Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 325
гр. Русе,
27.02.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Х-ти
граждански състав в публично заседание
27-ми януари през две хиляди и двадесета
година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИН
ЙОРДАНОВ
при секретаря
Ширин Сефер,
като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 2004 по
описа за 2019 година,
за да се произнесе, съобрази
следното:
Ищецът Ищецът “Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр. София твърди, че на
19.05.2017 г. е сключен договор за цесия между трето лице и ищеца, по силата на
който на ищеца е прехвърлено вземане на третото лице срещу ответника, което произтичало
от договор за потребителски кредит от 20.04.2016 година. На длъжника било изпратено
съобщение за цесията на адреса, който бил посочен при сключване на договора за потребителски
кредит. Известието сочело, че пратката била непотърсена, поради което следвало да
се приеме, че цесията е съобщена на длъжника. Било изпратено и второ уведомително
писмо, което не било получено при същите обстоятелства. В случай, че не се приемат
тези доводи за съобщаване на цесията се моли да се приеме, че същата е съобщена
с връчване на книжата по настоящото дело. По договора за потребителски кредит било
налице неизпълнение от страна на кредитополучателя, в резултат на което се натрупало неизплатено задължение
включващо 708,06 лв. - главница, 122,60 лв.
- договорна лихва от 01.06.2016 г. – 16.06.2017 г., 21,64 лв. - такса за оценка
на досие, дължима за периода 01.06.2016 г. – 16.06.2017 г., 411,14 лв. – такса за услуга „Кредит у дома“ за
периода 01.06.2016 г. – 16.06.2017 г.,
113,72 лв. - лихва за забава от 19.05.2017 г., т. е. от датата на цесията до подаване на заявлението по
заповедното производство в съда. Сумата била претендирана по реда на заповедното
производство по приложеното ч. гр. д. № ***/2018 г. по описа на Районен съд – Русе, но
по същото заповедта била връчена неприсъствено чрез залепване на уведомление, поради
което били дадени указания за установяване на задължението по исков ред, което
се претендира с иска по настоящото дело.
Ответникът В.А.В. е редовно призована
по реда на чл.47, ал.5 от ГПК и не се явява. Назначеният му особен представител
адв. Е. С. е подала отговор на исковата молба, с който оспорва иска като излага
правни доводи. Счита се, че цесията няма действие по отношение на длъжника поради
несъобщаване. Счита, че представените доказателства по делото не удостоверяват връчване
на съобщение за цесията. Освен това уговорените лихви и годишен процент на разходите
надхвърляли допустимия от закона лимит и уговореният размер противоречал на добрите
нрави, поради което договорът бил нищожен. Същият съдържал неравноправни
клаузи в противоречие с Директива 93/13 г. на СЕ относно неравноправните клаузи
в потребителски договори. Счита че договорът не е сключен по ясен и разбираем начин,
поради което противоречал на Закона за потребителския кредит /ЗПК/. Оспорва дължимостта
на такси и на лихва в размер на 113,72 лв., тъй като същата се претендира на самостоятелно
основание. Прави възражение за изтекла давност, както и наличие на заплащане от
страна на длъжника.
За да се произнесе, съдът съобрази
следното:
Видно е от приложеното ч. гр. дело №***/2018 г., че в производство по чл.410
и сл. ГПК е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу
В.А.В. да заплати на кредитора
“Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр. София сумите в размер на
708,06 лв. – главница по сключен с трето лице договор
за паричен кредит от 20.04.2016 г., 122,60 лв. - договорна лихва от 01.06.2016
г. – 16.06.2017 г., 21,64 лв. - такса за оценка на досие, дължима за периода
01.06.2016 г. – 16.06.2017 г., 411,14 лв.
– такса за услуга „Кредит у дома“ за периода 01.06.2016 г. – 16.06.2017 г., 113,72 лв. - лихва за забава от 19.05.2017 г.,
т. е. от датата на цесията до подаване на
заявлението по заповедното производство в съда, както и разноски в размер на 27,54
лв. – държавна такса и 50 лв. – юриск. възнаграждение. В заповедното
производство заповедта е връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което съдът
е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си. По делото
е представен препис от въпросния договор от 20.04.2016 г., от който е видно, че
на ответника е предоставен паричен заем /кредит/ в размер на 750 лв., а той се е
задължил да върне заемната сума, заедно с договорените такса за разглеждане на кредита/оценка
на досие/, договорена лихва, както и такса за услуга „Кредит у дома“, всичко в общ
размер от 1575017 лв., на 60 анюитетни седмични погасителни вноски, от които 59
вноски в размер на 26,26 лв. и една вноска в размер на 25,83 лева. Договорът е подписан от договарящите страни и
не е оспорен от ответника. Няма спор и относно обстоятелството, че ответникът е
усвоил отпуснатия заем, както и че е преустановил плащанията по кредита.
По делото са представени и писмени доказателства за прехвърляне на вземания
(цесия) от третото лице-кредитор „Провидент Файненшъл България ООД на ищеца и уведомителни писма до ответника
за извършената цесия, с оглед на което съдът приема, че ищецът в качеството си на
цесионер има всички права на кредитор.
С оглед изложеното съдът счита, че по делото са доказани правопораждащите за
правата на ищеца факти – договор за кредит, изпълнение на задълженията на кредитора
по него и цедиране на вземанията му срещу длъжника на ищеца. С оглед на това, че
договорът за кредит е за потребителски кредит следва да се извърши и служебна проверка
за действителност на същия с оглед особените изисквания на Закона за потребителския
кредит /ЗПК/ и Закона за защита на потребителите /ЗЗП/. Съгласно императивните изисквания,
въведени с разпоредбата на чл. 11, ал. 1 т. 11 и 12 ЗПК, договорът за потребителски
кредит трябва да съдържа информация за условията за издължаване на кредита от потребителя,
включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността
и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение
на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти
за целите на погасяването, като погасителният план следва да посочва дължимите плащания
и сроковете и условията за извършването на тези плащания, да съдържа разбивка на
всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена
на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато
лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат
променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията,
съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или
на допълнителните разходи съгласно договора за кредит.
При тези съображения спорът се съсредоточава върху обстоятелството дали уговореното
в процесния договор и погасителен план към него обективира всички изискуеми
реквизити на погасителен план по смисъла на чл. 11, т.11 и т.12 ЗПК. От съдържание
на погасителния план към договора /в препис на л.9 от делото/ е видно че в същия
фигурира информация за съответните плащания и срокове за това. Съгласно цитираната
правна норма на ЗПК, за да бъде прието, че съответни уговорки в договора по своята
правна същност представляват погасителен план, следва освен да са ясни размерът
на съответните плащания и срока за това, а също така да е изложена и разбивка
на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главница, лихва, изчислена
на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи.
В настоящия случай липсва разбиване по пера на задължението на кредитополучателя,
от което да е ясно в каква част то представлява главница, лихви и допълнителни разходи
по кредита, респ. липсва информация, показваща с всяка отделна вноска каква част
от задължението за главница, лихви и допълнителни разходи се погасява. Не става
ясно как се формира сумата от 26,26 лв., съставляваща размер на седмична погасителна
вноска с изключение на последната, съответно как се формира сумата от 25,83 лв.
– последна погасителна вноска. Задълженото произтичащо от ЗПК за кредитора е да
посочи разбивка не само на целия размер на предоставения паричен заем, а и на всяка
една отделна погасителна вноска. Макар да се изяснява, че общата сума от 1575,17
лв. е сбор от сумата от 750лв. – главница по договора, сумата от 37,50лв. – такса
за оценка на досие, 147,94 лв. – общ размер на фиксираната лихва и сумата от 639,73
лв. – такса за услугата „Кредит у дома“, не е посочено в стойността на всяка една
седмична вноска какъв е размерът на главницата, лихвите и допълнителните разходи.
Включително таксата „Кредит у дома“ следва да бъде отразена в погасителен план,
тъй като съгласно чл. 25 от приложените към договора за потребителски кредит „Договорни
разпоредби“, същата се заплаща на равни вноски през периода на действие на договора
за кредит, а не се начислява еднократно. Освен това не става ясно как се определя
размерът на таксата „Кредит у дома“ в двете й разновидности – за предоставяне кредита
в брой и за събиране на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя,
нито как се погасява тази такса с всяка седмична вноска.
С оглед изложеното съдът намира, че процесният договор за потребителски кредит
е сключен в нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1 т. 11 и 12 ЗПК, тъй като
няма изискуемото по закон съдържание – липсва погасителен план, поради което е налице
пълна недействителност (нищожност) на договора – арг. чл. 22 ЗПК. Съгласно правилото
на чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита.
Освен това клаузите за дължими от ответника такси „Кредит у дома“ и такса за
оценка на досие са нищожни на основание чл. 21, ал. 1 и 2 ЗПК. Съгласно клаузата
на чл. 25 от договора потребителски кредит само 30 % от общия размер на таксите
„Кредит у дома“ е за компенсиране разходите на кредитора, следователно останалата
част по същество представлява печалба на кредитора. По този начин така формулираната
клауза заобикаля императивното правило на чл. 19, ал. 4 ЗПК максимално допустимият
процент на разходите на годишна база (ГПР) по потребителските кредити да е в размер
не по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, определена
с постановление на Министерския съвет. Съгласно сключения между страните договор
спорните такси не са включени в ГПР, а ако се добавят към тази величина безспорно
ще надхвърли лимита по чл. 19, ал. 4 от ЗПК/този извод се потвърждава и от
вещото лице по назначената икономическа е-за при разпита му в с.з./, поради което
договорката за заплащането им се явява нищожна – арг. от 21, ал. 1 ЗПК. Освен това
не са ангажирани доказателства за изпълнението на услугата „Кредит у дома“ от страна
на ищеца, който по правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК следва чрез пълно и главно доказване
да установи това обстоятелство, за да обоснове възникването на задължението на ответника
да заплати нейната стойност. По отношение на таксата за оценка на досие, която по
своята правна същност представлява дейност на кредитора по проучване платежоспособността
на кредитополучателя, съдът намира, че същата противоречи на забраната на чл.
10а, ал. 2 ЗПК кредиторът да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита.
Следователно, предявеният иск с правно основание чл. 422 ГПК се явява основателен
само за сумата от установената от вещото лице неизплатената главница по сключения
между ответника и „Провидент Файненшъл България
ООД договор за потребителски паричен кредит от 20.04.2016 г. - 708,06 лв., но не и по отношение на останалите
претендирани суми, за които следва да се отхвърли.
Разноските по делото следва да се присъдят съразмерно на уважената част от
иска/51,41 %/ като съдът приема, че разноските на ищеца за юрис. възнаграждение следва да са в минимален
размер както по заповедното производство, така и по настоящото исково
производство. Така от разноски в общ размер на 880 лв. следва да се присъдят в
полза на ищеца разноски само в размер на 452,41 лв.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА за
установено съществуването на вземането на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. “Люлин“ 10, бул. “Д-р Петър Дертлиев” №25,
офис-сграда “Лабиринт“, ет.2, офис 4, срещу В.А.В.,*** за сумата от 708,06 лв. – непогасена
главница по сключен с БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД договор за потребителски кредит
от 20.04.2016 г., ведно със законната лихва върху същата от 01.11.2018 г. до окончателното
изплащане и ОТХВЪРЛЯ иска в останалата
му част – за претендираните 122,60 лв. - договорна лихва от 01.06.2016 г. –
16.06.2017 г., 21,64 лв. - такса за оценка на досие, дължима за периода
01.06.2016 г. – 16.06.2017 г., 411,14 лв.
– такса за услуга „Кредит у дома“ за периода 01.06.2016 г. – 16.06.2017 г., 113,72 лв. - лихва за забава от 19.05.2017 г.
до 01.11.2018 г.
ОСЪЖДА В.А.В.,***
да заплати на “Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, ж.к. “Люлин“ 10, бул. “Д-р Петър Дертлиев” №25, офис-сграда “Лабиринт“, ет.2,
офис 4 сумата в размер на 452,41
лв. – разноски съразмерно на уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Районен съдия: