№ 220
гр. Варна, 20.11.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
Сложи за разглеждане докладваното от Милен П. Славов Въззивно
гражданско дело № 20243000500498 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 12:35 часа се явиха:
Въззивникът С. Д. А., редовно призован, се явява лично, заедно с
адвокат Д. Г. от АК-С., редовно упълномощена и приета от първата
инстанция.
Въззивникът Прокуратура на Република България, редовно
призована, се представлява от прокурор от Апелативна прокуратура – Варна
Вл. Ч..
АДВ. Г.: Няма пречки, моля, да бъде даден ход.
ПРОКУРОР Ч.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ ИЗВЪРШВА доклад съобразно определение от
разпоредително заседание № 662/05.11.2024г.:
Настоящото производството е образувано по въззивни жалби на всяка от
насрещните страни в първоинстанционното производство, насочени срещу
различни части на решение № 128/17.07.2024г., поправено с решение №
1
156/19.09.24г., постановени по гражданско дело № 463 по описа за 2023г. на
Окръжен съд-Силистра, а именно:
1. Въззивна жалба на С. Д. А. от гр. Дулово, подадена чрез адв. П. Й. и
адв. Д. Г. от АК-С., против решението, в частите му, с които са отхвърлени
исковете му за осъждането на Прокуратурата на Република България, гр.
София, да му заплати:
- сумата от 125 000 лева, представляваща разликата над уважения
размер от 25 000 лева до пълния предявен размер от 150 000 лева,
претендирана като обезщетение за неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от водените срещу него наказателни производства
за повдигнатите и поддържани обвинения по ДП № 174/2010 г. на РУ
„Полиция“-Дулово, ДП № 21/2012г. на ОСлО-Силистра, НОХД № 333/2016г.
на Силистренски окръжен съд, ВНОХД № 154/2018 г. на Апелативен съд -
Варна и КНОХД № 1084/2018 г. на ВКС по чл.219, ал. 1, във вр. с чл. 26 от
НК; по чл. 202, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 201, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и по чл.
202, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 201, във вр. с чл. 26 НК, по които е признат за
невинен и е оправдан изцяло, заедно със законната лихва върху тази сума,
считано от 22.12.2023 г. до окончателното й изплащане, на осн. чл. 2, ал. 1, т. 3
от ЗОДОВ;
- сумата от 66 006.61 лева, представляваща разликата над уважения
размер от 13 201.32 лева до пълния предявен размер от 79 207.93 лева,
претендирана като обезщетение за забава при заплащане на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди, дължимо за периода от 27.12.2018г. до
22.12.2023г., на осн. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Счита се, че решението в обжалваните му части е неправилно,
незаконосъобразно, необосновано, поради нарушения на материалния закон и
съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Основното
оплакване е за неправилно приложение на нормата на чл. 52 от ЗЗД при
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, който се
счита, че е несправедливо занижен и в нарушение на задължителната практика
по приложението на цитираната правна норма. Поддържа се, че съдът не е
съобразил обезщетението с личността на ищеца, начина по който е преживял
всички събития и отраженията, които са оказали негативно влияние върху
него. В случая не е бил определен точен еквивалент на всички негативни
преживявания на ищеца. Не са били обсъдени и всички относими към
посочения въпрос доказателства по делото. Образуваните без никакво
основание множество наказателни производства срещу ищеца за тежки
престъпления, са злепоставили трайно почтеността му и същият е бил лишен
завинаги да бъде председател на кооперацията и член-кооператор; накърнено
е било доброто му име, неговата вяра в добросъвестността и
безпристрастността на органите, упражняващи наказателна репресия. Отделен
критерий, който е следвало да бъде съобразен, е продължителността на
наказателното преследване, което в случая е около 8 години – период от време,
2
който е отнел възможността ищецът да има нормален и достоен живот, когато
същият е бил в зряла трудоспособна възраст и с изградено добро име и
обществено положение. Начина на водене на наказателните процеси срещу
ищеца и влиянието, което те са оказали върху него, значително надхвърлят
обичайните негативни преживявания на неоснователно обвинен човек,
заемащ висока позиция в една голяма кооперация. Подробно са посочени и
процесуалните нарушения, допускани от разследващите органи във фазата на
досъдебното производство относно сроковете за разследването, относно
приложението на мярката за процесуална принуда чрез отстраняването на
ищеца от длъжност. В тази връзка се обобщава, че мощната атака е била
предприета срещу ищеца като способ за разрешаване на вътрешния конфликт
в кооперацията, което е било признато и от наблюдаващия прокурор,
обосновал с тези обстоятелства и отвода си по НОХД № 68/12г. на РС-Дулово
(образувано за престъпления по ДП 174/10г.). Според въззивника съдът не е
взел предвид и доказаните семейни проблеми и напускането на семейното
жилище, както и факта, че в продължение на 4 години е останал без работа и е
бил принуден да полага неквалифициран труд. Освен това не е било
съобразено, че в процесния период срещу ищеца са били заведени и
множество изпълнителни дела поради невъзможността да заплаща
погасителните си вноски по банковите заеми. Съдът не е взел предвид, че
наказателните производства са ставали достояние на обществеността поради
залепянето на прокурорските и съдебните актове от служители на
кооперацията на видно място, както и поради публичното извършване на
претърсванията и изземванията на вещи от офисите на кооперацията и от дома
на ищеца. Отделно от това се сочи, че в случая прокуратурата е проявила
упорство, внасяйки отново многократно връщаните обвинителни актове и
протестирайки оправдателни присъди, достигайки по този начин до
последната съдебна инстанция. Предвид конкретиката на случая и
претърпените от ищеца неимуществени вреди, се претендира отмяна на
решението в обжалваните му части и уважаване на предявените искове в
пълните им размери – от 150 000 лв. за обезщетението за неимуществени
вреди и от 79 207.93 лв. за мораторната лихва върху това обезщетение за
периода от датата на забавата до подаването на исковата молба в съда, ведно с
присъждането на разноските за двете инстанции в пълния им размер.
В указания от съда срок не е депозиран отговор на тази въззивна жалба
от насрещната страна Прокуратурата на Република България.
2. Въззивна жалба на Прокуратурата на РБ (озаглавена неправилно
въззивен протест), подадена чрез зам. окръжен прокурор в ОП-Силистра,
против решението в частите му, с които този въззивник е бил осъден да
заплати на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ на С. Д. А. разликата над
сума от 5 000 лева до присъдения размер от 25 000 лева, като обезщетение
за неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
водените срещу него наказателни производства за повдигнатите и поддържани
обвинения по ДП № 174/2010 г. на РУ „Полиция“-Дулово, ДП № 21/2012г. на
3
ОСлО-Силистра, НОХД №333/2016г. на Силистренски окръжен съд, ВНОХД
№ 154/2018 г. на Апелативен съд - Варна и КНОХД № 1084/2018 г. на ВКС по
чл.219, ал. 1, във вр. с чл. 26 от НК; по чл. 202. ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 201, във
вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и по чл. 202, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 201, във вр. с чл. 26
НК, по които е признат за невинен и е оправдан изцяло, както и в частта
относно акцесорния иск за мораторна лихва от 13 201.32 лв. върху
уважения размер на горния иск за периода от датата на забавата до
подаване на исковата молба. Излага се, че е нарушена нормата на чл. 52 от
ЗЗД и указанията, дадени с т. ІІ на ППВС № 4/68г., че при определяне по
справедливост на обезщетението за неимуществени вреди, следва да се вземат
предвид конкретните факти и обстоятелства и личността на увредения, като
неговият размер следва да съответства на необходимото за преодоляване на
претърпените вреди. Счита се, че в случая определеното обезщетение в размер
на 25 000 лв. за претърпени неимуществени вреди, не е съобразено с вида и
характера на упражнената процесуална принуда, с продължителността и
интензитета на претърпените негативни преживявания. По делото не е било
доказано увреждане на здравето на ищеца, а доказателствата за влошено
емоционално състояние са крайно неубедителни. Показанията на свидетелите
в тази насока повтарят изнесеното от тях по вече приключилото гр.д. №
387/18г. на РС-Силистра. Освен това е налице застъпване на процесните
периоди по двете дела и поради това се счита, че е налице двойно присъждане
на обезщетение за едни и същи вреди, предизвикани от едно наказателно
производство, което по-късно е било разделено на осн. чл. 216 от НПК.
Изложено е още, че съдът не е посочил и момента, към който е определил
размера на обезщетението. В случая искът е бил заведен в края на давностния
срок и следва да се отчитат инфлационните процеси. Поддържа се, че при
определянето на паричния еквивалент на обезщетението за неимуществени
вреди, следва да се вземе предвид и икономическия растеж, стандарта на
живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните
възможности в страната към датата на увреждането, както и обстоятелството,
че осъждането само по себе си също има ефект на репарация. Определеният
размер на обезщетението не следва да бъде източник на обогатяване на
пострадалия. Претендира се отмяна на решението в обжалваните му части.
В указания от съда срок е депозиран отговор на въззивната жалба от
насрещната страна С. Д. А. чрез адв. П. Й. и адв. Д. Г. от АК-С., с който
същата е оспорена като неоснователна. Изцяло са споделени мотивите на
първоинстанционния съд за наличието на предпоставките за присъждането на
обезщетение за неимуществени вреди в резултат на незаконно проведеното
срещу ищеца наказателно производство. Поддържа се изразеното и във
въззивната жалба на ищеца, че определеното въз основа на установеното по
делото факти обезщетение е в занижен размер и не отговаря на принципа за
справедливост. Излага се, че свидетелските показания, събрани по делото не
са пристрастни и предубедени, тъй като макар и същите свидетели да са бил
разпитвани по другото, водено от ищеца дело, същите не са необективни. По
4
делото е било установено, че в резултат на незаконните обвинения социалният
кръг на ищеца се е стеснил изключително много и хората, с които е продължил
да общува са изключително малко. Въпреки, че съдът е посочил относимите за
определяне размера на обезщетението факти по делото, същият не ги е
преценил правилно и дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва
да бъде увеличено, вкл. и на базата на цитирана съдебна практика. Поради
това се претендира решението в обжалваната от ответника част да бъде
потвърдено, ведно с присъждане на разноските за въззивната инстанция.
Решението не е обжалвано и поради това е влязло в сила в частите му, с
които Прокуратурата на Република България е била осъдена да заплати на
ищеца С. Д. А. следните суми:
- 5 000 лв. като обезщетение за неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от водените срещу него наказателни производства
за повдигнатите и поддържани обвинения по ДП № 174/2010 г. на РУ
„Полиция“-Дулово, ДП № 21/2012г. на ОСлО-Силистра, НОХД №333/2016г.
на Силистренски окръжен съд, ВНОХД № 154/2018 г. на Апелативен съд -
Варна и КНОХД № 1084/2018 г. на ВКС по чл.219, ал. 1, във вр. с чл. 26 от
НК; по чл. 202. ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 201, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и по чл.
202, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 201, във вр.с чл. 26 НК, по които е признат за
невинен и е оправдан изцяло, на осн. чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ;
- 2 642.11 лева, представляваща законна лихва върху сумата от 5 000
лв. за периода от 27.12.2018г. до 22.12.2023г. (изчислена служебно от
настоящия съд с помощта на електронен калкулатор, достъпен на електронен
адрес https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html);
- 3 300 лева като обезщетение за имуществени вреди - заплатено
адвокатско възнаграждение по ДП № 174/2010 г. на РУ “Полиция“-Дулово, ДП
№ 21/2012 г. на ОСлО-Силистра, ВНОХД № 154/2018 г. на Апелативен съд-
Варна и КНОХД № 1084/2018 г. на ВКС, заедно със законната лихва върху
тази сума, считано от 22.12.2023 г. до окончателното й изплащане;
- 1 742 лева- обезщетение за забава върху горната сума от 3 300 лева -
имуществени вреди за периода от 27.12.2018г. до 22.12.2023г.;
Въззивните жалби са подадени в срок, от страни с правен интерес от
обжалването на обжалваем съдебен акт. Поради това същите следва да бъдат
внесени за разглеждане в открито съдебно заседание.
Страните не са отправили искания до въззивния съд за събиране на нови
доказателства, а от своя страна съдът намира, че не са налице предпоставки и
необходимост от служебно попълване на доказателствения материал по
делото.
С цитираното определение от разпоредително заседание е дадена
възможност на представителя на Прокуратурата на Република България да
заяви становище дали приема служебно извършеното от въззивния съд
изчисление на законната лихва върху сумата от 5 000 лв. за периода от
5
27.12.2018г. до 22.12.2023г., установена в размер на 2 642.11 лева. При
оспорване на размера – съдът е указал на страната, че е нейно
задължението да посочи размера, както и доказателствената тежест да
установи този размер.
ПРОКУРОР Ч.: Считаме, че съдът правилно е изчислил по съответния
начин размера на законната лихва върху сумата от 5 000 лв. за периода от
27.12.2018г. до 22.12.2023г., установена в размер на 2 642.11 лева.
АДВ. Г.: Поддържам подадената въззивна жалба.
ПРОКУРОР Ч.: Поддържам подадената въззивна жалба.
АДВ. Г.: Нямам искания за събиране на нови доказателства. Представям
2 броя списъци на разноските.
ПРОКУРОР Ч.: Нямам искания за събиране на нови доказателства.
СЪДЪТ ПРЕДЯВЯВА представените списъци на разноски на прокурор
Ч. – за запознаване.
ПРОКУРОР Ч.: Считам, че разноските са завишени и следва да бъдат
съобразени с Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА списъци на разноските, представени от
процесуалните представители на въззивника (той и въззиваем), изготвени от
адвокат Г. и от адвокат Й..
СЪДЪТ намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. Г.: Уважаеми апелативни съдии, основното ни възражение, което
6
сме направили във въззивната жалба е, че според нас съдът неправилно и
некоректно е приложил принципа на чл. 52 ЗЗД при определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди, като считаме за несправедливо
занижено. Считам, че СОС не се е съобразил със спецификата на конкретния
случай и факта, че доказаните по настоящото дело факти около наказателното
преследване на ищеца на първа инстанция са далеч от обичайните такива. Още
с исковата молба сме изложили кратка хронология на събитията, като
естествено сме описали всичките, които са извършени от Прокуратурата за 8
години. Но при запознаване с наказателното производство, което има и е
приложено по делото, се изяснява, че това мащабно преследване, направено
срещу ищеца, е отнело изключително много време, ресурси и нерви, и е било
предприето не от правна необходимост по смисъла на НПК и НК, а като
способ за разрешаване на вътрешен конфликт в Кооперацията, като
доказателствата за това са много и те са приложени, като започнем от едно
връщане за продължаване на срок за разследване със задна дата от 8 месеца.
Има изключително много мотиви на Окръжен съд, който се е произнасял по
време на наказателното производство, в което е задаван въпрос с мотиви в
съдебния акт, че „в компетентността ли на прокуратурата е да контролира
дейността на кооперацията по избрания начин“, още един такъв е примерно:
„съдът не бива да бъде включван в инструментариум от способа за подобно
вмешателство със съмнителна процесуална стойност.“ Друг е и самоотводът
на прокурора, който там е посочен и записан, от който става ясно, че цялата
тази мощна атака, която е предприета срещу ищеца, всъщност е способ
наистина за разрешаване на конфликт в Кооперацията, „РПК“, гр. Д.. Всичко
това считаме, че не е отразено и не е взето предвид от Окръжен съд –
Силистра, и най-вече този интензитет на скалъпените такива множество
обвинения, които са нямали край, едно, второ, трето, четвърто, те не са
съобразени и смятани от Окръжен съд, и до каква степен всичко това е
оказало въздействие върху психическото състояние, и личността на дееца.
Уважаеми съдии, това са 8 години от живота на ищеца, които са почти 3
000 дни, които никога няма да се върнат, за да има той възможност да изживее
по един нормален и достоен начин живота си. През 2010г. той е бил на 53г., с
изградено вече добро име и обществено положение, а всъщност тези 8 години
от живота му са изпълнени с ужаса на несправедливо и неоснователно
преследване, и осъждане. Считаме, че тази присъда, която е имал за лишаване
от свобода през това време, считаме, че тези 8 години не могат да струват 25
000 лв. Приложили сме и практика на ВКС за доста по-завишени размери, за
които са обезщетявани и за много по-малко време. Затова считаме, че изводите
на Окръжния съд относно предпоставките за прилагане на справедливостта
като единствен критерий, който е определящ размера на такова обезщетение,
са неправилни, поради което моля да се произнесете с решение като вземете
предвид искането, което сме направили с въззивната жалба. Моля да считате,
че въззивната ни жалба и отговора на въззивната жалба са като писмени
бележки по делото. Претендираме разноски.
7
ПРОКУРОР Ч.: Поддържам изцяло въззивната жалба от Окръжна
прокуратура – Силистра, именувана „протест.“ По същество ищецът е
предявил претенцията си за неимуществени вреди, причинени по
образуваното ДП № 174/2010г. на РУ „Полиция“ - Дулово, като съдът му е
присъдил обезщетение за това наказателно производство, видно от решението.
Считам това за неправилно, защото ищецът вече е бил обезщетен за
цитираното досъдебно производство с решение № 276/2018г., постановено по
гр.д. № 387/2018г. по описа на РС-Силистра и му е било присъдено
обезщетение за неимуществени вреди, в размер на 10 000 лв. Решението е
било, потвърдено от Окръжния съд (в.гр.д.№ 213/2018г.) и е влязло в сила.
Затова по настоящото гражданско дело вредите следва да бъдат зачетени като
търпени такива по ДП № 21/2011г. по отделени материали от горецитираното
ДП № 174/2010г. Неимуществените вреди се следват за оправдаване на ищеца
за деяния, за които му е било повдигнато обвинението, а именно: по чл. 219,
по чл. 212 и по чл. 202 НК. Както е установено, същият е бил оправдан
считано от 27.12.2018г. с решение № 265/27.12.2018г. по КНОХД №
1084/2018г. на Върховния касационен съд.
Колкото до ДП № 174/2010г., същото е било внесено в съда, разгледано
и всъщност ищецът е бил оправдан с влязла в сила присъда 2011г. Следва
изводът, че от 2011г. до март 2013г., това е всъщност периодът, ищецът е
търпял вредни последици от двете наказателни производства едновременно,
но по първото е бил обезщетен, поради което то следва да бъде изключено от
разглеждане по настоящото дело. Предвид тези факти за началната дата на
търпените негативни последици, категорично и само по ДП № 21/2011г.
следва да се счита от 2013г. до окончателното приключване с оправдателна
присъда на ищеца през 2018г. С други думи, негативните последици са в
рамките на 5г., а не на 7г. и тъй като е налице застъпване на времеви период от
2г., когато ищецът е бил едновременно подсъдим и по двете наказателни
производства, то не може всички вреди да бъдат записвани за сметка на
последното наказателно производство.
Само да отбележа, че обвиняемият тогава, сега ищец, е бил привлечен
на 25.09.2012г. за длъжностни престъпления по ДП № 21/2011г. с МНО
„подписка“, нови обвинения са му били повдигнати на 05.11.2014г., на
15.01.2016г. и на 14.10.2016г. Внесеният обвинителен акт е с дата 28.01.2013г.,
като делото окончателно е приключило, както Ви казах, с решение на
Върховния съд през 2018г. В случая е била наложена през цялото време най-
леката МНО „подписка.“
Ищецът е бил отстранен от работа, но това е станало по ДП №
174/2010г., а не по разглежданото в нашия случай ДП № 21/2011г. Освен това,
в хода на гражданското производство считам, че ищецът не е доказал влошено
здравословно състояние. Негативните преживявания са останали в рамките на
типичните, обичайни в такива случаи и неминуемо за това е допринесло не
само едното наказателно производство. За ищецът не е настъпило трайно и
съществено засягане на неимуществената му сфера, освен това не е доказано,
че обичайните неудобства и притеснения са единствено и само от воденото
8
ДП № 21/2011г.
Считам, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 25 000 лв. е изключително завишено и следва да бъде намалено до размера
на справедливо такова предвид изложеното досега.
По отношение на законната лихва изразих становище, тя е производна и
се изчислява върху присъдения размер на обезщетението, в случай на
намаляване на това обезщетение, то и лихвата върху него респективно ще
бъде по-ниска.
Колкото до адвокатските възнаграждения, които са били присъдени в
производството досега, нямам претенции. Предвид всичко това пледирам в
този смисъл.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа и правна страна, и
обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 12:50
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
9