Решение по дело №1945/2022 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 225
Дата: 2 март 2023 г. (в сила от 2 март 2023 г.)
Съдия: Лилия Александрова
Дело: 20227040701945
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

град Бургас, №     225         / 02.03.2023г.

 

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на девети февруари, през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

                                                                                    ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ГАНЕВА

                                                                                                        ЙОВКА БЪЧВАРОВА

 

при секретар И.Г., изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 1945/2022г. за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Касаторът – Регионална дирекция по горите гр.Бургас,  представлявана от директора М.К., с адрес: гр. Бургас, ул.„Цар Иван Шишман“ № 8, е оспорил решение № 100/30.09.2022г., постановено по АНД № 128/2022г. по описа на Районен съд Айтос, с което е отменено наказателно постановление № 536/22.10.2021г. на директора на РДГ Бургас в частта, в която за нарушение на чл.84, ал.1, предл.3, във вр. с чл.43, ал.3, т.1 от Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД), на основание чл.94, ал.1 от ЗЛОД на Х.М.Е. е наложено наказание „лишаване от право на ловуване“ за срок от 3 (три) години и на основание чл.95, ал.1 от ЗЛОД е постановено отнемане в полза на държавата на вещите, средство за извършване на нарушението.

Касаторът твърди, че оспореното решение е неправилно и иска да бъде отменено. Счита, че по делото пред районния съд е представил достатъчно доказателства, от които се установява мястото на нарушението, както и територията на ловностопанския район „Добра поляна“, ловище второ, за който наказаното лице е разполагало с разрешение за ловуване. Според касатора този факт се установява не само от назначената експертиза, но и от представените преди това от него карти, които отразяват както ловностопанския район, така и отделите и подотделите според лесоустройствения проект. Тези доказателства, съпоставени с показанията на свидетелите, са достатъчни, за да се установи мястото на нарушението и отстоянието му от границата на ловностопанския район. По отношение на доказаността на субективната страна на деянието, касаторът счита, че след като нарушителят е ловец с дългогодишен опит, той има задължение да познава правилата на лова, които определят реда на неговото провеждане, както е длъжен да познава и спазва установените изисквания. Това според касатора обосновава извод, че вината на Е. е доказана. Иска отмяна на обжалваното решение.

В съдебно заседание касаторът не изпраща представител.

Пълномощникът на ответника по касация Х.Е. – адвокат Т.Д., оспорва касационната жалба и иска обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно.

Представителят на Прокуратурата счита, че касационната жалба не е основателна и предлага оспореното решение да бъде оставено в сила.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е основателна, но не на изложените в нея възражения.

С обжалваното пред настоящия съдебен състав решение на Районен съд Айтос жалбата на Х.Е. против НП №536/2021г. е разгледана за втори път от Районния съд - Айтос. При първото разглеждане, по което е било образувано АНД № 370/2021г., съдът е постановил решение №6/17.01.2022г., с което е изменил наказателно постановление №536/2021г. на директора на РДГ Бургас, като е намалил размера на наложената глоба от 150 лв. на 50 лв., а в останалата част е потвърдил изцяло наказателното постановление. Това решение е било обжалвано пред Административен съд Бургас само в частта, в която с него е потвърдено наказателно постановление № 536/2021г. на директора на РДГ Бургас за кумулативно наложеното наказание „лишаване от право на ловуване“ за срок от три години, относно отнетото в полза на държавата ловно оръжие и относно присъдените разноски. В частта, в която е изменен размерът на наказанието „глоба“, решението е влязло в сила и не е оспорено. С решение № 494/14.04.2022г. по КАНД № 332/2022г. състав на Административен съд Бургас е отменил решение № 6/2022г. по АНД №370/2021г. на Районен съд Айтос в частта, в която е потвърдено наказателното постановление и го е върнал за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Тогава е било образувано АНД № 128/2022г. по описа на Районен съд Айтос, по което е постановено процесното решение №100/30.09.2022г., с което съдът е отменил наказателното постановление в частта относно наказанието „лишаване от право на ловуване“ и в частта относно отнетите в полза на държавата вещи.

Според мотивите на обжалваното решение административно-наказващият орган не е доказал мястото на нарушението, както и вината на привлеченото към отговорност лице. Относно мястото на нарушението съдът подробно е изложил съображения, че поради неустановеността на точното място, на което наказаното лице е било спряно за проверка, е възможно то да се намира именно в района, за който лицето е разполагало с разрешение да ловува. Съдът е обсъдил назначената от него съдебно-техническа експертиза, като е приел, че не може да й даде вяра, тъй като вещото лице е било заведено на конкретното място от служител на ответния административнонаказващ орган. Изложени са мотиви относно отсъствието на тъждество между понятието „ловище“ и „подотдел“. Съдът е счел, че няма убедителни доказателства за границите на районите, респ. подотделите, което означава, че няма данни дали мястото, посочено в наказателното постановление, действително се намира извън ловището, за което е издадено разрешителното. Според съда показанията на двамата свидетели-очевидци Ш. и С., че мястото, посочено в наказателното постановление, попада извън ловището, за което е издадено разрешителното, не са достатъчни. За съда е останала неясна границата между подотделите и ловищата като различни единици. Затова съдът е приел, че административнонаказващият орган не е доказал един от елементите на състава на нарушението, а именно, че привлеченото към отговорност лице е ловувало извън определените в разрешителното места. Съдът се е позовал и на обстоятелството, че както в АУАН, така и в наказателното постановление няма GPS координати на мястото, на което се твърди, че е установен Е. да се движи с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие. За пълнота съдът е обсъдил и субективния елемент на нарушението, като е приел, че няма достатъчно доказателства то да е извършено виновно, тъй като в наказателното постановление не е записано, че деянието е извършено виновно и не е уточнена формата на вина „умисъл“ или „небрежност“, но и не са посочени и обективните обстоятелства, от които се съди за наличието на вина на фона на установения факт, че ловната дружина е била придружавана и от компетентен горски служител – свидетеля М.. С тези аргументи Районният съд е отменил наказателното постановление в обжалваната част.

Обжалваното решение е неправилно.

Предмет на АНД № 128/2022г., сложено на разглеждане пред Районен съд Айтос, не е цялото наказателно постановление №536/22.10.2021г. на директора на РДГ Бургас, а само онази част от него, която се отнася до налагане на наказанието „лишаване от право на ловуване“ за срок от три години, както и в частта относно отнетия в полза на държавата ловен полуавтомат ARMSAN, 12 калибър, № 15А60189. В останалата част – относно наложената глоба, наказателното постановление е влязло в сила, защото при първото разглеждане на спора, при което е било образувано АНД № 370/2021г. на Районен съд Айтос, съдът е постановил решение, с което в частта относно наложеното наказание „глоба“, е намалил нейния размер от 150 на 50 лева и е потвърдил наказателното постановление в останалата част. Решението, постановено по АНД №370/2021г., е било обжалвано само по отношение на вторият диспозитив. Частта, в която с него е намалено наказанието „глоба“, не е била обжалвана и е влязла в сила.

С потвърждаване на наказателното постановление в частта относно наказанието „глоба“ (чиито размер само е бил изменен от съда) имплицитно се съдържа и потвърждаване на наказателното постановление относно това дали е извършено описаното деяние и дали то е извършено от Х.Е. виновно. Друго тълкуване на диспозитива на решението, с който е изменен само размера на наказанието „глоба“ е недопустимо, тъй като за да бъде наложено наказание, то следва да бъде наложено за виновно извършено деяние, което е квалифицирано като административно нарушение. Не може да има наложено наказание „глоба“ за действия, които не съставляват нарушение, или ако нарушението не е доказано, както и ако не е доказана вината на дееца. След като с влязло в сила съдебно решение е потвърдено наказателното постановление по отношение на доказаността на обективните и субективни предели на деянието, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност, като е наложено наказание „глоба“, преразглеждането на тези въпроси в контекста на обсъждане на законосъобразността на другото кумулативно наложено наказание „лишаване от право на ловуване“ за срок от три години, както и в контекста на отнетото в полза на държавата ловно оръжие е невъзможно и в този смисъл - неправилно. Предмет на съдебен контрол след влизане в сила на наказателно постановление № 536/2021г. на директора на РДГ Бургас в частта относно наложеното наказание „глоба“ в намален размер, остава само законосъобразното налагане на другото кумулативно наказание и законосъобразното отнемане в полза на държавата на ловното оръжие. Въпросът за това дали деянието е извършено, както и дали е извършено виновно от лицето, привлечено към административнонаказателна отговорност, не е бил предмет на съдебен контрол. По тази причина районният съд, който е разгледал за втори път спора, е следвало да се ограничи само до тези предели, които очертават предмета му, с който е сезиран.

От мотивите на обжалваното решение се установява, че съдът е приел, че деянието не е извършено виновно, както и че не е доказано. По отношение на тези обстоятелства обаче вече е било налице влязло в сила съдебно решение №6/17.01.2022г. по АНД № 370/201г. по описа на Районен съд Айтос в частта, в която съдът е изменил наказателното постановление по отношение размера на наложеното наказание „глоба“, което означава, че съдът с това решение е потвърдил наказателното постановление в тази част, като единствено е намалил размера на наказанието. По-нататък Х.М.Е. е обжалвал решението само в частта, в която съдът „потвърждава наказателно постановление №536/22.10.2021г. на директора на РДГ Бургас в останалата част“.

С оглед изложеното настоящият съдебен състав счита, че следва да се обсъди само законосъобразността на наложеното кумулативно наказание „лишаване от право на ловуване“ за срок от три години и законосъобразността на отнетото в полза на държавата ловно оръжие.

Съгласно чл.94, ал.1 от ЗЛОД лице, извършило нарушение по чл.84, ал.1 и ал.2, чл.85 и чл.86, ал.1 от същия закон се лишава и от право на ловуване за срок от три години. Анализът на нормата сочи, че предпоставка за кумулативно налагане на описаното наказание е извършено нарушение, в случая на чл.84, ал.1 от ЗЛОД. Други изисквания законът няма. В конкретния случай по отношение на това дали е извършено нарушение на чл.84, ал.1 от ЗЛОД има влязло в сила решение, както беше описано по-горе, с което наказателното постановление в тази част е потвърдено, като е коригиран само размерът на наказанието.

Доколкото наказателното постановление относно извършеното деяние, дееца и неговата вина, както и относно наказанието „глоба“ в намален размер е влязло в сила, следва да се направи извод, че другото кумулативно наказание е законосъобразно постановено, предвид изискванията на разпоредбата на чл.94, ал.1 от ЗЛОД, които са изпълнени.

Същите изводи следва да се направят и относно приложението на чл.95, ал.1 от ЗЛОД, който регламентира отнемането в полза на държавата на оръжието и другите средства за ловуване. Разпоредбата, както и тази на чл.94, регламентира, че за да се отнеме в полза на държавата оръжието и другите средства за ловуване, е необходимо единствено да бъде извършено нарушение на чл.84, чл.85 и чл.86 от ЗЛОД. Визираната предпоставка е налице, затова и осъщественото отнемане на ловното оръжие е извършено законосъобразно.

Въпросите, които районният съд е обсъждал в обжалваното решение, могат да се преразглеждат само, ако ответникът по касация Х.Е. беше обжалвал решение № 6/17.01.2022г. по АНД №370/2021г. на Районен съд Айтос в цялост. Така наказателно постановление № 536/2021г. на директора на РДГ Бургас не би могло да влезе в сила в никоя своя част.

По изложените съображения обжалваното решение на Районен съд Айтос следва да бъде отменено, а по съществото на спора следва да бъде потвърдено наказателно постановление № 536/22.10.2021г. на директора на РДГ Бургас в частта, в която на Х.М.Е. е наложено наказание „лишаване от право на ловуване“ за срок от три години и е постановено отнемане в полза на държавата на ловното му оръжие за нарушение на чл.84, ал.1, предл.3 във вр. с чл.43, ал.3, т.1 от ЗЛОД.

При този изход от спора разноски следва да се присъдят в полза на касатора, но такива не са претендирани своевременно.

На основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с чл.63а, от ЗАНН, Административен съд Бургас,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ решение № 100/ 30.09.2022г., постановено по АНД № 128/2022г. по описа на Районен съд Айтос, вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 536/22.10.2021г. на директора на РДГ Бургас в частта, в която за нарушение на чл.84, ал.1, предл.3, във вр. с чл.43, ал.3, т.1 от Закона за лова и опазване на дивеча, на основание чл.94, ал.1 от ЗЛОД на Х.М.Е. е наложено наказание „лишаване от право на ловуване“ за срок от три години и на основание чл.95, ал.1 от ЗЛОД е постановено отнемане в полза на държавата на ловен полуавтомат ARMSAN, 12 калибър № 15А60189.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                           ЧЛЕНОВЕ: