Решение по дело №118/2025 на Административен съд - Ловеч

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Национално тол управление – специализирано звено към Агенция „Пътна инфраструктура” /АПИ/ гр. София, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, против Решение № 206 от 29.11.2024г., постановено по АНД № 720/2022г. по описа на Районен съд гр. Ловеч. С посоченото решение е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 008678 от 29.07.2022г. на Началник отдел „Контрол и правоприлагане” в Национално тол управление при Агенция „Пътна инфраструктура” гр. София, с което е наложено на К. Ц. П. от гр. Габрово, [улица], [ЕГН], на основание чл. 179, ал. 3а във връзка с чл. 139, ал.7 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ административно наказание глоба в размер на 1800 лева за нарушение на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП, както и е оставено без уважение искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски.

В касационната жалба са изложени аргументи за неправилност на обжалваното решение, като се твърди, че отмененото наказателно постановление съдържа всички изискуеми от закона реквизити и по никакъв начин не е нарушено правото на защита на санкционираното лице, както и че извършеното нарушение е доказано по безспорен начин. Предвид изложените подробни аргументи се прави искане да бъде отменено обжалваното Решение № 206 от 29.11.2024г., постановено по АНД № 720/2022г. по описа на Районен съд гр. Ловеч като неправилно и незаконосъобразно и да бъде потвърдено Наказателно постановление № 008678 от 29.07.2022г. на Началник отдел „Контрол и правоприлагане” в Национално тол управление при Агенция „Пътна инфраструктура” гр. София. В касационната жалба е направено искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ответната страна.

В съдебно заседание касаторът Директор на Национално тол управление – специализирано звено към АПИ гр. София, редовно призован, в съдебно заседание, не изпраща представител. Представено е писмено становище, в което е изложено, че се поддържат аргументите от касационната жалба, като се излагат и нови такива, с искане за отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на наказателното постановление.

Ответникът К. Ц. П., редовно призован, в съдебно заседание, не се явява лично и не изпраща представител. Представен е отговор на касационната жалба от П., чрез пълномощника адв. М. К., в който са изложени подробни аргументи за правилност и законосъобразност на обжалваното Решение № 206 от 29.11.2024г., постановено по АНД № 720/2022г. по описа на Районен съд гр. Ловеч, като се прави искане същото да бъде оставено в сила, както и да се присъдят разноски на ответника по касационната жалба съгласно чл. 38, ал. 2, изр. 2 от Закона за адвокатурата.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Ловеч – прокурор Светла Иванова дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като излага подробни аргументи и пледира да отстане в сила постановеният съдебен акт, като правилен. Излага, че първоинстанционният съд е обсъдил обстойно всички обстоятелства по издаденото наказателно постановление и е достигнал до правилни изводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и несъответствие на наказателното постановление с правото на Европейския съюз.

Втори касационен състав на Административен съд гр. Ловеч, след като прецени допустимостта и основателността на подадената касационна жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Изведените в касационната жалба оплаквания са за неправилно приложение на закона по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Разгледана по същество и в рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН жалбата е неоснователна, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 220 от АПК касационният състав преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.

Производството пред Районен съд гр. Ловеч е образувано по жалба на К. Ц. П., чрез адв. М. К., против Наказателно постановление № 008678 от 29.07.2022г. на Началник отдел „Контрол и правоприлагане” в Национално тол управление при Агенция „Пътна инфраструктура” гр. София, с което на основание чл. 179, ал. 3а във връзка с чл. 139, ал. 7 от ЗДвП на К. Ц. П. е наложено административно наказание глоба в размер на 1800.00 лева за нарушение на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП.

Административнонаказателната отговорност на К. Ц. П. е била ангажирана за това, че на 28.01.2022г. в 15:20 часа, управлява извън населено място ППС с рег. № [рег. номер], вид товарен автомобил, марка „МАН“, модел „ТГХ“, с обща техническа допустима максимална маса над 12 тона, по път 4:307/04-35/04-1, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена пътна такса съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, с което е нарушил чл. 139, ал. 7 от ЗДвП. На 12.02.2022г. е бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 008678/28.01.2022г. от Ц. С. П. – инспектор в сектор „Контрол и правоприлагане-Монтана“, в присъствие на свидетеля М. Р. В., срещу К. Ц. П., който е връчен на П. на дата 12.02.2022 година. В приложената разписка към този АУАН /л. 11 от АНД № 720/2022г. на РС гр. Ловеч/ е посочено, че П. е уведомен, че ще бъде освободен от административнонаказателна отговорност и наказателно постановление няма да бъде издадено, ако в 14-дневен срок от получаване на акта, бъде заплатена компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата в размер на 750 лева при спазване на чл. 189е, ал. 3 и 4 от ЗДвП.

Въз основа на посоченият АУАН е било издадено Наказателно постановление № 008678 от 29.07.2022г. на Началник отдел „Контрол и правоприлагане” в Национално тол управление при Агенция „Пътна инфраструктура” гр. София, което е било предмет на обжалване пред Районен съд гр. Ловеч. В това НП е посочено, че наказващият орган приема, че на 28.01.2022г., в 15:20 часа, по път I-4, км. 40+670, в посока на движение – нарастващ километър, ППС с рег. № [рег. номер], вид товарен автомобил, с обща технически допустима максимална маса 19 000 кг, управлявано от К. Ц. П., включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за това ППС не е заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 2 от ЗП.

Първоинстанционният съд е проявил процесуална активност и е събрал по предвидения процесуален ред относимите към спора доказателства, въз основа на които правилно е установил фактическата обстановка. Съдът е приел, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган - Началник отдел „Контрол и правоприлагане” в Национално тол управление към АПИ, който служител е бил надлежно упълномощен от Председателя на Управителния съвет на АПИ, съгласно Заповед № РД-11-167/08.02.2021г. /л. 13/ и Заповед № ЧР-НТУ-33/29.01.2019г. /л. 12/. Съдът е приел също, че НП е издадено въз основа на АУАН, съставен от надлежно овластено лице, съгласно Заповед № РД-11- 486/20.04.2021г. на Председателя на УС на АПИ /л. 14-20/.

Настоящият касационен състав напълно споделя изложените мотиви от първоинстанционния съд, поради които съдът е приел, че Наказателно постановление № 008678 от 29.07.2022г. на Началник отдел „Контрол и правоприлагане” в Национално тол управление при АПИ е незаконосъобразно и го е отменил.

Правилен е извода на първоинстанционният съд, че НП не отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН относно съдържанието му, тъй като извършеното описание на нарушението, респ. обстоятелствата, при които е извършено, не са формулирани изчерпателно и ясно в достатъчна степен и в съответствие с посочената цифрова квалификация на нарушението и приложената санкционна норма. Прието е, че словесно описаната фактическа обстановка, вменяваща незаплащането от страна на водача на дължимата се тол такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП и дадената цифрова квалификация на нарушението по чл. 139, ал. 7 от ЗДвП не съответстват на приложената санкционна норма по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП. Правилен е извода на въззивният съд, че приложената в случая санкционна разпоредба не се отнася до посочената и установена в акта и издаденото въз основа на него НП фактическа обстановка по делото свързана с неплащане на дължимата се тол такса, а се отнася до това, че водача управлява ППС, като не е изпълнил задълженията си за установяване на изминато разстояние или да няма закупена маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, която ще ползва, за превозното средство, което управлява. Такива обстоятелства обаче, нито в АУАН, нито в издаденото въз основа на него НП не се сочат.

Освен горното, правилно въззивният съд е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 10 от ЗП, за преминаването по платената пътна мрежа различните превозни средства заплащат такса според времето и изминатото разстояние. Тол таксите се определят според няколко отделни пера свързани с характеристиките и на превозното средство, както и на пътния участък. Условията и редът за изграждане и функциониране на смесената система за таксуване се определят с наредба на Министерския съвет в съответствие с изискванията на Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, наричана "Директива 1999/62/ЕО". Съгласно нормата на чл. 9а от посочената Директива "Държавите членки установяват съответен контрол и определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, приети по настоящата директива. Те предприемат всички необходими мерки, за да гарантират прилагането на санкциите. Санкциите трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи". В разпоредбата на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП е фиксирано административно наказание в размер на 1800 лева. Размерът на санкциите следва да бъде съответен на нарушението и да бъде пропорционален на преследваната цел, а при избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до най-малко ограничителната. Съгласно приетата от Министерски съвет Тарифа за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа (Приета с ПМС № 370 от 20.12.2019 г., обн., ДВ, бр. 101 от 27.12.2019 г., изм., бр. 16 от 24.02.2020 г., бр. 49 от 30.06.2022 г., в сила от 1.07.2022 г., попр., бр. 51 от 1.07.2022 г., изм., бр. 104 от 30.12.2022 г., в сила от 1.01.2023 г.) и Решение № 680 от 21 септември 2022 г. за приемане на Списък на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние – тол такса, товарните автомобили над 12 тона с 4 и повече оси, в която категория попада и процесното МПС, дължат определени суми, фиксирани в стотинки на километър изминато разстояние, в зависимост и от вида на пътя по който се движат. По делото не са налични данни за какво време и разстояние е използван републиканският път от превозното средство, а за да бъде освободен от административнонаказателна отговорност на жалбоподателя е предложено да заплати компенсаторна такса в размер на 750 лева, съгласно чл. 26 от Тарифата. Ако не бъде заплатена тази компенсаторна такса, се налага глоба в абсолютно определен размер от 1800 лева, независимо от характера и тежестта на самото нарушение. Предвид това първоионстанционният съд е приел, че санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП противоречи на принципа на пропорционалност, доколкото не позволява да се вземат предвид конкретни обстоятелства за всеки отделен случай, а размерът на санкцията надхвърля значително дължимите от водачите на превозни средства такси. Дори компенсаторните такси, които биват определяни от наказващия орган като възможност пред водачите да не бъде образувано производство срещу тях, също са в абсолютно определен размер, според вида на превозното средство и отново надхвърлят значително дължимите от водачите тол такси и не подлежат на преценка за пропорционалност. Настоящият касационен състав напълно споделя изложените аргументи.

Не на последно място, както е посочено и в обстоятелствената част на Наказателното постановление, по време на извършената проверка на 12.02.2022г., К. Ц. П. е заплатил дължимата компенсаторна такса в размер на 119.00 лева. Съгласно разпоредбата на чл. 189е, ал. 3 от ЗДвП нарушителят разполага с възможността да заплати компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 от ЗП в 14-дневен срок от връчване на акта, в който случай той би се освободил от понасяне на административнонаказателна отговорност за конкретното нарушение и наказателно постановление не се издава. По делото не са налице доказателства, които да се установява, че компенсаторна такса по съставения АУАН № 008678/28.01.2022г. не е постъпвала по сметка на АПИ в 14-дневния срок от връчването на същия на нарушителя. Напротив това, че е заплатена такава компенсаторна такса е посочено в наказателното постановление. Това е още едно основание, за да бъде прието, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно.

Настоящият касационен състав счита, че обжалваното Решение № 206 от 29.11.2024г., постановено по АНД № 720/2022г. по описа на Районен съд гр. Ловеч, е валидно, допустимо и постановено в съответствие с приложимия материален закон. От страна на първоинстанционният съд е извършена цялостна проверка на обжалваното Наказателно постановление, съгласно задължението по чл. 313 и чл. 314 от НПК, приложим по препращане от чл. 84 от ЗАНН. Не са допуснати нарушения на процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства. Обсъдени са всички доводи на страните, като е направено подробно изложение в мотивите на съдебния акт на установените от събраните по делото фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи.

Изложените от първоинстанционният съд мотиви за незаконосъобразност на наказателното постановление са изведени от съвкупната преценка и анализа на представените към преписката писмени доказателства и се споделят от настоящият касационен състав. При постановяване на решението си районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото.

Правилно и законосъобразно е и решението, в частта, с която съдът е оставил без уважение искането на жалбоподателя К. Ц. П. за присъждане на направените по делото разноски. Мотивите на първоинстанционният съд за това са, че по делото няма представени доказателства, че такива разноски действително са били направени, като е представено пълномощно, с което жалбоподателят П. е упълномощил Адвокатско дружество „К., Д. и партньори“, представлявано от управителя адв. М. К., да го представляват по делото, но не са представени доказателства заплатена ли е сума и в какъв размер за осъществената услуга по процесуално представителство, както и не е представен списък по чл. 80 от ГПК. Не е било налице изрично изявление на процесуалният представител на жалбоподателя, че оказаната помощ е безплатна, така както твърди адв. К. в представеното писмено становище по касационната жалба, за да бъде прието, че разноски следва да се присъдят при условията на чл. 38, ал. 2, изр. 2 от Закона за адвокатурата във вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК. Освен това не е подадена жалба от К. Ц. П. или адв. К., срещу Решение № 206 от 29.11.2024г., постановено по АНД № 720/2022г. по описа на Районен съд гр. Ловеч в частта за разноските.

Ще следва с оглед изхода на делото и предвид своевременно направеното искане за присъждане на разноски по делото, за настоящата касационна инстанция да бъде присъдено адвокатско възнаграждение на Адвокатско дружество „К., Д. и партньори“, представлявано от управителя адв. М. К. на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА в размер на 500 лева, съгласно чл. 18, ал. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за възнагражденията за адвокатска работа.

С оглед изложените съображения, съдът счита касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд гр. Ловеч за валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила, като правилно.

Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на чл. 348 от НПК, които да водят до неговата отмяна.

При този изход на спора следва да бъде оставено без уважение искането на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение като неоснователно.

Предвид изложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Ловешки административен съд, втори касационен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 206 от 29.11.2024г., постановено по АНД № 720/2022г. по описа на Районен съд гр. Ловеч.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура” гр. София, към която е специализирано звено Национално тол управление, да заплати на Адвокатско дружество „К., Д. и партньори“, Булстат: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, [улица], партер, представлявано от управителя адв. М. К., сумата 500.00 – петстотин лева, разноски по делото.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение като неоснователно.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.