Р Е
Ш Е Н И Е
№….………./.……..02.2020г., гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в открито съдебно заседание, проведено на
тридесети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: П. АТАНАСОВ
при секретар Мая Петрова, като разгледа
докладваното от съдията, търговско дело №1016 по описа за 2019г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба подадена от С.А.И., с ЕГН **********, с адрес: ***, А.А.И.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, М. М. А., с ЕГН **********, с адрес: ***, С. М.
А., с ЕГН **********, с адрес: *** и А.В.Я., с ЕГН **********, с адрес: ***,
действащи чрез адв.В.Н., със съдебен адрес:***, против “ЗАД “Алианц България““
АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ******, представлявано
от П. Й. Я., О.Ц.П. и А.Б.А., действащи чрез юрисконсулт И.Е., с която са
предявени субективно и обективно, кумулативно съединени искове с правно
основание чл.223 от КЗ /отм./ вр. чл.226, ал.1 и чл.267, ал.1, т.2 от КЗ
/отм./, и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на всяка от
ищците сумата от по 150000лв., или общо 750000лв., представляващи обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание от смъртта
на дядо им А Я Х, починал в следствие от ПТП настъпило на 03.12.2015г. около
17.15 часа по пътя от с.Дъбравино, в посока към разклона за с.Гроздьово и
с.Горен чифлик, обл.Варна, по вина на водача на т.а.“****“, с рег.№* **** **,
който е застрахован при ответника по застраховка “Гражданска отговорност на
автомобилистите“, със Застрахователна полица №BG/01/115002640963 от
24.10.2015г. със срок на валидност от 05.11.2015г. до 04.11.2016г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането-03.12.2015г.
до окончателното ѝ изплащане.
В исковата молба се
твърди, че на 03.12.2015г. по пътя от с.Дъбравино, с посока разклона за
с.Гроздьово и гр.Горен чифлик, обл.Варна, е настъпило ПТП с участието на т.а.“****“,
с рег.№* **** **, и ППС с животинска тяга, управлявано от А Я Х, вследствие от
което по непредпазливост била причинена смъртта на последния. Твърди се, че във
връзка с инцидентта е образувано ДП №2369/2015г. на IV РУ при ОД на МВР-Варна,
съответно е водено НОХД №431/2016г. по описа на ОС Варна, като последното е приключило
с влязла в законна сила Присъда №53/04.05.2016г., с която водача на т.а.“****“,
е признат за виновен за настъпването на процесното ПТП. Поддържа се, че
внезапната смърт на А Х е довела до множество страдания и огромни затруднения в
семейство му, тъй като същият е бил в изключително добро здравословно състояние
и напълно активен до момента на катастрофата. Сочи се, че ищците са внучки на
починалия, като същите до момента на неговата смърт, са поддържали почти
ежедневно изключително близки и топли отношения. Поддържа се, че загубата на
дядо им, е един от най-тежките моменти в живота им, както и че не минава и ден,
през който ищците да не тъжат за него. Поддържа се още, че скръбта на ищците, е
несравнима и неутешима, и няма сила, която да намали тяхната тъга. Твърди се,
че привързаността между ищците и починалият, е била много силна, поради което
смъртта на дядо им, е причинила морални болки и страдания, които неимуществени
вреди, е справедливо да се обезщетят по смисъла на ТР №1/2016г. по
т.д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС. Сочи се, че съгласно чл.2, § 1, б.“а“, т.“ii“
от Директива 2012/29/EU на ЕП и на Съвета от 25.10.2012г. за установяване на
минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на
престъпления и за замяна на Рамковото решение (2001/220/ПВР) на Съвета,
понятието “жертва“ включва и членовете на семейството на лице, чиято смърт е
пряка последица от престъпление и които са претърпели вреда в резултат на
смъртта на това лице. Сочи се още, че според чл.2, § 1, б.“б“ от директивата
“членове на семейството“, са съпругът/та, лицето, което живее с жертвата в
ангажирана, постоянна и стабилна интимна връзка в общо домакинство, роднините
по права линия, братята и сестрите и издържаните от жертвата лица. Поддържа се,
че въпреки невъзможността човешкият живот да бъде измерен в пари, то на
репарация подлежат всички претърпени вреди от увредените лица, включително
неимуществените, като обезщетението следва да е съотносимо с болките и
страданията, като се вземе предвид принципът на чл.52 от ЗЗД. Поддържа се още,
че при определяне на обезщетението следва да се отчете, икономическата и
обществена конюнктура към настоящият момент и лимитите на отговорността на
застрахователите. Твърди се, че абсолютно ирационално и в разрез със смисъла и
духа на закона, и по конкретно КЗ, Директива 2009/103/ЕО на ЕП и на Съвета от
16.09.2009г. и Директива /ЕС/ 2016/97 на ЕП и на Съвета от 20.01.2016г., с § 76
вр. § 96 от ЗИДКЗ, е създаден чл.493а от КЗ като е въведен изкуствен лимит на
отговорността на застрахователите в размер до 5000лв. за обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от лицата по чл.493а, ал.4 от КЗ. Поддържа се,
че въпросният текст, е не само несправедлив, но и противоречи пряко на
европейското и българското законодателство, включително на чл.52 от ЗЗД, според
който обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Ето защо се поддържа, че едно справедливо обезщетение няма как
да бъде ограничавано с изкуствено създадена норма. Твърди се, че разпоредба на чл.493а,
ал.4 от КЗ освен, че противоречи на основни принципи на правото и на конкретни
текстове в закона, тя поражда и дискриминация, тъй като въвежда различна
практика по отношение на увредени лица, търпящи негативните последици от
различни видове престъпления. Твърди се още, че въпросната правна норма
противоречи пряко на разпоредбите на Директива 2012/29/EU на ВП и на Съвета от
25.10.2012г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и
защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамковото решение
(2001/220/ПВР) на Съвета, съгласно която националните законодателства трябва да
осигурят най-благоприятния режим за обезвреда на пострадалия. Сочи се, че освен
значението си на акт, задължаващ законодателния орган да въведе предвидените в
него принципни положения и правила в наказателното нормотворчество, чрез
тяхното транспониране, Директивата има значение при тълкуването, и прилагането
на действащите наказателни норми от правораздавателните органи относно
положението на пострадалото лице в наказателния процес. В тази връзка се сочи,
че предвид времевата отдалеченост на Постановление №4 от 25.05.1961г. на
Пленума на ВС и Постановление №5 от 24.11.1969г. на Пленума на ВС, същите са
загубили значение понастоящем, което е наложило и постановяване на ТР №1/2016г.
