Р Е Ш Е Н И Е
град Бургас, № 225 / 02.03.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на девети февруари, през две хиляди двадесет
и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ГАНЕВА
ЙОВКА БЪЧВАРОВА
при секретар И.Г., изслуша
докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 1945/2022г. за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с
чл.208 и сл. от АПК.
Касаторът – Регионална
дирекция по горите гр.Бургас,
представлявана от директора М.К., с адрес: гр. Бургас, ул.„Цар Иван
Шишман“ № 8, е оспорил решение № 100/30.09.2022г., постановено по АНД №
128/2022г. по описа на Районен съд Айтос, с което е отменено наказателно
постановление № 536/22.10.2021г. на директора на РДГ Бургас в частта, в която
за нарушение на чл.84, ал.1, предл.3, във вр. с чл.43, ал.3, т.1 от Закона за
лова и опазване на дивеча (ЗЛОД), на основание чл.94, ал.1 от ЗЛОД на Х.М.Е. е
наложено наказание „лишаване от право на ловуване“ за срок от 3 (три) години и
на основание чл.95, ал.1 от ЗЛОД е постановено отнемане в полза на държавата на
вещите, средство за извършване на нарушението.
Касаторът твърди, че
оспореното решение е неправилно и иска да бъде отменено. Счита, че по делото
пред районния съд е представил достатъчно доказателства, от които се установява
мястото на нарушението, както и територията на ловностопанския район „Добра
поляна“, ловище второ, за който наказаното лице е разполагало с разрешение за
ловуване. Според касатора този факт се установява не само от назначената
експертиза, но и от представените преди това от него карти, които отразяват
както ловностопанския район, така и отделите и подотделите според
лесоустройствения проект. Тези доказателства, съпоставени с показанията на
свидетелите, са достатъчни, за да се установи мястото на нарушението и
отстоянието му от границата на ловностопанския район. По отношение на
доказаността на субективната страна на деянието, касаторът счита, че след като
нарушителят е ловец с дългогодишен опит, той има задължение да познава
правилата на лова, които определят реда на неговото провеждане, както е длъжен
да познава и спазва установените изисквания. Това според касатора обосновава
извод, че вината на Е. е доказана. Иска отмяна на обжалваното решение.
В съдебно заседание
касаторът не изпраща представител.
Пълномощникът на ответника
по касация Х.Е. – адвокат Т.Д., оспорва касационната жалба и иска обжалваното
решение да бъде оставено в сила като правилно.
Представителят на
Прокуратурата счита, че касационната жалба не е основателна и предлага
оспореното решение да бъде оставено в сила.
Съдът като прецени събраните
по делото доказателства, доводите и възраженията на страните намира следното:
Касационната жалба е
подадена в срок от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима за
разглеждане. Разгледана по същество е основателна, но не на изложените в нея
възражения.
С обжалваното пред настоящия
съдебен състав решение на Районен съд Айтос жалбата на Х.Е. против НП
№536/2021г. е разгледана за втори път от Районния съд - Айтос. При първото
разглеждане, по което е било образувано АНД № 370/2021г., съдът е постановил
решение №6/17.01.2022г., с което е изменил наказателно постановление
№536/2021г. на директора на РДГ Бургас, като е намалил размера на наложената
глоба от 150 лв. на 50 лв., а в останалата част е потвърдил изцяло
наказателното постановление. Това решение е било обжалвано пред Административен
съд Бургас само в частта, в която с него е потвърдено наказателно
постановление № 536/2021г. на директора на РДГ Бургас за кумулативно наложеното
наказание „лишаване от право на ловуване“ за срок от три години, относно
отнетото в полза на държавата ловно оръжие и относно присъдените разноски. В
частта, в която е изменен размерът на наказанието „глоба“, решението е влязло в
сила и не е оспорено. С решение № 494/14.04.2022г. по КАНД № 332/2022г. състав
на Административен съд Бургас е отменил решение № 6/2022г. по АНД №370/2021г.
на Районен съд Айтос в частта, в която е потвърдено наказателното постановление
и го е върнал за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Тогава е било
образувано АНД № 128/2022г. по описа на Районен съд Айтос, по което е
постановено процесното решение №100/30.09.2022г., с което съдът е отменил
наказателното постановление в частта относно наказанието „лишаване от право на
ловуване“ и в частта относно отнетите в полза на държавата вещи.
Според мотивите на
обжалваното решение административно-наказващият орган не е доказал мястото на
нарушението, както и вината на привлеченото към отговорност лице. Относно
мястото на нарушението съдът подробно е изложил съображения, че поради
неустановеността на точното място, на което наказаното лице е било спряно за
проверка, е възможно то да се намира именно в района, за който лицето е
разполагало с разрешение да ловува. Съдът е обсъдил назначената от него
съдебно-техническа експертиза, като е приел, че не може да й даде вяра, тъй
като вещото лице е било заведено на конкретното място от служител на ответния административнонаказващ
орган. Изложени са мотиви относно отсъствието на тъждество между понятието
„ловище“ и „подотдел“. Съдът е счел, че няма убедителни доказателства за
границите на районите, респ. подотделите, което означава, че няма данни дали
мястото, посочено в наказателното постановление, действително се намира извън
ловището, за което е издадено разрешителното. Според съда показанията на
двамата свидетели-очевидци Ш. и С., че мястото, посочено в наказателното
постановление, попада извън ловището, за което е издадено разрешителното, не са
достатъчни. За съда е останала неясна границата между подотделите и ловищата
като различни единици. Затова съдът е приел, че административнонаказващият
орган не е доказал един от елементите на състава на нарушението, а именно, че
привлеченото към отговорност лице е ловувало извън определените в
разрешителното места. Съдът се е позовал и на обстоятелството, че както в АУАН,
така и в наказателното постановление няма GPS координати на мястото, на което се твърди,
че е установен Е. да се движи с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие. За
пълнота съдът е обсъдил и субективния елемент на нарушението, като е приел, че
няма достатъчно доказателства то да е извършено виновно, тъй като в
наказателното постановление не е записано, че деянието е извършено виновно и не
е уточнена формата на вина „умисъл“ или „небрежност“, но и не са посочени и
обективните обстоятелства, от които се съди за наличието на вина на фона на
установения факт, че ловната дружина е била придружавана и от компетентен
горски служител – свидетеля М.. С тези аргументи Районният съд е отменил
наказателното постановление в обжалваната част.
Обжалваното решение е
неправилно.
Предмет на АНД № 128/2022г.,
сложено на разглеждане пред Районен съд Айтос, не е цялото наказателно
постановление №536/22.10.2021г. на директора на РДГ Бургас, а само онази част
от него, която се отнася до налагане на наказанието „лишаване от право на
ловуване“ за срок от три години, както и в частта относно отнетия в полза на
държавата ловен полуавтомат ARMSAN, 12 калибър, № 15А60189. В останалата част –
относно наложената глоба, наказателното постановление е влязло в сила, защото
при първото разглеждане на спора, при което е било образувано АНД № 370/2021г.
на Районен съд Айтос, съдът е постановил решение, с което в частта относно
наложеното наказание „глоба“, е намалил нейния размер от 150 на 50 лева и е
потвърдил наказателното постановление в останалата част. Решението, постановено
по АНД №370/2021г., е било обжалвано само по отношение на вторият диспозитив. Частта,
в която с него е намалено наказанието „глоба“, не е била обжалвана и е влязла в
сила.
С потвърждаване на
наказателното постановление в частта относно наказанието „глоба“ (чиито размер
само е бил изменен от съда) имплицитно се съдържа и потвърждаване на
наказателното постановление относно това дали е извършено описаното деяние и
дали то е извършено от Х.Е. виновно. Друго тълкуване на диспозитива на решението,
с който е изменен само размера на наказанието „глоба“ е недопустимо, тъй като
за да бъде наложено наказание, то следва да бъде наложено за виновно извършено
деяние, което е квалифицирано като административно нарушение. Не може да има
наложено наказание „глоба“ за действия, които не съставляват нарушение, или ако
нарушението не е доказано, както и ако не е доказана вината на дееца. След като
с влязло в сила съдебно решение е потвърдено наказателното постановление по
отношение на доказаността на обективните и субективни предели на деянието, за
което е ангажирана административнонаказателната отговорност, като е наложено
наказание „глоба“, преразглеждането на тези въпроси в контекста на обсъждане на
законосъобразността на другото кумулативно наложено наказание „лишаване от
право на ловуване“ за срок от три години, както и в контекста на отнетото в
полза на държавата ловно оръжие е невъзможно и в този смисъл - неправилно.
Предмет на съдебен контрол след влизане в сила на наказателно постановление №
536/2021г. на директора на РДГ Бургас в частта относно наложеното наказание
„глоба“ в намален размер, остава само законосъобразното налагане на другото
кумулативно наказание и законосъобразното отнемане в полза на държавата на
ловното оръжие. Въпросът за това дали деянието е извършено, както и дали е
извършено виновно от лицето, привлечено към административнонаказателна
отговорност, не е бил предмет на съдебен контрол. По тази причина районният
съд, който е разгледал за втори път спора, е следвало да се ограничи само до
тези предели, които очертават предмета му, с който е сезиран.
От мотивите на обжалваното
решение се установява, че съдът е приел, че деянието не е извършено виновно,
както и че не е доказано. По отношение на тези обстоятелства обаче вече е било
налице влязло в сила съдебно решение №6/17.01.2022г. по АНД № 370/201г. по
описа на Районен съд Айтос в частта, в която съдът е изменил наказателното
постановление по отношение размера на наложеното наказание „глоба“, което
означава, че съдът с това решение е потвърдил наказателното постановление в
тази част, като единствено е намалил размера на наказанието. По-нататък Х.М.Е.
е обжалвал решението само в частта, в която съдът „потвърждава наказателно
постановление №536/22.10.2021г. на директора на РДГ Бургас в останалата част“.
С оглед изложеното
настоящият съдебен състав счита, че следва да се обсъди само
законосъобразността на наложеното кумулативно наказание „лишаване от право на
ловуване“ за срок от три години и законосъобразността на отнетото в полза на
държавата ловно оръжие.
Съгласно чл.94, ал.1 от ЗЛОД
лице, извършило нарушение по чл.84, ал.1 и ал.2, чл.85 и чл.86, ал.1 от същия
закон се лишава и от право на ловуване за срок от три години. Анализът на
нормата сочи, че предпоставка за кумулативно налагане на описаното наказание е
извършено нарушение, в случая на чл.84, ал.1 от ЗЛОД. Други изисквания законът
няма. В конкретния случай по отношение на това дали е извършено нарушение на
чл.84, ал.1 от ЗЛОД има влязло в сила решение, както беше описано по-горе, с
което наказателното постановление в тази част е потвърдено, като е коригиран
само размерът на наказанието.
Доколкото наказателното
постановление относно извършеното деяние, дееца и неговата вина, както и
относно наказанието „глоба“ в намален размер е влязло в сила, следва да се
направи извод, че другото кумулативно наказание е законосъобразно постановено,
предвид изискванията на разпоредбата на чл.94, ал.1 от ЗЛОД, които са изпълнени.
Същите изводи следва да се
направят и относно приложението на чл.95, ал.1 от ЗЛОД, който регламентира
отнемането в полза на държавата на оръжието и другите средства за ловуване.
Разпоредбата, както и тази на чл.94, регламентира, че за да се отнеме в полза
на държавата оръжието и другите средства за ловуване, е необходимо единствено
да бъде извършено нарушение на чл.84, чл.85 и чл.86 от ЗЛОД. Визираната
предпоставка е налице, затова и осъщественото отнемане на ловното оръжие е
извършено законосъобразно.
Въпросите, които районният
съд е обсъждал в обжалваното решение, могат да се преразглеждат само, ако
ответникът по касация Х.Е. беше обжалвал решение № 6/17.01.2022г. по АНД
№370/2021г. на Районен съд Айтос в цялост. Така наказателно постановление №
536/2021г. на директора на РДГ Бургас не би могло да влезе в сила в никоя своя
част.
По изложените съображения
обжалваното решение на Районен съд Айтос следва да бъде отменено, а по
съществото на спора следва да бъде потвърдено наказателно постановление №
536/22.10.2021г. на директора на РДГ Бургас в частта, в която на Х.М.Е. е
наложено наказание „лишаване от право на ловуване“ за срок от три години и е
постановено отнемане в полза на държавата на ловното му оръжие за нарушение на
чл.84, ал.1, предл.3 във вр. с чл.43, ал.3, т.1 от ЗЛОД.
При този изход от спора
разноски следва да се присъдят в полза на касатора, но такива не са
претендирани своевременно.
На основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във
вр. с чл.63а, от ЗАНН, Административен съд Бургас,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 100/ 30.09.2022г.,
постановено по АНД № 128/2022г. по описа на Районен съд Айтос, вместо него
постановява:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
536/22.10.2021г. на директора на РДГ Бургас в частта, в която за нарушение на
чл.84, ал.1, предл.3, във вр. с чл.43, ал.3, т.1 от Закона за лова и опазване
на дивеча, на основание чл.94, ал.1 от ЗЛОД на Х.М.Е. е наложено наказание
„лишаване от право на ловуване“ за срок от три години и на основание чл.95,
ал.1 от ЗЛОД е постановено отнемане в полза на държавата на ловен полуавтомат ARMSAN, 12 калибър № 15А60189.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: