№ 99806
гр. С., 19.10.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Частно гражданско
дело № 20221110147706 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.410 и сл. ГПК.
„...” ООД е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
срещу К. Н. С..
Претендираните вземания се основават на твърдения за сключен договор за кредит.
Сред претендираните вземания е това за неустойка поради неизпълнение на задължение за
предоставяне на обезпечение, както и за неустойка при забава в плащането, която неустойка
е предвидена да обезщети кредитора за разходите, свързани с действия за извънсъдебно
събиране на вземанията.
В настоящото производство съдът следи за наличие на положителните предпоставки
по чл.410 ГПК и наличие на пречки по чл.411, ал.2, т.2 – т.4, вкл. ГПК.
В клаузата на т.6.1 от представения договор за кредит е уговорено, че заемателят се
задължава да предостави обезпечение в някой от уговорените в договора видове, като при
непредоставяне на обезпечение в тридневен срок кредиторът дължи неустойка в размер на
526,51 лева – т.6.2 от договора.
Съдът приема, че е недопустимо при неизпълнение на задължение за даване на
обезпечение да се уговаря неустойка, защото една от функциите на неустойката
(обезпечителната) е да мотивира към изпълнение на дължимия по договора резултат.
Дължимият по договора резултат не е даването на обезпечение, като последното е само
гаранция за постигане на резултата. В случая така предвидената неустойка има за цел да
принуди длъжника да даде обезпечение, а не да изпълни поетите с договора задължения,
които да удовлетворят конкретния кредиторов интерес. Налице е противоречие на
неустойката с добрите нрави, което е налице още при сключване на договора – чл.26, ал.1
ЗЗД, ТР № 1/2009г. на ОСТК на ВКС. Санкцията за недадено обещано обезпечение е
предсрочна изискуемост на кредита, а не натоварване на длъжника с допълнителни парични
задължения – арг. чл.71 ЗЗД. При това неустойка за непредоставяне на обезпечение не се
1
дължи и в тази част заявлението следва да се отхвърли на основание чл.411, ал.2, т.2 ГПК.
Съдът приема, че клаузата от договора (Тарифа на таксите за допълнителни услуги,
вр. т.7, ал.2 от договора), която предвижда при забава в плащането да се дължи неустойка за
разходите за събиране на просрочено вземане при забава от 70 дни или над 70 дни в размер
на 135 лева, като в този случай размерът на неустойката за разходи за извънсъдебно
събиране на вземането надвишава 25 % от размера на кредита, е в противоречие с нормата
на чл.143, ал.2, т.5 ЗЗП, защото задължава потребителя при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. При това по
отношение на това вземане заявлението за издаване на заповед за изпълнение следва да се
отхвърли на основание чл.411, ал.2, т.3 ГПК.
По тези съображения, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от „...”
ООД срещу К. Н. С. В ЧАСТТА относно сумата от 254,57 лева – неустойка за
непредоставяне на обезпечение и относно сумата от 120 лева - неустойка, чиято цел е да
обезпечи кредитора за разходите за извънсъдебно събиране на вземането при забава на
длъжника.
Разпореждането подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в едноседмичен
срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2