№ 134
Гр. Пловдив, 19.01.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, Първо
отделение ,І състав, в публично съдебно заседание на дванадесети януари през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА
при
секретаря Костадинка Рангелова, като разгледа докладваното от председателя адм.
дело № 2372 по описа за 2020 год. и, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл.
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 172, ал.5 от
Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано
е по жалба на А.И.В.,ЕГН ********** с
адрес: ***, против Заповед за прилагане на ПАМ № 20-0432-000133/29.06.2020 год.
,издадена от Началник Сектор към ОДМВР
Пловдив, РУ 01 Пловдив, с която на основание чл.171 т.2а от ЗДвП на
жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка – “Прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, а именно 6 месеца” и са
отнети 2 бр. рег. Табели ****.
По подробно
изложени съображения в жалбата се иска от настоящия съдебен състав отмяна на
процесната заповед, като неправилна и незаконосъобразна.Твърди се,че в
оспорения административен акт липсват мотиви,което възпрепятства проверката за
законосъобразността му.
В писмена
молба се поддържа още, че заповедта е постановена при несъответствие с целта на
закона и следва да бъде отменена като незаконосъобразна.
Ответният административен орган – Началник Сектор към
ОДМВР Пловдив, РУ 01 Пловдив, не взема становище по жалбата.
Пловдивският Административен съд – Първо отделение, І състав,
след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство
доказателства, намира за установено следното.
Жалбата против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № №
20-0432-000133/29.06.2020 год. ,издадена от
Началник Сектор към ОДМВР Пловдив, РУ 01 Пловдив е подадена в срок и от надлежна страна,
имаща право и интерес от обжалването, поради което e ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Административното производство по издаване на обжалвания акт е започнало
със съставянето на АУАН № АА999532/29.06.2020г. срещу А.И.В. за това,че на
29.06.2020г. около 16:00 часа в с.Брестник,Пловдивска област,на ул.“Антим I“-пред
№18 управлява лек автомобил „Форд
Куриер“ с рег.№ ****,негова собственост,като е отказал да бъде изпробван с техническо средство
Алкотест Дрегер 7510 ARDM .Издаден е талон за медицинско изследване № 089141.
Въз основа на така съставения АУАН, е издаден обжалвания административен
акт, с който на основание чл. 171 т.2а от ЗДвП на жалбоподателя е наложена принудителна
административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6
месеца до 1 година, конкретно в случая 6 месеца ,при възприемане и възпроизвеждане
на посочената по-горе фактическа обстановка като е прието, че В. отказва проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и не
изпълнява предписание за изследване с доказ.анализатор и за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за хим.-лабораторно изследване за
установяване на концентрация на алкохол в кръвта му-нарушение по
чл.174,ал.3,пр.1 от ЗДвП ,.
От фактическа страна не се установява,а и не се твърди,че жалбоподателят е
дал кръвна проба,а и не се оспорва така установената фактическа обстановка.
При така установеното от фактическа страна се налагат и следните правни
изводи.
Съгласно разпоредбата на чл.172 ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б."а", т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от
тях длъжностни лица.
На съда е служебно известно ,че към датата на издаване на административният
акт със Заповед № 81213-1524 от 09.12.2016г. на Министъра на вътрешните
работи са определени на основание чл.165 от ЗДвП и чл.33 т.9 от Закона за
Министерството на вътрешните работи структурите на МВР, които следва да
осъщестяват контрола по ЗДвП, една от които е съответната Областна дирекция на
МВР.
Отделно със Заповед № 317з-391 от 06.02.2017г. на Директора на ОД на МВР – Пловдив е делегирана компетентност на органа, издал оспорената заповед, поради което и същата се приема за издадена
от компетентен орган.
Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми
реквизити. Посочени са релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на
възприетото от административния орган наличие на материалноправната предпоставка
за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т.2а от ЗДвП в хипотезата на отказ на жалбоподателя да му бъде извършена проверка с техническо
средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията
на алкохол в кръвта му.Ето защо съдът намира за неоснователни доводите на
жалбоподателя за липса на мотиви в оспорената заповед.
Материалноправните предпоставка за прилагане на ПАМ в хипотезата на чл.
171, т. 2а ЗДвП,в конкретния случай както вече се каза,е отказ жалбоподателят да бъде изпробван с
техническо средство за установяване на употребата на алкохол в кръвта ,както и
че В. не е дал кръвна проба, като нарушението следва да бъде констатирано със
съставен акт за административно нарушение от компетентните длъжностни лица.
Вписаното в заповедта фактическо основание за издаването й представлява
юридическия факт, от който органът черпи упражненото публично право и въз
основа на което се извършва последващата съдебна преценка за
законосъобразността на акта. Редовно съставените АУАН се ползват с обвързваща
доказателствена сила до доказване на противното, по аргумент на чл. 189, ал. 2 ЗДвП . Изложените фактически обстоятелства очертават и изчерпват предмета на
главното доказване, свързан с материалната му законосъобразност, като тежестта
на доказване е за административния орган.
В случая необходимите материалноправни предпоставки за налагане на мярката
– отказ жалбоподателят да бъде изпробван с техническо средство за установяване
на употребата на алкохол в кръвта ,както и че В. не е дал кръвна проба,са
установени по категоричен начин в производството.
Фактите от състава на нарушението по чл. чл.174,ал.3,предл 1 ЗДвП са установени за целите на производството по
чл. 171 ЗДвП със съставения АУАН АА999532/29.06.2020г. - с
констативна функция, и доколкото са фактически основания за налагане на мярката
по чл. 171, т. 2А, б."б" ЗДвП, оспорената заповед е законосъобразна.
АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за
прилагане на ПАМ и съдържа фактическото основание на заповедта по смисъла на
чл. 59, т. 4, пр. 1 от АПК. Жалбоподателят не обори по надлежния ред в
производството по оспорване на заповедта за прилагане на принудителната мярка
фактическите констатации, поради което настоящият състав на съда приема
наличието на предпоставките за издаване на административния акт по чл. 171, т. 2А,
б. "б" от ЗДвП.
Въпреки ,че в жалбата липсват конкретно изложени твърдения за противоречие
на заповедта с материалноправните разпоредби, като в жалбата се отрича
лаконично извършването на административното нарушение, съдът служебно извърши
проверка и за наличие на основанието по чл. 146, т. 4 от АПК, като констатира,
че заповедта съответства на материалния закон.
Оспорената заповед е издадена при
точно прилагане на материалния закон, предвиждащ налагане на принудителни
административни мерки за осигуряване безопасност на движението и
преустановяване на административни нарушения
на водач, който отказва проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в
кръвта и не изпълни предписание за изследване с доказ.анализатори за
мед.изследване и вземане на биологични проби за хим.лаб.изследване за
установяване на концентрация на алкохол в кръвта- " “Прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, а именно 6 месеца .
ПАМ е наложена за минималния предвиден в закона срок, поради което
възраженията,че в заповедта липсвали мотиви относно срока са несоснователни.
На последно място следва да се посочи, че приложената мярка в една от
хипотезите на чл. 171, т. 2А, б. "б" ЗДвП , е съответна и на целта на
закона - осигуряване на безопасността на движението по пътищата.
Компетентността на органа по чл. 171, т. 2А, б. "б" ЗДвП е обвързана
и при наличието на посочените в диспозицията юридически факти е бил длъжен да
издаде заповед със съдържанието на оспорената. Съответствието с целта на закона
е дължима преценка към момента на издаване на заповедта и при отсъствието на други
факти, които да са относими и да водят до друго приложение на материалния закон
– чл. 171, т. 2А, б. "б" ЗДвП, при доказаните по делото посочени в
заповедта фактически основания за нейното издаване, отсъстват предпоставки за
отмяната й по чл. 146 АПК,така както се поддържа в жалбата на А.В..
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК
Административен съд – Пловдив,Първо отделение,І състав
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.И.В.,ЕГН
********** с адрес: ***, против Заповед
за прилагане на ПАМ № 20-0432-000133/29.06.2020 год. ,издадена от Началник Сектор към ОДМВР Пловдив, РУ 01
Пловдив
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: /П/