по т.д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС. Сочи се, че е налице е и практика на Съда на
ЕС, съгласно която не се допуска в националната правна система на
държава-членка, отговорността на застраховател по застраховка “ГО“ за изплащане
на обезщетение за неимуществени вреди на близките членове на семейството на
лице, чиято смърт е настъпила вследствие на ПТП, да бъде ограничавана до
определена максимална сума, която е по-малка от посочените в чл.1, § 2 от Втора
директива 84/5/ЕИО на Съвета от 30.12.1983г. относно сближаването на
законодателствата на държавите членки, свързани със застраховките “ГО“ при
използването на МПС. В заключение се поддържа, че приетите изменения със ЗИДКЗ
/в сила от 07.12.2018г./, с които се въвежда ограничение на отговорността на
застрахователите за обезщетение в размер до 5000лв., относно претърпени
неимуществени вреди от лицата по чл.493а, ал.4 от КЗ са “мъртво родени“ и
противоречат на редица директиви на ЕС, вследствие от което не биха могли да
породят действие. Поддържа се още, че планираното с чл.493а, ал.2 от КЗ
приемане на наредба за утвърждаването на методика за определяне размера на
обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди вследствие на телесно
увреждане на пострадало лице и за определяне размера на обезщетенията за
имуществени и неимуществени вреди на увредено лице, вследствие смъртта на
пострадало лице, е изцяло незаконосъобразно, неправилно и в противоречие с
морала, справедливостта и юриспруденцията. Позовават се на практика на
европейския и българските съдилища, като се твърди, че са налице всички
предпоставки за възникване и ангажиране отговорността на ответният
застраховател за заплащане на обезщетение за претърпените от ищците
неимуществени вреди в пълния им претендиран размер, без да се прилага ограничаването
на отговорността на застрахователя до сумата от 5000лв. за всяко увредено лице.
На следващо място се сочи, че със Заявление №200-20-2938/16.07.2018г. пред
ответника, е предявена претенция за заплащане по доброволен ред на
застрахователно обезщетение, като са представени всички изискуеми и относими
писмени доказателства, необходими за определяне и изплащане на обезщетение по
основание и размер. Сочи се, че въз основа на заявлението е образувана Щета
№1000-18-*********, по която ответника изразил становище, че няма законно
основание за изплащане на обезщетение. Сочи се банкова сметка, ***езщетение-IBAN:
***, BIC: ***.
С депозирания от
ответникът в срока по чл.367, ал.1 от ГПК писмен отговор, се поддържа становище
за неоснователност на претенциите. Поддържа се, че ищците не попадат в
установения кръг от лица, имащи право да получават обезщетение за неимуществени
вреди от деликт, съгласно Постановление №4 от 25.05.1961г. на Пленума на ВС и
Постановление №5 от 24.11.1969г. на Пленума на ВС, чиито постановки са
потвърдени с TP №1/2016г. на ОСГНК на ВКС. Поддържа се още, че позоваването от
ищците на TP №1/2016г. по т.д.№1/2016г. по описа на ОСНГТК на ВКС, е
неправилно, тъй като същото е приложимо за случаи настъпили, след
постановяването на тълкувателният акт и не обхваща събития, настъпили преди
това. Оспорват се доводите на ищците, базирани на Директива 2012/29/EU, като се
сочи, че същата няма пряко приложение и превес над вътрешното ни законодателство,
доколкото не се касае за Регламент. Сочи се, че нормативните актове и решения
на Съда на ЕС, съществуват в правния мир и пораждат действие, но не дерогират
националните законодателства на страните членки на ЕС. Сочи се, че според цитираното в исковата
молба решение на Съда на ЕС “ясно определените граници на обезщетението
гарантират на пострадалите лица, че ще получат обезщетението, предвидено за
претърпените вреди, свеждат застрахователните премии до разумни размери и
позволяват на застрахователите да реализират приходи“, както и че
“задължителната застраховка “ГО“ при използването на моторни превозни средства
трябва да покрива обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от близките
на лица, загинали при ПТП, доколкото това обезщетение се дължи по силата на
гражданската отговорност на застрахования, съгласно приложимото към спора
национално право“. Ето защо се поддържа, че в конкретния случай, на ищците не е
признато правото да получават обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техен
родственик при ПТП, тъй като същите не попадат сред лицата, които са нормативно
легитимирани да получават обезщетения в следствие от процесното ПТП. На
следващо място се поддържа, че не са налице предпоставките за ангажиране
отговорността на ответника, тъй като твърденията на ищците, не са подкрепени с
доказателства и защото размерът на претенцията е необосновано и многократно
завишен. Не се оспорва наличието на договор за застраховка “ГО“ на
автомобилистите, обективиран в Полица №BG/01/115002640963, сключен между
ответника и собственика на т.а.“****“, с рег.№* **** **, който е бил валиден
към 03.12.2015г.-датата на настъпване на процесното ПТП. Поддържа се, че е
налице съпричиняване на вредоносният резултат от страна на пострадалия. Твърди се,
че управляваното от починалият при инцидента, ППС с животинска тяга, не е било
оборудвано със задължителните съгласно чл.71 от ЗДвП два бели или жълти
светлоотразителя отпред и два червени светлоотразителя отзад. Сочи се, че от
приложените по делото доказателства е видно, че ПТП е настъпило в тъмната част
на денонощието, като се твърди, че въпросното ППС с животинска тяга, не е било
оборудвано с нужното, предвид намалената видимост, светещо тяло, излъчващо бяла
или жълта, добре различима светлина. Твърди се, че превозното средство не е
било оборудвано и с разположени симетрично от двете му страни светлоотразители.
Твърди се, че въпросното ППС с животинска тяга, не е имало право да бъде
управлявано на мястото на настъпване на произшествието, тъй като не е било
регистрирано от Службите за контрол, определени от кметовете на общините в
нарушение на изискванията на чл.167, ал.2, т.4 от ЗДвП. На следващо място
относно съпричиняването на вредоносният резултат, се сочи, че според
установеното в наказателното производство, към момента на настъпване на ПТП
пострадалото лице, е било в състояние на тежко алкохолно опиянение-наличие на
3.9 ‰ алкохол в кръвта. Сочи се, че ноторен факт е, че употребата на алкохол
/особено в количества, обуславящи посочения по-горе резултат/ влияе
неблагоприятно на реалната преценка на лицето, досежно отстояние до
заобикалящите го предмети, реалното им местоположение в пространството, забавя
моториката на движение на опияненото лице. и т.н. нещо повече, установената
концентрация на алкохол в кръвта обуславя тежка степен на алкохолно опиянение,
водещо до т.нар. “алкохолна кома“, която се изразява в изпадане на опияненото
лице в безсъзнание, като единствените жизнени показатели на тялото са сърдечен
ритъм и мозъчна дейност. Ето защо се твърди, че с поведението си, пострадалият
в значителна степен, е допринесъл за настъпилия по отношение на него вредоносен
резултат. Поддържа се, че липсват доказателства в подкрепа на заявеното в
исковата молба по отношение на претърпените болки и страдания. Оспорва се
твърдението на ищците за изключителна близост с починалия, като се сочи, че
видно от приложените доказателства, същите са живеели в различни домакинства, а
някои дори в различни населени места. Оспорва се твърдението, че пострадалият е
полагал грижи за отглеждането и възпитанието на ищците. Твърди се, че
претендираното обезщетение не е адекватно и съразмерно на претърпените болки и
страдания от ищците, както и че не е съобразено и със съдебната практика, със
социално-икономическата обстановка в страната, като се поддържа, че претенцията
е силно завишена. Развити са подробни съображения относно определянето на
обезщетение при съобразяване с основните правила на деликтната гражданска
отговорност и по конкретно при условията на чл.52 от ЗЗД. На следващо място се
поддържа, че поради липсата на законен критерий за оценяването на
неимуществените вреди, при определяне на средствата нужни за репариране на
вредите, е необходимо те да бъдат оценени разумно, въз основа на
равнопоставеност, отнесена към негативните последици понесени от пострадалото
лице, така че обезщетението да не се превърне в неоправдан източник на приходи.
Поддържа се, че с цел постигане на равновесие, при определянето на размера на
обезщетението за неимуществените вреди трябва да се има предвид принципа на
пропорционалност между справедливостта и социалната необходимост, като това е
основата, върху която доктрината на Европейския съд за правата на човека,
прибавя още един принцип, този на отнасянето на нивото на моралните вреди
спрямо нивото на нетна минимална заплата в страната на произход на пострадалото
лице.
С подадената от ищците допълнителна искова молба, се оспорват доводите и
възраженията на ответника, изложени в отговора на исковата молба. Не се
оспорва, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия, но се поддържа, че исковата претенция, е формирана след отчитане
на съпричиняване на вредоносния резултат, от страна на А Я Х в размер на 30 %.
Поддържа се, че ищците попадат в сред кръга на лицата имащи право на
обезщетение, както и че размерът на претендираното такова е адекватен и
съответства на претърпените ми неимуществени вреди, вследствие от загубата на
праводателя им. Твърди се, че търсеното обезщетение е значително по-ниско от
нормативно въведените застрахователни лимити, както и че увеличението на
застрахователните суми по застраховка ГО на автомобилистите, е с цел
унифициране на европейското законодателство в областта на застраховането и
въвеждането на редица европейски директиви. Сочи се, че е налице съдебна
практика, според която по отношение на отговорността на застрахователят за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, не следва да се
прилага ограничението в размер на 5000лв. за всяко увредено лице. Поддържа се, че
разпоредбите на сега действащия КЗ не са приложими към настоящия казус, тъй
като на основание §22 от ПЗР на КЗ, разпоредбите му не се прилагат за
застрахователни договори, сключени преди влизането му в сила /01.01.2016г./.
С отговора на
допълнителната искова молба, ответника поддържа оспорванията си изложени в
отговора на исковата молба. Доразвиват се съображения за неприложимост на
постановките на TP №1/21.06.2018г. по ТД №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, тъй като
към датата на инцидента, са действали разпоредбите на КЗ /отм./. Твърди се, че
към съдържанието и смисъла на правна норма, извлечена от тълкуваната
разпоредба, тълкувателното правило не добавя нищо ново, не изменя, не
поправя-то не установява нови правни положения, не релевира нови факти, не
изменя предвидените от нея правни последици. Сочи се, че общият тълкувателен
акт не съдържа правна норма и поради това, че тълкуваните разпоредби, са
същите, като съдът тълкува, не за да сътвори правото, а за да го “открие“ и
приложи съобразно конкретния случай, с който е сезиран. Ето защо се поддържа,
че тълкуването, което се дава с тълкувателния акт, има действие само занапред и
това тълкуване, касае не създаването на ново правило, а само задава по
задължителен начин модела на процедурата, която правоприлагащият орган трябва
да следва при прилагане на тълкуваната разпоредба и цели преодоляване на
празнината в правната уредба в рамките на конкретния случай, с който бъде
сезиран. Сочи се, че се касае до задължително тълкуване на съдържанието на
закона, т.е. на начина, по който определеното правило, следва да се прилага,
което е съобразено и с промените в икономическия и стопанския живот,
респективно на възприетото в доктрината, но не се създава ново правило, а се
очертава как съществуващото следва да се прилага в настоящата обществена и
правна действителност. Ето защо се поддържа, че тълкувателните разпоредби на TP
№1/21.06.2018г. по ТД №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, са неприложими в конкретния
случай, предвид факта, че събитието е настъпило преди постановяване на тълкувателното
решение. Оспорва се посоченият от ищците размер на съпричиняване, като се
поддържа, че сумарният израз на процента съпричиняване е 90%, от които 50 %,
поради движение на каруцата в тъмната част на денонощието без каквито и да било
източници на светлина и/или светлоотразители, 10 %, поради движение на ППС с
животинска тяга, на място, забранено за движение на подобни превозни средства,
както и липса на регистрация, съобразно установения ред и 30%, поради
управление от страна на пострадалото лице на ППС след употреба на значително
количество алкохол.
В съдебно заседание
ищците, чрез пълномощникът си, поддържат предявените искове и молят за тяхното
уважаване и присъждане на деловодни разноски. С писмени
бележки се доразвиват съображение в подкрепа на претенциите.
Ответникът, чрез
процесуалният си представител, оспорва предявеният иск, поддържа отговорите и
възраженията си. Претендира деловодни разноски. С депозирани писмени бележки,
се доразвиват съображения в подкрепа на становището за неоснователност на
претенциите.
Съдът, след като
прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, и въз
основа на своето вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна,
следното:
По делото е прието
за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към датата на
процесното ПТП-03.12.2015г., т.а.“****“, с рег.№* **** **, е бил застрахован по
договор “Гражданска отговорност на автомобилистите“ в ответното дружество,
което правоотношение, е обективирано в Застрахователна полица
№BG/01/115002640963 от 24.10.2015г. със срок на валидност от 05.11.2015г. до
04.11.2016г., както и че е налице съпричиняване на вредоносният резултат от
страна на починалото лице- А Я Х.
По делото е приет
заверен препис от влязла в законна сила на 15.12.2016г. Присъда
№53/04.05.2016г. по НОХД №431/2016г. по описа на ОС Варна, с която водача на
т.а.“****“, е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343,
ал.1, б.“в“ вр.чл.342, ал.1 от НК, тъй като на 03.12.2015г. около 17.15 часа по
пътя от с.Дъбравино, в посока към разклона за с.Гроздьово и с.Горен чифлик,
обл.Варна, е предизвикал ПТП, тъй като е превишил позволената скорост за
движение и след заслепяване от насрещно движещ се автомобил не я е намалил, и в
резултат от това по непредпазливост е причинил смъртта на А Я Х.
Установява се от
приетите по делото заверени преписи от 5 бр. Удостоверения за наследници и за
родствени връзки издадени от Община Долни чифлик, че ищците са внучки на А Я Х.
По делото е
представен заверен препис от Заявление с рег.№200-20-2938/16.07.2018г., с което
ищците са предявили претенция за заплащане по доброволен ред на застрахователно
обезщетение от ответника. Като видно от Писмо с рег.№310-01-5544 от 30.07.2018г.,
препис от което е приет по делото, застрахователят е отказал изплащане на
обезщетение.
Според постъпилото
Писмо рег.№11-00-217 от 11.12.2019г. на АПИ, ОПУ-Варна, към датата на
въпросният инцидент по път от с.Дъбравино, с посока с.Гроздьово и с.Горен
чифлик, няма забранителен знак за движение на ППС с животинска тяга.
Видно е от
постъпилото Писмо рег.№44200-17710 от 27.11.2019г. на IV ТУ на МВР-Варна, ведно
с Докладна записка, че към датата на процесното ПТП, А Я Х не е бил регистрирал
ППС с животинска тяга.
От заключението на
назначената по делото САТЕ, което се кредитира от съдът, като безпристрастно,
компетентно и неоспорено от страните, се установява, че процесното ПТП-то е
настъпило на 03.12.2015г. около 17.15 часа, т.е. в тъмната част от денонощието,
в края на прехода между сумрак и нощна осветеност, по пътя от с.Дъбравино, в
посока към разклона за с.Гроздьово и с.Горен чифлик, обл.Варна. В участъка на
ПТП, пътното платно е било сухо, без конкретни неравности, запрашаване и заледяване,
без налична пътна и вертикална. Мястото на удара между МПС и ППС, е на около
1.4 м. в ляво от десния банкет на пътното платно, в посоката на движение на
товарният автомобил и каруцата. Първоначалният удар за товарния автомобил, е
настъпил в предна дясна част на предна броня, следван от преден десен фар,
преден капак на двигателя, калник, подкалник, предно дясно колело, предно
панорамно стъкло, колонка предна дясна при височина над страничното огледало за
обратно виждане. Първоначалният удар в каруцата, е настъпил спрямо задна
каната, ос на конструкцията, задно ляво колело, подова конструкция, странична
лява каната, напречна седалка между лява и дясна каната. Разположеният в дясно
на пътното платно банкет, е бил силно затревен и залесен, и не е бил годен за
движение на ППС. Към момента на ПТП, каруцата е била разположена в дясната част
на пътната лента, а автомобила централно в нея. Няма данни към момента на
инцидента, водача на ППС да е носил светлоотразителна жилетка или по каруцата
да са били налични светлоотразителни или осветителни елементи. Липсата на
светлоотразителни елементи по тялото на пострадалия и по каруцата, е намалило в
пъти дължината на забелязване спрямо източник на светлина, каквито са фаровете
на автомобилите, а липсата на източник на светлина в тъмната част от
денонощието, е намалило видимостта и разпознаваемостта на конския впряг
многократно.
Съгласно заключението на назначената СМЕ, което се кредитира от съдът, като обективно и неоспорено от страните, установеното в кръвта на А Я Х количество на етилов алкохол от 3.9 ‰, съответства на тежка степен на алкохолно повлияване, при която са налице тежки нарушения в координацията на движенията, адекватната преценка на собствените постъпки, адекватната преценка на околната действителност, налице са нарушения в говора, походката и други. При това състояние Хасанов не е бил в алкохолна кома, доколкото не е употребил голямо количество алкохол за много кратко време, като обичайно това се случва при хора, които не употребяват системно или изобщо не употребяват етилов алкохол. Вещото лице, е посочило, че концентрация на етилов алкохол 3.9 ‰ се равнява, като следва: при 60кг. тегло на 400мл. 40 ° концентрат; при 70кг. тегло на 500мл. 40 ° концентрат и при 80кг. тегло на 550мл. 40 ° концентрат.
Свидетелката С.Ю.И.,
сочи че познава ищците, които са внуци на А Я Х, като три от тях, а именно С., А.
и А., живеят в с.Дъбравино, а най-малките С. и М., живеели с дядото и бабата си
в гр.Долен чифлик. Сочи, че малките внучета учат, а големите вече са семейни.
Сочи, че ищците много тежко преживели новината за смъртта на дядо им, тъй като
той ги събирал на всички празници и бил добър човек. Сочи, че майката на
ищците, се развела и заминала зад граница, и ги оставила на грижите бабата и
дядото им. Сочи, че преди катастрофата починалият бил добре здравословно. Сочи,
че след като освободили тялото на Ахмед Хасанов, всичките му внуци, се събрали
да го почетат, като след това посещавали гроба му на Байряма и на струванията
за 7 и за 52 дни. Сочи още, че те били много тъжни и плачели.
В показанията си
свидетелката В. А.Я. сочи, че е леля на ищците. Сочи, че племениците ѝ
разбрали по трудния начин за смъртта на дядо им, като не им било съобщено
веднага, а лека-полека. Сочи, че на първо време, им било казано, че дядо им е
отишъл някъде и няма да се върне. Сочи, че когато тялото на дядото било донесено
в къщата му, внуците се разплакали и не вярвали, че е починал. Сочи, че те все
още усещат липсата на дядо си, с когото са си прекарвали весело, винаги когато
се съберат заедно. Сочи, че понастоящем, когато ищците влязат в двора на къщата
в гр.Долен чифлик, започват да плачат, тъй като много са обичали дядо си. Сочи,
че двете по-малки ищци-С. и М., живеели при бабата и дядото си, а другите три
идвали от с.Дъбравино да ги посветят, през седмица или две, с повод и без
повод. Сочи, че и понастоящем като стане въпрос за дядото, ищците започват да
плачат и се налагало да ги успокояват. Сочи още, че внуците често се събирали с
дядо си, който ги водил с каруцата си на пикник.
Свидетелката Д.Ф.М.
сочи, че познава ищците, които са внуци на Ахмед Хасанов, като С. и М., живели
с него и баба си в гр.Долен чифлик, а другите живеели отделно, тъй като са
семейни, но често му гостували Сочи, че
когато дядото починал, внуците му плакали много, като и понастоящем им е много
мъчно за него.
Свидетеля Д.В.К., в
показанията си сочи, че е управлявал товарният автомобил към момента на
процесното ПТП. Сочи, че инцидента е настъпил на смрачаване, като е бил
заслепен от насрещно движещите се автомобили. Сочи, че произшествието настъпило
в лентата му за движение, като цялата каруца била върху платното, тъй като там
няма банкет. Сочи, че каруцата не била оборудвана със светещо тяло или
светлоотразители отзад, както и че водачът ѝ не носел светлоотразителна
жилетка. Сочи, че поради липсата на светлина или на отражение на такава в
неговото платно и насрещното заслепяване, не е било възможно да забележи
движещата се пред него каруца.
Въз основа на
установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно
приложимата, с оглед датата на настъпване на процесното ПТП, разпоредба на
чл.267, ал.1 от КЗ /отм./ застрахователят по задължителна застраховка
”Гражданска отговорност” на автомобилистите покрива отговорността на
застрахования за причинените на трети лица, неимуществените и имуществените
вреди вследствие от използването на застрахованото моторно превозно средство. Същевременно
съгласно чл.257, ал.1 и ал.2 от КЗ /отм./ обект на застраховане по
задължителната застраховка ”Гражданска отговорност” на автомобилистите, е
гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените
от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с
притежаването и/или използването на моторни превозни средства, като в кръга на
застрахованите лица са включени собственикът на моторното превозно средство, за
което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице,
което ползва същото на законно основание.
С оглед изложеното
за успешното провеждане на прекия иск, срещу застрахователят по чл.267, ал.1 от КЗ /отм./ в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване наличието на валидно сключен договор за застраховка ”Гражданска
отговорност” между увредилото го лице и ответника; настъпило увреждане,
причинено от виновно и противоправно деяние, от страна на застрахования или от
лице, което ползва неговия автомобил на законно основание; причинна връзка
между деянието и вредоносния резултат; както и вида и размера на претърпените
вреди. Наред с горното, предвид процесната родствена връзка между пострадалият
и ищците, в случая, са приложими постановките възприети с ТР №1/21.06.2018г. на
ВКС по т.д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, съгласно които материално легитимирани
да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен
близък са лицата, посочени в ППВС №4/25.05.1961г. и ППВС №5/24.11.1969г. и по
изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания,
които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Възможността за
обезщетяване на други лица, извън изброените в двете постановления, следва да
се допусне като изключение-само за случаите, когато житейски обстоятелства и
ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена
близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени
неимуществени вреди. В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението
на ответника за неприложимост на разрешенията дадени с ТР №1/2018г., по
отношение на процесното ПТП, с оглед предхождащата дата на настъпване на
инцидента, спрямо постановяване на тълкувателният акт. Това е така защото с
тълкувателните решения, не се регулират по нов начин съществуващи обществени
отношения, не се създават нови правила за поведение, а само се дава
задължително тълкуване на вече съществуващи правни норми. В тълкувателните
решения, се градят изводи относно правните последици, които настъпват при
наличието на определени факти и обстоятелства, включени във фактическия състав
на правната норма. Тълкуването на нормата, е неразделна част от самата норма и
затова то произвежда действие към момента на влизане в сила на съответната
норма, а не от момента на постановяване на тълкувателното решение.
В разглежданият
казус по делото е прието за безспорно, че към датата на процесното ПТП по отношение
на л т.а.“****“, с рег.№* **** **, е имало действаща застраховка ”Гражданска
отговорност”, сключена с ответника, като водача на застрахования автомобил, е
ползвал същия на законно основание. Налице са и елементите от фактическия
състав по чл.45 от ЗЗД по отношение на лицето, ползващо се от клаузите на
застраховка ”ГО”, а именно извършено от него виновно противоправно деяние,
причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, и по конкретно смърт на
дядото на ищците, в резултат от ПТП настъпило на 03.12.2015г. по вина на водача
на процесният автомобил, които обстоятелства, са установени с влязъл в сила
съдебен акт по НОХД №431/2016г. по описа на ОС Варна и съобразно чл.300 от ГПК
са задължителни за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието.
