РЕШЕНИЕ
№593/24.08.2022г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на седемнадесети март, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия: Ива Байнова
при участието
на секретар Дорета Атанасова…..................………….......и в присъствието на прокурор
……..……………………………………………………………..като разгледа докладваното от съдия Байнова адм. дело №204 по описа за 2021 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Делото е образувано по жалба от П.Ж.П.,***
и с посочен настоящ адрес:***, Затвора, ***, против Решение №Ц1029-26-2858-4/25.01.2021г.
на Директора на ТП на НОИ-Хасково. С
оспореното решение е отхвърлена жалбата на П.Ж.П. срещу Разпореждане от
10.11.2020г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ-Хасково,
с което на основание чл.69б, ал.2 и чл.68, ал.1-3 от КСО е отказано отпускането
на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. В жалбата е обективиран иск,
основан на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, за изплащане на обезщетение за вреди под формата
на пропуснати ползи в размер на 100 000 лв. като в тази му част производството
по делото е спряно на основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК вр. чл.144 от АПК и §1
от ЗР на ЗОДОВ.
Жалбоподателят счита оспореното решение за незаконосъобразно. Твърди, че целият положен от него стаж е от втора категория като неправилно е отказано да му бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст. В съдебно заседание поддържа жалбата си като излага становище относно категоризирането на труда, положен на различните заемани от него длъжности с твърдения, че същият следва да се зачете от втора категория. Твърди, че по време на отбиване на военната си служба, както и през периодите, в които е работил в ДСО „Редки метали“ и във ветеринарна лечебница е управлявал автомобили с висока проходимост, поради което стажът му следвало да се зачете от втора категория . От втора категория били и стажът му в „ДАП“ – Хасково като монтьор и шофьор на автобус. По отношение на стажа в ЕСП – Хасково, „Електропреносен район“, Хасково сочи, че е в авариен автосервиз като са му били зачислени МПС-та с висока проходимост, допълнително управлявал и авариен автомобил. Извършвал ремонти и обслужвал цялата аварийна техника на аварийните групи в продължение на 20 години. Целият му труд в електропреносното предприятие от 1984г. до 2000г. бил от втора категория, но поради това, че УП-2 било издадено от некомпетентни служители, само една част от него бил зачетен като такъв. От втора категория следвало да се зачете и стажът в предприятие „Мрежи високо напрежение „ от 2000г. до 2004г. , където управлявал специализиран автомобил „Шкода“ – 12 тона. Относно трудовия стаж в „СМК“ – гр.Хасково сочи, че бил на длъжност монтьор, след което допълнително го назначили за шофьор на автобус, а освен това му зачислили и автомобил „Краз“ – 25-тонен циментовоз, с който всеки ден ходел за цимент. Това не било отразено, нямал и пътни листове, но можело да се установи от съседа му, който управлявал другия такъв автомобил. Целият му стаж в „СМК“ бил от втора категория. Трудовият стаж като шофьор на автобуси във фирмите „Георг“, Поли“ , „Арда тур“ и „Снежанка“ също следвало да се зачете като втора категория труд, тъй като всички управлявани от него автобуси били с над 62 места., съотв. с 64 места , а в последната – с 82 места. От втора категория бил и трудът му в Опитна станция по тютюна- гр.Хасково като тракторист и шофьор на автобус. Управлявал 30-тонен самосвал в „ПИМ“ и 12-тонен автомобил във „Виктория“. Имал и стаж като безработен, който също следвало да се зачете. Твърди, че трудовият му стаж от втора категория труд е над 15 години, а именно 35 години и е достатъчен да му се отпусне ЛПОСВ.
Моли за
отмяна на обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане и връщане на
преписката на ТП на НОИ – Хасково с указание за зачитане на стажа му като такъв от втора
категория.
Ответникът – Директор на ТП на НОИ – Хасково, чрез процесуален представител оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
Със заявление вх. №Ц2113-26-791 от10.07.2020г. до Директора на ТП на НОИ – Хасково П.Ж.П. е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ). В заявлението е описал стажа си по години и заеманите длъжности в различни предприятия. Посочил, че всички документи , доказващи стажа и категорията полаган труд са представени в администрацията на НОИ. С писмо изх.№Ц2113-26-791 от 24.07.2020г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ-Хасково от П. П. е изискано да представи военна книжка , 4 бр. трудови книжки, както и образец УП-3 – описани по номера и дати на издаване, представени по предходно заявление за отпускане на ЛПОСВ и върнати му на 29.03.2016г. С писмо вх.№ Ц1019-26-1375 от 12.08.2020г. П. П. ***, че исканите му документи е представил в оригинал пред ВАС във връзка със заведено дело и до момента не са му върнати, независимо от многократните му искания. Посочил е, че при представянето им по предишно заявление, същите са били преснети.
