянието е осъществено при наличие на временна организация на движението,
предвид изграденото на Път ІІ-55 КПП за осъществяване на пропускателен режим на
лица и МПС, както и че водачът не е изпълни разпореждане на органите за контрол
и регулиране на движението.
Съдът
счита, че правилно наказващият орган е определил санкционниата разпоредби и е наложил административни наказания от вида и в
размерите предвидени за цитираните административни нарушения, но допуснатите
процесуални нарушения в хода на административното производство по чл.42, ал.1,
т.4 и т.5 от ЗАНН и чл.57, т.5 и т.6 от ЗАНН водят до незаконосъобразност на
обжалваното наказателно постановление от формална страна.
По изложените съображения
съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено.
Искане за присъждане на
разноски не са направени.
Водим от горното и на основание
чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1739-000054 от 30.04.2020 г., издадено от
ВПД Началник РУ Велико Търново при ОД на МВР - гр. Велико Търново, с което на А.И.И.,
ЕГН ********** за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.5 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева и
лишаване от право да управлява МПС за
срок от 3 месеца.
Решението подлежи на
обжалване пред Великотърновския административен съд в 14 дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено и обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: