Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 23.04.2020 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на дванадесети
декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я: ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
при
секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 1184 по описа за 2019
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 536429 от 15.11.2018 год., постановено
по гр.дело № 9813/2018 г. на СРС, І Г.О., 169 състав, е признато за
установено на основание чл.422, вр.чл.79 ЗЗД, вр. чл.51 ТЗ, че Е.С.И., ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на „ В.“
ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 1936,27
лв., представляваща възнаграждение по договор за посредничество по покупка на
недвижими имоти от 19.10.2015 г., ведно със законната лихва от депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК- 18.02.2016 г.
до окончателното изплащане на дължимата сума, за която в производството по
ч.гр.дело № 8954/2016 г. на СРС, 44 състав е издадена заповед за изпълнение от
01.07.2016 г. С решението на съда е осъден на основание чл.78, ал.1 ГПК, Е.С.И.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „ В.“ ЕООД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:***, сумата от 725,65 лв.-общо разноски за
настоящото исково производство и заповедното производство по ч.гр.дело № 8954/2016
г. по описа на СРС, 44 с-в.
Срещу решението на СРС, 169 с-в е постъпила въззивна жалба от Е.С.И., подадена чрез
пълномощника адв.П.М., с искане същото да бъде отменено
изцяло и вместо него да бъде постановено решение, с което предявения
установителен иск да бъде отхвърлен изцяло, като неоснователен. В жалбата се
излагат доводи, че
решението е неправилно и незаконосъобразно, като постановено
в нарушение на материалноправните и процесуалноправните разпоредби на закона. Претендира присъждане на направени разноски по
делото.
Въззиваемата
страна- ищец „В.“ ЕООД, ***, чрез пълномощника си адв.А.Ч. оспорва жалбата, по
съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263,
ал.1 от ГПК. Моли жалбата като неоснователна да бъде отхвърлена, а
първоинстанционното решение -потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.
Разгледана по същество въззивната
жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно
чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не
е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми.
Решението е и правилно, като на
основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС,
обосноваващи окончателен извод за основателност на предявения от ищеца „В.“ ЕООД,
*** срещу ответника Е.С.И., установителен иск с правно основание
чл.422,
ал.1 от ГПК, във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД
.
Решението е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и
материалния закон. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно
нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на
чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото
доказателства, като е основал решението си върху
приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа
доводите на въззивника- ответник във
връзка с неговата правилност. Настоящата въззивна инстанция
споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи
изводи за основателност на
. Фактическите и правни констатации на
настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт
констатации /чл.272 ГПК/. Изводите
на съда са обосновани с оглед данните по делото. Доводите в жалбата са изцяло
неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да
се добави и следното:
Съдът приема за изцяло неоснователен
изложения от ответника довод във въззивната жалба за допуснати от първоинстанционният
съд съществени процесуални нарушения при постановяване на обжалваното решение. От друга
страна, съдът намира, че доводите в жалбата за допуснати процесуални нарушения
от СРС са без значение към законосъобразността на обжалваното решение.
Въззивната инстанция е такава по същество на спора, а не е контролно-
отменителна, поради което ирелевантни са процесуални нарушения, които не водят
до нищожност или недопустимост на обжалваното решение. Съдът приема, че
доводите изложени в жалбата за допуснати процесуални нарушения от
първоинстанционния съд, биха били основание за допускане на изрично посочени от
страната доказателства пред въззивната инстанция, в случай на направено искане
за събирането им на основание чл.266 от ГПК, но в случая такова искане не е
направено. С оглед на което доводите на ответника за допуснати процесуални
нарушения от СРС, изложени в
депозираната от него въззивна жалба се явяват неоснователни. Съдът приема, че в настоящия случай при
постановяване на обжалваното първоинстанционно решение не е допуснато от
първоинстанционният съд нарушение на императивни материалноправни и
процесуалноправни норми.
На следващо място, противно на
изложеното в жалбата, първоинстанционният съд е обсъдил всички относими към
спора доказателства и доводи на страните, като даденото от него разрешение по
спорното право във връзка с установяване на дължимост на претендираната от
ищеца сума, дължима от ответника по силата на валидно облигационно отношение,
възникнало и съществувало между страните- договор
за поръчка за посредничество по покупка на недвижим имот, сключен на 19.10.2015
г., е съобразено изцяло с приложимите материалноправни разпоредби на закона. Направените изводи от
първоинстанционният съд относно основателност на предявения установителен иск са правилни и законосъобразни, в съответствие на материалния
закон.В процесния случай, ответникът е
страна по процесния договор и е валидно обвързан от него.
Неоснователни са изложените
доводи във въззивната жалба във връзка със събраните по делото доказателства и
приетите за установи с тях обстоятелства от първата инстанция.
Безспорно
е по делото обстоятелството, че между страните е бил сключен на 19.10.2015 г.,
договор за поръчка за посредничество по покупка на недвижим имот, по силата на
който довереникът/ ищецът по делото/, предлага за покупка на доверителя/
ответникът по делото/ недвижим имот, а именно: къща в гр.София, ул.“ ******,
като доверителят е възложил на довереника да извърши необходимите правни и
фактически действия за запознаване на доверителя с предложения му недвижим имот
с цел покупка. По силата на чл.1, ал.2 от процесния договор, довереникът е
приел да извърши описаните действия срещу уговорено в договора възнаграждение/
комисионна/. Съгласно чл.2 от договора, доверителят дължи на довереника
възнаграждение в размер на 3% от продажната цена на недвижимия имот.Постигнато
е съгласие между страните съгласно чл.3, ал.1 от договора, че доверителят се
задължава да изплати възнаграждението което дължи на довереника, в деня на
подписването на договора за покупко- продажба. Т.е. в случая е налице валидно
облигационно отношение между страните по сключен между тях комисионен договор,
като вид договор за поръчка. В настоящия случай, съдът приема за установено, че
предмета на комисионния договор се отнася до действия на посредничество, дължими от страна на
ищеца, при покупка на недвижим имот, от страна на ответника.
В настоящия случай, след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства,
включително и показанията на разпитаните по делото свидетели, настоящият въззивен съд намира исковата претенция на ищеца „В.“-ЕООД,
гр.София за основателна и доказана. Съдът приема, че по делото са ангажирани безспорни доказателства, от които се установява по несъмнен начин
обстоятелството, че ищецът е извършил действия на
посредничество, дължими от негова страна по силата на сключения договор, при покупка
на процесния недвижим имот, находящ се в гр.София, ул.“ ******, от страна на
ответника. Ищецът
е провел дължимото в процеса пълно доказване на това обстоятелство, т.е., че е извършил действия
на посредничество, дължими от негова страна по силата на сключения договор, за
което носи доказателствена тежест. Доказано е и сключването на 18.11.2015 год.
на договор за покупко- продажба на процесния недвижим имот, както и че
ответника Е.С.И. е купувач на същия. След като по делото е установено
извършване на действия на посредничество от страна на ищеца в процесния случай,
във връзка с покупка на процесния недвижим имот от страна на ответника, изрично
посочен в договора, то на същия е дължимо от ответника и уговореното в чл.2 от договора
възнаграждение за извършване на посредническа услуга в размер на 3% от
продажната цена на недвижимия имот. Провеждането на дължимото
в случая от страна на ищеца, доказване на твърдяните от него и оспорени от
ответника факти води до основателност на
предявения установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.79,
ал.1 от ЗЗД, вр. чл.348 от ТЗ за установяване на съществуването на вземането в
размер на сумата от 1936,27 лв.,
представляваща уговорено и дължимо възнаграждение по договор за поръчка за
посредничество по покупка на недвижим имот, сключен на 19.10.2015 г., ведно със
законната лихва за забава върху сумата, считано от 18.02.2016 г. до
окончателното изплащане на вземането.
С оглед на изложеното и поради съвпадане на
приетите от двете инстанции изводи, въззивната жалба следва да бъде оставена
без уважение, като неоснователна, а обжалваното с нея решение, като правилно и
законосъобразно, следва да бъде потвърдено изцяло на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
По отношение на разноските за въззивното
производство.
При този изход на спора на въззивника-
ответник не се следват разноски за настоящата инстанция. С оглед изхода на
спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК във вр. с чл.273 от ГПК въззивника-
ответник, следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна-ищец сумата
от 320 лева – уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция по договор за правна защита и съдействие, представен по делото,
заедно със списък на разноски по чл.80 от ГПК.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
536429 от 15.11.2018 год., постановено по гр.дело № 9813/2018 г. на СРС, І Г.О., 169 състав.
ОСЪЖДА Е.С.И., ЕГН **********, с
адрес: ***, да заплати на „В.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:***, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, сумата от 320 лв. / триста и двадесет лева/,
представляваща представляваща направените пред въззивната инстанция разноски
/адв.възнаграждение/.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по арг. на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.