На следящо място,
доколкото ищците не попадат в кръга от лица определени ППВС №4/25.05.1961г. и
ППВС №5/24.11.1969г., за да им се признае правото на обезщетение за
неимуществени вреди в резултат от смъртта на техният дядо, е нужно да се
установи изключението предмет на ТР №1/21.06.2018г. по тълк.дело №1/2016г. на
ОСНГТК на ВКС, а именно особено близка привързаност, която може да съществува
между починалия и негови братя и сестри, баби, дядовци и внуци и когато поради
конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че
смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и
страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка, е справедливо да се признае право на обезщетение
за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за
получаването на обезщетение, не е достатъчна само формалната връзка на родство,
а е необходимо от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето,
което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за
съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за
настъпили в резултат на неговата смърт сериозни /като интензитет и
продължителност/ морални болки и страдания.
Анализа на показанията
на свидетелките И., Я. и М., води до извод, че право на обезщетение в горният
смисъл, е налице за ищците М. и С. А., като по отношение на останалите три,
такова не е налице. Неопроверганите показания на горепосочените свидетелки
установиха, че починалият и въпросните две ищци, са споделяли общо домакинство,
като прародителят е полагал за внучки си, заместваща грижа на родител още от
ранна детска възраст до момента на смъртта си, поради невъзможност и нежелание
на биологичните родители да правят това. Този им начин на живот, е създал и
поддържал до момента на смъртта, силна емоционална връзка между М. и С. А. и
техният дядо, като първите са преживели изключително тежко загубата му и понастоящем
тъгата им не е отминала. Изложеното води до заключение за съществувала трайна и
дълбока емоционална връзка между посочените лица, както и причинените на
преживелите низходящи продължителни душевни болки и страдания от смъртта на дядо
им. Ето защо се налага извод, че ищците М. и С. А., са понесли морални болки и
страдания, които в достатъчна степен обосновават наличието на предпоставките за
изключение от разрешението, залегнало в ППВС №4/1961г. и №5/1969г.
Съобразно критерия
за справедливост установен в чл.52 от ЗЗД, при определяне на обезщетението за
неимуществени вреди, следва да се имат предвид обективно съществуващите
обстоятелства във всеки конкретен случай. Тези обстоятелства са: видът,
характерът и степента на констатираното увреждане и състоянието на пострадалия;
начинът на извършване на увреждането; видът и начинът на провежданото лечение,
неговата продължителност; болките и страданията, претърпени, както при
причиняване на увреждането, така и при провеждане на лечението през всичките му
етапи; отстраними ли са травмите или има остатъчни явления; периода на загуба
на двигателна способност; психическата травма, както при причиняване на
увреждането, така и впоследствие; възрастта на увредения и общественото му
положение; налице ли е намалена трудоспособност и др.
Характерът и
тежестта на вредите търпени от ищците М. и С. А., се установиха от
горекоментираните показания на свидетелките, а имено че същите са преживели
тежко загубата на своята дядо, с когото са поддържали непрекъснати контакти и
са имали близки взаимоотношения. В случая, следва да се отчете и възрастта на
ищците-11 и 9 години, както и факта, че прародителят, е участвал активно в
живота им, включително с непосредствени грижи по отглеждане и възпитание.
Следва да се съобрази и че смъртта поставя край на живота като най-ценно
човешко благо, което прави вредите от настъпването ѝ от една страна
невъзвратими и от друга най-големи, поради което за това житейско събитие,
следва да се определя по справедливост по-висок размер на обезщетение, спрямо
този за претърпени неимуществени вреди от телесни повреди.
С оглед изложеното
съдът приема, че за репариране на неблагоприятните последици от увреждащото
събитие, съобразно възприетия с чл.52 от ЗЗД принцип на справедливостта, е
необходима сумата от по 60000лв.
Доводите на
ответника за приложение на разпоредбата на § 96, ал.3 от ПЗР на ЗИД на КЗ /ДВ
бр.101/2018г./, респективно за определяне на размера на обезщетението в
границите на 5000лв., са неоснователни. На първо място посочената разпоредба е
неприложима към процесният случай, тъй като макар исковата молба да е заведена
на 21.06.2019г., същата има отношение към застрахователни събития, попадащи в
приложното поле на новия КЗ, в сила от 01.01.2016г. Процесното застрахователно
събитие попада в обхвата на § 22 от ПЗР на КЗ /в сила от 01.01.2016г./, според
който за застрахователните договори, сключени преди влизане в сила на новия КЗ, какъвто е и процесния, се
прилага част IV от КЗ /отм. ДВ бр.102 от 29.12.2015г./, освен ако страните
договорят друго след влизане в сила на новия КЗ. По делото няма данни страните
да са договаряли нещо друго. Ето защо при определяне размера на дължимото
застрахователно обезщетение са приложими единствено нормите на част IV от КЗ /отм./,
съответно лимитите на застрахователна отговорност по задължителната застраховка
“Гражданска отговорност на автомобилистите“ към момента на настъпване на
процесното ПТП, определени по чл.266 от КЗ /отм./ във връзка с § 27 от ПЗР на КЗ /отм./. Дори обаче да се
приеме, че разпоредбата на § 96, ал.1 от ПЗР на ЗИД на КЗ е приложима за всички
претенции, предявени след 21.06.2018г., включително за тези, за които се
прилага част IV от КЗ /отм./, настоящият състав на съдът намира, че не е
ограничен от предвидения в нея максимален размер на обезщетението. В чл.3, § 1
от Директива 72/166/ЕИО и чл.1, § 2 от втората Директива 84/5/ЕИО, кодифицирана
с Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009г.
относно застраховката “Гражданска отговорност“ при използването на моторни
превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава
застраховка, са посочени минималните застрахователни суми по задължителната
застраховка “Гражданска отговорност“. В чл.9, ал.1 от Директива 2009/103/ЕО са
предвидени минимални застрахователни суми в случай на телесно увреждане в размер на 1000000 евро за един пострадал
или 5000000 евро за събитие, независимо от броя на пострадалите. Същите са и
лимитите, посочени в чл.1, § 2 от предходната директива-84/5/ЕИО. Посочените в
директивите лимити за минималните застрахователни суми за неимуществени и
имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт са транспонирани в
националното ни право-чл.266 от КЗ /отм./ и чл.492 от сега действащия КЗ. В
цитираните директиви, не е предвидена възможност за установяване на максимален
размер на обезщетението за неимуществени вреди на пострадало лице и не е
установен такъв размер, поради което §
96, ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ не е в съответствие с общностното право. Действително
директивите нямат пряко приложение във вътрешните отношения и не съдържат пряка
уредба на правните отношения, а техни адресати са държавите-членки, които
трябва да ги транспонират. При определени предпоставки обаче е допустимо
изключение от този принцип, като тези предпоставки, са посочени в практиката на
СЕС /дело С-188/89/, а именно: директивата да не е транспонирана или да е
транспонирана неточно, частично или неправилно; съответните й разпоредби,
подлежащи на пряко прилагане, да са повелителни, ясни и точни и да предоставят
права на отделни субекти, противопоставими на държавата-членка, неин орган или
организация, намираща се под юрисдикцията или контрола на тази държава или
притежаващи особени правомощия, които надхвърлят правомощията, характерни за
отношенията между частни лица.
Уредбата на лимитите на
застрахователните суми по застраховка “Гражданска отговорност“, съдържаща се в
цитираните по-горе разпоредби на Директива 84/5/ЕИО, кодифицирана с Директива
2009/103/ЕО отговоря на всички посочени изисквания. Те са повелителни,
достатъчно ясни и точни и се отнасят до права на частни лица, респ. на лица,
пострадали от ПТП и според съда те по изключение имат пряко действие. По тази
причина в случая при определяне на размера на дължимото застрахователно
обезщетение, не следва да се съобразява размера визиран в § 96, ал.1 от ПЗР на
ЗИДКЗ. Следва да се има в предвид, че горният извод е съобразен с решение на
Съда на ЕО от 24.10.2013г. по дело С-277/12 /V.D. срещу B.A./, което съгласно
разпоредбата на чл.633 от ГПК, която урежда действието на решението по
преюдициално запитване, е задължително за съда. Предмет на въпросното дело на
СЕО, е преюдициално запитване, отправено на основание чл.267 ДФЕС от съд от Л.
Решението по преюдициалният въпрос е, че чл.3, § 1 от Директива 72/166 и чл.1,
§ 1 и § 2 от Втора директива 84/5, трябва да се тълкуват в смисъл, че не се
допуска национална правна уредба, съгласно която задължителната застраховка
“Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства покрива
обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна
уредба на гражданската отговорност за смъртта на близки членове на семейството,
настъпила при пътнотранспортно произшествие, само до определена максимална
сума, която е по-малка от посочените в чл.1, § 2 от Втора директива 84/5.
От друга страна в
възражението на ответника за наличие на съпричиняване на вредоносният резултат,
поради липса на монтирани на процесното ППС светлоотразители отзад и на светещо
тяло излъчващо бяла или жълта добре различима светлина-отзад вляво, с оглед
движението му в тъмната част на денонощието, се явява основателно. Въпросните
изисквания са заложени в чл.71, ал.1 от ЗДв.П, като нарушението им от
пострадалия А Я Х, се установи от кореспондиращото съдържание на САТЕ и
показанията на св.К.. Освен това според заключението на експертизата, липсата
на светлоотразители е намалило в пъти дължината на забелязване спрямо източник
на светлина, каквито са автомобилните фаровете, а липсата на източник на
светлина в тъмната част от денонощието, е намалило видимостта и
разпознаваемостта на конския впряг многократно. В този смисъл, се налага
извода, че ако процесното ППС разполагаше с поне едно от средствата за
повишаване на забележимостта, то вероятно не би се стигнало до инцидент, или
настъпилият такъв, не би имал фатален завършек. Ето защо съдът намира, че
пострадалият има преимуществен принос за настъпване на инцидента, респективно
че размера на обезщетението, следва да се редуцира с 2/3.
За пълнота следва
да се посочи, че към момента на въпросното ПТП, не е съществувало нормативно
задължение за водача на ППС с животинска тяга да носи светлоотразителна
жилетка, тъй като такова изискване е въведено с чл.106, ал.2 от ЗДв.П, в сила
от 21.01.2017г. Довода на ответника, че пострадалият, се е движил в пътен
участък забранен за движение на ППС с животинска тяга, се опроверга от постъпилото писмо на АПИ, ОПУ-Варна, според
което към датата на инцидента за процесният в участък, не е имало такава забрана.
По отношение на оплакването, че водача на въпросната каруца, не е имал право да
я управлявана на мястото на настъпване на произшествието, тъй като тя не била
регистрирана от Службите за контрол, следва да се има в предвид, че в ЗДв.П
няма предвидена забрана за движение на нерегистрирано ППС, каквато забрана е
предвидена за МПС-чл.140, ал.1 от ЗДв.П. Що се касае до установената значителна
степен на алкохолно опиянение у пострадалия към момента на инцидента, то не се
установи, тя да е допринесла за настъпване на произшествието, като
съпричиняването следва да бъде категорично установено, а не да се предполага.
В заключение съдът
приема, че в полза на ищците М. и С. А., следва се присъди обезщетение в размер
на 20000лв., получено след редукция с 2/3 на определеният размер от 60000лв. В
резултат, от което претенцията на посочените две ищци, се явява основателна до
сумата от 20000лв., като за разликата до претендираните по 150000лв., следва да
се отхвърли.
Предвид акцесорният
характер на искането по чл.86, ал.1 от ЗЗД, следва да се уважи искането за
присъждане на законна лихва върху главницата, като по отношение на началната му
дата следва да се съобрази, че вземането от непозволено увреждане е изискуемо
от деня на извършването му, като причинителят се смята в забава и без покана.
Ето защо и тъй като отговорността на застрахователят, е еквивалентна с тази на
деликтвента, ответника дължи заплащане на законната лихва върху дължимите
обезщетения, считано от датата на увреждането-03.12.2015г.
По отношение на
ищците С. и А. И., и А.Я., съдът намира, че не се установи емоционална връзка
между тях и починалият им дядо, да е била толкова силна, че смъртта на
родственикът да им е причинила болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка. Вярно е, че разпитаните
свидетелки сочат регулярни ежемесечни контакти и такива по повод на празници,
както и шока на ищците при узнаване за смъртта на дядо им, както и последващи спорадични
прояви на скръб, но изложеното не позволява да се формулира извод за
изключителна близост, респективно интензитет на претърпените страдания, по
смисъла на горецитираното ТР. Това е така защото посочените три ищци и
починалият, не са живели в общо домакинство, дълго време преди настъпване на
инцидента, като гостуванията през почивните дни и събиранията по празници, не
са в състояние да заместят ежедневно лично общуване и съпътстващите го общи
занимания, привички и ритуали. В този смисъл смъртта на родственика, не е
оставила такава празнина в живота на ищците, каквато би възникнала при наличието
на съвместно живеене и по-близък контакт. Показанията на свидетелките всъщност
описват традиционните за българското общество семейни отношения между дядо и
внуци и сестрите, т.е. между лица, които са част от близкия родствен и семеен
кръг, които по смисъла на ТР №1/21.06.2018г. на ВКС, не са достатъчни за да се
признае правото на обезщетение.
В обобщение съдът
приема, че ищците С. и А. И., и А.Я., не са активно материалноправно
легитимирани да получат обезщетение за причинените ум неимуществени вреди в
резултат от смъртта на техният дядо, съответно че предявените от тях претенции,
следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
При този изход на
спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищците М. и С. А., се дължат
деловодни разноски, съразмерно с уважената част от иска, като в случая такива
от тяхна страна не са направени, тъй като са освободени от заплащането им на
основание чл.83, ал.1, т.4 от ГПК. Процесуалния представител на ищците, обаче е
направил искане за присъждане на възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от ЗА
във вр. с чл.38, ал.1, т.2, пр.2 от ЗА, като условията за това са налице. Ето защо
в полза на адв.Д.Н., следва да се присъди адвокатско възнаграждение за
осъществена безплатна защита на всяка от ищците, чиито размер съобразно
уважения размер на иска и изчислен по реда на НМРАВ възлиза на по 1130лв., или
общо 2260лв. Във връзка с освобождаването на ищците от заплащане на държавни
такси и на основание чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
плати дължимата за производството държавна такса, чиито размер възлиза на
1600лв. На основание чл.405, ал.5 от ГПК във вр. с чл.11 от ТДТКССГПК ответника
следва да бъде осъден да заплати и 5лв. за служебно издаване на изпълнителен
лист.
На основание чл.78,
ал.3 от ГПК в полза на ответника се дължат сторените в производството разноски,
които в случая възлизат общо на сумата от 895лв., съразмерно с отхвърлената
част от иска, както и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в
размер на 300лв. При отчитане на отхвърлителните размери на претенциите, ищците
М. и С. А., следва да заплатят в полза на ответника разноски в размер на по
155.15лв., а ищците С. и А. И., и А.Я. в размер на по 179лв., като всичките
следва да заплатят по 50лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА “ЗАД “Алианц България““ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ******, представлявано от П. Й. Я., О.Ц.П. и А.Б.А., да заплати на М. М. А., с ЕГН **********
и С. М. А., с ЕГН **********, двете
с адрес: ***, сумата от по 20000лв. на
всяка от тях, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болка и страдание, в резултат от смъртта на дядо им А Я Х,
починал в следствие от ПТП настъпило на 03.12.2015г. около 17.15 часа по пътя
от с.Дъбравино, в посока към разклона за с.Гроздьово и с.Горен Чифлик,
обл.Варна, по вина на водача на т.а.“****“, с рег.№* **** **, който е
застрахован при ответника по задължителна застраховка “Гражданска отговорност
на автомобилистите“, със Застрахователна полица №BG/01/115002640963 от
24.10.2015г. със срок на валидност 05.11.2015г.-04.11.2016г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на
увреждането-03.12.2015г. до
окончателното ѝ изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
исковете за неимуществени вреди за
разликата над 20000лв. до претендираните от всяка от тях по 150000лв., като
неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ исковете на С.А.И., с ЕГН **********, с адрес: ***, А.А.И., с ЕГН **********, с адрес: *** и А.В.Я., с ЕГН **********, с адрес: ***,
за осъждане на “ЗАД “Алианц България““
АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ******,
представлявано от П. Й. Я., О.Ц.П. и А.Б.А., да заплати на всяка от тях сумата от по 150000лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болка и
страдание, в резултат от смъртта на дядо им А Я Х, починал в следствие от ПТП
настъпило на 03.12.2015г. около 17.15 часа по пътя от с.Дъбравино, в посока към
разклона за с.Гроздьово и с.Горен Чифлик, обл.Варна, по вина на водача на т.а.“****“,
с рег.№* **** **, който е застрахован при ответника по задължителна застраховка
“Гражданска отговорност на автомобилистите“, със Застрахователна полица
№BG/01/115002640963 от 24.10.2015г. със срок на валидност
05.11.2015г.-04.11.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на увреждането-03.12.2015г. до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА “ЗАД “Алианц България““ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ******, представлявано от П. Й. Я., О.Ц.П. и А.Б.А., да заплати на адв.Д.Н., със съдебен
адрес:***, адвокатско възнаграждение в
общ размер от 2260лв., за
осъществено безплатно представителство на М. М. А., с ЕГН ********** и С. М. А.,
с ЕГН **********, на основание чл.38, ал.2 от ЗА вр. с чл.38, ал.1,т.2,пр.2 от
ЗА.
ОСЪЖДА “ЗАД “Алианц България““ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ******, представлявано от П. Й. Я., О.Ц.П. и А.Б.А., да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметката на Окръжен
съд Варна, сумата от 1600лв.,
представляваща дължима държавна такса за производството и сумата от 5лв., представляваща държавна такса за служебно издаване на ИЛ.
ОСЪЖДА М. М. А., с ЕГН ********** и С. М. А., с ЕГН **********, двете с адрес: ***, да заплатят на “ЗАД “Алианц България““ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: ******, представлявано от П. Й. Я., О.Ц.П. и А.Б.А., сумата от по 205.15лв. всяка от тях, представляваща сбор от съдебно деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА С.А.И., с ЕГН **********, с адрес: ***, А.А.И., с ЕГН **********, с адрес: *** и А.В.Я., с ЕГН **********, с адрес: ***,
да заплатят на “ЗАД “Алианц България““ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: ******, представлявано от П. Й. Я., О.Ц.П. и А.Б.А., сумата от по 229лв. всяка от тях, представляваща сбор от съдебно деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от съобщаването на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: