Р Е
Ш Е Н
И Е
818/15.6.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XIII състав, в
открито съдебно заседание на 03.06.2020 година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Сияна Генадиева
при секретаря Цветанка Кънева, като разгледа
докладваното от районния съдия НАХД № 5413
по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 59 и сл. от
ЗАНН и е образувано по жалба на Т.Ч. ЕГН**********
против Наказателно постановление №
442а-185/03.10.2019г. на Началник на 4 РУ при ОД на МВР, с което и е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100лв. на
основание чл. 218б вр. чл.194, ал.3
от НК.
С жалбата се оспорват констатациите в НП, изтъкват се
аргументи за неточност на датата на която е извършено деянието.
В съдебно заседание,
жалбоподателят, редовно призован, се явява и се представлява се от процесуален
представител, който моли процесното НП да бъде отменено.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не
изпраща представител и не ангажира становище.
С оглед
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
РП – Варна извършила
проверка по преписка № 5362/2019г. касаеща
деяние съставомерно по чл. 194 ал.3 от НК. В хода на
проверката било установено, че деянието е осъществено от въз.Ч.. С постановление от 02.07.2019г. прокурор при РП Варна е постановил отказ да се образува
досъдебно производство и изпратил преписката на началника на 2 РПУ Варна за
приложение на чл. 218б от НК спрямо въззивницата.
След влизане в сила на
прокурорския акт и на осн. чл.218б НК
прокурорът изпратил делото на административно наказващ орган за съставяне на НП
с изрични задължителни указания относно прилагането на закона.
В изпълнение на дадените указания, срещу въззивниикът било
съставено обжалваното НП.
НП е съставено затова, че на 14.02.2019г.
в гр.Б* обл.В*а въззивницата отнела чужда движима вещ – домашно куче
от владението на * без нейно съгласие с намерение
противозаконно да го присвои, като деянието е маловажно.
Установено било, че на посочената дата въззивницата преминавала с
автомобил през гр.Б*, когато
забелязала домашно куче на улицата, в автомобила тя била с дъщеря си. Кучето било собственост на К*, тя го гледала като домашно и изключително много държала на него.
Спрели автомобила и въззивницата слязла и тръгнала след
кучето с намерение да го вземе. То се насочило към
къщата в която живеело, но било хванато от тъжителката пред вратата поради
което немогло да влезе в двора. Веднага след като го
взела въззивницата влязла в автомобила и той потеглил. Тя не се поинтересувала дали кучето има собственик въпреки, че наоколо
имало хора. Стоящите наоколо хора се опитали да я
спрат, като извикали след нея но автомобила рязко потеглил. След като взела кучето тя не съобщила никъде за това, не направила
опит да открие собствениците му.
Свид.К. дъщеря на
собственичката на кучето в разпита си пред съда сочи, че от намиращите се
наблизо лица е разбрала за случилото с животното, начина по които то било взето
и от тях получила номера на автомобила от които слязло лицето отнело животното.
Семейството и успяло да открие лицето отнело кучето – въз.Т.,
осъществило връзка с нея и поискали да им бъде върнато животното. Въззивницата категорично отказала и поискала да и бъде заплатена
определена сума за да го върне, като се оправдала със разходи за лечение на
кучето, но не представила доказателства за това. След
като и била заплатена определената от въззивницата сума, кучето било върнато на
собственичката му и то повече от месец след като било отнето и след намеса
органите на полицията.
По делото е разпитан и свид.Ж., който е
наблюдавал случилото се и е записал номера на автомобила. Сочи,
че действително животното е било излязло навън, но след това се е насочило към
вратата на домът в които е живеело, но не успяло да влезе вътре, тъй като било
взето от възивницата. Въпреки, че се е намирал наблизо
и дори е извикал след нея въззивинцата не е сторило нищо за да установи дали
животното има собственици, а бързо се е отдалечила с автомобила.
Описаната
фактическа обстановка се установява и
потвърждава от събраните по делото доказателства- писмените материали -
преписката по АНП, постановление на ВРП, материалите по преписка №5362/2019г . по описа на 4 РУ-Варна, показанията на свидетелите, които
съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.
Съдът напълно кредитира показанията на тези свидетели,
тъй като те са единни и непротиворечиви.
По искане на въззивната
страна по делото бе разпитана дъщерята на въззивницата свид.Казначеева, която
потвърждава фактическата обстановка по вземане на животното, но сочи че
действието се е развило на друга дата. Съдът частично кредитира показанията на тази
свидетелка, тъй като от една страна тя е дъщеря на въззивинцата, а от друга
твърдението и че наоколо е нямало хора е в противоречие с показанията на
очевидеца на деянието свид.Ж., който е бил наблизо и е възприел случилото се и
дори е записал номера на автомобила.
По отношение на представените
със жалбата документи - протокол и стокова разписка, съдът следва да посочи, че
тези документи не могат да установят конкретна дата на извършване на деянието,
тъй като на първо място те не са подписани от конкретно лице и нямат печат,
няма номер, липсва касов бон към стоковата разписка. И освен
това не изключват възможността на посочената дата въззивницата да се е движела
с автомобила си в гр.Б*.
Съдът въз основа на
установеното по делото извежда извод, че въззивницата е взела чуждо животно, не
е сторило нужното за да установи дали то има собственик въпреки, че кучето се е
опитало да се прибере в двора на къщата в която живее, не е обявила никъде, че
е намерила куче, а след като с нея са се свързали собствениците на животното, е
отказала да го върне, като е поискала парична сума за да го предаде с твърдение
за разходи, но не е представила доказателства за това. В последствие
след заплащане на определена парична сума и започнала проверка от страна на
органите на полицията е върнала кучето на собствениците му.
Съдът,
предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима,
подадена е в срок, от надлежна страна – ФЛ, спрямо
което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от
връчване на НП, срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното
нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган НП съгласно чл.47,
ал.1, б.”а”, вр.ал.2 от
ЗАНН, вр.чл.424, ал.4 от НК. То е издадено от Началник 4 РУ
при ОД на МВР, който е оправомощен съгласно Заповед №Із-1767/2012 година на
Министъра на вътрешните работи, приложена към преписката. При издаването на НП е
спазен предвиденият от разпоредбата на ал.3 на чл.34 от ЗАНН срок.
При цялостната проверка на атакуваното НП,
настоящият съдебен състав, прави следните правни изводи:
При цялостната проверка на атакуваното
НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно
описание на нарушенията. В акта е направено пълно и детайлно
описание на нарушенията, датата и мястото на извършване, както и на
обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и
законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя – имена, адрес, ЕГН.
Спазено е от страна
на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а
именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на
нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата,
които потвърждават извършеното административно нарушение.
Административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя е ангажирана за извършено нарушение чл.194, ал.3
от НК вр. чл.218б от НК.
Съгласно изричната разпоредба на чл.424, ал.1 от НК за
деянията по чл.218б от НК се прилагат разпоредбите на ЗАНН. Разпоредбата на чл.424, ал.5 от НК не установява специален ред,
изключващ приложението на ЗАНН, а единствено в съответствие с чл.47 от ЗАНН
определя компетентния в случая административно-наказващ орган. От препращането към ЗАНН се налага единствено правилният извод, че
и образуването на административнонаказателно производство следва да се извършва
при спазване разпоредбите на този закон. Съгласно
принципа, установен в чл.36, ал.1 от ЗАНН, това производство се образува със
съставянето на Акт за установяване на административно нарушение. Без такъв АУАН производството за административно наказание не може
да се започне. В този смисъл е разпоредбата на чл.36,
ал.2 от ЗАНН. Акт не се съставя само в случаите,
когато производството е прекратено от Съда или от Прокурора или и по преписката
е бил постановен отказ да се образува досъдебно производство от прокурора и
делото е препратено на административно-наказващите органи. Това предполага да било налице образувано и водено ДП или преписка
за същото деяние, за което е съставено и НП. Настоящият случай е такъв,
тъй като с Постановлението на
Районна прокуратура – Варна отказано да се образува досъдебно производство за престъпление по
чл.194, ал.3 от НК.
Действително нормата на
чл.36, ал.2, предложение второ от ЗАНН, касаят само хипотезите, в които
наказаното лице е било субект на наказателно преследване и има идентичност
между фактическия състав на престъплението, за което е повдигнато обвинението и
този на нарушението. Само и единствено в тези случаи може да се образува
административнонаказателно производство без приложен акт и то при условие, че
съставите на наказателната и административнонаказателната отговорност са
напълно идентични.
С
оглед събраните доказателства съдът направи следните правни изводи:
Налице е нарушение на разпоредбата на чл.218б, вр.чл.194,
ал.3, вр.ал.1 от НК. От обективна страна за съда не остава съмнение, че
жалбоподателакта е отнела чужди движими вещ, като по този начин е осъществил обективните
и субективни признаци на престъпление по чл.194, ал.3, вр.ал.1 от НК
Предмет на престъплението са чужди движими
вещи, чиято стойност не е надвишила две минимални работни заплати.
Предметът на престъплението е върнат на собственика на
процесните вещи, което е другото кумулативно условие за приложение на
разпоредбата на чл.218б от НК. Доколкото в съдебното производство се установи,
че е налице отнето чуждо имущество, неговият субект, субекта на нарушението,
както и че предметът на престъплението е в рамките на две минимални заплати,
който предмет е възстановен, то налице е осъществен състав на административно
нарушение по чл.218б , вр.чл.194, ал.3 от НК поради което и правилно е
ангажирана и административно-наказателна отговорност.
По отношение на въпроса дали е налице основание за приложение
на чл.28 от ЗАНН, съдът прие, че не е налице възможност за приложение на цитираната
разпоредба. Обществената опасност на деянието е висока и същата се определя не
само от стойността на отнето чуждо движимо имущество, а също и от това, че с
деянието се засягат важни обществени отношения, свързани с правото на собственост на гражданите.
При преценка относно размера на наложеното
наказание, съдът прие, че същият съответства на изискванията на чл. 27 от ЗАНН. Наложеното наказание е в минимално предвидения
от закона размер и
не подлежи на редуциране.
С оглед крайния изход на спора и направеното
от пълномощника на въззиваемата страна искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, претенцията на въззивицата за присъждане на сторените по делото
разноски следва да бъде отхвърлена, а въззивницата следва да бъде осъдена на
основание чл.63, ал.3, вр. чл. 143, ал. 4 от АПК
да заплати на ОД на МВР-Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80
лева, определено съгласно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК,
вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП,
вр. чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 442а-185/03.10.2019г. на
Началник на 4 РУ при ОД на МВР Варна, с което на Т.Ч., ЕГН **********
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. на основание чл.218б, вр. чл.194, ал.3 от НК.
ОСЪЖДА Т.Ч. ЕГН**********, да заплати на ОД на МВР-Варна сумата от 80 лв. представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на
касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд- Варна в 14-дневен
срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: