Р Е
Ш Е
Н И Е
№25 Разград
12.ХІ.2018г. Разградски окръжен
година Град
2018
съд
22.Х.
На Година
публично АНЕЛИЯ
ЙОРДАНОВА
В заседание
в следния състав:
Секретар: Н.Р. ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАЯ
ЙОНЧЕВА ИРИНА
ГАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
Като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЙОНЧЕВА
В.търговско 2018 №42
дело по описа за година
за да
се произнесе, съобрази следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение №84/8.ІІІ.2018г.
по грд №2943 по описа му за 2017г, състав на РРС е отхвърлил исковете, предявен
в условията на обективното им кумулативно съединяване от „Водоснабдяване –Дунав“ЕООДД, ЕИК *********, гр.Разград против „РЕАЛ
АСИСТЪНС“ООД,ЕИК201147927, с.Сейдол, Разградска обл. , както следва:
1/На осн.чл.32 ТЗ във вр0 с 43 НАРЕДБА № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи във вр. с 79 ЗЗД - за дължима му се в
изпълнение на договор за доставка на водоснабдителни и канализационни услуги
цена в размер на 859,03лв. и
2/ на осн. чл.86 ЗЗД – дължими му
се 67,05лв. в обезщетение за забава на главницата за периода
2.ІІІ.2017-8.ХІІ.2017г.
Недоволно от така постановеното решение,
ищцовото дружество обжалва същото като неправилно, незаконосъобразно,
необосновано и като постановено при следните, съществени нарушения на процесуалните правила:
-
по
чл.142(2 ГПК - нарушено
право на участие и защита в провелото се на
28.ІІ.2018г. първо и единствено заседание по делото, при своевременно
депозирана от процесуалния представител на страната молба за отлагането му по
обективни/метеорологични причини , препятстващи явяването му на насрочената за с.з. дата;
-
по
чл.143, ал.2 и ал.3 ГПК –лишаване на ищцовата страна от законово установената
възможност да допълни и поясни исковата си молба, както да
посочи и представи изисканите от съда, и
свързани с твърденията й доказателства.
-
по
чл.140 ГПК- неясно и не следващо се
от доклада очертаване на спорните, и подлежащи на
доказване обстоятелства; неправилна квалификация на въведеното с отговора на
ответника възражение по доказателствата като такова по чл. чл.193 ГПК и незаконосъобразност на предприетото в тази връзка
изключване на приложените към молбата доказателства;
В
законоустановения и предоставен му за
това срок , ответното дружество се е възползвало от правото си на отговор. С подаването му оспорва жалбата като
неоснователна и моли за потвърждаване на решението като правилно, обосновано и
законосъобразно постановен съдебен акт.
По направените с жалбата доказателствени
искания РОС констатира наличие на предпоставките по чл.266(3 ГПК за тяхната допустимост. Въззивната жалба
съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения
на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, с изготвянето на който,
първоинстанционният съд е дал погрешна квалификация на въведеното в срока за
отговор оспорване на приложените доказателства като такова по чл.193 и
сл.ГПК. В отговора на ответника не се съдържа твърдение
за неистинността на доказателствата, от което за съда да следва задължение за
откриване на производство по чл.193 и сл ГПК. Въведеното в срока за отговор
възражение касае спора по същество. Въззивният съд намери дадената от първата
инстанция квалификация на възражението за неправилна. В резултат, относно
подлежащите на доказване факти, на страните са били дадени неточни указания и е
допуснато неправилно разпределяне на доказателствената тежест. Отчитайки
горното като допуснати от първоинстанционния съд и отстраними от тази инстанция
процесуални нарушения, в рамките на правомощията си по чл..266 ГПК и съгл. т.2
на Тълкувателно решение № 1/9 .ХІІ.2013 г. на ВКС по
тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, РОС пристъпи към отстраняването им с нов доклад и допускане
на предявените с жалбата док. искания.
В
с.з., чрез процесуалния си представител - юриск.Георгиева, въззивникът заявява,
че поддържа жалбата си на посочените в нея основания. Пледира за отмяна на
решението и за постановяването на ново такова, с което съдът да уважи исковете
като доказани по основание и размер. Претендира присъждане на доказано
направени пред двете инстанции разноски.
В с.з., чрез законно представляващият го управител-г-н П. и процесуалния
си представител по пълномощие –адв.Йорданов, дружеството-въззиваем оспорва
основателността на предявените срещу него искове, твърдейки неизправност на
въззивника в установените между тях търговски взаимоотношения, визирайки
конкретно разпоредбата на чл.23 от Раздел ІІ на ОУ. Твърди недължимост
на претендираната в изпълнение на договора главница, позовано на факта, че
обекивиращата го фактура не му е
предявявана за плащане и същата не е намерила отразяване в счетоводството
му. Моли жалбата да бъде оставена без уважение и претендира
разноски.
Като подадена в срок, от легитимираща интерес от обжалването страна и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, жалбата е допустима.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта - в обжалваната му част.
В обхвата на така посочените въззивни предели, РОС намира обжалваното
решение за валидно и допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна. В резултат на установените по горе и отстранени от тази инстанция процесуални
нарушения, първоинстанционният съд е постановил решението си при неизяснена
фактическа обстановка, което е довело до неговата необоснованост, неправилност
и незаконосъобразност.
В
съвкупността си, относимо на заявените от страните становища, доказателствата по делото дават основание на
съда в този му състав да приеме за установено от фактическа страна, че по силата на сключения между тях Договор №249/18.VІ.2013г. страните са установили търговски/облигационни
правоотношения по търговска сделка за продажба/доставка на . В задължение на жалбоподателя, доказано
доставчик и лицензиран оператор на В К
услуги, законово и договорно е вменено: да доставя към търговския обект на въззиваемия
вода за питейни и битови нужди; да
поддържа в изправност водопрводните системи към обекта и да отчита потребеното
за съответен период количество вода. В
тази връзка е разпоредено правото и задължението му по осъществяване контрол
върху съоръженията, включени в системата за доставка на услугата.
В
качеството си на търговец-потребител на предоставяните от въззивника услуги,
въззиваемият се е задължил: със
заплащане цената на доставените му и изразходвани количества вода; да осигурява достъп на
оторизираните при В и К длъжностни лица до съоръженията във връзка с отчитането
на изразходваната вода, за контрола върху съоръжението, проверка на състоянието
му и отстраняването на повреда.
Договорът
между страните е сключен в съответствие с приети и публично известни ОУ на
договорите за доставка на водоснабдителни и канализационни услуги.
За
страните не е спорно, че въззивникът е доставял вода към търговския
обект на въззиваемия, за което по отношение на последния е открита и нарочна
партида с абонатен №9020351.
Като
свидетели по делото са разпитани
служители на въззивника, които независимо един от друг заявяват, че водоснабдяването
на с.Сейдол е разделено на три зони, чиито
показания се отчитали ежеседмично. В началото на м.януари
2017г.,
електронно била отчетена разлика (в повече от обичайното) в разхода на вода за зоната, в която единственият регистриран
търговски обект е собствения на въззиваемия хотел. По показания на
ответниковите свидетели, по това време на годината в хотела нямало регистрирани посетители и не работел. Обектът се охранявал единствено от
видеокамери.
Във връзка с отчетения преразход на
водоползване, на 23.І.2017г. на свидетелите
У.,
Х.и П. било възложено да установят мястото на проблема и да замерят изтеклото
количество вода. При огледа на зоната установили, че пред хотела, в обхват на
около 10 кв.м, дълбоката снежна покривка е разтопена от изтекло
количество вода. Установили, че течът е от намиращите се в имота и
ползващи хотела съоръжения - спукана
тръба и препълнена с вода шахта за мръсната
канализация . Категорични са, че водомерът на абоната е бил в изправност и че
аварията е засечена в монтираните след водомера съоръжения. Свързали се с живеещите
в селото близки на собственика и в тяхно присъствие замерили, че отчетеното по водомера на обекта количество
вода е в размер на 343куб.м. Данните от проверката отразили в приложения като
доказателство Констативен протокол №4015712/23.І.2017. В реквизит на протокола
е отразено, че замерването е извършено в присъствие на св. С.П. Последният подписал протокола като
представител на дружеството –въззиваем без възражения.
Протоколът, обективиращ фактическите изводи на представители на
търговеца-водоснабдително дружество за измерените от СТЕ количества на
разходвана от абоната към 23.І.2017г. вода, по
смисъла на чл. 180 ГПК представлява частен свидетелстващ документ, който, подписан от
потребителя и упълномощеното от него лице, удостоверява неизгодния за него факт за
доставеното му и изразходвано количество вода, за което по правилото на чл.42
от Н - ба №4/19.ІХ.2004г. същият е длъжен да заплати договорената с доставчика
цена в размер на 859,03лв. Последната е предявена за плащане с издадената от
доставчика Ф.№**********/31.І. 2017г.
По делото не се твърди и не се доказват
предприети от въззиваемия действия по оспорване на замереното и вмененото му за
плащане количество вода.
В
заключение, назначената по делото СТЕ констатира, че за процесния период по технически
параметри дебита на процесното съоръжение е в порядъка на 661куб.м. Замереното от свидетелите количество
от 343куб м. е съизмеримо с техническите
параметри на съоръжението.
След проверка в счетоводствата на страните,
назначената по делото СИЕ констатира, че
процесната фактура е осчетоводена при въззивника, вписана е в дневника
му за продажби и по същата е усвоен ДДС. Процесната фактура се сочи като
издадена на основание Констативен протокол №4015712/23.І.2017. Плащане по фактурата не е извършвано.
При насрещна проверка в счетоводството на
въззиваемия, СИЕ констатира, че в същата, осчетоводяване на фактури за дължими
към въззивника плащания е извършвано до м.VІІ.2016г. Плащанията са извършвани
на каса. Процесната фактура не е намерила счетоводно отразяване при
въззиваемия. Съгласно предвиденото в чл.9 на сключения между страните Договор
№249/8.VІ.2013г., плащането са е било
дължимо в едномесечен срок от отчитане показанията на водомера.
В обобщение на изложеното до тук, от правна
страна съдът приема предявеният на осн.чл.327 ТЗ главен иск за доказан по
своето основание и размер.
При доказано настъпила към 2.ІІ.2017г.
изискуемост на цената за изразходваното и неоспорено от потребителя количество
вода, същият е изпаднал в забава, което го обвързва и с отговорността по чл.86 ЗЗД. Съобразявайки претендирания по иска период на забава като датиращ от
2.ІІІ.2017г. вещото лице е изчислило размера на обезщетението по чл.8 ЗЗД на
67, 29лв. В тази връзка, предявеният в размер на 67,05лв. акцесорен иск се
явява доказан по основание и размер.
Поради несъвпадане в изводите
на двете инстанции, решението на първоинстанционния съд следва да бъде
отменено, а предявените от въззивника искове уважени в пълния им размер.
На осн.чл.7 ГПК в полза на
ищеца се следва присъждане на доказано направени пред двете инстанции разноски в
размер на 565,00лв., както и юрисконсултско възнаграждение, което по правилото
на чл.78, ал.8 ГПК във вр. с чл.23 НБП, съобразявайки факта, че въззивното производство е
проведено в повече от две с.з, съдът определя в размер на 250лв.
По изложените мотиви и в
условията на чл.27 ГПК, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО Решение
№84/8.ІІІ.2018г. по грд №2943/ 2017г. по опис на РРС и вместо това ПОСТАНОВИ:
На осн.чл.32 ТЗ
във вр.с чл.79 ЗЗД
ОСЪЖДА „РЕАЛ АСИСТЪНС“ООД,ЕИК ********* с.Сейдол, Разградска обл. да заплати на „Водоснабдяване –Дунав“ЕООДД, ЕИК
*********, гр.Разград сумата от 859,03лв.(осемстотин петдесет и девет лева и
три стотинки), дължима се като цена на доставени му и изразходвани за времето от 11.VІІ.2016
до 23.І.2017г. 343 куб м вода, ведно със
законна лихва, считано от 15.ХІІ.2017г. до окончателното им изплащане.
На осн.чл.86 ЗЗД ОСЪЖДА „РЕАЛ АСИСТЪНС“ООД,ЕИК ******** с.Сейдол,
Разградска обл. да заплати на „Водоснабдяване
–Дунав“ЕООД, ЕИК ********, гр.Разград сумата от 67,05лв.(шестдесет и седем лева
и пет стотинки) в обезщетение за забава на главницата за времето от 2.ІІІ.2017
до 8.ХІІ.2017г.
На осн.чл.7 ГПК
ОСЪЖДА
„РЕАЛ АСИСТЪНС“ООД,ЕИК ******** с.Сейдол, Разградска обл. да заплати на „Водоснабдяване –Дунав“ЕООДД, ЕИК ********, гр.Разград
разноски по делото в размер на 565,00лв. и 250,00лв. юрисконсултско
възнаграждение за две инстанции, при повече от едно с.з.
Решението е окончателно и по
аргумент на чл.280, , ал.3, т.1 ГПК не подлежи на обжалване.
ПЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
НР