Решение по дело №802/2023 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.

Делото е образувано по касационната жалба на ЕТ „Сисиган-С. Н.“, ЕИК *********, против Решение № 276 от 13.06.2023 г., постановено по нахд № 325/2023 г. по описа на Районен съд - Пазарджик, с което е потвърден Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който за нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движение по пътищата, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във връзка с чл. 179, ал. 3б от същия закон, на касатора е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 500 лева.

Касаторът – ЕТ „Сисиган-С. Н.“ – моли да бъде отменено обжалваното решение и електронния фиш. Излага съображения за нарушения на материалния закон. Поддържа жалбата в писмени становища, подадени от процесуалния му представител преди проведените съдебни заседания. Претендира присъждане на разноски и за трите съдебни инстанции.

Ответникът – Агенция „Пътна инфраструктура“ – оспорва жалбата чрез процесуалните си представители в проведените съдебни заседания, както и в подадени от тях писмен отговор и писмени молби. Сочи доводи за правилността и законосъобразността на първоинстанционното решение. На свой ред заявява претенция за разноски и възразява за прекомерност на насрещната претенция.

Прокурорът представя заключение за неснователност на жалбата. Счита решението на районния съд за правилно и законосъобразно.

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок от страна в първоинстанционното производство, което е приключило неблагоприятно за нея.

Районният съд е потвърдил електронния фиш, като е приел, че е подадена тол декларация за преминаването, но платената категория е по-малка от измерената, като частичното незаплащане на дължимата такса се дължи на невярно декларирани данни за броя на осите на ППС. Съдът е намерил също, че независимо от малкия размер на неизплатената пътна такса нарушението не е маловажно. Причината е, че е декларирано невярно обстоятелство - броя на осите. Съдът е счел и че не е налице непропорционалност, тъй като с нарушението са засегнати важни обществени отношения, свързани с поддръжката на пътя като основен фактор за безопасността на движението. Приел е също и че възможността за заплащане на компенсаторна такса, (от която касаторът не се е възползвал) също е гаранция за пропорционалност, тъй като би могла да доведе до анулиране на електронния фиш.

Настоящият касационен състав не споделя изводите на районния съд.

Вмененото на касатора нарушение е по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, изречение първо, на който предвижда следното:

Чл. 179. (3б) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 16.08.2019 г.) Собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 2500 лв.

В електронния фиш, при описанието на нарушението не са посочени невярно декларирани данни. Описано е, че "има тол декларация за преминаването, но платената категория е по-малка от измерената". Напротив, в издаденото по искане на съда становище на отдел "УИСИ" към Националното тол управление се установява, че декларираната категория в тол декларацията е за ППС с три оси, а заснетото ППС е с допустима максимална маса на състав от превозни средства с 5 оси. Тоест, в електронния фиш липсва пълно и точно описание на нарушението в съответствие с предвидения в закона административнонаказателен състав и съответно от него не може да се установи каква е причината за частичното незаплащане на дължимата такса. Затова, неправилно съдът е възприел, че в случая е налице отегчаващо обстоятелство - невярно деклариране на броя на осите на ППС.

Независимо от това, са налице и други още по-съществени обстоятелства, обосноваващи отмяна на електронния фиш и съответно - незаконосъобразността на първоинстанционното решение.

Неправилно е становището на съда за пропорционалност на тежестта на нарушението и наложеното за него наказание.

Действително в случая частично не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, но същата е само за сегмент № ********** и за процесния товарен автомобил незаплатената част се равнява едва на 0,36 лв. (видно от становището на отдел "УИСИ" към Националното тол управление). Поради това е очевидно, че наложената имуществена санкция от 2 500 лв. е напълно несъразмерна на незначителната сума от 0,36 лв., с която е ощетен държавният бюджет.

Безспорно в случая е нарушен принципът на съразмерност и това в максимална степен се потвърждава от Решението на Съда на Европейския съюз от 21.11.2024 г. по дело С-61/23, според което в член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г. изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса" с фиксиран размер. Тоест фиксираният в чл. 179, ал. 3б размер от 2500 лв. на имуществената санкция за собственик на товарен автомобил, за който не е платена дължимата тол такса сам по себе си води до непропорционалност, доколкото възпрепятства определянето на съответстващо на тежестта на нарушението наказание, без възможност да се отчетат конкретните обстоятелства по случая. В настоящия казус, налагането на фиксираната в закона имуществена санкция от 2 500 лв. очевидно не съответства на ниската обществена опасност на извършеното административно нарушение.

Несъстоятелен е и доводът на съда за наличие на пропорционалност, доколкото с нарушението са засегнати важни обществени отношения, свързани с поддръжката на пътя като основен фактор за безопасността на движението. Безспорно нарушението е свързано с незаплащане на пътни такси, който са източник на финансиране на дейностите по поддръжка на пътищата, а евентуалните неподдържани пътища биха били опасни за движението. Но независимо от това цялостната обществена опасност на извършеното нарушение е ниска, за разлика от изключително високата предвидена в закона и наложена имуществена санкция, която в случая е явно несправедлива.

Неоснователно е и изложеното в обжалваното решение становище за законосъобразност на електронния фиш предвид, посочената в него законова възможност за анулирането му посредством заплащане на компенсаторна такса. Тази възможност не може да санира наложеното прекомерно наказание, както следва от Решението на СЕС от 21.11.2024 г. по дело С-61/23: "... правната уредба относно "компенсаторната такса" също би потвърдила непропорционалния характер на разглежданата в главното производство система от наказания с оглед на целите, посочени в правната уредба на Съюза ...".

Неправилно е и възражението на ответника, че наложеното наказание е и съизмеримо и ефективно и ще има възпиращо действие. Действително чл. 12 от ЗАНН предвижда като цели на наказанието да се въздействува възпитателно и предупредително, както върху нарушителя, така и върху останалите граждани. Но тези цели не могат да бъдат постигнати при констатираната в случая несъразмерност на нарушението и наложеното за него наказание. Напротив, евентуалното потвърждаване на електронен фиш при такава несъразмерност на тежестта на нарушението и санкцията за него не би имало възпитателен и предупредителен ефект, а би създало чувството за незаконосъобразност и несправедливост и съответно не би засилило желанието да се спазват законовите правила.

Независимо от горното е налице и друго самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на електронния фиш.

Разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП в редакцията й действала до 12.02.2024 г., т.е. както към момента на извършване на нарушението и издаване на електронния фиш, така и към момента на подаване на първоинстанционната жалба е предвиждала следното:

Чл. 189ж. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) (1) При нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата, размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура".

Тоест разпоредбата не е предвиждала за нарушения по чл. 179, ал. 3б, каквото е процесното да бъде издаван електронен фиш. Възможността за издаване на електронен фиш за нарушения от вида на процесното е предвидена в чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП много след като е извършено процесното нарушение, за което е съставен електронен фиш.

Следователно, след като в нарушение на закона е издаден електронен фиш, вместо нарушението да бъде установено със съставяне на АУАН и евентуално санкционирано с издаване на НП, в максимална степен са нарушени административнонаказателно производствените правила и издаденият фиш подлежи на отмяна.

Предвид гореизложеното, е безспорно, че районният съд е нарушил материалния закон, като неправилно е потвърдил незаконосъобразния електронния фиш. Затова, като незаконосъобразно, първоинстанционното решение следва да бъде отменено, като бъде отменен и електронният фиш.

С оглед изхода на делото е частично основателна претенцията за разноски на касатора. Основателни са претенциите му за присъждане на адвокатски възнаграждения за настоящото производство и за производството пред районния съд. Тези възнаграждения не следва да бъдат намалявани. Те са в размер на 700 лв., който е близък до минималния предвиден в закона размер от 550 лв. и са справедливи с оглед фактическата и правна сложност на делото. Неоснователна е претенцията за присъждане на адвокатско възнаграждение за производството по адм.д. № 882/2024 г., по описа на ВАС, приключило с Определение № 2147/22.02.2024 г. Това определение не е по съществото на спора, а с него ВАС се е произнесъл по законосъобразността на определението по настоящото дело, с което е спряно производството по делото. Затова, разноските по делото пред ВАС е следвало да бъдат присъдени от самия ВАС, а не да се присъждат от настоящия съд при окончателния изход на спора. Следователно на касатора следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 1 400 лв. за производствата пред районния и пред административния съд.

По изложените съображения съдът

 

Р Е Ш И:

 

Отменя Решение № 276 от 13.06.2023 г., постановено по нахд № 325/2023 г. по описа на Районен съд - Пазарджик, като вместо него постановява:

Отменя Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който за нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движение по пътищата, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във връзка с чл. 179, ал. 3б от същия закон, на ЕТ „Сисиган-С. Н.“, ЕИК *********, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 500 лева.

Осъжда Агенция "Пътна инфраструктура" да заплати на ЕТ „Сисиган-С. Н.“, ЕИК *********, разноски за производствата пред районния и пред административния съд в общ размер на 1 400 лв. (хиляда и четиристотин лева).

Решението е окончателно.