№ / 08.2020 година, гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, ІV състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи август през две хиляди
и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВГЕНИЯ БАЕВА
при секретаря ВЕСЕЛКА КРУМОВА,
като разгледа докладваното от съдията
адм. д. № 1813 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 276 и следващите от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Образувано е по
искането на Д.Г.Д., ЕГН ********** *** за прекратяване на извършваните
незаконосъобразни бездействия от началника на Затвора - Варна, изразяващи се в неизпълнение на задължението по чл. 512, ал. 2, вр. чл. 508 от Гражданския процесуален кодекс да
уведоми съдебния изпълнител, че получаваното трудово възнаграждение е в размер
на 98 лева и е несеквестируем доход, както и да прекрати незаконосъобразните
действия по изпълнение на наложения от съдебния изпълнител запор върху
несеквестируеми парични средства, постъпващи по личната му партида в Затвора -
Варна.
Ищецът твърди, че
началникът на Затвора – Варна не е изпълнил задължението си да уведоми
съдебният изпълнител, че възнаграждението, което получава за извършена в
затвора работа е несеквестируемо. Твърди, че от постъпилата в личната му
партида сума в размер на 98 лева е преведена сума по изпълнителното дело в нарушение на чл. 446
от Гражданския процесуален кодекс. Твърди, че извършените бездействия и последвалите действия
представляват нарушение по чл. 3 от ЗИНЗС. Моли съда да постанови разпореждане,
с което да разпореди прекратяване на бездействието на началника на Затвора –
Варна, както и да му забрани да извършва действия по изпълнението на запора.
В съдебно заседание
ищецът поддържа искането си.
Ответникът, чрез
процесуален представител, оспорва искането. Твърди, че получаваното от ищеца
възнаграждение не попада в обхвата на Гражданския процесуален кодекс, поради
което правилата му са неприложими. Моли съда да постанови разпореждане, с което
да отхвърли исковете.
Съдът след преценка на събраните в хода на
административното и съдебното производство писмени документи приема за
установено от фактическа страна следното:
С разпореждане от
13.08.2020 година съдът, на основание чл. 277, ал. 4 от ЗИНЗС, е изискал от
началника на Затвора – Варна данни за удържаните суми.
С писмо от 19.08.2020
година началникът на Затвора – Варна е посочил, че по запорни съобщения по
изпълнителни дела № № 20193620400055 и 20203620400004 е извършил удръжка от
възнаграждението на жалбоподателя. Видно от приложената справка за м. юли 2020
година ищецът е получил сумата от 109,80 лева, от които 65 лева са преведени на
съдебния изпълнител по образуваните изпълнителни дела. Видно от Запорни
съобщения от 05.11.2019 година и 11.03.2020 година върху получаваното от ищеца
възнаграждение е наложен запор за вземания в общ размер на 100 лева по две
изпълнителни дела. Изпълнителното основание и по двете дела е присъдата, постановена по НОХД
№ 46/2019 година по описа на Районен съд – Балчик.
Всеки лишен от
свобода може да иска: 1. прекратяването на действия и бездействия на орган по
изпълнение на наказанията или на длъжностно лице, представляващи нарушение на
забраната по чл. 3 и/или 2. извършването на действия с цел прекратяване или
предотвратяване на нарушение на забраната по чл. 3, арг. чл. 276, ал. 1 от ЗИНЗС .
За съставомерност на
фактическия състав на чл. 276, ал. 1 от ЗИНЗС е необходимо да е налице фактическо действие и/или бездействие, което не се основава на закон
или акт,
както и това това действие или бездействие да е осъществено от орган по изпълнение на наказанията.
Правото на труд на
лишените от свобода лица е закрепено в чл. 77, ал. 1 от ЗИНЗС, като за всяка
работа лишените от свобода получават определена част от изработеното, но не
по-малко от 30 %, арг. чл. 78, ал. 1 от ЗИНЗС. Частта, която лишеният от свобода следва да получи се определя със
заповед на министъра на правосъдието, арг. чл. 78, ал. 2 от ЗИНЗС.
Съгласно чл. 1,
ал. 2 от Кодекса на труда отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови
правоотношения. Легално определение на понятието работната сила не се съдържа в
Кодекса на труда. Националният статистически институт е дал
определение на понятията „заети лица“ и „наети лица“ във връзка с изследване на
заетостта и е възприел, че „заети лица“ са лица, които извършват работа за производство
на стоки и услуги поне 1 час срещу заплащане (в пари или натура) или друг
доход, а „наети лица“ са лицата, извършващи
работа, за която получават възнаграждение в пари или натура под формата на
работна заплата (в т.ч. лицата на постоянен и временен трудов договор, на пълно
и непълно работно време). От съдържанието на тези сходни понятия следва да се
извлече и съдържанието на понятието „работна сила“, а това е способността
на човека да произвежда, чрез извършване на определени физически и/или
интелектуални действия/усилия. Доколкото лишеният от свобода престира
работната си сила възнаграждението,
което получава срещу нея следва да се квалифицира като трудово.
Съобразно
разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ЗИНЗС на лишените от свобода могат да се
правят удръжки съгласно действащите закони, но не повече от две трети от
полагащото им се възнаграждение. Това ограничение не се отнася за удръжките по
задължение за издръжка. Съгласно чл. 57, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗИНЗС удръжките по чл. 78, ал. 3 от ЗИНЗС се изчисляват по реда на чл. 446 от
Гражданския процесуален кодекс върху цялото възнаграждение за положения труд,
но не могат да надвишават 2/3 от онази негова част, която съгласно заповедта по
чл. 78, ал. 2 от ЗИНЗС се полага на лишения от свобода, след като от нея се
приспаднат данъците.
В конкретния случай,
с оглед предоставената информация от началника на Затвора – Варна, полученото от ищеца
възнаграждение е в размер на 109,80 лева. Началникът на Затвора – Варна не е
представил доказателства за пълното възнаграждение на ищеца. Дори и да се
приеме, че ищецът е получил възнаграждение в размер на 30 % от
изработеното, размерът на изработеното възлиза на 366 лева. Минималната работна
заплата е в размер на 610 лева, съобразно чл. 1 от Постановление № 350 от
19.12.2019 година за определяне размера на минималната работна заплата за
страната. По аргумент от чл. 446, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс
принудителното изпълнение не може да бъде насочено върху трудовото
възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и
върху пенсия, чиито размери са под минималната работна заплата. В конкретния
случай изпълнението е насочено върху несеквестируем доход от труд. Началникът на Затвора – Варна не е изпълнил задължението си да
уведоми съдебния изпълнител, че доходът е несеквестируем, каквото е
задължението му по чл. 512, ал. 2, вр. чл. 508, ал. 1 от
Гражданския процесуален кодекс и е изпълнил възложеното му от съдебния
изпълнител действие в нарушение на чл. 446а, ал. 3 от Гражданския
процесуален кодекс.
В случая, обаче, установените действия и бездействия на началника на Затвора – Варна не могат да се квалифицират като фактически действия и/или бездействия. Те се основават на подлежащ на изпълнение акт на съдебния изпълнител – наложен запор.
Отделно от това при изпълнение на
разпореденото от съдебния изпълнител правно действие, началникът на Затвора –
Варна не действа като орган по изпълнение на наказанията, а като трето
задължено лице по смисъла на чл. 512 от Гражданския процесуален кодекс.
Предвид горното съдът намира, че
ищецът не може да защити накърненото си право по реда на чл. 276, ал. 1 от ЗИНЗС.
Извършените от съдебния изпълнител действия по изпълнението подлежат на обжалване по реда на 435, ал. 2, т. 2 от Гражданския процесуален кодекс, а защита срещу действия на трето задължено лице следва да се осъществи чрез предявяване на иск за обезщетяване на вреди от непозволено увреждане.
Водим от горното и на основание чл. 280, ал. 2, т. 1 от ЗИНЗС, съдът
Р А З П О Р Е Д И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.Г.Д., ЕГН ********** *** искове за осъждане на началника на Затвора – Варна да прекрати бездействието, изразяващо се в неизпълнение на задължението по чл. 512, ал. 2, вр. чл. 508 от Гражданския процесуален кодекс да уведоми съдебния изпълнител, че получаваното трудово възнаграждение е несеквестируем доход и да прекрати незаконосъобразните действия, изразяващи са в изпълнение на наложения от съдебния изпълнител запор върху несеквестируеми парични средства.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред 3-членен състав Административен съд – Варна в 3-дневен срок от получаване на съобщението.
СЪДИЯ :