Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр. София, 28.10. 2021
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно заседание на пети юли две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР
ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА
АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ:
И. КИРИМОВ
при секретаря Донка Шулева,
като разгледа докладваното от съдия Анастасова гр. дело № 11556 по описа за 2019
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 22947
от 25.01.2019 г. по гр.д. № 288/2014 г. по описа на СРС, 36 с-в, е признато за
установено по предявените от Д.Х.С., с ЕГН: **********, Я.Л.С., с ЕГН: **********
и И.Л.С., с ЕГН: **********, тримата със съдебен адрес ***, офис № 1, против
Столична Община, с адрес: гр. София, ул. „********, отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, че Столична Община, с адрес: гр. София, ул. „********, не е собственик на
620 кв.м., представляващи реална част от поземлен имот с пл. № 498, за който е
отреден У ПИ II-498, кв. 35, по плана на гр. София, м. „Хладилника", с
площ от 3778 кв. м, при съседи на имот 498 и УПИ: изток-УПИ 1-499; запад -
улица „Сашо Николов Сладура", от север ул. „Борис Руменов", ЮГ-УПИ-
VIII-1293 и УПИ Х-1293 - проектен номер пл. № 2295, к.л.571,596, отразена на
представена към исковата молба скица - проект при границите: изток - УПИ 1-499;
запад - улица „Сашо Николов - Сладура", север УПИ II - 498, юг - УПИ VIII
- 1293 и УПИ X - 1293, заключен в частта по цифри 1-2-3-4-5-6-1 на
комбинираната скица, представляваща приложение към заключението по основната
техническа експертиза.
С
постановеното решение е признато за установено на основание чл. 194, ал. 2,
изр. 2 във вр. с чл. 193, ла. 2 от ГПК по заявеното
от ищците Д.Х.С., с ЕГН: **********, Я.Л.С., с ЕГН: **********, и И.Л.С., с
ЕГН: ********** оспорване на истинността на представената от ответната страна
молба peг. индекс 9480/31/30.01.1998г. (копие от
която се намира на л. 126 от делото на СРС), че документът е неистински в частта
относно подписа, положен след ръкописното изписване на думите „с уважение"
за който се твърди, че принадлежа на лицето, от чието име е подадена молбата - Л.И.С.
като на основание чл. 194, ал. 2, изр. 2 от ГПК съдът го изключил от доказателствата
по делото.
С
постановеното решение е осъдена Столична Община да заплати на Д.Х.С., с ЕГН: **********,
Я.Л.С., с ЕГН: ********** и И.Л.С., с ЕГН: **********, на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК сумата от 927,68 лева разноски в производството.
С
определение № 170886/19.07.2019 г. СРС е оставил без уважение искането на
ответника Столична община за изменение на постановеното решение в частта на
разноските.
В срок
е подадена въззивна жалба от ответника Столична
община с излагане на доводи за неправилност и необоснованост на решението на
СРС. Изложени са оплаквания и за неправилност на постановеното решение поради
нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа, че предявените искове са
недопустими поради липса на правен интерес от установителна
защита по посочения ред, тъй като в хода на процеса ищецът не е доказал че
притежава право на собственост върху имота на посоченото основание – по
давност. Заявява, че събраните в производството гласни доказателства, чрез
показанията на доведените от ищеца свидетели са противоречиви и не са обсъдени
подробно от съда. Поддържа противоречие при установяване чрез тях периода, в
който е била упражнявана фактическа власт върху имота. Заявява, че предявените
искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени, тъй като ищците не са
доказали придобиване на собствеността върху имота по давност. От своя страна в
проведеното производство ответникът е доказал, че претендираната реална част от
недвижим имот от ищците попада в имот, който е бил държавна собственост, а след
това е преминал в собственост на общината, за което са съставени АДС и АЧОбС. Освен това е установено в производството, че имота е
собственост на общината и е отреден за обществени и благоустройствени
мероприятия, които са изпълнени. На място е реализирано строителство на
общинска детска градина.
Изложени са
доводи за липса на правен интерес, респ. недопустимост на предявените
отрицателни установителни искове с оглед дадените разяснения с ТР № 8/2012 г.
на ОСГТК на ВКС. Според въззивника, съдът не е
изследвал необходимите предпоставки за допустимост на предявените отрицателни
искове, а при обсъждане на събраните по делото гласни доказателства са
допуснати грешки и пропуски, тъй като в мотивите са обсъждани показания на
свидетел – С. С., какъвто не е разпитван. Съответно- при преценка събраните в
производството гласни доказателства не са установени фактическите доводи на
ищците за упражнявана фактическа власт върху имота с намерение за своене в посочения в исковата молба период, т.е. не е
доказано, че същите са придобили имота по давност и предявените искове са
недопустими. Жалбоподателят сочи, че от събраните доказателства не се
установява фактическо владение върху имота упражнявано от Л. С. и съпругата му Д.С.,
както и кога точно се е осъществявало. Поддържа, че независимо от това, че няма
формално отписване на имота от АДС, то, по силата на закона е настъпила
трансформация от частна държавна собственост в частна общинска собственост,
имота е отреден за обществени и благоустройствени мероприятия, които са
реализирани.
Моли за
отмяна на постановеното решение и отхвърляне на исковете по чл.124, ал.1 ГПК.
Претендира разноски.
Въззиваемите страни Д.Х.С.,
Я.Л.С. и И.Л.С. са подали писмен отговор, в който оспорват въззивната
жалба като неоснователна. Изложили са подробни правни и фактически доводи, за това
че постановеното от първата инстанция решение е допустимо, правилно,
законосъобразно и обосновано.
Съдът, като обсъди
доводите във въззивната жалба относно атакувания
съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в
срок и е допустима.
Съгласно разпоредбата
на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато
следва да приложи императивна материалноправна норма,
както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР №
1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Първоинстанционното решение е валидно, допустимо и неправилно. С оглед
доводите по въззивната жалба за недопустимост и
неправилност на постановеното решение, съдът намира следното:
Правен интерес от
предявяване на отрицателен установителен иск за
собственост и други вещни права е налице когато: ищецът притежава самостоятелно
право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност
да придобие права, ако отрече правата на ответника - Тълкувателно решение № 8
от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г.,
ОСГТК. В случая ищецът се е позовал на фактическо владение, въз основа на което
може да придобие имота по давност. Точната
дата на започване на владението ще се прецени с решението и с оглед приетите
факти по делото, като основателността на твърденията на ищеца не могат да се проверяват
преди това. С оглед на горното ищецът има правен интерес да предяви
отрицателния установителен иск, след като се позовава
се на фактическо състояние, от което може да придобие имота.
С постановеното по реда
на чл.290 ГПК Решение № 36/18.04.2016 г. по гр. дело № 3678/ 2015 г. на ВКС,
първо ГО е изразено следното становище по въпроса за правния интерес от
предявения иск в светлината на приложението на ТР № 8/ 2012 г. на ОСГТК на ВКС,
което се възприема от настоящия състав. Със същото е прието, че с оглед разясненията в ТР № 8/
2012 г. на ОСГТК на ВКС, правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е
налице когато ищецът заявява самостоятелно право върху вещта, както и при
конкуренция на твърдяни от двете страни права върху
един и същ обект, позовава се на фактическо състояние или има възможност да
придобие права, ако отрече правата на ответника. По принцип за наличието на
правен интерес се съди от твърденията в исковата молба, а с тълкувателно решение
е прието, че ищецът по отрицателен установителен иск
за собственост следва да докаже и фактите, от които произтича този правен
интерес.
Поради това и с оглед
представените доказателства за започнато производство по обстоятелствена
проверка следва да се приеме, че ищците имат правен интерес от предявения
отрицателен установителен иск и възражението за
недопустимост на иска поради недоказване на правния интерес и за прекратяване
на делото е неоснователно. Както е посочено с дадените разяснения с ТР № 8/ 2012
г. ответникът доказва фактите, от които произтича твърдяното от него и отричано
от ищеца право, а ответникът фактите, от които произтича заявения от него
правен интерес.
Именно с оглед даденото
разрешение и при съобразяване изразеното становище в Решение № 9/10.02.2017 г.
постановено по гр.д.№ 6320/2015 г.по описа на ВКС, Второ ГО по реда на чл.290 ГПК, което се възприема от настоящия състав съдът намира доводите на ответника
за недопустимост на предявените отрицателни установителни искове за собственост
за неоснователни.
В случая ищците се
позоват на придобиване по давност правото на собственост върху реална част от
недвижим имот с площ от 620 кв.м. с посочено местоположение, обозначение, площ
и граници. Изложили са правни и фактически доводи, че наследодателят им Л.И.С.
(б. ж. на гр. София, починал на 01.01.2012г.) и една
от тях - съпругата му Д.Х.С., са осъществявали в продължение на 30 години
спокойно, непрекъснато и необезпокоявано давностно
владение върху реална част от имот с площ 620 кв.м., която индивидуализират на
скица-проект за заснемане на имота. Като израз на правото им на собственост поддържат,
че са оградили имота още през 1986г., държали са в същия едноетажна масивна сграда с
площ от 25 кв. м. Твърдят, че са заплащали данъци за имота от 1998г. до
настоящия момент. Допълват, че предприели действия по снабдяване с нотариален
акт по обстоятелствена проверка в хода на която се установило, че Столична
община е отбелязала имота като частна общинска собственост, поради което и
намерението им да се снабдят с титул за собственост било осуетено.
С оглед така изложеното,
настоящият състав намира че ищците притежават правен интерес от установителна защита по посочения ред. Постановеното
решение е допустимо и съответства на дадените разяснения с ТР № 8/ 2012 г. на
ОСГТК на ВКС, както и на дадените разрешения с цитираните по –горе решения на
ВКС постановени по реда на чл.290 ГПК, които настоящия състав възприема.
При формиране на този
извод, съдът намира за неприложимо изразеното становище в Решение № 126 от
14.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 53/2013 г., II г. о., ГК, което е постановено
по реда на чл.290 ГПК преди приемане на ТР № 8/ 2012 г. на ОСГТК на ВКС. В
соченото решение е прието че след като е отказано нанасяне на имота на ищцата в
кадастралната карта поради наличие на спор за материално право по смисъла на
чл. 53, ал. 2 ЗКИР, то, пътят за защита на ищцата е с положителен установителен иск, чрез който да се признае по отношение на
ответника нейното право на собственост и наличието на грешка при съставянето на
кадастралната карта. В това решение е прието, че отрицателният установителен
иск не осигурява защита на правата на ищцата в тази хипотеза, доколкото
отричането на правото на собственост на ответника, не би рефлектирало в
правната сфера на ищцата и не би довело до нанасянето на нейния имот в
кадастралната карта.
По отношение
оплакванията за неправилност на постановеното решение, съдът намира следното:
В своя допълнителна
молба от 16.02.2015 г. и от 13.06.2016 г. ищците са допълнили изложените
фактически твърдения като са посочили, че 200 кв.м. от спорното място са им
били предоставени за ползване по Постановление № 11/02.03.1982 г. и освен тях
други 200 кв.м. /до 400 кв.м./, които са
посочили в своя молба-декларация са били завладяни от
тях по уговорка с друг съсед, на който също са били предоставени за ползване.
Така спорна реална площ 400 кв.м. от имота същите поддържат, че са владели в
продължение на повече от 30 години и съответно са придобили правото на собственост
върху нея. В същата молба ищците са оспорили правото на собственост на общината
и държавата върху имота, както и съставените за имота АДС и АОС. Оспорили са и
изложените от ответника Столична община факти, че през 1998 г. Л. С. е поискал с
молба вх.№ 9400/31/30.01.1998 г. да закупи ползваната от него по Постановление № 11/02.03.1982 г. площ от 200 кв.м. по реда на §4а от ПЗР на
ЗСПЗЗ.
В проведеното
производство пред СРС по извършване на проверка за автентичността на положения
в подадената молба по §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ подпис е установено чрез приета пред
първата инстанция СГрЕ, че автор на подписа не е Л. С..
В подадения пред първата
инстанция писмен отговор ответникът Столична община, оспорва иска като
недопустим и неоснователен. Не оспорва, че Л. С. и Д.С. са внесли в СО район
„Лозенец" заявление със скица-проект за отстраняване на непълноти и грешки
в кадастралния план с искане за нанасяне на поземлен имот 2294 и 2295, парцел
II 498, кв. 35, м. „Кръстова вада", заведено под
peг. № АБ-94-00- 215/23.03.2009 г. Съответно, в
отговор на това искане, гл. архитект на район „Лозенец" е изискал от
заявителите да представят документ за собственост за горецитираните
имоти. Предвид факта, че ищецът не разполагал с такъв, същият инициирал друга
процедура, подавайки заявление вх. № ДИ -17-ОС-15/29.05.2009 г. за заверка на
молба-декларация за признаване право на собственост върху имот с проектен №
2295, попадащ в УПИ 11-498, в кв. 35 по плана на гр. София, м. „Хладилника"
с площ от 400 кв.м. В отговор на неговото искане било издадено удостоверение от
район „Лозенец" № ДИ-17-ОС-15/7/21.09.2010 г. с ясно и точно описание на
правното положение на имота. По отношение на твърдението на ищците, че в имота
е имало и сграда от около 25 кв.м. е посочено, че същата е установена като
незаконна постройка и е издадена заповед № ДК-02-СО-41/15.05.2010 г. на началник
сектор на РДНСК - ЮЗР за премахването й, влязла в сила на 12.06.2012 г.
Уточняват, че предмет на
твърдяното владение е земеделска земя. Твърдят, че на Л. С. е предоставено
право на ползване върху 200 кв.м. земя в м. „Хладилника" по силата на ПМС
№ 11/02.03.1982г. Изтъкват, че с молба № 9400/31/30.01.1998г. Л. С. е поискал
назначаване на комисия по реда на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, която да оцени ползвана
земя с цел нейното закупуване като преписката е била прекратена. Сочат, че за
периода на действие на ПМС давност не е текла. Отделно от това, твърдят, че
процесния имот е бил първоначално държавна собственост - актуван с АДС №
1312/08.05.1980г., а впоследствие за него бил съставен АЧОС № 4700/15.03.2004г.
доколкото същият бил отреден за обществени мероприятия - по силата на §42 от
ПЗР към ЗИДЗОС. По тези съображения твърдят, че давност по отношение на
процесния имот не е текла. Отправят искане за отхвърляне на исковете.
Чрез приетата пред
настоящата инстанция тройна СТЕ, която съдът изцяло възприема по реда на чл.202 ГПК не се установява идентичност между ползвания по Удостоверение №
651/16.12.1985 г. /стр.57 от делото на СРС/ от страна на Л. С. имот с площ от
200 кв.м. Постановление № 11/02.03.1982 г.
и имота предмет на настоящето производство. С оглед това и експертите
заявяват, че не е установена идентичност между ползваната площ и имота предмет
на настоящето производство. Същевременно описанието на имота, чиято собственост
ищците твърдят да притежават по давност е извършено на база заявление на Л. С.
вх.№ НБ-9400-215/23.03.2009 г. за попълване на кадастралния план на гр.София, в
което са записани имоти № 2294 и № 2295, чиято графична площ е 1260 кв.м., а не
620 кв.м. за каквато площ е представена към него скица –проект на л.39, в която
по цифри 1 до 6 е означен имот с площ 620 кв.м. Според експертите не е налице
идентичност и между този имот по заявлението и имота описан от ищците в
исковата молба, като несъответствията са обсъдени от експертите.
Чрез показанията на
разпитания от първата инстанция свидетел С. М.С. /правоспособно лице по
кадастър/ се установява, че през м.юни 2008 г. същият е извършил заснемане на
имота по скицата –проект, която му е предявена в с.з. /на л.97 от делото на
СРС/ по искане на ищцата Д.С. и съпругът й, за който по-късно е разбрал, че е
починал. Установява се, че заснемането е извършено по данни наС.–
местоположение и граници, като по това време в имота е имало бетоновози, видял счупени бетонни колове от огради,
затъпкана мрежа и остатъци от барака и плодни дръвчета.
Същевременно, според
експертите по приетата пред настоящата инстанция СТЕ се установява идентичност
между имота предмет на спора и имота, предмет на проведеното делбено производство по гр.д.№ 1345/1974 г. по описа на
СРС, 41 с-в завършило с решение от 20.01.1978 г., както и имота актуван с АДС и
АОС представени в производството. Както се установява чрез представените и
описани документи делбения имот с площ от 4.0 дка
/предмет на делбата/ е бил закупен от М.М. от голям
имот на Никола Златин, който закупен имот е бил нанесен на кадастралния план от
1975 г., к.л.571 с пл.№ 498 и се намира в м.Хаджибарица,
бивша м.Шойлев кладенец“. Установено е, че след
смъртта си Михайлов не е оставил наследници и имота с площ от 4.0 дка е бил поставен
в дял на държавата по проведеното делбено
производство и съответно актуван от държавата с АДС № 8567 /1312/ от 08.05.1978
г. /стр.30 от делото на СРС/, като държавен, като е посочено че същият се
намира в м.Хаджибарица. В АДС е посочено, че
актувания като държавна собственост недвижим имот се предоставя за стопанисване
на РРСП“Ремонт и експлоатация“-Благоевски район.
В производството е
установено чрез събраните доказателства и констатациите на тройна СТЕ, че за
актувания като държавна собственост недвижим имот е бил съставен и акт за
общинска собственост № 4700/15.03.2004 г., в който като предходен съставен акт
е цитиран АДС № 8567 /1312/ от 08.05.1978 г. Установена е и идентичност между
имота по АДС - 4.0 дка празно дворно място, който имот е нанесен на
кадастралния план от 1975 г., к.л.571 с пл.№ 498 и се намира в м.Хаджибарица и имота по АОС – УПИ II- За детска градина
в кв.35, м.Кръстова вада, гр.София като намалената
площ на имота на 3778 кв.м. се дължи на урегулирането на имота.
Същевременно чрез
приетата пред първата инстанция единична СТЕ се установява, че имота посочен от
ищците и заснет от свидетеля С. в представената по делото скица-проект попада в
поземлен имот № 498, к.л.571, за който е отреден УПИ II-498 „За детска
градина“ с площ от 3778 кв.м., в който имот е реализирано посоченото
мероприятие – построена е общинска детска градина.
Както бе посочено в производството
по така предявените отрицателни установителни искове ищците доказват фактите,
от които произтича правният им интерес, а ответникът - фактите, от които
произтича правото му на собственост. При уважаване на отрицателния установителен иск за собственост формираната с решението
сила на пресъдено нещо има правопредпазващо
действие. Ако с решението бъде установено несъществуването на спорното право,
защитната функция на процеса е по отношение на субективното право на ищеца,
чието съществуване и реализация са били засегнати от отреченото със съдебното
решение право.
По аргумент от тези
съображения, залегнали в тълкувателното решение, следва да се приеме, че при
отхвърляне на отрицателния установителен иск
защитната функция на решението е по отношение правото на ответника. Това е така
защото в процеса той е трябвало да изложи и докаже всички обстоятелства, от
които произтича твърдяното от него право и отхвърлянето на иска е резултат
именно на това успешно доказване, както би било ако самият той беше предявил
положителен установителен иск за същото право и този
иск беше уважен. По тази причина при заведения от него ревандикационен
иск за същия имот ищецът не трябва повторно да доказва, че е собственик.
С оглед установените
обстоятелства, съдът намира че ищците не са провели успешно доказване на
фактите, от които произтича правният им интерес за водените искове.
Фактическите доводи, че
имота, който са владяли в продължение на повече от 30
години е идентичен с имота, който ищците са посочили и заснели с помощта на правоспобното по ЗКИР лице -свидетеля С.на представената по
делото скица-проект съдът намира за недоказани. Както са посочили вещите лица в
своята експертиза /тройна СТЕ/ в производството не е установена идентичност
между имота с площ от 200 кв.м., който е бил предоставен за ползване на Л. С. с
удостоверение от 16.12.1985 г. по Постановление № 11/02.03.1982 г. и имота предмет на настоящето производство.
Същевременно по твърдения на ищците към тази площ са им били предоставени от
друг съсед 200 кв.м., за което доказване в производството не е проведено, а за
останалата площ до 620 кв.м. ищците не са изложили конкретни твърдения за
нейното местонахождение и начин на установяване на фактическа власт.
Едновременно с това, чрез обсъдените по-горе доказателства се установява, че
имота, в който ищците твърдят да попада тази реална част с площ от 620 кв.м. е
бил нанесен в кадастралния план от 1975 г., т.е. същият не е имал характер на
земеделска земя по Постановление № 11/02.03.1982 г. предоставяна за самозадоволяване на
гражданите. Така формирания извод се основава и на дадената от експертите
констатации, че поземлен имот № 498, к.л.571, за който е отреден УПИ II-498 „За детска
градина“ с площ от 3778 кв.м. не попада в терен по §4а ПЗР на ЗСПЗЗ. Напротив,
както се установи същия е бил предмет на делба завършила 1978 г. с поставяне в
дял на държавата на този имот, който към този момент след актуването му като
държавна собственост е бил предоставен за стопанисване на трето за спора лице -
РРСП“Ремонт и експлоатация“-Благоевски район.
Освен това, съдът намира
за недоказано в производството, че ищците придобили собствеността върху
процесния имот по давност чрез упражнявана фактическа власт с намерение за своене в продължение на предвидения от закона десетгодишен давностен срок. Чрез показанията на разпитаните пред
първата инстанция свидетели – свидетеля С.Х.С.и свидетеля Н.С.Н.не се
установяват поддържаните от ищците твърдения за осъществявано владение с
намерение за своене, което да е постоянно, спокойно и
явно. Първият посочен свидетел установява ползване и обработване на земята, находяща се в м.Кръстова вада, която
е била предоставена за ползване до 2009-2010 г. от страна на С.. Същият
установява и че С.са искали да закупят земята, тъй като са я ползвали повече от
тридесет години, но от Съвета отказали. Същевременно вторият посочен свидетел
установява различен период на ползване и обработване отС.на
земята дадена по постановление за самозадоволяване – до края на 90-те години.
Фактическият състав на
владението съгласно чл. 68, ал. 1 ЗС включва както обективния елемент на
упражнявана фактическа власт, така и субективния елемент вещта да се държи като
своя. За да е налице обаче фактът на владение е необходимо в обективната
действителност да са се породили и неговите допълнителни елементи, а именно: 1)
да е постоянно - т.е. фактическата власт върху вещта и държането й като своя да
нямат случаен характер, а да са израз на воля, трайно да се държи вещта по
начин препятстващ евентуалното владение на други лица; 2) да е непрекъснато - в
смисъл да не е било прекъсвано за период по-дълъг от шест месеца - чл. 81 ЗС;
3) да е несъмнено - да няма съмнение, че владелецът държи вещта, като и за
това, че я държи за себе си; 4) да е спокойно - такова е, когато не е
установено с насилие; 5) да е явно - владението е явно, когато фактическата
власт се упражнява така, че всеки заинтересован да може да научи за това, да не
е установено по скрит начин, тайно от предишния владелец.
Обективният признак на
владението обаче изисква упражняване на непосредствена власт върху вещта,
защото по този начин се отблъсква владението на собственика. Не е достатъчно
владелецът да манифестира пред трети лица собственическото отношение към вещта,
ако за тях собственикът не може да узнае, необходимо е да си служи с вещта, а
ако се касае за недвижим имот - да осъществява физическо присъствие в него, да
го посещава и да извършва явни действия по стопанисването му. Само при такива
фактически действия собственикът ще може да узнае, че друго лице владее неговия
имот и ще има възможност да предприеме действия по защита на собствеността си.
Владението е упражняване
на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго,
като своя. Държането е упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето
не държи като своя. Владението по чл. 68 ЗС се характеризира с два основни
признака: обективен - упражняване на фактическа власт върху вещта (corpus possessionis ) и
субективен - намерението да се държи вещта като своя (animus
domini rem sibi habendi ). При държането
фактическата власт се упражнява за друг. Държателят няма намерение да свои вещта.
Според презумпцията на чл. 69 ЗС владелецът държи вещта като своя, докато не се
докаже, че я държи за другиго. Това е оборима законна
презумпция. Тя е и обща гражданскоправна норма с
оглед действието си спрямо лицата, защото се прилага за всички гражданскоправни субекти, без оглед на това дали притежават
или не права на собственост върху една и съща вещ. Законодателят е установил оборимата презумпция в полза на владелеца поради трудността
за доказване на намерението за своене като психично
състояние. Чрез нея с оглед на това, което обикновено става, е формулирано
заключение за наличие на неизвестен факт, а именно субективния признак на
владението (animus domini rem sibi habendi
) - намерението да се държи вещта като своя, като се изхожда от друг установен
факт - обективния признак на владението (corpus possessionis ) - упражняване на фактическа власт върху
вещта. Съдът е длъжен да я приложи точно и еднакво спрямо всички лица и случаи,
за които се отнася. Тя го задължава да приеме, че щом като е доказан фактът от
хипотезата, то съществува и не се нуждае от доказване и предполагаемият факт.
При нея, както и при всички оборими законни
презумпции, доказателствената тежест се размества и
страната, която я оспорва, трябва да я обори - така ТР № 1/2012 г. от 6 август
2012 г. по тълкувателно дело № 1 по описа за 2012 г. на ОСГК; ТР № 4/2012 г. от
17 декември 2012 г. по тълкувателно дело № 4 по описа за 2012 г. Няма пречка
предмет на владението, като юридически факт да бъдат и вещи, които не могат да
бъдат придобити по давност, поради някаква причина. Това е така, тъй като се
касае до установено фактическо отношение на едно лице спрямо вещта, то следва
да приемем, че всички вещи могат да бъдат предмет на владение - без значение
дали са частна, държавна (частна или публична), общинска (частна или публична)
или кооперативна собственост, дали са вещи на гражданския оборот или извадени
от него. Това разграничение е от значение единствено за последиците на
владението - не всяка вещ може да бъде придобита по давност в резултата на
владение в рамките на законовия срок (пример ограниченията на чл. 86 ЗС). В
действащото законодателства няма норма, която да е аналогична на чл. 306 ЗИСС
(отм.), в който текст изрично е уреден, че владението на вещи, на които
собствеността не може да бъде придобита, няма юридическо действие - в този
смисъл Решение № 106 от 28.12.2015 г. по гр. д. № 2687/2015 г., II г.о. на ВКС.
В случая не е установено
в производството, че ищците са упражнявали фактическа власт върху имота с
намерение за своене в периода след 1985 г. Към
момента на извършване на заснемане на имота през 2008 г. и по време на
провеждане на производството не е установено ищците да са във фактическа власт
на имота и презумпцията на чл.69 ЗС е неприложима. Не са доказани и извършени несъмнени
действия от страна на С., с които да манифестира пред трети лица
собственическото отношение към вещта. Същевременно, чрез събраните
доказателства в производството се установява, че през 1978 г. държавата е
придобила правото на собственост върху имота при извършената делба, на което
основание е бил съставен и АДС. Съответно в производството е доказано, че процесният имот, с оглед предвиденото в § 42 от ПЗР на
ЗИДЗОС, като имот представляващ частна държавна собственост, към влизането му в
сила/1999 г./ и отреден по силата на действащия към този момент план на града
за обществени нужди, по смисъла на тази разпоредба, е довел до трансформацията
му, по силата на закона, в обект-частна общинска собственост. Поради това
Столична община се легитимира като собственик на процесния имот по смисъла на
член 3 от Закона за общинската собственост, за което е съставен и АОС. Установено
е в производството чрез констатациите на СТЕ, че предвиденото мероприятие е
реализирано и в имота е построена общинска детска градина, за която вещите лица
са представили и снимков материал към експертизата.
Тъй като правните изводи
на въззивният съд не съвпадат с правните доводи на
първоинстанционният съд, обжалваното решение е неправилно и като такова на
основание чл. 271, ал. 1, пр. 2 ГПК трябва да бъде отменено, а предявените
искове да бъдат отхвърлени.
Решението подлежи на
обжалване в едномесечен срок от получаването му от страните пред ВКС, при
условията на чл. 280 ГПК - арг. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Така мотивиран,
Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло Решение №
22947 от 25.01.2019 г. по гр.д. № 288/2014 г. по описа на СРС, 36 с-в, като
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ искове с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК предявени от Д.Х.С., с
ЕГН: **********, Я.Л.С., с ЕГН: ********** и И.Л.С., с ЕГН: **********, тримата
със съдебен адрес ***, офис № 1, против Столична Община, с адрес: гр. София, ул.
„********, за признаване за установено, че Столична Община, с адрес: гр. София,
ул. „********, не е собственик на 620 кв.м., представляващи реална част от
поземлен имот с пл. № 498, за който е отреден УПИ II-498, кв. 35, по плана на
гр. София, м. „Хладилника", с площ от 3778 кв. м, при съседи на имот 498 и
УПИ: изток-УПИ 1-499; запад - улица „Сашо Николов Сладура", от север ул.
„Борис Руменов", ЮГ-УПИ- VIII-1293 и УПИ Х-1293 - проектен номер пл. №
2295, к.л.571,596, отразена на представена към исковата молба скица - проект
при границите: изток - УПИ 1-499; запад - улица „Сашо Николов - Сладура",
север УПИ II - 498, юг - УПИ VIII - 1293 и УПИ X - 1293, заключен в частта по
цифри 1-2-3-4-5-6-1 на комбинираната скица, представляваща приложение към
заключението по основната техническа експертиза приета пред СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване в едномесечен срок от получаването му от страните пред ВКС, при
условията на чл. 280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.