Във връзка със заявлението от 10.07.2020г., с писмо
изх.№5531-26-399/05.11.2020г. Ръководителят на ПО при ТП на НОИ-Хасково е
отправил искане до Началник сектор „Осигурителен архив“ при ТП на НОИ-Хасково
да бъде издаден образец УП-13 за осигурителен стаж за периода от 17.01.1977г.
до 30.09.1977г. към ДСО „Редки метали“ ГПП обект „Марица“, гр.Хасково. Посочено
е, че в представената трудова книжка №68/17.01.1977г. е вписан осигурителен
стаж на длъжността „шофьор на ЗИЛ“ за визирания период , но същият не е
заверен. Изискана е информация за номера и товароносимостта на управлявания
автомобил, както и заповеди за назначаване и преназначаване, ако има такива
данни, съотв. документи. В отговор Началникът на Сектор „Осигурителен архив“ е
уведомил Сектор „Отпускане на пенсии“, че исканото удостоверение не може да бъде
издадено, тъй като в предадените разплащателни документи на
„Геостройкомплект“ЕООД – Хасково, обект „Марица“, за горепосочения период
липсва информация за отработени дни и начислени възнаграждения на лицето. Към
отговора е приложено копие от Заповед
№32/17.01.1977г. на Началник обект.
Въз основа на документите, приложени към предходно подадено
заявление за отпускане на ЛПОСВ от 2015г., е изготвен опис на осигурителния
стаж на лицето към 10.07.2020г., изчислен
както следва: 02 години 06 месеца и 19 дни - от втора категория, 27 години, 00
месеца , 17 дни и 4 часа - от трета
категория , а превърнат към трета категория - 30 години, 02 месеца, 26 дни и 4 часа.
Възрастта на заявителя към момента на подаване на заявление е 62 години, 3 месеца
и 20 дни.
С Разпореждане № **********/Ц2140-26-266 от 10.11.2020, издадено от Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Хасково, при съобразяване с влязло в сила Решение №260/17.05.2017г. , постановено по адм.д. №295/2016г. по описа на Административен съд – Хасково, на основание чл.69б, ал. 2 от КСО, чл.68, ал.1-3 от КСО, е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на П.Ж.П.. В разпореждането е посочено, че осигурителният стаж за периода от 03.10.1977г. до 05.02.2017г. с прекъсване, е както следва: 02г., 06м. и 19 дни от втора категория труд; 27г., 00м. и 17 дни от трета категория труд; общ осигурителен стаж, съгласно чл.104 от КСО, превърнат към трета категория труд - 30г., 02м. и 26 дни. Сборът от осигурителен стаж и възраст бил 92г., 06м. и 16 дни. Посочено е, че съгласно чл.69б, ал.2 от КСО на П. не се следва пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на втора категория труд, тъй като има навършена възраст 62г. 03м. 20 дни, но няма 15 години от втора категория труд, а има 02г. 06м. 19 дни и няма изискуемия сбор от осигурителен стаж и възраст – 100, а има 92. Отбелязано е, че на П. не се следва пенсия по условията на чл.68, ал.1-2 от КСО, тъй като няма навършена възраст 64г. и 03м. , няма и осигурителен стаж 38 г. и 10м., а има 30г. 02м. и 26 дни. В разпореждането е посочено още, че не се следва пенсия и на основание чл.68 ал.3 от КСО, тъй като П. няма навършена възраст 66г. и 06 м .
Разпореждането е получено в Затвора Стара Загора на 20.11.2020г.
Разпореждането е обжалвано от П. П. ***, където е било образувано адм.д.№717/2020г. С постановено по делото определение от 18.12.2020г., АС-Стара Загора е оставил жалбата без разглеждане, прекратил е производството по същото и е изпратил жалбата на Директора на ТП на НОИ-Хасково за разглеждането й по подведомственост. След проведен касационен контрол, определението е оставено в сила с Определение №2009/16.02.2021г., постановено по адм.д.№1374/2021 г. по описа на ВАС.
Междувременно,
преди окончателното произнасяне на ВАС, и след получаване на съобщение за
изготвеното определение от 18.12.2021г. по адм.д.№717/2020г., Директорът на ТП
на НОИ – Хасково се е произнесъл по изпратената му по подведомственост жалба
срещу Разпореждане № **********/Ц2140-26-266 от 10.11.2020г. като е издал
оспореното в настоящото производство Решение №Ц1029-26-2858-4/25.01.2021г.
С оспореното решение Директорът на ТП на НОИ – Хасково е отхвърлил жалбата срещу Разпореждането от 10.11.2022г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково, с което на основание 68, ал.1-3 от КСО и чл.69б, ал.2 от КСО на П.Ж.П. е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Административният орган е приел, че осигурителният стаж на жалбоподателя е правилно зачетен от пенсионния орган като изцяло е споделил извода, че последният не е придобила право на ЛПОСВ. Посочил е, че осигурителният стаж за претендираните от жалбоподателя длъжности е подробно изследван в Решение № 1012-26-120-24/29.06.2016г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково като не се установяват условия, при което същият да се зачете в категория, различна от трета категория труд. Посочил е също, че Решение № 1012-26-120-24/29.06.2016г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково е потвърдено с влязло в сила на 23.01.2018г. съдебно решение - Решение №260/17.05. 2017г. по адм.д. №295/2016г. по описа на Административен съд – Хасково. Изложил е съображения, че спор, който е разрешен с влязло в сила съдебно решение не може да бъде пререшаван , тъй като решението е задължително за страните по делото. В тази връзка е посочил, че претендираните от жалбоподателя длъжности не могат да бъдат отново преразгледани от административния орган, доколкото по тях съдът се е произнесъл с влязло в сила съдебно решение.
Няма данни по делото кога Решението е съобщено на жалбоподателя.
Жалбата , с обективиран в същата иска за обезщетение , е подадена по пощата на 01.02.2020 г. като е адресирана до Административен съд-Стара Загора.
По делото е приложено адм.д. №295/2016г. по описа на Административен съд – Хасково, ведно с адм.д.№7236/2017г. на ВАС.
При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:
Жалбата е насочена срещу годен за обжалване административен акт, изхожда от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита. Няма данни по делото кога Решение №Ц1029-26-2858-4/25.01.2021г. е съобщено на П.П., но предвид датата на издаването му и датата на депозиране на жалбата срещу същото, съдът счита, че оспорването е направено в преклузивния срок за обжалване.
Предвид
горното, жалбата е допустима.
Разгледана по
същество е неоснователна.
Оспореното решение е издадено от материално и териториално компетентен орган, съгласно нормата на чл.117, ал.3 от КСО.
Обективирано е в писмена форма и отговаря на изискванията за съдържание по чл.59, ал.2 от АПК, вр. чл.117, ал.5 от КСО. Не се установява при издаването му да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Съдът счита, че решението е съответно и на материалния закон.
Спорният по делото въпрос е придобил ли е право на ЛПОСВ жалбоподателят към датата на подаване на заявлението. Отговорът на същия в случая е обусловен от преценката относно категоризирането на труда, положен от жалбоподателя за периода 03.10.1977г. до 05.02.2017г. с прекъсване. В тази връзка от последния се навеждат твърдения , че целият положен от него труд е от втора категория като при правилното му зачитане като такъв, стажът е достатъчен за придобиване право на пенсия.
Тези твърдения не се подкрепят от събраните по делото доказателства.
От същите безспорно се установява, че към датата на заявлението за отпускане на ЛПОСВ /10.07.2020г./ жалбоподателят няма право на пенсия по условията на чл.68, ал.1-2 от КСО, тъй като няма навършена възраст 64г. и 03м. , няма и осигурителен стаж 38 г. и 10м., а има 30г. 02м. и 26 дни. На последния не се следва пенсия и на основание чл.68 ал.3 от КСО, тъй като няма навършена възраст 66г. и 06 м .
Относно наличието на предпоставките за отпускане ЛПОСВ при условията на чл.69б ал.2 от КСО, съдът намира следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.69б ал.2 от КСО, работилите 15
години при условията на втора категория труд, и по-конкретно мъжете, придобиват
право на пенсия, ако до 31 декември 2015 г. са навършили възраст 57 години и 8
месеца, и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 100, като от 31 декември
2015 г. възрастта за тях се увеличава от първия ден на всяка следваща
календарна година с по 2 месеца до достигане на 60-годишна възраст. При така
разписаното, за да придобие право на пенсия през 2020г., жалбоподателят следва
освен да е работил 15 години при условията на втора категория труд , следва
да е навършил възраст от 58г. и 06
месеца.
Няма спор, че към 10.07.2020г. жалбоподателят е достигнал
изискуемата съгласно чл.69б, ал.2 от КСО възраст. Последният обаче не отговаря
на изискването за отработени 15 години
стаж от втора категория. В тази връзка на първо място е
необходимо да се отбележи, че за част от горевизирания период 03.10.1977г.
- 05.02.2017г., на жалбоподателя е
зачетен труд от втора категория, като същият възлиза 02г., 06м. и 19 дни, и за
него не се спори по делото.
По
отношение категоризирането на труда, положен от жалбоподателя при различни
работодатели и на различни длъжности за периода от 03.10.1977г. до 12.10.2015г.
/с прекъсване/ е налице произнасяне на Директора на ТП на НОИ-Хасково с Решение
№Ц1012-26-120-44/29.06.2016г. Това
решение е издадено по повод
предходно заявление на жалбоподателя за отпускане на ЛПОСВ и е влязло в сила
след като по отношение на него е проведен съдебен контрол. Последното се потвърждава
от приложеното адм.д.№295/2016г. по описа на Административен съд- Хасково.
Видно е от изложеното от жалбоподателя в проведеното с.з. на 17.03.2022г., че твърденията му за неправилно категоризиране на труда за периода 03.10.1977г. до 05.02.2017г. преповтарят тези, навеждани в административното производство по издаване на Решение №Ц1012-26-120-44/29.06.2016г., както и в хода на съдебното производство, образувано по повод оспорването му. В производството по адм.д.№295/2016г. по описа на АС-Хасково, съдебният състав е обсъдил подробно оплакванията на жалбоподателя относно категоризирането на положения от него труд като е достигнал до извода, че последният към датата на заявлението от 2015г. не е придобил право на ЛПОСВ. Този извод, както и съображенията относно категоризирането на труда, са изцяло споделени от касационната инстанция в Решение №901/23.01.2018г. по адм.д.№7236/2017г. на ВАС, с което е оставено в сила Решение №260/17.05.2017г., постановено по адм.д. №295/2016г. на АС-Хасково.
Предвид горното, Решение № 1012-26-120-44/29.06.2016г. на Директора на ТП на НОИ-Хасково представлява стабилен административен акт, който е породил съответните правни последици и разрешените с него въпроси относно продължителността на осигурителния стаж и категорията труд за периода от 03.10.1977г. до 12.10.2015г. /с прекъсване/, не подлежат на преразглеждане. В тази връзка правилно в оспорения акт административният орган се е позовал на влязлото в сила Решение №260/17.05.2017г. по адм.д. №295/2016г. по описа на Административен съд – Хасково, а изводът, че разрешеният с влязло в сила съдебно решение правен спор не може да бъде пререшаван, изцяло се споделя от съда.
При това положение, на обсъждане в настоящото производство подлежи единствено стажът, придобит от жалбоподателя след 12.10.2015г. От приложената справка от персоналния регистър на НОИ на осигурените лица, изготвена за П.Ж.П. за осигурителни периоди от 01.01.2005г. до 31.12.2020г., се установява , че към 10.07.2020г. е налице новопридобит стаж от 5 дни, в осигурител ЖЮЛИВ, зачетен като такъв от трета категория. По отношение на този стаж жалбоподателят не навежда конкретни твърдения, нито ангажира доказателства, от които да се направи извод, че е следвало да се зачете от втора категория.
При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, се налага извода, че административният орган правилно е отказал право на пенсия и по условията на чл.69б ал.2 от КСО.
По изложените съображения жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.
При този изход на делото, основателно е искането на ответника в негова полза да се присъди юрисконсултско възнаграждение, което съобразно чл. 143, ал.3 от АПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, съдът определя в размер 100 лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Ж.П.,*** и с посочен настоящ адрес:***, Затвора, ***, против Решение №Ц1029-26-2858-4/25.01.2021г. на Директора на ТП на НОИ-Хасково и потвърденото с него Разпореждане№ **********/Ц2140-26-266 от 10.11.2020г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ-Хасково, с което на основание чл.69б, ал.2 и чл.68, ал.1-3 от КСО е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
ОСЪЖДА П.Ж.П., ЕГН**********, да заплати на Териториално поделение на НОИ - гр.Хасково юрисконсултско възнаграждение в размер 100.00 (сто) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: