Решение по дело №1562/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 215, ал.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

Образувано е по жалби на Б. С. Г. от [населено място], [жк], [адрес] и Д. Х. Г. от [населено място], област Перник, [жк], [адрес], и М. Х. В. от [населено място], [улица], ***, против заповед № 2787 от 12.07.2024 г. на заместник - кмет „Правно обслужване и общинска собственост“/ПООС/, община Несебър, с която на основание чл. 57а, ал. 3 ЗУТ, е наредено да се премахне преместваем обект „слънцезащитно съоръжение“, поставен и функционално свързан със самостоятелни обекти /СО/ с идентификатори 51500.502.447.2.84 и 51500.502.447.2.85 по КККР на [населено място], изпълнен от метална конструкция с размери: дължина 17.50 м, ширина 1.60 м и средна височина 2.20 м, покрит с поликарбонатни плоскости.

Жалбоподателите, редовно уведомени, чрез процесуалните си представители, поддържат сезиращите съда жалби. С доводи за незаконосъобразност искат да се отмени оспорения административен акт. Излагат съображения. Ангажират доказателства. Претендират разноски. Представени са писмени бележки.

Ответникът - зам. - кмет „ПООС/, община Несебър, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Счита същите за неоснователни. Иска да се отхвърлят. Представя административната преписка. Не ангажира допълнителни доказателства. Претендира разноски.

Административен съд Бургас като взе предвид изложените доводи, съобрази доказателствата и закона, намира следното:

Жалбите са подадени в срока по чл. 215, ал. 4 ЗУТ, от лица с правен интерес, поради което са допустими.

Разгледани по същество са основателни, при следните съображения:

Жалбоподателите Б. Г. и С. Г. са собственици на самостоятелен обект/СО/ с [идентификатор] по КККР на [населено място], съобразно [нот. акт], том 10, дело № 1799, вх. рег. № 3241 от 07.04.2022 г. на служба по вписванията Несебър/л. 34 и 35 от делото/ , а жалбоподателят М. В. - на самостоятелен обект с [идентификатор] по КККР на [населено място], според нот.акт № 77, том 1, дело № 88, вх. рег. 221 от 26.012021 г. на служба пи вписванията Несебър /л. 53 - 55 от делото/, находящи се в апартаментен хотел /сграда с [идентификатор] по КККР на [населено място]/, построен в поземлен имот /ПИ/ с [идентификатор] по КККР на [населено място], с адрес: [населено място], [улица], [адрес].

На 27.02.2024 г. е съставен констативен акт № 3, в отсъствие на жалбоподателите, от който е видно, че над прозорците на самостоятелни обекти 51500.502.447.2.84 и 51500.502.447.2.85 по КККР на [населено място], е реализирано „слънцезащитно съоръжение“, представляващо преместваем обект по смисъла на § 5, т. 80 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ/ДР ЗУТ/, изпълнено от метална конструкция с размери: дължина 17.50 м; ширина 1.60 м и средна височина 2.20 м, покрито с поликарбонатни плоскости; прикрепено в южната си част към фасадата на сградата с [идентификатор] по КККР на [населено място], а в северната си част стъпва върху терена, без разрешение за поставяне. Констатирано е нарушение по чл. 57а, ал. 1, т. 1 ЗУТ, поради което обектът подлежи на премахване по реда на чл. 57а ЗУТ/л. 51 и 52 от делото/.

Констативният акт е връчен на жалбоподателите, които в срока по чл. 57а, ал. 2 ЗУТ са депозирали възражения, приети за неоснователни.

На 12.07.2024 г., въз основа на констатациите в акта и на основание чл. 57а, ал. 3 ЗУТ, зам. - кмет „ПООС“, община Несебър, е издал заповед № 2787, с която е наредено на жалбоподателите да премахнат установения преместваем обект „слънцезащитно съоръжение“, функционално свързан към самостоятелни обекти с идентификатори 51500.502.447.2.84 и 51500.502.447.2.85 по КККР на [населено място], изпълнен от метална конструкция с размери: дължина 17.50 м; ширина 1.60 м и средна височина 2.20 м, покрит с поликарбонатни плоскости/л.39 - 43 от делото/.

Заповед № 2787 от 12.07.2024 г. на зам. кмет „ПООС“, община Несебър, е предмет на разглеждане в настоящото производство.

При тази установеност се налагат следните правни изводи:

На първо място, заповед № 2787 от 12.07.2024 г., е издадена от компетентен орган - зам. кмет „ПООС“, община Несебър, съобразно нормата на чл. 57а, ал. 3 ЗУТ и заповед № 2866 от 14.11.2023 г. на кмета на община Несебър/л.44 от делото/.

На второ място, същата е в предвидената писмена форма и съдържа фактически и правни основания.

На трето място, при издаването и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да мотивират отмяна. Спазена е процедурата по чл. 57а, ал. 2 ЗУТ. Съставен е констативен акт № 3 от 27.02.2024 г., с който е установен преместваем обект без разрешение за поставяне. Констативният акт е съставен в отсъствие на жалбоподателите. Същият им е връчен и са депозирали възражения срещу изложените в него констатации.

На следващо място обаче, заповедта е издадена в нарушение на материалния закон, при следните съображения:

Неоснователно е възражението на жалбоподателя В., че не е адресат на оспорения административен акт, тъй като процесното „слънцезащитно съоръжение“ не е извършено от него, а от бившия собственик на СО с идентификатори 51500.502.447.2.84 и 51500.502.447.2.85 по КККР на [населено място].

В случая не се касае за премахване на незаконен строеж по чл. 225а ЗУТ, за да се определя кръга на адресатите единствено по отношение на собственика и възложителя.

По аргумент от чл. 57 а, ал. 2 и ал. 4 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, адресати на заповедта за премахване на обекти по чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 ЗУТ са собствениците на тези обекти, а ако същите са неизвестни - собственика на имота, върху който са разположени. За тези лица съществува правен интерес от оспорването на заповед с правно основание чл. 57 а ЗУТ, а в случая няма спор, че жалбоподателите Г. и В. са собственици на СО с идентификатори 51500.502.447.2.84 и 51500.502.447.2.85 по КККР на [населено място] в апартаментен хотел /сграда с [идентификатор] по КККР на [населено място]/, реализиран в поземлен имот /ПИ/ с [идентификатор] по КККР на [населено място], видно от представените нот. актове.

Жалбоподателите твърдят, че разпореденото за премахване слънцезащитно съоръжение не представлява преместваем обект за който се изисква разрешение за поставяне, а е леко слънцезащитно съоръжение, което се поставя без да се иска разрешение.

Според правилото на чл. 93, ал.1 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони/обн. ДВ, бр. 3/13.01.2004 г., Наредба № 7 от 22.12.2003 г. наредбата/ не се считат за издатини по смисъла на тази наредба и се поставят, без да се иска разрешение, леките слънцезащитни устройства на прозорците, балконите, лоджиите и терасите по фасади и покриви.

От заключението на вещото лице по извършената съдебно - техническа експертиза, прието без възражение, се установява, че процесното слънцезащитно съоръжение не съдържа признаците на „издатина“ по смисъла на чл. 86 Наредба № 7 от 22.12.2003 г. и категорично попада в изключителната хипотеза на чл. 93, ал.1 от цитираната наредба - леки слънцезащитни устройства на терасите по фасади…, които се поставят без да се иска разрешение.

Налага се извода, че за процесното слънцезащитно съоръжение изобщо не се налага издаване на разрешение за поставяне.

За хипотезата на преместваем обект, каквато е приета от администратиния орган, следва да се посочи, че съгласно чл. 56, ал. 1 ЗУТ върху поземлени имоти могат да се поставят преместваеми увеселителни обекти; преместваеми обекти за административни, търговски и други обслужващи дейности; преместваеми обекти за временно обитаване при бедствия; преместваеми обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната. Според ал. 2 на същия текст за обектите по ал. 1, т. 1 и 2 се издава разрешение за поставяне въз основа на схема и проектна документация, одобрени от главния архитект на общината. Схемата за поставяне определя пространственото разположение, вида, типа, размерите и предназначението на обекта по ал. 1, т. 1 и 2. Условията и редът за издаване на разрешението за поставяне на обектите, за одобряването и за изискванията към схемата и проектната документация се определят с наредба на общинския съвет.

В чл. 57а, ал. 1 ЗУТ са изброени условията, при които обектите по чл. 56, ал. 1 ЗУТ подлежат на премахване. В случая правно основание за издаване на процесната заповед е нормата на чл. 57а, ал.1, т. 1 ЗУТ, която регламентира премахване на обектите по чл. 56, ал. 1 ЗУТ, когато са поставени без разрешение.

Жалбоподателите оспорват характера на обекта, приет от административния орган за преместваем по смисъла на § 5, т. 80 ДР ЗУТ. Твърдят липса на предпоставките, предвидени в нормата на чл. 57а, ал.1, т.1 ЗУТ, тъй като разпоредения за премахване обект не притежава предвидено в чл. 56, ал.1 ЗУТ предназначение.

За да състави констативния акт, а впоследствие да издаде и оспорената заповед, административният орган се е позовал на легалното определение за „преместваем обект“ в § 5, т. 80 ДР ЗУТ, според което такъв е този обект, който няма характеристиките на строеж и може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и/или възможността да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя. Преместваемият обект може да се закрепва временно върху терена, като при необходимост се допуска отнемане на повърхностния слой, чрез сглобяем или монолитен конструктивен елемент, който е неразделна част от преместваемия обект и е предназначен да гарантира конструктивната и пространствена устойчивост на обекта и не може да служи за основа за изграждане на строеж.

Административният орган е посочил обаче само, че слънцезащитното съоръжение, представлява преместваем обект, но не е и неговото предназначение, съобразно правилото на чл. 56, ал.1 ЗУТ. Според нормата на чл. 56, ал.2 ЗУТ за обектите по чл. 56, ал. 1, т.1 и 2 ЗУТ се издава разрешение за поставяне въз основа на схема и проектна документация, одобрени от главния архитект на общината.

Посочването в чл. 56, ал.1 ЗУТ на видовете преместваеми обекти е примерно, а не изчерпателно, т.е. „ограничително“. При всички случаи обаче тези обекти, съобразно цитираната норма, следва да притежават предвидено в нея предназначение.

Процесният обект не може да бъде квалифициран като такъв по чл. 56, ал.1 ЗУТ, за който да се изисква разрешение за поставяне. Констатирано е при проверката, че слънцезащитното съоръжение, чието демонтиране е разпоредено, е монтирано над прозорците на СО с идентификатори 51500.502.447.2.84 и 51500.502.447.2.85 по КККР на [населено място], има метална конструкция и е покрито с полукарбонатни плоскости.

Вещото лице по извършената съдебно - техническа експертиза сочи, че покривното съоръжение е в добро строително и техническо състояние и функционално предпазва откритите тераси към жилищата от атмосферно въздействие - слънце, вятър, сняг и др.; с оглед изпълнението на процесния обект - метална конструкция с поликарбонатно покритие, прикрепен към фасадната стена на сградата от юг и подпрян от метални колонки от север, захванати за основата на терасата с крепежни елементи чрез фусове/фишери, които чрез срязване освобождават конструкцията за пренасяне в простнаството без да губи своята индивидуализация и може да бъде ползвано на друго място със същото предназначение, същият представлява преместваем обект.

Не се установява безспорно предназначението на процесното слънцезащитно съоръжение по т. 2, ал. 1, чл. 56 ЗУТ - „преместваеми обекти за административни, търговски и други обслужващи дейности“,

При положение, че обектът е поставен към собствени на жалбоподателите СО за предпазване на откритите тераси към жилищата им от атмосферно влияние - вятър, слънце, сняг, не може да се приеме, че същото извършва „обслужваща дейност“ по смисъла на чл. 56, ал. 1, т. 2 ЗУТ, вр. чл. 39 Наредба № 7 от 22.12.2003 г., поради което за него не е приложим реда за премахване на преместваеми обекти, още повече, че за процесното съоръжение не е било необходимо изобщо да се издава разрешение за поставяне.

По правилата за разпределение на доказателствената тежест, съобразно нормата на чл.170, ал.1 АПК, административният орган следва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в него и изпълнението на законовите изисквания при издаването му, каквото той в случая не е сторил.

Липсват материалноправните предпоставки за издаване на обжалвания административен акт, предвидени в чл. 57а, ал.1, т.1 ЗУТ, съобразно който обектите по чл. 56, ал.1 и чл. 57, ал.1 от закона се премахват, когато са поставени без разрешение или в противоречие с издаденото разрешение.

С обжалваната заповед е разпоредено премахване на обект, който няма характеристиката на такъв по чл. 56 ЗУТ. Дори премахването на обектите от категорията на процесния да е предвидено с наредбата на общинския съвет по чл. 56, ал. 2 ЗУТ, какъвто е настоящият случай, то тази наредба не може да установи режим за премахване различен от установения със закон, като не може да разшири и кръга на обектите, за които се отнася, извън очертания такъв с чл. 56 и 57 ЗУТ.

По изложените съображения, заповед № 2787 от 12.07.2024 г. на заместник - кмет „Правно обслужване и общинска собственост“/ПООС/, община Несебър, независимо, че е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, следва да се отмени, тъй като е постановена в противоречие с материалния закон и неговата цел.

При този резултат и предвид направеното искане в полза на жалбоподателите се следват разноски, на жалбоподателите Б. Г. и Д. Г. - в общ размер на 620.00/шестстотин и двадесет/ лева, представляващи 20.00/двадесет/ лева дължима и заплатена за производството държавна такса и 600.00/шестстотин/ лева адвокатско възнаграждение, а на жалбоподателя М. В. - в общ размер на 1 960.00/хиляда деветстотин и шестдесет/ лева, представляващи 10.00/десет/ лева дължима и заплатена за производството държавна такса, 700.00/седемстотин/ лева възнаграждение за вещо лице и 1250.00/хиляда двеста и петдесет/ лева адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд Бургас, осми състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ заповед № 2787 от 12.07.2024 г. на заместник - кмет „Правно обслужване и общинска собственост“/ПООС/, община Несебър, с която на основание чл. 57а, ал. 3 ЗУТ, е наредено на Б. С. Г. от [населено място], [жк], [адрес] и Д. Х. Г. от [населено място], област Перник, [жк], [адрес], и М. Х. В. от [населено място], [улица], **, да премахнат преместваем обект „слънцезащитно съоръжение“, поставен и функционално свързан със самостоятелни обекти /СО/ с идентификатори 51500.502.447.2.84 и 51500.502.447.2.85 по КККР на [населено място], изпълнен от метална конструкция с размери: дължина 17.50 м, ширина 1.60 м и средна височина 2.20 м, покрит с поликарбонатни плоскости.

ОСЪЖДА община Несебър да плати на Б. С. Г. от [населено място], [жк], [адрес] и Д. Х. Г. от [населено място], област Перник, [жк], [адрес], разноски в размер на 620.00/шестстотин и двадесет/ лева.

ОСЪЖДА община Несебър да плати на М. Х. В. от [населено място], [улица], **, разноски в размер на 1 960.00/хиляда деветстотин и шестдесет/ лева.

Решението е окончателно.